Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Лом,
25 март 2021 година
Ломски районен съд , гражданска колегия ,
трети състав в публичното заседание на 17.02.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Боряна Александрова
При секретаря : Мартина Здравкова, като
изслуша докладваното от съдията Александрова гр.д.№ 441/19 г. по описа на ЛРС
,за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Ищецът“ЧЕЗ Електро България”АД, в
исковата си молба до съда, претендира, че ответника В.М. *** , не е изпълнил
задълженията си по договор, представляващ търговска сделка по смисъла на чл.286 ТЗ – доставка на ел.енергия срещу заплащане
консумацията й, има липса на изпълнение от страна на
потребителя/ответника/ на основното му задължение – заплащане на цената на
получаваната и потребена от него ел.енергия – чл.19 от Договора, уреждащ
отношенията между ТД и потребителите, като и искане за обезщетение – чл.86 ЗЗД
за забавено плащане на тази цена, тъй като престацията на потребителя е в пари.
Ответника , редовно се представлява от
адв.Р. Б. , който оспорва иска, счита го
за неоснователен.
Съдът, след преценка на
доказателствата по делото, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 98а от ЗЕ,от ал.
3 до 5 ,уреждаща начина и условията при които общите условия влизат в сила за
потребителите. Съгласно ал. 4 на чл. 98а от ЗЕ общите условия влизат в сила за
потребителите, които купуват електроенергия от крайния снабдител, без изрично
писмено приемане (след публикуването им в един централен и един местен
ежедневник). В срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат при съответния
краен снабдител на електрическа енергия заявление, в което да предложат
специални условия. Приетите от крайния снабдител на електрическа енергия
специални условия, различни от публикуваните общи условия, се отразяват в
допълнителни писмени споразумения - арг. от ал. 5 на чл. 98а от ЗЕ. Следователно
тази уредба сочи за договорни отношения между потребителите и крайния снабдител
на електрическа енергия, която изключва възможност за оспорване на общите
условия преди влизането им в сила. Такава нормативна регламентация е предвидена
с оглед характера на договорите при общи условия, при които индивидуалното
разискване на договорните клаузи е практически невъзможно (което се обуславя от
характера на обществените отношения в определени сфери на пазара - като
доставка на електрическа и топлинна енергия, застраховане, доставка на вода и
др.). В тези случаи начина на договаряне е опростен, като предварително едната
страна (доставчикът) е определила съдържанието на договорните клаузи за всички
единични договори, които ще бъдат сключени. При тези договори съдържанието им
се оказва типизирано, а не индивидуализирано според личните разбирания на
страните. За другата страна (потребителят) при този вид договори съществува
само възможност да приеме клаузите, или да не сключи договор. Не съществува
пречка и при договорите при общи условия съдържанието на договора да включва и
"специални условия", индивидуално обсъждани и договаряни от страните,
което е предвидено в посочената по-горе разпоредба на чл. 98а, ал. 5 от ЗЕ.
Ответника , живее на посочения адрес с
посоченото ИТН, не се е издължил по претенцията за ползвана електроенергия,
т.е. има неизпълнение на договорни задължения, и съдът намира,че процесния
случай е типичен за пълно неизпълнение на договорните отношения от страна на
ответника-длъжник, т.е. не е осъществил нищо от предметното съдържание на
дължимата престация и не е осъществил дължимия резултат да плати претендираната
сума. Вина за това има само и изключително ответника, и вследствие на
неизпълнението си е причинил неблагоприятни последици на ищеца, поради което
следва да поеме своята отговорност като санкция, т.е. да отстрани настъпилите у
ищеца неблагоприятни последици от виновното неизпълнение и обезщети ощетения с
паричния еквивалент и следва да заплати
същите.
От
друга страна от събраните по делотодоказателства се установи по есин
категоричен и безпротиворечив начин, че за процесния период липсва плащане от
страна на ответника. Този факт се установява и от изготвената и приета по
делото ССЕ, която съдът намира, за изготвена компетентно и незаинтересовано.
Същата не е оспорена от страните.
Ищцовото дружество е депозирало заявление
в съда по реда на чл.410 ГПК, като заповедта му е връчена , като длъжника е
заявил,че не дължи изпълнение по същата. Съдът е указал на заявителя да предяви
иск при условията на чл.422 ГПК. Такъв иск е депозиран в срок, което е дало
началото на настоящето производство.
По отношение депозирания от
пълномощника на ищеца списък на разноските, реализирани от него по чл.80 ГПК,
съдът намира, че искането основателно.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че В.А.М. , с ЕГН **********,***, с ИТН 300246295169 , дължи на
“ЧЕЗ Електро България” АД, с ЕИК *********,
сумата от 402,92 лв. - главница,представляваща ползвана,но незаплатена
електроенергия а периода от м. 06.12.2016 г. до 05.05.2017 г.,лихва за забава в
размер на 69,01 лв. считано от 7.02.2017-9.11.2017г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 20.03.19 г. до окончателното изплащане на
дължимата сума.
ОСЪЖДА В.А.М. да плати на „ЧЕЗ Електро
България“АД сумата от 83,00лв., разноски по заповедното производство и сумата
от 312,00 лв., разноски по исковото производство,от които ДТ-75,00лв.,
адвокатски хонорар-87 лв., за експертиза 150 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред МОС във двуседмичен срок от съобщението , че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: