№ 143
гр. София, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Даниела Борисова
Членове:Милен Михайлов
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Татяна Ив. Асенова
като разгледа докладваното от Милен Михайлов Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20241100606218 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С Присъда № 242 от 18.04.2024 г., постановена от СРС, 96-ти състав по
Наказателно дело от частен характер № 20211110206595 по описа за 2021
година, съдът е признал подсъдимата Й. С. Г. - Л. за ВИНОВНА в това, че
около 20,30 часа на 05.11.2020 г., в гр. София, кв. „Враждебна“, ул. „Осма“, на
улицата пред двора на № 45, чрез нанасяне на удар с тухла в областта на
дясното рамо, причинила на К. Х. Л. лека телесна повреда, изразяваща се в
контузия на дясното рамо, реализирала медико-биологичния признак „болка и
страдание“ - престъпление по чл. 130, ал. 2 НК, поради което на основание чл.
57, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 НК и чл. 130, ал. 2 НК й е наложил наказание
„ПРОБАЦИЯ“ включващо следните пробационни мерки:
1. „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС“ за
срок от 1 (ЕДНА) ГОДИНА, с периодичност 2 пъти седмично;
2. „ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН
СЛУЖИТЕЛ“ за срок от 1 (ЕДНА) ГОДИНА,
като я е признал за НЕВИНОВНА в това, причиненото от нея на К. Л.
1
телесно увреждане да е реализирало медико-биологичния признак „временно
разстройство на здравето, неопасно за живота“ и я ОПРАВДАЛ по
първоначално повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл.
130, ал. 1 НК.
Със същата присъда съдът е ПРИЗНАЛ подсъдимия И. А. Л. за
ВИНОВЕН в това, че около 20,30 часа на 05.11.2020 г. в гр. София, кв.
„Враждебна“, ул. „Осма“, на улицата пред двора на № 45, чрез нанасяне на
удар с тухла в областта на дясната тилно слепоочна област на главата,
причинил на К. Х. Л. лека телесна повреда, изразяваща се в травматичен оток
на главата вдясно, реализирал медико-биологичния признак „болка и
страдание“ - престъпление по чл. 130, ал. 2 НК, поради което на основание чл.
305, ал. 5 НПК и чл. 78а, ал. 1, вр. чл. 130, ал. 2 НК го е ОСВОБОДИЛ ОТ
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му е НАЛОЖИЛ административно
наказание „ГЛОБА” в размер на 1500 (ХИЛЯДА И ПЕТСТОТИН) ЛЕВА, като
го е признал за НЕВИНОВЕН в това причиненото от него на К. Л. телесно
увреждане да е реализирало медико-биологичния признак „временно
разстройство на здравето, неопасно за живота“ и го е ОПРАВДАЛ по
първоначално повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.
130, ал. 1 НК.
С оглед изхода на делото, съдът е осъдил на основание чл. 189, ал. 3 НПК
подсъдимата Й. С. Г. да заплати на частния тъжител К. Х. Л. сумата от 1081
(хиляда осемдесет и един) лева, представляваща половината от направени от
последната разноски по настоящото дело за адвокатско възнаграждение,
експертиза и държавна такса за образуване на делото, както и в полза на
Софийски районен съд сумата от 684.65 лева (шестстотин осемдесет и четири
лева и шестдесет и пет стотинки), представляваща половината от направените
по делото разноски за експертизи.
Съдът е осъдил на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия И. А. Л. да
заплати на частния тъжител К. Х. Л. сумата от 1081 (хиляда осемдесет и един)
лева, представляваща половината от направени от последната разноски по
настоящото дело за адвокатско възнаграждение, експертиза и държавна такса
за образуване на делото, както и в полза на Софийски районен съд сумата от
684.65 лева (шестстотин осемдесет и четири лева и шестдесет и пет стотинки),
представляваща половината от направените по делото разноски за експертизи.
2
Срещу така постановената присъда е постъпила Въззивна жалба от
подсъдимия И. А. Л., в която се сочи, че присъдата е неправилна и
незаконосъобразна и се прави искане за нейната отмяна и признаване на
подсъдимия за невиновен.
Срещу така постановената присъда е постъпила и Въззивна жалба от
подсъдимата Й. С. Г. – Л., чрез адвокат В. К. – АК – Благоевград, в която се
сочи, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна и се прави искане за
нейната отмяна и признаване на подсъдимата за невиновна.
В разпоредително заседание от 05.11.2024 г., въззивният съд, по реда на
чл. 327 НПК, след като се запозна с подадените въззивни жалби, намери, че за
правилното изясняване на делото не се налага разпит на подсъдимите,
свидетелите и вещите лица.
В открито съдебно заседание от 17.01.2025 г. пред въззивната инстанция
се явяват подсъдимите и техните защитници, както и частният тъжител, с
упълномощения си защитник. От подсъдимата Й. Г. и нейния защитник са
направени доказателствени искания, като след изслушване на страните, съдът
оставя без уважение така направените искания.
Защитникът - адвокат К., счита, че присъдата по отношение на
подсъдимата Й. Л. е необоснована и недоказана. Сочи, че група свидетели по
делото са в близки роднински взаимоотношения с частната тъжителка, поради
което са заинтересовани. Излага съображения, че полицейските служители и
медицинският екип, пристигнали на място на деянието, въпреки че не си
спомнят състоянието на частната тъжителка и не могат да посочат това, не са
станали свидетели на нейните наранявания, тъй като такива не е имало.
Твърди, че на процесната дата е бил нанесен побой на подсъдимия Л.. Сочи, че
медицинските документи, издадени от пристигналия на място медицински
екип не съвпадат по ясен и категоричен начин с показанията на свидетелите.
Изтъква, че не са събрани данни за лицето, подало сигнала за случилото се на
тел. 112. Отново подчертава заинтересуваността на група свидетели - роднини
на частната тъжителка, като твърди, че техните показания сочат множество
хвърлени по частната тъжителка предмети и същевременно еднозначно
твърдят за нанесен удар с тухла, което според защитникът е противоречиво.
Счита, че и двете страни имат съпричастност към създалата се конфликтна
ситуация, поради което твърди, че не би следвало на подсъдимата Й. Г. да бъде
наложено такова тежко наказание. Иска от съдът да изключи доказателствата,
които водят до съмнение за заинтересованост, като твърди, че останалите не
могат да изградят причинно- следствена връзка с извършеното деяние.
Поради изложеното, моли настоящия състав да постанови оправдателна
присъда по отношение на подсъдимата Й. Г. - Л..
Защитникът - адвокат Д., поддържа изцяло казаното от адвокат К., като
3
допълва, че счита, че фактическата обстановка не е изяснения и има
противоречия в доказателствата. Моли, настоящият съд да постанови
оправдателна присъда по отношение на подсъдимия Л. или алтернативно, да
върне делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд.
Процесуалният представител на частната тъжителка - адвокат В.
намира, че по делото са разпитани множество свидетели, като само синът на
подсъдимите дава показания в подкрепа на техните твърдения. Обобщава
соченото от проведените разпити на свидетелите полицейски служители и
медицински екип, пристигнали на място. Изтъква множеството приети по
делото експертизи, на база на които, ведно с останалите събрани по делото
доказателства, първоинстанционният съд е направил правилен анализ.
Посочва, че семейството на частната тъжителка е системно тормозено от
подсъдимите, поради което моли, настоящия съд да потвърди
първоинстанционната присъда.
Частната тъжителка К. Л. поддържа казаното от адвокат В..
Подсъдимият И. Л. поддържа казаното от неговия защитник, като
допълва, че брат му /съпруг на частната тъжителка/ е продал етажа от къщата
си за да подсигури децата си, а не заради нанесен тормоз.
Подсъдимата Й. Г. поддържа отчасти казаното от нейния защитник. Не
подкрепя неговите думи, в частта, в която иска по-леко наказание, с
твърдението, че не е извършила престъпление, за да й бъде наложено
наказание. Твърди, че от така приложените записи от тел. 112, относно
подадения сигнал, не може да се направи извод кое лице е пострадало и дори
дали то е от женски пол. Сочи, че съпругът й- подсъдимият Л. е бил пребит,
както и че частната тъжителка е напуснала болницата без преглед, като на
следващия ден е отишла за преглед в „Съдебна медицина“. Разяснява
подробно за причинения психически тормоз на сина й и неговите
преживявания, ставайки свидетел на случилото се. Категорично отрича да е
удряла частната тъжителка, като същото твърди и за подсъдимия Л..
В последната си дума, подсъдимата Й. Г. сочи, че не е извършила
деянието, за което е обвинена.
В последната си дума подсъдимият И. Л. моли, да бъде оправдан, като
сочи, че не е хвърлял нищо и не може да хвърля.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства,
обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивните жалби, както и доводите
и възраженията, направени в съдебното заседание и след като въз основа на
императивно вмененото му задължение, извърши цялостна служебна
проверка на първоинстанционната присъда, по отношение на нейната
законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на
чл. 314 НПК, намира за установено следното:
Настоящата инстанция не намери основание, въз основа на наличните
доказателства, да се стигне до съществено различни изводи относно
фактологията, приета от първоинстанционния съд, която се изразява в
следното:
4
Подсъдимата Й. С. Г. е родена на ******* г. в гр. Велико Търново,
българка, български гражданин, осъждана, работи в „СОТ 161“ ЕООД като
охранител, със средно образование, омъжена, живуща в гр. София, кв.
„******* - къща, 2 етаж, с ЕГН **********.
Подсъдимият И. А. Л. е роден на ******* г в гр. София, българин,
български гражданин, неосъждан, със средно образование, женен, пенсионер,
живущ в гр. София, кв. „******* - къща, 2 етаж, с ЕГН: **********.
Частната тъжителката К. Х. Л. и подсъдимият И. А. Л. са роднини -
племенница и чичо. Към месец ноември 2020 г. подсъдимата Й. С. Г.
съжителствала на семейни начала с подсъдимият И. А. Л.. Както подсъдимите,
така и частната тъжителка и нейни роднини живеели в гр. София, кв.
„*******. Семейната къща била с два отделни входа, като частната тъжителка
К. Л. живеела със семейството си на първия етаж, а подсъдимите с децата си -
на втория и третия етаж. Дворното място на къщата било едно, разделено на
две части, оградено в по-голямата си част с тухлена ограда. Двете семейства
били в много влошени отношения от около десет години, като водили
помежду си различни граждански и наказателни дела.
На 05.11.2020 г. около 20,30 часа частната тъжителка К. Л. и баща й -
свидетел Х. Л., сестра й - свидетел В. Л. и приятел на свидетел В. Л.- свидетел
Г.К., вечеряли на първия етаж в къщата на семейния адрес посочен по - горе.
Всички те чули чукане на прозореца на кухнята където били. Частната
тъжителка отворила прозореца и чула подсъдимата Й. Г. да крещи, казвайки,
че отвън има полиция и трябва да излязат. Частната тъжителка и семейството
й не обърнали внимание, при което подсъдимата Г. започнала да удря по
прозореца с метална тръба. Поради това, лицата, които вечеряли излезли
навън. Там те не видели полицейски служители, а вместо това видели
подсъдимите И. Л. и Й. Г., които били в тяхната част на двора. Подсъдимата
продължавала да крещи. Частната тъжителка и свидетелите Х. Л., Г.К. и В. Л.
заобиколили къщата, за да установят дали наистина има полицаи, като след
като не видели такива, решили да се приберат обратно. Когато минали покрай
външната ограда от телена мрежа, подсъдимият И. Л. и подсъдимата Й. Г.
започнали да хвърлят по тях камъни, керемиди и тухли. Частната тъжителка
К. Л. извадила телефона си, за да заснеме как подсъдимите замерят близките й.
Подсъдимите видели, че тъжителката К. Л. ги снима, поради което започнали
да хвърлят камъни и тухли към нея. Подсъдимата Й. Г. я уцелила с тухла в
дясното рамо. В този момент се обърнала и видяла как подсъдимият И. Л.
също хвърля по нея парче тухла, с което той я ударил в дясната част на
главата. От удара частната тъжителка К. Л. паднала на земята, като изпитала
остра болка от нанесените й удари в посочените части на тялото. Частната
тъжителка К. Л. се обадила на тел. 112 и подала сигнал за случая. На място се
събрали хора, включително и клиенти от съседно заведение. Част от събралите
се хора също подали сигнал на тел. 112.
Поради това, че били нанесени удари на тъжителката К. Л., свидетелите
Х. Л. и Г.К. влезли в двора на подсъдимите, за да попречат на подсъдимия И.
Л. да продължи да хвърля камъни и тухли. Тримата се сбили, при което били
нанесени различни телесни увреждания на подсъдимия И. Л..
На основание на подадения сигнал, на място пристигнал екип на 05 РУ-
СДВР, в състав свидетелите Н.К. и Е.Д.. По-късно пристигнал и екип на
ЦСМП-София, който прегледал частната тъжителка К. Л. и подсъдимия И. Л.,
като и двамата били транспортирани с линейка до УМБАЛ „Св. Анна“, гр.
София.
По повод стореното подсъдимата Й. Г. била задържана от служителите н
5
05 РУ-СДВР за срок от 24 часа на 06.11.2020 г..
На 06.11.2020 г., частната тъжителка К. Х. Л. била прегледана в Клиника
по съдебна медицина и деонтология към УМБАЛ „Александровска“ ЕАД,
като за нанесените и травматични увреждания й било издадено СМУ №
773/2020.
Частната тъжителка К. Л. и баща й - свидетел Х. Л., подали сигнал в 05
РУ-СДВР за нанесените на първата телесни увреждания. Въз основа на този
сигнал била образувана пр. пр. № 8086/2021 г. по описа на СРП. С
постановление от 02.03.2021 г. на прокурор от СРП бил постановен отказ за
образуване на досъдебно производство, поради липса на извършено
престъпление от общ характер.
От заключението на изготвената в хода на делото съдебномедицинска
експертиза се установява, че вследствие на нанесените удари от двамата
подсъдими на частната тъжителка К. Л. са причинени следните травматични
увреждания: болезнен травматичен оток в дясната тилно слепоочна област на
главата и кръвонасядане и локален оток в задно външната част на дясното
рамо. Според вещото лице установените травматични увреждания са резултат
от действието на твърди тъпи предмети по механизма на удари с и върху
такива и предвид наличните по делото данни, могат да се получат по начина,
посочен от частната тъжителка К. Л., като всяко от уврежданията е
реализирало медико-биологичния признак „болка и страдание“.
Описаната по - горе фактическа обстановка правилно е била възприета от
Софийски районен съд. При постановяване на присъдата,
първоинстанционният съд е обсъдил подробно събраните пред него относими
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства и заключения на
способи на доказване – експертизи, възприети и взети предвид и от настоящия
съд, а именно:
гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите:
В.И.С., Л.Т.Б., Х. А. Л., Г.В.К., Н.Р. К., Е.Н.Д., З. Д.а И.а, В. Х. Л., К. И. Л.,
А.С.Г., М.Б.С. и В.О. А. и обясненията на подсъдимите лица.
писмени доказателствени средства- справка от Дирекция „Национална
система 112“- МВР; СМУ № 773/2020 г.; СМУ № 482.11/2020 г.; справка от
ЦСМП-София /л. 311-313 от производството пред СРС/; справка от „БТК“
ЕАД /л. 352 от производството пред СРС/; справка от УМБАЛ „Св. Анна“-
София АД /л. 354-358 и л. 361-363 от производството пред СРС/;
документация от ЦСМП-София /л. 360 и л. 380-382 от производството пред
СРС/; заключението на съдебномедицинска експертиза /л. 134-136 от
производството пред СРС/; заключението на съдебнотехническа експертиза /л.
175-197 от производството пред СРС/; заключението на съдебномедицинска
експертиза /л. 534-542 от производството пред СРС/; заключението на
видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза /л. 413-431 от
производството пред СРС/ и справки за съдимост на двамата подсъдими.
способи за доказване- съдебномедицинска експертиза /л. 134-136 от
производството пред СРС/; съдебнотехническа експертиза /л. 175-197 от
6
производството пред СРС/; съдебномедицинска експертиза /л. 534-542 от
производството пред СРС/; видеотехническа и лицево-идентификационна
експертиза /л. 413-431 от производството пред СРС/.
Въззивният съд формира изводите си по фактите въз основа на
събраните в хода на съдебното следствие пред първия съд гласни и писмени
доказателствени средства и способи на доказване – експертизи, като прецени,
че същите са достатъчни по своя обем и категоричност, за да позволят
формиране на еднозначни изводи по фактите.
Въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на районния съд по
съставомерните факти е формирано въз основата на правилен анализ на
събраните по делото доказателствени материали, като споделя изцяло
доводите и съображенията му относно показанията на разпитаните свидетели,
обясненията на подсъдимите лица, приложените писмени доказателства и
доказателствени средства и използваните способи на доказване – експертизи.
Възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото по
съществото си кореспондира изцяло с установената и от първия съд.
Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и
почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения материал, като
изводите му в тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав. Оценката
на доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства, включени в
предмета на доказване, е направена в съответствие с правилата на формалната
логика. При изграждане на фактическата обстановка от районния съд не са
допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му
убеждение, тъй като са обсъдени всички доказателствени материали, без
някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други. В
мотивите на постановената присъда, първият съд по ясен и убедителен начин
е обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е
извършил правилен анализ на доказателствата и средствата за тяхното
установяване. Настоящият въззивен състав изцяло се солидаризира с
доказателствения анализ на първата инстанция.
Настоящият съдебен състав намира за необходимо, в съответствие със
законово вмененото му задължение за служебна проверка на правилността на
присъдата в цялост, да посочи следното:
При формиране на изводите си по фактите, Софийски районен съд
правилно е дал вяра на показанията на свидетелите Х. Л., В. Л., Г.К., З. Д.а,
В.С. и Л.Б.. Настоящият съд, както и първият, намира тези показания за
вътрешно непротиворечиви, хармонични и кореспондиращи с останалия
събран по делото доказателствен материал. Същите се отличават с
7
устойчивост, като при съвкупния им анализ, настоящият съд не установи
съществени несъответствия в изложените обстоятелства. Показанията на тези
свидетели, в своята цялост и досежно относимите към предмета на доказване
факти, изясняват, че на инкриминираната дата и място, след като подсъдимата
Й. Г. им е чукала по прозореца и ги е накарала да излязат пред дома им и след
като свидетелите са тръгнали да се прибират, двамата подсъдими са започнали
да ги замерят със строителни материали. Показанията на тези свидетели
еднозначно сочат, че след като подсъдимите са видели, че тъжителката К. Л. ги
заснема с телефона си, са насочили агресията си именно към нея, при което
подсъдимата Й. Г. я е ударила с парче тухла в дясното рамо, а подсъдимият И.
Л. я ударил с парче тухла в дясната част на главата. Първият съд правилно е
кредитирал и взел предвид соченото от свидетел В. Л., която изяснява
видимостта на мястото на деянието, като сочи, че макар и деянието да се е
осъществило в тъмната част от денонощието, на място е имало улично
осветление, което е осветявало зоната, в която са се намирали подсъдимите и
частната тъжителка. Горното твърдение е подкрепено и от останалия по
делото доказателствен материал, а именно от приложения снимков материал,
неразделна част от видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза,
където се вижда, че в близост до мястото на заснемане е позиционирана лампа
за улично осветление.
От друга страна, както и първият съд, настоящият частично не кредитира
показанията на свидетелите Х. Л. и Г.К. в частта им, в която заявяват, че не са
удряли по външната врата на имота на подсъдимите, както и че не са нанасяли
удари на подсъдимия И. Л.. Горното основание се базира от една страна на
показанията на свидетел В. Л., която сочи, че е отишла със свидетелите Г.К. и
Х. Л. до входната врата на подсъдимите, като я е ударила и едно метално
парче от същата е паднало, след което подсъдимите започнали да хвърлят
камъни у тухли към тях и частната тъжителка К. Л.. От друга страна, от
приложеното по делото СМУ № 482.11/2020 г. е видно, че на подсъдимия И.
Л. са причинени множество травматични увреждания при инцидента.
Настоящият съд, както и първият, обяснява посочената недостоверност на
тази част на показанията на свидетелите Х. Л. и Г.К. с наличието на друго
наказателно производство от частен характер, заведено от подсъдимия И. Л.
срещу тях, за причинените му телесни увреждания.
В останалата им част, обаче, показанията на свидетелите Х. Л., В. Л. и
8
Г.К., касателно нанесените удари с парчета тухла от двамата подсъдими
спрямо частния тъжител К. Л., са непротиворечиви и кореспондират с
останалите гласни и писмени доказателства по делото, както и с изготвените
експертни заключения, в това число и показанията на свидетелите В.С., Л.Б. и
З. И.а. Последните също са категорични, че са възприели нанасянето на удари
на тъжителката К. Л..
От друга страна, показанията на свидетел К. Л., както и обясненията на
подсъдимите, отричат да са хвърляни каквито и да е предмети към частната
тъжителка К. Л., още повече последната да е била удряна в областта на
дясното рамо и дясната част на главата. Правилно обясненията на
подсъдимите лица са били дискредитирани от първоинстанционния съд, тъй
като не намират опора в останалия доказателствен материал.
Обясненията на подсъдимите се явяват напълно изолирани и оборени по
несъмнен начин от непротиворечивите, последователни и взаимно допълващи
се показания на свидетелите, анализирани по- горе, както и от изготвените по
делото експертизи. Обясненията на подсъдимите имат двойнствена природа,
като освен доказателствено средство, те представляват и основно средство за
защита. В случая, съдът намери, че казаното от подсъдимите не противоречи
на останалите събрани по делото доказателства досежно времето и мястото на
състоялата се свада, като по отношение на дадените от подсъдимите останали
обяснения, съдът счита, че същите представляват опит за изграждане на тяхна
защита и не представляват източник на информация. В тази връзка и
показанията, дадени от свидетеля К. Л. категорично не се подкрепят от
останалия доказателствен материал. Свидетелят сочи, че никой не е хвърлял
предмети към частната тъжителка К. Л. и последната не е била удряна, което
напълно се опровергава от приложената по делото медицинска документация,
както и от приетите експертизи. С оглед изложеното и настоящият съд счита,
че обясненията на двамата подсъдими и показанията на свидетел К. Л. са
недостоверни и не кореспондират с обективната истина по делото в частта им,
в която заявяват, че никой не е хвърлял предмети към тъжителката К. Л. и
последната не е била удряна от подсъдимите.
Съдът даде вяра и на показанията на свидетелите Н.К., Е.Д., А.Г., М.С. и
В. А.. Същите не са присъствали по време на извършване на деянието и не са
очевидци на същото, но непосредствено след това са били на място на
9
деянието. Така показанията на свидетел В. А., на който е регистриран
телефонният номер, от който е подаден сигнал на тел. 112 в процесната вечер,
не дават никаква информация относно деянието. По идентичен начин нямат
никакви спомени за случая и свидетелите А.Г. и М.С., които са посетили
процесното място като екип от ЦСМП-София. Единствено свидетелите Н.К. и
Е.Д., служители на 05 РУ-СДВР, имат частични спомени за случая, а именно,
че са се отзовали на подаден сигнал за побой между роднини, като пострадали
са били К. Л., която била ударена с камък в главата и подсъдимият И. Л..
Именно поради горното, настоящият съд счита, че правилно Софийски
районен съд е анализирал и кредитирал показанията свидетелите Х. Л., В. Л.,
Г.К., З. Д.а, В.С. и Л.Б. и ги е взел предвид в мотивите си. Тези показания
кореспондират с приложените по делото писмени доказателства и експертни
заключения. В този смисъл от приложените документи от ЦСМП-София, сред
които и фиш от преглед от екип от ЦСМП-София, по безспорен начин се
установява, че на инкриминираната дата и място екип на ЦСМП-София е
прегледал тъжителката Катина Л. и е установил посочените в документацията
нейни оплаквания и видими телесни увреждания. Така също, от приложената
медицинска документация от УМБАЛ „Св. Анна“- София АД, се установява,
че в 23,00 часа на 05.11.2020 г., тъжителката К. Л. е прегледана от медицински
специалист в „Клиника по неврохирургия“, при което е констатирана контузия
на главата, темпорално вдясно, без нарушаване целостта на кожата.
На следващо място, от заключението на съдебнотехническата експертиза,
приложена на л. 175-197 от делото, по несъмнен начин се установява, че в
21,17 часа на тел. 112 се е обадила частната тъжителка К. Л., като е заявила, че
е получила удар с камък в главата и има цицина на главата, което напълно
подкрепя обвинителната теза. От проведените общо пет телефонни разговора
от подсъдимата Й. Г. с дежурен служител от Дирекция „Национална система
112“-МВР се установява, че последната е заявила, че три лица са влезли в
двора им и са пребили мъжа й. Заявеното от подсъдимата обаче не е относимо
към главния факт на доказване по делото, а именно нанесените травматични
увреждания на частната тъжителка К. Л..
Съдът дава вяра и на изготвените по делото експертизи, доколкото
същите отговарят на поставените задачи и са мотивирани, като от тях се
установява характера, естеството, механизма на причиняване и медико-
биологичната характеристика на телесните увреждания на частната
10
тъжителка, като са изготвени от компетентни вещи лица, чиито изводи са
обосновани и изчерпателни.
От заключението на така приетата съдебнотехническата експертиза по
несъмнен начин се установява, че в 21,17 часа на тел. 112 се е обадила частната
тъжителка К. Л., като е заявила, че е получила удар с камък в главата и има
цицина на главата, което напълно подкрепя обвинителната теза. От
проведените общо пет телефонни разговора от подсъдимата Г. с дежурен
служител от Дирекция „Национална система 112“-МВР се установява, че
последната е заявила, че три лица са влезли в двора им и са пребили мъжа й.
Заявеното от подсъдимата обаче не е относимо към главния факт на доказване
по делото, а именно нанесените травматични увреждания на тъжителката К.
Л.. От заключението на експертизата се установява и че подадения сигнал е от
лице, представило се като М., което е заявило, че десет човека се бият и един
лежи на земята. Горното отново не допринася за изясняване на обективната
истина по делото.
От заключението на видеотехническата и лицево- идентификационна
експертиза, се установява, че, макар и видеозаписът да е с лошо качество, на
същия се виждат как летят различни неустановени предмети към лицето,
заснемащо клипа, а именно частната тъжителка К. Л., като последната е
ударена в областта на главата.
Потвърждаващо горното заключение е и заключението приетата по
делото съдебномедицинска експертиза на тъжителката К. Л., от което се
установява, че са й причинени описаните травматични увреждания в областта
на дясно рамо и дясна част на главата, които отговарят напълно да са
причинени по описания в частната тъжба начин. Вещото лице, при защита на
заключението си, е категорично, че уврежданията на частната тъжителка К. Л.
напълно отговарят да са получени вследствие на травматично въздействие,
включително и чрез хвърляне и удряне с парче тухла, като по времева давност
отговарят да са получени на инкриминираната дата и час. От тази експертиза
се установява, че всяко едно от телесните увреждания е осъществило медико-
биологичния признак „болка и страдание“. Именно поради горното, първият
съд правилно е променил правната квалификация на деянията на подсъдимите
/в тъжбата се твърди за „временно разстройство на здравето, неопасно за
живота“/.
Така приетата съдебномедицинска експертиза по отношение на
подсъдимия И. Л. установява, че последният страда от „цервикобрахиален
плексит тип Дюшен вдясно“, което заболяване води до проксимална пареза на
дясната ръка, най-често със затруднение в абдукцията и флексията в лакътната
става. В защита на даденото заключение, вещото лице твърди, че посоченото
заболяване води до намален обем от движения на дясната ръка, но не
изключва възможността за държане и хвърляне на неголеми предмети с малка
тежест, каквито се явяват парчетата тухли, които са били хвърлени от двамата
подсъдими към тъжителката К. Л.. Вещото лице пояснява, че движението на
11
дясната ръка в областта на лакътната става е напълно запазено у подсъдимия.
Именно горното обуславя възможност за хвърляне на инкриминирания
предмет по начините, посочени от частната тъжителка. Това е още един
аргумент, обуславящ некредитирането и от настоящия съд на твърдението на
подсъдимия Л., че дясната му ръка е напълно неподвижна.
Въззивният съд, също както и първоинстанционния съд, кредитира и
останалите писмени доказателствени средства напълно, като намира за
правилно и законосъобразно използването им от първия съд при изграждането
на фактическите му изводи, в качеството им на допълващи и изясняващи
установената по делото фактическа обстановка.
С оглед горното, въззивният съдебен състав намира, че не са налице
основания за промяна на установената от районния съд фактическа
обстановка, тъй като, от една страна, пред настоящата инстанция не се
установиха нови факти и обстоятелства, а от друга, същата е правилно
установена, на база вярна и точна преценка на доказателствения материал.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че по делото е
събрана в нужния обем и категоричност доказателствена съвкупност, която
позволява на съда да формира еднозначни изводи по фактите и изцяло споделя
направения в мотивите към присъдата анализ на наличните доказателствени
материали.
Така изложената фактическа обстановка в цялост може да бъде приета за
изяснена от първоинстанционния съдебен състав в необходимата степен и
достатъчно пълнота. Установени са по безспорен начин обстоятелствата, от
значение за правилното решаване на делото – време, място, начин на
извършване на деянието, както и авторството на същото.
Настоящият състав счита, че основните фактически констатации на
Софийски районен съд са правилно установени, изведени без допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Не са допуснати и
логически грешки при оценката на наличния доказателствен материал.
При така приетото за установено от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
Както и първият съд и настоящият счита, че несъмнено е установено от
доказателствата по делото осъщественото от подсъдимата Й. С. Г. от
обективна и субективна страна престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, както и
осъщественото от подсъдимия И. А. Л. от обективна и субективна страна
престъпление по чл. 130, ал.2 от НК.
От обективна страна безспорно е доказано, че на 05.11.2020 г., около
20,30 часа, в гр. София, кв. „Враждебна“, ул. „Осма“, на улицата пред двора на
№ 45, чрез нанасяне на удар с тухла в областта на дясното рамо, подсъдимата
Й. ГЕОРГЕВА-Л. е причинила на частната тъжителка К. Л. лека телесна
повреда, изразяваща се в контузия на дясното рамо, която е реализирала
медико-биологичния признак „болка и страдание“. Причиненото на
12
тъжителката травматично увреждане по медико- биологичния си характер
осъществява законоустановения признак на лека телесна повреда, изразяваща
се в „болка и страдание“ по смисъла на чл.130, ал.2 от НК. Налице е и пряка
причинно-следствена връзка между извършеното действие от подсъдимата и
причиненото телесно увреждане на тъжителката К. Л. в областта на дясното
рамо. Горното е подкрепено от приетата по делото съдебномедицинска
експертиза, разпити на свидетели и медицински документи.
Съобразно Постановление № 3/1979 г. на Пленума на ВС, болката и
страданието по смисъла на закона „се свежда до краткотрайни телесни болки,
предизвикани от посегателството върху различни части на тялото. По своята
същност болката представлява неприятно физическо усещане, а страданието е
продължен процес на болката. Не е необходимо във всеки конкретен случай да
се доказва, че пострадалият е претърпял болка или страдание. Достатъчно е
извършеното посегателство да е от такова естество, че да предизвика такива
последици при нормални условия. При това увреждане може и да няма
обективни следи.“.
В настоящия случай са налице обективните признаци на състава на
престъплението, вменено на подсъдимото лице, които са установени и
доказани посредством свидетелските показания и заключенията на
съдебномедицинската експертиза, сочеща характера и степента на телесното
увреждане.
От субективна страна подсъдимата Й. Г. е действала при форма на вина
пряк умисъл. Горното е изводимо от доказания по делото механизъм на
деянието и насочеността на действията, при които подсъдимата с хвърлянето
на тухла по частната тъжителка и удрянето й в областта на дясното рамо, й е
причинила контузия на дясното рамо. При тези си действия подсъдимата е
съзнавала общественоопасния характер на своето деяние, предвиждала е
неговите общественоопасни последици /че нанасянето на удар с парче тухла
ще причини телесно увреждане/, като е целяла настъпването на този
престъпен резултат.
По безспорен начин е установено и че подсъдимият И. Л. от
обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по
чл. 130, ал. 2 от НК.
От доказателствата по делото е доказано от обективна страна, че на
05.11.2020 г., около 20,30 часа, в гр. София, кв. „Враждебна“, ул. „Осма“, на
улицата пред двора на № 45, подсъдимият И. Л., чрез нанасяне на удар с тухла
в областта на дясната тилно слепоочна област на главата, причинил на К. Х. Л.
лека телесна повреда, изразяваща се в травматичен оток на главата вдясно,
реализирал медико-биологичния признак „болка и страдание“. Причиненото
на тъжителката травматично увреждане по медико- биологичния си характер
осъществява законоустановения признак на лека телесна повреда, изразяваща
се в „болка и страдание“ по смисъла на чл.130, ал.2 от НК, при което е налице
пряка причинно-следствена връзка между извършеното действие от
13
подсъдимия и причиненото телесно увреждане на тъжителката К. Л. в
областта на главата вдясно. Налице са осъществени обективни признаци от
състава на соченото престъпление, което е подкрепено от приетата по делото
съдебномедицинска експертиза, разпити на свидетели и медицински
документи.
Както бе посочено относно деянието на подсъдимата Й. Г., така и относно
подсъдимия И. Л., следва да се отбележи, че при анализа на причиненото
телесно увреждане на тъжителката, изразяващо се в „болка и страдание“,
съдът се ръководи и от Постановление № 3/1979г. на Пленума на ВС, където
подробно се сочи в какво се изразява такова увреждане с посочения медико-
биологичен признак.
Престъплението е извършено от подсъдимия И. Л. виновно, при форма на
вина пряк умисъл, като той е съзнавал общественоопасния характер на своето
деяние, предвиждал е неговите общественоопасни последици /че с нанасянето
на удар с парче тухла в главата на тъжителката ще й причини съответното
телесно увреждане/, като е целял настъпването на този престъпен резултат.
С оглед изложеното във въззивните жалби по отношение оценъчната
дейност на съда, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, както и че
при постановяване на съдебния акт са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила във връзка с анализа и оценката на доказателствата,
следва да се изложи, че фактическите констатации на първоинстанционния
съд са обосновани и почиват на прецизен и правилен анализ на
доказателствения материал, като изводите му в тази насока се споделят изцяло
и от въззивния състав. Оценката на доказателствата, по отношение на
фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, е направена в
съответствие с правилата на формалната логика. При изграждане на
фактическата обстановка от районния съд не са допуснати процесуални
нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са
обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били
подценени или игнорирани за сметка на други.
Съдът е изложил по ясен и убедителен начин в мотивната част на
присъдата изводите си по фактите и тяхната правна оценка, както и
съображенията си относно кредитируемостта на доказателствените средства,
като не е сторил това произволно, а въз основа на задълбочен и правилен
анализ и съпоставка на доказателствените източници едни спрямо други.
Изложил е подробно хронологията на събитията, които е приел за установени,
както и съображенията, обусловили извода му, че с деянието си подсъдимите
лица са осъществили от обективна и субективна страна всички признаци от
състава на вменените им престъпления. Контролиращата съдебна инстанция и
страните по делото не са лишени от възможност да разберат действителната
воля на първоинстанционния съд и начинът на формирането .
Настоящата инстанция изцяло и напълно се солидаризира с правните
изводи на решаващия първоинстанционен съд, касаещи индивидуализацията
14
на наказателната отговорност на подсъдимите лица. Определените наказания
са справедливи и напълно съответстват на обществената опасност на деянията
и дейците. СРС е отчел както данните за съдебното минало на всеки един от
подсъдимите, така и смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, като
правилно е индивидуализирал наказанието за всеки един от тях, съобразно
предвиденото в правната норма на чл. 130, ал. 2 от НК, като е наложил на
подсъдимата Л. наказание „ПРОБАЦИЯ“ включващо следните пробационни
мерки: 1. „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС“ за
срок от 1 (ЕДНА) ГОДИНА, с периодичност 2 пъти седмично и 2.
„ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН
СЛУЖИТЕЛ“ за срок от 1 (ЕДНА) ГОДИНА, а на подсъдимия Л. е наложил
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1500 (ХИЛЯДА И
ПЕТСТОТИН) ЛЕВА, като го е освободил от Наказателна отговорност на
основание чл. 78а от НК.
Предвид изложеното до тук и с оглед съвпадението на крайните изводи на
двете съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че
обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да се
потвърди изцяло. Изложените в жалбите доводи са неоснователни. Присъдата
е постановена при безспорно и коректно изяснена фактическа обстановка, без
да са допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния
закон.
При извършената, на основание чл. 314, ал. 1 НПК, цялостна служебна
проверка на правилността на обжалваната присъда, въззивната инстанция не
констатира наличието на основания, налагащи нейното изменяне или отмяна,
поради което и с оглед изложените съображения същата следва да бъде
потвърдена, а въззивните жалби - оставени без уважение, като неоснователни.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от
НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 242/18.04.2024 г. по НЧХД №
20211110206595 по описа за 2021 г. на СРС – НО, 96-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
15
2._______________________
16