Решение по дело №283/2024 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Делото е образувано по жалба на К. Г. М. с постоянен адрес в гр. Габрово против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движение по пътищата № 24-0240-000036 от 27.06.2024 година, издадена от полицейски инспектор в Районно управление - Балчик към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Добрич.

В жалбата се развиват доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед поради противоречие с материалния и процесуалния закон. Прави се искане за отмяна на оспорената заповед.

В открито съдебно заседание оспорващият К. Г. М. не се явява и не се представлява. В депозирана по делото молба, подадена от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, се поддържа жалбата, както и искането по същество, като се развиват доводи в насока основателност на оспорването; претендира се присъждане на направените по делото разноски /л. 36-40/.

Ответната страна полицейски инспектор в Районно управление - Балчик към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Добрич не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание. В депозиран по делото писмен отговор се развиват доводи за неоснователност на оспорването /л. 21-22/.

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, указан от административния орган в оспорения акт. Заповедта е връчена на оспорващия на 27.06.2024 година /л. 16 и л. 8 от адм. дело № 327/2024 на АС – Добрич/, а жалбата срещу заповедта е изпратена до съда чрез пощенски оператор на 01.07.2024 година /л. 13 от адм. дело № 327/2024 на АС – Добрич/.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движение по пътищата № 24-0240-000036 от 27.06.2024 година, издадена от полицейски инспектор в Районно управление - Балчик към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Добрич, на оспорващия К. М. на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е наложена следната мярка: прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 /шест/ месеца до 1 /една/ година, а именно за 190 /сто и деветдесет/ дни, като са отнети СРМПС с посочен номер и 2 броя регистрационни табели [рег. номер]. В мотивите на заповедта е посочено, че на посочена улица в с. Кранево, на 26.06.2024 година около 10:00 М., като собственик на описан в заповедта автомобил, е допуснал последният да бъде управляван от идентифицирано с три имена физическо лице, което не притежава валидно СУМПС – представеното е английски образец и не е подменено след пребиваване повече от 3 месеца с последно регистрирано влизане на 26.03.2022 година. За констатираното нарушение е съставен АУАН серия GA, бланков № 696538 /л. 9/.

Принудителната административна мярка по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден процесуален ред, различен от реда за търсене на административнонаказателна отговорност.

По смисъла на чл. 171 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача или собственика на МПС съответно на хипотезата на правната норма административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение /АУАН/, съставен от компетентните длъжностни лица.

В хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

За установяване на нарушението, извършено от водача на посочения в процесната заповед автомобил, е съставен АУАН серия GA, бланков № 696538 /л. 9/, в който акт е описано, че на 26.06.2024 година около 10:00 часа, в с. Кранево посоченият водач управлява лекия автомобил, собственост на М., със СУМПС с посочен номер, издадено от Великобритания на 10.06.2017 и валидно до 09.06.2027 година, като извършеното представлява нарушение на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП – български гражданин управлява МПС с чуждестранно национално свидетелство, без да е подменено след пребиваване повече от 3 месеца.

Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на заповед от вида на оспорената. В този смисъл АУАН безспорно е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и би следвало да съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1 от АПК.

В настоящия случай съдът намира, че от представената административна преписка не се установява по безспорен и несъмнен начин посочените в нормата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП материалноправни предпоставки за прилагане на процесната мярка да са били налице.

Разпоредбата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП регламентира, че българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната. По силата на чл. 150 от ЗДвП, всяко ППС, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач. Съгласно чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС.

Спорно в процесния случай е конкретното свидетелство за управление на МПС, безспорно установено, че е издадено от Великобритания на посоченото в заповедта лице, валидно ли е на територията на страната. Българските граждани могат да управляват МПС на територията на страната с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната.

Напускането на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство е считано от 31.12.2020 година По аргумент от посочената разпоредба на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, следва, че същата позволява управление на МПС на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, при положение че същото е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария. С оглед горното издадените до 31.12.2020 година /датата на напускане на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство/ от Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия СУМПС са валидни на територията на Република България.

От данните в административната преписка се установява, че СУМПС, издадено на водача на процесното МПС от Обединено Кралство Великобритания, е издадено на10.06.2017 и е валидно до 09.06.2027 година, т.е. към датата на издаване посоченото СУМПС се явява издадено от държава - членка на Европейския съюз, поради което за него не важи тримесечното задължение по смисъла на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, тъй като в ЗДвП липсва разпоредба, която изрично да урежда статута на тези СУМПС, след датата на излизане на Обединено Кралство Великобритания от ЕС - 31.01.2020 година. Преценката за валидност на СУМПС, издадени от Обединено кралство Великобритания преди 31.12.2020 година със срок, изтичащ след тази дата, е предоставена на отделните държави – членки на ЕС. В този смисъл, в официалната страница на МВР на Република България е отбелязано, че след изтичане на преходния период СУМПС, издадени от Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия ще бъде признавано като СУМПС, издадено от държава, която е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата от 1968 година и отговарящо на изискванията на приложение № 6 към нея.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че процесната заповед не е надлежно мотивирана, в нарушение на изричното изискване на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП/, както и издадена без изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, включително чрез служебно събиране на доказателства.

По аргумент от разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки, вкл. и такива от вида на процесната, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Контролът по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени в закона и издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществяват от съответните служби по тази глава, съгласно чл. 170, ал. 1 от ЗДвП. На настоящия съдебен състав е служебно известно, че със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 година на министъра на вътрешните работи са определени структурите на МВР, които да осъществяват контрол по ЗДвП, като в т. 1, 1.3 са посочени областните дирекции на МВР, а със Заповед № 357з-924 от 07.04.2022 година на Директора на ОД на МВР – Добрич /л. 34/ за оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР – Добрич да прилагат принудителни административни мерки по ЗДвП на основание чл. 43, ал. 4 от ЗМВР и горепосочената заповед на министъра на вътрешните работи, едно от основанията за издаване на която е коментираната по-горе заповед за определяне на службите за контрол, са определени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки посочените в заповедта длъжностни лица, включително полицейски инспектор „Пътен контрол“ в РУ при ОДМВР - Добрич /т. I. 7. от заповедта/, т.е. издателят на оспорената пред съда заповед е от компетентните длъжностни лица, които са определени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП и в частност на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП.

Процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движение по пътищата № 24-0240-000036 от 27.06.2024 година, издадена от полицейски инспектор в Районно управление - Балчик към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Добрич, е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона /чл. 172, ал. 1 от ЗДвП/ писмена форма, но при описаните по-горе нарушения, касаещи приложението на материалния закон и административнопроизводствените правила, които нарушения налагат отмяна на заповедта като незаконосъобразна.

Искането на оспорващата страна за присъждане на направените по делото разноски е своевременно направено и основателно с оглед крайния изход на спора, поради което следва да бъде уважено. Ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на оспорващата страна 10 /десет/ лева дължима и платена държавна такса /л. 12 от адм. дело № 327/2024 на АС – Добрич/ и 1000 /хиляда/ лева уговорено и внесено адвокатското възнаграждение съгласно посоченото в Договор за правна защита и съдействие /л. 11 от адм. дело № 327/2024 на АС – Добрич /, по отношение на който размер не е налице възражение за прекомерност.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движение по пътищата № 24-0240-000036 от 27.06.2024 година, издадена от полицейски инспектор в Районно управление - Балчик към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Добрич.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Добрич да заплати на К. Г. М. от гр. Габрово с [ЕГН] сумата от 1010 /хиляда и десет/ лева, представляваща разноски по делото.

На основание чл. 172, ал. 5, изр. 2 от ЗДвП настоящото решение не подлежи на обжалване.