РЕШЕНИЕ
№ 176
гр. Смолян , 20.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети август, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария Ан. Славчева
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Недялка М. Кокудева
като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско
дело № 20215400500260 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 317 във вр. с чл.312 във вр. с чл.310,ал.1,т.1 от ГПК.
С Решение № 27/10.06.2021г., постановено по гр.д.№ 181/2020г. по описа на
Златоградския районен съд са отхвърлени предявените от Л. ИВ. Б. с ЕГН **********, с адрес:
гр.Златоград, ул.“Стефан Стамболов“ № 139 искове с правно основание чл. 128, ал.1, т.2 от КТ
във вр. с чл. 16, ал. 2, т.2 от НСОРЗ и чл. 86 ЗЗД срещу „Родопи Еко Проджектс“ ЕООД,с ЕИК
**, със седалище и адрес на управление: гр. Златоград, ул. „Стефан Стамболов“ № 2,
представлявано и управлявано от Евгени Асенов Михайлов и Ружа Хитова Бодурова за заплащане
на сумата 3744,00 лева – главница, представляваща допълнително трудово възнаграждение за
периода от 01.08.2018 г. до м.08.2020 г., ведно със законната лихва от 10.09.2020 г. до
окончателното й изплащане, както и законната лихва върху главниците за горните месеци в размер
на 405,01 лева за периода от възникване на всяко задължение до предявяване на иска, като
неоснователни и недоказани.Осъдена е Л. ИВ. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр.Златоград,
ул.“Стефан Стамболов“ № 139 да заплати в полза на PC - Златоград, разноски за ССчЕ, в размер
на 550 лева.
Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 1442/01.07.2021г. от Л. ИВ. Б.,
чрез пълномощника й адв. Н. Ч. с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния
закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Излагат се доводи, че
при постановяване на обжалваното решение съдът е дал вяра само на приетата по делото ССчЕ, но
не е съобразил задължителното за съдилищата влязло в сила Решение № 123 /02.02.2021г. по
1
преписка № 94/2019 год. на Комисията за защита от дискриминация. Твърди се, че назначеното от
съда вещо лице със специалност „Счетоводство и контрол” не е компетентно да изготви
експертиза по поставената му задача, а е следвало задачата да се възложи на вещо лице със
специалност „Икономика,труд и работна заплата”, каквито експерти има в списъка на вещите лица
към Смолянски окръжен съд. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът е задължил
ищцата да внесе депозит за вещо лице в размер на 400 лева, след като трудовите дела са безплатни
за работниците и служителите,поради което моли внесения от ищцата депозит от 400 лева да й
бъде възстановен. Твърди, че само на това основание обжалваното решение следва да бъде
отменено. Сочи още, че Комисията за защита от дискриминация е приела всички относими и
допустими писмени доказателства и от двете страни, като предмет на жалбата на ищцата до
Комисията са същите факти и обстоятелства, които са предмет и на гр.д.№ 181/2020г. по описа на
PC-Златоград, между същите страни и за същите искания. Работодателят въз основа на определени
показатели, залегнали във Вътрешните правила за работната заплата е определил размера на
допълнителното трудово възнаграждение, предмет на иска, като в случая такива показатели или
критерии няма и ищцата е лишена от възможността да получи адекватно възнаграждение за
положен труд, съобразно тези непълни Вътрешни правила.Сочи се също, че съдът не е преценил,
че Приложение № 1 по чл.15 ал.1 и ал.2 от вътрешните правила не обхваща всички видове минни
работи и длъжности, под него липсва подпис и печат, поради което е частен документ, създаден за
нуждите на делото. Твърди се още, че в допълнителното заключение вещото лице приема, че
формирането на фонд „Работна заплата“ е в зависимост от крайния финансов резултат, установен
по отчета за приходите и разходите на „Минстрой Холдинг”АД, съгласно Закона за
счетоводството. Същият се отчита и изчислява всеки месец от Холдинга, в който „Родопи Еко
Проджекст“„ЕООД участва. Въз основа на предоставеният финансов резултат и изпълнението на
плана за добив на руда се формира и процента на така наречената „заработка“. По делото липсват
данни за отчитането, изчислението и крайния финансов ежемесечен резултат за процесния период
на Холдинга, а той влияе непосредствено на работната заплата на всеки един работник или
служител. Сочи се, че обжалваното съдебно решение и заключението на ССчЕ са в пълно
противоречие с мотивите на Решението на Комисията за защита от дискриминация и на
Инспекция по труда-гр.Смолян. Съдът е приел, че от ССчЕ се установява, че до месец август
2018 г. на ищцата са изплащани 40% допълнително възнаграждение „заработка“, но с новите
правила, в сила от 01.08.2018 г. на нея и на останалите работници на същата длъжност са
изплащани до 10%, а понякога и по-малко. Една работничка прави изключение и е получавала
повече, но тя е била ангажирана и с допълнителни задължения. Вещото лице не открива разлики
между допълнителните възнаграждения на работници със сходни длъжностни, но дори и да е
имало такива, правомощието е било на изпълнителния директор да прецени, на кой работник,
какво допълнително възнаграждение да определи .Тези изводи на районния съд са в пълно
противоречие с доказаното обстоятелство, залегнало и в мотивите на Решение 123/02.02.2021г. на
КЗД, че ищцата, заемаща длъжността „перач, гардеробчик, лампистер, чистач, табелчик” и
останалите лица на същата длъжност -Ф. К. Ф. А., Т.К., Р.Н.,Л.Л., М.С. и Н.П. имат едни и същи
служебни задължения. От КЗД е установено, че за месец август 2018г. само на ищцата са
начислени 10% от основната и заплата, а на всички останали служители-цитирани по-горе 40% от
основните им заплати, като този факт се потвърждава и от проверката на Дирекция „Инспекция по
труда”-Смолян. Ответникът е нарушил чл.14 от Закона за защита от дискриминация, който
задължава работодателите да осигуряват равно възнаграждение за еднакъв или равностоен
труд.Критериите за оценка на труда при определяне на трудовите възнаграждения и оценката на
2
трудовото изпълнение са еднакви за всички работници и служители .В случая съдът не е преценил,
че работодателят в нарушение на основополагащи принципи за равенство и справедливост
залегнали в Преамбюла на Конституцията на РБ и произтичащото право на равно третиране, не е
зачел влязлото в сила Решение на Комисията и е постановил един порочен съдебен акт,почиващ
единствено на едно субективно и непълно основно и допълнително заключение на ССчЕ.Вещото
лице не е дало заключение за всички гореизброени лица какъв доход и процент заработка са
получавали за процесния период, както и дали получения от тях процент се влияе от работните
дни положени през всеки един месец.Съдът не се е съобразил и с трайната съдебна практика на
ВКС в решение гр.дело № 5132/2013г. на IV г.о. и с обстоятелството, че ищцата е лишена от
възможността да получи адекватно възнаграждение за положен труд и че е третирана
неравноправно с останалите работници и служители. Моли да бъде отменено обжалваното
решение и бъде уважен предявения иск. Претендира за съдебни разноски за двете инстанции, както
и да й бъде възстановен внесения депозит за вещо лице в размер на 400 лева.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от „Родопи
Еко Проджектс“ ЕООД.
В съдебно заседание жалбоподателката Л.Б. лично и чрез пълномощника си адв.Ч.-
поддържа жалбата си.
Въззиваемият чрез пълномощника си адв. К. оспорва жалбата.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба,
становищата на страните в съдебно заседание и след преценка на събраните по делото
доказателства прие за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно и от представеното Лично трудово досие на ищцата Л. ИВ. Б., се
установява, че е започнала работа в „Горубсо“ ІІ-ро Рудоуправление гр.Златоград по трудов
договор № 30009/14.01.1987г. на длъжността „Оператор на пулт. за упр. и връзка“. По молба на
ищцата с вх.№ 1165/14.12.2002г. с Допълнително споразумение към трудовия договор №
334/18.12.202г. е била преназначена на длъжността „Перач, гардеробчик, лампистер, чистач,
табелчик“ с място на работа „Горубсо-Златоград“ АД –АБК. С Допълнително споразумение към
трудовия договор № 32/03.01.2014г. ищцата е преназначена на същата длъжност с място на работа
- рудник „Ерма река“, участък „Мързян“- Надземна група.Впоследствие с допълнителни
споразумения към трудовия договор е изменян размера на основното и допълнителните
възнаграждения, като за процесния период с Допълнително споразумение № 454/31.07.2018г. е
договорено основното месечно трудово възнаграждение в размер на 510 лева, клас прослужено
време- 22,8% - 118,56 лева и доплащане за проф.опит- 5,7% - 29,64 лева; с Допълнително
споразумение № 111/31.01.2019г. е договорено основното месечно трудово възнаграждение в
размер на 560 лева, клас прослужено време-23,4 % - 131,04 лева и доплащане за проф.опит-5,7% -
31,92 лева; с Допълнително споразумение № 200/31.01.2020г. е договорено основното месечно
трудово възнаграждение в размер на 610 лева, клас прослужено време-24 % - 146,40 лева и
доплащане за проф.опит-5,7% -34,77 лева; с последното Допълнително споразумение №
569/17.03.2020г. е договорено основното месечно трудово възнаграждение в размер на 630 лева,
клас прослужено време-24 % - 151,20 лева и доплащане за проф.опит-5,7% - 35,91 лева.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателката, че неправилно съдът е приел, че е полагала
3
труд на длъжност „Перач, гардеробчик,лампистер,чистач“, тъй като към трудовото досие са
приложени 21 бр. допълнителни споразумения към трудовия договор за посочената длъжност, част
от които са подписани от нея. От предвидената забрана за едностранно изменение на трудовото
правоотношение в чл.118 от КТ, изключение има само в ал.3, която предвижда, че Работодателят
може едностранно да увеличава трудовото възнаграждение на работника или служителя, което е
направено с посочените допълнителни споразумения.
По делото не е спорно и от справка в Търговския регистър е видно, че „Горубсо-
Златоград“ АД е преобразувано чрез вливане в „Родопи Еко Проджектс“ ЕООД от 21.12.2018г.
Дружеството е представлявано от Ружа Бодурова и Евгени Михайлов заедно или само от Евгени
Михайлов еднолично. Едноличен собственик на капитала е „Минстрой Холдинг“ АД,
представлявано от Николай Вълканов и Неделчо Бонев.
От представените по делото Вътрешни правила за работната заплата в „Горубсо-
Златоград“ АД, в сила от 01.08.2018г., утвърдени от Николай Вълканов като председател на
надзорния съвет на „Горубсо-Златоград“ АД е видно, че съгласно чл.3 средствата за работна
заплата на дружеството са в зависимост от постигнатите крайни финансови резултати, установени
по отчета за приходите и разходите, съгласно Закона за счетоводството. В раздел ІV „Форми,
системи и организация на заплащане на труда“ е предвидено в дружеството да се прилагат
повременна и повременно-премиална и следна и сделно-премиална системи за заплащане на труда.
Съгласно чл.17,ал.1 средствата за заплати на работниците и служителите в дружеството,
образувани по вътрешните правила се разпределят с корекционен коефициент, изразяващ
нарастването или намалението на средствата за работна заплата на звената спрямо 100%
изпълнение. В чл.20,ал.2 е предвидено, че средствата за ИРЗ на ИТР рудник ,за надземните
спомагателни работници и служители, както и за работниците от УОПО се увеличават/намаляват в
зависимост от формирания фонд за работна заплата за текущия месец по преценка на
изпълнителните директори, а в ал.3 е предвидено, че средствата за ИРЗ в надземната група на
участък „Мързян“ за длъжността „перач, гардеробчик, чистач, лампистер“ се
увеличават/намаляват, както тези на останалите надземни спомагателни работници в дружеството.
Съгласно чл.24,ал.1 определените средства за работна заплата се разпределят с коефициент за
трудово участие на база отработените човекодни и основна заплата, а съгласно ал.2 началниците
на участъци, звена, отдели и цехове определят КТУ отразяващ нарастването/намалението на ИРЗ
на ръководените от тях звена в зависимост от личния им принос.
От ищцата е подадена жалба с вх.№ 44-00-948/22.03.2019г. до Комисията за защита от
дискриминация с оплакване за извършена от работодателя й „Родопи Еко Проджектс“ ЕООД
пряка дискриминация, изразяваща се в неравностойното й третиране в сравнение с други
служители на дружеството и в нарушаване на задължението му да заплаща еднакво
възнаграждение, при еднакъв и равностоен труд. По подадената жалба Комисията за защита от
дискриминация е постановила Решение № 123/02.02.2021 г., с което е приела за установено, че с
действията си работодателят е нарушил чл.14,ал.1 от ЗЗдискр. по отношение на жалбоподателката
и на основание чл.76,ал.1,т.2 от ЗЗДискр. Комисията е дала препоръки на работодателя да не
допуска необосновани различия при определяне на основните месечни трудови възнаграждения на
служителите, заемащи еднаква длъжност и изпълняващи еднакви функции и задължения.
Комисията е приела за установено, че с действията си работодателят е осъществил пряка
дискриминация по защитения съгласно чл.4,ал.1 от ЗЗДискр. признак „лично положение“ спрямо
4
жалбоподателката и на основание чл.80,ал.3 от ЗЗДискр. му е наложил имуществена санкция в
размер на 250 лева.
От приетите по делото основна и две допълнителни ССчЕ се установява, че
съгласно сключен Трудов договор № 30009/14.01.1987г., ищцата Л. ИВ. Б. е назначена на работа
на длъжността „перач, гардеробчик чистач, лампистер табелчик“ с място на работа рудник „Ерма
река“, участък „Мързян - надземна група“, в „Горубсо-Златоград“ гр. Златоград, ЕИК**, а по-
късно договорът е продължен при условията на чл.123 от КТ с „Родопи Еко Проджектс“ ЕООД.
Същият е изменян с допълнителни споразумения, като от м.август 2018г е действащо
Допълнително споразумение № 454/31.07.2018г. Вещото лице установява от фишовете за работна
заплата на ищцата, че са й начислявани и други допълнителни възнаграждения, които не са
регламентирани в допълнителните споразумения. За периода от 01.08.2018г. до 30.09.2020г.
работодателят е начислил на ищцата брутно трудово възнаграждение в размер на 19 528,21 лева ,
от което 911 лева за т.нар.“заработка“. Вещото лице сочи, че с утвърдените от Председателя на
Надзорния съвет на дружеството „Вътрешни правила за работна заплата в „Горубсо-Златоград“
АД“, в сила от 01.08.2018г. са регламентирани начина на формиране и разпределение на работната
заплата, показателите и нормативите за образуване на ИРЗ, като в раздел ІV“Форми, системи и
организация за заплащане на труда“ –чл.13,ал.1,т.1 са регламентирани формите, системите и
начините на заплащане на рузултатите от труда, като в дружеството се прилагат две системи на
заплащане-повременно-премиална-за ръководни служители, аналитични специалисти, работници
и помощно-обслужващ персонал от управлението на дружеството и по звена и сделно-премиална-
за всички забойни работници, освен ако не са възприети други условия и договорености. В
Приложение № 1 към основното заключение вещото лице подробно е описало всяко едно
начисление по месеци за разглеждания период, а в Приложение № 2 е описало начисленото
допълнително възнаграждение т.нар.“заработка“, което е в размер на 10 % от основната заплата за
съответния месец и е в размер на 857 лева( вещото лице е посочило и м.септември 2020г., за който
няма предявен иск), както и размерът на претендираната „заработка“ в размер на 40% за периода
от 01.08.2018г. до 30.08.2020г. в размер 3541,01лева(без м.септември,2020г., за който не е предявен
иск). Като претендираната от ищцата разлика от 30% вещото лице изчислява на стойност 2 684,01
лева (без м.септември2020г., за който не е предявена претенция). Вещото лице установява, че на
ищцата се дължи допълнително възнаграждение за т.нар.“заработка“ за процесния период, но
размерът му съгласно Вътрешните правила се определя от Изпълнителните директори и може да
се увеличава или намалява в зависимост от формирания фонд работна заплата.Размерът на
лихвата за забава върху претендираната „заработка“ от 30% за процесния период е 213,69 лева.
В допълнителното заключение от 17.02.2021г. вещото лице сочи, че регламентирането
на формирането и разпределение на средствата за работна заплата, образуването на индивидуални
работни заплати на работници и служители, формите и системите на заплащане в дружеството са
регламентирани във Вътрешни правила за работна заплата, утвърдени от Председателя на
Надзорния съвет.Формирането на фонд работна заплата е в зависимост от крайния финансовия
резултат, установен по отчета за приходите и разходите, съгласно Закона за счетоводството на
„Минстрой Холдинг” АД. Същият се отчита/изчислява всеки месец от Холдинга, в който участва
и ответното дружество. Въз основа на предоставеният финансов резултат и въз основа на
изпълнението на плана за добив на руда се формира и процента на т.нар. „заработка“. Този
процент се начислява на база отработени дни върху основната заплата за месеца на всеки един
5
работник.Вещото лице уточнява, че първо се изчислява процента за основните работниците, които
са пряко свързани с добива и преработката на руда. Коефициента не е фиксиран (влия е се от
изпълнението на плана, което пък от своя страна влияе върху финансовият резултат), а е
променлив и може да достигне до 40 % за основните работници. След това се изчислява процента
на „заработка“ на т.нар. спомагателни работници.Длъжността на ищцата Л. ИВ. Б. –„Перач,
гардеробчик лампистер, чистач“, е от т.нар. „ спомагателни“ длъжности. Тя не е пряко свързана с
добива и преработката на руда и техният процент може да бъде до 10%, но не е точно
регламентиран.Вещото лице в табличен вид е посочило формирания фонд работна заплата за
рудник „Мързян“ за процесния период по месеци, както и какъв е размера/коефициента на трудово
участие на надземната група работници в участък „Мързян“ – за длъжността „Перач, гардероб,
лампистер чистач“.За процесния период вещото лице установява, че има решения на
Изпълнителния управител на дружеството- работодател, с които са разпределяни средства за
допълнително материално стимулиране между звената за постигнати резултати от стопанската
дейност (добив и преработка на руда). Има случаи, когато са изплащани на определени работници
за постигнати индивидуални резултати - за решаването на задачи с важно значение за
дружеството, за изключително добро трудово представяне или постигнати значителни резултати
(спешно отстраняване на възникнала авария), като няма определен конкретен размер и той е по
преценка и решение на Изпълнителния директор. Във всички участъци - „Мързян”, участък
„Андроу” и участък „ЕОФ”, считано от 01.08.2018 г. всички надземни работници, изпълняващи
длъжността – „Перач, гардеробчик, лампистер чистач,“ са получавали до 10% върху основната
заплата т.нар. заработка. Определеният размер 10% допълнителни парични средства от основната
заплата на ищцата за т.нар. заработка е изчислен на база утвърдените и действащи Вътрешните
правила за работна заплата в „Горубсо - Златоград” АД. Същите регламентират начина на
формиране и разпределение на работната заплата, показателите и нормативите за образуването на
индивидуалните работни заплати на работниците и служителите - на база крайният финансовият
резултат на „Минстрой Холдинг” АД, отчетен в отчета за приходите и разходите на Холдинга,
изпълнението на плана за добив и преработка на руда на дружеството. След изчисляване,
необходимият фонд за т.нар. основни работници се прави разпределение на останалите средства за
работниците, работещи в спомагателните дейности, но за всички, на всички участъци този процент
е един и същ. Вещото лице установява, че са начислявани и на останалите работници с място на
работа рудник „Ерма река“, участък „Мързян - Надземна група“ допълнителни парични средства
от основната им заплата за така наречената „заработка“ за периода от м.08.2018 г. до 31.08.2020 г.
Като процент и сума подробно вещото лице представя в Приложение №1 към заключението. За
месец юли 2018 г. на ищцата Л.Б. е изплатено допълнително възнаграждение в размер на 199,00
лева от основната заплата, представляващо 40% за т.нар. „заработка“, по ред и правила определени
в действащите към този момент „Вътрешни правила за работната заплата“ в „ Горубсо - Златоград”
АД, утвърдени от Изпълнителния директор.Преди м.08.2018 г., процентът на парични средства от
основната заплата, т.нар. „заработка“ също не е бил фиксиран, изплащани са въз основа на
действащите към този момент „Вътрешни правила“, по преценка на изпълнителния директор.В
съдебно заседание на 01.03.2021 г., вещото лице е уточнило, че само една служителката
Фиданка Крушкова има начислени 18%, тъй като тя по силата на заповед, изпълнява и други
задължения и получава фиксирана сума по 50 лева месечно, която се начислява към така
наречената „заработка“ и затова се е получило 18%. Посочило е също, че от разчетно-платежните
ведомости - протоколи и заповеди, които са към съставяне на ведомостта е видно, че на
спомагателния персонал са начисляват до 10%. Пояснява, че първо се съставят протоколите и
6
заповедите, след това се изготвя ведомостта и следва плащането. Изпълнителният директор и по-
долните ръководители преценят на кой, колко да начислят допълнително. За процесния период
има издадени ежемесечни заповеди, въз основа на които се определя допълнителното
възнаграждение на всеки.Начислената на ищцата заработка, отговаря на вътрешните правила.
Начислявани са 10%, но не за всички месеци. Когато планът не е изпълнен е начисляван по-
малък процент, например за м.май 2020 г.е начислен 5%, като за същия месец и на другите
работници на същата длъжност е начислен 5%, с изключение на Ф. К., която е изпълнявала
допълнителни функции. Никой от работниците, заемащи същата длъжност, за процесния период
не е получавал повече от 10% ДТВ.
В допълнителното заключение от 31.03.2021г. след извършената допълнителна проверка
на предоставените й документи от ТД на НАП – Смолян, ТД на НАП - София, офис „Красна
Поляна“ - Дирекция „Инспекция по труда“, копия от документи изпратени до Комисията за зашита
от дискриминация , както и разчетно-платежните ведомости/фишове за работна заплата, водени в
счетоводството на ответното дружеството за периода от 01.08.2018г. до 01.09.2020г. за заемащите
длъжността „Перач, гардеробчик, лампистер чистач“ (Р.Й., Ф.К. и ищцата Л.Б. вещото лице
установява, че информацията, която има за размера на осигурителния доход, предоставена от ТД
на НАП е обобщена, т.е. в информационните им масиви размерът на трудовото възнаграждение е
посочен „брутното трудово възнаграждение за съответният служител и месец“. За елементите,
формиращи брутното трудово възнаграждение в ТД на НАП не се подава информация, т.е. липсва
конкретен размер за т.нар. „заработка“. Посочените брутни трудови възнаграждения по месеци и
служители са идентични с начисленият размер в разчетно-платежните ведомости/фишовете за
работна заплата, водени в дружеството. Не е налице и разлика между фишовете за работна
заплата за м.август 2018 г. и справката, предоставена в Дирекция „Инспекциа по труда”.В
представените към заключението Приложения 1,2 и 3 вещото лице подробно е посочило по
месеци за процесния период начислената заработка на ищцата и на заемащите същата длъжност Й.
и К..
От ответното дружество са представени и утвърдените от изп.директор протоколи за
определяне на КТУ и ИРЗ на работниците и служителите от рудник Мързян за процесния период,
заемащи длъжността на ищцата, от които също е видно какъв е размера на основната заплата на
посочените лица, допълнителните начисления включително и начислението за заработка за
процесния период.
При така установеното от фактическа страна Въззивният съд счита, че правилно
районният съд с оглед твърденията в исковата молба е квалифицирал предявеният иск по чл.128,
ал.1,т.2 от КТ във вр. с чл.86,ал.1 от ЗЗД.
Съгласно посочената разпоредба работодателят е длъжен да плаща уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа, като преди това е длъжен да начислява във
ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от
тях труд. По делото не е спорно и не се претендира уговореното в допълнителните споразумения
за процесния период основно трудово възнаграждение и допълнителни възнаграждения за
прослужено време и за професионален опит.
Спорно е допълнителното възнаграждение, което е получавано въз основа на
7
утвърдените Вътрешни правила за работна заплата в „Горубсо-Златоград“АД, в сила от
01.08.2018г. Преди посочените Вътрешни правила са действали Вътрешни правила за организация
на работната заплата, утвърдени от изп.директор на „Горубсо-Златоград“ АД Евтим Евтимов,
които са в сила от 01.06.2002г. По делото не е спорно, че до приемането на новите Вътрешни
правила за работната заплата, в сила от 01.08.2018г. както ищцата, така и другите работници,
заемащи същата длъжност са получавали допълнително възнаграждение в размер до 40% от
основната заплата, но с новите правила, от м.август 2018г. получават допълнително
възнаграждение съобразно постигнатите крайни финансови резултати,установени по отчета за
приходите и разходите до 10 %. Тези обстоятелства безспорно се установяват от приетите и
неоспорени от страните писмени доказателства-представените протоколи за определяне на КТУ и
ИРЗ на работниците и служителите в участък Мързян, както и от неоспорените от страните и
приети по делото основно и допълнителни заключения на ССчЕ, от които е видно, че не само
ищцата от м.август 2018г. но и всички други надземни работници в рудник „Ерма река“ в
участъците „Мързян”, „Андроу” и „ЕОФ”, изпълняващи длъжността – „Перач, гардеробчик,
лампистер чистач,“ считано от 01.08.2018г. са получавали до 10% върху основната заплата
допълнително възнаграждение т.нар. заработка. Този размер от 10 % е изчислен на база
утвърдените и действащи Вътрешните правила за работна заплата в „Горубсо - Златоград” АД.
Това обстоятелство се установява и от приложените към преписка № 94/2019г. на КЗД Справки за
получаваното брутно трудово възнаграждение за периода от 01.01.2018г. до 01.04.2019г. на други
осем лица-Ф.К., Ф.А.,Т.К.,Р.Н., Л., Р. Й., М.С.и Н.П.а , заемащи същата длъжност на стр.60-67, от
които е видно, че от м.август всички те са получавали „заработка“ по 10 % от основната заплата.
Поради това буди недоумение извода КЗД, че за м.август 2018г. само на жалбоподателката Л.Б. са
били начислени 10% от основната й заплата, а на останалите работници, заемащи същата
длъжност по 40% от основните им заплати, както и че този факт се потвърждава от проверката от
Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Смолян. От изпратеното от Дирекция „Инспекция по труда“
гр.Смолян до ищцата писмо с изх.№ 19006294/06.02.2019г. за резултата от извършената проверка
категорично не може да се направи извод, че проверката е установила намаление на заработката от
40% на 10% само за ищцата, но не и за останалите работници, заемащи същата длъжност. В
писмото е посочено, че са изискани вътрешните правила и тъй като са представени „два действащи
такива“ не става ясно кой от двата е действащ и се прилага при определяне размера на
допълнителното трудово възнаграждение. Поради това са указали на ищцата, че спорът е трудов и
компетентен да го реши е Златоградския районен съд. Следователно проверката на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр.Смолян, не е взела становище, кои са действащите Вътрешни правила и
дали начисленото на ищцата допълнително възнаграждение за т.нар.заработка от 10 % за м.август
2018г. е в съответствие с тях или ги нарушава. С оглед на това неоснователно е оплакването в
жалбата, че обжалваното решение противоречи на изразеното от Дирекция „Инспекция по труда“
гр.Смолян становище, тъй като такова не е изразено в цитираното писмо.
Неоснователно е и оплакването в жалбата, че не е ясно кои са действащите Вътрешни
правила за работна заплата и дали представените по делото такива са идентични с представените
пред Комисията за защита от дискриминация, след като решението на съда противоречи на
решението на КЗД, както и че били подписани от различни лица. В първоинстанционното
производство на стр.23-32 е приложено представено от ответната страна заверено копие на
Вътрешни правила за работна заплата, в сила от 01.08.2018г., утвърдени от Председателя на
Надзорния съвет на „Горубсо-Златоград“ АД проф. д.т.н. инж.Николай Вълканов. Представеното
8
копие не е оспорено своевременно от ищцата като неистинско по реда на чл.193 от ГПК, нито е
поискано на основание чл.183 от ГПК да бъде представено в оригинал. Представеното пред КЗД и
заверено копие на Вътрешните правила, в сила от 01.08.2018г. на стр.99-106 от преписката е
абсолютно идентично по съдържание с представеното по делото заверено копие. Представените на
стр.102-112 от преписката на КЗД Вътрешни правила за организация на работната заплата, в сила
от 01.06.2002г., утвърдени от Изп.директор инж.Евтим Евтимов са действали до приемане на
новите Вътрешни правила, в сила от 01.08.2018г.
Неоснователно е и оплакването в жалбата, че вещото лице е некомпетентно.Приетите по
делото основно и две допълнителни заключения не са оспорени своевременно от ищцата по реда
на чл.200,ал.3 от ГПК, а напротив от пълномощника й е заявено, че няма повече въпроси и да се
приемат заключенията. Същите съответстват на приетите по делото писмени
доказателства.Вещото лице е със специалност „Счетоводство и контрол“.
Неоснователно е и оплакването, че ССчЕ не е дала отговор на въпроса какъв е крайния
финансов ежемесечен резултат на „Минстрой Холдинг“ АД за процесния период, тъй като от този
резултат зависи работната заплата на всеки работник и служител. Такава задача не е поставяна от
ищцата, а на поставената задача по т.3 от допълнителното заключение от 17.02.2021г. вещото
лице е посочило по месеци формирания фонд основна заплата за участък Мързян за процесния
период, като е посочило и коефициентът на трудово участие на надземната група работници,
заемащи длъжността на ищцата. Вещото лице е установило, че във всички участъци –Мързян,
Андрол и ЕОФ, считано от 01.08.2018г. всички надземни работници, изпълняващи длъжността на
ищцата са получили заработка 10% върху основната заплата.
Следователно предявеният от ищцата иск за заплащане на допълнително трудово
възнаграждение за така наречената „заработка“ на основание Вътрешните правила за работна
заплата за периода от 01.08.2018г. до 31.08. 2020г., в размер на 3744 лева, ведно с 405,01 лева
лихва за забава е неоснователен и недоказан и правилно районният съд го е отхвърлил, поради
което обжалваното решение в тази му част ще следва да бъде потвърдено, тъй като на ищцата е
изплатено допълнително възнаграждение „заработка“ в размер на 10%, за което са представени
писмени доказателства и са направени признания в исковата молба и съгласно утвърдените нови
Вътрешни правила, в сила от 01.08.2018г. не й се дължи претендираната разлика от 30%.
Неоснователно е и оплакването, че районният съд не се е съобразил със задължителната
сила на Решение № 123/02.02.2021г. на Комисията за защита от дискриминация по преписка №
94/2019г. Жалбата до Комисията е подадена на 22.03.2019г. Исковата молба е подадена на
10.09.2020г., към който момент КЗД не е била постановила решението си. Предявеният иск е с
правно основание чл.128,ал.1,т.2 от КТ, както се твърди и в исковата молба и във въззивната
жалба от жалбоподателката. В исковата молба ищцата не поддържа твърдения, че Работодателят й
е извършил спрямо нея пряка дискриминация по защитения по чл.4,ал.1 от ЗЗДискр. признак
„лично положение“, изразяваща се в неравностойното й третиране в сравнение с другите
работници в дружеството и заплащането й на по-ниско възнаграждение за еднакъв и равностоен
труд. В исковата молба в едно изречение е посочено само, че е сезирала КЗП, без да излага
конкретни твърдения за извършена спрямо нея дискриминация.
В срок не е направено изменение на основанието на иска, че се претендира обезщетение
9
от дискриминационно действие по реда на чл.74 от ЗЗДискр.
Предвидената в ЗЗдискр.защита –по съдебен ред и пред КЗД са алтернативни, които
засегнатите от дискриминационното третиране лица могат да избират. Разликата е, че КЗД няма
компетентност да се произнесе за вида и размера на претърпените вреди от дискриминационното
действие, както и да обезщети пострадалия.Искът за обезщетение може да се предяви само пред
съд в случая общия граждански съд, когато вредите произтичат от отношения между
равнопоставени субекти, каквито са страните по трудовия договор.
Претенцията за парично обезщетение от дискриминационно действие по чл.71,ал.1,т.3 от
ЗЗДискр. може да бъде предявена пред съд, ведно с иска за установяване на нарушението по
чл.71,ал.1,т.1 от ЗЗДискр., при което е налице обективно кумулативно съединяване на искове.
Няма пречка искът за обезщетение по чл.71,ал.1,т.3 от ЗЗДискр. да бъде предявен по-късно, при
вече влязло в сила съдебно решение по чл.71,ал.1,т.1 от ЗЗдискр.
В случаите, когато дискриминационното действие е установено от КЗД или от
административен съд по пътя на обжалването, претенцията за обезщетение за вреди се
квалифицира по чл.74 от ЗЗДискр. и се разглежда от общите съдилища в хипотезата на ал.1 и от
административните съдилища в хипотезата на ал.2 в зависимост от вида на отношенията, по повод
на които е осъществено дискриминационното третиране-дали са отношения на равнопоставеност
или на власт и подчинение. В тези хипотези съдът не установява повторно осъществена ли е
дискриминация, от кого и срещу кого, а преценява единствено има ли причинени на пострадалото
лице вреди, какви са те, пряка последица ли са от дискриминационното нарушение и какъв е
размерът на обезщетението.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателката, че искът не е правилно
квалифициран. Съдът определя правната квалификация на иска от твърденията в исковата молба и
от направеното искане. Както вече бе посочено в исковата си молба ищцата не поддържа
твърдения за осъществена спрямо нея дискриминация от работодателя й по признак „лично
положение“, каквито твърдения е изложила в жалбата си до КЗД. Съгласно чл.143,ал.2 от ГПК в
открито съдебно заседание ищецът може само да поясни и допълни исковата си молба, а не да
въвежда нови обстоятелства, каквито не са и наведени в исковата молба. В случая претенцията на
ищцата е за заплащане на незаплатено допълнително трудово възнаграждение за „заработка“ в
размер на 40% от основното й трудово възнаграждение на основание Вътрешните правила за
работната заплата.
Правилно в тази връзка районният съд е приел, с оглед твърдения в исковата молба, че
Решението на КЗД не е задължително за него като неотносимо, тъй като ищцата е избрала друг
път на защита по реда на чл.128 от КТ , а не по реда на чл.71 от ЗЗДискр. пред съда или евентуално
по чл.74 от ЗЗДискр. след влизане в сила на решението на КЗД.
Единствено основателно е оплакването, че ищцата е осъдена да заплати разноски за
експертизи в размер на 550 лева, както и е била задължена за внесе депозит за вещо лице в размер
на 400 лева. В тези части изводите на районният съд са неправилни. Съгласно чл.359 от КТ
производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите. Те не плащат такси и
разноски по производството, включително и за молбите за отмяна на влезли в сила решения по
трудови дела. Същите при евентуално отхвърляне на исковете им дължат само разноските на
10
насрещната страна за адвокатско възнаграждение.
С оглед на това ще следва да бъде отменено обжалваното решение само в частта му, с
която Л. ИВ. Б. е осъдена да заплати в полза на РС-Златоград разноски за ССчЕ в размер на 550
лева. Ще следва да бъде постановено РС-Златоград да върне на ищцата Л. ИВ. Б. сумата от 400
лева, неоснователно внесена на 18.11.2020г. като депозит за вещо лице.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 във вр. с чл.78,ал.3 от ГПК ще следва да
бъде осъдена жалбоподателката да заплати на въззиваемия направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 550 лева за въззивна инстанция.
Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 27/10.06.2021г., постановено по гр.д.№ 181/2020г. по описа на
Златоградския районен съд, в частта му, с която е осъдена Л. ИВ. Б. с ЕГН **********, с адрес:
гр.Златоград, ул.“Стефан Стамболов“ № 139 да заплати в полза на PC - Златоград, разноски за
ССчЕ, в размер на 550 лева.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 27/10.06.2021г., постановено по гр.д.№ 181/2020г. по
описа на Златоградския районен съд в останалата му част.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.359 от КТ Районен съд-Златоград да върне на Л. ИВ. Б.,
с ЕГН **********, с адрес: гр.Златоград, ул.“Стефан Стамболов“ № 139 сумата от 400
(четиристотин) лева, неоснователно внесена на 18.11.2020г. като депозит за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.280,ал.3,т.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11