№ 4
гр. Елин Пелин, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ
ДЕЛА, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росица Г. Тодорова
при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева
като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Гражданско дело №
20221820100775 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С исковата си молба ищецът С. С. П., ЕГН ********** чрез
пълномощника си адв. Д. М. – АК Пловдив със съдебен адрес: гр.Пловдив,
бул. “Пещерско шосе“ № 81, ет.3, ап.Б е предявил срещу ответника „Адессо
кредит България“ ЕООД, ЕИК ....... със седалище и адрес на управление
гр.Ботевград, бул. „3-ти март“ № 83 представлявано от Б.С.П. иск с правно
основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. Моли съдът да постанови решение, с което да
приеме, че клаузата на чл.4, ал.2 от Договор за паричен заем № 07010387 от
08.02.2022 г. предвиждаща кредитополучателят да заплати на кредитодателя
неустойка в размер на 1800,84 лева е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3
от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради неспазване нормите
на чл.143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП.
Излага твърдения, че съгласно процесния договор ищцата следва да
върне сума в размер на 2399,16 лева при сума на получаване 2000.00 лева при
лихва от 399,16 лева със срок на погасяване на кредита от 12 месеца при ГПР
от 41,2 % и ГЛП 35 %. В чл.4, ал.2 от договора е уговорена дължимостта на
неустойка в размер на 1800,84 лева поради непредоставяне на обезпечение,
подробно описано в чл.4, ал.1 от договора. Клаузата на чл.4, ал.2 от договора
1
е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД като противоречаща на
добрите нрави и поради неспазване нормите на чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от
ЗЗП, като се излагат аргументи в тази насока.
Препис от исковата молба и приложените към нея писмени
доказателства са изпратени на ответника, като в срока по чл.131 ГПК е
постъпил писмен отговор, в който ответникът “Адессо кредит България“
ЕООД чрез пълномощника си адв. Г. Д. – САК оспорва изцяло предявените
искове като неоснователни и недоказани.
Твърди, че искът е допустим, но неоснователен. Не оспорва, че
неустоечната клауза може да бъде обявена за нищожна поради противоречие
с добрите нрави, когато нарушава принципите на справедливост и
добросъвестност, както е посочено в исковата молба. В практиката на ВКС
обаче отдавна е изоставено разбирането че неустоечната клауза може да бъде
приета за нищожна само поради нейната прекомерност, съотношението на
предвидения размер на неустойката спрямо размера на задължението, чието
изпълнение обезпечава наличието или не на краен предел и фиксиран срок на
начисляването и други абсолютни критерии, позовава се на Тълкувателно
решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС и други
съдебни актове на ВКС в тази насока.
Оспорва твърдението на ищцата, че размерът на договорената
неустойка е в противоречие с правилата на добрите нрави, тъй като
ответното дружество е търговец и в случая би следвало да се държи сметка за
различната регулация на гражданските и търговските взаимоотношения в
българското право включително и по повод на един и същи по вид договор за
паричен заем. Договорната свобода лежи в основата на установяване на
търговските взаимоотношения и по отношение размера на дължимата
неустойка. В случая е налице съгласие на страните по договора поради което
не е налице извод за приложение на чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Твърди, че в случая акцесорното задължение за неустойка
обезпечаваща изпълнението не са наложени и поставени от заемателя като
условия за сключване на договора и това е видно от чл.4, ал.1 от договора,
като излага аргументи в тази насока.
Оспорва да са налице и основанията на чл.143, т.5 от ЗЗП и чл.146,
ал.1 от ЗЗП с доводи аргументирани в отговора.
2
Районен съд Елин Пелин, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно между страните по делото и от приетите писмени
доказателства се установява, че между „Адессо кредит България“ ЕООД и С.
С. П. е сключен Договор за паричен заем № 07010387 от 08.02.2022 г. въз
основа на който на ищцата е предоставен кредит от 2000.00 лева, съгласно
чл.2 от процесния договор, като погасяването на усвоения кредит е за срок от
12 месеца, при ГПР от 41,2 % и ГЛП 35 % при лихва в размер на 399,16 лева.
В чл.4, ал.2 от процесния договор е уговорено, че кредитополучателя
дължи неустойка в размер на 1800,84 лева в случай на непредоставяне на
обезпечение на договора, като вида на обезпечението е подробно
регламентирано в чл.4, ал.2 от договора – чрез две физически лица –
поръчители или банкова гаранция с бенефициер – заемодателя.
Установява се също така, че ответното дружество „Адессо кредит
България“ ЕООД е небанкова финансова институция, по смисъла на чл.3, ал.2
от Закона за кредитните институции, поради което може да отпуска заеми със
средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства и това го определя като кредитор по смисъла на
чл.9, ал.4 от Закона за потребителския кредит. От друга страна ищцата по
делото има качеството на „потребител“ по смисъла на §13 т.1 ДР на Закона за
защита на потребителите. В този смисъл сключения между страните договор е
потребителски, поради което следва да отговаря на изискванията на чл.143-
148 от Закона за защита на потребителите.
Настоящият състав намира за основателни доводите на ищцата за
нощожност на клаузата предвидена в чл.4, ал.2 от процесния договор
предвиждаща заплащане на неустойка във фиксиран размер от 1800,84 лева
при неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение на
договора по следните съображения:
Така уговорената клауза в чл.4, ал.2 от договора за заем, според която
се дължи неустойка във фиксиран размер от 1800,84 лева при неосигуряване
в тридневен срок от датата на сключване на договора на обезпечение чрез
поръчител отговарящ на изискванията на чл.4 от договора или банкова
гаранция в полза на заемодателя, се намира в пряко противоречие с целите
3
заложени в Закона за потребителския кредит. На практика тази клауза цели
да улесни финансовата институция, като й спести задължението за
извършване за своя сметка на предварителна оценка на платежоспособността
на длъжника, като прехвърля това й задължение за оценка на риска върху
самия длъжник и то за негова сметка, чрез увеличаване размера на кредита му
близък до размера на отпуснатия заем доколкото се касае за получена сума в
размер на 2000.00 лева, а общия дължим размер с включената неустойка
възлиза на 3800,84 лева – като по този начин е налице оскъпяване на
предоставената финансова услуга само чрез уговорената неустойка в размер
на 90 %. Не такова обаче е изискването на чл.16 от Закона за потребителския
кредит, която норма предвижда финансовата институция да извърши
проверка на платежоспособността на потребителя преди сключването на
договора за кредит чрез посочване на конкретни действия въз основа на които
да бъде проверена от кредитора, а именно да извършва справка в Централния
кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България
за оценка на кредитоспособността на потребителите при вземане на решение
относно предоставянето на потребителски кредити, вземайки предвид тази
информация при управление на риска, свързан с предоставянето на кредита и
чак тогава да поиска предоставяне на обезпечение въз основа на риска от
неизпълнение на задълженията и след предоставяне на обезпечението
договорът да бъде сключен. В противен случай на длъжника се вменява
задължение за осигуряване на обезпечение на отпуснатия му кредит и то след
като вече сумата му е предадена от кредитора и ако не изпълни това
задължение, размера на кредита се увеличава до размер, който е
необосновано висок. В конкретния случай не се установява ответното
дружество да е извършвало проверката за кредитоспособността на ищцата и
какво е становището на кредитния консултант във връзка с преценка на риска.
От друга страна следва да се вземе предвид и т.3 от Тълкувателно
решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, според
която нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за
неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. С тълкувателно решение е прието, че условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от
нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и
търговските правоотношения, но преценката за нищожност на неустойката
4
поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен
случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент,
като могат да бъдат използвани някои от следните критерии: 1.
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди; 2. дали изпълнението на задължението
е обезпечено с други правни способи - като поръчителство, ипотека и др.; 3.
вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на
неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова
част; 4. размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с
неустойка. Следва да се посочи, че освен типичната обезпечителна и
обезщетителна функция, неустойката може да има и санкционен характер.
В случая уговорената в чл.4, ал.2 от договора неустойката цели
санкциониране на заемателя за виновното неизпълнение на договорното
задължение за предоставяне на обезпечение на кредита. Това задължение
обаче има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху
основното задължение за погасяване на договора за паричен заем.
Уговорената клауза за предоставяне на обезпечение представлява
допълнителна гаранция в полза на кредитора, като уговорената неустойка за
неизпълнение на това задължение с фиксиран размер, който е близък до
размера на главницата, настоящият състав намира че е в разрез с добрите
нрави. С клаузата предвидена в чл.4, ал.2 от договора за кредит несъмнено се
цели да бъде осигурено допълнително възнаграждение на кредитора, извън
установения годишен процент на разходите, който по този начин се явява
само привидно съобразен със законоустановените изисквания за
действителността му.
От представения по делото погасителния план към Договор за паричен
заем № 07010387 от 08.02.2022 г. се установява също, че още със сключването
на договора в погасителния план е уговорено разсрочено плащане на
неустойката за неизпълнение на посоченото задължение за предоставяне на
обезпечението формулирано в чл.4, ал.2 от договора. Действително в
погасителния план е отбелязано, че неустойката се дължи само при
непредставяне на поне едно от обезпеченията изискани от кредитора, но
несъмнено всяко едно от уговорените обезпечения би било практически
неизпълнимо от кредитополучателя, особено в уговорения кратък тридневен
срок.
5
С оглед изложените съображения, настоящият състав намира, че
подобна клауза изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл.26,
ал.1, предл.3 от ЗЗД, тъй като излиза извън обезпечителните и
обезщетителните функции, които законодателят й е вменил и нарушава
принципа за справедливост, тъй като допълнително увеличава размера на
отпуснатия кредит. По изложените съображения, съдът приема, че така
уговорената клауза за неустойка противоречи на добрите нрави, поради което
в частта за неустойката договорът не е породил правно действие.
За основателни настоящият състав намира и доводите на ищцата за
неравноправност на клаузата на чл.4, ал.2 от договора на основание чл.143,
ал.2, т.5 от ЗЗП, доколкото с нея е предвидено заплащането на неустойка,
която е необосновано висока.
Ето защо предявеният от ищцата иск следва да бъде уважен.
С оглед изхода на делото, ответникът дължи на ищцата сторените
разноски по делото – 73.00 лева заплатена държавна такса.
В случая на ищцата е оказана безплатна правна помощ от адв. Д. М.,
поради което на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата във вр. с
чл.7 ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски
възнаграждения, на пълномощника следва да се присъди сумата от 500.00
лева, с оглед фактическата и правна сложност на делото и предвид
обстоятелството, че същото е протекло в едно съдебно заседание, в което
пълномощникът на ищцата не се е явил.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожна клаузата на чл.4, ал.2 от Договор за паричен заем №
07010387 от 08.02.2022 г. предвиждаща кредитополучателят С. С. П., ЕГН ********** да
заплати на „Адессо кредит България“ ЕООД, ЕИК ....... със седалище и адрес на управление
гр.Ботевград, бул. „3-ти март“ № 83 представлявано от Б.С.П. неустойка в размер на 1800,84
лева на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.143, ал.1 от ЗЗП.
ОСЪЖДА „Адессо кредит България“ ЕООД, ЕИК ....... 969 ДА ЗАПЛАТИ на С. С.
П., ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 73.00 /седемдесет и три/
лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 вр. чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата „Адессо
6
кредит България“ ЕООД, ЕИК ....... ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д. В. М. – АК Пловдив с
адрес: гр.Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 81, ет.3, ап.Б сумата от 500.00 /петстотин/ лева
разноски за процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
7