Р
Е Ш Е
Н И Е №1223
гр. Бургас, 1 декември 2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр. Бургас, в съдебно заседание на осми ноември, през две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА
РАДИКОВА
при секретар СТОЯНКА
АТАНАСОВА, като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА адм. д. № 713 по
описа за 2023 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.27, ал.1 и чл.73, ал.4
от ЗУСЕФСУ, във вр. с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано
е по жалба, подадена от ЕТ „Бистър извор 2012 - К.Г.“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Средец, ул. „Васил Коларов“ №65, ет.1,
представляван от К.Я.Г., със съдебен адрес ***, чрез процесуален представител
адв. Х.К., против Решение №60/3/3120695/3/01/04/02 (изх. № 01-6500/8622#15 от
05.04.2023г.), издадено от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с което на
основание чл.20а, ал.2 и чл.27, ал.6 от ЗПЗП, както и чл.70, ал.1, т.7, във вр.
с чл.72, ал.1 и чл. 73, ал.1 от Закона за управление на средствата от
Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), на едноличния търговец
е определена финансова корекция в размер на 121 739,44 лева.
Жалбоподателят иска отмяна на оспорения акт. Счита, че решението е
постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона.
Твърди, че оспореният акт е издаден в противоречие с влязло в сила решение
№891/18.06.2021г. по адм.д.№324/2021г. на Административен съд – Бургас, с което
е бил отменен акт за установяване на публично държавно вземане, доколкото между
двата акта било налице обективна и субективна тъждественост. Според
жалбоподателя решението за налагане на финансова корекция е незаконосъобразно,
тъй като било издадено след изтичане на мониторинговия период за извършване на
проверка, който е изтекъл на 15.10.2019г. по арг. от §1, т.2, б. „а“ от ДР на
Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от
ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013г. Отделно от това се твърди, че решението е
немотивирано от фактическа и правна страна, доколкото в него не са изложени
съображения за наличието на материалноправно основание за възстановяване на
получената финансова помощ. Според жалбоподателя къщата за гости е изградена в
съответствие с одобрения проект, като задълженията му по договора били
изпълнени точно и добросъвестно. Обосновава липсата си на вина за недостигане
на заложените в бизнес плана икономически показатели и невъзможността да наеме
втори човек, с оглед на което липсвало виновно неизпълнение от негова страна и
нанесена щета върху бюджета.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. К., поддържа
жалбата, ангажира доказателства и иска оспореният акт да бъде отменен като
немотивиран и незаконосъобразен. Претендира присъждане на сторените по делото
разноски, а в случай на отхвърляне на жалбата моли за
присъждане на възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер.
Ответникът - изпълнителен директор на Държавен
фонд „Земеделие“, в съдебно заседание не се явява и не се представлява.
Становището си изразява в писмени молби от 04.07.2023г. и 07.11.2023г. (л.283 и
л.304), в които излага съображения за неоснователност на оспорването.
Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и депозит за
изготвената съдебно-техническа експертиза. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, договорено и заплатено от жалбоподателя.
I.
ПО ДОПУСТИМОСТТА:
Жалбата
е допустима. Подадена е от лице с доказан правен интерес от оспорване -
адресат на акта и в предвидения от закона срок.
Правоотношенията,
предмет на оспорения акт, са във връзка с предоставена безвъзмездна финансова
помощ на жалбоподателя от Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони (2007 – 2013 г.).
Законът
за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление не
е времево ограничен до програмния период 2014 – 2020г., а установява общи
правила за поведение. В този смисъл той е приложим по отношение на всички
заварени правоотношения, с предмет предоставяне на безвъзмездна финансова помощ
от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Наред с това, според
изричната разпоредба на §8, ал. 2 ЗУСЕФСУ, приетите от Министерския съвет
нормативни актове, уреждащи обществени отношения, които са предмет на този
закон, както и издадените от министъра на финансите указания за изплащане на
безвъзмездна финансова помощ, за верификация и сертификация на разходите, за
организация на счетоводния процес, за възстановяване и отписване на
неправомерни разходи и за приключване на оперативните програми, запазват своето
действие по отношение на програмния период 2007 – 2013г.
Следователно,
считано от 26.12.2015г. обществените отношения във връзка с предоставяната от
Европейските структурни и инвестиционни фондове безвъзмездна финансова помощ се
регулират от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при
споделено управление и непротиворечащите им нормативни актове на Министерския
съвет за програмния период 2007 - 2013г.
Оспореното
решение е издадено на 05.04.2023г., т.е. след влизане на закона в сила.
II.
ФАКТИТЕ:
На 15.10.2014г. между Държавен
фонд „Земеделие“, Местна инициативна група „Средец“ /МИГ/ и ЕТ „Бистър извор
2012-К.Г.“ /наричан ползвател/ бил сключен Договор №60/3/3120695 от 15.10.2014г. за отпускане на финансова
помощ по мярка 4.1 „Прилагане на стратегии за местно развитие“ от ПРСР 2007-
2013, подкрепени от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони
(л.73-79). Първоначално одобрената
безвъзмездна финансова помощ била в размер на 121 739,50 лева, представляващи 70% от одобрените и реално
извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяване на проект ИД № 60/3/3120695 от 11.09.2013г. Ползвателят се задължил да
извърши инвестицията, предмет на договора, в срок не по-късно от 30.05.2015г.
С договора бил определен редът и начина на усвояване на средствата, като
впоследствие този документ бил изменен с анекс № 1/16.12.2014г. (л.89-90), по силата на който първоначално определения
краен срок за извършване на инвестицията се изменя, както следва: „не по-късно
от 15.08.2015г.“.
Договорът
бил сключен въз основа на подадено от жалбоподателя на етапа на
кандидатстването по мярката и одобрено от ДФЗ заявление за подпомагане, заедно
с всички изискуеми съгласно Наредба №23 от 18.12.2009г. документи, включително
и представен от ползвателя и одобрен от Фонда бизнес план с наименование
„Довършителни СМР, обзавеждане и оборудване на къща за гости в УПИ II-2163,
кв.74, гр. Средец“ (л.51-72).
