МОТИВИ към ПРИСЪДА №1051 /03.06.2010 г.,
постановена по НОХД № 141/2010г. по
описа на БРС
Производството по делото е
образувано по повод на обвинителен акт на Районна прокуратура гр. Бургас против
С.К.Д., с обвинение в това, че на 16.12.2008г. в гр.Бургас, пред павилион за
цигари и закуски, находящ се на ъгъла на ул.”Цар Калоян” и бул.”Сан Стефано”, в
условията на повторност е причинил на М.П.М. *** средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на долна дясна челюст, което увреждане е наложило
оперативно лечение и е довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето
за срок повече от 30 дни-престъпление по чл.131,ал.1,т.7, вр. чл.129, ал.2,
вр.ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК.
В съдебно заседание, съдът на
основание чл. 84, ал.1 и чл.76 от НПК прие за съвместно разглеждане в съдебното
производство по НОХД №141/2010г. по описа на БРС предявения от М.П.М. против
подсъдимия С.Д.К. граждански иск за осъждането на подсъдимия да заплати на М. М.
сумата от 3000 лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени
вреди и сумата от 2284 лв.,
представляващи обезщетение за причинени имуществeни вреди, ведно със законната
лихва върху всяка една от тези суми, считано от датата на деянието-16.12.2008г.
до окончателното изплащане и конституира М.М. като граждански ищец и частен
обвинител по делото.
Предвид наличието на основания за
провеждане на съкратено съдебно следствие и с оглед изричното искане на
защитника на подсъдимия и подсъдимия, беше проведено предварително изслушване
на страните, като производството се разгледа и реши по реда на глава двадесет и
седма от НПК. С протоколно определение от 03.06.2010г., на основание чл.372,
ал.4 от НПК, съдът обяви, че при постановяване на присъдата ще полза
самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Прокурорът по време на съдебните
прения поддържа обвинението, така както е повдигнато с обвинителния акт, като
счита, че фактическата обстановка и правната квалификация на деянието са
доказани по несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Относно
определяне вида и размера на наказанието, прокурорът пледира на подсъдимия да
се наложи наказание с приложение на чл.55
от НК - под предвидения в Закона минимален размер, а именно –десет месеца
лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно в затвор или затворническо
общежитие при първоначален строг режим. Относно предявения граждански иск,
представителят на РП-Бургас счита същия за основателен и пледира да се уважи .
По време на съдебните прения
повереникът на частния обвинител и граждански ищец поддържа обвинението,
повдигнато с обвинителния акт и заявява, че се присъединява изцяло към
становището на прокурора относно предложеното наказание по вид и размер. По
отношения на предявения граждански иск, моли съда да го уважи изцяло.
Защитникът на подсъдимия, в лицето на адв. Ж.,
не оспорва фактическата обстановка и правната квалификация на деянието по
обвинителния акт. Относно определяне вида и размера на наказанието, защитникът
пледира на подсъдимия да бъде наложено
наказание от осем месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно
в затвор или затворническо общежитие при първоначален строг режим. По отношения на предявения граждански иск
счита същия за завишен..
Подсъдимият се признава за виновен
и признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Дава съгласие да не се събират доказателства по тези факти. В защитната си
реч, по време на съдебните прения заявява, че се присъединява към казаното от
защитника му .
След преценка на самопризнанията
на подсъдимия, събраните по делото доказателства и изложените факти в
обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
На 16.12.2008г. вечерта М. се
прибирал към дома си. По пътя се спрял до павилион за цигари , находящ се на
ъгъла на ул.”Цар Калоян” и бул.”Сан Стефано” , за да си купи цигари. До
павилиона видял съседката си Златина Станчева, която по това време разхождала
кучето си , придружавана от подсъдимия Д.. Усещайки,че някой го дърпа за ръкава,
М. се обърнал и видял непосредствено пред себе си подсъдимия Д. , който крещял
. М. се опитал да отговори , но в същия момент подсъдимият започнал да го удря
в лицето. М. паднал на земята , подсъдимият продължи да го удря , като го
хванал за реверите и го блъскал в земята. М. престанал да реагира на ударите.
Свидетелката Ф. –очевидец на случилото се, се обадила в полицията , а съпругът
й излязъл от павилиона , помагайки на пострадалия. В резултат на нанесения побой, свидетелят М.
получил счупване на долна дясна челюст, което увреждане е наложило оперативно
лечение и е довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето, за срок повече
от 30 дни.
