Р Е Ш Е Н И Е
Номер 371 25.10.2019г. град
Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на
двадесет и пети септември две хиляди и
деветнадесета година в открито заседание, в следния състав:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
при
участието на секретаря Галина Младенова като
разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№534 по описа за 2019г.
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от
Гражданския процесуален кодекс.
С решение на В.ски районен съд №124 от 09.05.2019г.
постановено по гр.д.№943/2018г. по описа на същия съд, са отхвърлени
предявените от М.Г., гражданин на И., роден на ***г. с постоянен адрес ***, със
съдебен адрес ***-А.К.“, ЕИК , със седалище и адрес на управление в гр.П., ул.“Б.“
№, представлявано от А.В. К., като собственик на хотел „Акватоник“-гр.В.,
искове с правно основание в чл.49 във връзка с чл.45 ал.1 от ЗЗД, за осъждане
на ответника да заплати сумата от 2000лв, представляваща претърпени имуществени
вреди вследствие на деликт от 10.06.2018г., както и сумата от 10000лв,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от същия, ведно
със законната лихва от датата на
исковата молба-03.07. 2018г. до окончателното им изплащане. Със същото
решение е осъден М.Г. с посочен адрес да заплати на основание чл.78 ал.3 на ЕТ “Тоник-А.К.“
с посочени ЕИК, седалище, адрес на управление и представляващ, като собственик
на хотел „Акватоник“-гр.В., сумата от 1000лв, представляваща сторените по
делото съдебно-деловодни разноски.
Решението се обжалва изцяло в срока по
чл.259 ал.1 от ГПК от ищеца в
производството пред първата инстанция М.Г., гражданин на Република И. чрез процесуалния си представител адв.Л.К. ***, с
доводи за порочност като необосновано, незаконосъобразно и постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон. На първо място се твърди, че е
налице претърпяна от въззивника злополука на посоченото в исковата молба място
в процесния хотел, посещавано без свидетели и че състоянието на Т.та към онзи
момент е установено от разпита на св.И., която е хигиенист в Х. и че
показанията й не могат да бъдат кредитирани като истински поради зависимост на свидетеля от работодателя си
като е налице конфликт на интереси.Счита, че безспорни доказателства за фактите
по исковата молба би могло да бъдат записите от видеокамерите в Х., но че това
искане било оставено без уважение от съда и без изложени за това мотиви.Счита, че обжалваното решение било
постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния и на
процесуалния закон, като се иска да бъде отменено и делото се върне за ново
разглеждане от друг състав на съда. Претендира присъждане на разноските за
двете инстанции. Не сочи нови доказателства по реда на чл.266 от ГПК.
В двуседмичния срок по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната по спора стР.
ЕТ“Тоник- А.К.“ чрез пълномощника адв. А.
***, в който се излагат доводи за неоснователност на жалбата. Твърди се, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно и постановено въз основа на
събраните по делото доказателства. Поддържа, че въззивната жалба е бланкетна и
без конкретика поради което не могат да се определят пороците на обжалвания
съдебен акт.Коментират се събраните по делото доказателства като се навежда
извод, че ответникът с нищо не е допринесъл за настъпилия инцидент и
последиците му и че в същност вината е
изцяло на ищеца който е имал противоправно поведение и не е спазил елементарни
хигиенни правила, станали причина за възникналия инцидент. Анализирани са
установените по делото факти и обстоятелства относно възможността да се ползва
служебна Т.,че тя е използвана от ищеца по начин пренебрегващ и в разрез с
елементарните хигиенни правила. Моли при условията на чл.266 ал.3 от ГПК да
бъде допуснат до разпит като свидетел Г.И.Ц.,
присъствала на мястото преди и след инцидента
и ползвала Т.та, непосредствено преди ищеца за установяване в какво
състояние е била същата към този момент и че ответникът не е допринесъл със
свое действие или бездействие за настъпването на инцидента с ищеца и поведението му не се намира в причинно-следствена
връзка с него. Поддържа, че се касае за инцидент, за който ответникът ЕТ няма
никаква вина и че е налице случайно събитие в което ищецът е пострадал. Моли да
се потвърди обжалваното решение с присъждане на направените от стР.та разноски.
Искането за събиране на нови доказателства по реда на чл.266 ал.3 от ГПК е
оставено от въззивният съд без уважение поради липса на допуснато процесуално
нарушение от стР. на съда по събирането на гласни доказателства при условията
на чл.159 ал.2 от ГПК и налично процесуално бездействие на стР.та.
Пазарджишкият окръжен съд провери при
условията на чл.269 от ГПК валидността и допустимостта на обжалваното решение,
а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба и постъпилия писмен
отговор, и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявен е иск с правно основание в
чл.49 във връзка с чл.45, с чл.52 и по чл.86 ал.1 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/.
В исковата си молба против ЕТ ”Тоник-А.К.”,
ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление в гр.П., ул. ”Б.” №9, в
качеството си на собственик на хотел „Акватоник” в гр.В., представляван от А.В.
К., ищецът М.Г., гражданин на Република И., роден на ***г., с постоянен адрес ***,
представляван от адвокат Л.К. ***, се твърди, че той заедно със съпругата си Н.Г. на дата 10.06.2018г. пристигнали на
почивка в гр.В., и се настанили в хотел
„Акватоник”, като на следващия ден-11.06.2018г. след закуска двамата слизат в
СПА центъра на Х. за да го разгледат. След
като прекарал 5-7минути в джакузито и изпушил цигара, облечен по халат, му се
приходило до Т., която намерил на долния етаж /-2/ след обикаляне на околните
помещения. Твърди, че влизайки в Т.та не
е предполагал, че подът може да е мокър. Неочаквано се подхлъзнал и политнал
назад,падайки с гърба си върху М.. Последната се откъртила от стената и паднала
на пода където се разцепила, като ищецът с цялата си тежест от 105кг. паднал
върху отломките. Твърди, че Д. му Р. от Л.С. до средата на подМ. се р, като Р.та
била д и много К.. Излязъл в коридора и започнал да вика за помощ, но никой не
се отзовал, като двама служители на Х. в коридора ужасени се отдръпнали и му
посочили с Р. пътя към рецепцията, казвайки му „там е рецепцията!”. Ищецът се
насочил в указаната му посока като от Р.та му ш К., капеща по пода и направила
пътека до рецепцията. Твърди се още, че
администраторът на Х. се обадил на спешна медицинска помощ, линейката
дошла след 25минути през което време нямало кой да му окаже първа помощ тъй
като се оказало, че няма лекар или друго медицинско лице. Твърди ищецът, че
от получения шок му прилошало, някой му
подал стол и чаша вода, пристигнала и съпругата му. Едва след като пристигнала
линейката му била оказана първа помощ. Първоначално бил закаран в Спешна медицинска помощ, а след
това преместен в хирургично отделение където била извършена хирургична
интервенция-Д. на К. и П., П. на М.Т. Б., прослойно възстановяване на М.Т. и Ш.
на Н.У., като операцията продължила 2/два/ часа. Твърди, че е престоял в
болницата три денонощия, полученото лечение възлязло на сумата от 2000лв, заплатена
лично от него, тъй като управителят на Х. му предложил да заплати само част от
лечението-600лв, съгласно застраховката. Твърди ищецът М. Г., че от получените наранявания претърпял и
продължава да търпи физически болки и страдания, че освен болките в Р.та, се нарушил
и С. му Р. след прекаран И. през 2015г., имал постоянни притеснения в резултат
на н. на част от Р.та от Л. до Б.П. и К., нарушил се сънят му, повишило се К.Н..
Твърди, че не е можел веднага да замине за И. за да получи по-качествено
лечение поради препоР. на лекуващия лекар да не предприема пътуване в близките
няколко дни. Твърди още, че в резултат на
получените наранявания не можел да
ползва никакви СПА процедури, ежедневно ходел на превръзки и на
медицински процедури. Твърди, че всички претърпени от него имуществени и
неимуществени вреди се дължат на
ненадлежното стопанисване на Х. от стР.
на собственика му. Моли ищецът М.Г. да се осъди ответника ЕТ „Тоник-А.К.” представляван от А. К. да му заплати сумата
от 2000лв, представляваща нанесени му имуществени вреди, съставляващи
стойността на лечението му, както и сумата от 10000лв за неимуществени
вреди-претърпени от последния физически
и морални болки и страдания, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане.Сочи доказателства.
В едномесечния срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на
исковата молба от насрещната по спора стР. –ЕТ“Тоник-А.К.“, в който се излагат
доводи за неоснователност на заявените искови претенции. Исковете се оспорват
изцяло по основание и завишени по размер като се поддържа, че инцидентът е
предизвикан само и единствено от ищеца и без чужда намеса и чуждо действие.Поддържа
се още, че се касае и за случайно събитие, че е предизвикано и е станало
единствено и само в резултат на поведението и действията на ищеца, което не
било съобразено и е в противоречие с
установените в Х. правила, предписания, указания, ред и порядки. Твърди
се, че при множеството тоалетни в Х. за общо ползване от гостите, ищецът
самоволно и въпреки предупреждението на служителка на Х. е влязъл и ползвал
тази на етаж /-2/, която ясно и недвусмислено била обозначена, с надпис на
нивото на очите, като Т. предназначена „само за персонал“, включително и на
английски език „Staff only“. Твърди се, че едната от присъствалите на място служителки се е опитала
да възпре ищеца да не ползва тази Т., но последният без да обърне внимание на
думите й влязъл и се затворил. Обяснява, че
близо до вратата на служебната Т. няма други врати и помещения за които
евентуално да се отнасят тези надписи. Твърди се, че след като е видял и възприел
въведената от Х. забР. за ползване точно на тази Т. от гостите на Х., ищецът е
пренебрегнал това ограничение и влязъл точно в нея, дори и въпреки опитите на
служебно лице да го спре да не влиза там. В тази връзка следва да се отбележи,
че ответникът не обяснява и не твърди дали това служебно лице е напътило и посочило
на ищеца къде се намира най-близката Т.
за общо ползване от гостите на Х. и как най-бързо да се придвижи до нея,
респективно това служебно лице лично да е завело ищеца до тази Т. или поне да е
положило необходимите и достатъчни усилия да го заведе, но по независещи
от него причини това да не се е
осъществило. Твърди се още, че от ищеца М.Г.
е проявено и демонстрирано явно незачитане на установения ред и порядък в Х.,
пълно пренебрегване както на указателния надпис, така и на разпоредбите на служителката
в Х., с което са възникнали предпоставките довели до инцидента. Ответникът
твърди, че никой не може да посочи какви са причините довели до инцидента в
служебната Т. освен пострадалия. Поддържа, че не отговаря на истината твърдението на ищеца за мокър под при влизането
му в служебната Т., доколкото непосредствено преди това последната е била
ползвана по предназначение от служителки, грижещи се за нея и че същата в
посочения ден и час не е била с мокър и/или хлъзгав по друг начин под. На
следващо място се твърди, че в Т.та е нямало
душ, вана или други източници на вода извън самия моноблок и М. с фиксиран в нея неподвижен смесител за вода; че в Т.та
не се съхраняват никакви кофи за вода, туби, легени или пък други съдове, почистващи
препарати и пособия за чистене, като източник на замърсяване или наводняване на
пода; че подовото покритие е от
специална подова теракота, пригоден именно за тоалетни и бани с достатъчно
грапаво покритие, осигуряващо стабилност на ползващия човек; че Т.та се мие и
почиства при необходимост от хигиенистите и то винаги след края на работния ден
и като вътрешна Т. и при наличие на подово отопление на етажа, която изсъхва в
рамките на 15-20 минути. Твърди се още, че служебната Т. е част от сградата на Х.,
който е въведен в експлоатация по съответния законов ред-удостоверения №39 и
№40 двете от 27.07.2009г., издадени от Община В., при категоризиран хотел от 4-ри
звезди, съгласно удостоверение № ХРК-19-10442п от 08.07. 2016г. на Министерството на туризма,
доказващи, че архитектурното изпълнение на сградата и помещенията в нея, тяхното
оборудване , обзавеждане, изпълнение и поддържане отговарят на всички законови
изисквания и са годни за ползване. Твърди се, че външният вид, състоянието и оборудването на
служебната Т. по никакъв начин не са допринесли и/или довели до падането на
ищеца и че последният е ползвал Т.та в противоречие с всички предписания,
указания и установен в Х. ред. Твърди се още, че служебната Т. е ползвана от ищеца
по нейното предназначение, въпреки, че не е трябвало да влиза там и с
неподходящо облекло. Защо ответникът –ЕТ квалифицира облеклото на ищеца като
неподходящо не става ясно в изложението. Твърди се, че след инцидента две от
служителките са отишли в служебната Т. и са били потресени от видяното-заварена
Т. чиния, дъска и капак, както и фаянсовите плочи около тях изцапани с ф, по
пода на Т.та налична вода и на места К.;
паднала на земята откъртена от стената и
счупена порцеланова М.; пластмасов кош за отпадъци с извадена от него найлонова
торба, като от последните били предприети действия по почистването й.Според ответника състоянието
на Т.та след инцидента водело на единствения логичен извод, че ищецът е
извършил действия, които са направили възможното и са довели до възникването на
инцидента и последиците от него. И че за неговите действия няма как да отговаря
ответника-ЕТ. Поддържа, че сградата на Х. е нова, въведена е в експлоатация
преди 9/девет/ години и че последната винаги е поддържана в чист и приветлив
предвид, за което свидетелствали
отзивите в интернет пространството,
в специализирания сайт „Booking.com.”,както
и получени препоръки и референции от
гости на Х.. Счита, че всички помещения в Х., в това число и процесната служебна
Т. на етаж /-2/, отговарят на всички
законови изисквания и нито в конструкцията си нито със състоянието си, нито с
действията си ЕТ и /или неговия
хотелиерски персонал е допуснато и/или е допринесено за процесния инцидент.
Предвид изложеното ответникът счита, че предявените искове са неоснователни тъй
като уврежданията на ищеца са резултат само и единствено на негово лично
поведение, че основната причина за настъпилия вредоносен резултат е виновното
поведение на ищеца, изразяващо се в пълно пренебрегване и умишлено неспазване от негова стР. на установения
в Х. ред и порядък, указанията на персонала на Х. и неспазването на елементарни
общо приети правила и хигиенни навици при ползване на служебната Т..Твърди се,
че виновното поведение на ищеца, а не действия на ЕТ, собственик на Х. и/или
персонала му, са причината за възникналия инцидент и че последните нямат
никаква вина нито за възникването му,
нито за последиците от него.Твърди се, че
освен собственото си виновно поведение на ищеца във връзка с процесния
инцидент, то и здравословното му състояние
след него, не е такова, каквото се описва в исковата молба, тъй като не
му е попречило, същият да продължи почивката си, да посещава възможните за него
процедури, да участва в екскурзии до гр.П. и до гр.С. и други. С отговора на
исковата молба е направено оспорване на всички представени от ищца писмени
доказателства, както и за разпита на свидетелите, ангажирани от ищеца. От своя стР.
сочи писмени и гласни доказателства.
Пазарджишкият окръжен съд за да се
произнесе взе в предвид следното:
По делото няма спор, а това се установява
и от събраните доказателства, че ищецът М.Г. е гражданин на Република И.,
пристигнал в Р България на почивка и отседнал
в хотел „Акватоник“ в гр.В., обл.Пазарджик, собственост на ответника –ЕТ
“Тоник -А.К.“, на дата 10.06.2018г. Установява се, че на 11.06. 2011г. или на
следващия ден, ищецът е претърпял
инцидент в служебната Т. на Х., разположена на етаж /-2/, в СПА- центъра,
довело до увреждането му на Д.Г.К.,
последвано от оказване на спешна медицинска помощ и настаняването му в здраво
заведение за О. лечение. Съгласно данните от издадена му в тази връзка епикриза
от отделение „О. и Т.“ при „МБАЛ-В.“ЕООД
–гр.В., истинността и съдържанието на който документ не е оспорено от ответника
ЕТ, лицето е постъпило на лечение в здравното заведение на дата 11.06.2018г. и
е изписано на 14.06.2018г. Според записаното в снетата анамнеза на пострадалия
при приемането му, се касае за съобщено от последния падане в Т. на Х., У. се в
М. ,която паднала и П. Д. му Р. и че лицето е докарано в Спешната медицинска
помощ и му е направена R., а след консултация с О. е насочен към ОТО за О. лечение. Според данните, отразени в
епикризата като окончателна диагноза на пострадалия, касае се за „КП “ -о
процедури на Р.П. и Г.К. с голям обем и сложност.За обективното състояние на
пациента е посочено, че се касае за мъж на видима възраст около действителната,
А., ориентиран за време и място, като К.ното му Н. е 120/80 и че е налична Р.-К.
Р. с големина около 20см от Д. на Д. Л.С. и продължаваща до средна трета на М..
Извършени му са П. изследвания-Х. по 14 показателя; Б.-по 23 показателя; К.-пет
показателя; У.-15 показателя; извършени са
ЕКГ, консултативни прегледи от А. и К., като са му изписани и 5 вида
медикаменти за лечение по терапевтична схема. Отразено е, че на 11.06.2018г.
или в деня на постъпването му в здравното заведение, му е извършена оперативна
интервенция с начало 13.30ч. Според
извадка от оперативен протокол, пациентът е въведен в обща А. след което е
извършена ревизия на Р.та, изразяващо се в д на к и П. /о на м, иР. тъкан-виж
тълковния речник/.Извършена е П. на М.Т. Б., възстановяване на с к на Л.С.;
направен е Ш. на н у; п в на м ч, кП..Отразено
е още, че при изписването е в добро общо
състояние, с подобрение и е а. Операцията
на к е продължила 90 минути. Препоръчани
са му контролни прегледи в МБАЛ на 5-ти, 7-ми и 21-ви ден след изписването. В
анамнезата в издаден лист за преглед на
пациент в КДБ/СО № от 11.06.2018г. в 10.30ч. оформен от д-р Д.К., е отразено,
че е налице открита Р. на Р.П. и М.,
получена при падане в Т. на Х. върху умивалника, вследствие на което последният
се С.. и му разрЯ. Д. м.Във фиша за
Спешна медицинска помощ /СМП/, изготвен на мястото в Х. от дежурния
екип, също е отразено падане на пострадалия в баня и порЯ.не на М., като е измерено К.Н. 160 на
100 и че същият е предаден в болничното
заведение.Препоръчана е консултация с интернист, състоянието му е описано като
мъж на 51г., от И., с Р. на Г.К.. Посочена е и терапията в 4 пункта-а-1т.
дневно за след хирургични и други интервенции на А. К.О.С., В.-1т. дневно - а; К. 2,5мг. за С.Н.; А.-40мг за С.-С. заболяване . Посочен
е умерен оперативен риск за още А.. В
епикризата също е записана терапия във връзка със следО.то лечение, включващ М.-3х1гр.,
м-3х500мг; м 3х1 амр., Ф 1х0.4 и т 2х1 а. С фактура №7731 от 13.06.2018г. ищецът е заплатил по сметка на „МБАЛ-В.“ ЕООД
сумата от 2000лв за извършени О.
процедури в областта на Р.П. осъществено от Отделение по О. и Т. към болницата. Плащането
на сумата от ищеца и основанието за това не са оспорени от ответната стР.. В първото по делото заседание, проведено на
15.01.2019г. е извършен доклад на делото по реда на чл.146 от ГПК като е дадена
съответната правна квалификация на спора, изложени са спорните и безспорни
между страните факти и обстоятелства и е разпределена доказателствената тежест,
като на ищеца е указано, че следва при условията на пълно и главно доказване да
докаже, че е претърпял имуществените и
неимуществени вреди в посочения размер, настъпили в причинна връзка с виновното
и противоправно поведение на ответника (бездействие на негов служител във
връзка с поддържането на тоалетните в Х.), а в тежест на ответника е посочено,
че същият следва да установи погасяване
на паричното си задължение и че във връзка с наведените възражения в негова тежест е да установи твърдяното от него поведение на
увредения, което да е допринесло за настъпването на вредите или обстоятелствата
довели до тях.
Във връзка с указанията страните са
ангажирали писмени и гласни доказателства.
От стР. на ищеца като свидетел по
делото е посочен и разпитан Х.А.А.Х., Б. гражданин, без родство със страните и
работещ в спешната помощ в „МБАЛ-В.“ ООД, който установява, че е бил в състава
на дежурния екип, повикан чрез спешен
телефон 112 в хотел „Акватоник“ за
пациент със С.. Р., която била увита с хавлия. Пострадалият бил заведен
от него директно в линейката, като неговата отговорност за пациента е от
момента на взимането му от Х. до транспортирането му болницата, като
свидетелят не може да каже кой лекар в
здравното заведение го е лекувал и как. Установява, че задължението на дежурния
екип е да транспортира пострадалия жив в
болницата, където се оставя за лечение на специалистите. Заявява, че не си
спомня пострадалият ищец да е бил в безсъзнание, като единствено си спомня Р.та
и хавлията, с която е била вързана. Обяснява, че е имало К. по хавлията, но че не
е прегледал Р.та защото е била вързана. Установява, че дежурният екип няма възможност да зашие Р.та, затова когато
пациент е с порязана Р. той се завежда в болницата при хирург и че когато е превързан пострадалият е в безопасна
ситуация.Установява още, че след повикването на адреса са пристигнали след
5-10минути като до пострадалия е имало жена. Установява, че пациентът не му е
обяснил какво точно се е случило, а само е казал, че го боли Р.та.Свидетелят не
може да установи какво точно е изпитвал пострадалия в този момент, но
установява, че последният е В. от Б., което свидетелят определя като нормално
при всяка Р.. От представено по делото писмо от Служба трудова медицина от дата
11.11.2018г., издадено от доктор Е.Г. специалист по трудова медицина при
Здравни услуги“ Макаби“ -И., адресирано до работодателя на ищеца, се
установява, че в резултат на извършен преглед на работника М. Г. и разглеждане
на медицинското становище, специалистът
препоръчва, че лицето не е в състояние да се върне на работа като О. и не е
годен за ръчен труд или работа, включваща физически усилия и е препоръчано той
да използва здравноосигурителните си права. Приложено е по делото и медицинско
удостоверение от 07.01.2019г. издадено
от семейния лекар на ищеца д-р С.Ф., според което на лицето са извършени повторни
прегледи на дати 14.10.2018г., 08.10.2018г., 05.08.2018г. и на 15.07.2018г.,
както и повтаря констатацията, че пациентът се е контузил в хотел в чужбина на
11.06.2018г., като е наранил д си л,
увреждайки л н. Констатирано е още, че
е направено зашиване на Л.Н. и Т. на Д. Р. и му е даден отпуск по
болест до 31.07.2018г плюс направление за Ф. и че към момента все още страда от загуба на Ч. в П. 4-5 и П.Д. на Д. Р.,
както и че са му издадени рецепти за
лекарства на постоянен прием. Поставената от доктора диагноза е „Л. на Д. Р. и
контузия на Л.Н. на същата Р.”. Посочени са и налични заболявания на ищеца и от
кога датират, а именно -“И. на М.-март 2015г.; п т к аП. с поставяне на с-март
2015г. в с част на пнклон на л к а; я на
д -2001г.; с на Ч.Д., без причината за това да е алкохол-2007г., З. и Х.. По
отношение на Ч.та са посочени две дати,
предхождащи инцидента в Х.-12.11.2003г.-с неизвестен произход и на 15.11.2005г.-към
н п средство - п Б.. Като лекарства с постоянен прием са посочени-Л 40мг, Е 5
мг;Т-100мг и К. 2.5мг., като в медицинското удостоверение е отразено, че приеманите
лекарства не влияят на моториката и
движенията на пациента. От представен от НОИ на Р И., клон А документ-писмо от
05.09.2018г. на ищеца е отпусната
пенсия-обезщетение при злополука, възникнала на 11.06.2018г. за 9 календарни
дни - 01.09.2018г.-до 09.09.2018г., в
размер на 2018 шекела, като след удръжки чистата сума за получаване е от
1924шекела, която да му се изплати на 09.09.2018г. Приложен е документ за
получено трудово възнаграждение за м.май 2018г., тоест преди инцидента в размер
на 7558 шекела.
По делото са разпитани и свидетелите Е.И.
и Е.М., двете работещи процесния хотел,
собственост на ответника ЕТ. Първата свидетелка установява, че в момента в който ищецът се е насочил към процесната Т. е бил
предупреден от свидетелката на руски език, че
тази Т. е само и единствено за
персонала. От показанията на свидетелката не става ясно дали ищецът е разбрал какво
му се казва, тъй като ищецът не е реагирал по никакъв начин на казаното му по
думите на свидетелката, а направо е влезнал в Т.та. Свидетелката обяснява: „…Аз
го предупредих, че тази Т. е само и единствено за персонала-служебна Т., но той
не ме отрази и влезе…“. Свидетелката не
установява дали след като е казала на ищеца, че Т.та не може да се
ползва от гостите на Х., му е обяснила къде
е точно разположена и се намира Т.та за гостите на Х., респективно да е
направила опит да придружи лицето до там или да го упъти и да му покаже къде
точно се намира помещението и как може да стигне. Липсват и данни свидетелката
незабавно да е сигнализиР. на своя пряк началник или на администратора на Х.,
за поведението на този гост на Х., или да е предприела някакви фактически
действия за да недопусне лицето в служебната Т. като примерно я заключи или по
друг начин да възпрепятства достъпа на който и да било гост до служебната Т., като
вместо това по нейните обяснения в този момент същата се е намирала на рецепцията и е бездействала до
степен да забрави за ищеца в Т.та / виж
свидетелските й показания/, тоест приела е, че този факт е маловажен, че
нарушението е незначително и за него не си заслужава да се уведомява
ръководството на Х., до момента, в който е чула някакъв много силен шум от С..не,
идващ от Т.та. Установява свидетелката, че в следващия момент се отворила Т.та
и видяла ищеца да държи Р.та си превързана с кърпа или с халат и й показвал, че
се е У.. Не установява свидетелката пострадалият вербално да й е разказал какво се е случило в Т.та нито
че го е попитала за това, а че само е звъннала на главната рецепция която изВ.а линейка. Свидетелката
обяснява, че когато отивал към Т.та, на
ищеца му нямало нищо, а когато излязъл от Т.та се бил У.. Свидетелката обяснява,
че не е видяла да тече К. от пострадалата Р.. Подробно описва обстановката,
заварена в служебната Т. след инцидента-всичко изцапано с К., с
човешки изпражнения отстрани по целите
стени и по пода, счупена М.. Предполага, че „явно там се е порязал“. Обяснява
какво е местоположението на съоръженията
и вещите в Т.та- врата на Т., К. и срещу него М., като М. и Т.та са в едно
помещение. Установява, че в Т.та има единствено моноблок, М. и кош за отпадъци
като при влизането си установила, че кошът бил настрани, чувалчето за боклука
било махнато, като предполага, че ищецът се е пробвал да се измие с него след
като се е изцапал, но че тогава е изтекла водата, защото коша има дупки и така
се е намокрил и се е подхлъзнал. Установява, че ищецът когато се е насочил към Т.та,
си е носил в Р. халата, не бил облечен, идвал е от басейна с къси панталонки и
с чехли. Уточнява, че чехлите били такива ползващи се и за отвън, за външно ходене, и че хотелът
разполага с други чехли, които са гумени
и са подходящи само за басейн. Свидетелката не установява да е било въведено в Х.
изрично задължение за гостите за ползване на спа-центъра и помещенията само и
единствено с подходящи гумени чехли и категорична
забР. да се ползват други чехли, респективно
недопускане на гостите до спа помещенията при такова нарушение, с оглед
безопасността им. Обяснява свидетелката, че
чехлите които носел ищецът не били подходящи, но не обяснява защо както
и дали същите са подходящи за ползване на служебната Т. или не и дали същата го
е предупредила да смени незабавно чехлите по съображения за безопасност. Свидетелката
установява, че се грижи за тази Т. тъй като е хигиенист в спа-центъра; че Т.та
която се ползва от служители, не се почиства сутрин, а единствено вечер след
приключване на работата с колегите си и то ако е необходимо последната се мие
един път в седмицата, защото не се налага; че тя е чиста и суха. Според
свидетелката след измиването на Т.та последната
изсъхва за 2-3минути защото там има подово отопление.Обяснява, че в Т.та
няма душ и вана. И че друг източник на вода освен тоалетното К. и М. няма.
Знае, че там не се съхраняват препарати за почистване, кофи, легени, за които
има друг офис, в който се слагат. Повтаря, че Т.та се ползва единствено от служители, че от външната
лява стР. откъм касата на вратата и до самата нея, е обозначена с табелка
на английски и на Б. език “ Само за персонала“. И че този надпис не се
отнася за друга врата „…защото наоколо няма
други врати …“. Обяснява, че там има детски кът и преграда. Установява, че
в спа-центъра навътре по коридора има друга Т., която е за гости и че първо е Т.та
за персонала, която е отделна, а за СПА- центъра е навътре по коридора. Обяснява,
че в СПА –центъра има две тоалетни като едната е служебна, а другата е за гости
,че двете не се намират една до друга и че тази за гостите се намира навътре в
самия спа-център и е разположена там където са сауните, парните бани, където има
повече гости. Обяснява, че служебната Т. е отделна, защото е само за
персонала.Установява, че Т.та за гости се намира до джакузито, сауната и
парните бани, а другата е срещу рецепцията
и че “…то е малко като лабиринт…“. Свидетелката не установява дали е упътила и дала информация на ищеца къде точно
се намира Т.та за гости преди или след като последният се е насочил към
служебната Т. и какъв отговор е получила от него. Свидетелката сочи, че е
видяла ищеца да идва от етаж /-1/ от басейна и се насочил към служебната Т.; че
го е предупредила, „…но явно човека е имал своите нужди…“. Обяснява, че не го е видяла
да залита и да се хлъзга слизайки по стълбите. Предполага, че ищецът е стоял в Т.та
повече от 15 минути, като повтаря, че е била забравила за него. Установява, че
след като е излязъл от Т.та, е дошъл на рецепцията и показал, че е ударен след което се насочил
към етаж /-1/ по стълбите нагоре. Свидетелката сочи, че е ползвала Т.та
сутринта, и след това не е влизала и че е била близо половин час в нея преди да
влезе ищеца. Установява, че било сухо вътре и че непосредствено преди той да влезе
тя не е влизала отново, като след като тя е ползвала Т.та е почиствала лоби бара и фоайето. Не може да
каже дали някой друг е влизал след нея и преди ищеца да ползва Т.та. Обяснява,
че ищецът е влезнал в служебната Т. защото не послушал свидетелката, че тя е
разговаряла с него от 10м разстояние и
че табелката е закачена на стената точно до вратата. Свидетелката не установява
дали по някакъв начин или евентуално с някакви конклудентни действия ищецът е
разбрал какво точно му се съобщава от последната и че не може да влезе и да ползва тази служебна Т.. Втората
свидетелка М., изпълняваща длъжността „фронт офис мениджър на рецепция” в
балнеокомплекс „Акватоник“ установява, че лично тя е изВ.а Бърза помощ във
връзка с инцидента с ищеца. Знае, че той е държал Р.та си завита с кърпа около
нея, че линейката е пристигнала след 5-10минути. Знае, че в Х. има по принцип медицинско лице-трима лекари, но че същите са на повикване, и че тогава не
е имало на място лекар. Установява, че докато била изчаквана да пристигне линейката,
пиколото подало на страдалия стол да седне и да пие вода. Обяснява, че
пострадалият изчакал линейката навън.Установява, че след като се завърнал от
болницата ищецът продължил целия си престой в Х., като участвал в организирани
от Х. екскурзии след нараняването си, останал в Х. до края на престоя си, продължил
повече от 10 дни след инцидента. Установява още, че той е говорил на руски език
и не е споделял със свидетелката дали му е извършена някаква медицинска
интервенция. Не знае свидетелката ищецът да е искал обезщетение от Х. и какво
му е предлагал Х..Свидетелката не знае точно какво е използвал ищеца от процедурите
след нараняването си, но знае, че е бил в списъка на екскурзиантите. Свидетелката
не знае дали фактически пострадалият от инцидента И.ски гражданин е ходил след
нараняването си на екскурзии.
Установява се от писмените
доказателства, че хотелът е въведен в експлоатация на 27.07.2009г. за което са издадени две
разрешения №№39 и №40 от същата дата, подписани от главния архитект на Община В.
като са въведени в експлоатация общо 17(седемнадесет) подобекта на почивна станция в УПИ VІІ-6353,6354,6356,6357,6448, както и че
хотелът с наименование „Балнеокомплекс Акватоник“ има призната категоризация-4/четири/
звезди, за което му е издадено удостоверение от Министерството на туризма № РК-19-10442 от 08.07.2016г. Установява се още,
че хотелът се ползва с изключително добра репутация пред клиенти от Р България
и чужбина и по конкретно от Република И., както и пред Б.
и И.ски дистрибутори и партньори, за което по делото са представени множество
благодарствени писма и препоръки.
В отговора на исковата молба по реда на
чл.131 от ГПК са оспорени истинността и съдържанието на представените от ищеца
писмени доказателства като формално е заявено, че част от документи са
неотносими съм предмета на спора, а втора част са изписани с ръкописен текст с
неясно съдържание и кой е автора им, каквото не се констатира по делото и на
трето място, че са неясни и с нечетливо съдържание и невъзможност да се прецени
за какво точно се отнася. Така заявеното оспорване е формално и несъответства
на процесуалния закон доколкото първо не
са индивидуализирани по отделно всеки един от оспорваните документи и от какви
точно пороци страда, необходимо за да се определи дали в същност се оспорва
истинността на документа, неговото авторство и съдържащите се в него факти и
обстоятелства, тоест доказателствената сила или само по принцип се оспорва
документа като такъв. Освен това не
става ясно, дали стР.та оспорва принципно съдържанието на написан ръкописен
текст само поради факта, че този текст не е напечатан машинно или заради нещо
друго. Затова съдът не възприема довода на ответника, че е налице същинско
оспорване на истинността и съдържанието на документите приложени към исковата молба, затова и не е
открито производство по реда на чл.193 от ГПК тъй като не са били налице
предпоставките за това. По отношение на факта, че са представени копия на
документите и е направено искане да бъдат представени оригиналите, с протоколно
определение от 15.01.2019г. съдът е
задължил ищеца да представи оригиналите на писмените документи с указание за
неблагоприятните последици при непредставянето им, а именно изключване от
доказателствения материал. В тази връзка в следващото съдебно заседание
/09.03.2019г./ пълномощникът на ищеца е заявил, че не разполага с оригиналите
на документите защото последните са представени на медицинските органи в Р И.
като от последния е депозирано искане за получаването им обратно, но и че до момента същите не са получени по
независещи от него причини и е в невъзможност да ги представи по делото. Това е дало основание на
съда да отложи произнасянето си по изключването на документите от
доказателствения материал при условията на чл.183 от ГПК. В следващото съдебно
заседание /09.04.2019г. / от ищеца са представени оригинала на епикризата от отделение
“ О. и Т.“ на МБАЛ В.“ ЕООД от 11.06.2018г.; лист
за преглед на пациент в КДБ/СО от д-р Д.К.от 11.06.2018г.; фиш за спешна
медицинска помощ №0 и фактура за плащане на сумата от 2000лв и касов бон.
Съдържанието на всички документи е напълно разчитаемо, като същите са и
подписани от съответните длъжностни лица които са ги съставили и с посочени пълни имена на същите, като са
поставени и съответните печати от институцията от която се издават.Това се
отнася и до ръкописния текст с който е оформен фиша за Спешна медицинска помощ
във връзка с посещението на дежурния екип в хотел „Акватоник“ по повод на
инцидента с ищеца, както и името на лекаря-доктор Х.. Затова няма основание
тези документи да бъдат изключени от доказателствения материал респективно да е
оборена тяхната доказателствена сила и следва да бъдат ценени на общо основание
заедно с останалите доказателства по делото. Следва да се отбележи, че цитиР.та
медицинска епикриза съгласно решение
№ 250 по гр. д. №1504/2011 г., III г. о. на ВКС на РБ , представлява официален писмен документ (изготвен от
длъжностно лице в кръга на службата му, удостоверяващ факти с правно значение
по смисъла на чл.
179, ал. 1 ГПК) има обвързваща формална доказателствена сила за съда, която
следва да бъде зачетена.Това се отнася и за останалите представени медицински
документи изготвени от длъжностно лице в кръга на службата му.
Тази
фактическа обстановка възприе съдът.
І.Обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Постановено е от надлежен съдебен
състав, в рамките на правораздавателната му компетентност, по предвидения процесуален
ред и форма и при наличие на правен интерес да установи, че е претърпял имуществени
и неимуществени вреди от непозволено увреждане деликт, станал в собствения на ответника ЕТ“ Тоник-А.К.“ хотел
„Акватоник“ в гр.В.. в резултата на проявена безстопанственост и бездействие от
стР. на обслужващия му персонал.
ІІ.
По същество заявените искови претенции са основателни първата –за причинените
имуществени вреди изцяло в претендирания размер, а претенцията за неимуществени вреди в
съответен размер.
Разпоредбата на чл.45 от ЗЗД предвижда,
че всеки е длъжен да поправи вредите
които виновно и противоправно е причинил другиму като вината се предполага до
доказване на противното.Разпоредбата на чл.49 от ЗЗД вменява в отговорност при
непозволено увреждане на възложителя , този който е възложил на друго лице
някаква работа, да отговаря за вредите причинени от него при или по повод
изпълнението на работата. Трайна и последователна е съдебната практика ,че
отговорността по чл.49 от ЗЗД е за чужди
виновни противоправни действия и че тя има обезпечително-гаранционна функция,
че тази отговорност не произтича от вината на лицето което е възложило работата,
и че лицето което е възложило работата може да се освободи от тази отговорност
ако се установи, че лицето на което е възложена работата не е причинило никаква
вреда или ако неговите действия не са виновни и противоправин или ако вредата
не е причинена при или по повод на възложената му работа.
От събраните по делото доказателства се
установява, че непозволеното увреждане е настъпило в обект, собственост на
ответника ЕТ-балнеохотел „Акватоник“-гр.В., имащ предмет на дейност
осъществяване и предоставяне на туристически услуги на Б. и чуждестранни
граждани от и извън Европейския съюз. Предоставяните туристически услуги са
както възможност на гостите на Х. да могат да участват в организирани от Х.
мероприятия като туристически екскурзии по различни вътрешни дестинации така и
предоставяне на спа-услуги и процедури. Няма спор, че ищецът, И.ският гражданин
М.Г. има качеството на гост в процесния
балнеохотел и в това си качество има достъп до всички помещения разположени в спа-центъра
на обекта. Установено е по делото, че
увреждането е настъпило в едно от помещенията, разположени в СПА-центъра,
а именно служебна Т., намираща се на
етаж /-2/ на центъра за изправността, поддържането и чистотата на която отговаря съответното лице-работник в
Х., в случая свидетелката Е.Ц.И.,
изпълняваща длъжността „хигиенист“ на която си възложени конкретни трудови
функции в тази връзка, а именно да следи
за чистотата, хигиената и
изправността на Т.та. Установен факт по делото от този свидетел е, че
пострадалият ищец е влезнал в процесната Т. с намерение да я ползва по предназначение.
Не се установява обаче, хигиенистът Е.И.
да е установила пряк и непосредствен контакт с ищеца, който е чужденец и да му е обяснила,че влизането в тази Т. от гости
на Х. е забранено и че той не може да я ползва по предназначение и че тези
обстоятелства да му били в достатъчна степен обяснени, възприети и разбрани от
последния, доколкото не се установява ищецът да владее Б. език нито такъв факт
се твърди от ответника по спора, или че му е било казано на разбираем за него
език. Нещо повече, не се установява физическия достъп до тази служебна Т. да е
бил ограничен примерно чрез заключването на обекта. Не се установява също така,
дали написаното до вратата за Т.та на английски език
“ STAFF
ONLY“ в превод „Само за персонала“ е било
разчетено правилно и съответно разбрано
от ищеца, доколкото еднопосочната комуникацията /само от свидетелката към
пострадалия/ е била на руски език /по нейни твърдения/, като не става ясно на
какъв точно език е следвало свидетелката му обясни за забР.та да посети тази
служебна Т. по начин, че да бъде разбР.. Липсват и данни, хигиениста-отговорник
за служебната Т. да е появил инициатива и след като е заявил, че помещението не
може да се ползва, своевременно с това да е упътил ищеца, респективно да го е
завел до онази Т., която може да се ползва от него като гост на Х.. Това би
следвало да бъде нормалната и типична туристическо-хотелиерска практика за
извършване на качествени услуги и обслужване при комуникацията с гости на Х.,
граждани на чужди държави. Факт,
установен от същия свидетел е, че Т.та за гостите в СПА-центъра не се намира в непосредствено съседство
и близост до служебната Т. на етаж/-2/ където е станал инцидента, а на друго
място, до което се стига чрез преминаване
през „лабиринт” /виж показанията на свидетелката/. Фактът, че хигиенистът, на
който са възложени от собственика на Х.
дейности по поддръжката на Т.та в изправност, не е намерила за нужно да
уведоми незабавно ръководството за това, че Т.та се ползва от гост на Х., както
и че дори е забравила за посещението на лицето вътре в нея при престой над
15минути, означава, че свидетелката-хигиенист не е счела за нужно да уведоми тъй
като явно влизането в служебната Т. от гост на Х. не представлява типично
явление и сериозно нарушение на реда до степен, че да бъде задействано ръководството на Х., тоест, самия хигиенист
приема, че нарушението е явно незначително и затова не му обръща достатъчно
внимание. Фактът на влизането на ищеца в служебната Т. е установен от същия
свидетел. Не се установява обаче, какво е било точно състоянието на Т.та в
момента на влизането вътре на ищеца, както и дали в нея е влизал и я е ползвал друг
посетител преди влизането на ищеца. Установено е само, че свидетелката е влязла в помещението половин
час преди да влезе ищеца, като за периода
от излизането й до момента на влизане на ищеца, не може да се установи
дали е влизало друго лице или не е. Ответникът по исковете и собственик на
балнео-Х. твърди, че са изключени
каквито и да било фактори присъщи на самото помещение които да са допринесли за
настъпването на вредоносния резултат-подхлъзване и падане на ищеца върху
отчупената М.. Тези обстоятелства обаче не са доказани по несъмнен и
категоричен начин. Макар да се твърди от ответника, не се установява, че
поставените в Т.та плочи на пода са в достатъчна степен грапави и са с покритие,
което не позволя посетител да се подхлъзне там дори и подът да е мокър. Този
факт с правно значение имащ отношение към изключването на отговорността на
възложителя не е установен по делото по предвидения за това ред. Не се
установява, ищецът да е посетил Т.та с неподходящи за това място чехли,
джапанки, маратонки и други, които да са били забранени по начало в спа-центъра,
респективно да му е била направена забележка за неподходящи за тези помещения
чехли или да е бил поканен да ги смени, доколкото свидетелката установява, че
чехлите за спа-центъра били гумени, за разлика от тези ползвани от ищеца.
Не се установява ищецът да е бил с неподходящо облекло
в Т.та, доколкото ответникът не сочи в отговора си на исковата молба какво
според вътрешните правила на Х. би следвало да бъде облеклото на посетителя на
спа-центъра. Ответникът оспорва факта, че подхлъзването на ищеца и падането му
върху отчупилата се и строшена М. е станало върху мокър под.В тази връзка
показания дава единствено хигиениста, която е пряко заинтересована от изхода на
спора доколкото отговаря за изправността на служебната Т. и ако установи
наличен мокър под, би уличила себе си в неизпълнение на трудовите си задължения,
с евентуално неблагоприятни за нея трудово-правни последици. Затова въззивният
съд не кредитира нейните показания, досежно състоянието на Т.та към момента на
инцидента доколкото същите не се подкрепят от останалите по делото
доказателства. По никакъв начин ответникът по спора върху който лежи доказателствената
тежест да установи абсолютната изправност на Т.та, изключвайки всички възможни субективни
(от стР. на персонала на Х.) и обективни фактори, водещи до настъпването на
неблагоприятния резултат-увреждането на десния Г.К. на ищеца в резултат на
подхлъзване на мокър под, С..не на М. и падане върху счупилите се части от нея
с причинена Р.-К. Р. с големина около 20см. Д. от Д. Л.С. до са т на М., така като е записано в
медицинската епикриза. Налице е виновно и противоправно поведение на работник
от процесния хотел на който му са възложени дейности по поддържане на хигиената
и чистота в процесната служебна Т., като
в резултат на проявено виновно бездействие от негова стР. е настъпил противоправния
резултат-причинено увреждане на ищеца. В този смисъл на възложителят на
трудовите функции на хигиениста, в случая собственика на Х. ЕТ, следва да бъде
ангажиР. неговата гаранционно обезпечителна отговорност за действията на лицата на които от него е възложено извършването
на конкретна работа по осигуряване на чистотата, безопасността и хигиената в
спа-центъра, в частност в служебната Т. на етаж /-2/. По никакъв начин не се
установява ищецът М.Г. реално да е разбрал от комуникацията с хигиениста какво
иска да му каже и какво е съдържанието на разговора. Наличието на табели, които
не са написани на родния език на чужденеца /иврит/, налагат полагането на повече
старание и усилия от стР. на обслужващия персонал за да се убедят, че това
което му казват се разбира от гост-чужденеца и че той е напълно наясно със
съдържанието му. Налице е причинно-следствена връзка между подхлъзването и
падането на ищеца и настъпилото увреждане на К.. В същност без значение за изхода
на спора е дали падането върху откъртената М. и порЯ.нето е станало в
служебната Т. или в Т.та само за гости.Фактът, че се касае за обект-помещение
собственост на ответника като част от хотелския комплекс, отговорността е на
собственика, който следва да организира и възложи работата на персонала така и
по такъв начин, че да бъдат изключени подобни инциденти. Не се установява по
някакъв начин ищецът да е допринесъл за настъпването на този неблагоприятен за него
резултат. Не се установява последният с някакво свое действие в самата Т. той
да се е примерно самонаранил или умишлено да е откъртил М. и да е причинил неблагоприятния резултат с
цел да извлече изгодни за себе си правни последици. Такива обстоятелства не се
установяват.Още по-малко в случая би могло да става въпрос за случайно събитие
предвид установената фактическа обстановка. Предвид изложеното отговорността
на собственика на Х. , в който е станал
инцидента с ищеца, следва да понесе своята отговорност при условията на чл.49
от ЗЗД във връзка с чл.45 от ЗЗД
1.
По размера на обезщетението за причинени имуществени вреди съизмерими със
заплатените 2000лв за болничния престой на ищеца.
Претенцията е изцяло
основателна.Плащането на сумата от пострадалия ищец и основанието за това са надлежно установени с
приложената по делото фактура, което е достатъчно за да бъде ангажиР.
отговорността на ответника да заплати сумата.Касае се за претърпени имуществени
вреди съизмерими със стойността на заплатената сума за фактическия болничен
престой на ищеца и извършените в тази връзка манипулации и изследвания, както и
операция в резултат на причиненото увреждане на десния Г.К. на лицето.
2. По отношение на причинените неимуществени
вреди.
Претенцията е основателна в съответен
размер.
Съдът като прецени, че ищецът е претърпял типичните за
такова увреждане болки и страдания,
липсата само за известен период от време /около пет месеца/ на Ч. на част от П.те
на Р.та, възстановителния период от операцията и заздравяването, който е обичайния
за такъв вид увреждания, фактът, че липсват данни за някакви усложнения от
претърпяната медицинска интервенция, младата възраст на пострадалия-само на
51г., фактът, че ищецът е останал да довърши
почивката си в Х. по препоР. на лекуващия лекар да ограничи пътуванията,
краткия период на плащане на обезщетение
при злополука, удължен само с 9дни до 09.09.2018г. и без категорични данни
за началото и продължителността на плащане, следва да се приеме, че по
справедливост на лицето ще следва да се присъди обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 2000лв. За разликата над 2000лв и до претендираните 10000лв
претенцията е силно завишена и е неоснователна. От една стР., не се установява
да е налице съществено влошаване на здравето на ищеца в резултат на увреждането
като източник на засилени болки, страдания и неудобства. Липсват данни за
евентуални усложнения във връзка със самия оздравителен процес и заздравяването на Р.та. Липсват данни, същият
да е бил примерно инвалидизиран за някакъв период от време, респективно да е
загубил работата си безвъзвратно поради увреждането, което да е съпроводено с допълнително търпени болки, страдания и
терзания за бъдеща си несигурност, като в същност такива не се и твърдят от
ищеца. Освен това липсват данни за нарушаване на съня на ищеца и за повишаване
на К.ното му Н., данни за нарушен сърдечен Р. и постоянни притеснения във
връзка с неЧ. на част от Р.та, респективно това да е оказало влияние върху
пряко изпълняваната от него трудова дейност. Предвид изложеното и при условията
на чл.52 от ЗЗД ще следва да му присъди обезщетение в размер на 2000лв за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху двете обезщетения, считано
от подаването на исковата молба, така както е заявено от ищеца.
При този изход на спора в полза на ищеца с оглед размера
на уважените претенции ще следва да му се присъдят разноски от 506.67лв
изчислени по съразмерност като Окръжният съд не признава разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция тъй като няма представен сключен договор
за правна защита и съдействие с уговорен размер на адвокатско възнаграждение от
240лв., както и не се признават разноските като пътни в размер на 20лв пак
поради липса на доказателства. Същевременно с това с оглед отхвърлената част от
иска на ответника-ЕТ ще следва да се присъди адвокатско възнаграждение за двете
инстанции в общ размер на 1333.33лв. за което са представени договори за правна
защита и съдействие и преводни нареждания за извършено плащане по сметка.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК,
Пазарджишкият окръжен съд
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ решение на В.ски районен съд №124 от
09.05.2019г. постановено по гр.д.№943/2018г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА С
КОЯТО са отхвърлени предявените от М.Г., гражданин на И., роден на ***г. с
постоянен адрес ***, със съдебен адрес ***-А.К.“, ЕИК , със седалище и адрес на
управление в гр.П., ул.“Б.“ №, представлявано от А.В. К., като собственик на
хотел „Акватоник“-гр.В., искове с правно основание в чл.49 във връзка с чл.45
ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата от 2000лв,
представляваща претърпени имуществени вреди вследствие на деликт от
11.06.2018г., както и за сумата до размера на 2000лв /две хиляди лева/ от общо
претендираните 10000лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от същия, ведно със законната лихва от датата на исковата молба-03.07. 2018г. до окончателното
им изплащане, както и в частта за разноските.
ОСЪЖДА ЕТ
“Тоник-А.К.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.П., ул.“Б.“
№, представлявано от А.В. К., като собственик на хотел „Акватоник“-гр.В., да
заплати на М.Г., гражданин на Република И., роден на ***г. с постоянен адрес ***,
със съдебен адрес ***, сумата от 2000лв /две хиляди лева/ представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди вследствие на деликт от 11.06.2018г., както и
сумата от
2000лв /две хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от същия, ведно със законната лихва върху двете обезщетения
считано от 03.07.2018г. и до
окончателното им изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение на В.ски районен съд №124 от
09.05.2019г. постановено по гр.д.№943/2018г. по описа на същия съд, В
ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ .
ОСЪЖДА ЕТ “Тоник-А.К.“, с посочени ЕИК, седалище и адрес на управление
и законен представител, да заплати на М.Г.,
гражданин на Република И., роден на ***г.
с постоянен адрес ***, със съдебен адрес ***, разноски по делото за двете
инстанции в размер на 506.67лв/петстотин и шест лева и шестдесет и седем
стотинки/ изчислени по съразмерност.
ОСЪЖДА М.Г., гражданин на Република И., с посочени дата на раждане,
постоянен и съдебен адрес, да заплати в полза на ЕТ “Тоник-А.К.“ с посочени
ЕИК, седалище, адрес на управление и представляващ, сумата от 1333.33лв/хиляда
триста тридесет и три лева и тридесет и три стотинки/ представляващи сторените
по делото разноски изчислени по съразмерност.
Решението подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд на
Р България.
Председател: Членове:1. 2.