Р
Е Ш Е Н И Е № 29
Гр. Сливен, 24.02.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на втори
февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен
съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора …………………..
и при секретаря Галя Георгиева,
като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно дело № 239 по
описа на Административен съд гр. Сливен за 2020 година, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от АПК.
Образувано е по жалба от К.А.К. –
Л. *** срещу Заповед № СН-3-782/17.09.2019 г. на Директора на Областна дирекция
по безопасност на храните – Сливен, с която на основание чл. 31 т. 1 от
Устройствения правилник на БАБХ, във връзка с Разпореждане № 15/17.09.2019 г.
на официален ветеринарен лекар при ОДБХ – Сливен е назначена комисия в състав
инспектори ЗХОЖ ОДБХ – Сливен, която в срок от два дни при спазване
изискванията за защита и хуманно отношение към животните да извърши умъртвяване
на 3 броя свине без индивидуална маркировка, като е разпоредено умъртвяването
да се извърши в присъствието на собственика, да се състави протокол от
комисията, като труповете на умъртвените животни се предадат на екарисаж.
В жалбата се релевират доводи за
незаконосъобразност на акта. Твърди се, че разпоредбите на чл. 139 и чл. 139а
от ЗВМД вменяват на органите на БАБХ да извършат ветеринарномедицински
изследвания и едва при положителни проби, да се премине към умъртвяване на
животни. Жалбоподателят счита, че заповедта е издадена без законово основание в
нарушение на материалния и процесуалния закон. До момента липсвала заповед на
министъра на земеделието, храните и горите, която да даде основание на
директора на ОДБХ да издаде друга за реализиране мерките за безопасност срещу
африканската чума по свинете, като била налице само една препоръка от Областния
управител. Позовава се на чл. 1 ал. 2 т. 1 б. „в“ от Наредба № 44/20.04.2006 г.
за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти, според която
норма изискванията на наредбата, с изключение на чл. 11 ал. 5 не се прилагат за
обекти на физически лица, в които се отглеждат за лични нужди до пет прасета за
угояване. Конкретните ветеринарномедицински изисквания в цитирания текст на чл.
11 ал. 5 от Наредбата били спазени от Л. и животновъдният обект тип „заден
двор“ отговарял на същите. Наредбата била издадена на основание чл. 137 ал. 10
от ЗВМД, определящ начина на регистрация на животновъдните обекти. Цитира и
норми на Наредба № 102/21.08.2006 г. за мерките за профилактика, ограничаване и
ликвидиране на болестта африканска чума по свинете и на Наредба № 22/14.12.2005
г., в която връзка твърди, че не е в правомощията на органите на БАБХ да
извършват умъртвяване на животни, като животните на оспорващата не са болни,
нито в контакт с такива животни. До момента на подаване на жалбата нямало
иззета официално и изследвана проба, установяваща наличие на АЧС дори в радиус
от 20 км. Жалбоподателят заявява още, че с постановения акт са нарушени
изискванията на Директива 2002/60/ЕО на Съвета от 27 юни 2002 г. за определяне
на специфични разпоредби за борба с африканската чума по свинете, както и че
умъртвяването на животни следва да се извършва при спазване изискванията на Регламент (ЕО) № 1099/2009 г.
на Съвета от 24 септември 2009 г. – от собственика на животните, а не от
органите на БАБХ. Моли съда за отмяна на оспорената заповед, като материално и
процесуално незаконосъобразна.
В с.з. оспорващата К.А.К. – Л.,
редовно и своевременно призована, се явява лично, поддържа жалбата и моли съда
да я уважи. Претендира разноски по делото. В писмени бележки доразвива
изложените в жалбата доводи.
В с.з. административният орган
Директор на Областна дирекция по безопасност на храните - Сливен, редовно и
своевременно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните, прие за установено следното от
фактическа страна:
С писмо изх. № 91-726/29.07.2019
г. на Министъра на земеделието, храните
и горите до областните управители било указано в 20 км. зони около
индустриалните ферми и в конкретно посочен срок да се преустанови отглеждането
на свине в обекти тип „заден двор“, като след изтичане на срока, се пристъпва
към умъртвяване на животните от компетентния орган – ОДБХ, съобразно чл. 139а
от ЗВМД. Въз основа на цитираното указание, с писмо изх. № СН-3941/30.07.2019
г. Областният управител на Област Сливен уведомил кметовете на общини в областта,
че следва в 20 км. зони около индустриалните ферми, намиращи се на територията
на Област Сливен да се преустанови отглеждането на свине в обектите тип „заден
двор“.
Съобразно горното указание, с
Доклад изх. № СН-3933/30.07.2019 г. Директорът на ОДБХ – Сливен определил 20
км. зона на биосигурност за определени по списък населени места, измежду които
и с. Б.
С Уведомление вх. №
СН-5095/17.09.2019 г. от инспектор ЗХОЖ ОДБХ – Сливен Директорът на ОДБХ –
Сливен бил уведомен, че при извършена проверка в л. с., с. на К.А. К. в с. Б.
се отглеждат свине без индивидуална маркировка, с неясен произход и в
нерегистриран животновъден обект, съставляващо нарушение на забраната по чл.
139 ал. 1 т. 1 от ЗВМД и се налага да бъде извършено умъртвяване на животните в
това стопанство. На същата дата срещу К. бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение № 68, в който било прието извършено административно
нарушение по смисъла на чл. 132 ал. 1 т. 18 от ЗВМД и била ангажирана
административнонаказателната отговорност на К.А. К.
С Разпореждане за умъртвяване на
животни на място и насочването им за обезвреждане № 15/17.09.2019 г., на
основание чл. 139а ал. 1 от ЗВМД и във връзка с горецитираното уведомление и за нарушение на забрана по чл. 139 ал. 1 т.
1 от ЗВМД, установено с АУАН № 68/17.09.2019 г., Директорът на ОДБХ – Сливен
разпоредил да бъдат отнети в полза на държавата и умъртвени на място 3 бр.
свине без индивидуална маркировка в присъствието на К.А. К. В разпореждането е
указано, че същото подлежи на обжалване по реда на АПК.
Със Заповед №
СН-3-782/17.09.2019 г., издадена
на основание чл. 31 т. 1 от Устройствения правилник на БАБХ и във връзка с
Разпореждане № 15/17.09.2019 г., Директорът на ОДБХ – Сливен разпоредил да се
сформира комисия в поименно определен състав от инспектори ЗХОЖ при ОДБХ –
Сливен, като определил действията на обособения колективния орган и наредил
актът да се сведе до знанието на определените в същия поименно длъжностни лица
от структурата на дирекцията.
Заповедта била сведена до
знанието да настоящия жалбоподател Л. на 03.10.2019 г., ведно с разпореждането,
видно от Констативен протокол от извършена проверка на личното ѝ
стопанство.
Жалбата срещу Заповед №
СН-3-782/17.09.2019 г. на Директора на ОДБХ – Сливен е подадена до настоящия
съд на 30.06.2020 г. с искане за отмяна на същата като материално и процесуално
незаконосъобразна. С преценка на тези обстоятелства и след анализ разпоредбата
на чл. 149 ал. 1 от АПК настоящият съдебен състав е приел, че жалбата е
просрочена като подадена извън преклузивния 14 – дневен срок за оспорване на
административни актове и е оставил същата без разглеждане, с прекратяване на
производството с Определение № 249/04.08.2020 г. Този първоинстанционен съдебен
акт е отменен от касационната инстанция с Определение № 15305/10.12.2020 г.,
постановено по адм.д. № 10536/2020 г. по описа на Върховен административен съд.
Със своя съдебен акт касационният състав на ВАС е приел, че Административен съд
– Сливен погрешно е приел просрочие на жалбата, тъй като освен за законосъобразност,
жалбоподателката е навела и твърдение за нищожност на заповедта, поради което
съдебното оспорване, съобразно чл. 149 ал. 5 от АПК не е обвързано със срок.
При тези мотиви делото е върнато на настоящия съд за продължаване на
съдопроизводствените действия и произнасяне по искането за обявяване
нищожността на оспорения акт.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното
дирене годни, относими и допустими доказателствени средства. Съдът изгради
своите изводи от фактическа страна въз основа на всички приложени към
административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от
страните в предвидения законов ред.
Въз основа на така изградената
фактическа обстановка и при очертания предмет на правния спор в дадените
задължителни за настоящата съдебна инстанция указания в Определение №
15305/10.12.2020 г., постановено по адм.д. № 10536/2020 г. на Върховен
административен съд, съдът формира следните изводи от правно естество:
Жалбата е подадена от К.А.К. – Л.
за прогласяване нищожност на Заповед № СН-3-782/17.09.2019 г., издадена на
основание чл. 31 т. 1 от Устройствения правилник на БАБХ и във връзка с
Разпореждане № 15/17.09.2019 г., с която Директорът на ОДБХ – Сливен е разпоредил
да се сформира комисия в поименно определен състав от инспектори ЗХОЖ при ОДБХ
– Сливен, като определил действията на обособения колективен орган и наредил
актът да се сведе до знанието на определените поименно в същия длъжностни лица
от структурата на дирекцията.
Оспорването, доколкото с
процесната заповед се засягат субективни права и законни интереси на Л., е при
условията на чл. 149 ал. 5 от АПК, от легитимирано лице, при наличие на правен
интерес и срещу
административен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА и като такава следва да бъде ОТХВЪРЛЕНА.
При преценка на събраните
доказателства и анализ на относимите правни норми, настоящата съдебна инстанция
намира, че оспореният административен акт е валиден, като издаден от
компетентен административен орган, в предписаната от закона форма и не страда
от драстични пороци, които да го делегитимират до степен нищожност.
Съображенията на съда в тази насока са следните:
Видно от оспорената заповед, правно
основание за нейното издаване е посоченият чл. 31 ал. 1 т. 1 от Устройствения
правилник на Българската агенция по безопасност на храните, съгласно който директорите
на областните дирекции по безопасност на храните ръководят, контролират и
представляват ОДБХ пред трети лица. Нормата е обща и указва правомощия по ръководство
и контрол на съответната дирекция, както и нейното представителство пред трети
лица. В случая, видно от съдържанието на самата заповед, Директорът на ОДБХ –
Сливен е упражнил именно вменени му по силата на горната норма правомощия по
ръководство и контрол в поверената му дирекция, определяйки (назначавайки)
комисия от длъжностни лица с поименно определен състав и професионална
компетентност в дирекцията, с описание на действията, които същата следва да
извърши въз основа на издадено по реда на чл. 139а ал. 1 от ЗВМД разпореждане.
Заповедта е постановена от компетентен орган, в кръга на неговите нормативно
установени правомощия и в изискуемата писмена и предметна форма, поради което
съдът я приема като валиден акт. Същата е постановена по реда и при условията
на чл. 31 ал. 1 т. 1 от ЗВМД, поради което не е нищожен акт. От анализа на
нейното съдържание се установява, че същата има организационен характер –
сформира се, като се определя поименно комисия от длъжностни лица от структурата
на дирекцията и се определят действията, които така определеният колективен
орган следва да извърши. Последните са конкретизирани в друг акт, цитиран в процесната
заповед като фактическо основание за нейното издаване – Разпореждане №
15/17.09.2019 г., издадено на основание
чл. 139а ал. 1 от ЗВМД и с което е разпоредено да бъдат отнети в полза на
държавата и умъртвени на място 3 бр. свине без индивидуална маркировка, с. на К.Л..
Следователно, атакуваната заповед обективира действия с вътрешноведомствен и организационен
характер, по администриране изпълнението на постановеното с правно основание
чл. 139а ал. 1 от ЗМВД разпореждане, което и по своя характер, и по аргумент от
чл. 139а ал. 7 от ЗВМД съставлява индивидуален административен акт, засягащ права,
свободи и законни интереси на адресата по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК и
подлежи на съдебен контрол. Съгласно нормата на чл. 139а ал. 1 от ЗВМД, при
установяване на нарушение по чл. 139 ал. 1 т. 1, официалните ветеринарни лекари
незабавно писмено уведомяват директора на съответната ОДБХ, който издава
разпореждане по образец за налагане на забрана за движение на животните и за
извършване на необходимите ветеринарномедицински изследвания за сметка на
собственика, като при отрицателни резултати от изследванията директорът на ОДБХ
разпорежда на собственика на животните да предприеме действия за регистрация на
животновъдния обект, съответно – за идентификация на животните. Според чл. 139а
ал. 7 от с.з., разпореждането по ал. 1 и ал. 3 може да се обжалва по реда на
АПК. Процесната в настоящото производство заповед администрира действия по
изпълнението на цитираното разпореждане, но именно последното е актът, подлежащ
на съдебен контрол за законосъобразност в насоките, изложени в разглежданата
жалба. И, доколкото в атакувания акт са посочени правните (чл. 31 ал. 1 т. 1 от
ЗВМД) и фактически (Разпореждане № 15/17.09.2019 г.) основания за неговото
издаване, както и обстоятелството, че е постановен от материално, териториално
и персонално компетентен орган, в кръга на неговите властнически правомощия и в
предписаната предметна форма, съдът приема същия за валиден.
На следващо място съдът не
споделя единствения, изложен в жалбата довод в насока нищожност, изразен в
твърдението, че органите на БАБХ не притежават правомощия за умъртвяване на
животни, тъй като според чл. 43 от Наредба № 22/14.12.2005 г., при умъртвяване
на животни с цел ограничаване и ликвидиране на заразни болести се използват
методите, посочени в раздел VII, които гарантират причиняването на сигурна смърт,
което се извършва под контрола на Националната ветеринарномедицинска служба.
Съгласно § 1 ал. 1 от ПЗР на Закона за Българската агенция по безопасност на храните (обн. ДВ, бр.
15/18.02.2011 г.), Българската агенция по безопасност на храните е правоприемник
на активите, пасивите, архива, правата и задълженията на Националната
ветеринарномедицинска служба и на Националната служба за растителна защита, с
изключение на Института по растителна защита, поради което и изложеното в
жалбата твърдение за изначална липса на компетентност се явява неоснователно.
При тези съображения настоящият
съдебен състав намира, че изложените доводи са неоснователни, а атакуваната
административна Заповед № СН-3-782/17.09.2019 г. на Директора на ОДБХ - Сливен
е валидна, като издадена в изискуемата форма и от административен орган,
притежаващ както териториална, така и материална и персонална компетентност. Депозираната
срещу същата жалба с искане за прогласяване нищожността ѝ, се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото с
отхвърляне на оспорването, се явява неоснователно искането на жалбоподателя за
присъждане на разноски по делото.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ искането на К.А.К. – Л. ***
за прогласяване нищожността на Заповед № СН-3-782/17.09.2019 г. на Директора на
Областна дирекция по безопасност на храните – Сливен, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния Административен съд на РБългария в четиринадесет дневен срок от
съобщаването му на страните.
Административен
съдия: