№ 741
гр. Г.О., 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, III СЪСТАВ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Цветелина Св. Цонева
при участието на секретаря Вероника П. Петрова
като разгледа докладваното от Цветелина Св. Цонева Гражданско дело №
20234120101056 по описа за 2023 година
Депозирана е искова молба от „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК ******, с адрес гр.
В., В. Тауърс – Г, бул. ***, представлявано заедно от всеки двама от П.С.С., Я.М.Д. и Р.Й.И.,
чрез адв. А.М. от ВТАК против П. С. Б., ЕГН **********, с адрес гр. Г.О., пл. ***.
По реда на чл.422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК са депозирани искове с правно
основание чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване със сила на присъдено нещо
съществуването на вземане в полза на „Енерго – Про Продажби“ АД против П. С. Б., в
размер на 350,66 лв. /триста и петдесет лева, шестдесет и шест стотинки/, по издадени
фактури, за обект с абонатен № ******, представляващ Търговски център – Киното в гр.
Г.О., ведно с лихвата за забава върху всяка една от главниците в размер на 61,93 лева,
изчислена към 10.11.2022 г., считано от датата на падежа на всяка една от тях, както и на
законната лихва върху претендираните главници до окончателното изплащане на
задължението. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че ответникът П. С. Б. е потребител на електрическа
енергия с разкрита партида, с клиентски № **********, в качеството на ЕТ „Симона – П.
Б.“, с Булстат: ********, за обект с абонатен № ****** в „Енерго - Про Продажби“ АД,
представляващ Търговски център – Киното в гр. Г.О.. Същият в установените със закон
срокове не е предприел действия за пререгистрация на едноличния търговец в търговския
регистър, поради което и на основание § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗТР се счита за заличен от 1
януари 2012 г. Доколкото обаче става въпрос за физическо лице, извършващо търговска
дейност, с факта на заличаването на търговското му качество, същото не губи
правосубектността си. Ответникът не е и прекратил договорните си взаимоотношения с
доставчика на електрическа енергия до търговския обект. Измерването на количествата
електрическа енергия в него е осъществявано с метрологично годен и технически изправен
електромер. Твърди се, че ответникът не е подал заявления за промяна на предоставяна му
мощност за търговския обект в гр. Г.О., а в последствие не е и сключил договор с търговец
на електрическа енергия по свободно договорени цени, за периода от 21.06.2020 г. до
30.06.2021 г. ищцовото дружество е начислило дължимата на електроразпределителното
дружество цена за достъп до електроразпределителната мрежа на база предоставяната му
мощност, която за процесния обект е 39 кВТ. С оглед изложеното се налага изводът, че на
основание т. 7.3.2 от Решение на КЕВР № Ц-29 от 01.07.2020 г. и §15, ал. 2 от Преходни и
1
Заключителни разпоредби към ЗИДЗЕ, в сила от 26.06.2020 г., за периода от 21.06.2020г. до
30.06.2021г. ищецът в качеството на доставчик на електрическа енергия до обекта с
търговско предназначение правомерно е начислил на ответника цена за достъп до
електроразпределителната мрежа на база предоставяната му мощност. Стойността на същата
за посочения период възлиза на общо 350,66 лв. с вкл. ДДС, за което са издадени дванадесет
фактури, описани в исковата молба. Твърди се, че издадените фактури не са заплатени в срок
от длъжника, поради което от „Енерго – Про Продажби“ АД е подадено заявление за
издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника,
въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 1880/2022 г. по описа на РС – Г.О. и е издадена
заповед за изпълнение. Доколкото против заповедта е постъпило възражение от длъжника, за
ищцовото дружество е налице правен интерес да предяви настоящия иск за установяване със
сила на присъдено нещо на вземането му срещу длъжника – ответник в настоящото
производство.
Ответната страна счита, че от представените с исковата молба доказателства, а и от
изложените твърдения в самата искова молба, става ясно, че ЕТ „Симона – П. Б.“ е заличено
на основание §5, ал.1 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ считано от 01 януари 2012 г. Следователно за
исковия период от 21.06.2020 г. – 30.06.2021 г., твърдяното задължение не може да възникне
в правната сфера на ЕТ „Симона – П. Б.“, тъй като към горепосочения период такъв
търговец не е съществувал, поради което моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
В условията на евентуалност, дори съдът да приеме, че П. С. Б. следва да отговаря за
посочените задължения, то същите следва отново да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
Посочва, че към исковата молба не е приложен нито договор между ищеца и ЕТ „Симона –
П. Б.“, нито между ищеца и П. С. Б. в качеството му на физическо лице. Следователно,
когато не е налице сключен валиден договор, не може да бъде налице и валидно задължение
от страна на ответника. Поради което, искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
В условията на евентуалност, в случай, че съдът достигне до извод, че е налице валидно
облигационно задължение заявява, че разпоредбата на §15 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, в сила от
26.06.2020 г., се отнася за небитови клиенти. Според чл. 33а от ДР на ЗЕ - "небитов клиент е
този, който купува електрическа или топлинна енергия... за небитови нужди,
предназначението на обекта на клиента е за нежилищни цели". По делото не е установено
дали ответникът има качеството на небитов клиент, тъй като същия би могъл да бъде битов.
Като в случай, че бъде установено, че последният дори да се яви клиент на ищеца, то той се
явява битов клиент, не следва да бъде приложена разпоредбата на §15 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ,
в сила от 26.06.2020 г. В условията на евентуалност, че бъде установено, че П. С. Б. се явява
небитов клиент, то така предявените претенции от ищцовото дружество счита за изцяло
недоказани по основание и размер. От доказателствата представени по делото не става ясно,
каква е заявената мощност и дали тя съответства на реално предоставената на потребителя
ел. енергия, както и по какъв начин последната е определена. Не е изяснен и начина, по
който е определена стойността на услугата за достъп до електроразпределителната мрежа.
На последно място, така предявените задължения счита за погасени по давност.
Съдът, като разгледа събраните по делото доказателства установява следното.
По делото са представени фактури: фактура № **********/05.07.2021 г.; фактура №
**********/04.06.2021 г.; фактура № **********/05.05.2021 г.; фактура №
**********/05.04.2021 г.; фактура № **********/04.03.2021 г.; фактура №
**********/04.02.2021 г.; фактура № **********/05.01.2021 г.; фактура №
**********/04.12.2020 г.; фактура № **********/04.11.2020 г.; фактура №
**********/08.10.2020 г.; фактура № **********/21.09.2020 г.; фактура №
**********/19.08.2020 г.
Представен е Констативен протокол № 5622897/01.07.2021г. за демонтаж на СТИ /
година на метрологична проверка -2019г. , показания“0“ за клиентски № **********, за
обект с абонатен № ******, представена е Справка за потребление за процесния период и за
дължимия размер по процесните фактури.
Видно от изготвена съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещо лице Д-р инж.
И. М. за остойностяване на изчислената мощност .За процесния период обектът е бил
присъединен към електроразпределителната мрежа на ЕРП-Север, според информацията
2
система на ЕРП-Север, картона на абоната към процесния имот, сумите са начислени за
достъп до електроразпределителната мрежа / независимо дали абоната потребява ел.енергия
или не/ , тя се изчислява на база предпазителите , които захранват абоната с електроенергия/
в конкретния случай три броя предпазители по 65 ампера/ от 2021г. абонатът е прекъснат.
Предоставената мощност е на предпазителите , независимо , че към обекта няма
предоставена мощност .
Съдът, като разгледа събраните по делото доказателства констатира следното.
С установителният иск в настоящото производство се претендира съдът да признае
за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 350,66 лв. /триста и
петдесет лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща незаплатена цена на потребена
в периода от 21.06.2020 г. до 30.06.2021 г. електрическа енергия, дължими съгласно Общи
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби“ АД
за обект с абонатен номер ********* и клиентски номер ********** на адрес гр.Г.О., пл.***,
за което са издадени фактури от 19.08.2020 г. до 05.07.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 18.11.2022 г. до
окончателното й плащане и сумата от 61,93 лв. /шестдесет и един лева и деветдесет и три
стотинки/, представляваща обезщетение за забава в плащането на задължението в размер на
законната лихва за периода от падежа на всяка фактура до 10.11.2022 г.
За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е ангажирал
следните писмени доказателства: фактура № **********/05.07.2021 г.; фактура №
**********/04.06.2021 г.; фактура № **********/05.05.2021 г.; фактура №
**********/05.04.2021 г.; фактура № **********/04.03.2021 г.; фактура №
**********/04.02.2021 г.; фактура № **********/05.01.2021 г.; фактура №
**********/04.12.2020 г.; фактура № **********/04.11.2020 г.; фактура №
**********/08.10.2020 г.; фактура № **********/21.09.2020 г.; фактура №
**********/19.08.2020 г.; констативен протокол от 01.07.2021 г.; извлечение за фактури и
плащания за период към дата 18.04.2023 г.; справка за потребител през последните 12/24/36м
към дата 03.05.2023 г.,съдебно-техническа експертизи.
Съдът намира претенцията за допустима, тъй като е предявена от заявителя в
законоустановения срок, при наличие на правен интерес - запазване действието на заповедта
за изпълнение.
Безспорно за съда е, че е образувано заповедно производство.
В тежест на всяка страна бе да докаже твърденията си.
Ищцовата страна следваше да докаже основанието и размера на претенцията, в това
число, наличието на валидно облигационно правоотношение за доставка на ел. енергия и
качеството, собственик или ползвател на имота с абонатен № ****** е ответника.
В тежест на ответника бе да докаже изпълнил ли е частично или изцяло задължението си
към ищеца.
Съдът кредитира заключенирто по изготвена съдебно-техническа експертиза.
В процесния обект за процесния период ищецът е присъединен към
разпределителната мрежа на „Електроразпределение Север” АД и до обекта е предоставяна
мощност, като от материалите по делото / се установява, че не е потребявана електроенергия
за претендирания период/.
Вещото лице е заключило, че при изчисляване на процесните фактури ищецът е
приложил правилно цените определени с Решение № Ц-29/01.07.2020 г. и Решение № Ц-
10/24.02.202 г. на КЕВР, действащи през процесните периоди.
Разгледан по същество, искът се явява основателен и доказан.
В производството по иск с правно основание чл. 422 ГПК ищецът следва да докаже
наличие на спорното право, а ответникът - фактите, които изключват, унищожават или
3
погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение. Предмет на настоящата искова
претенция е вземане за мрежова услуга „достъп до разпределителна мрежа“ на база
предоставена мощност 39 кВт. Материалната легитимация на ищеца да получи търсената
престация следва от разпоредбата на чл.28 от ПТЕЕ - битовите и небитовите крайни
клиенти на крайните снабдители заплащат всички мрежови услуги за съответния ценови
период на крайния снабдит
На съда не бяха представени писмени доказателства за сключване
договор за предоставяне на ел.енергия или заявление за достъп до такава относно процесния
имот. Но извършените проверки от вещото лице , констатират проверка на електронния
картон за посочения клиентски и абонатен номер , извършена е проверка и на мощността ,
която е заявена.
По експертизата са представени годни доказателства относно възникването на
твърдяното от ищеца наличие на валидно
облигационно правоотношение с ответника. Приетите по делото фактури касаят лицето на
ЕТ „Симона – П. Б.“, Ищецът заявява, че е установил, че ЕТ „Симона – П. Б.,
не е заличен търговец, а е търговец, който не се е пререгистрирал в ТР до крайния срок
21.12.2012г.
Съдът счита, че искът се явява основателен, тъй като се установява ответникът да е
задължено лице по възникнали и съществуващи облигационни правоотношения по
заплащане на достъп до разпределителна мрежа за небитови клиенти към процесния период,
като независимо от липсата на пререгистрация, ответникът не е загубил качеството си на
небитов клиент пред ищцовото дружество.
В настоящото производство страните не спорят, че процесния обект е бил
електроснабден от ищцовото дружество през процесния период. Спора се свежда до въпроса
кой е бил в договорни
отношения с ищцовото дружество през процесния период, респективно е ползвал процесния
достъп до мрежата за предоставяне на ел.енергия и съответно е задължен за неговото
заплащане.
Според ОУ на ищцовото дружество, цена за достъп на електроенергия се начислявала
на небитови потребители, независимо дали в
обекта е консумирана или не електрическа енергия през съответния период. Налице е
основание за претендиране заплащането и дължимостта на цена за достъп на
електроенергия, тъй като такава се
начислява на небитови потребители, какъвто конкретният абонат е заявил .
Неоснователно е възражението на ответника за изтекла погасителна давност, предвид
датата на депозиране на заявление по чл. 410 ГПК пред ГОРС- 21.11.2022г.
Предвид гореизложеното съдът намира предявеният иск за основателен и доказан и счита,
че като такъв следва да го уважи съгласно представените фактури и извлечения , както и
съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза , като установи дължимостта на
сумата от 350,66 лв. от ответникът към ищеца. С оглед основателността на главния иск,
основателна се явява и акцесорната претенция за присъждане на лихви- изчислена от съда
по реда на чл.162 ГПК, лихвата за посочения период се равнява на мораторна в размер на
61.93 лева и законова от датата на депозиране на заявлението-18.11.2022г.
Относно разноските:
Съгласно т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК, съдът който разглежда
установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като разпредели отговорността за разноските, както в исковото,
така и в заповедното производство.
Страните претендират разноски. Предвид изхода на делото на ищеца се дължат разноски
4
за гр.дело № 1056/2023г. в общ размер на 1355 лева и сума в размер на 75.00 лева по
ч.гр.дело № 1880/2022г. по описа на ГОРС.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. С. Б., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:
гр.Г.О., бул.*** дължи на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление гр.В., бул.***, представлявано от всеки двама от членовете на Управителния съвет
П.С.С., Я.М.Д. и Р.Й.И. заедно сумата от 350,66 лв. /триста и петдесет лева и шестдесет и шест
стотинки/, представляваща незаплатена цена на потребена в периода от 21.06.2020 г. до 30.06.2021
г. електрическа енергия, дължими съгласно Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби“ АД за обект с абонатен номер ********* и
клиентски номер ********** на адрес гр.Г.О., пл.***, за което са издадени фактури от 19.08.2020 г.
до 05.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда – 18.11.2022 г. до окончателното й плащане; сумата от 61,93 лв. /шестдесет и един лева и
деветдесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за забава в плащането на задължението в
размер на законната лихва за периода от падежа на всяка фактура до 10.11.2022 г.;
ОСЪЖДА „П. С. Б., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Г.О., бул.*** ДА
ЗАПЛАТИ на ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление
гр.В., бул.***, представлявано от всеки двама от членовете на Управителния съвет П.С.С., Я.М.Д. и
Р.Й.И., разноски за гр.дело № 1056/2023г. по описа на ГОРС в общ размер на 1355 лева и сума в
размер на разноски от 75.00 лева по ч.гр.дело № 1880/2022г. по описа на ГОРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, с въззивна жалба, пред Великотърновски съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
5