Решение по дело №6727/2019 на Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 794                                 9.07.2020 г.              Гр. ****

 

В  ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – ****                                    ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав

На 20 май                                                                       2020 г.

В публично заседание в следния състав:

 

                                                         Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА                                                       

 

Секретар: ****

Прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА

гр. дело № 6727 по описа за 2019 година.

 

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Ищецът Т.Н.К. твърди, че е собственик на имот, находящ се в село ****, община ****, като видно от представения нотариален акт придобиването на имота било извършено чрез покупко-продажба на 12.10.2017 г. Към момента на придобиване на имота, както и към настоящия момент, имотът бил необитаем и в състояние, негодно за живеене и пребиваване.

След придобиване на собствеността, предприела необходимите действия по смяна на титуляр на партида, открита за имота към ВиК - ****, Експлоатационен район ****. До извършване на промяната изминал период от два месеца, тъй като операторът не разполагал с данни за имота, за потреблението в него и изискуемите в този смисъл документи. Въпреки това, промяната била извършена на 15.12.2017 г. при посочено потребление за периода от 1990 г. до 2016 г. в размер на 10 куб.м. Не били представени карнети и данни за извършени през този период реални отчети за потребление. След датата на откриване на партидата на името на Т.К. също не били извършени отчети и проверки на водомера, отчитащ потреблението на имота. През април 2019 г. служител на дружеството се свързал с ищцата и поискал извършване на реален отчет. Твърди, че имотът бил посетен, а няколко дена след това служител на дружеството се свързал с нея и я уведомил, че показанията на средството за търговско измерване били в размер на 1588 куб.м., и в качеството си на собственик на имота и титуляр на партидата, следвало да заплати сума в размер на 1867.49 лева. Въпреки изрично изискана фактура за задълженията, такава не била представена. Бил й представен единствено документ „Досие на абонат“ - издаден от ответното дружество, в който се посочвал номер на фактура, дата на метрологична проверка - 01.01.1990 г. и се твърдяло изправност на средството за търговско измерване, посочено като индивидуален водомер. За изясняване на обстоятелствата, ищцата и мъжът, с който същата се намира във фактическо съжителство - Димо Димов, предприели действия, с които изискали пълна информация - протокол за метрологична проверка, фактура, карнети за извършени отчети в имота. Единственото, което им било представено бил горепосочения документ ,Досие на абонат“, но не и всички изискуеми по договора между страните и по нормативната уредба документи. Въпреки настояването за пълна информация, получила единствено твърдения и предложение за намаляване на размера на дълга, при негово разсрочено плащане.

Към настоящия момент ответното дружество не предприело действия по съдебен ред, не били изпращани и покани за доброволно изпълнение, все още не била представена фактура, удостоверяваща претендираната сума, но служители на ВиК оператора се свързали с ищцата по телефона с настояване за изпълнение на претендираното, но недоказано по основание и размер задължение.

Приложима в отношенията между потребителите и ВиК операторите била НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (по-долу Наредбата) и Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители. Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от Наредбата задължавала водопроводните отклонения с водомерните възли като част от общите мрежи да се изграждат и поддържат от операторите. В настоящия случай, процесният водомер представлявал част от сградното отклонение и същият следвало да се третира като „водомер на водопроводно отклонение", а не като „индивидуален водомер" (както сочи ВиК оператора), който се предвиждал при повече от един потребител във водоснабдявания обект и при обособени водоснабдени имоти в сгради в режим на етажна собственост. Именно като водомер на сградно водопроводно отклонение задължението за поддръжка, в това число поддържане на негова изправност /метрологична експертиза, предприемане на действия при нарушаване на цялост и т.н. / било задължение на ВиК оператора. В този смисъл, ВиК операторът не можел да черпи права от свое противоправно поведение, а именно - да отчита показания по водомер, за който липсвали доказателства, че е годен измервателен уред. Липсвали данни ответното дружество да е следило за изправността на средството за търговско измерване, но дори при това обстоятелство същият извършвал отчет, игнорирайки своите задължения и приложимите разпоредби за извършване на такъв при водомер, който бил извън срок на метрологична проверка.

Липсата на данни за извършване на отчети в имота, на протоколи за дадени предписания, на протоколи за монтаж и демонтаж на средство за търговско измерване сочели единствено на неспазване на задълженията на ВиК оператора, така както същите му били вменени с действащите между страните Общи условия и съгласно Наредба № 4.

Твърди, че не и била представена фактура, което я лишавало от възможността да защити правата си, като се запознае с официален документ, срок за плащане и възможност да възрази по отношение на същата. Представеното досие на потребител имало характер на частен свидетелстващ документ, издаден от страна, която имала интерес от удостовереното в него и не замества издаването на фактури. Това поставяло под въпрос изложеното в него и следвало да се разглежда в контекста на останалите документи, които в случая обаче не били налице. От страна на ВиК оператора не били спазени изискванията за писмена форма на кореспонденцията, така както била уредена в чл. 68 от Общите условия.

Процедурата по отчитане на потребление и начисляване на задължения за вода следвало да бъде стриктно спазвана от оператора, като при наличие на нарушения от страна на същия, трябвало да се приеме, че задълженията били формирани в нарушение на действащите разпоредби, респективно не били доказани по основание и размер.

Молят съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че Т.Н.К., ЕГН **********, с настоящ адрес: *** не дължи на „В и К” ЕООД - ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, ул. „Христо Ботев“ № 62, представлявано от управител - инж. Румен Райков, сумата от 1867.49 лв. представляваща сума за начислени задължения за предоставени ВиК услуги за периода от 26.10.2016 г. до 23.04.2019 г. за имот, находящ се на адрес: с. ****, с партиден номер: *********.

Претендира направените по делото разноски.

 

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от  ответното дружество „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. ****, в който заявяват, че искът е допустим, но изцяло неоснователен.

Заявяват, че със заявление вх. № КЦ-6329/15.12.2017г. от Т.Н.К. *** било поискано промяна на партида за имот в село ****, общ . **** с партида № 337 на нейно име, водеща се на името на ****. На същата дата въз основа на предоставен нотариален акт, от който било видно придобиването на имота на 12.10.2017 г. била променена партидата на името на ищцата, като бил подписан и договор за доставка на вода и отвеждане на отпадни води 35228/15.12.2017 г.

Видно от досие по абонатен № 318031 и копие на карнета за партида № 337 за село **** имотът, придобит от ищцата се водел и се води необитаем. Поради това вода в същия не била отчитана и начислявана. Ищцата била търсена за отчет, но тъй като очевидно не живеела в имота и в село **** не била открита, за да осигури достъп за отчитането на водомера.

През месец април 2019г. инкасаторът се е свързал с нея и е извършен реален отчет на водомера, при което са начислени и отчетените количества вода. През периода след придобиване на имота от ищцата, същият е посещаван от инкасатора, но е установявано, че промяна в състоянието му няма и видимо същият не се обитава, поради което и не е отчитан водомера в него. Предвид обстоятелството по партидата на същия с цел да не се задължава потребителя със заплащането на суми за услуги, които реално не е използвал.

Поради каква причина ищцата не била получила фактура за задължението си не било ясно, но такава имало издадена с № ********** от 01.05.2019 г.

 

Съдът,  след като прецени събраните по делото писмени доказателства, взе предвид становищата и доводите на страните и на основание чл. 235 от ГПК, приема за установена следната правна и фактическа обстановка:

 

По делото е представено заверено копие на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 186, том 4, н.д. № 666/207 г.,на Нотариус М. Павлова в район ****, от който е видно, че ищцата е станала собственик на УПИ ХІІ-410 от 759 кв.м., ведно с построените в него жилищна сграда, стопански постройки и всички подобрения. От представения по делото Договор № 35228 за доставка на вода и отвеждане, и пречистване на отпадъчни води и Заявление за промяна на партида се установява, че ищцата е страна по договор с ответното дружество за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадъчни води. Представено е също заверено копие на „Досие на абонат“ с посочен партиден номер *********, Копие на карнета по партида № 337 за село **** – нечетливо копие, както и Фактура № ********** от 01.05.2019 г.; Заповед № 3-613/25.10.2017 г. на Управителя на ответното дружество, Копие от досие на абонат номер 318031 и извлечение от партида на името на ****. От тези документи се установява, че страните са обвързани с договор, като на ищцата е открита партида в ответното дружество.

В съдебно заседание е разпитан свидетеля В.К.А., която заявява, че не познава Т., но познава съпруга й. Сочи, че живее в ****. Т. и съпругът й имали имот в село ****, но не живеели там по принцип. Къщата била необитаема пред падане.Заявява, че Т. и съпругът й си ходели всеки месец през летния период, от април до ноември. Не обработвали земята. Заявява, че от 10 години е инкасатор и обслужва с. **** с  пропуск от две години, когато била назначена на друг район. За периода от октомври 2016 г. до април 2019 г., заявява, че за 2019 г. със сигурност е била инкасатора, обслужващ село ****, но за 2016 г. няма спомен. Процесният имот бил видимо необитаем и нямало никакъв достъп. През 2017 г. – 2018 г. постъпила смяна на партида, а през 2019 г. абонатът я потърсил за засичане на водомера. Няма представа дали е имало демонтаж на водомера. Колежката й била отчела водомера и нанесла показания. Смята, че водомерът е бил в нормално и добро състояние, когато е ходила да го отчита. Водомерът се намирал в двора в шахта.

