О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№…………../……….07.2019 г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание проведено на шестнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА
МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
като
разгледа докладваното от съдията Маркова
в.ч.т.д.
№ 1143 /2019 г., по описа на ВОС, ТО,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ГПК, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК и е образувано по частна жалба вх. №
42686/13.06.2019 г. от „АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „В. Левски“, № 114, ет. мецанин, представлявано
от Тервел Янчев Кънчев срещу Разпореждане № 23151/28.05.2019 г., постановено по
ч.гр.д. № 7809/2019 г., по описа на ВРС, VIII
с., в частта, с която е оставено без
уважение искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу А.Б.Й.,
ЕГН **********,***, за сумата 206.10 лв.,
такса за експресно разглеждане на документи, сумата 206.10 лв., неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение, за периода 28.04.2018 г. – 01.01.2019
г. и за сумата 245.00 лв., разходи и
такси за извънсъдебно събиране.
В частната жалба се твърди, че разпореждането
е неправилно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. Излага разсъждения относно целта на заповедното производство и
правомощията на заповедния съд. Счита, че неравноправността на отделни
договорни клаузи е особен вид недействителност, който не попада в общите
хипотези на противоречие със закона или с добрите нрави. Излага разсъждения за
същността на неустоечното задължение. Сочи, че
съобразно разясненията дадени с ТР № 1/15.06.2010 г., т.д. № 1/2009 г. ОСТК на
ВКС, неустойката не може да бъде нищожна само поради противоречие с добрите
нрави, както е възприел ВРС. По отношение на претенцията за разходи за извънсъдено събиране на задължението, сочи, че
допълнителните услуги, от които тя е акумулирана са в резултат на виновното
неизпълнение от страна на заемателя на договорното му
задължение да върне получената сума в уговорения срок и представлява такси за
допълнителни услуги, извършени с цел напомняне за изпълнението на поетото
задължение. Начисляването на такива разходи било предвидено от законодателя и
те не са включени в годишния процент на разходите. Сочи, че таксата за
експресно разглеждане на документи е уговорена между страните, съгласно
принципа за свобода на договарянето и начисляването й е съгласно разпоредбата
на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. По същество отправя искане за отмяна на разпореждането и
издаване на заповед за изпълнение за сумите предмет на атакуваното разпореждане
в отхвърлителната му част.
В хипотезата на чл. 413, ал. 2 ГПК, препис от
частната въззивна жалба не е връчван на длъжника.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
След запознаване с писмените доказателства по
делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен
съд намира частната жалба за отчасти основателна, по следните
съображения: Производството пред
ВРС, е образувано по заявление на „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД, ЕИК *********, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен
лист срещу А.Й., за сумите: - 500.00 лв., главница по Договор за паричен заем №
5434564/24.04.2018 г.; - 76.90 лв., договорна лихва за периода 08.05.2018 г. –
01.01.2019 г.; - 206.10 лв., такса за експресно
разглеждане на документи; - 206.10 лв., неустойка за неизпълнение на
задължение, за периода 28.04.2018 г. – 01.01.2019 г.;
- 245.00 лв., разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението; - 14.07
лв., законна лихва за периода 02.01.2019 г. – 21.05.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащане на
вземането. Сочи, че вземането произтича от Приложение № 1/01.02.2019 г. към Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г., сключен
с предходния кредитор – цедент „Вива
Кредит” ООД, ЕИК *********.
За да постанови съдебен акт в атакуваните му
части, първоинстанционния съд е приел, че досежно вземането за такса за експресно разглеждане на
документи, неустойка за неизпълнение на задълженеие
за представяне на обезпечение и разходи и такси за извънсъдебно събиране е
налице хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК - искането противоречи на закона
и добрите нрави.
При произнасянето си по подаденото заявление,
съдът извършва преценка, както на наличието на положителните предпоставки, закрепени
в разпоредбата на чл. 410, ал. 1 ГПК , така и следи за липсата на отрицателните,
съобразно разпоредбата на чл. 411, ал. 2 ГПК. Разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК предвижда, че заявлението следва да съответства на изискванията на чл. 127,
ал. 1 ГПК, т.е. следва да е налице пълна и ясна индивидуализация на вземането,
което се претендира, както и изложение на фактите, от които то произтича, така щото длъжника да прецени дали да
възрази срещу заповедта за изпълнение или не. Тази преценка съдът следва да
извърши преди преценката по съществото на всяко едно вземане.
В случая, съдът намира, че вземането за
неустойка срещу длъжника не е индивидуализирано в достатъчна степен.
Претенциите в заповедното производство следва да бъдат конкретизирани по
начина, по който се извършва индивидуализация на претендираното
вземане и в исковото производство, тъй като при подадено възражение от длъжника
срещу заповедта за изпълнение, вземането подлежи на установяване в исково производство
и е необходимо да е налице идентичност между двата предмета, която се преценява
въз основа на заявлението и исковата молба (така
О № 744/28.10.2010 г., по ч.т.д. № 731/2010 г., на ВКС).
В т. 9 от сезиралото първоинстанционния
съд заявление е посочена сума, претендирана като
неустойка, а в т. 12 е пояснено, че поради неизпълнение на договорни задължения
за предоставяне на обезпечение на длъжника е била начислена неустойка в размер
на 283.50 лв., след изтичане на срока за предоставянето му, до крайния падеж на
договора – 09.01.2018 г. Посочено е, че
тя по своя характер била санкционна, а не мораторна
такава, и е била начислена еднократно от момента на допускане на неизпълнението
като била разсрочена на равни части и включена към всяка от месечните
погасителни вноски като съответно е дължима на падежната дата на всяка вноска.
Обезпечението се изразява в учредяване на поръчителство като са посочени кумулативните
условия, на които следва да отговаря лицето – поръчител, които поначало са
неизпълними, тъй като вероятността да съществува лице, което да отговаря
едновременно на всички поставени условия и едновременно с това да е сред
близките или познатите на кредитополучателя, клони към нула и предварително
поставят длъжника в невъзможност да изпълни това си задължение, което е
нарушение на принципа за добросъвестност при договарянето. Липсват обосновани
допълнителни твърдения, в кои клаузи от договора е уговорено предоставянето на
обезпечение, както и дължимостта на неустойката,
какъв е начина на определяне на размера на последната, както и кога и по какъв
начин настъпва изискуемостта на това задължение на длъжника, на какво основание
е разсрочено плащането на това задължение, респективно е част от погасителния
план. Още повече, че последният се подписва при подписване на договора, към
който момент няма как да е изтекъл срокът за изпълнение на задължението на
кредитополучателя да предостави обезпечение (по
твърдения в заявлението за тридневен срок от сключване на договора).
Отделно от посоченото, прави впечатление, че размерът на претендираната
неустойка е идентичен по размер с претенцията за такса за експресно разглеждане
на документи. Изложените мотиви важат и по отношение на посоченото като
евентуално обезпечение – банкова гаранция, в размер на цялото задължение на заемателя по договора за целия срок на договора, то
поначало също е неясно уговорено – липсва посочване на конкретна сума или суми,
а отделно от това е и неизпълнимо в границите на предоставения тридневен срок и
също е нарушение на принципа за добросъвестност при договаряването,
доколкото поначало банковата гаранция обхваща само главницата по кредита и за
да обхване пълния размер на задължението е необходимо предоставянето на
допълнителни обезпечения пред Банката от страна на заемополучателя,
съобразно нейните условия.
Не е индивидуализирана в достатъчна степен и
претенцията за заплащане на разходи и такси за извънсъдебното събиране на
просрочени задължения. Посочено е, че претенцията възлиза общо на сумата 245.00
лв., но не е налице индивидуализация по какъв начин е формиран този общ размер,
при наличие на твърдения, за различни по вид направени разходи. Принципно е
вярно, че съобразно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Това
обаче в никакъв случай, че означава, че кредиторът по подразбиране е освободен
от конкретното им индивидуализиране според техния вид, доказване на
извършването и стойността на такива услуги, както погрешно счита частния въззивник.
Задължение на заявителя е да индивидуализира
надлежно претенцията си по основание и размер, още повече, че в производството
по чл. 410 ГПК съдът не събира доказателства, нито може да прави изводи въз
основа на представени такива (така ТР № 4/18.06.2014
г., т.д. № 4/2013 г. на ВКС). След като закона не
изисква към заявлението да са представени доказателства за вземането, то именно
в заявлението, което очертава и предмета на спора, следва да е изложена надлежна
конкретизация на претенциите, както по основание, така и по размер, което в
случая не е сторено. Ако ответникът не е наясно, кои са фактите, които пораждат
вземането по заповедта за изпълнение, в т.ч. и размера на претенцията към него,
то той бива поставен в невъзможност да упражни адекватно правата си.
По изложените съображения се налага извода,
че депозираното заявление не отговаря на формалните изисквания на Закона,
поради което и в частта по претендираните неустойка
за непредоставено обезпечение и разходи и такси за извънсъдебно събиране,
предмет на въззивната частна жалба, подлежи на
отхвърляне.
Като е достигнал до идентичен краен извод, първостепенния
съд е постановил законосъобразен и правилен акт, който следва да бъде потвърден
в обсъдените по-горе части.
Не така стои въпросът с претенцията за такса
за експресно разглеждане на документи. Въззивния съд
не споделя мотивите на първостепенния съд за липса на връзка между тази такса и
сключения договор. Както бе посочено по-горе събирането на такси и комисиони за
допълнителни услуги свързани с договора, е законово закрепена възможност за
кредитора. Съставът на ВОС намира, че таксата за експресно разглеждане на
документи представлява услуга, която по естеството си е свързана с договора за
кредит, а именно с неговото сключване.
По изложените съображения разпореждането в
тази му част следва да бъде отменено и постановено издаване на заповед за
изпълнение за сумата 206.10 лв., такса за експресно разглеждане на документи.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П Р Е
Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Разпореждане № 23151/28.05.2019 г.,
постановено по ч.гр.д. № 7809/2019 г., по описа на ВРС, VIII с. в частта, с която е оставено без
уважение искането на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, ЕИК
********* за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу А.Б.Й., ЕГН
**********, за сумата 206.10 лв.,
такса за експресно разглеждане на документи И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ в полза на „АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „В.
Левски“, № 114, ет. мецанин, представлявано от Тервел Янчев Кънчев срещу А.Б.Й.,
ЕГН **********,***, за сумата 206.10 лв. (двеста и шест лева и 10 ст.), такса за експресно
разглеждане на документи, дължима по силата на Приложение № 1/01.02.2019 г. към
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г.,
сключен с предходния кредитор – цедент „Вива Кредит” ООД, ЕИК ********* и Договор за паричен заем №
5434564/24.04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението - 23.05.2019 г. до окончателното изплащане на задължението и
сумата 12.38 лв. (дванадесет лева и 38 ст.), разноски по делото, на осн.
Чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, вр.
чл. 26 НЗПП.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №
23151/28.05.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 7809/2019 г., по описа на ВРС,
VIII с., в останалите му обжалвани части.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.