Присъда по дело №42/2021 на Районен съд - Дряново

Номер на акта: 25
Дата: 14 октомври 2021 г. (в сила от 19 май 2022 г.)
Съдия: Емилия Дишева
Дело: 20214220200042
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 11 март 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 25
гр. Дряново, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на четиринадесети
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Емилия Дишева
при участието на секретаря Кремена Димитрова
като разгледа докладваното от Емилия Дишева Наказателно дело частен
характер № 20214220200042 по описа за 2021 година
, въз основа на данните по делото и закона
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Кр. К. П., роден на *** г. в гр. ***, от гр. Дряново, ул.
***, българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, с
ЕГН **********, за НЕВИНОВЕН в това на 11.09.2020 г., около 00,30 ч., в гр.
Дряново, в съучастие, като съизвършител с Кр. Кр. П. от гр. Дряново, чрез нанасяне на
удари с ръце в областта на главата и удари с крака, да е причинил на Н. Й. А., с ЕГН
**********, от гр. Дряново, ул. ***, лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на
главата с хематом и охлузване в лявата слепоочна теменна област, мозъчно сътресение,
болезненост на носа и нащърбяване по ръба на предните долни зъби, довели до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което и на основание
чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по така повдигнатото му обвинение за престъпление
по чл. 130 ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК.
ПРИЗНАВА подсъдимия Кр. Кр. П., роден на *** г. в гр. Габрово, от гр.
Дряново, ул. ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен,
неосъждан, с ЕГН **********, за НЕВИНОВЕН в това на 11.09.2020 г., около 00,30 ч.,
в гр. Дряново, в съучастие, като съизвършител с Кр. К. П. от гр. Дряново, чрез
нанасяне на удари с ръце в областта на главата и удари с крака, да е причинил на Н. Й.
1
А., с ЕГН **********, от гр. Дряново, ул. ***, лека телесна повреда, изразяваща се в
контузия на главата с хематом и охлузване в лявата слепоочна теменна област, мозъчно
сътресение, болезненост на носа и нащърбяване по ръба на предните долни зъби,
довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което и на
основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по така повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл. 130 ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от частния тъжител Н. Й. А., с ЕГН **********, от гр.
Дряново, ул. ***, граждански иск срещу подсъдимите Кр. К. П., с ЕГН ********** и
Кр. Кр. П., с ЕГН **********, двамата от гр. Дряново, ул. ***, за сумата от 1 000 лв. -
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от твърдяното престъпление, ведно
със законната лихва от датата на увреждането – 11.09.2020 г. до окончателното
изплащане, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Н. Й. А., с ЕГН **********, от гр. Дряново, ул. ***, да заплати на
Кр. К. П., с ЕГН ********** и Кр. Кр. П., с ЕГН **********, двамата от гр. Дряново,
ул. ***, сумата от 700 лв. (седемстотин лева), представляваща направени разноски по
делото за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 190, ал. 1 от НПК.
Присъдата подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в
петнадесетдневен срок от днес.

Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________
2

Съдържание на мотивите


Срещу подсъдимите К. К. П. и К. К. П., двамата от гр. Дряново, ул. ***, е
подадена тъжба от Н. Й. А. от гр. Дряново, ул. ***, с която срещу двамата е предявено
обвинение за извършено престъпление по чл. 130 ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК, за
това, че на 11.09.2020 г., около 00,30 ч., в гр. Дряново, в съучастие, като
съизвършители, чрез нанасяне на удари с ръце в областта на главата и удари с крака, са
причинили на частния тъжител лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на
главата с хематом и охлузване в лявата слепоочна теменна област, мозъчно сътресение,
болезненост на носа и нащърбяване по ръба на предните долни зъби, довели до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
В хода на наказателното производство е приет за съвместно разглеждане
предявеният от частния тъжител Н. Й. А. граждански иск срещу подсъдимите К. К. П.
и К. К. П. да бъдат осъдени да му заплатят солидално сумата от 1 000 лв. - обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени от твърдяното престъпление, ведно със законната
лихва от датата на увреждането – 11.09.2020 г. до окончателното изплащане, като
тъжителят Н. Й. А. е конституиран като граждански ищец в наказателния процес.
Подсъдимите заявяват, че са получили препис от тъжбата и разбират предявеното
срещу тях обвинение. Подсъдимият К. К. П. дава обяснения по фактическата
обстановка на деянието, в което е обвинен, като не се признава за виновен и твърди, че
не е удрял частния тъжител.
От цялостната преценка на събраните по делото доказателства - писмени и гласни,
ценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият К. К. П. е баща на подсъдимия К. К. П.. Видно от служебно
изисканите справки за съдимост двамата подсъдими са неосъждани.
Св. С.Д. е бивша съжителка на частния тъжител Н.А., двамата имат дъщеря на 9
години.
Подс. К.П., свидетелите М.Н., С.Д., П.В. и К.М. имали уговорка да се съберат в
дома на св. В. на 10.09.2020 г. вечерта. На 10.09.2020 г., около 22,30 ч. – 22,45 ч., подс.
К.П. и св. М.Н. взели св. С.Д. от дома на родителите в гр. Дряново с лек автомобил
“Хюндай“, собственост на подс. К.П. и съпругата му св. В. П. Автомобилът управлявал
подс. К.П.. Около 23,00 ч. спрели пред дома на св. П.В. в гр. Дряново, ул. ***. Св. В. и
приятелката му св. К.М. ги очаквали на улицата, тъй като малко преди това подс. К.П.
се обадил на св. В. и го помолил да излезе пред дома си, като му казал, че има проблем
с автомобила. П.В. и К.М. видели, че предното стъкло на лекия автомобил е счупено.
Подс. К.П. обяснил, че докато пътували, частният тъжител Н.А. излязъл на пътното
платно, хвърлил нещо по автомобила и счупил стъклото. Подс. К.П. позвънил на баща
си подс. К.П., но тъй като той не отговорил, позвънил на майка си св. В. П. и казал,
че Н.А. е счупил стъклото на автомобила. Св. П. отишла в спалнята, където бил
съпругът , който в момента говорел по телефона. След като затворил, обяснил, че му
се обадил частният тъжител Н.А., който го информирал, че синът му отново е взел
бившата му съжителка св. С.Д. и поискал да отиде при него, за да се “разберат“. Св. П.
разказала на съпруга си за обаждането на сина им, че Н.А. е счупил стъклото на
автомобила. Около 23,10 ч. – 23,15 ч. подс. К.П. излязъл от дома си и с друг,
притежаван от семейството лек автомобил, тръгнал към дома на св. В..
Междувременно св. К.М. и св. С.Д. влезли в дома на св. В.. Частният тъжител
1
Н.А. се свързал със св. С.Д. от профила на дъщеря им в “Месинджър“, като я попитал
дали е нормална и как може да прави такива неща на нейните години. Свидетелката
решила, че Н.А. е взел дъщеря им от дома на родителите ѝ. Попитала го къде се намира
той и къде е детето ѝ, на което А. отговорил, че е в близост до дома си. Св. Д. помолила
св. М. да отиде заедно с нея, за да си пребере детето. Св. М. се съгласила и двете
тръгнали към дома на частния тъжител, който се намирал на около 300 м. от дома на
св. В.. Около 23,30 ч. свидетелките били пред задния вход на къщата, в която живеел
частният тъжител, откъм ул. “Досю Стойнов“. Последният бил на отсрещния тротоар,
облегнат на стена, като малко след това залитнал и седнал на стълбите. Св. Д. го
попитала къде е дъщеря им, на което той не отговорил, а няколко пъти я попитал дали
е нормална. Според показанията на свидетелките поведението на Н.А. било
неадекватно, но не знаят на какво се дължи това.
Междувременно подс. К.П. пристигнал пред дома на св. В. и видял, че
панорамното стъкло на собствения му лек автомобил “Хюндай“ е счупено. Синът му -
подс. К.П. обяснил, че е отишъл с автомобила да вземе св. С.Д. от дома и малко след
това Н.А. хвърлил предмет по предното стъкло и го счупил. Подс. К.П. помолил
всички да отидат заедно с него до дома на Н.А., за да изяснят случилото се. Подс. К.П.
тръгнал с автомобила, с който дошъл, подс. К.П. и св. В. с лекия автомобил “Хюндай“,
а св. М.Н. със собствения си автомобил. След като стигнали до дома на часния
тъжител, паркирали автомобилите на ул. “Досю Стойнов“ откъм страната на неговата
къща и отишли на отсрещния тротоар, където бил частният тъжител, седнал на
стълбище, а срещу него прави стояли свидетелките Д. и М.. Подс. К.П. попитал Н.А.
защо е счупил стъклото на автомобила, на което частният тъжител му отвърнал, че
синът му - подс. К.П. излизал с бившата му приятелка - св. С.Д.. По време на разговора
Н.А. станал от стълбите, изправил се, но не стоял стабилно, а се клател и залитал. А.
отричал да е чупил стъклото, но след като подс. К.П. заявил, че ще извика полиция,
казал, че това не е необходимо и ще плати щетите, но в момента няма пари в себе си.
Обяснил, че ще поиска пари от брат си, звъннал му по тефона, но той не вдигнал. Подс.
К.П. и частния тъжител Н.А. се уговорили да се срещнат на следващия ден, когато А.
да даде парите за счупения прозорец на П.. След това Н.А. пресякъл улицата и се
прибрал в дома си. Когато минал покрай св. Н., същият усетил, че А. миришел на
алкохол. Подсъдимите К.П. и К.П. се качили в управляваните от тях автомобили и се
прибрали в дома си около полунощ. С.Д. и К.М. се качили в автомобила на св. Н.. Тъй
като св. Д. била притеснена от поведението на Н.А., помолила св. Н. да отидат до дома
, за да вземе дъщеря си. Малко преди полунощ пристигнали пред дома , св. Д. взела
дъщеря си, след което св. Н. ги закарал в дома на св. В..
От показанията на св. Й. А., баща на частния тъжител Н.А., се установява, че
същата вечер синът му имал гости, които били на втория етаж на къщата. Свидетелят
не знае кога и дали са си тръгнали гостите, нито кога синът му е излязъл навън. През
нощта чул “гюрултия“ на улица Досю Стойнов. Погледнал през прозореца и видял на
отсрещния тротоар сина си и още четири, пет човека, които се карали и размахвали
ръце. Когато синът му се прибрал от носа му течала кръв. Кръв имало и по устата и
брадата му. Свидетелят и съпругата му почистили кръвта с кислородна вода и
сложили тампони в ноздрите му, при което кръвта спряла. Свидетелят не видял
наранявания по лицето, устата и зъбите на сина си. Св. Й. А. го попитал какво се е
случило, но той не отговорил. Предложил му да извика “Бърза помощ“, но той отказал
и се качил на втория етаж. Според свидетеля синът му не бил в “толкова нормално
състояние“, като счита, че това е от ударите.
2
От приложения Лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 011815/11.09.2021 г. се
установява, че на 11.09.2021 г. в 18,57 ч. частният тъжител Н.А. е посетил спешното
отделение на МБАЛ “Д-р Тота Венкова“ АД, гр. Габрово, където е бил прегледан от
свидетеля д-р АЛ. Ст.. При прегледа е установен хематом в теменна област, поставена
е диагноза “мозъчно сътресение“. Проведена е консултация с хирург. В допълнителен
лист към листа за преглед, в 20,30 ч. хирургът е отразил „Мъж бит вчера в ранните
часове. Не е губил съзнание. С оплакване от световъртеж и главоболие. Не е повръщал.
Без отпадна и огнищна неврологична симптоматика“. Предложена е хоспитализация,
но тъжителят отказал.
От представеното копие от ръкописна бележка, подписана и подпечатана от д-р
М.Ц., ИППМП-ДК гр. Велико Търново, се установява, че при извършен на 11.09.2020 г.
преглед на тъжителя, са установени “леки фрактури на долните централни и латерални
резци. Дъвкателната функция не е нарушена и няма болкова симптоматика“.
На 14.09.202020 г. тъжителят посетил д-р Я.К., който след преглед е издал
съдебномедицинско удостоверение № 117/2020 г. за констатираните телесни
увреждания: в лявата слепоочно-теменна област на главата е установено зарастващо
охлузване с розова кожа на площ от около 1/1,5 см., като се опипва и подкожно
уплътнение с диаметър около 3-4см в диаметър (вероятно
организиран хематом), болезненост при раздвижване на хрущялната част на носа, леко
нащърбяване по резците (предни зъби) от долната зъбна редица.
От заключението на назначена по делото съдебномедицинска експертиза,
изготвена от вещото лице д-р Я.К., се установява, че Н. Й. А. е получил следните
увреждания - контузия на главата с хематом и охлузване в лявата слепоочно-теменна
област, клинични данни за мозъчно сътресение - лека степен (по оплакванията);
нащърбяване по ръба на предните долни зъби (резци). Имал е субективни оплаквания
от главоболие, гадене, световъртеж, болезненост на носа.
По механизъм на причиняване хематомът с повърхностно охлузване на главата
може да се получи при удар с или върху твърд тъп предмет с леко тангенциално (под
ъгъл спрямо повърхността) въздействие. По-вероятно е да се получи при удар с
предмет, ритник или падане на терена. Възможно е травмата на главата да се получи
при падане на земята или ритник, при описания инцидент. Подобно нащърбяване на
ръба на зъбите може да се получи при удар на челюстите една в друга - замах при
падане, при удар в брадичката или подобни (не при директен удар в зъбите). Не може
да се уточни давност на нащърбяването на зъбите и дали също е свързано с инцидента.
Няма регистрирани травми по лицето.
От изслушването на вещото лице в съдебно заседание става ясно, че заключението
му относно наличието на мозъчно сътресение се базира на преценката на лекаря от
спешно отделение, прегледал частния тъжител и поставил диагноза “мозъчно
сътресение“. Според вещото лице такава диагноза се поставя на база комплекс от
оплаквания, симптоми и множество отклонения в неврологичния статус. В случая е
имало типични за мозъчно сътресение оплаквания от страна на тъжителя – субективни
данни, но няма обективно доказани данни за мозъчно сътресение - образни
изследвания със скенер, нито променен неврологичен статус, а само клинични данни -
преценка на лекаря, който е извършил прегледа и поставил клиничната диагноза, която
не е потвърдена по никакъв обективен начин.
Според вещото лице, ако се приеме, че е налице мозъчно сътресение, то е довело
до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Хематомът с охлузване на
3
главата са довели до болка и страдание за срок от около 5-7 дни. Нащърбяването на
долните зъби не представлява нито разстройство на здравето, нито болка и страдание,
като освен това не може да се уточни давността му и дали е свързано със случая, тъй
като не е констатирано увреждане по меките тъкани като устни, венци или някъде в
областта около зъбите.
С оглед заявеното от вещото лице, че заключението му за наличието на мозъчно
сътресение се базира на поставената от лекаря в спешно отделение диагноза, беше
допуснат до разпит д-р А. С. След предявяването на лист за преглед на пациент в
КДБ/СО № 011815/11.09.2020 г. свидетелят заявява, че като анамнеза е вписал това,
което му е съобщено от пациента – “Вчера понесъл побой с юмруци - удари основно в
теменната област на главата. Днес 11.09.2021 г. към 12:00 ч. с гадене, повръщане,
главоболие, световъртеж, кървене от носа“. При прегледа установил хематом в теменна
област, но не видял проява на посочените оплаквания. Тъй като тъжителят съобщил, че
е бил бит и имал характерни за мозъчно сътресение оплаквания за гадене, повръщане,
главоболие, световъртеж и кръвотечение от носа, и след като прегледа е установен
хематом в теменната област, свидетелят имал съмнение за мозъчно сътресение, поради
което вписал такава диагноза в системата и извикал за консултация хирург, който да я
потвърди. Свидетелят не може да каже със сигурност дали тъжителят е имал мозъчно
сътресение, но от съобщените от него оплаквания и установения при прегледа хематом
на главата, било напълно възможно да е имал такова. В листа за преглед е отразено, че
е назначена терапия - система физиологичен разтвор с деган против гадене и
повръщане. Свидетелят предполага, че терапията най-вероятно е назначена от хирурга,
но не може да отговори със сигурност дали е изпълнена. От показанията на свидетеля,
както и от изслушването на вещото лице д-р Я.К. в съдебно заседание, се установява,
че обичайна практика при пациенти с удари в главата, с данни за гадене, повръщане и
световъртеж, е да се хоспитализират за два дни в хирургично отделение за наблюдение,
с цел да се избегнат по-тежки усложнения, като загуба на съзнание, гърчове и др.
По делото не са ангажирани доказателства от страна на частния тъжител във
връзка с твърденията му, че е изпитвал болки в областта на главата повече от месец,
болки при дъвчене и хранене, зашеметяване, както и че изпитва реален страх от
подсъдимите.
Изложената фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на
свидетелите М.Н., С.Д., П.В., К.М., В. П., д-р А. С., от обясненията на подсъдимия
К.П., частично от показанията на св. Й. А. и писмените доказателства по делото.
Въз основа на така приетата фактическата обстановка, съдът намери, че не се
доказват твърденията, изложени в частната тъжба, че на 11.09.2020 г., около 00,30 ч., в
гр. Дряново, подсъдимите в съучастие, като съизвършители, да са нанесли удари с
ръце в областта на главата и удари с крака на частния тъжител, с които да са му
причинили лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата с хематом и
охлузване в лявата слепоочна теменна област, мозъчно сътресение, болезненост на
носа и нащърбяване по ръба на предните долни зъби.
На първо място не се доказаха твърденията относно времето, когато се твърди, че
е станало това, а именно на 11.09.2020 г., около 00,30 ч. От показанията на св. М.Н.,
С.Д., П.В. и К.М. се установява, че разговорът между частния тъжител и подс. К.П., на
който е присъствал и подс. К.П., се е провел и приключил на 10.09.2020 г. преди
полунощ, а не на 11.09.2020 г. Макар свидетелите да не си спомнят точно в колко часа
са си тръгнали от пред дома на тъжителя А., са категорични, че са тръгнали
4
едновременно с двамата подсъдими на 10.09.2020 г. преди полунощ. Св. С.Д. заявява,
че след като разговорът между подс. К.П. и частния тъжител приключил, последният се
прибрал в дома си, а тя заедно със св. М. се качили в автомобила на св. Н., който ги
закарал до дома , където били минути преди 0,00 ч. Горното се потвърждава и от
показанията на св. Н. и св. М., която освен това заявява, че когато пристигнали пред
дома на св. Д., говорила по телефона с приятеля си св. В., който казал, че подс. К.П.
го е закарал и оставил пред тях и я попитал къде е и кога ще се прибере. В тази насока
са и показанията на св. В. П., която е категорична, че подсъдимите са се прибрали в
дома си около полунощ на 10.09.2021 г. срещу 11.09.2021 г. На следващо място от
показанията на св. д-р А. С., прегледал частния тъжител на 11.09.2021 г. за времето от
18,57 ч. до 19,42 ч., се установява, че в листа за преглед е вписал, че частният тъжител е
понесъл побой вчера, т. е. на 10.09.2021 г., тъй като това му било съобщено от
пациента. Обстоятелството, че проведеният между подс. К.П. и частния тъжител
разговор пред дома на последния е приключил на 10.09.2021 г. преди полунощ, не се
опровергава и от показанията на св. Й. А., който не може да каже на коя дата и час е
чул разправията на улицата пред дома си, но било късна вечер и тъкмо щял да си ляга.
Първоначално заявява, че това е било между 23,00 ч. и 1,00 ч., а след това, че се е
случило между 0,00 ч. и 0,30 ч. през нощта.
На следващо място не се доказаха твърденията на частния тъжител, че двамата
подсъдими в съучастие са му нанесли удари с ръце в областта на главата и удари с
крака, с които да са му причинили твърдяните телесни увреждания. Всички свидетели,
присъствали на разговора пред дома на частния тъжител, са категорични, че макар
разговорът да се е водел на висок тон и да е имало ръкомахания за обяснения, не е
имало посягане, налитане на бой и нанасяне на удари, както от страна на подс. К.П. и
подс. К.П., така и от частния тъжител Н.А.. Св. Й. А., баща на частния тъжител, също
заявява, че не е видял нанасяне на удари, но тъй като хората под прозореца се карали и
размахвали ръце, предположил, че се бият. Макар в последствие да попитал сина си
какво се е случило, той не му отговорил и не обяснил нищо. Съдът не кредитира с
доверие показанията на св. Й. А., че след като видял разправията слязъл на улицата,
където на отсрещния тротоар седял синът му, тъй като тези показания се опровергават
от показанията на другите свидетели, които са категорични, че след като разговорът
приключил, частният тъжител се прибрал в дома си.
Макар при прегледа на частния тъжител на 11.09.2021 г. от д-р А. С., както и при
последващия такъв на 14.09.202020 г. от д-р Я.К., във връзка с издаването на
съдебномедицинско удостоверение, да е установен хематом в теменна област, не може
да се приеме, че същият е в резултат на действия на подсъдимите, доколкото по делото
не се доказа те да са нанасяли удари на частния тъжител. Освен това съгласно
заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза е напълно
възможно хематомът с повърхностно охлузване да се получи и при падане на терен.
При прегледите не са установени травми по лицето на частния тъжител и не може да се
уточни давност на нащърбяването на зъбите, както и дали същото е свързано с
инцидента. На следващо място заключението на вещото лице д-р Я.К. за наличието на
мозъчно сътресение се базира на поставената от д-р А. С. диагноза при прегледа на
частния тъжител в спешно отделение. Разпитан като свидетел д-р А. С. заяви, че тъй
като тъжителят съобщил, че е бил бит и имал характерни за мозъчно сътресение
оплаквания за гадене, повръщане, главоболие, световъртеж и кръвотечение от носа, и
след като прегледа установил хематом в теменната област, имал съмнение за мозъчно
сътресение, поради което вписал диагноза “мозъчно сътресение“. Тази диагноза обаче,
5
не е потвърдена по никакъв обективен начин. Липсват образни изследвания със скенер,
нито е на лице променен неврологичен статус. След консултация с хирург, същият е
вписал, че пациентът не е повръщал и е без отпадна и огнищна неврологична
симптоматика. На последно място в противоречие на изложеното в тъжбата, че
подсъдимите са нанесли и няколко удара с крака в тялото на частния тъжител, такива
увреждания не са установени.
Съгласно разпоредбата на чл. 102, т. 1 от НПК в наказателното производство
подлежат на доказване извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него,
като по силата на чл. 103, ал. 1 от НПК, тежестта да се докаже обвинението по дела от
частен характер лежи върху частния тъжител. След направената съвкупна оценка на
всички събрани доказателства, съдът намира, че обвинението, в лицето на частния
тъжител, не доказа по несъмнен начин участието на подсъдимите в извършване на
твърдяното престъпление. По изложените по-горе съображения, тъй като по делото не
се доказа на 11.09.2020 г., около 00,30 ч., в гр. Дряново, подсъдимите в съучастие като
съизвършители, да са нанесли удари с ръце в областта на главата и удари с крака на
частния тъжител, с които да са му причинили лека телесна повреда, изразяваща се в
контузия на главата с хематом и охлузване в лявата слепоочна теменна област, мозъчно
сътресение, болезненост на носа и нащърбяване по ръба на предните долни зъби, съдът
призна подсъдимите за невиновни и ги оправда по повдигнатото им от частния
тъжител обвинение по чл. 130 ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК.
Като последица от оправдаването по предявеното обвинение, съдът отхвърли
предявеният граждански иск от частния тъжител Н. Й. А. срещу подсъдимите К. К. П.
и К. К. П. за сумата от 1 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от
твърдяното престъпление, ведно със законната лихва от датата на увреждането –
11.09.2020 г. до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото на основание чл. 190, ал.1 от НПК съдът осъди частния
тъжител да заплати на подсъдимите сумата от 700 лв. - направени разноски по делото
за адвокатско възнаграждение
В този смисъл е произнесена присъдата.


РАЙОНЕН СЪДИЯ :

6
Съобщи за изтекли лични данни