 

В съдебно заседание е разпитан свидетеля ****, който заявява, че с Т. живеел на семейни начала в гр. ****. Т. придобила имота 2017 г. Заявява, че не е заплащала вода, защото инкасатор не бил ходил да погледне водомера. Никога не бил ходил инкасатор. Заявява, че към датата на придобиване на имота, ходили във ВиК през октомври 2017 г. и питали дали има задължения за вода.Казали им, че нямало задължение. След като открили партидата, инкасаторката се обадила през 2019 г.  февруари или март, за да вземела показания. Направила снимка на водомера, от което станало видно, че по водомера имало задължения за 1588 кубика. Заявява, че не ги платили, защото тази вода изобщо не била използвана. Ходили по един-два пъти седмично, за да нагледат имота. Заявява, че във връзка със задълженията е ходил при заместник-управителя в ****. Той му казал, че имало издадена фактура и можел да разсрочи дълга, и да го намали до 1/4, което възлизало на 450 лева. Не заплатил тази сума, защото не използвали тази вода. В **** изискал детайлна справка, в която било посочено, че от 1990 г. до 2016 г. нямало нищо засичано. За 2016 г. имало 10 кубика, тъй като никой инкасатор от 1990 г. не е посещавал имота. Заявява, че имотът нямал врата и бил разграден. В момента водомера не се използвал и водата била спряна.

С оглед гореизложената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:

Ползването на В и К услуги е регламентирано в Наредба № 4 от 14.09.2014 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на "ВиК" ЕООД - гр. ****, одобрени от ДКЕВР и публично обявени в пресата и на сайта на дружеството.

Взаимоотношенията между страните в настоящото производство се регулират от разпоредбите на договора за търговска продажба - чл. 318 от ТЗ при субсидиарно прилагане на разпоредбите на ЗЗД /арг. чл. 288 от ТЗ/. Сключеният между тях договор от 15.12.1017 г. е двустранен, възмезден, комутативен, консенсуален, неформален, с вещно-облигаторно действие. От договора възникват права и задължения в тежест и полза на всяка от страните, затова изпълнението на задължението на едната страна е функционално обусловено от изпълнението на задължението на другата страна. Задължение на продавача е било да водоснабди имота на ищцата, в качеството й на абонат на водопроводната мрежа. С извършването на посоченото действие - водоснабдяване на имота, ответникът е изпълнил задължението си по договора. Задължение на купувача е било да получи услугата и да заплати цената й. По делото не е налице спор относно обстоятелството, че ответникът в качеството му на "В и К" оператор е предоставял на Т.Н.К., в качеството й на потребител услуга - водоснабдяване на обект, представляващ недвижим имот, находящ се в с. ****, община **** за периода от 15.12.2017 г. /сключване на договора между страните и откриване на партидата/ до 23.04.2019 г., която услуга ищцата не е заплатила в съответствие с договорните си задължения.

Според разпоредбата на чл. 11, т.1 от ЗВ, водата в Република България е публична държавна собственост, а водностопанските системи и съоръжения на територията на общините са собственост на търговските дружества, когато са включени в тяхното имущество - чл. 19, т.4 от същия закон. Услугите водоснабдяване и/или канализация се предоставят на потребителите от търговски дружества с предмет на дейност водоснабдяване, канализация и/или пречистване на води, наричани за краткост "оператори". В обсъжданата хипотеза не се спори по делото, че ответното дружество е оператор по смисъла на подзаконовия нормативен акт. В това свое качество то поддържа и експлоатира водопроводната и канализационна системи на територията на Област гр. ****. Според посочената нормативна уредба измерването на разхода на вода става по показанията на редовен водомер - пломбиран с държавна пломба, пломба на входящия холендер, с номер, тариран, изправен.

От събраните писмени доказателства по делото се установи, че за периода от 26.10.2016 г. до 23.04.2019 г. ответното дружество  е начислило на ищцата служебна консумация в общ размер на 1588 куб. м. Не се спори между страните, че за този период липсват реални показания на водомера за консумация на питейна вода, като в представения карнет е отбелязано, че имотът е „необитаем“. В тази насока са показанията на разпитаните по делото свидетели, които излагат своите възприятия за състоянието на имота  и отчитането на реалното потребление на вода.

Съгласно чл. 23, ал.5, т.1 от ОУ при липса на индивидуални водомери или неизправни такива, месечното количество изразходвана питейна вода се определя по 5 куб. м. при нетоплофицираните жилища за всеки обитател. Ищцата К. в заявлението си за промяна на партида е посочила, че броят на обитателите на имота е 4-ри човека. Следователно, потреблението в процесния имот на питейна вода би следвало да е около 20 куб.м. на месец общо. С оглед горното съдът приема, че ответното дружество е начислило на ищцата по около 53 куб.м. вода на месец за процесния период от 26.10.2016 г. до 23.04.2019 г., което според настоящият съдебен състав е нереално високо.

 

Съгласно чл. 11, ал.1 и ал.2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, водоснабдяването от водоснабдителните мрежи на урбанизираните територии се извършва чрез водопроводни отклонения към имотите на потребителите, като водопроводното отклонение е участък от водоснабдителната мрежа, който започва от водовземната скоба или фасонната част и се състои от водовземна част, водопроводни тръби и тротоарен спирателен кран и завършва с водомерен възел.

Съгласно чл. 7, ал.3 от наредбата, водопроводните отклонения с водомерните възли и канализационните отклонения са част от общите мрежи на водоснабдителните и канализационните системи и се изграждат и поддържат от операторите.

От горепосочените разпоредби става ясно, че задължението за поддържане на тръбите към и от водомера в шахтата на водомерния възел, за които ответникът твърди, че евентуално са се спукали поради замръзване, е на ответното дружество. Ищцата, съгласно чл. 43, ал.2, т.5 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, е имала задължение да уведоми своевременно оператора, т.е. ответното дружество за установените от нея повреди и неизправности по водопроводните и канализационните мрежи и съоръжения на територията на техните имоти, което тя е сторила през м. април 2019 г., като е изискала информация за отчетената вода.

Обстоятелството, че за 30  месеца през периода от месец октомври 2016 г. до месец април 2019 г. вкл. на ищцата са начислявани за плащане общо 1588 куб.метра вода, при положение, че през този период имотът е бил необитаем, видно от свидетелските показания на инкасаторката за този район В.К.А. и отбелязването на карнета „Необитаем“, означава, че през посочения 30-месечен период не е правено реално отчитане на водомера. Отчетеното след края на този период от 30 месеца, а именно през месец април 2019 г., количество вода от 1588 куб.м. е нереално високо. По делото не са налице категорични доказателства за наличието на теч от тръба във водомерната шахта след водомера. В показанията на разпитаните свидетели също не се сочи изрично Т.а обстоятелство. Освен това, липсват конкретни и ясни доводи от страна на процесуалния представител на ответното дружество относно причината за отчетеното нереално високо потребление – около 53 куб.м. на месец при положение, че имотът е необитаем, което обстоятелство не оспорва и самият ответник.

Ако е налице хипотезата на повреден водомер, то съгласно разпоредбата на чл. 11, ал.5 от Наредба № 4,  доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери се осигуряват от потребителите. От тази разпоредба следва, че задължено лице за поддръжката на индивидуалните водомери в изправност е именно потребителят. Същият извод следва и от разпоредбата на чл. 33, ал.2 и ал.3 от Наредбата, от които е видно, че при неизправни индивидуални водомери задълженията на доставчика са ограничени до отправянето на предписания за извършването на ремонта и монтажа на вече отремонтирания водомер. Същевременно до извършване на ремонта е възможно да бъде поставен оборотен водомер на мястото на повредения. По делото липсват такива твърдения, както и предписания от страна на оператора.

С оглед всичко изложено съдът приема, че в настоящото производство ответното не е изпълнило задължението си да установи размера на задължението на ищцата, както и това, че този размер е определен при спазване на нормативно определените изисквания за това.

Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 124, ал.1  от ГПК е основателен за сумата от 1867.49 лв., представляваща сума за начислени задължения за предоставени ВиК услуги за периода от 26.10.2016 г. до 23.04.2019 г. за имот, находящ се на адрес: с. ****, община ****, обл. **** с партиден номер: ********* и следва да бъде уважен, като се признае за установено по отношение на ищцата Т.Н.К., че не дължи тази сума на ответното „ВиК“ дружество ЕООД гр. Ст.Загора.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника следва да се присъдят направените от ищеца съдебни и деловодни разноски в размер на 479.50 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат и ДТ.

Водим от горните мотиви, съдът

 

РЕШИ:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „В и К” ЕООД - ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, ул. „Христо Ботев“ № 62, представлявано от управител - инж. Румен Райков, че Т.Н.К., ЕГН **********, с настоящ адрес: *** /със съдебен адрес:*** – адв. Р.Т. ***/, не дължи на „В и К” ЕООД - ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, ул. „Христо Ботев“ № 62, представлявано от управител - инж. Румен Райков, сумата от 1867.49 лв. представляваща сума за начислени задължения за предоставени ВиК услуги за периода от 26.10.2016 г. до 23.04.2019 г. за имот, находящ се на адрес: с. ****, община ****, обл. ****, с партиден номер: *********.

 

ОСЪЖДА „В и К” ЕООД - ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, ул. „Христо Ботев“ № 62, представлявано от управител - инж. Румен Райков, да заплати на Т.Н.К., ЕГН **********, с настоящ адрес: *** /съдебен адрес:*** – адв. Р.Д.Таков/, сумата от 479.50 лв., представляваща направените по делото разноски.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд **** в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

                                                                                                           

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: