Р Е Ш Е Н И Е
Номер……………. 18.09.2019г. Град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯ РАЙОНЕН СЪД ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесет и трети
юли година 2019
в публичното заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Александър Г.
Секретар : РОСИЦА ДИМИТРОВА
Прокурор :
като разгледа докладваното от съдията Г.
гражданско дело № 649 по описа за 2019 година.
Предявен
е иск за сумата от 200лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди, с правно основание чл.45 ЗЗД за овъзмездяване на претърпени имуществени вреди от
страна на ищеца – заплащане на адвокатски хонорар в размер на 200лева, по
изпълнително дело, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
завеждане на исковата молба в съда – 01.02.2019г. до окончателното й заплащане,
както и направените по делото разноски.
Ответникът оспорва изцяло
исковата претенция – в писмения си отговор.
В исковата си молба ищцата Д.П.П. излага твърдения, че на
04.07.2018г. получила покана за доброволно изпълнение с изх.№5435/29.06.2018г.
по изп.дело № 20185530404137 по описа на СИС при Районен съд Стара Загора.
Изпълнителното производство било образувано от ответника В.Г.И., въз основа на
представен от него изпълнителен лист от 11.06.2018г., издаден въз основа на
подлежащото на принудително изпълнение Решение № 1156/07.12.2016г. по гр.дело
№3502/2016г. по описа на Районен съд Стара Загора. За да защитяла правата си е
потърсила правна помощ, като за целта е упълномощила адвокат и е сключила
договор за правна защита и съдействие № 0214137/ 09.07.2018г. с предмет: „процесуално
представителство, защита и съдействие на длъжника по изп. дело № 20185330404137
по описа на СИС при Районен съд Стара Загора. За ангажираната правна помощ Д.П.
била заплатила в брой при сключването на договора сумата от 200лева
представляваща дължимото адвокатско възнаграждение. Упълномощеният
защитник изготвил подробно и обосновано
възражение, което било депозирано по изпълнителното дело с вх.
№3388/09.07.2018г. В писменото възражение било посочено, че представянето на
изпълнителния лист с №3502/2016г. от 11.06.2018г., издаден по гр. дело
№3502/2016г. по описа на Районен съд Стара Загора и образуването на
изпълнително дело въз основа на него било явна злоупотреба с право от страна на
взискателя. Това било така, поради факта, че към момента на образуването на
изпълнителното дело в Районен съд Стара Загора било висящо гр. дело
№173/2018г., с предмет искане за изменение на мерките по отношение на
малолетното дете Стефка Владимирова Георгиева, постановени с Решение №
1156/07.12.2016г. по гр. дело №3502/2016г. по описа на Районен съд Стара
Загора. С исковата молба е направено искане за постановяване на привременни
мерки, до постановяването на окончателен съдебен акт по делото, в смисъла на
петитума на исковата молба. На 06.03.2018г. е проведено открито съдебно
заседание по гр. дело № 173/2018г. по описа на Районен съд Стара Загора, като
производството е за постановяване на привременни мерки. В заседанието е
присъствал лично В.Г.И., а така също и негов пълномощник. На 30.01.2019г. било
проведено открито съдебно заседание по гр.дело №173/2018г. по описа на Районен
съд Стара Загора, в което е приключено съдебното дирене и делото е обявено за
решаване.С Определение от 08.03.2018 г. по гр.дело №173/2018г. по описа на
Районен съд Стара Загора, III състав на Районен съд Стара Загора определил
следните привременни мерки по осъществяването на режима на лични отношения
между детето Стефка Владимирова Георгиева и бащата В.Г.И.: Определя режим на
лични отношения на бащата В.Г.И. с детето Стефка Владимирова Георгиева всяка
втора и четвърта събота от месеца от 09.00 часа до 18.00 часа, както и 20 дни
през лятото с преспиване, което време да не съвпада с ползването на платения
годишен отпуск на майката, до постановяване на окончателния съдебен акт.
Определението по постановените привременни мерки не подлежи на обжалване и било
в сила до постановяването на окончателен съдебен акт по делото. Независимо от
знанието си, че са постановени привременни мерки по висящото производство,
ответникът се бил снабдил с изпълнителен лист по гр. дело № 3502/2016 г. по
описа на Районен съд Стара Загора, който всъщност не притежава изпълнителна
сила. С възражението било отправено искане до държавния съдебен изпълнител за
прекратяване на изпълнителното дело, тъй като режима, обективиран в
представения от взискателя изпълнителен лист бил изменен с Определение по
привременни мерки от 08.03.2018г. по гр. дело № 173/2018г. по описа на Районен
съд Стара Загора. Отправено било искане на осн. чл.79, ал.1 от ГПК всички
разноски по изпълнителното производство да бъдат възложени в тежест на
взискателя, в т.ч. и заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение по
представения в оригинал договор за правна защита и съдействие. Със свое
Постановление държавният съдебен изпълнител при Районен съд Стара Загора бил
прекратил изпълнителното производство на осн. чл.433, ал.1, т.4 от ГПК. В
постановлението липсвало произнасяне по направеното искане за присъждане на
разноски на длъжника. Постановлението не било обжалвано от взискателя и било
влязло в законна сила. Следвало да се отбележи, че подобни действия от страна
на ответника не били единичен случай. На 19.06.2017г. Д.П. получава покана за
доброволно изпълнение с изх. № 3394/12.06.2017г. по изп. дело №191/2017г. по
описа на ЧСИ Ивелина Биволова, peг. № 869 в регистъра на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд
- Стара Загора. Цитираното изпълнително дело било образувано въз основа на
изпълнителен лист от 25.05.2017г., издаден по гр. дело № 3502/2016г. по описа
на районен съд Стара Загора, като вземането, за което било образувано
изпълнителното дело, представлявало дължима издръжка. В срока за доброволно
изпълнение ищцата подала възражение, като поискала изпълнителното производство
да бъде прекратено на осн.чл.433, ал.1, т.1 от ГПК. Към депозираното възражение
надлежно са били представени убедителни писмени доказателства, от които било
видно, че ищцата била изрядна и е заплащала ежемесечно дължимата издръжка.
Поради това с постановление ЧСИ Ивелина Биволова, peг. №869 в регистъра на КЧСИ, с район
на действие Окръжен съд - Стара Загора прекратил производството. За да защитяла
правата си, по образуваното спрямо нея, изпълнително производство, към онзи
момент ищцата потърсила правно съдействие от адвокат. Аналогично на настоящата
ситуация, тя претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско
възнаграждение, поради която причина потърсила възмездяването им чрез съда,
като подала искова молба с правно основание чл.45 от ЗЗД, пред районен съд Стара
Загора. Въз основа на исковата молба било образувано гр. дело № 5881/2017г. по
описа на Районен съд Стара Загора. Поради постигнато извънсъдебно споразумение
между Д.П. и настоящия ответник, ищцата оттеглила исковата си молба. Според
Решение №189 от 20.06.2014г. по гр.д. 5193/2013г.-4-то гр.отд. Върховният
касационен съд, постановено по реда на чл.290 ГПК, отговорността за съдебни
разноски може да се кумулира с отговорността за вреди по чл.45 и сл. ЗЗД, ако
недопустимият или неоснователен иск, освен предпоставките за отговорността за
разноски по чл.78 от ГПК, осъществява фактическия състав на злоупотребата с
право, и лицето, срещу което е насочело това поведение, може да претендира
пълно обезщетение на вредите, настъпили в неговото имущество, след като ги
докаже, и след като докаже причинната връзка с недобросъвестното поведение на
ищеца. Доколкото обаче недобросъвестността не се предполага, тя следва да се
доказва от лицето, спрямо което била упражнена злоупотребата с право. В
конкретния случай ответникът, чрез упражняването на едно по принцип правомерно
действие - образуване на изпълнително дело целял постигането на неправомерен
резултат, включително чрез въвеждането в заблуждение на компетентния държавен
орган в лицето на съдебния изпълнител. С представянето на изгубилия силата си
изпълнителен лист, ответникът е целял неправомерно да постигне и осъществи чрез
принудителното изпълнение един много по-разширен режим на лични отношения от
този, който бил пределен с Определение по привременни мерки от 08.03.2018г. по
гр. дело № 173/2018г. по описа на Районен съд Стара Загора. Всичко посочено
дотук очертавало ясно фактическия състав на злоупотребата с право, която била
насочена към ищцата Д.П.П.. Независимо, че изпълнителното производство срещу
ищцата било прекратено на осн. чл.433, ал.1, т.4, липсата на законоустановен
ред в същото изпълнително производство, възпрепятствало компенсирането за
сторените по изпълнителното дело разходи за платеното адвокатско
възнаграждение, от страна на ищцата. Ето защо, настоящото производство, се
явявало единствената процесуална възможност за ищцата, по пътя на която, тя
може да удовлетвори възникналото в нейна полза вземане, за сторените й
имуществени вреди. В следствие на извършената злоупотреба с право, от страна на
ответника, целяща увреждане на ищцата, били настъпили негативни имуществени
последици, изразяващи се в обедняване на патримониума й с размера на
заплатеното адвокатско възнаграждение - 200лева по Договор за правна защита и
съдействие № 0214137. Според т.1 от т.р.6 /
На основание чл.131 от ГПК
ответникът В.Г.И. представя писмен отговор,
в който заявява, че против него бил предявен иск, с който ищцата
претендирала заплащане на сумата от 200лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар по договор за
правна зашита и съдействие № 0214137/09.07.2018г.
в образуваното производство по изпълнително дело
№4137/2018г. по описа на СИС при Районен съд Стара
Загора, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
исковата молба в съда до окончателното й изплащане. В исковата молба се
твърдяло, че ответникът образувал изпълнително дело
№4137/2018г.
по описа на Съдебен изпълнител при Районен съд Стара Загора с изпълнителен.
лист от 11.06.2018г., издаден въз основа на влязло в сила Решение №
1156/07.12.2016г. по гр. дело № 3502/2016г. на Старозагорски Районен съд. За да
защити правата си по цитираното изпълнително дело, ищцата по настоящото дело
упълномощила адвокат и подписала договор за правна защита и съдействие с
посочени номер, дата и предмет в исковата молба, по който договор заплатила
сумата от 200 лева адвокатско възнаграждение. Твърдяло се, че изпълнителното
дело било прекратено, тъй като длъжницата по изпълнителното дело-ищца в
настоящото производство, с писмено възражение, депозирано по изпълнителното
дело посочила, че било постановено определение от 08.03.2018г. за привременни
мерки по гр. дело №173/2018г. на СтРС за изменение на определения с Решение
№1156/07.12.2016г. по гр.дело №3502/2016г. на Старозагорски Районен съд режим
на лични отношения между ответинка и малолетното му дете Стефка Владимирова
Георгиева, като в това възражение на основание чл.79, ал.1 от ГПК претендирала
в тежест на взискателя по изпълнителното дело - ответник в настоящото
производство да бъдат възложени направените от нея разноски в размер на 200
лева - предмет на настоящото дело. Съдебният изпълнител прекратил изпълнително
дело №4137/2018г. на основание чл.433, т.4 от ГПК, като постановлението за
прекратяване не било обжалвано от страните по изпълнителното дело и било влязло
в сила. Предявеният иск бил неоснователен: Съгласно чл.79, ал.1 от ГПК,
разноските по изпълнението били за сметка на длъжника, освен в случаите,
когато: Делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено
след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия
бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда;(нова - ДВ, бр. 86 от
2017г.) разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които
не. са приложени, т.е, съгласно посочената разпоредба в случаите на
прекратяване на изпълнителното производство по чл.433, т.4 от ГПК, разноските
по изпълнението не се възлагат в тежест на взискателя и са за сметка на
длъжника. Видно от твърденията в исковата молба, Д.П. с възражението си по изп.
дело № 20185530404137 е направила искане за присъждане на разноски, по което
искане съдебният изпълнител не се е произнесъл, постановлението му за
прекратяване не било обжалвано от нея и било влязло в сила. По изпълнителното
дело Длъжницата не била направила искане за допълнително произнасяне на
съдебния изпълнител за разноските. В последствие, по молба на ответника било
образувано изпълнително дело №5158/2018г. по описа на Съдебен изпълнител При
Районен съд Стара Загора въз основа на изпълнителен лист, издаден на основание
определението, с което са постановени привременни мерки по гр. дело №73/2018г., по което дело са
постъпили възражения от Д.П., съдържащи твърдения за влошено здравословно
състояние на детето поради различни причини и на определените от съдебния изпълнител
дати, ответникът не бил осъществил режим на лични отношения с дъщерята си. С
настоящата искова молба се целяло ответникът да бъде осъден да плати разноските
по прекратеното изпълнителното производство, които не следвали да му се
възлагат по закон, но с аргумента, че образувайки изпълнителното производство с
изпълнителен лист по гр.дело №3502/2016г., ответникът е злоупотребил с право.
Съгласно чл.57, ал.2 от Конституцията на РБ, злоупотребата с право представлява
упражняване на права не за собствена защита, а с цел да бъдат накърнени или
увредени права и законни интереси на други лица. Последиците от такава
злоупотреба са уредени в чл.3 от ГПК. Злоупотребата с право е противоправна, тя
била налице, когато правото се упражнявало недобросъвестно - за да бъдат
увредени права и законни интереси на други - чл.57, ал.2 от КРБ, но също и в
противоречие с интересите на обществото - чл.8, ал.2 от ЗЗД./Решение №189 от
20.06.2014г. по гр.дело №5193/2013г. на ВКС, IV ГО-цитирано и от ищеца/.В
конкретния случай, ответникът бил образувал изпълнително производство, тъй като
бил установил, че нямал да може да осъществи режим на лични контакти със Стефка
през лятото, които контакти са му определени както с решението по гр. дело №
3502/2016г. - 30 дни през летните месеци, така и с определението за привременни
мерки по гр. дело No 173/2018г. - 20 дни през лятото. Лични контакти със дъщеря си през лятото на
2018г., с преспиване ответникът не бил осъществил. Видно от молба от
16.05.2018г., вх. № 13874, постъпила по гр.дело №173/2018г. и преди образуване
на изпълнително дело №4137/2018г., пълномощникът на Д.П. представя писмени
документи, свързани със здравословно състояние на детето, като се твърдяло, че
част от тях отразявали травма на детето, получена по време на осъществяване на
режим на лични отношения между детето и ответника на 28.04.2018г., които в
документи в последствие били използвани по изп. дело №5158/2018г. са да се
„обоснове" невъзможност детето да контактува през лятото на 2018г. В друга
своя молба, подадена по гр. дело № 173/2018г., с вх.№24536/17.09.2018г. Д.П.
представя отново част от медицинските документи, представени с молбата от
14.05.2018., като представя и други медицински документи от месец 08 и
09.2018г. със същата цел. В становище вх. № 4158/27.08.2018г. по изпълнително
дело №5158/2018г. /образувано по изпълнителен лист, издаден въз основа на
определението за привременни мерки по гр. дело №173/2018г./ ищцата сочела, че
били налице пречки от обективен характер които представлявали цялостното
осъществяване на режима на лични отношения на ответника с детето Стефка през лятото на
2018г, т.е налице било изявление на ищцата в настоящото производство и длъжник
и по двете образувани изпълнителни дела, че през лятото на 2018г. според нея
детето не следвало да осъществява режим на лични отношения с баща си. Следвало
да се отбележи, че и двете изпълнителни дела са образувани именно с цел
осъществяване на режим на лични отношения между ответника и детето Стефка
Георгиева през лятото на 2018г., който режим на лични отношения не бил
осъществен нито в обема на 20 дни - по определението за привременни мерки, още
по-малко за 30
дни - по решение №1156/07.12.2016г. по гр.дело №3502/2016г. Въпреки, че две от
цитираните по-горе писмени изявления на ищцата /с оглед вх. им номера/ са
направени след образуване, респ. прекратяване на изпълнителното производство по
4137/2018г., тези писмени изявления отразяват невъзможността според майката
ответникът да осъществи режим на лични отношения с детето си. Показателно за
намерението на ищцата детето да осъществява много ограничен режим на лични
контакти с детето Стефка е и направеното искане на Д.П. за изменение на вече
определените привременни мерки, което искане било оставено без уважение. С
действията си по образуване на изпълнително дело № 4137/2018г., ответникът в
настоящото производство нито целял да бъдат увредени права и законите интереси
на други лица, още по-малко на своето дете и не е извършвал действия в
противоречие с интересите на обществото. Това е така, защото в съгласие с чл. 8
от Европейската конвенция за зашита правата па човека и основните свободи
(ЕКПЧ) и на неговото тълкуване в практиката на съда в Страсбург, уважението към
семейния живот изисква, когато "семейният живот" бил приключил,
контактът между детето и отсъстващия родител да продължи. Известно е
становището на Съда, че взаимната полза( която родителят и детето
черпят от отношенията помежду си, е основен елемент от семейния живот.
Следователно, Конвенцията и нейните органи признават "право на
контакт" като фундаментално човешко право по смисъла на чл. 8. То
принадлежи еднакво на всеки от родителите и на детето. Следователно
образуването на изпълнителното производство, разноските по които се
претендирали от ищцата не било недобросъвестно действие на ответника, а годно
действие, предоставящо защита на претендирано от ответника него право - да
осъществи лични контакти с детето си. Не на последно място прави впечатление,
че настоящият иск бил предявен преди постановяване на съдебно решение по гр.дело
№173/2018г., с
което, макар и невлязло в сила не е уважена претенцията на ищцата до навършване
на 10 годишна възраст на детето да бъде определен режим на лични отношения
между него и бащата без преспиване и без продължителни контакти /с преспиване/ през
лятото. Съдът е постановил следните лични отношения между бащата и детето: след
влизане в сила на решението първите два месеца: всяка втора седмица от месеца в
съботния ден от 09.00ч. до 20.00ч. с възможност за пътуване на детето и бащата
до гр.Ивайловград и всяка четвърта седмица от месеца в съботния ден от
09.00часа до 18 ч. След първите два месеца: всяка първа и трета седмица от
месеца от 09.00 часа на съботния ден до 18ч. на неделния ден с преспиване при
бащата, както и 20 дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен
отпуск на майката. Моли да бъде оставен без уважение предявения иск. Моли да му
бъдат присъдени направените по делото разноски.
Преди съдебно заседание ищцата представя подробно становище
по предявения иск, като очертава претенцията си – по чл.45, ал.1 ЗЗД вр.чл.3 от ГПК, а не чл.45,ал.1 ЗЗД вр.чл.79 ГПК – претенция за обезщетение, основана на
злоупотреба с право. В съдебно заседание не изпраща представител. Претендира
разноски.
Ответникът В.Г.И., в съдебно заседание не се явява, представляван
от пълномощника си адв.К. оспорва иска като неоснователен и моли за присъждане
на направени по делото разноски.
Съдът като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка:
Видно
от представените и приети като доказателства материали по делото, страните са
бивши съпрузи, брака между тях е прекратен по взаимно съгласие, като последното
влязло в законна сила решение, касаещо упражняването на родителските права и режима
на контакти на родителите с родените от брака деца е Решение № 1156 от
07.12.2016г., постановено по гр.д.№ 3502/2016г. на Старозагорския районен съд,
след постигнато между страните споразумение за упражняване на родителските
права на роденото от брака им дете Георги /упражняването на родителските права
се предоставя на бащата В. и се определя постоянно местоживеене ***/ и режима
на контакти на майката Д.П. с детето Георги и на бащата В.И. с детето Стефка/упражняването
на родителските права на което е предоставено на майката с решение по предходно
дело/.