Горната фактическа обстановка се
установява от обясненията на подсъдимия, дадени при разследването,
свидетелските показания и писмените доказателства по делото.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира, че подсъдимият С.К.Д. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.131,ал.1,т.7, вр. чл.129, ал.2,
вр.ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК.
Посегателството подсъдимият е извършил
в условията на повторност, след като е осъден с влязла в сила присъда за друго
такова престъпление. Нанасяйки безпричинно побой на пострадалия, подсъдимият е
обективирал пренебрежителното си отношение към отделния гражданин и към
обществото като цяло. Открито е изразил неуважение към установения обществен
порядък, към съществуващите в обществото правила, демонстрирал е незачитане на
човешката личност, посредством явното и грубо погазване правото на телесна
неприкосновеност на отделните граждани.
Деянието е извършено при пряк
умисъл като форма на вината-подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер
на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е
искал тяхното настъпване.
Преди извършването на това
престъпление подсъдимият Д. е бил осъждан пет пъти, като с присъда от
13.10.2005г., постановена по НОХД № 172/2004г., за престъпление по чл.129,ал.1
от НК, вр.чл.54 от НК , му е наложено наказание шест месеца лишаване от
свобода. Присъдата е влязла в сила на 13.01.2006г.
Настоящото деяние е извършено на
16.12.2008 год., т.е. преди да е изтекъл предвидения в чл.30 от НК срок. Във
връзка с това настоящата престъпна деятелност на подсъдимия следва да се
квалифицира като извършена при условията на “ повторност” по смисъла на чл.28,
ал.1 от НК .
Във връзка с изложеното съдът
призна подсъдимия С.Д.К. за виновен в повдигнатото му обвинение, а именно че на
16.12.2008г. в гр.Бургас, пред павилион за цигари и закуски, находящ се на
ъгъла на ул. ”Цар Калоян” и бул.”Сан Стефано”, в условията на повторност е
причинил на М.П.М. *** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
долна дясна челюст, което увреждане е наложило оперативно лечение и е довело до
трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок повече от 30 дни.
При определяне вида и размера на
наказанието за подсъдимия, съдът взе предвид пълните самопризнания по
фактическата обстановка, направени от подсъдимия при разследването и в съдебно
заседание, изразеното съжаление за извършеното, сравнително младата му възраст и
не на последно място разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, поради което определи
и наложи наказание при наличието на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства. Имайки предвид изложеното съдът определи наказанието с
приложение на чл.55, ал.1,т.1 от НК-под най-ниския размер, предвиден в Закона.
Преценявайки описаното и всички
доказателства по делото, настоящия състав намери за справедливо и че целите на
наказанието визирани в чл.36 от НК ще бъдат постигнати в максимална степен ако
се наложи наказание от ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, каквото наказание
наложи.
По отношение на подсъдимия е
невъзможно приложението на института на “условното осъждане”, тъй като е
осъждан на лишаване от свобода преди това, поради което за наложеното на този подсъдим
наказание съдът определи първоначален строг режим за изтърпяване.
Относно гражданския иск:
Съдът намира, че предявения от
пострадалия против подсъдимия граждански иск за обезщетение за причинени неимуществени
и имуществени вреди е доказан по основание при условията на чл.45 от ЗЗД.
Основанието на гражданския иск в наказателния процес е деянието на подсъдимия,
предмет на обвинението. Когато това деяние представлява престъпление, както е в
настоящия случай гражданския иск следва да се уважи. Относно гражданския иск,
предявен от С.К. относно неимуществени вреди, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Изхождайки от общоприетото обществено разбиране за справедливост и след
преценка на особеностите на конкретния случай: естеството и характера на
болките и страданията, претърпени от пострадалия , необходимостта от оперативно
лечение, намира, че сумата от 3000 лв.е достатъчна да репарира понесените от М.
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума , считано от
датата на извършване на деянието до окончателното й изплащане. Що се отнася до
предявения граждански иск за обезщетение на причинени имуществени вреди същият
е основателен съобразно направеното в съдебно заседание уточнение в размер на
2284 лв./ в каквато насока по делото има приложени писмени доказателства/ ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на
деянието до окончателното й изплащане
С така определеното и наложено наказание,
настоящият състав счита, че в максимална степен ще бъдат постигнати целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК и подсъдимият ще се поправи и превъзпита.
Като причини за извършване на
деянието, следва да се приемат ниската правна култура на подсъдимия и
незачитане на установения в страната правов ред.
Накрая съдът се занима с
разноските по делото и държавната такса върху уважения граждански иск, които
възложи в тежест на подсъдимия.
Мотивиран от горното, съдът
постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: М.Д.