На
11.08.2015г. ЕТ „Бистър извор 2012-К.Г.“ подал заявка за плащане по мярка 312
на финансовата помощ в размер на 121 739,44 лева (л.108-113). Разходите,
за които се заявява подпомагане, били отразени в таблицата за разходите към
заявката за плащане (л.114), като търговецът декларирал, че инвестициите,
регистрирани в заявката за плащане, били действително извършени.
С
уведомително писмо за одобрение изх. №01-6500/10209 от 13.10.2015г.
зам.-изпълнителният директор на ДФЗ уведомил жалбоподателя за одобрената
субсидия по договора в размер на 121 739,44 лева (л.115).
На
10.09.2015г. оторизираната сума била изплатена по банковата сметка на ЕТ
„Бистър извор 2012-К.Г.“, което се установява от изпратеното писмо за
оторизация на плащането РОТ №111000/10.09.2015г. (л.116-118).
Със
заповед №374060 от 18.06.2019г. началникът на отдел
Регионален технически инспекторат възложил извършване проверка на място на
жалбоподателя, която да се извърши в периода от 20.06.2019г. до 30.06.2019г.
(л.210).
От съставения
контролен лист за извънредни проверки (л.212-216) се установява, че едноличният търговец не е бил информиран за предстоящата
проверка. В периода 24.06-26.06.2019г. служителите на ДФЗ направили няколко
неуспешни опита за устно уведомяване на жалбоподателя за стартиране на
проверката, за което на основание чл.61, ал.2 от АПК били съставени 5 бр.
протоколи (л.217-221).
На 25.06.2019г.,
при разговор със случайни минувачи в гр. Средец, експертите намерили и посетили
къщата за гости, собственост на ЕТ „Бистър Извор 2012-К.Г.“, но къщата била
заключена и до нея не бил осъществен достъп.
С оглед наличните
данни за неизпълнение на договорни и нормативни задължения от страна на
ползвателя, както и предвид изтичането на мониторинговия период на
15.10.2019г., било направено предложение да се извърши разширен екс-пост
контрол по проекта. Така описаните факти били обективирани в докладна записка от 27.06.2019г., изготвена от началника
на отдел РТИ – Ямбол до директора на дирекция „Технически инспекторат“ при ДФЗ
(л.228).
С
последваща заповед №374297/28.06.2019г. началникът на
отдел „Регионален технически инспекторат“ възложил извършване на нова проверка
на място на жалбоподателя, която да се извърши в периода от 28.06.2019г. до
05.07.2019г. (л.171). На 28.06.2021г.
жалбоподателят бил информиран за предстоящата проверка.
За
резултатите от нея бил съставен доклад от проверка на място от 05.07.2021г.
(л.173-197). От представените при проверката на място документи - регистър за
настаняване на туристи, фактури за реализирани нощувки, счетоводни справки и
други за три пълни финансови години – 2016г., 2017г. и 2018г. (л.199-205), било
установено средноаритметично изпълнение на бизнес плана в размер на 11,70% от
заложените приходи за посочените 3 финансови години, което е под 20% от
предвидените приходи, съгласно одобрения бизнес план.
При
проверката на място било установено още, че към датата на извършването й нямало
нает персонал, т.е., не било изпълнено предвиденото в бизнес плана условие за
разкриване на две работни места – 2 бр. административен персонал. След като
извършили служебна справка в НАП, експертите установили, че за периода от
01.01.2016г. до 31.12.2018г. за едноличния търговец е работило само едно
самоосигуряващо се лице (л.223-226).
С писмо
изх. №01-282-6500/124 от 05.07.2019г. началникът на отдел „Регионален
технически инспекторат“ уведомил жалбоподателя за констатираните
несъответствия, детайлно описани в контролния лист, екземпляр от който бил
изпратен до търговеца (л.208).
На 30.10.2019г.
изпълнителният директор на ДФЗ уведомил ЕТ „Бистър извор 2012-К.Г.“ с писмо
изх. №01-6500/8622, че на основание чл.26, ал.1 от АПК открива производство по
издаване на акт за установяване на публично държавно вземане във връзка с констатациите,
установени след проверка на изпълнение на задълженията по договор №
60/3/3120695 от 15.10.2014 г. (л.142-145). В писмото било посочено констатирано
неизпълнение на поетите задължения по т.4.17 и т.4.25.3 от сключения договор от
15.10.2014 г. във връзка с дадените определения в раздел IX „Други условия”,
т.9.1, буква „г” от същия договор и §1, т.19 от Допълнителните разпоредби на
Наредба № 29 от 11.08.2008г., както и нарушение на чл.16, ал.2 от Наредба № 29
от 11.08.2008 г.
Посочено
било още, че са налице основанията по чл.59, ал.1 и ал.2 от Наредба №23 от
18.12.2009 год., във вр. с т.4.4 и т.8.1 от договора, свързани с неизпълнение
на одобрения бизнес проект, РА да поиска връщане на вече изплатената сума, като
общият размер на задължението, за което ДФ „Земеделие“ ще издаде акт за
публично държавно вземане бил в размер на 121 739,44 лева, представляващи
100% от предоставената финансова помощ по договора.
На
жалбоподателя била указана възможността да представи в 14-дневен срок писмени
възражения по основателността и размера на публичното вземане, както и
документи, подкрепящи тези възражения.
В
указания срок, с писмо вх. № 01-6500/8622#1 от 14.11.2019 г., ЕТ „Бистър извор
2012 – К.Г.“ депозирал възражение срещу откритото производство за издаване на
АУПДВ (л.154-158). Изложени били твърдения, че реализирането на по-нисък размер
на приходи от дейността в сравнение с предвидените в бизнес плана не съставлява
нарушение на договора. Твърди се, че след изграждането на къщата търговецът предприел
рекламна кампания за набиране на посетители, търсил е търговски дружества за
постоянна заетост на легловата база и не било налице виновно неизпълнение на
поетия процент посещаемост, заложен в бизнес плана. Като доказателство за
последния факт представил договор от 03.01.2017г., сключен между „Престиж Вип“
ЕООД и ЕТ „Бистър извор 2012-К.Г.“ (л.159-160), и договор от 02.01.2018г. между
„Холидей БГ Тур“ ООД и ЕТ „Бистър извор 2012-К.Г.“ (л.161-162), и двата с
предмет осигуряване на нощувки в „Къща за гости“ в гр. Средец по схема за
работа „заявка-потвърждение“. Представени били още: договор от 02.01.2019г.,
сключен между ЕТ „Бистър извор 2012-К.Г.“ и Общински исторически музей –
Средец, с предмет обслужване на туристи в обекти на музея в Средец и
рекламиране на къщата за гости (л.163-164); разпечатка от Facebook профил на
Къща за гости „Бистър извор“ Средец (л.165).
На
25.01.2021г. изпълнителният директор на ДФЗ издал акт за установяване на публично държавно вземане №
60/3/3120695/3/01/04/01, с изх.№01-6500/8622 (л.121-129), с който
на основание чл.59, ал.1 и ал.2 от Наредба № 23 от
18.12.2009 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по мярка „Прилагане на стратегиите за местно развитие” и по мярка
„Управление на местни инициативни групи, придобиване на умения и постигане на
обществена активност на съответната територия за местните инициативни групи,
прилагащи стратегии за местно развитие” от ПРСР за периода 2007-2013 г., чл.46,
ал.1 и ал.2, във връзка с чл.2 и чл.16,
ал.2 от Наредба № 29/11.08.2008 г., както и на основание на т.8.1 от договор №
60/3/3120695 от 15.10.2014 г., във връзка с неизпълнението на т.4.17 и т.4.25.3
от договор № 60/3/3120695 от 15.10.2014 г., както и на основание чл.59, ал.1 и
ал.2 от АПК, вр. чл.165 и чл.166 от ДОПК, чл.20а, ал.1 от ЗПЗП, е определил на ЕТ „Бистър извор 2012 – К.Г.” подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане в размер на 121 739,44 лв., съгласно
таблица 1 и т.30 от Приложение към раздел I „Общи положения” от Правила за
определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП по мерките от
Програмата за развитие на селските райони 2007г.-2013г.(л.121-129).
ЕТ „Бистър
извор 2012 – К.Г.” обжалвал АУПДВ по съдебен ред. По жалбата било образувано
адм. дело №324/2021г. по описа на Административен съд – Бургас, като с решение
№891/18.06.2021г., постановено по цитираното дело, съдът е отменил акт за
установяване на публично държавно вземане №60/3/3120695/3/01/04/01, с
изх.№01-6500/8622/25.01.2021г., издаден от изпълнителния директор на ДФЗ
(л.229-237). Това решение е било обжалвано пред Върховния административен съд.
С Решение №8453/04.10.2022г., постановено по адм. дело
№10986/2021г. по описа на ВАС е било оставено в сила решението на
Административен съд – Бургас и отменения с него АУПДВ (л.238-240). Според
мотивите на съдебния акт неизпълнението на показателите, заложени в бизнес плана,
представлява неизпълнение на индикатори по смисъла на чл.70, ал.1, т.7 от
ЗУСЕФСУ и обуславя издаването на решение за налагане на финансова корекция на
основание чл.27, ал.6 от ЗПЗП.
С писмо изх. №
01-6500/8622#12 от 12.01.2023г. ЕТ „Бистър извор 2012-К.Г.“ бил уведомен, че
спрямо него се открива производство по налагане на финансови корекции
(л.242-246).
В
писмото било посочено, че административното производство се открива във връзка
с констатациите, направени въз основа на извършената в периода
01.07.2019г.-05.07.2019г. проверка на място след плащане по проект №
60/3/3120695 от 15.10.2014г. и допълнителните административни проверки за
установено неспазване на договорни и нормативни задължения, както следва:
1.
Пояснено е, че в представения и одобрен с договора за
подпомагане бизнес план са залегнали финансови показатели на базата, на които
проектът е определен като допустим, сключен е договор за подпомагане и е
изплатена субсидия по него, като според представените при проверката на място
документи /регистър за настаняване на
туристи, фактури за реализирани нощувки, счетоводни справки / за три
пълни финансови години (2016г., 2017г. и 2018г.) било установено
средноаритметично изпълнение на бизнес плана в размер на 11,70% от заложените
приходи за посочените три финансови години. Посочено е, че съгласно т.4.17 от
договор №60/3/3120695 от 15.10.2014г. ползвателят е длъжен да извърши изцяло
одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения проект и
изискванията съгласно Приложение №2 към договора и Таблицата за одобрените
инвестиционни разходи. В т.11 на Приложение №2 било предвидено задължение за
ползвателя да извърши изцяло одобрената инвестиция в съответствие с одобрения
бизнес план, както и да използва без предварително уведомяване и получаване на
съгласие от страна на Фонда да не се отклонява от одобрените и предоставените
на Фонда технически спецификации и/или количествено-стойностни сметки,
необходими за изпълнение на инвестицията-предмет на договора. Съгласно т.4.24
от същия ползвателят бил длъжен писмено да уведоми ДФЗ незабавно след
настъпването на обстоятелства от значение за изпълнението на договора.
2.
В
представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план е залегнало и
разкриване на две работни места – 2 бр. административен персонал, като при
проверката на място било установено, че към датата на извършване на проверката
нямало нает персонал. От служебна справка в НАП било установено наличие на едно
самонаето лице през периода от 01.01.2016г. – 31.12.2018г. Посоченото
неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на
устойчива заетост за период от 3 пълни финансови години представлява нарушение
на поетите ангажименти и фиксираните задължения с т.4.17 и 4.25.3 от договор
№60/3/3120695 от 15.10.2014г.,във връзка с дадените определения в раздел IX „Други
условия“, т.9.1, б. „г“ от същия договор и §1, т.19 от ДР на Наредба
№29/11.08.2008г.
Като
нарушени са посочени и разпоредбите на чл.16, ал.2 от Наредба №29/11.08.2008г.,
т.4.4, т.8.1.от раздел VIII.„Отговорност“ от договора, за които на основание чл.59,
ал.1 и 2 от Наредба №23 от 18.12.2009г. РА може да поиска връщане на вече
изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички
договори, сключени с тях, като в тези случаи РА определя размера на средствата,
които трябва да бъдат възстановени от МИГ или получателите на помощта, като
взема предвид вида, степента и продължителността на изпълнението.
Посочено е, че предвид
констатираното неизпълнение, описано в т.1 от уведомителното писмо, и съгласно
т. 30 от Приложение към Раздел I „Общи положения“ от Правилата за определяне на
размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при
установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013г.
(в която т.30 е предвидено, че когато
реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за
всички проверявани пълни финансови години, са под 20% от предвидените приходи
съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период и
това е продължило две или повече финансови години, се налага санкция в размер
на 100% от предоставената финансова помощ по договора), следва да се наложи
санкция в размер на 121 793,44 лв.
За констатираното неизпълнение по т.2 от уведомителното писмо, било
посочено че съгласно т.18 от Приложението към раздел I „Общи положения“ от Правилата (съгласно която при неизпълнение равно или по-малко от 50 % от заложените в одобрения
бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост, се налага санкция в
размер на 10% от предоставената финансова помощ по договора в случаи, при които
продължителността на нарушението е над 2 финансови години) размерът на
финансовата корекция се определя на 12 173, 94 лева.
По съображения, основани на чл.3, ал.1 от Правилата за
определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ (според които размерът на
подлежаща на възстановяване финансова помощ за всяко едно от допуснатите
нарушения не се кумулира), в уведомителното писмо било указано, че във връзка с констатираните нарушения ДФ „Земеделие“ ще пристъпи
към издаване на решение за налагане на финансова корекция на ЕТ „Бистър извор 2012-К.Г.“, определена в общ размер
на 121 739,44 лева, представляващи 100% от получената субсидия.
На
едноличния търговец била дадена възможност за представяне на писмено възражение
по основателността и размера на финансовата корекция, с прилагане на
съответните писмени доказателства в 14-дневен срок от получаване на
уведомителното писмо.
Същото
било връчено на жалбоподателя на 17.01.2023г. (л.247).
Срещу писмото за откриване на производство по налагане
на финансови корекции, било подадено възражение
с вх. № 01-6500/8622#14 от 30.01.2023г. (л.249-254), с което търговецът обосновал
причините за неизпълнението на плана. Посочил, че изисквания за постигане на
точно определени стойности от приходи няма заложени нито в действащите правни
норми, нито в подписания договор. Причината да не е нает персонал била, че
приходите от къщата за гости били ниски въпреки рекламата в социалната мрежа Facebook и поставянето на рекламни
табели. Приходите от нощувките били незначителни, а разходите за поддръжка
надвишавали прихода, с оглед на което наемането на персонал било икономически
неоправдано. Липсата си на вина за неизпълнените показатели обосновал и с
наличието на няколко къщи за гости в региона, честите спирания на тока и лошата
инфраструктура. Като доказателства за предприети мерки за достигане на
показателите, залегнали в бизнес-плана, представил отново договорите,
сключените в периода 2017-2019г., с предмет осигуряване на нощувки в „Къща за
гости“ в гр. Средец и за обслужване
на туристи в обекти на музея в Средец и рекламиране на къщата за гости
(л.256-262).
С Решение № 60/3/3120695/3/01/04/02, с изх. №
01-6500/8622#15 от 05.04.2023г., на основание чл.20а, ал.2 и чл.27, ал.6 от
ЗПЗП, както и чл.70, ал.1, т.7, във вр. с чл.72, ал.1 и чл. 73, ал.1 от
ЗУСЕФСУ, във вр. с чл.59, ал.1 и ал.2 от Наредба №23 от 18.12.2009г., чл.46,
ал.1 и 2 от Наредба №29/11.08.2008г., във вр. с чл.2 и чл.16, ал.2 от Наредба
№29/11.08.2008г., както и на основание т.8.1. и във връзка с неизпълнението на
т.4.17 и т.4.25.3 от договор №60/3/3120695 от 15.10.2014г. е определена
окончателна финансова корекция в размер на 121 739,44 лева (л.252,
л.267-276).
В обстоятелствената част на решението е възпроизведено
съдържанието на уведомително писмо относно направените въз основа на извършената в периода
01.07.2019г.-05.07.2019г. проверка на място след плащане по проект №
60/3/3120695 от 15.10.2014г. и допълнителните административни проверки за
установено неспазване на договорни и нормативни задължения.
В
мотивите на акта било разгледано, обсъдено и преценено подаденото от ЕТ „Бистър
извор 2012-К.Г.“ възражение, като същото е прието за неоснователно. Формиран
бил извод, че след като ползвателят не е постигнал предвидените от него
финансови показатели реално нанася вреда на бюджета на Общността, тъй като не
работи съобразно заложените цели по мярка 312, което води до непостигане на
целите на програмата, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на
селските райони.
Решението е връчено на ЕТ „Бистър извор 2012-К.Г.“ на 10.04.2023г., което се
установява от приложеното известие за доставяне (л.275).
Жалбата против решението е подадена от едноличния
търговец до Административен съд гр. Бургас на 20.04.2023г.
В хода
на съдебното производство е допусната и приета без възражения
съдебно-счетоводна експертиза (л.298-302).
В
заключението си вещото лице констатира, че заложените по бизнес план приходи от
продажба на услуги съгласно т.1.1 „Приходи от дейността“, таблица 2
„Производствена и търговска програма“ от бизнес плана, на жалбоподателя, са в
размери както следва:
- За 2016г. – 40 000 лв. (1 000 нощувки х 40
лева);
- За 2017г. – 45 000 лв. (1 000 нощувки х 45
лева);
- За 2018г. – 49 000 лв. (1 000 нощувки х 49
лева).
Относно
процента на изпълнение на бизнес плана за всяка една от проверяваните години
(2016г., 2017г. и 2018г.) вещото лице сочи, че съгласно данните от
представените годишни данъчни декларации по чл.50 ЗДДФЛ отчетените приходи са в
следните проценти на изпълнение: за 2016г. -17,11 %, за 2017г. – 4,08 %, за
2018г. – 11,76%. Реализираното средноаритметично изпълнение на бизнес плана
за трите финансови години е в размер на 10,78 %.
По повод
работните места, които следва да бъдат разкрити и поддържани съгласно одобрения
бизнес план, вещото лице констатира, че в раздел „Разходи за дейността“,
таблица 5 „Разходи за заплати и осигуровки“ към бизнес плана били заложени 2
лица, по вид на персонала: административен персонал – 2 лица за всяка от трите
финансови години. В т. 2.4 „Себестойност“, таблица „Себестойност на единица
продукция/услуга“ били заложени разходи за заплати за две администраторки. От
справката за актуално състояние на действащите трудови договори на едноличния
търговец към 17.10.2019г. вещото лице не установява наличие на наети лица по
трудови правоотношения за всяка от трите години на проверка на бизнес плана
(2016г., 2017г. и 2018г.).
III.
ПРАВОТО:
Съгласно
разпоредбата на чл.9, ал.5, изр. второ от ЗУСЕФСУ ръководител на управляващия
орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура
се намира управляващият орган или оправомощено от него лице. Изпълнителният
директор на ДФ „Земеделие“ е ръководител на управляващия орган, който е одобрил
проекта и е сключил договор за предоставяне на финансова помощ с ЕТ „Бистър извор
2012-К.Г.“.
С
нормата на §4, ал.1 от ДР на ЗУСЕФСУ е въведено отклонение от цитираното
по-горе правило за определяне на компетентния административен орган, като е
предвидено, че за Стратегическия план за развитие на земеделието и селските
райони функциите на органи за управление, контрол и администриране по този
закон се изпълняват от Министерството на земеделието и от Държавен фонд
„Земеделие“ - Разплащателна агенция, както това е предвидено в Закона за
подпомагане на земеделските производители и в актовете по неговото прилагане.
Разплащателната агенция може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно
със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с
ползвателя на помощта. При това положение, правомощие да иска връщане на
изплатени суми за подпомагане чрез налагане на финансови корекции по ПРСР 2007
– 2013г. има Разплащателната агенция, която на основание чл. 20а, ал.1 и 2 от
ЗПЗП се ръководи от Изпълнителния директор на ДФЗ.
Предвид
изложеното съдът намира, че оспореното Решение от 05.04.2023г. на изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“ за налагане на финансова корекция е издадено от
компетентен орган.
Процесуалният
закон е приложен правилно.
Оспореният
акт е издаден в изискуемата с чл.59, ал.2 от АПК, във вр. с чл.73, ал.1 от
ЗУСЕФСУ, писмена форма. Фактическото основание за издаване на акта е неспазване
на разпоредби от подписания договор. От правна страна актът е обоснован с
разпоредбите чл.70, ал.1, т.7, чл.72, ал.1 и чл. 73, ал.1 от ЗУСЕФСУ.
По отношение на приложимия
процесуален ред за възстановяване на получена безвъзмездна финансова помощ по
Мярка 4.1. „Прилагане на стратегии за местно развитие“ по ПРСР
2007-2013г. е налице произнасяне с влязло в сила решение на Върховният
административен съд – Решение №8453/04.10.2022г., постановено по адм. дело
№10986/2021г. по описа на ВАС, в мотивите на което изрично е посочено, че редът
за установяване на подлежащите на възстановяване суми от предоставената
безвъзмездна финансова помощ в конкретния случай следва да бъде осъществено
чрез определяне на финансова корекция, тъй като установеното неизпълнение на
заложените в бизнес плана показатели попада в хипотезата на чл.70, ал.1, т.7 от
ЗУСЕФСУ, т. е. съставлява нередност, за която може да бъде определена финансова
корекция по реда на ЗУСЕФСУ.
В тази връзка правилно
административният орган, съобразявайки решението на ВАС, е пристъпил към
производство по издаване на решение по чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ.
Настоящият състав намира за
неоснователно възражението на жалбоподателя за допуснато нарушение на
административно-производствените правила поради противоречие на оспорения в
настоящото производство акт с влязлото в сила решение по адм. дело №324/2021г.
по описа на Административен съд – Бургас. Решението за определяне на финансова
корекция на жалбоподателя не противоречи на Решение №8453/04.10.2022г.,
постановено по адм. дело №10986/2021г. по описа на ВАС. От една страна между
двата акта няма субективна и обективна тъждественост, а от друга с цитираното
съдебно решение - АУПДВ е отменен. В мотивите на касационната инстанция е
посочено, че с издаване на АУПДВ след изменението на ЗПЗП (ДВ, бр.51/2019г., в
сила от 28.06.2019г.) и по-конкретно при действието на чл.27, ал.6, който
препраща към прилагане на правилата и предвидения ред в ЗУСЕСИФ, органът е
допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила,
представляващо достатъчно основание за отмяна на акта, без същият да бъде
обсъждан по същество.
Действително с решението на ВАС
преписката не е върната за ново произнасяне на административния орган, но
доколкото издаденият преди това АУПДВ от една страна не определя финансова
корекция, а освен това е и отменен, т. е. липсва каквато и да било санкция за
жалбоподателя във връзка с установените обстоятелства, то не е налице пречка
административният орган да проведе ново, отделно административно производство
по налагане на финансова корекция, съобразявайки мотивите на горепосоченото
съдебно решение.
Съдът
намира, че в случая са спазени регламентираните в ЗУСЕФСУ специални правила за
провеждане на процедура по определяне на финансовата корекция по основание и
размер.
Съгласно
нормата на чл.73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ преди издаване на решението за определяне на
финансовата корекция управляващият орган, в случая изпълнителният директор на
ДФ „Земеделие“, е длъжен да осигури възможност на бенефициера да представи в
разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, писмени
възражения по основателността и размера на финансовата корекция. Този срок е
спазен.
След
получаване на писмо с изх. № 01-6500/8622#12 от 12.01.2023г. на изпълнителния
директор на фонда с данни за констатираните нарушения и предлаганите финансови
корекции, едноличният търговец е депозирал възраженията си срещу констатациите,
направени от административния орган. Тези възражения са били подробно
разгледани и приети за неоснователни. Обосновано е и по какъв начин и на какво
основание е определен размерът на следващата се финансова корекция за всеки
неизпълнен одобрен индикатор и съответно размерът на наложената с обжалваното
решение финансова корекция.
Съдът
намира за доказано неизпълнението на договорен ангажимент от страна на
бенефициера.
Разпоредбата
на чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕФСУ предвижда възможност за отмяна на финансовата
подкрепа със средства от ЕФСУ за неизпълнение на одобрени индикатори.
Съгласно
чл.59, ал.1 от Наредба № 23 от 18.12.2009 г. в случай, че МИГ или получателите
на помощта не изпълняват свои нормативни или договорни задължения след
изплащане на финансовата помощ, Разплащателната агенция може да поиска връщане
на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати
всички договори, сключени с тях. Съгласно ал.2 на същия текст Разплащателната
агенция определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от
МИГ или получателите на помощта, като взема предвид вида, степента и
продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект
зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността на
неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците или възможността
за отстраняване на тези последици по приемлив начин.
Съгласно
чл.16, ал.2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за
условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка
„Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от ПРСР за периода 2007-2013г.,
бизнес планът трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива
заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10
години, водещи до реализиране на целите по чл. 2.
В §1, т.6
и т.26 от ДР на Наредба № 29/11.08.2008
г. е дадена легална дефиниция на понятията
„икономическа жизнеспособност“ (генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието
за периода на бизнес плана) и на „устойчива
заетост“ (запазване на
съществуващите работни места и/или създаване на нови в предприятието за периода
на бизнес плана).
Изготвеният от
кандидата бизнес план трябва да е по образец - Приложение №3 към чл.16, ал.3 от
Наредба №29/11.08.2008г., като съгласно този образец елементи от задължителното
съдържание на бизнес плана са очаквания резултат след завършване на проекта (от
гл. т. на създаването на устойчива заетост за периода на бизнес плана - Раздел
І, т. 2) и приходите от подпомаганата дейност (Раздел ІV, т. 1. 1 и т. 1.2).
На 15.10.2014 г. между жалбоподателя и ДФЗ е сключен Договор № №60/3/3120695 за отпускане
на финансова помощ по мярка 4.1 „Прилагане на стратегии за местно развитие“,
Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013г., подкрепена от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, в размер на 70% от
одобрените и реално извършени от ползвателя разходи.
С т. 4.17 от този договор търговецът се е задължил да извърши изцяло
одобрената инвестиция и в съответствие с одобрения бизнес-план и Таблицата за
одобрените инвестиционни разходи, а в т. 4. 25.3 от договора е разписан ангажиментът на ползвателя да изпълнява одобрения
проект за срок от 5 години от сключването на договора.
Съгласно т. 9.1, б. „г“ от договора, „одобрен проект“ е подаденото от
ползвателя на етапа на кандидатстването и одобрено от Фонда заявление за
подпомагане заедно с всички изискуеми съгласно Наредба №29 от 11.08.2008 г.
документи (включително и представения от ползвателя и одобрен от Фонда бизнес
план), както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с
тях разходи, заявени от ползвателя и допустими за финансиране.
В т.4.24
от договора е регламентирано задължение за ползвателя писмено да уведоми ДФЗ
незабавно след настъпване на обстоятелства от значение за изпълнението на
договора.
В раздел
„Разходи за дейността“, таблица 5 „Разходи за заплати и осигуровки“ от бизнес
плана (л.66 от делото), както и в т.2.4 „Себестойност“, таблица „Себестойност
на единица продукция/услуга (л.70) е залегнало разкриване на 2 бр. работни
места – 2 бр. административен персонал.
Съгласно
т.4.2.3. от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г. осигуряването
на заетост чрез разкриване на нови работни места е генерална цел на Програмата,
за реализирането на която се предоставя финансова помощ.
При така
изложената нормативна и договорна регламентация съдът намира, че изпълнението
на задълженията на ползвателя по т.4.17 (да извърши изцяло одобрената
инвестиция в съответствие с одобрения проект) и по т.4.25.3 от договора (да
спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора), се
свързват с изпълнението на заложените в представения от кандидата и одобрен от
ДФЗ бизнес план показатели, вкл. относно заетостта и размера на приходите от
подпомаганата дейност.
Заложените
в бизнес плана показатели относно приходите от подпомаганата дейност и относно
броя на заетите в субсидираната дейност лица, се използват за изчисляване на
рентабилността и ефективността на инвестицията и имат характер на индикатори,
т. е нещо, чрез което се измерва осъществяването на одобрения проект и
постигането на целите на програмата.
Съответно
реализирането на по-ниски от заложените в плана приходи от дейността и
неизпълнението на ангажимента за поддържане на определен брой работни места,
засягат условията за изпълнение на инвестицията, въз основа на които проектът е
бил оценен като допустим за подпомагане, защото именно с оглед на заложените в
бизнес плана прогнозни приходи от дейността и поетия ангажимент за поддържане
на работни места, проектът е бил определен като допустим, респ. сключен е
договор за подпомагане и е изплатена субсидията по него.
В съдебната практика се приема,
че заложените в бизнес плана показатели са индикатори за
изпълнение на одобрения проект, като неизпълнението на показателите, обуславящи
предоставянето на БФП по мерки от ПРСР (вкл. непостигането на заложените в
одобрения бизнес план показатели относно приходите от подпомаганата дейност и
относно броя на заетите в дейността лица), представлява неизпълнение на
одобрени индикатори по смисъла на чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕФСУ и съответно
съставлява основание за извършване на финансова корекция (в този смисъл са
Решение № 6690/04.06.2020 г. по адм. д. № 13736/2019 г., Решение №
15642/16.12.2020 г., Решение № 15240/10.12.2018 г. по адм. д. № 13050/2017 г. и
др. по описа на ВАС).
В конкретния
случай, от доказателствата по делото се установява, че въз основа на извършена
от органите на ДФЗ проверка на място след плащане в периода от 01.07.2019г. до
05.07.2019г. по проект № 60/3/3120695 и
допълнителни административни проверки, е констатирано, че реалното изпълнение
на одобрения с Договор №60/3/3120695/15.10.2014г
за отпускане на финансова помощ бизнес план, средноаритметично за 3 пълни
финансови години (2016 г., 2017 г. и 2018 г.), е в размер на 11,70 %от
заложените приходи. Констатирано е и, че не е изпълнено залегналото в одобрения
с договора за подпомагане бизнес план, разкриване на работни места - 2 бр.
административен персонал и поддържането им за всички прогнозни години.
Посочените
констатации на органите на ДФЗ се потвърждават и от заключението на вещото
лице. Според него реализираното средноаритметично изпълнение на бизнес плана за
трите финансови години е дори в размер на 10,78 %, като от справката за актуално състояние на действащите трудови
договори на едноличния търговец към 17.10.2019г. вещото лице не установява
наличие на наети лица по трудови правоотношения за всяка от трите години на
проверка на бизнес плана.
Следователно по
делото е безспорно установено и доказано, че жалбоподателят, в качеството на
ползвател на помощта по Договор №60/3/3120695/15.10.2014г за отпускане на
финансова помощ по мярка 4.1 от ПРСР 2007 – 2013 г., не е постигнал заложените
в одобрения като част проекта бизнес план показатели относно приходите от
подпомаганата дейност и относно броя на заетите в производствената дейност
лица, което представлява неизпълнение на одобрени индикатори, представляващо
материалноправна предпоставка по чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕФСУ за определяне на
финансова корекция.
По делото е установено, че
заложеното като план не е било реализирано, нещо повече, реализацията е под 20%
от предвиденото. Тук следва да се посочи, че сочените от жалбоподателя причини
са ирелевантни за преценката относно изпълнението на бизнес- плана.Тези причини
не са нововъзникнали. Те са били предвидими към момента на изготвяне и
одобряване на бизнес- плана.
Посоченото налага категоричния извод, че финансираният
проект не е изпълнен в приходната му част. Използването на предоставената
безвъзмездна помощ съгласно заложеното в одобрения проект предназначение
представлява разходната му част. Именно тя се подпомага от Европейските
структурни и инвестиционни фондове. За да е финансирането икономически
оправдано, е необходимо извършената дейност, с придобитите чрез него активи, да
осъществява целите, които то си поставя.
Макар и с
получената финансова подкрепа ЕТ „Бистър извор 2012-К.Г.“ да е построил къща за
гости, която е функционирала, след като бенефициерът не е постигнал заложените
в одобрения проект показатели за приходи и за устойчива заетост, непостигнати в
цялост са и целите на програмата, подкрепена от Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони, респ. целите на подпомагането по Мярка 4.1.
Съгласно чл.4, ал.1 от ЗУСЕФСУ безвъзмездната финансова помощ се предоставя за
проекти, с които се постигат целите на програмите по чл. 3, ал. 2, и при
условията, определени в тях.
Съобразно клаузата на раздел VIII, точка 8. 1 от
Договор 60/3/3120695 от 15.10.2014г., в случай, че ползвателят на помощта не
изпълнява свои нормативни и договорни задължения след изплащане на каквато и да е част от договорената финансова помощ, или е установено, че е представил
декларация
и/или документ с невярно
съдържание, неистински или подправени такива, както и когато ползвателят изкуствено
е създал условията за изпълнение на изискванията за получаване на помощта, за
да извлече облага в противоречие с целите на мярката и/или бъде установена
функционална несамостоятелност, Фондът може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната
лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на
помощта. В този случай Фондът прилага
санкциите, предвидени в чл.59 и 60 от Наредба № 23 от 18.12.2009г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по мярка „Прилагане на стратегиите за местно развитие“.
Чл. 27, ал. 9 от ЗПЗП предвижда правомощие на
изпълнителният директор на Разплащателната агенция да одобрява със заповед правила за определяне
на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал.
6 и 7, като се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на
допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз, българското
законодателство и сключения административен договор. Заповедта и правилата се
обнародват в „Държавен вестник“. Валидността и законосъобразността на посочените
правила е потвърдена с влязло в сила Решение № 3618/10.03.2020 г. на ВАС, постановено по адм. дело №
14154/2019г.
Съгласно чл.2, ал.1 и ал.3 от Правилата, същите се
прилагат в случаи на нарушения, установени от ДФ „Земеделие“ - Разплащателна агенция, или друг
оправомощен да извършва контрол орган, произтичащи от установени неспазвания на
критерии за допустимост или нарушения на ангажименти или други задължения,
поети от ползвателите на безвъзмездна финансова помощ по мерките от ПРСР 2007 –
2013 г., произтичащи от предоставена безвъзмездна финансова помощ, като
размерите на подлежащата на възстановяване финансова помощ за видовете
нарушения, допуснати от страна на ползвателите по мерките от ПРСР 2007 – 2013г.,
са посочени в приложението към Правилата.
В случая неизпълнението на договорните задължения от
страна на бенефициера попадат в
приложното поле на т.30 и т.18 от
Приложението към раздел І от Правилата:
- Според т.30 - реализираните приходи от
подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни
финансови години, са под 20% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес
план, изчислени средноаритметично за същия период и това е продължило над една
финансова година, размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ е
100 % от предоставената такава;
- Според т.18 - ползвател не е спазил параметрите, заложени
в одобрения бизнес план по отношение на устойчивата заетост, когато неизпълнението
е равно или по-малко от 50% спрямо заложените параметри и неизпълнението не
оказва влияние върху целите и изпълнението на проекта и времетраенето на
нарушението е над две финансови години, размерът на подлежащата на
възстановяване финансова помощ е 10 % от предоставената такава.
Съобразно посочените критерии и при
спазване на изискването по чл.3, ал.1 от Правилата /когато при осъществяване на
контрол относно спазване на критериите за допустимост, ангажименти или други
задължения от страна на ползвателите на финансова помощ бъдат установени повече
от едно нарушение при изпълнението на един и същ договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ, по който е подадена заявка за плащане след 1
януари 2015 г., размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ за
всяко едно от допуснатите нарушения не се кумулира/ е определена една финансова
корекция за двете нарушения, размерът на която е равен на най-високия приложим
процент – 100%. Т.е. правилно на бенефициера по мярка 4.1. от ПРСР 2007 – 2013
г. – ЕТ „Бистър извор 2012-К.Г.“ е определена финансова корекция в размер на
121 739, 44 лева за неспазване на заложени в одобрения бизнес план
параметри по отношение на устойчивата заетост при липса на изпълнение и за
реализирани приходи от подпомаганата дейност под 20% от заложените в одобрения
бизнес план приходи.
При това положение съдът приема, че правилно е определен
размерът на следващата се финансова корекция по чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕФСУ.
Съдът намира за неоснователно възражението на
жалбоподателя, че след изтичането на мониторинговия период по проекта, за който
е сключен Договор №60/3/3120695 от 15.10.2014г., е преклудирана възможността на
органа да образува предвидените в националното законодателство административни
производства за възстановяване на изплатена финансова помощ.
В Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите
интереси на Европейските общности (Регламент № 2988/95) са регламентирани правилата, свързани с института
на давността по отношение на процедурите за налагане на административни мерки и
административни санкции за нередности по см. на чл.1 от Регламент № 2988/95.
Разпоредбата на
чл.3, §1, ал.1 от регламента въвежда общо правило за давност, приложимо в
разглежданата област на регулиране, определяйки срока за давност за процедурите
на четири години от момента, в който нередността е извършена. В случай на
продължаваща или повторно извършена нередност, срокът за давност започва да
тече от датата, на която нередността е прекратена. Именно в рамките на този
четиригодишен срок от извършване на нередността компетентният орган може да
определи финансова корекция.
Регламентът определя също, че в случай на многогодишна
програма срокът за давност във всеки случай продължава, докато програмата
изрично не бъде прекратена, като в тази хипотеза е приложимо приетото в Решение
на СЕС от 15 юни 2017 г. по дело С-436/2015 относно понятието „многогодишна
програма“, момента на нейното прекратяване и изтичането на давностния срок в
подобни случаи.
Съгласно чл.3, §1, ал.3 от Регламента, срокът за давност
се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на
лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до
нередността. Срокът за давност започва да тече отново след всяко действие,
което го прекъсва.
В случая е налице „продължаваща нередност“ по см. на
чл.3, §1, ал.2 от Регламент № 2988/95 - неизпълнение на одобрени индикатори за
финансовите 2016г., 2017г. и 2018г., като давностният срок следва да започне да
тече от 01.01.2019 г.
Административното производство за извършване на финансова
корекция следва да се счита за образувано на 30.10.2019г. с изпратеното на
бенефициера уведомително писмо за откриване на производство по издаване на
АУПДВ (л.142-145). Образуването на това производство е извършено в рамките на
4-годишния давностен срок и представлява предприето от компетентния орган
действие по смисъла на чл.3, § 1, ал. 3 от Регламента, прекъсващо давностния
срок.
Следователно към датата на издаване на решението по
чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ за определяне по основание и размер на извършваната
финансова корекция - 05.04.2023 г., предвиденият давностен срок по чл.3, §1,
ал.1 от Регламент №2988/95 не е изтекъл.
Освен това Програмата за развитие на селските райони за
периода 2007-2013г. е част от многогодишна програма за подпомагане развитието
на различните региони в държавите-членки на ЕС, чрез предоставянето на средства
от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони в рамките на
прилаганата в ЕС Обща селскостопанска политика, при прилагане на общовалидните
разпоредби, съдържащи се в Регламент № 1303/2013 на Европейския парламент и на
Съвета.
С оглед на това и при прилагането на чл.3, §1, ал.2, изр.
второ от Регламент № 2988/95, доколкото не е прекратена многогодишната
програма, в рамките и по повод на която е сключен Договор №60/3/3120695 от
15.10.2014г. за отпускане на финансова помощ по мярка 4.1 от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., подкрепена от Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони, предвиденият давностен срок в
нормата на чл.3, § 1, ал. 1 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 е продължен и съответно не е изтекъл.
Освен това в практиката на Върховния административен съд
е прието, че с оглед нормата на §1, т.2 от ДР на приложимите в случая Правила,
по отношение на сключените преди 1.01.2015 г. договори (какъвто е процесният),
мониторинговия период е с продължителност от 5 години, считано от датата на
сключването им. Извършените от ползвателя на помощта нарушения на договора в
рамките на мониторинговия период могат да дадат повод на органа за предприемане
на действия по налагане на финансова корекция. Затова, без значение дали
мониторинговият период е изтекъл или не, административният орган винаги има
правото, а с оглед разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП - и задължението, да
извърши необходимите проверки, за да установи точното изпълнение в рамките на
периода на мониторинг на поетите по силата на договорите за безвъзмездно
финансиране задължения от страна на ползвателите, а в случай, че констатира
нарушения - и да наложи съответните финансови корекции.
В този смисъл съдът намира, че не е погасено правото на
ДФЗ за извършване на проверки и за образуване на производство за администриране
на нередности и за налагане на финансови корекции.
Съответствието на обжалвания административен акт с
материалния закон в посочения смисъл, определя и съответствието му с целта на
закона – защита на финансовите интереси на Съюза (член 58, § 1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013), поради което отсъства
основание за отмяната му по чл. 146, т.5 от АПК.
Предвид
изложеното, съдът намира, че административният орган е определил размера на
финансовата корекция в съответствие с приложимите
процесуални и материалноправни разпоредби, поради което оспореното решение е
законосъобразно по всички критерии на чл. 146 от АПК. Затова жалбата срещу него
следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на
спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, следва да бъде уважено своевременно
направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на
разноски, които са в общ размер на 700 лева (600 лева възнаграждение за вещо
лице и 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определено на осн. чл.78, ал.8
от ГПК, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредба за
заплащането на правната помощ), която сума жалбоподателят следва да бъде осъден
да му заплати.
Поради изложеното и на основание
чл.172 ал.2 АПК, Административен съд Бургас, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „Бистър извор 2012
- К.Г.“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Средец, ул. „Васил Коларов“ №65, ет.1, представляван
от К.Я.Г., със съдебен адрес ***, чрез процесуален представител адв. Х.К.,
против Решение №60/3/3120695/3/01/04/02 (изх. № 01- 6500/8622#15 от
05.04.2023г.), издадено от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с което на
основание чл.20а, ал.2 и чл.27, ал.6 от ЗПЗП, както и чл.70, ал.1, т.7, във вр.
с чл.72, ал.1 и чл. 73, ал.1 от Закона за управление на средствата от
Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), на едноличния търговец
е определена финансова корекция в размер на 121 739,44 лева.
ОСЪЖДА ЕТ „Бистър извор 2012 - К.Г.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Средец, ул.
„Васил Коларов“ №65, ет.1, представляван от К.Я.Г., да
заплати на Държавен фонд „Земеделие“, сума в размер
700 лева (седемстотин лева), представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Върховен административен съд, в 14 -дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: