РЕШЕНИЕ
№ 148
гр. гр. Димитровград, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Гергана Т. Стоянова Денчева
при участието на секретаря Дарина М. Петрова
като разгледа докладваното от Гергана Т. Стоянова Денчева Гражданско дело
№ 20215610101593 по описа за 2021 година
Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК.
В исковата молба ищците твърдят, че съгласно изпълнителен лист от
25.11.2011 г. и издаден по ч.г.д. 1895/2011 г. по описа на РС Димитровград
АНТ. СТ. В. заедно с А.М.В. са осъдени солидарно да заплатят на
„УниКредит Булбанк" АД сумата 24 485,49 лв. главница ведно сьс законната
лихва от 18.11.2011 г. до окончателното погасяване на задължението, 899,77
ле. мораторна лихва sa периода от 22.10.2010 г. до 17.11.2011 г. и разноски
930,00 пева. За тези вsемания е образувано изпълнително дело №
20118740400863 по описа на ЧСИ № 874 — САМУИЛ ПЕЕВ, район на
действие ОС Хасково с вsискател към настоящия момент - настоящия
ответник, който твърди, че е изкупил вземането от първоначапния кредитор.
А.М.В., починал на 26.08.2021 г. е оставил наследници настоящите ищци,
сьответно двете му деца и съпругата му АНТ. СТ. В.. На първо място, никой
от длъжниците не е надлежно уведомен за прехвърляне на вземането. На
следващо място, първоначалния взискател, пък и настоящия ответник са
бездействали, дълги години не са извършвани изпълнителни действия, които
да спрат или прекъснат давността, поради което, паричното sадължение
спрямо А.М.В. и АНТ. СТ. В. е погА.о по давност, поради изтичане на
1
пет/тригодишна погасителна давност и сьщите не го дължат. LЦом вземането
от А.М.В. е погА.о по давност, следователно и наследниците му не го дължат.
От името на всички ищци заявявам, че същите не желаят да платят погА.ото
по давност sадължение. Фактическата искова претенция е съдът да постанови
решение, с което да ПРИЗНАЕ/ПРИЕМЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на „МАКРОАДВАНС" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. София, п.к. 1000, р-н Средец, бул. „Г. С. РАКОВСКИ" № 147, ап. 14, по
предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 вр.
чл.124, ал.1 от ГПК, че всеки един от ищците, съответно М. АС. М., ЕГН -
**********, СТ. АС. М., ЕГН ********** и АНТ. СТ. В., ЕГН **********, не
дължат сумата от 1000,00 лв., частично предявен иск от общо 24 485,49 лв.
/двадесет и четири хиляди четиристотин осемдесет и пет лева и четиридесет и
девет стотинки/ главница, както и законната лихва върху предявения размер
на гпавницата считано от 18.11.2011 г. до окончателното погасяване на
задължението, за които суми е образувано изпълнително дело
20118740400863 по описа на ЧСИ № 874— САМУИЛ ПЕЕВ, район на
действие ОС Хасково, образувано въз основа на изпълнителен лист от
25.11.2011 г. издаден по ч.г.д. 1895/2011 г. по описа на РС Димитровград.
Претендира разноски.
В срока за отговор ответникът е депозирал такъв със следното
съдържание: Намирам подадената от страна на АНТ. СТ. В., ЕГН:
**********, М. АС. М., ЕГН: ********** и СТ. АС. М. , ЕГН: **********
искова молба за допустима, съгласно изискванията на процесуалния закон, но
неоснователна и недоказана, поради посочените по-долу съображения: Между
„УниКредит Булбанк“ АД от една страна и А.М.В., ЕГН: ********** и АНТ.
СТ. В., ЕГН:********** от друга, са сключени Договор за потребителски
кредит на физическо лице (по закона за потребилтеския кредит) №124 от
09.10.2008г. и Анекс към него от 23.09.2009г. Поради неизпълнение на
поетите задължения, „УниКредит Булбанк“ АД е подало заявление за
издаване на Заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по
чл.417 ГПК, в резултат на което е издаден Изпълнителен лист от 25.11.2011г.
по ч.гр.д. №1895/2011г. по описа на Димитровградски районен съд. Въз
основа на издадения Изпълнителен лист е образувано Изпълнително дело №
863/2011 по описа на ЧСИ Самуил Пеев с рег.№874 към КЧСИ.На
04.12.2012г. между „УниКредит Булбанк“ АД и „Макроадванс“ АД е сключен
2
Договр за продажба и прехвърляне на вземания, съгласно който „УниКредит
Булбанк“ АД, в качеството си на продавач, прехвърли на „Макроадванс“ АД
процесното вземане, произтичащо от сключените Договор за потребителски
кредит на физическо лице (по закона за потребилтеския кредит) №124 от
09.10.2008г. и Анекс към него от 23.09.2009г, ведно с всички произтичащи
права и задължения и с всички привилегии, обезпечения и другите му
принадлежности, включително и с лихвите и разноските, посочени в
Приложение №1 към Договора.На 26.08.2021г. длъжникът А.М.В., ЕГН:
********** е починал, в резултат на което като длъжници в изпълнителното
производство са конституирани настоящите ищци.Относно възраженията за
липса на надлежно уведомяване на нишите за извършеното прехвърляне на
вземания, инкорпорирани в исковата молба, смятам същите за неоснователни
като съображенията ми за това са следните: Съгласно чл.99, ал.З ЗЗД
прехвърлянето на вземания поражда действие спрямо длъжника от деня,
когато бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Следва да се
отчете, че съдебната практика е единодушна относно това, че няма пречка
цесионерът да уведоми длъжника в качеството му на пълномощник на
цедента. „ Според чл. 36 от ЗЗД представителната власт възниква по волята на
представлявания, нейният обем се определя според това, което
упълномощителят е изявил/чл. 39 от ЗЗД/ и не са предвидени никакви
изрични ограничения посредством повелителни правни норми на тази власт,
свързани с уведомяването за цесията. Следователно по силата на принципа за
свободата на договарянето/чл. 9 от ЗЗД/ няма пречка старият кредитор да
упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията.
Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал.
3 и, ал. 4 от ЗЗД. Длъжникът може да се защити срещу неправомерно
изпълнение в полза на трето лице като поиска доказателства за
представителната власт на новия кредитор“ - Решение № 137 от 02.06.2015 г.
по гр. д. № 5759/2014 г., г. к., П1 г. о. на ВКС, както и Решения № 140 отг. по
в. т. д. № 103/2013 г. на Добричкия окръжен съд № 33 от 1.02.2013 г. по в. гр.
д. № 1048/2012 г..№ 25 от 20.01.2014 г. по в. гр. д. Ns 1017/2013 г. на
Окръжния съд гр. Пазарджик: Решение N9 204 от 25.01.2018 г. по т.д №
2230/2016 г. на ВКС постановено по реда на чл.290 ГПК. В конкретния случай
до А. М. В. в и АНТ. СТ. В., както впоследствие и до наследниците на А. В.
“Макроадванс” АД е изпратило уведомления за извършеното прехвърляне на
3
вземания, които уведомления са се върнали като непотърсени писма.
Адресите, до които писмата са изпращани, са постоянните адреси, на които са
регистрирани ищците, като видно и от исковата молба, тези адреси са
посочени и от самите тях, като такива, Hia които пребивават. Друг е въпросът,
че в случай, че лицето не пребивава на регистрирания от него адрес, в негова
тежест е да актуализира същият и да подаде необходимата информация до
компетентните държавни органи. Моля да имате предвид Решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, П т. о., с което ВКС се е
произнесъл по реда на чл.290 ГПК, че поради отсъствие на специални
изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен
за извършената цесия, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на
длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на
длъжника като приложение към исковата молба, респ. отоговора на исковата
молба. В този смисъл са и Решение № 7010 от 07.09.2016 г. по пъдело №
16184/2012 г. на Софийски градски съд: Решение № 3 отг. по т.д № 1711/2013
г. на ВКС I т.о постановено по реда на 290 ГПК: Решение № 78 от 09.07.2014
г. по т.д. № 2352/2013 г. на ВКС П т.о. постановено по реда на 290 ГПК. Нещо
повече - в ЗЗД не се съдържа изрична форма за уведомяване за настъпилата
цесия.Поради това, не е и необходимо при уведомяване чрез съд, към
исковата молба или отговора да се прикрепя допълнителен документ.
Волеизявлението за уведомяване се съдържа в самия документ, който е
надлежно връчен и с който ищеца/ответника следва да се запознае - Решение
№ 3802 от 26.06.2020 г. по в. гр. д. № 14356/2019 г. на Софийски градски
съд.Въпреки това и в случай, че не приемете последното, към настоящия
отговор на искова молба прилагам и Уведомление за извършеното
прехвърляне на вземания, съгласно чл. 99. ал. 3 ЗЗД, което да бъде връчено на
АНТ. СТ. В.. М. АС. М. и СТ. АС. М., въз основа на което да приемете, че
съшите са надлежно уведомени за извършената песия.Досежно твърдението
на ищците, че вземането на .Макроалванс“ АД е погА.о по давност, смятам
същото за неоснователно и недоказано поради следните съображения:Въз
основа на Изпълнителен лист от 25.11.2011г. по ч.гр.д. № 1895/2011г. по
описа на Димитровградски районен съд на 20.12.2011г. „УниКредит Булбанк“
АД, в качеството си на кредитор е депозирало молба за образуване на
Изпълнително дело при ЧСИ Самуил Митков Пеев с рег.№874 към КЧСИ,
въз основа на която молба е образувано Изпълнително дело №863/2011 с
4
длъжници А.М.В., ЕГН: ********** и АНТ. СТ. В., ЕГН: **********. Още с
молбта за образуване е направено искане за извършване на имуществено
проучване на длъжниците и налагане запори на трудово възнаграждение и
банкови сметки. На 20.01.2012г, е депозирана молба за налагане на възбрана
върху недвижим имот, в резултат на която молба на 23.01.2012г. е наложена
възбрана върху поземлен имот, собственост на АНТ. СТ. В.. На 08.02.2012г. е
наложен запор на МПС, собственост на А.М.В.. На 01.04.2013г.
„Макроадванс“ АД е конституирано като взискател по ИД 863/2011. На
28.11.2013г. ,Макроадванс“ АД е депозирало молба за налагане на възбрана, в
резултат на което на 03.02.2014г. е наложена възбрана върху недвижими
имоти, собственост и на двамата длъжници. В периода от 17.04.2012г. до
06.11.2014г, са постъпвали доброволни плащания по изпълнителното дело от
страна на А. В., с посочен в преводното нареждане номер на делото. Н а
22.06.2015г. е депозирана молба за извършване на опис, оценка и публична
продан на недвижимите имоти, собственост на АВ., находящи се в село К.. На
07.09.2016г. е депозирана молба за налагане на запори на получаваното от
длъжниците трудово възнаграждение, както и за налагане на запор върху
банкови сметки на А. В. в „Банка ДСК“ ЕАД, в резултат на което на
09.09.2016г. е наложен поисканият запор. На 08.11.2017г. е депозирана молба
за извършване на справка и налагане на запор при наличие на банкови сметки,
в резултат на което на 13.02.2018г, е наложен запор на сметките на А. В. в
„УниКредит Булбанк“ АД, и на сметките на А.В. в „Банка ДСК“ ЕАД. От
наложения запор на банковите сметки на А.В. в „Банка ДСК‘ ЕАД на
14.03.2018г. е удържана сума и преведена на ЧСИ Самуил Пеев. На
20.02.2020г. е депозирана молба за налагане на запор на банковите сметки на
длъжниците, в резултат на което на 25.08.2020г. е наложен запор на
банковите сметки на длъжника А. В. в ,Дърва инвестиционна банка“ АД.
Вследствие на наложения запор е удържана сума и преведана по
изпълнителното дело. В т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по
тщ. №2/201 Зг. на ВКС, ОСГТК, са изчерпателно изброени изпълнителните
действия, които могат да прекъснат давностните срокове за вземанията,
съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД. Гореописаните поискани и извършени действия
по изпълнителното дело несъмнено прекъсват давността за вземането, която
твърдим, че към момента да подаване на установителния иск от страна на
ищците не е настъпила. Следва да се има предвид и че по банкова сметка на
5
„Макроадвана“ АД са постъпвали и доброволни плащания от М.М., дъщетя
на А. М. и А. М., както и от длъжника А. М.. За постъпилите плащания
представям счетоводна справка, изготвена от „Макроадванс“ АД. Взимайки
предвид горните съображения, смятам за единствен верен извод, че от
образуването на изпълнителното дело до днес не са изминали пет години, в
които давността да не е била прекъсвана по смисъла на чл. 116. б.“в“ ЗЗД, с
оглед на което е неоснователно твърдението, че вземането на
..Макроадванс** АД се е погасило по давност. По отношение погасяването на
вземанията за лихви, считам, че и такова не е налице към настоящия момент.
При преценка на това обстоятелство, моля съдът да има предвид Решение №
37 от 24.02.2021 г.. постановено по гр.д. № 1747/2020 г. по описа на ВКС. IV
ГО. съгласно което дори когато по изпълнителното дело е направено искане
за нов способ, след като перемппията на изп. дело е настъпила, съдебният
изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ. Новото искане
на свой ред прекъсва давността, без значение дали съдебният изпълнител ше
образува ново дело или не. Той е длъжен да искания изпълнителен способ. В
този ред на мисли, макра в периода от 13.02.2018г. до 20.02.2020г. да не са
били искани и извършвани действия по отношение на А. В. и делото да се е
перемирало на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, с направеното искане за
налагане на запор на банкови сметки, инкорпорирано в молбата на взискателя
от 20.02.2020 г., давностният срок за погасяване както за лихви, така и за
главница е бил за пореден път прекъснат. С Във връзка с направеното от
ищците особено искане за спиране на изпълнителното дело до приключване
на настоящото производство с влязло в сила решение, считам че искнето е
неоснователно и не следва да бъде уважено от настоящия съдебен състав.
Искането е направено бланкетно, не са надевени доводи за необходимостта от
спиране на делото, нито са представени писмени доказателства, подкрепящи
някое от основанията за спиране, посочени в чл. 420 от ГПК.
След приключване на съдебното дирене и с оглед събраните по делото
доказателства съдът намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
От наведените в исковата молба обстоятелства и петитум, съдът
квалифицира правно предявения иск по чл.439 от ГПК – отрицателен
установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че не
дължи на ответника процесната парична сума от 1000,00 лв., частично
6
предявен иск от общо 24 485,49 лв. /двадесет и четири хиляди четиристотин
осемдесет и пет лева и четиридесет и девет стотинки/ главница, както и
законната лихва върху предявения размер на главницата считано от
18.11.2011 г. до окончателното погасяване на задължението, за които суми е
образувано изпълнително дело 20118740400863 по описа на ЧСИ № 874—
САМУИЛ ПЕЕВ, район на действие ОС Хасково, образувано въз основа на
изпълнителен лист от 25.11.2011 г. издаден по ч.г.д. 1895/2011 г. по описа на
РС Димитровград, поради изтекла погасителна давност.
Видно от приетите писмени доказателства се установи, че въз основа на
процесния Изпълнителен лист от 25.11.2011 г., издаден по ч.г.д. 1895/2011 г.
по описа на РС Димитровград АНТ. СТ. В. заедно с А.М.В. са осъдени
солидарно да заплатят на „УниКредит Булбанк" АД сумата 24 485,49 лв.
главница ведно сьс законната лихва от 18.11.2011 г. до окончателното
погасяване на задължението, 899,77 ле. мораторна лихва sa периода от
22.10.2010 г. до 17.11.2011 г. и разноски 930,00 лева. За тези вземания е
образувано изпълнително дело № 20118740400863 по описа на ЧСИ № 874 —
САМУИЛ ПЕЕВ, район на действие ОС Хасково с взискател към настоящия
момент - настоящия ответник, който твърди, че е изкупил вземането от
първоначалния кредитор. Видно от удостоверение за наследници от 31.8.21г.
е, че А.М.В. е починал на 26.08.2021 г. е оставил наследници настоящите
М.А. В., СТ. АС. М. и АНТ. СТ. В., настоящите ищци, сьответно двете му
деца и съпругата.
Не се спори по делото, че между „УниКредит Булбанк“ АД от една
страна и А.М.В., ЕГН: ********** и АНТ. СТ. В., ЕГН:********** от друга,
са сключени Договор за потребителски кредит на физическо лице (по закона
за потребилтеския кредит) №124 от 09.10.2008г. и Анекс към него от
23.09.2009г. Поради неизпълнение на поетите задължения, „УниКредит
Булбанк“ АД е подало заявление за издаване на Заповед за незабавно
изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК, в резултат на което е
издаден Изпълнителен лист от 25.11.2011г. по ч.гр.д. №1895/2011г. по описа
на Димитровградски районен съд. Въз основа на издадения Изпълнителен
лист е образувано Изпълнително дело № 863/2011 по описа на ЧСИ Самуил
Пеев с рег.№874 към КЧСИ.
Безспорно е, а това се установи и от писмените доказателства по делото,
7
че на 04.12.2012г. между „УниКредит Булбанк“ АД и „Макроадванс“ АД е
сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания, съгласно който
„УниКредит Булбанк“ АД, в качеството си на продавач, прехвърля на
„Макроадванс“ АД процесното вземане, произтичащо от сключените Договор
за потребителски кредит на физическо лице (по закона за потребителския
кредит) №124 от 09.10.2008г. и Анекс към него от 23.09.2009г, ведно с
Приложение №1 към Договора.
Видно от приетото като доказателство по делото копие на процесното
ИД се установява, че въз основа на Изпълнителен лист от 25.11.2011г. по
ч.гр.д. № 1895/2011г. по описа на Димитровградски районен съд на
20.12.2011г. „УниКредит Булбанк“ АД, в качеството си на кредитор е
депозирало молба за образуване на Изпълнително дело при ЧСИ Самуил
Митков Пеев с рег.№874 към КЧСИ, въз основа на която молба е образувано
Изпълнително дело №863/2011 с длъжници А.М.В., ЕГН: ********** и АНТ.
СТ. В., ЕГН: **********. Ведно с молбата е направено искане за извършване
на имуществено проучване на длъжниците и налагане запори на трудово
възнаграждение и банкови сметки. На 20.01.2012г, е депозирана молба за
налагане на възбрана върху недвижим имот, в резултат на която молба на
23.01.2012г. е наложена възбрана върху поземлен имот, собственост на АНТ.
СТ. В.. На 08.02.2012г. е наложен запор на МПС, собственост на А.М.В.. На
01.04.2013г. „Макроадванс“ АД е конституирано като взискател по ИД
863/2011. На 28.11.2013г. ,Макроадванс“ АД е депозирало молба за налагане
на възбрана, в резултат на което на 03.02.2014г. е наложена възбрана върху
недвижими имоти, собственост и на двамата длъжници.
Отделно от това, за периода от 17.04.2012г. до 06.11.2014г, са постъпвали
доброволни плащания по изпълнителното дело от А. В., с посочен в
преводното нареждане номер на делото. На 22.06.2015г. е депозирана молба
за извършване на опис, оценка и публична продан на недвижими имоти,
собственост на АВ., находящи се в село К.. На 07.09.2016г. е депозирана
молба за налагане на запори на получаваното от длъжниците трудово
възнаграждение, както и за налагане на запор върху банкови сметки на А. В. в
„Банка ДСК“ ЕАД, в резултат на което на 09.09.2016г. е наложен поисканият
запор. На 08.11.2017г. е депозирана молба за извършване на справка и
налагане на запор при наличие на банкови сметки, в резултат на което на
13.02.2018г, е наложен запор на сметките на А. В. в „УниКредит Булбанк“
8
АД, и на сметките на А.В. в „Банка ДСК“ ЕАД. От наложения запор на
банковите сметки на А.В. в „Банка ДСК‘ ЕАД на 14.03.2018г. е удържана
сума и преведена на ЧСИ Самуил Пеев. На 20.02.2020г. е депозирана молба за
налагане на запор на банковите сметки на длъжниците, в резултат на което на
25.08.2020г. е наложен запор на банковите сметки на длъжника А. В. в ,Първа
инвестиционна банка“ АД. Вследствие на наложения запор е удържана сума и
преведена по изпълнителното дело.
Относно твърдението на ищците в исковата молба, че вземането на
.Макроадванс“ АД е погА.о по давност, следва да се вземе предвид следното:
В т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тщ. №2/201 Зг. на ВКС,
ОСГТК, са изчерпателно изброени изпълнителните действия, които могат да
прекъснат давностните срокове за вземанията, съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД.
Посочените по-горе поискани и извършени действия по изпълнителното дело
несъмнено прекъсват давността за вземането, която ответника твърди, че към
момента да подаване на установителния иск от страна на ищците не е
настъпила. Следва да се има предвид и че по банкова сметка на
„Макроадванс“ АД са постъпвали и доброволни плащания от М.М., която е
дъщеря на А. М. и А. М., както и от длъжника А. М., предвид и счетоводна
справка, изготвена от „Макроадванс“ АД.
В този смисъл от образуването на изпълнителното дело до днес не са
изминали пет години, в които давността да не е била прекъсвана по смисъла
на чл. 116. б.“в“ ЗЗД, с оглед на което е неоснователно твърдението на
ищците, че вземането на "Макроадванс“ АД се е погасило по давност.
Същият извод съдът прави и по отношение твърдението на ищците относно
погасяването на вземанията за лихви. Предвид съдебната практика/ Решение
№ 37 от 24.02.2021 г.. постановено по гр.д. № 1747/2020 г. по описа на ВКС,
IV ГО/, дори когато по изпълнителното дело е направено искане за нов
способ, след като перемпцията на изп. дело е настъпила, съдебният
изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ. Новото искане
на свой ред прекъсва давността, без значение дали съдебният изпълнител ще
образува ново дело или не. Действително в периода от 13.02.2018г. до
20.02.2020г. не са били искани и извършвани действия по отношение на А. В.
и делото се е перемирало на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, с
направеното искане за налагане на запор на банкови сметки, инкорпорирано в
9
молбата на взискателя от 20.02.2020 г., давностния срок за погасяване както
за лихви, така и за главница е бил отново прекъснат.
Относно възраженията на ищците за липса на надлежно уведомяване за
извършеното прехвърляне на вземания, същите са неоснователни. Съгласно
чл.99, ал.3 ЗЗД прехвърлянето на вземания поражда действие спрямо
длъжника от деня, когато бъде съобщено на последния от предишния
кредитор. Съдебната практика е единодушна относно това, че няма пречка
цесионерът да уведоми длъжника в качеството му на пълномощник на
цедента. Сочи се, че предвид разпоредбата на чл. 36 от ЗЗД представителната
власт възниква по волята на представлявания, нейният обем се определя
според това, което упълномощителят е изявил/чл. 39 от ЗЗД/ и не са
предвидени никакви изрични ограничения посредством повелителни правни
норми на тази власт, свързани с уведомяването за цесията. Следователно по
силата на принципа за свободата на договарянето/чл. 9 от ЗЗД/ няма пречка
старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на
уведомлението за цесията. Това упълномощаване не противоречи на целта на
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и, ал. 4 от ЗЗД. Длъжникът може да се защити
срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице като поиска
доказателства за представителната власт на новия кредитор.
В случая до А. М. В. в и АНТ. СТ. В., както впоследствие и до наследниците
на А. В. “Макроадванс” АД е изпратило уведомления за извършеното
прехвърляне на вземания, които уведомления са се върнали като непотърсени
писма. Адресите, до които писмата са изпращани, са постоянните адреси, на
които са регистрирани ищците, като предвид и депозираната исковата молба,
тези адреси са посочени и от самите тях, като такива, на които пребивават. В
случай, че лицето не пребивава на регистрирания от него адрес, в негова
тежест е да актуализира същият и да подаде необходимата информация до
компетентните държавни органи. В тази връзка е Решение № 123/24.06.2009
г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, П т. о., с което ВКС се е произнесъл по
реда на чл.290 ГПК, че поради отсъствие на специални изисквания в закона за
начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен за извършената цесия,
цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава,
когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като
приложение към исковата молба, респ. отговора на исковата молба. Отделно
от това към настоящия отговор на исковата молба ответникът прилага и
10
Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания, съгласно чл. 99. ал. 3
ЗЗД, с искане същото да бъде връчено на АНТ. СТ. В.. М. АС. М. и СТ. АС.
М., въз основа на което съдът да приеме, че съшите са надлежно уведомени за
извършената цесия.
В настоящия случай, погасителната давност е била прекъсвана
многократно с предприемането или осъществяването на гореописаните
изпълнителни действия, с което взискателят и ЧСИ не са бездействали,
предприемали са необходимите действия, в хода на образуваното
изпълнително дело, което доказва отношение за активно поведение за
удовлетворяване на взискателя. Съгласно чл. 99 от ЗЗД, предишният кредитор
е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия
кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането,
както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Уведомяването е
неформален акт и като такъв може да бъде извършено и от друго лице по
възлагане от цедента, в какъвто смисъл е установената съдебна практика с
Решение по гр. дело № 5759/2014г., трето г. о., ВКС и търг. дело №
2352/2013г., второ т. о., ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК (отм.).
След като законът не изисква специална форма за действителност на
уведомлението от цедента до длъжника за цедираното вземане, което може да
бъде съобщено на длъжника и от лице по възлагане на цедента - такова лице
може да бъде и цесионерът. Съгласно практиката на ВКС, постановена по
реда на чл. 290 ГПК, получаването на уведомлението за цесия в рамките на
съдебното производство по предявен иск по прехвърлено вземане съставлява
валиден способ за уведомяване на длъжника (Решение N9 123 от 24.06.2013 г.
на ВКС по т.д. № 12/2009 г., II т.о., ТК).
Въз основа на гореизложеното, съдът достигна от правна страна до
извода, че по настоящия казус, от образуване на изпълнителното дело на
20.12.2011 г. до 26.06.2015 г. намира приложение ППВС N2 3/18.11.1980 г. и
погасителна давност не тече, независимо дали има или няма извършени
изпълнителни действия. Началният момент от който започва да тече
погасителна давност е датата 26.06.2015 г. - постановяване на ТР N2
2/26.06.2015. Следователно, датата, на която вземането би се погасила по
давност би била 26.06.2020 г. В настоящия случай, обаче, и в периода след
26.06.2015 г., във връзка с процесното ИД има извършени изпълнителни
11
действия, които прекъсват погасителния давностен срок, поради което
настоящата съдебна инстанция не намира за основателна претенцията на
ищците, че по процесното вземане срещу него е изтекла погасителната
давност.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да отхвърли изцяло
така предявения отрицателен установителен иск по отношение на вземанията
по изпълнителния лист: сумата от 1000,00 лв., частично предявен иск от общо
24 485,49 лв. /двадесет и четири хиляди четиристотин осемдесет и пет лева и
четиридесет и девет стотинки/ главница, както и законната лихва върху
предявения размер на главницата считано от 18.11.2011 г. до окончателното
погасяване на задължението, за които суми е образувано изпълнително дело
20118740400863 по описа на ЧСИ № 874— САМУИЛ ПЕЕВ, район на
действие ОС Хасково, образувано въз основа на изпълнителен лист от
25.11.2011 г. издаден по ч.г.д. 1895/2011 г. по описа на РС Димитровград,
поради изтекла погасителна давност.
По разноските.
Предвид крайния изход на делото следва да се присъдят на ответника
разноски в размер на 300 лева-юрисконсултско възнаграждение, които следва
да се заплатят от ищците, като възражението на техния процесуален
представител за прекомерност на възнаграждението е неоснователно, предвид
фактическата и правна сложност на настоящото производство, депозираните
от ответника, чрез юрисконсулт и процесуален представител 3 бр. писмени
становища.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. АС. М., ЕГН - **********, СТ. АС. М.,
ЕГН ********** и АНТ. СТ. В., ЕГН **********, тримата с постоянен адрес
град Димитровград, ул.“Е.С.“№***-**-**, против „МАКРОАДВАНС" АД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1000, р-н
Средец, бул. „Г. С. РАКОВСКИ" № 147, ап. 14, отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 439, вр. чл.124, ал.1 от ГПК, за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищците не дължат сумата от
12
1000,00 лв., частично предявен иск от общо 24 485,49 лв. /двадесет и четири
хиляди четиристотин осемдесет и пет лева и четиридесет и девет стотинки/
главница, както и законната лихва върху предявения размер на гпавницата
считано от 18.11.2011 г. до окончателното погасяване на задължението, за
които суми е образувано изпълнително дело 20118740400863 по описа на
ЧСИ № 874— САМУИЛ ПЕЕВ, район на действие ОС Хасково, образувано
въз основа на изпълнителен лист от 25.11.2011 г. издаден по ч.г.д. 1895/2011
г. по описа на РС Димитровград.
ОСЪЖДА М. АС. М., ЕГН - **********, СТ. АС. М., ЕГН **********
и АНТ. СТ. В., ЕГН **********, тримата с постоянен адрес град
Димитровград, ул.“Е.С.“№***-**-**, да заплатят на „МАКРОАДВАНС" АД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1000, р-н
Средец, бул. „Г. С. РАКОВСКИ" № 147, ап. 14, сумата в размер на
300/триста/ лева –разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
13