№ 2020 г., гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
VІ-ти
касационен състав,
в публично заседание на 20.02. 2020 г.,в състав :
Председател
:
Красимир Кипров Членове :
Евелина Попова
Марияна
Бахчеван
при секретаря Галина Владимирова
с
участието на прокурора Силвиян Иванов
като разгледа докладваното от съдия Кипров
касационно дело № 119 по описа на съда за 2020
г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл.63, ал.1, пр.ІІ от ЗАНН във вр. с глава ХІІ
от АПК.
Образувано е по жалба на Дирекция „Инспекция по труда”-Варна, против решение № 139/ 6.11.2019 г. по НАХД № 126/2019 г. по описа на ДРС, с което е отменено издаденото от директора НП № 03-008432/9.08.2017 г. С развити в жалбата доводи за наличие на касационното основание по
чл.348,ал.1,т.1 от НПК – нарушение на материалния закон, се иска отмяна на
въззивното решение и постановяване на друго такова за потвърждаване на НП. В
съдебно заседание,касационната жалба се поддържа от упълномощения юрисконсулт Н.
с претенция за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът „А.-Ч.м. ” АД ,чрез представените от упълномощения юрисконсулт В.П. отговор
на касационната жалба изход.№ 11-00-249/20.12.2019 г. и молба
с.д.2585/19.02.2020 г. изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение и
претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
200 лв. на основание чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на
обжалваното решение.
След
преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка,съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок
от надлежна страна,против подлежащ на касационен контрол съдебен акт,а
разгледана по същество тя е неоснователна.
С обжалваното НП е наложена на
ответника на
основание чл.413,ал.2 от КТ имуществена санкция в размер на 1500 лв. за нарушение на
чл.16,ал.1,т.6 от З-на за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/,а
именно : затова,че на 29.05.2017 г. на кариера К. в качеството си на
работодател не е изпълнил задължението си да осигури ефективен контрол за
извършваната работа от Д. Ж.Д. на длъжност „машинист”,без да създаде риск за здравето и по безопасен начин на
работещия,тъй като е допуснал неспазване на предвидените изисквания за
безопасна работа от работещия заложени в разработения технологичен паспорт на
челен товарач при работен процес слизане от машината и предприето действие от пострадалия слизане
от челния товарач по рамото на стрелата и
достигане до кофата на машината,стъпване върху него с двата крака и скачане от
височина 1,23 м.,при които действия пострадалия се подхлъзва с левия крак на
земята и чупи десния крак в
подбедрицата.
За да отмени обжалваното НП, районният съд е приел,че същото е издадено при съществени
нарушения на процесуалните правила – неяснота в описанието на деянието,а по
отношение приложението на материалния закон е приел,че работодателят е извършил
всички необходими действия по осигуряване на контрол за безопасно извършване на
работата възложена на пострадалия.
Касационният
съд намира,че въззивното решение е постановено при отсъствието на заявеното касационно основание по чл.348,ал.1,т.1 от НПК.
Правилни
са изводите на ДРС,че НП е издадено при допуснати от наказващия орган
съществени нарушения на процесуалните правила – описанието на деянието не
съответства на изискванията на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН, в резултат на което е
ограничено правото на защита на наказаното ЮЛ. Цитираната в НП като нарушена
разпоредба на чл.16,ал.1,т.6 от ЗЗБУТ регламентира
задължение на работодателя да осигурява ефективен контрол за извършване на
работата без риск за здравето и по безопасен начин. В съответствие с тази
норма,деянието е описано в НП като неизпълнение от работодателя на задължението
му да осигури ефективен контрол за извършваната работа от машиниста Драгиев,тъй
като е допуснал неспазване на предвидените изисквания за безопасна работа
заложени в разработения технологичен паспорт за челен товарач при работен
процес слизане от машината. В случая не е посочено кое точно от разработените в
технологичния паспорт изисквания не е спазено
и конкретно кои от законово регламентираните мерки
за ефективен контрол е следвало,а не са предприети от работодателя. В това
отношение неправилно в жалбата си касаторът
смесва понятието за описание на фактите с понятието за знание на закона. Така
описаното неясно обвинение представлява съществено процесуално нарушение,тъй
като не дава възможност на наказаното лице за адекватно упражняване на предоставеното му от закона право на
защита. Допуснатото нарушение е
достатъчно за отмяна на НП като незаконосъобразно без необходимост от разглеждане
на спора по същество. Независимо от последното, ДРС е обсъдил и то правилно
приложението на материалния закон – налице са по делото доказателства
установяващи факти за проведен на 29.05.2017 г. инструктаж на пострадалото лице
и за запознаването му на 7.08.2014 г. /л.14 от
въззивното дело/ със заложените в
технологичния паспорт изисквания за безопасна работа. Тези факти опровергават
изложените такива в касационната жалба,че пострадалият не бил запознат с технологичния
паспорт и сочат на логичния и обоснован
извод,че настъпилата трудова злополука е резултат от пренебрегването от страна
на работника на въведените от работодателя изисквания за безопасна работа.
Последното сочи на липсата на данни работодателят да не е изпълнил задълженията
си по чл.16,ал.1,т.6 от ЗЗБУТ,включително във връзка с технологичния паспорт на
машината. При недоказаност на деянието,правилен е извода на въззивния съд за
несъставомерност на визираното в НП адм.нарушение. Като е отменил процесуално и материално
незаконосъобразното по тези съображения НП,
ДРС е приложил правилно материалния закон.
Освен
материално законосъобразно предвид
гореизложеното ,при извършената от касационния съд служебна проверка
относно валидността и допустимостта на въззивното решение, такива пороци не се
констатираха,поради което същото следва да бъде оставено в сила.
При
този изход на делото в полза на ответника,основателна се явява претенцията на
същият за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение ,но до
размера от 80 лв. съгласно чл.63,ал.5 от ЗАНН във вр. с чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ – цитираната в молбата на ответника разпоредба на чл.24 от Наредбата,посочена като основание
за претенцията в размер на 200 лв. е
неприложима,тъй като се отнася за административните,а не за производствата по
административно-наказателните дела по ЗАНН.
Предвид изложеното ,
съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 139/ 6.11.2019 г. по НАХД № 126/2019 г. по описа на ДРС.
ОСЪЖДА
Дирекция „Инспекция по труда”-
Варна да заплати на „А.-Ч.м. ”
АД, ЕИК ***,със седалище и адрес на
управление : гр.***сумата от 80 лв. за
разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: