Р Е Ш Е Н И Е № 38/9.3.2023
г.
09.03.2023 г., гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД втори административен състав
На
петнадесети февруари 2023 година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
Секретар Ст. Гюмлиева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В. Драганов
Административно дело № 326 по описа на 2022 година.
За да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по жалба на „ИГ ОЙЛ“ ЕООД, ЕИК *, с адрес на управление
гр. *, **, представлявано от управителя И.Й.Г.,
против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-192-0088559/08.11.2022 г., издадена от
началника на отдел „Оперативни дейности“ гр. Бургас, Дирекция „Оперативни
дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с
която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС е постановена
принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – сервиз за
гуми към станция за автогаз и бензин № 1, находящ се в с. *, общ. Тунджа, обл.
Ямбол, извън регулация, стопанисван от
дружеството – жалбоподател и е забранен достъпът до него за срок от 14 дни.
В жалбата се
сочи, че заповедта за налагане на ПАМ е незаконосъобразна, като постановена при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалноправни разпоредби, поради което се прави искане за отмяна на същата.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща
процесуален представител. Постъпила е писмена
защита, с която жалбата се поддържа изцяло на основанията, посочени в същата,
като са изложени подробни съображения.
Ответната страна, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт
Колева оспорва депозираната жалба, като счита същата за неоснователна.
Претендира за отхвърлянето й с присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След цялостна преценка на събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, ЯАС приема за установена следната фактическа обстановка:
На 03.11.2022 г. в 14,10ч. от служители на ответника била
извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС –
сервиз за гуми към станция за автогаз и бензин № 1, находящ се в с. *, общ. Тунджа, обл.
Ямбол, извън регулация, стопанисван
от„ИГ ОЙЛ“ ЕООД, при която била извършена контролна покупка –услуга-монтаж,
демонтаж и баланс на две предни гуми на стойност общо 10.00 лева. Сумата била
заплатена в брой от проверяващия екип и приета от В.П.Г. -
автомонтьор в обекта,
но не била издадена фискална касова бележка от монтирано и работещо в обекта
фискално устройство, нито пък ръчна касова бележка от кочан с касови бележки. След легитимация
на органите по приходи, от фискалното устройство е отпечатан дневен финансов
отчет с № 0090692/03.11.2022г. от който е видно, че горепосочената продажба не
е отразена като регистрирана чрез издаване на фискален бон. Установено било
и наличие на касова разлика между
наличните парични средства и тези, маркирани във фискалното устройство в размер
на 10 лева, т.е. сумата заплатена за извършената контролна покупка.
Констатациите са отразени в
съставения Протокол за извършена проверка № 0088559 от 03.11.2022 г.,
който е подписан от представителя на дружеството – жалбоподател и от лицето
получило процесната
сума с възражения, че контролните органи не са изчакали издаването на фискалния
бон, тъй като касовия апарат се намира в търговския обект на бензиностанцията,
който е на около 50 м. от сервиза за гуми.
Впоследствие,
въз основа на така съставения протокол от
началника на отдел „Оперативни дейности“ гр. Бургас, Дирекция „Оперативни
дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП е
издадена процесната Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ФК-192-0088559/08.11.2022 г., с която на основание чл. 186, ал. 1, т.
1, б. „а“ от ЗДДС е постановена принудителна административна мярка –
запечатване на търговски обект – сервиз за гуми към станция за автогаз и бензин № 1, находящ се
в с. *, общ. Тунджа, обл. Ямбол, извън
регулация, стопанисван от дружеството –
жалбоподател и е забранен достъпът до него за срок от 14 дни. В заповедта
изрично е отбелязано, че запечатването следва да се извърши на първия ден след
влизането й в сила.
Обжалваната Заповед за налагане на принудителна административна мярка е
връчена на управителя на дружеството на 09.11.2022г., а жалбата въз основа на
която е образувано настоящото съдебно производство е подадена чрез адм. орган с
вх.№ 11112 от 21.11.2022г.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна и против акт, подлежащ на съдебен контрол, с оглед на
което е допустима.
Разгледана по същество жалбата се
преценя като основателна по следните
съображения:
Предмет на осъществявания съдебен
контрол в настоящото производство е Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-192-0088559/08.11.2022 г., издадена от началника на
отдел „Оперативни дейности“ гр. Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна
дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с която на основание
чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС е постановена принудителна административна
мярка – запечатване на търговски обект – сервиз за гуми към станция за автогаз и бензин № 1, находящ се
в с. *, общ. Тунджа, обл. Ямбол, извън регулация, стопанисван от „ИГ ОЙЛ“ ЕООД и е забранен
достъпът до него за срок от 14 дни.
В съответствие с разпоредбата на чл. 168
от АПК, вр. чл. 142 от АПК, съдът проверява
законосъобразността на оспорения административен акт към момента на издаването
му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези,
посочени от оспорващия, като установяването на нови факти от значение за делото
след издаването на акта се преценява към момента на приключване на устните
състезания. За да е законосъобразен един административен акт, е необходимо да
са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност, а именно: да е
издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, да не противоречи
на материалноправните разпоредби и да е в
съответствие с целта на закона. Липсата на някое от посочените изисквания за
законосъобразност опорочават административния акт и предпоставят
неговата отмяна.
В случая Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ФК-192-0088559/08.11.2022 г. е издадена от началника на отдел
„Оперативни дейности“ гр. Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна
дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП Д.П.Д., като изрично в
същата е посочено, че тя се издава на основание Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020
г. на изпълнителния директор на НАП. Последната е приета по делото/л.43-44/ и
видно от нейния пункт I е разпоредено длъжностните
лица заемащи длъжностите началници на
отдели „Оперативни дейности“ в Централно управление на НАП да издават заповеди
за налагане на принудителна административна мярка по чл.186 от ЗДДС. Изложеното
налага извода, че ЗНПАМ № ФК-192-0088559/08.11.2022 г. е издадена от
материално компетентен адм. орган.
Обжалваната заповед е издадена в изискуемата от закона писмена форма и
съдържа необходимите реквизити, включително и посочване на фактическите и
правни основания за издаването й, и при липса на допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила.
Относно съответствието на процесната заповед с материалноправните разпоредби и с целта на
закона, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 22 от ЗАНН за предотвратяване и преустановяването на
административни нарушения, както и за предотвратяване на вредните последици от
тях, се налагат принудителни административни мерки, т.е. по своя характер същите биват превантивни, преустановителни
и възстановителни. С оглед регламентацията в чл. 23 от ЗАНН,
случаите когато принудителните административни мерки могат да се прилагат,
техния вид, компетентния за това орган, начинът за тяхното приложение, като и
реда за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ.
В случая регламентация относно приложението на принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се намира в разпоредбата на чл. 186, ал.1, т.1 -5 от ЗДДС.
Като правно основание за издаване на оспорената Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-192-0088559/08.11.2022 г., адм. орган е посочил
разпоредбата на чл. 186, ал. 1,
т. 1, б"а" от ЗДДС - не спазване реда
или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба.
С оглед доказателствата по делото, съдът приема извършеното по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС във връзка чл. 118, ал. 1 ЗДДС нарушение от страна на оспорващия за безспорно доказано. Нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС задължава всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство (фискален бон). Според ал. 3 на чл. 118 ЗДДС фискалният и
системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока
или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с
банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни
средства. Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/2006 г. фискална касова
бележка се издава за всяка продажба и за всяко плащане в брой, а ал. 3
конкретизира, че фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при
извършване на плащането. В случая продажбата(услугата) е извършена, цената е
заплатена в брой, а търговецът е приел плащането, но не е издал фискална касова
бележка от работещото фискално устройство. Обвързващата съда доказателствена сила на протокола от извършената проверка серия АА № № 0088559 от
03.11.2022г., регламентирана в чл. 50, ал. 1 ДОПК, не е оборена от оспорващия
независимо, че същия го е подписал с възражение, поради което в случая са налице
предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна
мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС.
Независимо от изложеното основателен е
доводът на оспорващия за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради
нарушаване на принципа на съразмерност уреден в чл. 6, ал. 2 АПК при определяне
на срока за запечатване на процесния търговски обект
в размер на 14 дни при максимален такъв от 30 дни.
Безспорно е, че при определяне на продължителността на срока
органът действа в условията на оперативна самостоятелност, което следва и от
използвания в чл. 186, ал. 1 израз „до 30 дни“. Както нееднократно се посочва в
съдебната практика в такива случаи, на съдебен контрол подлежи съответствието
на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната
самостоятелност, като част от задължителната преценка за издаването на
административния акт при правилно приложение на материалния закон.
В настоящия случай съдът счита, че заповедта не е мотивирана досежно конкретно определения срок от 14 дни
за прилагане на ПАМ. Изложените от адм. орган
мотиви в тази насока са изцяло бланкетни и не отчитат
всички относими обстоятелства по случая. Посочено е декларативно, че при
определянето на продължителността на запечатване на обекта са взети предвид
тежестта на нарушението, последиците от същото, вида и характера на търговската
дейност, размерът на отчетения чрез ФУ оборот, сравнен с фактическата касова
наличност и установената положителна касова разлика в размер на 10 лв. Липсва
обаче анализ как тези данни и констатации се отразяват на тежестта на
установеното нарушение и обуславят срока, за който е наложена ПАМ. Органът не е
посочил обективни критерии, обуславящи интензитета на засягане на установената
фискална дисциплина според характеристиките на търговеца. Липсват аргументи
защо е необходим срок именно от 14 дни за създаване на „нормална организация за
отчитане дейността на търговеца“. Адм. орган е
обосновал твърдението си за наличието на висока степен на обществена опасност с
евентуална възможност за многократно проявление на констатираното нарушение,
без да са налични по делото подобни факти. Несъстоятелен е довода на адм. орган, че установената положителна касова разлика в
размер на 10 лева се „дължи закономерно и на други неотчетени приходи и е индиция за системно неизползване на касовия апарат“, тъй като процесната
касова разлика е в резултат единственото
на получената и неотчетена сума за извършената контролна покупка
–услуга-монтаж, демонтаж и баланс на две предни гуми на стойност общо 10 лева. Не
са установени и съответно липсват данни по делото и за други допуснати
нарушения, представляващи неизпълнени от страна на търговеца задължения,
регламентирани в Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. Необосновано е твърдяното трайно поведение на търговеца за незачитане
на правилата за отчетността или изобщо
нормите на данъчното законодателство. Органът се е мотивирал също и с
превантивната функция на ПАМ, съгласно чл. 22 ЗАНН, както и с общоприети
постановки, които не касаят конкретния случай и заповедта не съдържа конкретни,
съобразени с конкретиката на казуса, мотиви за
определянето на срока като 14-дневен.
Липсата на надлежни мотиви относно срока на ПАМ, независимо от наличието на
материално-правните предпоставки за налагането й, препятства правилната
преценка за съразмерност по чл.6 от АПК.
Налице е актуална съдебната
практика на съставите на ВАС, изразена например в Решение № 10731 от 24.11.2022
г. на ВАС по адм. д. № 1776/2022 г., I о., Решение №
9560 от 23.09.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2219/2021
г., VIII о., Решение № 9544 от 21.09.2021 г. на ВАС по адм.
д. № 2679/2021 г., VIII о., Решение № 8627 от 15.07.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1695/2021 г., VIII о., Решение № 10412 от
14.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3782/2021 г., I о.,
и др., че заповедите от вида на оспорената в настоящото производство следва да
са надлежно мотивирани относно продължителността на срока, за който се налага
ПАМ, като мотивите следва да са конкретни спрямо всеки отделен случай, а не бланкетни и общи и неотчитащи конкретните факти по делото.
При констатирано нарушение за първи път, без други нарушения и при липса
на констатации от него да са произлезли определени вредни последици за фиска, налагането на ПАМ за срок от 14 дни не би могло да
се определи като съразмерно. То засяга права и законни интереси на данъчно
задълженото лице в по-голяма степен от необходимото за целта, за който актът се
издава, което е в пряко нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК.
От всичко изложеното до тук
следва извода, че в случая налагането на ПАМ не съответства на предвидените в
чл. 22 ЗАНН цели и на регламентирания в чл. 6 АПК принцип за съразмерност,
което прави оспорената заповед
незаконосъобразна и като такава същата следва да бъде отменена.
Независимо от изхода на спора
разноски в производството не следва да
се присъждат, поради липса на своевременно направено искане за това.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ЯАС, втори
административен състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „ИГ ОЙЛ“ ЕООД, Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-192-0088559/08.11.2022 г.,
издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“ гр. Бургас, Дирекция
„Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно
управление на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС е
постановена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект
– сервиз за гуми към станция за автогаз и бензин № 1,
находящ се в с. *, общ. Тунджа, обл.
Ямбол, извън регулация, стопанисван от
„ИГ ОЙЛ“ ЕООД и е забранен достъпът до него за срок от 14 дни.
Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването
му.
СЪДИЯ:/п/ не се чете