РЕШЕНИЕ
№ 2375
гр. Бургас, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело
№ 20212120106857 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по реда на чл. 422 ГПК по искова молба от
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, рег. № *****, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А. клон България, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: град София,
**********, законен представител Д.Т.Д. – заместник – управител, пълномощник: Ц.Х. С. –
юрисконсулт, срещу К. Н. К., ЕГН **********, с адрес: град Бургас, ****, за приемане за
установено по отношение на ищеца, че ответника дължи сумата 2 310, 04 лева /две хиляди
триста и девет лева и четири стотинки/, представляваща главница с падежи, настъпили в
периода от 05.01.2018 година до 05.02.2021 година по договор PLUS – ***152, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение на 24.02.2021 година до окончателното й плащане, както и сумата
от 10 397, 92 лева /десет хиляди триста деветдесет и седем лева, деветдесет и две стотинки/,
представляваща договорна лихва, начислена за периода от 05.01.2018 година до 05.02.2021
година по договора, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 1324/2021г. на БРС. Претендират се направените по делото
разноски.
При условията на евентуалност се предявява осъдителен иск за заплащане на сумите.
В исковата молба се излагат твърдения за това, че между страните са
възникнали валидни облигационни отношения, основаващи се на договор за потребителски
паричен кредит № PLUS – ***152 от 27.04.2017 година, за предоставяне на сума в размер
10 000 лева за срок от 84 месеца, считано от сключване на договора до 05.05.2024 година.
Сочи се, че сумата е била предоставена по банковата сметка на длъжника и е следвало да
бъде заплатена на кредитора на 84 месечни вноски от по 390.42 лв., включващи и уговорена
възнаградителна лихва. Длъжникът е преустановил плащането на вноските на 05.01.2018 г.,
като към тази дата са били заплатени 7 от дължимите вноски. Ищецът твърди, че
1
предсрочната изискуемост на цялото вземане по договора е настъпила съгласно чл. 5, изр.2
от същия на 05.02.2018 г., поради просрочие на две или повече месечни вноски. Твърди се,
че на длъжника е било изпратено уведомление за настъпилата изискуемост. Съгласно
уточнението на заявлението по чл. 410 ГПК длъжникът не е получил уведомлението на
кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост и претенциите са предявени в
размерите до 05.02.2021 година, която дата предхожда датата на подаване на заявлението на
24.04.2021 година. Претендират се направените по делото разноски. Ангажирани са
доказателства.
В предоставения срок по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор от назначения по
реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответника, с който претенциите се оспорват
като неоснователни. Направено е възражение за нищожност на договора за потребителски
кредит поради противоречието му с изискванията на Закон за защита на потребителите и
Закон за потребителския кредит, в частност, че е изготвен на шрифт по-малък от 12 и е в
противоречие с изискванията за форма и съдържание по чл. 11, ал. 1 ЗПК. Посочва, че
клаузите на договора не са индивидуално уговорени и че размерът на претендираната
възнаградителна лихва е прекомерен и се оспорва като уговорен в противоречие с добрите
нрави. Затова счита, че клаузата на договора е нищожна и длъжникът следва да заплати
чистата стойност на кредита. Посочва, че предсрочната изискуемост не е обявена надлежно
преди образуване на производството по делото. По отношение на настъпилото
правоприемство между кредитора и заявителя се сочи, че длъжникът не е уведомен за
промяната. Направено е възражение за частично погасяване на вземанията за лихва по
давност. Иска се отхвърляне на претенциите.
Предявеният иск и с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 240 вр. чл. 79 ЗЗД вр.
чл. 9 от ЗПК и чл.86 ЗЗД.
По делото е изискано и приложено ч.гр. д. № 1324 / 2021 г. по описа на БРС, по което
е издадена заповед № 260845 от 12.04.2021 год., както и заповед № 260871/25.06.2021г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, за сумите по договора. В указания от
съда срок заявителят е предявил иск за установяване на вземането си, който настоящият
състав намира за допустим.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Видно от представения договор за потребителски паричен кредит PLUS-***152 от
27.04.2017г., сключен между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД и ответника, е налице
облигационна връзка между страните по делото, доколкото не се спори, че дружеството
ищец се явява универсален правоприемник на кредитора. От съдържанието да договора се
установява, че на длъжника е бил опуснат потребителски кредит в размер на 10 000 лв. –
главница, която ответникът се е задължил да върне, ведно с начислена възнаградителна
лихва от 36.62 %, при ГПР от 45.78 %, или сумата от общо 32765.28 лв., на 84 равни месечни
вноски от по 390.42 лв., в срок до 05.05.2024г. Посочена е в договора и цена на
застрахователна премия в размер на 4704 лв. Видно от отразеното в Стандарнтия формуляр
за предоставяне на информация за потребителски кредит, чистата нетна сума за получаване
от потребителя е 9650 лв. след удръжка на такса ангажимент от 350лв. Съгласно
съдържанието на договора страните са уговорили възможността за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, в случай на неизпълнение на задължението за плащане на две или
повече от вноските на падежа.
Доколкото представеният договор, погасителен план и приложенията към него носят
2
подписа на ответника и не са оспорени, същите се ползват с формална доказателствена сила
и установяват надлежното сключване на договора и изплащането на сумата на ответника. С
оглед изложеното съдът намира, че в настоящото производство е установено
съществуването на облигационно правоотношение, по което ищецът е изпълнил
задължението си да предостави уговорената сума, а за ответника е възникнало задължението
да върне в срок предоставения й заем, ведно с уговорената в договора възнаградителна
лихва.
