№…………
гр.
Варна,……………………………… г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – гр. Варна, ХХIХ състав в
публично заседание на втори юни две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
Кремена Данаилова
при секретаря
Ангелина Георгиева като разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова
административно дело № 512/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Варна,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 186, ал. 4 от ЗДДС, във връзка с чл. 145 и следващите от АПК.
Образувано е по жалба от "ИЗТОЧНО КИТАЙСКО МОРЕ КО ТРЕЙД ГРУП" ООД, ЕИК *********, с управител и представляващ Ф.Д.чрез
процесуален представител срещу Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № 45-ФК/23.01.2020 г.
издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Главна дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на "ИЗТОЧНО КИТАЙСКО
МОРЕ КО ТРЕЙД ГРУП" ООД е наложена принудителна
административна мярка - запечатване на търговски обект, представляващ ресторант
с наименование „Азия“, находящ се в гр. Варна, ул. Велико Христов № 37-39,
стопанисван от "ИЗТОЧНО КИТАЙСКО МОРЕ КО ТРЕЙД ГРУП"
ООД и забрана достъпа до него за срок от 3 /три/
дни, на основание
чл. 186, ал.1 от ЗДДС и чл. 187, ал.1 от ЗДДС.
С Определение № 270/03.02.2020
г. по
ч. адм. д. № 329/2020 г. на Адм. съд – Варна е отменено разпореждането
за допускане на предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 45-ФК/23.01.2020 г. издадена от началник отдел
„Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, поради
което тази част на заповедта не е предмет на настоящото производство.
Жалбоподателят сочи, че заповедта не е
съобразена с целта на закона, тъй като липсват доказателства, че ако не се
наложи ПАМ, съществува опасност за извършване на ново нарушение, от което за
фиска ще настъпят значителни или трудно поправими вреди. Не са изложени мотиви
относно продължителността на ПАМ, с което е нарушен чл. 59, ал.2, т.4 от АПК,
като е лишило жалбоподателя да организира защитата си. Не е установено укриване
на приходи, не е ощетен държавния бюджет. Намира, че по време на мярката, тъй
като в обекта няма да се извършва дейност, не би могло да се достигне до
промяна организацията на работа. Нарушението е отстранено в деня на
установяването му. Заповедта е издадена по-късно, в момент в който нарушението
е отстранено и фискалното устройство е синхронизирано и приведено в
съответствие с чл. 26, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г., като е уточнено, че доказателства
за това се представят с жалбата. Липсата на реквизити в касовата бележка, не са
пречка за проследяване на търговския оборот.
Отправено е искане за отмяна на оспорената
заповед, присъждане на сторени разноски и възнаграждение за адвокат. В съдебно
заседание, чрез процесуален представител жалбата се поддържа.
Ответник –
Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, чрез
процесуален представител – упълномощен юрисконсулт в писмено становище – с.д. №
5252/22.05.2020 г. оспорва жалбата. Сочи, че са налице доказателства, чрез
които се установява извършване на нарушението, на чл. 26, ал.1, т.7 вр. чл. 3,
ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. Нарушението засяга данъчната дисциплина и
пълната данъчна отчетност и проследяване на реализираните обороти. Срокът от 3 дни на ПАМ е мотивиран и в
съответствие с целта на закона. Отправено е искане за отхвърляне на жалбата и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – гр. Варна, след като обсъди доводите на страните и
прецени представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 12.01.2020 г. е извършена проверка на търговски обект по
смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС – ресторант „Азия”, находащ се в гр. Варна,
ул. ***, стопанисван от жалбоподателя, в присъствието на Ф.Д.на
длъжност управител. Извършена е контролна покупка на зеленчуци върху варен
ориз, на стойност 7,50 лв., айрян кана един литър на стойност 7,50 лв., супа от
млада царевица на стойност 2,80 лева, пилешко къкрещо върху плоча на стойност
10,50 лева, патица - специалитет на заведението на стойност 13,50 лв., „Стела
артоа” два броя по 3 лв. на стойност 6 лв. и хлебче на стойност 1 лв., всичко
на обща стойност 45,80 лева. Заплатена е сумата в брой на лицето Л.Ц.–
съдружник в дружеството – жалбоподател. За плащането е издаден фискален бон №
0014743/12.01.2020 г. от наличното в обекта фискално устройство с рег. №
4000439/25.01.2019 г. с № на ФП 44303331. Установено е, че фискалния бон не
съдържа съществени реквизити, а именно количество и стойност на закупените
стоки, с което дружеството е извършило нарушение на чл. 26, ал.1, т.7 вр. чл.
3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
Съставен
е Протокол за извършена проверка АА № 0355532/12.01.2020 г. от двама инспектори
по приходите в ТД ЦУ на НАП, в присъствие на Ф.Д.– управител на "ИЗТОЧНО КИТАЙСКО МОРЕ КО ТРЕЙД ГРУП" ООД,
протокола е подписан от посочените лица. Към протокола са приложени: опис на
паричните средства от 12.01.2020 г. – 318,60 лева, дневен отчет от 12.01.2020
г., който сочи налични 318,60 лева, сметка за сумата 45,80 лева и фискален бон
№ 0014743 от 12.01.2020 г. за сумата от 45,80 лева.
Издадена
е оспорената Заповед за налагане на ПАМ № 45-ФК/23.01.2020 от началник отдел „Оперативни дейности“ –
Варна при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
Издадени
са: АУАН № F536353/01.02.2020 г. от инспектор по приходите в НАП относно
нарушение на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Последвало
е издаване на НП № 498342-F536353/06.03.2020 г. за нарушение на чл. 26, ал.1,
т.7 вр. чл. 3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Предвид
установеното от фактическа страна и при извършената проверка за
законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168
от АПК съдът намира следното от правна страна:
Оспореният административен акт е връчен на
жалбоподателя на 01.02.2020 г. Жалбата е депозирана на 17.02.2020 г., в срока
по чл. 149, ал.1 от АПК, вр. чл. 60,
ал.6 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК. Подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ
на обжалване административен акт, пред надлежен съд, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
чл. 186, ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага
с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. Чл.7, ал.1, т.1 от ЗНАП предвижда, че изпълнителния директор
на НАП е орган по приходите. Със Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на
изпълнителния директор на НАП е определено началниците на отдели „Оперативни
дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“
в Централно управление на Националната агенция за приходите да издават заповеди
за налагане на ПАМ запечатване на обект по чл.186 от ЗДДС, поради което оспорената
заповед е издадена от компетентен орган с делегирани правомощия.
Процесната заповед е издадена на 23.01.2020 г., след
което е съставен АУАН № F536353/29.01.2020 г. от инспектор по приходите в НАП,
относно нарушение на чл. 26, ал.1, т.7, вр. чл.3, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат ПАМ, техния вид,
органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за
тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ. Съставяне на АУАН в
административното производство по налагане на ПАМ не е задължително, по арг. на
чл.186, ал.1 от ЗДДС, който предвижда, че
принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице. Следва, че
налагането на ПАМ не е обусловено от налагане на административно наказание,
поради което съставения АУАН след налагане на ПАМ, в случая служи само за
потвърждаване на установените факти, които са обективирани в Протокол за
извършена проверка АА № 0355532/12.01.2020 г. и в оспорената заповед. В този
смисъл е съдебната практика: Решение № 13219 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д.
№ 5630/2018 г., Решение № 14323 от 21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6972/2018
г. и Решение № 11628 от 2.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2569/2018 г.
В административното производство по установяване
на процесното нарушение не е издадено
наказателно постановление /НП/. Това е станало на по-късна дата – 06.03.2020 г.
Издаване на оспорената заповед не е обвързано с издаването на НП, а с обективно
извършване на нарушението, което в случая е налице. Също така при издаване на
ПАМ не са предвидени давностни срокове, поради което липсата на издадено НП или
издадено такова след процесната заповед не опорочава производството по налагане
на ПАМ и забрана достъпа до търговския обект. В този смисъл е съдебната
практика на ВАС: решения по адм. дела №№ 11060/2011 г., 9593/2011 г. и
6970/2012 г.
Съгласно
§1, т.41 от ДР на ЗДДС, ресторант е търговски обект, тъй като е място, от което
се извършват продажби на стоки. Описанието на търговския обект в оспорената
заповед е направено в достатъчна пълнота и дава възможност на жалбоподателя да
разбере за неиздаване на фискална касова бележка с изискуемите реквизити,
относно кой обект е наложена ПАМ.
Жалбоподателят не оспорва, че стопанисва търговския обект.
При
проверката в обекта е установено 1 брой фискално устройство, рег. № 4000439/25.01.2019
г., от което е издаден фискален бон за сумата от 45,80 лева, в който е записано
„алкохол 10,50; ястия 35,30; обща сума 45,80 лева“. Не са посочени във фискалния бон наименование на стоката,
код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки.
Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба.
Чл.3, ал.1 от Наредба
№ Н-18
от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, определя че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на
стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва
чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез
лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по
смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен
превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ,
съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8.
