М О Т И В И
към Решение № 56 от 16.05.2018 г по
АНД № 139/2018 г на
Районен съд - А.
В Районен съд - А. е постъпило Постановление на
Районна прокуратура – А. с № 974/17 г. от 16.04.2018 година, с което се
предлага освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия М.Г.Г., роден на *** ***, с ЕГН **********, българин,
български гражданин, живущ ***, средно образование, неженен, неосъждан, като му бъде
наложено административно наказание за извършено от същия на 14.10.2017 г. в с. К.,
общ. А., престъпление по чл. 325в, ал. 1 от НК.
Районна прокуратура град А. редовно призована, се
представлява от прокурор Павел Манукян, който счита деянието за безспорно
доказано и пледира за налагане на административно наказание в размер около максималния,
предвиден в закона.
Обвиняемия М. Г., не се явява редовно призован. За
него в с.з. се явява упълномощен защитник адв.К. и моли съда да признае
подзащитния му за невиновен и го оправдае по повдигнатото обвинение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установена следната фактическа обстановка:
Обвиняемия Г. притежавал къща, намираща се в село К.,
община А., обл.Б.. В периода 2016 – 2017 година на неустановена дата, той
придобил гръбначно животно – куче от породата „питбул“ /не чистокръвен/ и
започнал да го гледа и полага грижи за него. Кучето държал в двора на къщата. Г.
обаче, не предприел грижи и обезопасителни мерки, за да осигури здрава каишка и
синджир, с който да контролира животното и да не му позволи да нарани други
хора или животни. Вместо това Г. пригодил за целта синджир, който вече имал, но
който бил прекъснат на места. Вместо да купи нов синджир обв.решил да „поправи“
стария като използва метални парчета и попълни липсващите елементи.Обвиняемият
държал кучето, завързано със синджира в двора на къщата без намордник. Освен
това дворът на къщата, в която било вързано кучето бил ограден с мрежа, която
не била добре укрепена и това създало
възможност животното да излезе под мрежата.
На 14.10.2017 година сутринта между 08:15 и 08:20 часа
свидетелката пострадала М.Т.Г. излязла от дома си в село К. за да купи хляб.
Видяла се с етърва си – свидетелката И. Г. К., която била с внучката си и
заедно тръгнали към магазина за хляб. Около 08:30 часа докато минавали край
къщата на обвиняемия М.Г.Г., кучето успяло да прекъсне синджира на който било
вързано /в слабото му звено/ и преминало през телената мрежа. Около врата му
останала кожена каишка, с малка част от синджира, хванат за каишката. Животното
минало под оградата и се приближило и се хвърлило върху свидетелката М.Т.Г.,
като първоначално я захапало за следния пръст на лявата ръка. Тя много се
уплашила и започнала да вика: „Кучето ме изяде“ и паднала на земята. Докато
падала, Г. успяла да хване синджира на кучето с лявата си ръка. Кучето забило
зъбите си в областта на дясната ръка на Г. и не я пускало. Г. успявала да държи
синджира на животното, с цел да не я ухапе в областта на врата. Животното
продължило да стиска със зъби ръката на Г., като започнало да извършва
въртеливи движения с главата си, продължавайки да стиска. През цялото време Г.
била много уплашена и викала за помощ. Свидетелката К. също викала за помощ,
като се опитвала да помогне на Г. като хвърляла камъни по кучето. Свидетелят В.
Т., който живеел в къща съседна на имота на обвиняемия, чул виковете и излязъл
на улицата. Видял случващото се. Веднага се върнал до къщата да вземе
инструмент, за да помогне на жената, като я освободи от кучето. Т. взел лопата
от двора и се върнал на улицата. Ударил кучето в областта на гърба с лопатата,
но животното не пускало ръката на Г.. На място дошъл и свидетелят З. И. Р.
/брат на свидетелят В. Т./. Той също нанесъл удари с лопатата в областта на
тялото и по главата на животното, но то продължавало да се върти около
свидетелката Г. опитвайки се да я захапе отново. Т. и Р. продължили да удрят
кучето и то пуснало Г.. На място пристигнали майката на обвиняемия Г., както и негова приятелка.
Майката на обвиняемия викала да удрят кучето в областта на главата за да го
убият, защото нямало друг начин да спасят жената.
След като успели да освободят жената от животното, се
обадили на спешна помощ. На място пристигнал автомобил на спешна помощ и отвел
пострадалата Г. до лечебно заведение, където и била оказана медицинска помощ.
Вземайки да отглежда куче обв. не спазил задължителните
изисквания, визирани в следните нормативни актове:
Чл.172 т.2 от Закона за ветеринарномедицинска дейност
– „собствениците на кучета са длъжни да вземат мерки животните да не създават
опасност за хора“;
Чл.35 ал.1 от Закона за защита на животните –
собственикът на животно-компаньон взема мерки и не допуска животното само да
напуска мястото на отглеждане, да навлиза в чужда собственост или на обществени
места;
Чл.35, ал.2 от Закона за защита на животните –
„собственикът е длъжен да предотврати всяка проява на необоснована агресия на
кучето, проявена на обществени места и при други.„
Описаната фактическа обстановка се
потвърждава от представените по делото доказателствени материали: протоколи за
разпит на свидетели /л.32, 33, 34, 36, 37/, протокол за оглед на
местопроизшествието и фотоалбум към него /л.17/, съдебно медицинска експертиза
/л.48/, ветеринарно медицинска експертиза /л.53/, копия от други документи,
имащи отношение към предмета на доказване.
При така установеното от фактическа
страна съдът прави следните правни изводи:
Обвиняемия М.Г. е обвинен в извършването на престъпление
по чл. 325в, ал. 1 НК, а именно за това, че на 14.10.2017
година около 08:30
часа в село К., община А., област Б.неположил достатъчно грижи за гръбначно
животно – куче от породата „питбул“ /не предприел грижи и обезопасителни мерки
задължителни при отглеждане на куче, визирани в чл.172 т.2 от Закона за
ветеринарномедицинска дейност – „собственици на кучета са длъжни да вземат
мерки животните да не създават опасност за хора“, както и в чл.35 ал.1 от
Закона за защита на животните – собственикът на животно – компаньон взема мерки
да не допуска животното само да напуска мястото за отглеждане, да навлиза в
чужда собственост или на обществени места, и в чл.35 ал.2 от Закона за защита
на животните – „собственикът е длъжен да
предотврати всяка проява на необоснована агресия на кучето, проявена на
обществени места и при други ситуации, застрашаващи живота или здравето на
хора“ /намиращо се под негов надзор, в резултат на което животното /чрез
захапвания/ причинило средна телесна повреда на М.Т.Г. от с.с. а именно
разкъсно-контузна рана на дясна длан с фрактури на трети и четвърти
метакарпални кости на същата длан, като травмите са довели до трайно
затруднение движението на дясна ръка за срок от около 2,5-3 месеца, при обичаен
ход на оздравителния процес.
Състава на престъпление по чл.325в ал.1 от НК гласи: "Който не положи достатъчно грижи
за гръбначно животно, което се намира под негов надзор, в резултат на което то
причини средна или тежка телесна повреда на човек, се наказва с лишаване от
свобода до три години или с пробация и с глоба до 5 000 лева." Съставът на
това престъпление изисква от обективна страна да бъдат установени следните
елементи: изпълнителното деяние се изразява в неполагането на достатъчно грижи
за гръбначно животно, гръбначното животно да се намира под надзора на дееца;
настъпването на престъпен резултат - средна или тежка телесна повреда и
наличието на причинно следствена връзка между неполагането на достатъчно грижи
и причиняването на телесна повреда от животното на човек.
Както вече бе посочено изпълнителното деяние в
конкретния престъпен състав е под формата на бездействие - дължимото поведение
е било за действие - да се положи достатъчно грижи за снабдяване със здрав
синджир, каишка и намордник, както и осигуряване целостта на оградата, която е
трябвало да възпре животното, в случай, че веригата се прекъсне., но деецът е
бездействал. Действително употребения от законодателя израз „достатъчно грижи“
създава известни затруднения при прилагането на закона. Няма съмнение обаче, че
под „достатъчно грижи“ в случая законодателя е имал предвид полагането от
собственика на кучето такива грижи, които да осигурят безопасността, здравето и
живота на хората, които волно или неволно се намират в близост или имат контакт
с животното.
Собственикът на куче - домашен
любимец е длъжен да осигури безопасността на хората, преминаващи покрай
неговото лично дворно пространство, като изгради ограда с достатъчна плътност и
височина, непозволяваща контакт с кучето - домашен любимец. Няма спор по
делото, че съществуващата на място ограда е била от телена мрежа, която на
места е била повдигната и е дала възможност на животното да се провре под нея и
да излезе на улицата.
Предвид всичко изложено дотук съдът
прие, че от обективна страна обвиняемия Г. е осъществил престъпния състав на
чл. 325в, ал. 1 от НК.
От субективна страна деянието е
извършено по непредпазливост под формата на небрежност. Обвиняемия не е
предвиждал тежките обществено опасни последици
но е бил длъжен и обективно е можел да ги предвиди. Обвиняемият е
отглеждал куче, и най - малкото е следвало да знае, че породата кучета „Питбул“
по характер са много активни и смели кучета, независими и упорити и поради това
не се препоръчват за хора, които нямат опит с кучетата, както и не се
препоръчват за семейства с малки деца. При това положение не само е бил длъжен,
но и е могъл да предвиди, че при липсата на надеждна ограда , здрав синджир и
намордник оставеното без контрол и надзор куче може да нападне някого и да го
нарани.
Съдът не споделя тезата на защитата, че обв.е положил
достатъчно грижи като е завързал кучето с достатъчно дебел синджир, а дупката в
оградата не е по вина на Г.. Видно от приложените по делото ВД-синджир , същия
действително е достатъчно дебел, но е видно също така, че част от звената му са
били прекъснати и са били снадени с метални парчета. Именно едно от тези
метални парчета, което не е част от синджира е подало на силата на кучето и
така животното е успяло да прекъсне синджира. На следващо място във връзка с
направеното от защитата възражение, след като обвиняемият е взел да отглежда
животно би трябвало да знае, че негово задължение е не само физически да се
грижи за това животно, но също така да положи грижи животното да не навреди на
други животни или хора. Така след като Г. е знаел , че в оградата има дупка и
тя лесно би могла да бъде премината от кучето , негово задължение е било да
поправи тази дупка и да осигури целостта на оградата, така щото дори кучето да
се измъкне от каишката, то да няма възможност да излезе на улицата и да
достигне до минувачите.поради изложеното настоящата съдебна инстанция прецени
деянието за съставомерно по посоченият законов текст.
След като призна обвиняемия за виновен в извършване на
престъпление по чл. 325в, ал. 1 от НК, и като прецени всички данни по делото,
съдът счете, че в случая са налице предпоставките за прилагане на чл. 78а от НК. Извършеното от него деяние се санкционира с лишаване от свобода до три
години или пробация и с глоба до пет хиляди лева. Обвиняемия не е осъждан за
престъпления от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на чл. 78а от НК. От престъплението – предмет на делото, не са причинени
имуществени вреди. Ето защо, след като на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК
освободи от наказателна отговорност обвиняемия М.Г., съдът наложи
административно наказание глоба в размер на 2500 лева. Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът прие необремененото съдебно минало. Така наложеното
наказание съдът счита, че ще спомогне за постигане на целите на наказанието.
Веществените доказателства по делото
– 1
бр.метален синджир с дължина 150 см. и 1 бр. кафява кожена каишка с метален
синджир се отнемат в полза на държавата и следва да се предадат за унищожаване.
Съдът осъди обвиняемия М.Г. да заплати по сметка на
ОДМВР гр. Б.- 63.48
лева – за Съдебно медицинска експертиза, 42.32 лева – допълнителна съдебно
медицинска експертиза и сумата от 332.21 лева – ветеринарно медицинска
експертиза.
Въз основа на изложените правни и фактически
съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: