№ 631
гр. София , 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и втори март, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско
дело № 20211000500427 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 261144 от 12.11.2020 г. по гр. д. № 5793/2018 г. на
Софийски градски съд ЗАД „ОЗК Застраховане” АД, София е осъдено на
основание чл. 226, ал.1 от КЗ отм. да заплати на Т. И. Л. сумата 100000 лева -
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на В. П. Л., настъпила при
ПТП на 16.11.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата от 16.11.2015
г., като до пълния предявен размер искът е отхвърлен.
Решението е обжалвано от ищцата в отхвърлителната част до пълния
предявен размер на иска от 150000 лева (частичен от 200000 лева). Поддържа
се неправилност поради постановяването му в нарушение на чл. 52 ЗЗД при
определяне размера на обезщетениета; несъобразяване с тежестта на
душевните болки, търпени от ищцата. Иска се отмяна на решението в
обжалваната част и уважаване на иска в пълния предявен размер от 150000
лева.
Ответникът „ОЗК Застраховане” АД, София обжалва с въззивна жалба
1
решението в осъдителната част над 60000 лева. Жалбоподателят ответник
счита, че справедливия размер на обезщетение е 80000 лева предвид
установените отношения приживе – липсата на общо домакинство за голям
период от време. Оспорват се изводите, че не е налице съпричиняване
вредоносния резултат от страна на пострадалия.
Всяка от страните оспорва въззивната жалба на насрещната страна.
Софийският апелативен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Първоинстанционното производство е имало за предмет предявен от Т.
И. Л. против „ОЗК Застраховане” АД, София иск с правно основание чл. 226,
ал.1 от КЗ отм. за заплащане на 150000 лева (частичен от 200000 лева) -
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на В. П. Л., настъпила при
ПТП на 16.11.2015 г. Твърди се в исковата молба, че при ПТП, настъпило по
вина на застрахован при ответника водач, е причинена смъртта на В. Л. като
пешеходец. Починалият бил съпруг на ищцата, с която живели в хармония и
разбирателство, доверие, обич и подкрепа повече от 40 години. След смъртта
на съпруга си тя изпаднала в депресия, загубила опората си.
За обезщетение на тези неимуществени вреди ищцата претендира
сумата 150 000 лева, със законната лихва от 16.11.2015 г.
Ответникът е оспорвал исковете. Направено е възражение както за
прекомерност на размера на претендираното обезщетение, така и за
съпричиняване на вредоносния резултат от починалия Л., изразяващо се в
неполагане на грижа за безопасността си при изпълнение от водача на
маневра движение на заден ход.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.
269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост
на обжалваното решение и обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства съобразно посочените от жалбоподателите основания за
неправилност на първоинстанционния акт, прие следното:
Обжалваното решение е валидно, а в обжалваната част – допустимо.
Въззивните жалби са подадени от надлежни страни в законоустановения за
обжалване срок срещу подлежащи на инстанционен контрол съдебни актове,
2
поради което са процесуално допустими.
Съобразявайки оплакванията на жалбоподателите /чл.269, изр. второ от
ГПК/, след преценка на доказателствата по делото, Софийски апелативен съд
намира следното:
Пред настоящата инстанция се спори за наличието на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия В. Л., както и за
справедливия размер на обезщетение, което би възмездило ищцата за
претърпените болки и страдания от смъртта на съпруга . В частта, с която
ответникът е осъден да заплати обезщетение в размер на 60000 лева,
решението е влязло в сила и формира сила на пресъдено нещо относно
наличието на основание за ангажиране отговорността на ответника.
По възражението за съпричиняване. Ответникът твърди необосновано
във въззивната си жалба, че пострадалият знаел каква маневра ще предприема
Т. М., но застанал извън зрителното поле на водача и сам се поставил в
опасност. Такива изводи не могат да се направят от показанията на водача,
който свидетелства, че обяснил чрез друго лице, знаещо български език, как
на следващия ден Л. да разтовари камиона, но след това превеждащият си
тръгнал. Л. опитал да паркира, след което слязъл да провери положението на
камиона. Тогава М. с жестове показал, че предлага да паркира той и
мислейки, че Л. го е разбрал, се качил в кабината и паркирал камиона на
заден ход. Било тъмно и мислел, че Л. е отстрани. Впоследствие установил, че
го е прегазил с камиона. От тези показания и от заключението по
автотехническата експертиза не може да се изведе извод за осъществяване на
обстоятелства, обосноваващи съпричиняване вредата от страна на
пострадалия. Възражението е неоснователно и правилно е отхвърлено в
обжалваното решение.
По обезщетението за вреди от смъртта на В. Л..
При определянето размера на обезщетенията за неимуществени вреди
от смъртта на В. Л. настоящият състав съобрази следните обстоятелства,
установени по делото от писмените доказателства, заключението по съдебно-
психологическата експертиза и от показанията на свидетелите К. Л., Х. Л. и Н.
А.: възрастта на починалия (61 години), родствената връзка с ищцата - бивши
3
съпрузи, продължили да живеят като семейство и след развода; отношенията
на близост и взаимност. В. Л. живеел в едно домакинство с ищцата, когато
двамата са били в България. Починалият работел в чужбина като
международен шофьор. Ищцата също работела в чужбина като в последната
година била в Австрия, за да е по-близо до него и да са заедно през почивните
дни. Били сплотено семейство, живеели в разбирателство и подкрепа. В
продължение на 40 години били заедно, отгледали сина си, оженили го, имали
внук. Ищцата преживяла много тежко смъртта на съпруга си, не искала да
повярва, била покрусена на погребението, чувствала се самотна, тъгувала. От
значение за размера на справедливото обезщетение са и обществено-
икономическите условия в страната към настъпване на вредата 17.11.2015 г.
Неимуществените вреди са неизмерими в пари, поради което и
следващото се за тях обезщетение се определя на принципа на
справедливостта при обсъждане на всички конкретни обективно
съществуващи обстоятелства от значение за размера им. При определяне
размера на дължимото обезщетение, което е адекватно на претърпените от
ищцата неимуществени вреди, съдът обсъди и оцени в пълен обем
съществувалите приживе между нея и починалия близки взаимоотношения;
възрастта му; тежките преживявания от смъртта му и лишаването от
подкрепа. Отчитайки всички тези обстоятелства и разпоредбите на чл.51, ал. 1
и чл.52 от ЗЗД, настоящият състав намира, че сумата 100000 лв. би
обезщетила ищцата за претърпените неимуществени вреди.
Поради съвпадение между крайните изводи на въззивната инстанция с
тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора пред въззивната инстанция, ЗАД „ОЗК
Застраховане” АД, София следва да заплати на адвокат Я.С. адвокатско
възнаграждение в размер на 1864 лева с ДДС за предоставена безплатна
правна помощ пред въззивната инстанция. Т.Л. дължи на застрахователното
дружество разноски в размер на 1198,67 лева при основателност на
възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261144 от 12.11.2020 г. по гр. д. №
5793/2018 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застраховане” АД, София да заплати на адвокат
Я.С. адвокатско възнаграждение в размер на 1864 (хиляда осемстотин
шестдесет и четири) лева с ДДС за предоставена безплатна правна помощ
пред въззивната инстанция, на основание чл.38, ал.2 от ЗА.
ОСЪЖДА Т. И. Л. да заплати на ЗАД „ОЗК Застраховане” АД, София
разноски пред въззивната инстанция в размер на 1198,67 (хиляда сто
деветдесет и осем 0,67) лева на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5