О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
Гр. Разград, 08 април 2019 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в закрито заседание на осми април две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА КОВАЛАКОВА- СТОЕВА
при секретаря …и в
присъствието на прокурора …разгледа докладваното от съдията дело №225 по описа за 2019 г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
Образувано е по молба на В.Л.Н. ***, подадена от неговия пълномощник адвокат А.П.,
с която се иска от съда да измени своя
акт, в частта му за разноските, като присъди в тежест на ответника и сумата от
500 лв.- претендирано възнаграждение за адвокат. В молбата се развиват доводи,
че това възнаграждение е дължимо на основание чл.38, ал.2 във вр. с чл.38,
ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата (ЗА), тъй като преценката дали
упълномощителят е материално затруднено лице по смисъла на закона се прави единствено
и само от адвоката и съдът няма правомощия да проверява тези обстоятелства.
Ответникът по искането е депозирал писмено становище, в което сочи, че то е
неоснователно и недоказано. Твърди, че отговорността за разноските е средство
за възстановяване на необходимите, действително направените разноски и не може
да служи за обогатяване на страната и за злоупотреба с права.
Съдът след като прецени събраните в хода на производство доказателства,
които съобрази с доводите и становището на страните, приема за установено
следното:
Подадената молба е допустима, като депозирана в срока по чл.248, ал.1 от ГПК от надлежна страна. Разгледана по
същество тя е неоснователна поради следните фактически и правно изводи:
С постановеното по делото Определение №39/25.02.2019г. производството е
прекратено, като в полза на молителя са присъдени разноски в размер на 10лв.-
внесена държавна такса. В останалата част искането е отхвърлено като
неоснователно и недоказано. В мотивите си съдът е приел, че липсват
доказателства, които да установяват, че претендираното
адвокатско възнаграждение реално е заплатено, кога, в какъв размер и по какъв
ред, поради което такова не следва да се присъжда в тежест на ответната страна.
Наред с това е посочил, че този извод не се опровергава и от позоваването на
чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата (ЗА). Според тази разпоредба
адвокатът може да оказва безплатна адвокатска помощ и съдействие на материално
затруднени лица, като в чл.38, ал.2 от ЗА е посочено, че ако насрещната страна
е осъдена за разноски, то адвокатът има право на адвокатско възнаграждение,
определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36,
ал.2 от същия закон и осъжда другата страна да го заплати. В тези случаи следва
изрично да е посочено в договора, че предоставената правна помощ е безплатна и
на какво основание, като в правомощията на съда е да определи дължимия размер
на адвокатското възнаграждение и той не се договаря между клиента и адвоката.
Приложеният към делото Договор за правна защита и съдействие не отговаря по
съдържание на тези условия. Също така по делото липсват както твърдения, така и
данни, че жалбоподателят се явява материално затруднено лице, което е предпоставка
за приложението на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА за оказване на безплатна адвокатска
помощ и съответно за приложението на чл.38, ал. 2 от ЗА.
Въз основа на така изложеното Разградски административен съд намира, че
подадената молба по чл.248, ал.1 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК се явява
неоснователна и следва да се отхвърли.
Мотивиран така Разградският административен съд
О П Р
Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ
молбата на В.Л.Н., с която се иска от
съда да измени свое Определение №39/25.02.2019г., постановено по
настоящето дело, в частта му за разноските.
Определението може да се обжалва с
частна жалба в 7-дневен срок от съобщението му на страните пред Върховен
административен съд.
СЪДИЯ: