Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 1026/17.12.2020г.
гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пазарджишкият административен
съд, в открито съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и двадесета
година, в състав:
Административен съдия: МАРИАНА ШОТЕВА
и секретар
Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Шотева адм.д.№ 1006/20
г. по описа на ПАС, за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл. 166, ал. 2 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Делото е образувано по жалба на
ЕТ“С-Салих Фейзичауш – 67 Еко тур Айнур Адил“ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.Сърница, общ.Сърница, обл.Пазарджик, представлявано от Айнур
Адил чрез адв.С. и съдебен адрес ***, кантора 5 против АУПДВ
№13/311/00830/3/01/04/01 издаден от Изпълнителен директор на ДФЗ-София. В
жалбата са изложени съображения, че административният акт е неправилен, незаконосъобразен,
издаден в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на
административно производствените правила. Твърди се, че вземането следвало да
възникне въз основа на друг акт относно произхода на държавното вземане,
установяващ го по основание и по размер. Според жалбоподателя възприетото в
АУПДВ относно фактите и правните им последици било неправилно – необективно
невярно. Не било нормативно задължение за изпълнение по размер на
прогнозираните приходи, защото това не следвало от чл. 16 на Наредба № 30. От
клаузите на договора можело да се направи извод, че не можело да се наложи
финансова санкция за твърдяното нарушение.Твърди се, че правилата по които е
наложена финансовата корекция са нищожни. По тези съображения се моли съда да обяви
АУПДЗ за нищожен, респективно да го отмени, като незаконосъобразен, евентуално
да го измени, като определи по-малък размер на наложената санкция. Претендират
се направените по делото разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и представя
писмено становище.
Ответникът, Изпълнителен директор
на Държавен фонд "Земеделие" гр. София, чрез процесуалния си
представител в съдебно заседание и чрез писмено становище сочи, че оспорения
акт е издаден от компетентен орган - Изпълнителният директор на Държавен Фонд
"Земеделие", при спазване на процесуалните правила, предвидени в чл.
26, чл. 28 и чл. 35 от АПК и при спазване на разпоредбите на материалния закон.
Сочи, че конкретните нарушения, обосноваващи издаването на АУПДВ са нарушението
на бизнес плана, което представлява неизпълнение на сключения между страните
договор, неизпълнение на заложените в самия бизнес план показатели и нарушение
на изискването за икономическа жизнеспособност. Обосновава правилно определяне
на размера на вземането от административния орган. По подробно изложените в
писменото становище доводи, моли съда да отхвърли като неоснователна подадената
жалба. Претендира направените по делото разноски.
Административен съд – Пазарджик,
след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и
обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа
страна:
С писмо с изх. № 01-6500/8743 от
04.11.2019 г. ДФ „Земеделие“ – РА е открил производство по издаване на Акт за
установяване на публично държавно вземане на основание чл. 24, ал. 1 във връзка
с чл. 26, ал.1 от АПК. Производството е открито във връзка със следните
констатации, направени по подадена заявка № 13/311/00830/3/01 от 01.12.2014г.
по договор № 13/311/00830 от 03.10.2014г. по мярка 311 „Разнообразяване към
неземеделски дейности" от Програма за развитие на селските райони
2007-2013 г.
Между ДФ „Земеделие" - РА и
ЕТ „С-Салих Фейзичауш-67 Еко Тур Айнур Адил" има сключен договор за
подпомагане № 13/311/00830 от 03.10.2014 г. по мярка 311 „Разнообразяване към
неземеделски дейности" от Програма за развитие на селските райони
2007-2013 г., и е изплатено финансово подпомагане в размер на 387 218,36 лева
на дата 30.01.2015 г.
В периода 19.06.2019 г. -
26.06.2019 г. била извършена извънредна проверка на място след плащане по
проект № 13/311/00830 от 14.05.2013г. и след извършени допълнителни
административни проверки.При тази проверка било констатирано неизпълнение на
задължения, съгласно одобрения с договор № 13/311/00830 от 03.10.2014 г. бизнес
план а именно:
В представения и одобрен с
договора за подпомагане бизнес план били залегнали финансови показатели, на
базата на които проектът е определен като допустим, сключен е договор за
подпомагане и е изплатена субсидия. При проверката на място били изискани и
представени документи за 4 (четири) пълни финансови години 2015, 2016, 2017 и
2018 години. Установеното изпълнение на заложените в бизнес плана приходи,били изчислени
средно аритметично за 4 (четири) финансови години (2015 г., 2016 г., 2017 г. и
2018 г.) в размер на 46.57 % от заложените такива.
Конкретните стойности, въз основа
на които била извършена оценката на изпълнението на одобрения бизнес план за
четирите последователни финансови години са :
За финансовата 2015 година:
Общо реализирани приходи от
нощувки - 39 911,89 лв., което съставлява 22,60 % изпълнение на заложените в
одобрения бизнес план приходи в размер на 176 640.00лв. за първата година от
изпълнението на същия.
За финансовата 2016 година:
Общо реализирани приходи от
нощувки - 117 302,20 лв., което съставлява 65,69 % изпълнение на заложените в
одобрения бизнес план приходи в размер на 178 560,00 лв. за втората година от
изпълнението на същия.
За финансовата 2017 година:
Общо реализирани приходи от
нощувки - 84 301.60 лв., което съставлява 46,71 % изпълнение на заложените в
одобрения бизнес план приходи в размер на 180 484.00лв. за третата година от
изпълнението на същия.
За финансовата 2018 година:
Общо реализирани приходи от
нощувки - 92 902.21 лв., което съставлява 50,93 % изпълнение на заложените в
одобрения бизнес план приходи в размер на 182 400,00лв. за четвъртата година от
изпълнението на същия.
Било прието, че е налице
нарушение, свързано с непълно изпълнение на одобрения проект , (непостигане на
нивата на финансови показатели, предвидени в бизнес плана) за 4 (четири) цели
финансови години (2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018г.), съгласно точка 30,
предложение първо от Приложение към раздел I „Общи положения" от „Правила
за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за
подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие
на селските райони 2007 - 2013 г", когато реализираните приходи от
подпомаганата дейност, изчислени средноаритметично за всички проверявани пълни
финансови години, са под 50% и над 20% от предвидените приходи съгласно
одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период и
неизпълнението е продължило две финансови години, размерът на подлежащата на
възстановяване финансова помощ е 10 % от предоставената финансова помощ по
договора. Общият размер на задължението е определен на 38 721,84 (словом: тридесет
и осем хиляди седемстотин двадесет и един лева и осемдесет и четири ст.).
Писмо с изх. № 01-6500/8743 от
04.11.2019 г.. с което е предоставена възможност на бенефициента да представи в
14-дневен срок от получаването му писмени възражения по основателността и
размера на публичното вземане, е връчено на 25.11.2019 г.
В указания срок, с писмо с вх. №
01-6500/8743#1 от 09.12.2019 г. в ДФ „Земеделие"' е депозирано възражение
относно основателността и размера на публичното вземане. Към възражението не
са приложени допълнителни писмени
доказателства.
ДФ“Земеделие е разгледал подробно полученото възражение , като не е приел
за основателни направените в него възражения.
С оглед неприемането на възражението подадено от жалбоподателя е издаден и
процесния АУПДВ.
Акт за установяване на публично
държавно вземане № 13/311/00830/3/01/04/01 от 21.08.2020 г., е издаден на
основание чл.27,ал.3,5 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските
производители и чл.162,ал.2,т.8 и т.9 от ДОПК Изпълнителният директор на
Държавен фонд "Земеделие", с него на основание чл.46,ал.1 и ал.2 от
Наредба №30 от 11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по мярка 311“Разнообразяване към неземеделски дейности“ от
Програма за развитие на селските райони 2007-2013г., както и на т.4.4, буква
„б“ и т.8.1 от Договор № 13/311/00830 от 03.10.2014г. във вр. с неизпълнение на
чл.2 и чл.16,ал.2 от Наредба№30 от 11.08.2008г., както и т.4.12 и т.4.18 от
договор №13/311/00830 от 03.10.2014г., както и на основание чл.59,ал.1 и и 2 от АПК и във вр. с чл.165 и чл.166 от ДОПК и чл.20а,ал.1 от ЗПЗП е определил на ЕТ"С-Салих Фейзичауш-67
Еко Тур Айнур Адил“ подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в
размер на 38 721.84 лева и лихва от датата , следваща датата на изтичане
на посочения срок за доброволно възстановяване.
По делото са приети като
доказателства документите, приобщени към административната преписка по
издаването на оспорения акт, както и допълнително представени такива от страна
на жалбоподателя, включително и съдебно-техническа експертиза, приета и
неоспорена от страните.
Въз основа на изложеното съдът
формира следните правни изводи:
Жалбата е насочена срещу подлежащ
на съдебно оспорване и контрол за законосъобразност административен акт – Акт
за установяване на публично държавно вземане, издаден от Изпълнителния директор
на Държавен фонд "Земеделие" – гр. София, от лице с правен интерес,
адресат на акта и чиито права и законни интереси са засегнати неблагоприятно от
него. Административният акт е връчен на жалбоподателя на 26.08.2020 г. и е
оспорен с жалба, подадена пред Административен съд Пазарджик на 03.09.2020 г.
предвид на което съдът намира, че жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 162,
ал. 2, т. 8 от ДОПК (в приложимата редакция), публични са вземанията недължимо
платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно
усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз,
включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз
основа на административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс,
надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта,
кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в
националното законодателство и в правото на Европейския съюз;
В нормата на § 1, т. 13 от ДР на
ЗПЗП е предвидено, че Разплащателната агенция е специализирана акредитирана
структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на
плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки,
включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството
на Европейския съюз. По силата на чл. 11 и чл. 11а от ЗПЗП, Държавен фонд
"Земеделие" е акредитиран за единствена Разплащателна агенция за
РБългария за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз.
В чл. 27, ал. 3 и ал. 5 от ЗПЗП е регламентирано, че Разплащателната агенция е
длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените
и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските
фондове и държавния бюджет, както глобите и другите парични санкции, предвидени
в законодателството на ЕС, като вземанията, които възникват въз основа на
административен договор или административен акт, са публични държавни вземания
и се събират по реда на ДОПК.
Съгласно чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП, Изпълнителният
директор на ДФ "Земеделие", който е и Изпълнителен директор на
Разплащателната агенция, издава актове за установяване на публични държавни
вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и решения за
налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от Закона за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове.
Актът е издаден въз основа на
посочените по-горе разпоредби от ЗПЗП и Наредба № 30 от 11.08.2008г., които обосновават търсенето на отговорност
при неизпълнение на определени задължения и нормативни изисквания. Нарушенията,
посочени в АУПДВ не съставляват нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ,
не е приложима и процедурата по ЗУСЕСИФ, съответно - издаването на решение за финансова
корекция по реда на ЗУСЕСИФ, а правилно издателят на акта е установил
публичното държавно вземане по общия ред за установяване на такъв вид вземания
- по реда на ДОПК - чл. 166 и сл. В Закона за подпомагане на земеделските
производители и Наредба № 30 от 11.08.2008 г. е предвиден специален ред - Глава
четвърта, раздел II от Наредбата, като в чл. 46 са предвидени основания, при
наличието на които РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със
законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с
ползвателя на помощта, а в чл. 47 е регламентирана процедура за налагане на
санкциите. Чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП препраща към реда за издаване на акта по
ДОПК, като съгласно чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост,
ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите по мерките от
програмата за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се
установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по
реда на ДОПК. Приложим се явява чл. 166, ал. 2 ДОПК, според който, ако в
съответния закон не е предвиден ред за установяване на публично държавно
вземане, то се установява по основание и размер с АУПДВ, който се издава по
реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. В специалния закон,
ЗПЗП, не е регламентирана процедура за установяване на публичните държавни
вземания, затова и са приложими разпоредбите на АПК. Към датата на издаване на
Акта, в сила е била редакция на текста на чл. 162, ал. 2, т.8 ДОПК, считано от
01.01.2010 г. изм. - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г. Правилно ответникът отбелязва, че следва да
се има предвид, че дори и да се приеме приложението на ЗУСЕСИФ, непосочването
на закона, не опорочава оспорения акт по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК.
Жалбоподателят е бил надлежно
уведомен както за констатациите от извършените проверки на място и
административни проверки, така и в съответствие с чл. 26, ал. 1 АПК за
откритото производство по издаване на акта. Дадена му е възможност, съгласно
чл. 34 АПК, за представяне на писмено възражение, от която оспорващият се е
възползвал. В мотивите на АУПДВ са обсъдени възраженията и доказателствата,
представени от бенефициера. В случая оспореният АУПДВ е подписан от Васил
Грудев, като от фактическа страна по делото не е спорно, че към датата на
издаването му лицето е заемало длъжността Изпълнителен директор на Държавен
фонд "Земеделие". Следователно обжалваният акт е издаден от материално
компетентен орган.
Оспореният АУПДВ №
13/311/00830/3/01/04/01 от 21.08.2020 година издаден от Изпълнителния директор
на Държавен фонд "Земеделие" – гр. София, е в писмена форма и
съдържа изискуемите от чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, включително фактическите и правни основания за издаването му.
Изложените мотиви предоставят възможност за извършване на проверка за
приложението на материалния закон въз основа на фактите, счетени за относими от
административния орган.
Не са допуснати съществени
нарушения на административно- производствени правила, които да обосновават
неговата отмяна. Правото на участие на заинтересованото лице е осигурено чрез
надлежното му уведомяване за служебното иницииране на производство за издаване
на административен акт по чл. 26 от АПК.
По отношение на приложението на
материалноправните разпоредби на закона съдът намира следното:
В разглеждания случай, като
основание за вземането се твърди неизпълнение от страна на ЕТ“С-Салих Фейзичауш
– 67 Еко Тур Айнур Адил“гр.Сърница на одобрения бизнес план по Договор №
13/311/00830 от 03.10.2014г. а именно –неизпълнение на финансовите показатели
на бизнес плана. В представения към заявлението за подпомагане бизнес-план
самото дружеството е определило съответните приходи и създаването на нови работни
места, посредством които да докаже жизнеспособност и устойчивост на
инвестицията и постигате на планираните с чл. 2 от Наредба № 30/2008 г. цели на
предоставената финансова помощ. В този бизнес план са залегнали финансови
показатели, на базата на които проектът е определен като допустим, сключен е
договор за подпомагане и е изплатена субсидията по него. При проверката на
място били изискани и представени документи за 4 (четири) пълни финансови
години 2015, 2016, 2017 и 2018 години. Установеното изпълнение на заложените в
бизнес плана приходи,били изчислени средно
аритметично за 4 (четири) финансови години (2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018
г.) в размер на 46.57 % от заложените такива.
Конкретните стойности, въз основа
на които била извършена оценката на изпълнението на одобрения бизнес план за
четирите последователни финансови години са :
За финансовата 2015 година:
Общо реализирани приходи от
нощувки - 39 911,89 лв., което съставлява 22,60
% изпълнение на заложените в одобрения бизнес план приходи в размер на 176
640.00лв. за първата година от изпълнението на същия.
За финансовата 2016 година:
Общо реализирани приходи от
нощувки - 117 302,20 лв., което съставлява 65,69
% изпълнение на заложените в одобрения бизнес план приходи в размер на 178
560,00 лв. за втората година от изпълнението на същия.
За финансовата 2017 година:
Общо реализирани приходи от
нощувки - 84 301.60 лв., което съставлява 46,71
% изпълнение на заложените в одобрения бизнес план приходи в размер на 180
484.00лв. за третата година от изпълнението на същия.
За финансовата 2018 година:
Общо реализирани приходи от
нощувки - 92 902.21 лв., което съставлява 50,93
% изпълнение на заложените в одобрения бизнес план приходи в размер на 182
400,00лв. за четвъртата година от изпълнението на същия.
Същевременно не било
констатирано, тъй като не е посочено и в процесния акт, да са намалени
работните места или да не е изпълнен бизнес плана в тази част – относно броя на
персонала, на заетите работни места.
Съгласно § 1, т. 19 от
Допълнителната разпоредба на Наредба № 30/2008 г. „проект" е заявление за
подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от
материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени и
допустими за финансиране по ПРСР. Според чл. 26, ал. 1 от Наредба №30
кандидатите за финансово подпомагане подават в областната дирекция на фонда
заявление за подпомагане по образец приложение № 5 и прилагат документите,
указани в същото приложение. Съгласно разпоредбата на чл. 16 от Наредба №30
един от задължителните реквизити към заявлението е изготвен от кандидатите
бизнес план, който трябва да доказва икономическата жизнеспособност и устойчива
заетост, водещи до реализиране на целите по чл. 2 от Наредба №30. В §1, т.6 и
т.26 от ДР на Наредба №30 е дадена легална дефиниция на понятията
"икономическа жизнеспособност" и "устойчива заетост", а
именно: генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на
предприятието за периода на бизнес плана и запазване на съществуващите работни
места и/или създаване на нови в него за периода на бизнес плана.
Съгласно разпоредбата на чл. 27,
ал. 3 от Наредба №30 решението за одобряване на заявлението за подпомагане се
взима въз основа на съответствието на заявлението с: 1.целите, дейностите и
изискванията, определени с наредбата и 2.критериите за оценка, посочени в
приложение № 6. Тоест оценката не е само на база критериите в приложението.
Изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности на планираните
приходи са дело на кандидата за получаване на подпомагане, като доказаната чрез
него жизнеспособност на инвестицията е основание да бъде одобрен проектът му за
финансиране. В този смисъл бизнес планът и заявените в него стойности са
относими за постигане на целите на мярка 311, тъй като по този начин се доказва
икономическата жизнеспособност и устойчива заетост на проекта за съответния
период.
В случая е налице нарушение на
посочените в административния акт т.4.12 и т.4.18 от договор
№13/311/00830/3/01/04/01 от 21.08.2020 г., съгласно които ползвателят е длъжен
да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора, в съответствие с
бизнес плана и таблицата за одобрените инвестиционни разходи, като спазва
одобрения проект за срок от пет години от сключване на договора. Между страните
няма спор, че кандидатът е следвало да извърши строително-монтажни работи, като
изгради къщата за гости, за което му е отпусната финансова помощ – от приетата
по делото съдебно техническа експертиза се установи, че къщите за гости са
изградени съгласно посочения бизнес план. Но със сключването на договора
едноличният търговец се е задължил и да използва активите по предназначение и
за постигане на целите, които са му отредени с одобрения проект. Целите по
мярка 311 за отпускане на финансова помощ са посочени в чл. 2 от Наредба №30, а
именно: 1. насърчаване на разнообразяването към неземеделски дейности; 2.
насърчаване на създаването на възможности за заетост и повишаване на доходите в
селските райони; 3. насърчаване на развитието на интегриран туризъм в селските
райони.
Мярка 311 е разработена и
одобрена въз основа на текстовете на чл. 52 (а) (ii) и чл. 54 на Регламент (EО)
№ 1698/2005 на Съвета от 20 септември 2005 г. относно подпомагане на развитието
на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони (отм., действащ до 31.12.2013 г.), според които предвидените помощи са
такива, подкрепящи създаването и развитието на микропредприятия, с оглед
насърчаване предприемачеството и създаване на благоприятна икономическа среда.
Изпълнението на целите, поставени в Регламент № 1698/2005 г. и национално
дефинирани в Наредба №30 задължително следва да става при спазване на общия
принцип, заложен в чл.4, §8 от Регламент №1303/2013 г. - добро финансово
управление в съответствие с чл. 30 от Финансовия регламент. Касае се за
Регламент (ЕС, ЕВРАТОМ) №966/2012 г., който прогласява принципите на
икономичност, ефективност и ефикасност с дефиниция на всяко едно от
използваните три понятия. Обстоятелството, че той касае всички субекти,
разходващи пряко или косвено средства от общия бюджет на Съюза се установява
например от правилата на чл. 135 от него досежно последващия контрол и
последиците при извършването му. Изрично е предвидено, че при договорно
неизпълнение от страна на бенефициера, отговорният разпоредител с бюджетни кредити
може да събере суми, изплатени недължимо съгласно споразумението. С получената
финансова подкрепа жалбоподателят е изградил къща за гости, но при непостигане
на приходи от извършената инвестиция, не може да бъде постигната нормативно
заложената цел за повишаване на доходите в селските райони, разнообразие на
възможностите за заетост в селските райони и развитието на интегриран туризъм в
селските райони.
Съгласно чл. 46, ал. 1 от Наредба
№30, в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или
договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска
връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да
прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. А съгласно ал. 2 РА
определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от
ползвателя на помощта, като взема
предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на
неизпълнение по даден проект зависи от неговите последици за дейността като
цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят
последиците, или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив
начин.
Според коментираните по-горе
разпоредби на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 30 не всяко неизпълнение на
нормативни или договорни задължения може да има за последица връщане на вече
изплатените суми.Този извод следва от нормата на чл. 46, ал. 2 от Наредба № 30,
в която е посочено, че за връщане на вече изплатени суми се взема предвид вида,
степента и продължителността на неизпълнението, като степента на неизпълнение
зависи от неговите последици за дейността като цяло. Това съпоставено с
обсъдените разпоредби на чл. 16, чл. 27, ал. 3 от Наредба №30, както и чл. 4, §
8 и чл. 30 от Регламент №1303/2013 г. означава неизпълнението на нормативните
или договорни задължения да е такова, че да е повлияло върху формирания извод
за икономическата жизнеспособност и устойчива заетост на проекта, за
възможността за постигане на целите на марка 311, както и за доброто финансова
управление на мярката и принципите за икономичност, ефективност и ефикасност. В
случая следва да бъде съобразено, че заявената инвестиция е изпълнена, къщите
за гости функционират по предназначение и през целия период от изграждането й
има реализирани нощувки, като бройката на нощувките е установена от извършената
проверка по документи, за което не се спори. Установено е, че за втората година
приходите са над 60% , а за четвъртата година отново са над 50 %. При тези
данни следва да се направи извод за нарастващо изпълнение на заложените нощувки
и приходи от тях. При така установеното пълно функциониране на къщата за гости,
частично реализираните приходи от нощувки и тяхното нарастване през четирите
години, не може да бъде формиран извод, че проектът е икономически
нежизнеспособен, не създава устойчива заетост и не води до постигане целите на
марка 311 – установено е а и не се спори от страните, че е налице устойчива
заетост на персонала, като и липсват данни за намаляване размера на заплатите
на персонала.
В разпоредбата на чл.16 ал.2 от
Наредбата, цитирана от самия административен орган Бизнес планът трябва да
доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на СМР - 10 години, водещи до
реализиране целите по чл.2. Няма как на четвъртата година, като първата
година е годината в която са пуснати за експлоатация къщите за гости да бъдат
направени изводи относно жизнеспособността на предприятието и правилността на
инвестицията. Ако не се приеме, че изобщо не е съобразен периода на проверката
и развитието на предприятието по Наредбата за период от 10 години, въпреки
възможността за периодични проверки по изпълнението, е налице е и друго
допълнение. Освен това извършването на проверка за жизнеспособност на
инвестицията следва да съобрази с основната цел, поставена в бизнес-плана,
която в случая е създаване на къща за гости. С оглед особеността - туристически
услуги, не може да се търси веднага постигане на заложените приходи от
основната дейност. Както се спомена по-горе при вземане на решение относно
размера на отказа или оттегляне на подпомагането при неспазване на
ангажиментите или други задължения, управляващия орган следва да отчете
тежестта, степента, продължителността и системността на неспазването във връзка
с условията за подпомагане, като тежестта на неспазването зависи по-специално
от значимостта на последствията от неспазването, като се отчитат целите на
ангажиментите или задълженията, които не са изпълнени. Противно на вменените му
задължения с приложимия нормативен акт, управляващия орган на първо място не е
спазил изискването за продължителност на мониторинговия период, като изобщо не
се е позовал на адекватен период за проверка - преди плащането и начало на
експлоатационен период. Освен, че не е спазен нормативно определения
мониторингов период, изводите за неизпълнение на поетия ангажимент са направени
формално, без да се съобрази дали е налице неспазване на поетия ангажимент, с
оглед целите на подпомагането. Като не са съобразени тези факти, управляващия
орган е достигнал до грешен извод за жизнеспособност на инвестицията. Става
въпрос за изпълнена инвестиция и работещи къщи за гости, като никак не е
маловажно, че за две от проверяваните години изпълнението е над 50 % и няма
съкратен персонал от предвидения в бизнес –плана.
Само на това основание АУПДВ се
явява незаконосъобразно постановен.
Настоящият съдебен състав е
съгласен и с твърдението на жалбоподателя относно посочените норми, при което
били приложими санкциите, предвидени по чл. 46 и чл. 47 от Наредбата. Тези норми
от Наредбата не предвиждат конкретни размери на финансовите санкции за
съответното нарушение, което се твърди да е извършено от Ползвателя на БФП,
поради което нямат пряко действие, а очевидно препращат или изискват наличието
на друг нормативен акт, който да определя конкретните размери на тези санкции.
ДФЗ сочи като такива Правила, приети през 2019 г. , които дори и да
представляват такъв нормативен акт, то същите са неприложими към настоящия
случай, поради недопустимо придаване на обратна сила на санкционните норми.
Други санкционни норми, даващи основание за определяне на конкретен размер на
санкцията, не съществуват, поради което не е налице основание за налагане на
санкция спрямо жалбоподателя за конкретния проект.
При определянето на размера на подлежащата
за възстановяване сума административният орган се е позовал на т.30 от
Приложение към Раздел I "Общи положения от Правила за определяне на
размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при
установени нарушения по чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013
г., приети от Държавен фонд - "Земеделие" - Разплащателна агенция, в
които е посочено, че са в сила от 30.08.2019 г. и които са публикувани в ДВ
бр.69 от 30.08.2019г. Видно от уводната част на акта е, че Правилата са
разработени в съответствие с член 30 от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията
от 27 януари 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на
Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури
за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане
на развитието на селските райони (за заявки за окончателно плащане по мерките
от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г.,
подадени преди 1 януари 2015 г.), публикуван на 28.01.2011 г., на Европейския
съюз, и член 35 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март
2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и
на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и
условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции,
приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските
райони и кръстосаното съответствие, публикуван в ОВ, L 181, 20.06.2014 г., на
Европейския съюз (за заявки за окончателно плащане по мерките от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (ПРСР 2007 - 2013 г.)
Правилата имат всички белези на нормативен акт, но не отговарят на основния
критерии за валидност на нормативните актове, а именно компетентност на
издателя на акта, съгласно чл. 75, ал. 1 АПК, чл. 1а и чл.7а Закона за
нормативните актове. С тяхното издаване и публикуване в ДВ се изземват
правомощия на по-висши държавни органи в противоречие с чл.8, чл.84. т.1,
чл.115 от Конституцията на Република България. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона
за нормативните актове и чл. 76 от АПК, нормативни актове могат да издават само
органите, предвидени от Конституцията, или от закон. В конкретния случай към
30.08.2019 г., датата на публикацията на Правилата в ДВ, Държавен фонд
"Земеделие" не е бил овластен нито от Конституцията, нито от закон,
да издава подзаконови нормативни актове. Обнародването на правилата в Държавен
вестник не може да санира този основен порок. В чл. 11, ал.2 и чл.11а. ал.1 от
ЗПЗП са изчерпателно уредени правомощията на ДФЗ и на ДФЗ-РА , но липсват
нормативно овластяване за издаване на подзаконови нормативни актове. В
разпоредбите на чл. 19 - чл. 20а ЗПЗП, уреждащи правомощията на УС и на
изпълнителния директор на Фонда също не се съдържа подобно овластяване. Със
Закон за изменение и допълнение на ЗПЗП, публ. в ДВ бр. 51 от 2019 г., в сила
от 28.06.2019 г., т.е. в сила към датата на публикуване на Правилата, са
изменени нормите на чл.20а. ал.2-6 от ЗПЗП, но в същите не са предвидени
правомощия за издаване на подзаконови нормативни актове на изпълнителния
директор на ДФЗ-РА нито за Управителния съвет на ДФЗ. Липсата на компетентност
винаги води до нищожност. Възможност да издава нормативни актове е предвидена в
чл.9а от ЗПЗП за министъра на земеделието, храните и горите след предварително
съгласуване със заинтересованите ведомства.
С оглед на гореизложеното се
стига до правния извод, че така издаденият АУПДВ № 13/311/00830/3/01/04/01 от
21.08.2020г. е незоконосъобразно постановен и следва да бъде отменен като
такъв.
По делото е направено искане за
присъждане на направените разноски. Предвид така направеното искане, като
съобрази изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 143, ал.
1 от АПК съдът намира, че в полза на жалбоподателя следва да се присъди сумата
от 3 140.00 лева, съгласно приложения договор за правна защита и
съдействие, и доказателства за изплатената сума по банков път както и 50 лева
за държавна такса и заплатен депозит за вещо лице в размер на 690 лв.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 предложение четвърто от АПК и чл. 143, ал. 1 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на ЕТ“С-Салих
Фейзичауш – 67 Еко тур Айнур Адил“ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Сърница, общ.Сърница, обл.Пазарджик, представлявано от Айнур Адил
чрез адв.С. и съдебен адрес ***, кантора 5 , АУПДВ №13/311/00830/3/01/04/01
издаден от Изпълнителен директор на ДФЗ-София.
ОСЪЖДА Държавен фонд
"Земеделие", гр. София да заплати на ЕТ“С-Салих Фейзичауш – 67 Еко
тур Айнур Адил“ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Сърница,
общ.Сърница, обл.Пазарджик, представлявано от Айнур Адил сумата от 3 140.00
лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на касационно
обжалване чрез Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаване на
страните пред ВАС.
СЪДИЯ:/п/
РЕШЕНИЕ
№6732/04.06.2021 Г. ПО АД №1993/2021Г. НА ВАС
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1026 от 17.12.2020 г. на
Административен съд - Пазарджик, постановено по административно дело №
1006/2020 г.
ОСДЪЖДА Държавен фонд „Земеделие” – София да заплати на А. А., осъществяваща
търговска дейност като ЕТ „С - С. Ф. – 67 Еко тур А. А.“, ЕИК[ЕИК] със седалище
и адрес на управление: гр. Сърница, обл. Пазарджик, [адрес] разноски за
касационната инстанция в размер на 2 760 лв. /две хиляди и седемстотин и
шестдесет лева/.
Решението не подлежи на обжалване.