Видно от представеното извлечение от страна на ответника са заплатени първите
седем от дължимите месечни вноски. Не се спори, че заемополучателят е изпаднал в забава
за заплащане на месечните вноски след 05.01.2018г.
По отношение на изискуемостта на вземането съдът съобрази направеното от
кредитора – ищец изявление в хода на ч.гр.д.№ 1324/2021г. на БРС, че на длъжника не е
била връчено уведомление за предсрочна изискуемост, поради което приема, че в настоящия
процес следва да разгледана претенцията за установяване на падежиралите вноски от
05.01.2018г. до 05.02.2021г., които са предмет на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК.
От представения погасителен план и извлечение по кредит се установява, че дължимата
главница за този период възлиза на сумата от 2310.04 лв.
По отношение на претендираната възнаградителна лихва от 10397.92 лв. за периода
от 05.01.2018 г. – 05.02.2018 г., от назначения особен представител на ответника е направено
възражение за недействителност на договора, поради нарушение на правилата на Закон за
потребителския кредит, което съдът приема за основателно, по следните съображения:
Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане. В императивните изисквания на чл. 11, ал. 1 ЗПК е установено съдържанието на
договора, като съгласно т. 10 следва да са посочени годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В
настоящия договор е посочена единствено абсолютната стойност на лихвения процент по
заема и ГПР. Липсват данни за това кои компоненти точно са включени в него и как се
формира посочения в договора ГПР от 39.14 %, поради което не може да се установят
конкретните разходи, включени в него и съответствието с приложение № 1.
В чл. 2 от условията по договора е посочено, че размерът на кредита за покупка на
застраховка "Защита на плащанията" ще бъде платен директно на застрахователния агент
"Директ Сървисис" ЕАД. В същия член е посочено още, че сумата в поле "Застрахователна
премия" е разделена на равен брой вноски, съответстващ на посочения брой вноски в поле
"Брой погасителни вноски" и е част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле
"Месечна погасителна вноска". Това записване в изнесените условия по договора не
отговаря на отразеното в него, тъй като срещу полето застраховка не е отразена сума, а е
записано : „0.00 лв“, докато срещу графата "Застрахователна премия" е посочена сумата от
4704лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи - лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони и други, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. В случая от представения договор за кредит и
приложения стандартен европейски формуляр не може да бъде извършена преценка за
3
компонентите, от които е формиран ГПР. Размерът на вноската от по 390лв. съгласно от
представеното извлечение по кредита е сбор от падежирали ежемесечно части от главница и
договорена лихва, но и още 56 лв. - ежемесечно дължима главница по застраховка. В
представения погасителен план към договора обаче не се съдържа такава информация за
дължимо плащане на застрахователна премия. Следователно при предварителното
оповестяване на задълженията, кредиторът явно е предвидил и това допълнително плащане
като част от месечна вноска, но не го е оповестил като разход в тежест на
кредитополучателя. Така е осуетил и възможността потребителят да се запознае с
действителната икономическа тежест, която поема. Допълнителното плащане на премията
не е отразено като разход при формиране на ГПР, въпреки включването му в общия дълг,
което е в противоречие с изискванията на чл. 19 ал.1 ЗПК, доколкото не е имало основание
за потребителя да предполага, че вноските му включват и премии, които не са отразени като
разход в ГПР. При това положение не става ясно по какъв начин и от какви компоненти се
състои ГПР в процесния договор за кредит, като се създава основателно съмнение относно
посочване в договора за кредит на ГПР по-нисък от действителния такъв. Не се касае за
някое от изключенията по чл. 19 ал. 3 ЗПК. Следователно застрахователната премия
представлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в
договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК. /В този
смисъл Определение № 50685 от 30.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 578/2022 г., III г. о., ГК/.
С оглед изложеното и на основание чл. 23 ЗПК, доколкото договорът за
потребителски кредит е недействителен, потребителят следва върне само чистата стойност
на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Затова претенцията за
заплащане на възнаградителна лихва съдът приема за неоснователна, като в полза на
кредитора следва да се присъди единствено претендирания размер на главницата за
процесния период.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода от делото, в тежест на
ответника следва да се присъдят направените от ищеца разноски в размер на 197 лв. за
настоящото производство /включващи държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и
възнаграждение за особен представител/, и сумата от 28.77лв. – разноски по ч.гр.д.
1324/2021 г. по описа на Бургаски районен съд. съобразно уважената част от иска
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. Н. К., ЕГН **********, с адрес:
град Бургас, ****, че в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ с рег. № ***** –
Франция, Париж /правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК ****/,
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ с ЕИК **** – клон, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ****, представляван от Д.Т.Д., съществува
вземане в размер на сумата от 2 310, 04 лева /две хиляди триста и девет лева и четири
стотинки/, представляваща главница с падежи, настъпили в периода от 05.01.2018 година до
05.02.2021 година по договор PLUS – ***152, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на
24.02.2021 година до окончателното й плащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 1324/2021г. на БРС, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 10 397, 92 лева /десет хиляди триста деветдесет и седем лева,
4
деветдесет и две стотинки/, представляваща договорна лихва, начислена за периода от
05.01.2018 година до 05.02.2021 година по договора.
ОСЪЖДА К. Н. К., ЕГН **********, с адрес: град Бургас, ****, да заплати на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ с рег. № ***** – Франция, Париж /правоприемник на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК ****/, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България“ КЧТ с ЕИК **** – клон, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ****, представляван от Д.Т.Д., Н.П.Н. или Ж.М.С., сумата от 197 лв. /сто деветдесет
и седем лева/ - съдебно-деловодни разноски направени в настоящия процес, както и сумата
от 28.77 лв. – разноски по ч.гр.д. 1324/2021г. на Бургаски районен съд, съобразно уважената
част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5