№ 11
гр. Варна, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на дванадесети януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Търговско дело №
20213100900853 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, вр. гл. 21 ГПК и е образувано по
жалба вх. № 25821/13.12.2021 г. на „СВИНЕКОМПЛЕКС БРЕСТАК“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление с. Брестак, общ. Вълчи дол, обл. Варна срещу Отказ №
20210928164639/29.11.2021 г., на Длъжностно лице по регистрация при АВ, постановен по
Заявление Г2 вх. № 20210928164639/28.09.2021 г., за обявяване на ГФО за 2016 г. и 2017 г.
Поддържа се в жалбата, че постановеният отказ е неправилен. Сочи се, че макар и да
са налице спрени регистърни производства по Заявления вх. № 20170615153727 и вх. №
20180629153558, за обявяване на ГФО за 2016 г. и 2017 г., при подаване на процесното
заявление вх. № 20210928164639/28.09.2021 г. за обявяване на същите ГФО, дружеството е
формирало воля за приемането на отчетите при спазване на реда за свикване и провеждане
на общото събрание на акционерите, проведено на 27.09.2021 г. Излага се, че основанията за
спиране на предходните регистърни производства по обявяване на отчетите за същите
години, са отпаднали като към момента е налице новоформирана воля на дружеството за
приемане на ГФО за 2016 г. и 2017 г., поради което длъжностното лице по регистрацията
дължи нова преценка за наличие на основание за извършване на отбелязването по партидата
на дружеството. По същество, моли съда да отмени обжалвания отказ и да укаже на АВ да
извърши исканото обявяване.
По реда на чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, Агенция по вписванията, депозира отговор по
жалбата, в който я счита за неоснователна, а постановеният отказ за правилен и
законосъобразен. Счита, правилно след като ДЛР е установило наличие на спрени с акт на
съда производства по предходни заявления и липса на представени доказателства за
отпадане на основанията за спиране е постановило атакувания отказ.
Жалбата е представена в официално заверено копие, придружено с копие от
приложените документи към заявлението и постановения отказ, съобразно изискванията на
чл. 25, ал. 3 ЗТРРЮЛНЦ, От представената по делото преписка е видно, че уведомлението за
постановения отказ е изпратено на заявителя без данни за датата на връчването му.
Независимо от това обстоятелство, съдът като съобрази, че обжалваният отказ е постановен
на 29.11.2021 г., а жалбата срещу него е подадена на 06.12.2021 г. намира, че същата е
депозирана пред АВ в границите на предвидения в чл. 25, ал. 1 ЗТР, срок. Сезирането
изхожда от легитимирано лице, поради което жалбата е допустима за разглеждане.
Съдът като съобрази изложените от жалбоподателя обстоятелства и документите,
1
съдържащи се в приложената към жалбата преписка по Заявление вх. № 20210928164639,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
За да постанови атакувания Отказ, ДЛР е констатирало, че по партидата на
дружеството са постъпили актове на съда, с които регистърните производства по предходни
Заявления Г2 вх. № 20170615153727 и вх. № 20180629153558, са спрени и е приело, че след
като по електронното дело на дружеството не са постъпили доказателства за отпадане на
основанията за спирането им то и не е налице основание за положително произнасяне по
процесното трето по ред заявление за обявяване на ГФО за същите години – 2016 и 2017 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, ДЛР проверява дали е подадено
заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за
това форма и ред; дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано или
представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския регистър; дали
заявлението изхожда от оправомощено лице; дали към заявлението са приложени всички
документи съгласно изискванията на закон, съответно подлежащият на обявяване акт;
съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона,
съобразно представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт
отговаря по външните си белези на изискванията на закона; дали е представена декларация
по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ; дали друго лице няма права върху фирмата и тя отговаря на
изискванията на чл. 7, ал. 2 ТЗ (при първоначално вписване или промяна на фирмата); дали
документите, които по силата на закон се съставят с нотариално удостоверен подпис или с
нотариално удостоверен подпис и съдържание, са въведени в базата данни на
Информационната система по чл. 28б ЗННД и дали представените документи съответстват
на въведените данни за тях в Информационната система; дали е платена дължимата
държавна такса.
Изложеното налага извода, че преценката за външна редовност обуславя съпоставка
на приложените към заявлението документи, за чието наличие длъжностното лице следи
служебно съгласно чл. 22 ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, с изискваните по Наредба № 1/14.02.2007 г. за
водене, съхраняване и достъп до търговския регистър документи. Изискванията към
заявения за обявяване на акт и документите, които следва да се представят, са предвидени в
чл. 62а, ал. 2 от Наредбата, а именно: подлежащият на обявяване годишен финансов отчет в
оригинал, нотариално удостоверен препис или заверен от заявителя препис, декларация от
законния представител на търговеца или юридическото лице с нестопанска цел,
удостоверяваща приемането от компетентен орган на подлежащия на обявяване годишен
финансов отчет и годишен доклад за дейността по отношение на предприятията по чл. 19,
ал. 1, т. 1 – 3 и чл. 20 от ЗСч по образец, съгласно приложение № 3 и документите, които
доказват изпълнение на изисквания относно приемането на подлежащия на обявяване
годишен финансов отчет и годишен доклад за дейността по отношение на предприятията
по чл. 19, ал. 1, т. 4 и ДР на ЗСч.
В конкретния случай длъжностното лице е отказало да обяви ГФО на дружеството за
2016 г. и 2017 г., поради наличието на спрени регистърни производства, по които
дружеството е заявило обявяване на ГФО за същите години – 2016 г. и 2017 г., както и
поради липсата на данни за отпадане на пречките за възобновяване на спрените регистърни
производства.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 5 ЗТР регистърното производство се спира въз
основа на акт на съда на основание чл. 536 ГПК, както и в изрично предвидени в Търговския
закон случаи. Възобновяването се извършва незабавно при представяне на доказателства за
отпадане на основанието за спиране. (така Решение № 109/15.07.2015 г., по т. д. № 258/2014
г., на ВКС, I ТО).
При извършена справка по партидата на жалбоподателя в ТР, се установява, че
регистърното производство по Заявление вх. № 20180629153558 е спряно с Определение №
2367/05.07.2018 г., постановено по т.д. № 1048/2018 г., на ВОС, ТО, до приключване на
производството по т.д. № 1047/2018 г., по описа на същия съд, в влязъл в сила акт.
Производството по т.д. 1047/2018 г. по описа на ВОС е прекратено с Определение №
462/12.02.2020 г., влязло в сила на 08.09.2020 г., поради оттегляне на иска.
Установява се още, че регистърното производство по Заявление вх. №
2
20170615153727 е спряно с Определение № 2202/14.07.2017 г., постановено по т.д. 902/2017
г., на ВОС, ТО, потвърдено с Определение № 507/01.09.2017 г., по в.т.д. № 462/2017 г., на
ВАпС, ТО, до приключването на производствата по т.д. № 833/2017 г. и т.д. № 832/2017 г.,
на ВОС, ТО. Производството по т.д. № 833/2017 г., на ВОС, което след повдигнат спор за
подсъдност е образувано като т.д. № 598/2018 г. по описа на ВОС, е приключило с Решение
№ 98/28.10.2020 г., по т.д. № 2214/2019 г., на ВКС. Производството по т.д. № 832/2017 г., на
ВОС, ТО, е прекратено поради отказ от предявения иск с Определение № 260107/26.01.2021
г., влязло в сила на 08.06.2021 г.
При тези данни съдът намира, че действително основанията за спиране на
регистърните производства по обявяване на ГФО на дружеството за 2016 г. и 2017 г. са
отпаднали, но независимо от това обстоятелство в тежест на заявителя е да представи
доказателства за това пред регистърния орган. Нещо повече, заявителят сам в депозираната
жалба срещу постановения частичен отказ твърди, че към момента на подаване на
процесното Заявление вх. № 20210928164639/28.09.2021 г., не са били налице пречките
обусловили спиране на предходните две регистърни производства, поради което и не са
налице основания за формиране на нова воля за приемане на процесните ГФО от
дружеството, при наличието на предпоставки за възобновяване на регистърните
производства и обявяване на заявените по тях обстоятелства, по които вече е била
формирана волята на дружеството за приемане на ГФО. Поначало по тези заявления ДЛР
дължи произнасяне, доколкото произнасянето се извършва по реда на тяхното постъпване.
Съобразно Решение № 176/24.11.2017 г., по т. д. № 389/2017 г., на ВКС, I TO,
постановеното спиране на вписване на обстоятелства по реда на чл.536 ГПК има действие и
по отношение на последващи подадени заявления за вписване на същите обстоятелства,
възникнали на същото основание. В конкретния случай макар и страната да твърди да е
налице ново основание – взети нови решения на ОСА, проведено на 27.09.2021 г., то не
може да се приеме, че такова е налице, доколкото кореспондиращи доказателства в подкрепа
на тези твърдения не са налице нито при депозиране на заявлението, нито при депозиране на
жалбата, инициирала настоящото производство. Отделно от посоченото, съдебна практика
се придържа и към разбирането , че спирането на регистърното производството, въз основа
на акт на съда по чл. 536 ГПК, представлява забрана за ДЛР да извършва вписвания по
партидата на дружеството до отпадане на основанието, въз основа на което е постановено
спирането. Вписванията в периода от спирането до отпадане на основанието за спиране са
извършени извън правомощията на длъжностното лице по регистрацията, поради което се
считат за нищожни (напр. Р № 109/15.07.2015 г., т. д. № 258/2014 г., на ВКС, I TO).
Доколкото изводите на настоящият съдебен състав съвпадат с тези на длъжностното
лице по регистрацията, то постановеният отказ се явява правилен и законосъобразен, а
депозираната жалба – неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на спора и направеното искане, разноски за юрисконсултско
възнаграждение следва да се присъдят в полза на Агенцията в размер на 50.00 лв., за
подадения отговор на жалбата, на основание чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ, вр. с чл. 81, вр. чл.
78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 25а, ал. 2. вр. чл. 23, т. 5 от НПП.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Отказ № 20210928164639/29.11.2011 г. на Длъжностното лице при
Агенция по вписванията, постановен по Заявление Г2, вх. № 20210928164639/28.09.2021 г.
за обявяване по партидата на „СВИНЕКОМПЛЕКС БРЕСТАК“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с. Брестак, общ. Вълчи дол, обл. Варна, на ГФО за 2016 г. и
2017 г.
ОСЪЖДА „СВИНЕКОМПЛЕКС БРЕСТАК“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление с. Брестак, общ. Вълчи дол, обл. Варна, да заплати на Агенция по
вписванията, гр. София, сумата 50.00 лв. (петдесет лева), разноски за юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ, вр. с чл. 81, вр. чл. 78, ал. 8 от
3
ГПК, вр. чл. 25а, ал. 2. вр. чл. 23, т. 5 от НПП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в в 7-дневен
срок от съобщаването му на жалбоподателя и на Агенцията.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4