Съгласно чл.
26, ал.1, т.7 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г., Фискалната
касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца
съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително следните реквизити:
наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност
по видове закупени стоки или услуги.
Съгласно § 32.
(1) (Изм. – ДВ, бр. 80 от 2018 г., доп., бр. 26 от 2019 г., в сила от
29.03.2019 г.) от ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ към
Наредбата за
изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г., лицата по чл.
3,
непопадащи в § 31, които са регистрирани по ЗДДС и
не използват софтуер за управление на продажби, с изключение за обектите, в
които се използва ИАСУТД, привеждат дейността си в съответствие с изискванията
на тази наредба в срок до 31 март 2019 г. Жалбоподателят е следвало да приведе
дейността си в съответствие с чл. 26, ал.1 т.7 от Наредба № Н-16/13.12.2016 г.
до 31.03.2019 г., поради това, че използва електронен касов апарат с фискална
памет.
В случая плащането е извършено в брой и
фискалния бон, които е издаден за покупката на храна и напитки не съдържа
количество и стойност на закупените стоки, което не е спорно между страните.
Дружеството, което е жалбоподател е лице по
чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., извършва дейност в търговски
обект, поради което е следвало за извършената продажба на стока да издаде
фискална касова бележка, със съдържание съобразно чл. 26, ал.1, т.7 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006. Това изискване е свързано със задължението по чл. 118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този
закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Неиздаване на фискален бон с изискуемите реквизити представлява административно
нарушение на чл. 185 от ЗДДС вр. чл. 26, ал.1 т.7 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г.
Законосъобразно
е прието, при налагане на ПАМ, че е осъществен състава на чл.186, ал.1, т.1 б.
”а” от ЗДДС. В оспорената заповед е налице съответствие между фактическите и
правни основания. Същите са описани в пълнота. Точно е посочен търговския обект
както в мотивите, така и в диспозитива. Посочено е, че е издаден фискален бон,
който не съдържа съществени реквизити, а именно количество и стойност на
закупените стоки, като извършеното нарушение са доказва от Протокол за
извършена проверка, ведно със събраните писмени доказателства.
Налице
е предпоставка за налагане на ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б. ”а” от ЗДДС, поради
което законосъобразно е наложено запечатване на търговски обект, в който се
извършва дейността на жалбоподателя. В съответствие с чл.187, ал.1 от ЗДДС при
прилагане на ПАМ е забранен и достъпът до него за 3 дни. Съдът установява, че
има непрецизност относно формулировката на ПАМ и забраната за достъп. Следвало
е да се посочи, че ПАМ – запечатване на обект се налага за срок от 3 дни,
поради това, че нормата на чл. 186, ал.1 от ЗДДС предвижда срок за налагане на
ПАМ, съответно забраната за достъп до обекта е за срока на налагане на ПАМ,
съобразно чл.187, ал.1 от ЗДДС. Въпреки това волята на административния орган е
достатъчно ясна и поради това, че запечатването и достъпа до обекта са две
части от едно цяло наказание, съдът приема, че допуснатото процесуално
нарушение не е съществено и не е нарушило правото на защита на жалбоподателя.
Отделно от това в мотивите за определяне на срока е посочено, че той е за
запечатването на обекта.
Налице са мотиви относно продължителността на
срока на ПАМ, като е посочено, че 3 – дневния срок за запечатване на търговския
обект се обосновава от тежестта на извършеното нарушение, последиците от същото
и необходимостта да се осигури защита на обществения интерес, като се
предотврати възможността за извършване на нови нарушения. Посочено е, че с
нарушението се засяга отчетността на извършените от жалбоподателя продажби и
тяхната регистрация, както и възможността за проследяване на реализирани
обороти. Прието е, че ако не се наложи ПАМ съществува възможност от извършване
на ново нарушение.
Мотивите за издаване на заповедта са и такива за
продължителността на наказанието. Стойността на продажбата е на обща стойност
45,80 лева, търговския обект, в който е извършена продажбата е ресторант в
централната част на гр. Варна. Много от покупките в такъв търговски обект са на
ниска стойност до 50 лева, поради което не може да се направи извод, че срокът
за който е наложена ПАМ е прекомерен. Обектът е с работно време от 11 ч. до 23
ч., без почивен ден, т.е. в него се
реализират обороти целодневно. С оглед установеното съдът приема, че определения
срок от 3 дни за запечатване на обекта и забрана за достъп до него за същия
срок отговаря на тежестта на нарушението и е съобразен с целите предвидени в
чл.22 от ЗАНН за налагане на ПАМ, като ще спомогне за предотвратяване и
преустановяване на административни нарушения, поради което е законосъобразен.
Няма спор, че по време на ПАМ търговския обект
няма да реализира приходи, но по този начин се цели преустановяване на
административни нарушения и предотвратяване на бъдещи такива. В този смисъл ПАМ
е в съответствие с целта на закона. Неспазване на данъчните правила е
предпоставка за ощетяване на обществото, чрез избягване проверка на
реализираните стоки. Чрез ПАМ се цели преустановяване на тази практика от
търговеца, поради което оспорената заповед е съобразена с принципа за
съразмерност – чл.6 от АПК и чл. 6 от ЕКЗПЧ.
Жалбоподателят е представил доказателства, че
е отстранил нарушението 30.01.2020 г., като са представени фискални бонове
издадени през периода 30.01.2020 – 01.02.2020 г., в които са посочени вида и стойността на закупените стоки. В случая не
намира приложение чл. 28 от ЗАНН. Съгласно чл. 23 от ЗАНН начинът за приложение и редът за обжалване на
принудителните административни мерки се уреждат в съответния закон. Институтът
за освобождаване от административнонаказателна отговорност по чл. 28 от ЗАНН е приложим единствено в производството по реда на чл. 59-63 от ЗАНН. Настоящото производство по обжалване на заповедта за налагане на ПАМ е по
реда на АПК, с оглед на което релевантни са основанията за оспорване, посочени в чл. 146 от АПК. В чл. 186 от ЗДДС не е предвидена възможност на органите по приходите,
след като установят извършено нарушение по чл. 186 от ЗДДС да не наложат принудителна административна мярка, поради
което отстраняване на нарушението в кратък срок след установяването му и размерът
на сумата, за която е издаден касов бон, с липсващи реквизити, имущественото
състояние на жалбоподателя, не може да се обсъжда от административния органа
при налагане на ПАМ, респективно от съда. ЗДДС и Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. не въвеждат минимален
размер на суми, над които следва да се издава фискална касова бележка със
реквизитите по чл. 26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006
г. Липсата на данъчни задължения, не се изключва
налагане на ПАМ, поради което обосновано е прието срокът за налагане на ПАМ да
е в размер на 3 дни. В този смисъл е съдебната практика на ВАС, решения по адм.
дело № 14061/2018 г., 6420/2019 г. и 9059/2019 г.
Предвид изложеното съдът намира, че
оспорената заповед е законосъобразна, а жалбата като неоснователна следва да
бъде отхвърлена.
Предвид изхода на спора и по арг. на противното на
чл. 143, ал.1 от АПК искането на жалбоподателя за присъждане на разноски по
делото е неоснователно, поради което се отхвърля от съда.
Упълномощен юрисконсулт е извършил процесуално
представителство, чрез представяне на писмено становище, съгласно чл.24, ал.1, т.2
и т.3 от ЗА. Производството е по реда на АПК, на основание чл. 186, ал.4 от ЗДДС. Делото не е с фактическа и правна сложност. С оглед изхода на делото и
направеното искане от страна на процесуалния представител на административния
орган за заплащане на юрисконсултско възнаграждение същото, като основателно
следва да се уважи, като се осъди жалбоподателя да заплати на НАП, към която се
числи административния орган, сумата от 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение, определена съгласно чл.143, ал.4 от АПК, вр.чл.78, ал.8 от ГПК,
вр. чл. 24 от НЗПП.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал.2, вр.ал.1 от АПК съдът,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата от "ИЗТОЧНО КИТАЙСКО МОРЕ КО
ТРЕЙД ГРУП" ООД, ЕИК *********, с управител и
представляващ Ф.Д.срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
45-ФК/23.01.2020 г. издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в
Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на "ИЗТОЧНО КИТАЙСКО МОРЕ КО ТРЕЙД ГРУП" ООД е наложена принудителна
административна мярка - запечатване на търговски обект, представляващ ресторант
с наименование „Азия“, находящ се в гр. Варна, ул. Велико Христов № 37-39,
стопанисван от "ИЗТОЧНО КИТАЙСКО
МОРЕ КО ТРЕЙД ГРУП" ООД и забрана достъпа до него за срок от 3 /три/ дни.
ОСЪЖДА "ИЗТОЧНО КИТАЙСКО МОРЕ КО ТРЕЙД ГРУП" ООД,
ЕИК ********* да заплати в полза на Национална агенция за приходите сумата от 100
/сто/ лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението му, пред Върховен
административен съд.
СЪДИЯ: