№ 10971
гр. С, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:П. Т. С. ВЛ.
при участието на секретаря С. ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №
20221110160899 по описа за 2022 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “ф-ма” ЕАД срещу Р. С. В., с
ЕГН: ********** и П. Ст. В., с ЕГН: **********, в обстоятелствената част на която се
твърди, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу ответниците за заплащане разделно – по ½ част от задълженията за всеки от тях, на
сумата от 3558,88лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. Г бл. 4, вх. Б, ет. 6, ап. 34, аб.№ 243533,
за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законна лихва за периода от
28.07.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху сумата за цена на доставена
ТЕ за периода от 16.10.2020г. до 19.07.2022 г. в размер на 573,32лв., цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2019г. до 30.04.2021г. в размер на
49,30лв., ведно със законна лихва върху тази сума за периода от 28.07.2022г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва върху сумата за цена на услуга дялово разпределение за
периода от 31.07.2019г. до 19.07.2022 г. в размер на 10,01лв.
По така подаденото заявление било образувано ч.гр.дело № 40874/2022г. по описа на
СРС, 25 състав, по което била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, постановена по делото е надлежно
съобщена на длъжниците и от същите в срок са подадени възражения, поради което на “ф-
ма” ЕАД са указани правата й по чл.415, ал.1, т.1 ГПК, като исковата молба е подадена в
срок. При така изложените факти и като поддържа, че ответниците, като собственици на
топлоснабден имот, находящ се в гр. С, ж.к. Г бл. 4, вх. Б, ет. 6, ап. 34, аб.№ 243533 са
потребявали топлинна енергия за посочения период, която не са заплатили, ищецът моли да
бъде признато за установено в отношенията между страните, че всеки от ответниците дължи
1
суми както следва: цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 1 779,44
лв. (хиляда седемстотин седемдесет и девет лева и 44 стотинки), ведно със законна лихва за
периода от 28.07.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
16.10.2020г. до 19.07.2022 г. в размер на 286,66 лв. (двеста осемдесет и шест лева и 66
стотинки), цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 24,65 лв.
(двадесет и четири лева и 65 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 28.07.2022г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 31.07.2019г. до 19.07.2022 г. в
размер на 5,00 лв. (пет лева).
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците, чрез адв.Р Р, с който
предявените искове се оспорват. Счита исковата молба за недопустима в частта относно иска
за установяване съществуване на задължение за заплащане на сума за стойност на услуга
дялово разпределение. Посочва се, че Р. С. В. не е потребител на ТЕ за процесния период и
недвижим имот, тъй като на 15.02.2014г. е сключила договор за наем с П. Ст. В., съгласно
който му предоставила за ползване притежаваната от нея ½ ид.ч. от недвижимия имот.
Поради това партидата за топлоснабдения имот е открита само на името на П. Ст. В..
Противопоставя се възражение за изтекла погасителна давност. Излагат се подробни
съображения за недължимост на суми за лихви.
В срока по чл.131 ГПК Р. С. В. е направила и изявление в лично качество, с което
оспорва предявените искове с твърдения, че в процесното жилище живеели брат й със
семейството си. Поддържа, че в действителност няма нищо общо с това жилище и с
натрупания дълг. Моли съда да постанови справедливо решение.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „ф-ма“ ООД не оспорва исковете.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба
между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните
количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и за такса за дялово разпределение в претендирания размер.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е частично
основателен. Съображенията за това са следните:
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране /КЕВР/ - чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като писмената форма на договора не е форма
за действителност, а форма за доказване.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
2
„битовият клиент“, който според легалното определение, дадено в т. 2а от пар. 1 от ДР на ЗЕ
/обн. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012 г./, е клиент, който купува енергия за собствени битови
нужди.
С разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
която е присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са
обявени за потребители на топлинна енергия и като такива са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3, като изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието
на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди /“битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ/ и
като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение №2/17 г. по тълк. дело №2/17 г. на ОСГК на ВКС.
Видно от исковата молба, ищецът претендира, ответниците да са собственици на
топлоснабдения имот. Като П. Ст. В. не оспорва обстоятелството, че е собственик на ½
ид.част от процесния апартамент №34. От Р. С. В. обаче се представя Договор за наем на
недвижим имот от 15.02.2014г. по силата на който е предоставила на брат си П. Ст. В. за
временно възмездно ползване /за срок от 10 години/ собствената си ½ ид.ч. от апартамент
№34. Видно от молба-декларация от 16.09.2002г. партида за имота е открита само на името
на П. Ст. В.. Поради наличието на сключения договор за наем и в съответствие с
разясненията, дадени в Тълкувателно решение №2/17 г. по тълк. дело №2/17 г. на ОСГК на
ВКС, Р. С. В. не се явява потребител на ТЕ в имота и не следва да отговаря за стойността на
потреблението на ТЕ в него. Потребител за исковия период се явява единствено П. Ст. В..
Поради изложеното исковете спрямо Р. С. В. следва да се отхвърлят.
От страна на П. Ст. В. не е направено оспорване на количество, качество и цена на
доставена ТЕ в процесния имот, поради което следва да се разгледа единствено
възражението му за изтекла погасителна давност.
Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк.дело № 3/2011 г.
на ОСГКТК на ВКС, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б."в" от ЗЗД
3
се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 от ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б."в" от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането. При срочните задължения, каквито са процесните за главници,
давността тече от деня на падежа, тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и
кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение. Задълженията на ответника за
заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни /те са били
дължими в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят/. Следователно за
всяка една от претендираните от ищцовото дружество главници, касаещи процесния период,
тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срокът за тяхното заплащане.
За част от исковия период са в сила ОУ от 2014 г./в сила от 12.03.2014 г./, като съгласно чл.
33, ал. 2 от същите клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата в 30 дневен
срок от датата на публикуване на фактурата на интернет страницата на продавача. От ищеца
не са представени доказателства, кога са публикувани фактури на интернет страницата му,
но видно от СТЕ, фактури са издавани всеки месец и при липса на данни за публикуването
им, то следва да се приеме, че са платими в 30 дневен срок от датата на издаването, за която
следва да се приеме, последно число на съответния месец.
С оглед на обстоятелството, че заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК е подадено в съда на 28.07.2022г. съдът намира, че месечно задължение за
м.06.2019г., което е станало изискуемо на 30.07.2019г. не е погасено по давност с оглед 30
дневния период за заплащане. Следователно обхванато от три годишна давност се явява
единствено вземането за м.05.2019г. Въпреки изричните указания на Съда, дадени с
Определение по реда на чл.140 ГПК от страна на ищеца не е посочен размер на претенцията
му за м.05.2019г. На стр.32 от делото е представена фактура съгласно която за периода
01.05.2019г.-30.06.2019г. е начислено потребление на стойност 278,26лв. При липса на други
данни, които да могат да установят потреблението за м.05.2019г., то сумата по фактура
следва да се раздели на 2 и да се приеме, че потреблението е в размер на 139,13лв., която
сума се явява недължима, като погасена по давност. Доколкото иск срещу П. Ст. В. е
предявен за ½ част от задълженията за имота, то следва да се приеме, че погасената по
давност сума, част от тази ½ част е в размер на 69,57лв.
Дължимата главница за доставена ТЕ за периода 01.05.2019г. до 30.04.2021г. е в размер
ан 1779,44лв. и след намаляването й с погасената по давност сума, претенцията следва да се
уважи за сумата 1709,87лв.
Върху главницата от 1709,87лв. се дължи законната лихва, считано от датата на
подаване в съда на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК–
4
28.07.2022г. до плащане на вземането.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното
от страните. За периода на претенцията са били приложими Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „ф-ма“ ЕАД на клиенти в гр. С, одобрени с Решение N OУ –
02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. /приложими по отношение на забавата в
плащанията на сумите за доставена и консумирана топлинна енергия от и след 01.05.2013 г./
Съгласно чл. 32, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „ф-ма“ ЕАД на клиенти в гр. С, одобрени с Решение N OУ – 02/03.02.2014 г. на
ДКЕВР, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период кредитни известия на
стойността на месечните фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата за потребено количество за
отчетния период, в 30 - дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на
продавача, като в чл. 33, ал. 4 от ОУ изрично е предвидено, че продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по фактурите за
потребление след изравняване за целия отчетен период, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Ето защо, купувачът въпреки забавата на месечно дължимите суми не дължи лихва за забава
върху тях, а само върху сумата по окончателната фактура за отчетния период.
По делото на стр.36 е представена справка за задълженията, която не е оспорена от П.
Ст. В., като от нея е видно, че няма олихвяване на вземане за м.05.2019г., поради което
претенцията следва да се уважи за пълния предявен размер на иска спрямо П. Ст. В. - 286,66
лв..
По отношение на сумите за дялово разпределение следва да се посочи, че дяловото
разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите
или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея, ксто редът и начинът на заплащане на услугата дялово
разпределение се определя от „ф-ма“ ЕАД и се обявява по подходящ начин на потребителя.
По силата договорните взаимоотношения между ищеца и третото лице помагач цената на
услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ дялово
разпределение, а по силата на чл.13 ал.1 т.1 от Общите условия на договорите за продажба
на топлинна енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази
услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение се
посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139в, ал.3, т.4 от ЗЕ. Във връзка с това по
силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито
5
страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за
топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово
разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто – потребителите
дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора
сключван по реда на 139в, ал.3, т.4 от ЗЕ между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово
разпределение, а в този по чл. 140, ал.5, т.8 от ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ
дялово разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора
обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото
както те се определят от закона. Ето защо, съдът приема, че законът установява задължение
на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово
разпределение, чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение дали
топлофикационното дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е
платило тази цена на търговеца, извършващ дялово разпределение, както и е без значение
дали общите условия на топлофикационното дружество установяват задължение на
купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово
разпределение. Единственото условие (основание) за задължението на потребителите за
плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за дялово
разпределение да е извършена. В производството не се спори, че услугата е била извършена,
поради което и предявения иск за сумата 24,65 лв. следва да се уважи.
Върху сумата за цена на извършена услуга за дялово разпределение не следва да се
присъжда мораторна лихва доколкото няма данни П. Ст. В. да е бил поканен да заплати
сумата и да е поставен в забава.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК П. Ст. В. дължи на „ф-
ма“ ЕАД разноски съразмерно на уважените спрямо него искове. По делото от ищеца са
направени разноски в размер на 110.50лв. за заплащане на държавна такса и следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. сумата от 210,50лв. следва да
се раздели на 2, поради това, че се уважават исковете само спрямо един от ответниците и
получената сума от 105,25лв. да се присъди съразмерно на уважената част от исковете в
размер на 101,50лв.
По разноските присъдени по ч.гр.дело № 40874/2022г. по описа на СРС, 25 състав:
Р. С. В. не дължи разноски и в заповедното производство.
С оглед частичното уважаване на исковете спрямо П. Ст. В., присъдените разноски за
заплатена държавна такса следва да се намалят до размер на 40,42лв., а присъденото
юрисконсултско възнаграждение до размер от 24,11лв.
От Р. С. В. се претендират разноски за заповедното производство в размер на 100лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение, които следва да се присъдят.
От процесуалния представител на Р. С. В. адвокат Р К Р е поискано да бъде
6
присъдено възнаграждения пряко на нея за осъществено безплатно процесуално
представителство. Видно от представения Договор за правна защита и съдействие е
уговорено предоставяне на безплатна правна помощ на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. на
матриално затруднено лице. В полза на адвокат Р Р следва да се присъди възнаграждение в
размер на 509,58лв., изчислено съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й към момента на
сключване на договора.
От П. Ст. В. също се претендират разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
заповедното производство в размер на 50лв., които следва да се присъдят съразмерно на
отхвърлената част от исковете в размер на 1,78лв. С оглед изключително ниския размер,
разноските следва да се приспаднат от тези, дължими в полза на ищеца за юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство, като след компенсацията дължимото в полза
на ищеца е 22,33лв.
От процесуалния представител на П. Ст. В. адвокат Р К Р е поискано да бъде
присъдено възнаграждения пряко на нея за осъществено безплатно процесуално
представителство. Видно от представения Договор за правна защита и съдействие е
уговорено предоставяне на безплатна правна помощ на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. на
матриално затруднено лице. В полза на адвокат Р Р следва да се присъди възнаграждение в
размер на 18,13лв., изчислено съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й към момента на
сключване на договора и съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 422, вр. чл.415,
ал.1, т.2 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.149 ЗЕ, вр. чл.86 ЗЗД, предявени от “ф-ма” ЕАД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. “Я” № **, против П. Ст. В., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. С, ж.к. Г бл. 4, вх. Б, ет. 6, ап. 34, че П. Ст. В. дължи на “ф-ма” ЕАД
сума в размер на 1709,87лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. Г бл. 4, вх. Б, ет. 6, ап. 34, аб.
№ 243533, за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законна лихва за периода от
28.07.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху сумата за цена на доставена
ТЕ за периода от 16.10.2020г. до 19.07.2022 г. в размер на 286,66 лв. и цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2019г. до 30.04.2021г. в размер на 24,65
лв., ведно със законна лихва върху тази сума за периода от 28.07.2022г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №
40874/2022г. по описа на СРС, 25 състав, като ОТХВЪРЛЯ претенциите за установяване
дължимост на главница за сумата над 1709,87лв. до пълния предявен размер от 1779,44 лв. и
за установяване дължимост на мораторна лихва върху сумата за цена на услуга дялово
7
разпределение за периода от 31.07.2019г. до 19.07.2022 г. в размер на 5,01лв.
ОТХВЪРЛЯ искове с правно основание чл. 422, вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.149 ЗЕ, вр. чл.86 ЗЗД, предявени от “ф-ма” ЕАД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление: гр. С, ул. “Я” № **, за признаване за установено, че Р. С. В., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. С, ж.к. Г бл. 4, вх. Б, ет. 6, ап. 34, дължи на “ф-ма” ЕАД сума в
размер на 1779,44 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. Г бл. 4, вх. Б, ет. 6, ап. 34, аб.№
243533, за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законна лихва за периода от
28.07.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху сумата за цена на доставена
ТЕ за периода от 16.10.2020г. до 19.07.2022 г. в размер на 286,66 лв. и цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2019г. до 30.04.2021г. в размер на 24,65
лв., ведно със законна лихва върху тази сума за периода от 28.07.2022г. до изплащане на
вземането и мораторна лихва върху сумата за цена на услуга дялово разпределение за
периода от 31.07.2019г. до 19.07.2022 г. в размер на 5лв., за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 40874/2022г. по описа на СРС, 25 състав.
ОСЪЖДА П. Ст. В., с ЕГН: **********, да заплати на „ф-ма“ ЕАД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Я“ № **, разноски по ч.гр.дело № 40874/2022г.
по описа на СРС, 25 състав в размер на 40,42лв. за заплатена държавна такса и 22,33лв. за
юрисконсултско възнаграждение, както и на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК разноски в
производството съобразно с уважената част от исковете в размер на 101,50лв.
ОСЪЖДА „ф-ма“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Я“
№ **, да заплати на Р. С. В., с ЕГН: ********** на осн.чл.78, ал.3 ГПК разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение по ч.гр.дело № 40874/2022г. по описа на СРС, 25
състав в размер на 100лв.
ОСЪЖДА „ф-ма“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Я“
№ **, да заплати на адвокат Р К Р, с ЕГН ********** и служебен адрес: гр.С, ж.к.“Л“, бл.44,
вх.Б, офис на партерен етаж, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ и съдействие на Р. С. В., с ЕГН: ********** в размер
на 509,58лв. и за предоставена безплатна правна помощ и съдействие на П. Ст. В., с ЕГН:
********** в размер на 18,13лв.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца
– „ф-ма“ ООД.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8