Определен е режим
на свиждане между детето Георги Владимиров Г. и майката Д.П.П. всяка първа и
трета седмица на месеца, както следва: от петък до неделя от 18.00 часа в
петък, до 18.00 часа в неделния ден, на същата седмица, с преспиване в дома й,
както и 30 (тридесет) дни през един от летните месеци, който период да не
съвпадат с годишния отпуск на бащата В.Г.И., както и през половината от
почивните дни по Великденските, Новогодишните и Коледните празници, след
предварително съгласие от страна на бащата.
Определен е режим
на свиждане между детето Стефка Владимирова Георгиева и бащата В.Г.И.: всяка
втора и четвърта събота от месеца от 09.00 часа до 18.00 часа в съботния ден.
След навършване на седем години от детето всяка втора и четвърта седмица от
месеца, както следва: от петък до неделя, от 18.00 часа в петък, до 18.00 часа
в неделния ден, на същата седмица, с преспиване в дома му, както и 30
(тридесет) дни през един от летните месеци, който период да не съвпадат с
годишния отпуск на майката Д.П.П., както и половината от почивните дни по
Великденските, Новогодишните и Коледните празници, след предварително съгласие
от страна на майката.
Детето Стефка
Владимирова Георгиева с ЕГН ********** е родено на ***г./навършва 7 години на
14.02.2018г./, а детето Георги Владимиров Г. с ЕГН ********** е родено на ***г.
Заведеното от
ищцата на 05.01.2018г./по-малко от 40дни преди детето да навърши 7 години/ гр.дело
№ 173/2018г. по описа на Старозагорския районен съд е с претенция за изменение
режима на контакти на детето Стефка с нейния баща, като още в исковата молба е
направено искане за определяне на привременни мерки, касаещи режима – такъв,
какъвто е поискан с исковата молба. Решаващият съд по делото е разгледал
исканията и възраженията на страните, внесъл е молбата за привременни мерки в
съдебно заседание и е определил с определението си от 08.03.2018г. нов
режим/стеснен в сравнение с предишния/ на лични отношения на детето Стефка с
бащата В. – всяка втора и четвърта събота от месеца от 9 до 18часа, както и 20
дни през лятото с преспиване, който да не съвпада с платения годишен отпуск на
майката – до постановяване на окончателен съдебен акт. С молба от 14-и май
2018г. ищцата поискала ново изменение на режима на лични отношения – с ново
определение по привременните мерки за детето Стефка да бъде определен нов режим
– всяка втора и четвърта събота от месеца от 9 до 18 часа, без преспиване – до
навършване на десетгодишна възраст на детето, а след това - и с възможност за
двадесет дни през лятото.
Съдът е
разгледал и тази молба в съдебно заседание и с определение от 08.07.2018г. е
оставил същата без уважение.
Междувременно
– на 11.06.2018г. ответникът в настоящото производство – В.И. се снабдил с
изпълнителен лист по гр.д.№ 3502/2016г. на Старозагорския районен съд /по това
дело ищцата не е представила копие от определението на съда от 08.03.2018г. по привременните
мерки/ - по приключилото с влязло в законна сила решение, касаещ режима му на
контакти с детето Стефка - представил този изпълнителен лист пред Държавен
съдебен изпълнител при Старозагорския районен съд на 26.06.2018г./с молба, в
която моли и да бъдат събрани направените изпълнителни разноски/ и по него било
образувано изпълнително дело № 4137/2018г. По същото на 29.06.2018г. била
изпратена покана до Д.П. за доброволно изпълнение на определения в решението
режим между детето Стефка и бащата В., а именно: всяка втора и четвърта събота
от месеца от 9 до 18 часа в съботния ден, след навършване на 7 години на детето
всяка втора и четвърта седмица от месеца – от петък до неделя от 18часа в петък
до 18часа в неделния ден с преспиване и 1 месец през лятото на взискателя, като
поканата била получена от ищцата на 05.07.2018г. Същата подала възражение на
09.07.2018г. до ДСИ /придружено с материали вкл. и с определението за
привременни мерки/, който с резолюция от 16.07.2018г. пратил препис на
ответната страна и прекратил изп.дело на осн.чл.433, ал.1 т.4 от ГПК. Възражението
било придружено с договор за правна защита и съдействие като в него е направено
искане за присъждане на разноски в изпълнителното производство в случай на
прекратяването му с посочено осн.чл.79, ал.1 ГПК – „всички разноски по
изпълнението да бъдат възложени в тежестта на взискателя, в т.ч. и разноските
по защитата на длъжника”. Не се спори, че по изпълнителното дело бил представен
договор за правна защита и съдействие от 03.07.2018г. за платени от Д.П.
200лева в брой.
С
постановление от 23.07.2018г. ДСИ като взел предвид, че изпълнителното дело е
образувано въз основа на изп.лист по Гр.д.№ 3502/2016г. на РС – Стара Загора, а
по гр.д.№ 173/2018г. на 08.03.2018г. е постановено определение за привременни
мерки по режима на свиждане, с което е изменен предния режим по Гр.д.№
3502/2016г. на РС – Стара Загора прекратил производството по изпълнителното
дело на осн.чл.433,ал.1 т.4 ГПК, като изпратил уведомления до страните за
постановлението, дал им възможност и им указал реда на обжалване – в седмичен
срок по реда на чл435,ал.1 и сл. от ГПК пред Окръжен съд – Стара Загора. Д.П.
получила съобщението на 27.07.2018г., В.И. получил на 01.08.2018г. Изпълнителното
дело е прекратено с влязъл в законна сила акт.
Държавният
съдебен изпълнител в постановлението си от 23.07.2018г. не се е произнесъл по
отношение на исканията за направените в изпълнителното дело разноски, като
постановлението за прекратяване е съобщено на страните, те не са искали
допълването му или изменението му и е влязло в законна сила.
Съдът по
гр.дело № 173/2018г. с решението си от 28.02.2019г. определил режим на контакти
на бащата В. с детето Стефка, както следва: След влизане в сила на решението
първите два месеца: всяка втора седмица от месеца в съботния ден от 09.00 ч. до
20.00 ч. с възможност за пътуване на детето и бащата до гр. Ивайловград и всяка четвърта седмица от месеца в съботния
ден от 09.00 часа до 18 ч., а след първите два месеца: всяка първа и трета
седмица от месеца от 09.00 часа на съботния ден до 18 ч. на неделния ден с
преспиване при бащата, както и 20 дни през лятото, които да не съвпадат с
платения годишен отпуск на майката.
Делото
по въззивна жалба на ищцата Д.П. против решението е изпратено за разглеждане от Старозагорския
окръжен съд, където е образувано въззивно производство, неприключило до
настоящия момент.
Претенцията
за разноски от 200лева адвокатско възнаграждение, платени от Д.П. по
изпълнителното дело е обоснована от ищцата с твърдения за недобросъвестно
завеждане на изпълнителното производство от В.И., закономерното му прекратяване
от ДСИ/поради изменения режим на привременните мерки/ и понесените от Д.П.
вреди в размер на 200лева платен адвокатски хонорар.
Така
очертания случай /прекратяване поради приложение на чл.433, ал.1,т.4, предл.първо/
явно попада между изключенията на правилото на чл.79, ал.1 ГПК, предвиждащо
разноските по изпълнението да се поемат от длъжника, т.е. следвало е да бъдат
поети от взискателя, но за това липсва произнасяне от страна на ДСИ,
постановлението не е обжалвано, нито е искано допълването му или изменението му
в частта за разноските от надлежно уведомения длъжник. Не се твърди да е
правено такова искане за допълване, изменение или да е обжалвано
постановлението в тази му част. Възможността за присъждане на разноските по
изпълнителното дело явно е преклудирана и съдът не споделя тезата, че може да
бъде заменена с воденето на исково производство, основано на търсене на
отговорност по чл.3 ГПК за недобросъвестно поведение при завеждане на
изпълнителното дело.
Според
съдебната практика на Върховния касационен съд носителят на правото на иск е
свободен да прецени дали и кога да го упражни или въобще да не го упражни.
Затова действително предявяването на иск поначало е правомерно. Това обаче не
изключва възможността от злоупотреба както с правото на иск, така и с всяко
друго съдопроизводствено действие. Последиците от такава злоупотреба са уредени
в чл.3 ГПК. Злоупотребата с право е противоправна, тя е налице, когато правото
се упражнява недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни интереси на
други чл.57,ал.2 от Конституцията, но също и в противоречие с интересите на
обществото чл.8,ал.2 ЗЗД. Доказването на деянието (предявяването на иска) и
неговата противоправност(недобросъвестността) е в тежест на пострадалия, докато
вината на дееца се предполага до доказване на противното. Вредата и причинната
връзка с противоправното деяние също са в тежест да бъдат доказани от
пострадалия.
В цитираното
в отговора на исковата молба решение № 189 по гр.д.№ 5193/2013г. на ВКС, 4-то
гр.отделение по чл.290 ГПК е разисквана хипотезата на злоупотреба с правото на
иск:„С предявяването на иска ответницата не е осуетила възможността за
застрояването на имота според желанието на ищеца, но е затруднила неговото
финансиране чрез привличането на инвестиции от трети лица, като е създала
съмнение в правото на собственост.”
В настоящия
случай ответникът в производството е поискал да се изпълни влязло в законна
сила решение по режима на контакти с детето му, за което е водил и друго
изпълнително дело – приложеното към настоящото копие от материалите по 5138/2018г.
на СИС при Старозагорския районен съд, и то след подаване на поредна молба от
страна на ищцата по гр.д.№ 173/2018г. на СтЗРСъд за ограничение на режима на
лични отношения с детето му – при определен такъв с определение по
привременните мерки на 08.03.2018г. има подадена нова молба на 14.05.2018г., като
на 11.06.2018г. ответникът се е снабдил с изп.лист по решението с изменения
режим. Съдът не счита, че свижданията на детето Стефка с бащата В. и на детето
Стефка с братчето му Георги/родено от брака на същите родители - което е
определено да живее при бащата В. съгласно утвърдено от съда споразумение между
страните/ представлява деяние, съдържащо обществена опасност – напротив –
настоящият състав на съда адмирира отношенията на привързаност между членовете
на едно семейство, като в случая завеждането на изпълнителното дело за изменения
режим не е допринесло по никакъв начин за неговото осъществяване.
С оглед на
гореизложеното, съдът приема, че по делото не е установен елемент от
фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно: противоправност на
деянието. Заплатените от ищцата Д.П. 200лева разноски не биха могли да бъдат
обезщетени чрез воденето на настоящия иск, тъй като случаят е и неотносим към
хипотезата на злоупотреба с право.
Поради
изложеното съдът счита, че така предявеният иск за обезщетение за причинени
имуществени вреди се явява неоснователен спрямо ответника и следва да бъде
отхвърлен до размера на търсените 200лева.
На основание
чл.78,ал.3 ГПК, в тежест на ищеца следва да бъдат поставени направените от ответника
разноски – в размер на платените от него по делото разноски от общо 250 лева.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
иска на Д.П.П. ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адрес чрез адв.С.Р. ***,
сутерен, против В.Г.И. ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адрес ***, чрез
адв.Т.К. ***, предявен за сумата от 200/двеста/лева, представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди – заплатени от ищцата адвокатски разноски по
изпълнително дело № 4137/2018г. по описа на СИС при Старозагорски районен съд,
неприсъдени й по изпълнителното дело, образувано по молба на ответника и
прекратено след нейно възражение, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на завеждане на исковата молба в съда – 01.02.2019г. до окончателното
заплащане на сумата като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
Д.П.П. ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адрес чрез адв.С.Р. ***, сутерен ДА
ЗАПЛАТИ на В.Г.И. ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адрес ***, чрез адв.Т.К.
*** сумата от 250/двеста и петдесет/ лева направени от него по делото разноски.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщението,
че е изготвено пред Старозагорския Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :