Р Е Ш Е Н И Е 924/16.12.2019г.
№
гр. Ямбол, 16.12.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVII-състав, в публичното заседание на единадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМЧО ДИМОВ
при секретаря Н.Х. като разгледа докладваното от съдия
ДИМОВ гр.дело № 3341 по описа за 2019 г.
на ЯРС и за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството по делото е образувано по искова молба вх.№ ***год. от Р.И.Г. с ЕГН **********, с адрес: *** чрез пълномощник адв. А.Д. от АК Я., с адрес за кореспонденция:***, с която против община Я. е предявен иск за сумата от 826,80 лева представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за заплатени консумативи и престой в болница, ведно със законната лихва от 30.09.2016 год. до окончателното изплащане на сумата, както и иск за сумата от 15 000 лева представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на претърпени болки и страдания, ведно със законната лихва от датата на увреждането 24.09.2016 год. до окончателното изплащане, настъпили в резултат на падане на 24.09.2016 год. в *** в следствие стъпване на ищцата върху една от плочките с които била застлана улицата и пропадане на крака и в дупка, причинило счупване на дясната бедрена шийка. Ищцата била приета в болница на 24.09.2016 год., като на 25-ти била оперирана и изписана на 30.09.2016 год., след което била в болнични десет месеца. След шестия месец се установило, че не била възстановена, получила усложнения, което наложило поставянето на инжекции в дясната каляна и глезена става. Възстановяването било дълго и мъчително, ищцата изпитвала силни болки и приемала болкоуспокояващи. Първите три месеца не можела да става от леглото и да се обслужва, а след това движенията и били силно ограничени и болезнени, не можела да се грижи нито за себе си, нито за семейството си. Осем месеца се придвижвала само с патерици. Повече от година била напълно нетрудоспособна поради което спряла дейността на фирмата си. Вече три години след падането още изпитвала болки в крака и не можела да спи на дясната си страна. Според специалистите в бъдеще щяло да се наложи смяна на тазобедрената и става. Освен претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в уплаха, болки и страдания от травмата, операцията и последяващото лечение, ищцата твърди, че е претърпяла и имуществени вреди, изразяващи се в заплатени от нея медицински консумативи и такси. Сочи че за поставените по време на операцията три канюлирани винта е заплатила сумата от 792 лева по 264 лева всеки, а за престоя в болницата заплатила такса от 34,80 лева. Поддържа се че причинените на ищцата имуществени и неимуществени вреди са в причинна връзка с неизпълнението на задълженията и бездействието на ответната община, чието задължение било изграждането, ремонтът и поддържането на улиците и тротоарите, като част от общинската инфраструктура и общинска собственост, съобразно действащото законодателство.
Претендира се от съда да постанови решение, с което да осъди община Я. да заплати на ищцата сумата от 826,80 лева представляваща имуществени вреди за заплатени консумативи и престой в болница, ведно със законната лихва от 30.09.2016 год. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 15 000 лева представляваща неимуществени вреди следствие на претърпените болки и страдания, ведно със законната лихва от датата на увреждането 24.09.2016 год. до окончателното изплащане. Претендират се съдебно деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът - община Я. оспорва по основание и размер претенциите на ищцата и релевира възражение за съпричиняване от страна на ищцата на вредоносния резултат. Счита, че претенцията на ищеца не е основателна, тъй като не са налице всички предпоставки на отговорността на чл.49 ЗЗД, вредните последици за ищеца не били по вина на общината и тя не следвало да отговаря за тях. Оспорват се изложените в исковата молба обстоятелства относно деня, мястото и обстоятелствата около инцидента, включително настъпването му, както и твърдението, че вредите са пряка и непосредствена последица от увреждането. Поддържа се че задълженията на община Я. относно поддържането на улиците и пешеходните зони са изпълнени и са положени всички усилия за привеждането им в добро състояние. На следващо място се поддържа, че дори да е настъпил описания в исковата молба инцидент, същият не се дължи на бездействие на община Я., а по-скоро на случайно събитие, за което община Я. не носи отговорност за непозволено увреждане, както и че ако бъде допуснато увреждане крака на ищцата поради пропадане в дупка, то причината за настъпването и е небрежност проявена от страна на ищцата. Оспорва и размера на претендираните неимуществени вреди като недоказан и неоснователно завишен, в противоречие с принципа на чл.52 от ЗЗД. Твърди се че ищецът е създал реална възможност за настъпване на вредата и не е съобразил състоянието на настилката в описания участък по ул. „Г.С.Р.“. Поддържа се че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е многократно завишено. Оспорват се и предявените искове по чл.86 ЗЗД.
Претендира се отхвърляне на предявените искове като неоснователни.
Ищцата Р.И.Г., редовно призована, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие – адв. А. Д. от АК Я., редовно упълномощена по делото, чрез когото в хода на делото по същество се поддържа, че с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства, в съдебно заседание е било установено, че на процесната дата ищцата, предвижвайки се по ул.“Г.С.Р.“ посока ул.“П.“ е претърпяла инцидент като е паднала и е счупила дясна тазобедрена става, като причината за падането е неравности по настилката на ул.“Г.С.Р.“. На следващо място се поддържа, че от изслушаната експертиза и от свидетелите се установява, че в период от една година, ищцата е изпитвала болки и страдания и че към настоящия момент изпитва такива от причиненото счупване, което е в пряка и причинна връзка с падането. Твърди се че община Я. носи отговорност за поддържането на уличната настилка на съображенията изложени в исковата молба. Претендира се от съда да постанови решение, с което да уважи исковата претенция, както и да присъдени направените по делото разноски.
За ответника община Я., редовно призована за съдебно заседание, не се явява законен представител, не изпраща процесуален такъв.
Въз основа на събраните по делото
доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с
твърденията, възраженията и доводите на страните и при съобразяване с
разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
По делото от страна на ищцата са ангажирани като писмени доказателства: три броя искания за рентгенологични изследвания с два броя фискални бонове съответно от дата 14.03.2017 год. и 24.12.2016 год.; фактура № *** год. и фискален бон от дата 30.09.2016 год.; фактура № *** от 26.09.2016 год. и фискален бон от дата 26.09.2016 год.; фиш за спешна медицинска помощ; лист за преглед на пациент в КДБ/спешно отделение от 24.09.2016 год.; епикриза издадена от МБАЛ „Св.Пантелеймон“ АД гр.Я.; болничен лист № ***; болничен лист № ***; болничен лист №***; болничен лист № ***; болничен лист № ***; болничен лист № ***; болничен лист № ***; болничен лист № ***; болничен лист № ***; болничен лист № ***; амбулаторен лист № *** год.; амбулаторен лист № *** год.; амбулаторен лист № *** год.; амбулаторесн лист № *** год. и амбулаторен лист № *** год.; справка от „Районен център 112“ Б.
Видно от представените по делото фиш за медицинска помощ и лист за преглед на пациент в КДБ/спешно отделение, ищцата е постъпила за преглед в ЦСМП Я. на 24.09.2016 год. в 08.10 часа и е напуснала същия ден в 09.05 часа, с основна диагноза фрактура коли.
Видно от представената по делото епикриза издадена от МБАЛ „Св.Пантелеймон“ АД гр.Я. ищцата Р.И.Г. е постъпила в здравното заведение за болнично лечение на 24.09.2016 год. и е била изписана на 30.09.2016 год. с окончателна диагноза: фрактура коли фемори декстра. Видно от същата епикриза на 25.09.2016 год. ищцата е претърпяла оперативна интервенция: открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, фемур, под спинална анестезия, като по шийката са били инкорпорирани 3-канюлирани винта. При изписването на ищцата са били посочени като препоръки и назначения: щадене на областта, ненатоварване на крайника за срок от два месеца и провеждане на активна рехабилитация.
Поставените на ищцата 3 броя канюлирани винта са били остойностени от МБАЛ „Св.Пантелеймон“ АД гр.Я. общо за сумата от 792 лева, видно от издадената от болничното заведение и представена по делото фактура № ***год. със задължено по нея лице ищцата в настоящото производство, която сума от 792 лева е била заплатена на МБАЛ „Св.Пантелеймон“ АД гр.Я., видно от представения по делото служебен /фискален/ бон от 26.09.2016 год.
За престоя на ищцата в болничното заведение, МБАЛ „Св.Пантелеймон“ АД гр.Я. е издал фактура № *** год. /представена по делото/ със задължено по нея лице - ищцата в настоящото производство, за сумата от 34,80 лева – потребителска такса, която сума от 34,80 лева е била заплатена на болничното заведение, видно от представени по делото служебен /фискален бон/ от 30.09.2016 год.
Видно от представените по делото болнични листи, ищцата е била в отпуск по болест за времето от 24.09.2014 год. до 22.03.2017 год., както и за времето от 11.04.2017 год. до 08.08.2017 год.
Видно от изисканата от съда по искане на ищцовата страна справка от МВР, Дирекция „Национална система 112“, Районен център 112“ – Б.: на дата 24.09.2016 год. в 07,46 часа е регистрирано повикване от телефонен номер *** от лице представило се с името Н.С., като в 07,48 ч. сигналът е изпратен по електронен път на ЦСМП Я.
Съдът кредитира ангажираните от ищцата писмени доказателства по делото, тъй като от една страна в производството по делото не бе проведено оспорване на същите, а от друга писмените доказателства кореспондират със събраните по делото гласни доказателства, както и със заключението на вещите лица по изслушаната и приета по делото колективна съдебномедицинска експертиза.
По делото от страна на ищцата са ангажирани
гласни доказателства чрез разпит в качеството им на свидетели, лицата Р.В.Г. и Ж.Б.Б..
Видно от показанията на свидетелката Р.В.Г., същата познавала ищцата, с която били съученички от много години, познавала се и съпруга и, като били близки семейни приятели. Преди три години, на 24.09., тя ищцата и Ж. /св.Ж.Б./ били на ежедневна разходка в парк „Б.“ когато на връщане около 07,30 часа се движили по ул.“Г.С.Р.“ към ул.“П.“ и се оглеждали къде да седнат да пият кафе. Малко преди аптека „Мултифарма“, свидетелката видяла свои приятели, спряла се при тях, и в един момент ищцата пред нея направила някаква стъпка като десния и крак хлътнал надолу. Плочите били начупени и неравни. Вдигнали ищцата от земята, като тя изпитвала голяма болка. От близката пицария и от кафето се притекли хора, които донесли един стол. Опитали се да сложат ищцата да седне, но тя изпитала силна болка, свила се, и не можала да седне. През това време някой бил извикал линейка, която пристигнала бързо, сложили ищцата на носилка, а след това я закарали в болницата, където била приета в спешното отделение. Там на ищцата била направена рентгенова снимка, като се установило, че бедрената шийка на дясната тазобедрена става е счупена. Ищцата претърпяла операция и след седем дни я изписали, но съпругът и получил инфаркт и тя останала сама. Основно грижи за ищцата полагала Ж. /св.Б./, като свидетелката също ходила и готвела на ищцата, защото тя била напълно неподвижна, със санитарен стол за баня и хигиенни нужди. След третия месец ищцата успявала да седне и да се нахрани, но въпреки всичко се нуждаела от непрекъснати грижи. Около година, 10-12 месеца, ищцата, първо била с патерици, после само с една, и дълго време не можела да се придвижва нормално. Изпитвала големи болки и до днес. Състоянието на улицата било ужасно, със старите плочи, разкривени, начупени с липсващи парчета. Според свидетелката не можело да се предвиди хлъзгане и спъване, тъй като когато се върнала видяла, че това е счупено парче и то е хлътнало и е предизвикало този тежък инцидент. Свидетелката твърди че си спомня датата, тъй като всяка година на тази дата се събират и пият кафе, което не могли да направят тогава, както и за нейно здраве и за пълно възстановяване.
Видно от показанията на свидетелката Ж.Б.Б. /племенница на ищцата/, на 24.09.2016 год., около 07.30
– 08.00 часа сутринта, на връщане от разходка на „Б.“ в близост до аптеката,
вървели от поликлиниката по ул.“Г.С.Р.“ от лявата страна по посока ул.“П.“.
Мислили къде да седнат да пият кафе. На ул.“Г.С.Р.“ както вървели, свидетелката
видяла ищцата, която вървяла до нея, как изведнъж се олюлява и пада. После
видяла, че на самата плочка има отчупено парче и крака на ищцата пропаднал в
дупката. Ищцата се олюляла и паднала като свидетелката не могла да реагира и да
я хване. Паднала на дясната си страна. Свидетелката и Р. /св.Г./ пробвали да я
вдигнат. На помощ се притекли едно момиче от пицарията и едно момче от кафето.
Донесли стол за да седне ищцата, но при слагането и на стола тя изпитала много
силна болка и не искала да седи. Държали я под мишницата. Искали да извикат
линейка, но някой споменал, че я е извикал. Ищцата била пренесена до линейката
на носилка. Закарали я в болницата в спешния. Свидетелката се обадила на свако
си и на родителите си, тъй като майка и била медицински работник. В отделението
в което приели ищцата казали че има счупване. В деня на изписването съпругът на
ищцата от притеснение получил инфаркт. Свидетелката била тази, която се грижила
повечето време за ищцата. Ищцата била изцяло обездвижена. Имала количка за
къпане, стол за тоалетна, а тя самата не можела да се обслужва по никакъв
начин. Възстановяването и продължило три месеца, като била плътно на легло,
после около седем-осем месеца с патерици, но и в този период не можела да прави
нищо, освен да се придвижва сама до тоалетната. Нито можела да излиза, нито да
ходи на разходка. Спряла да ходи на работа, имала частен бизнес, но се наложило
да се откаже от фирмата и да затвори, защото нямало кой да работи. Ищцата имала
две деца, като дъщеря и живеела във Ф., сина и бил студент в С. В периода на
възстановяването, при един от прегладите казали на ищцата, че кракът и не е
възстановен. Към настоящия момент когато времето застудявало изпитвала болка и
когато легнела на тази страна, пироните я убиват и се чувствала некомфортно.
Тогава плочките били начупени, имало ниски плочки, настилката на центъра била
разбита. На връщане от разходката не са бързали, вървели нормално. Видимо на
плочката и нямало нищо и човек не можел да предположи, че е счупена и може да
хлътне.
Съдът кредитира показанията на свидетелките, тъй като от една страна съдът намира същите за логично и житейски правдоподобни, а от друга същите кореспондират както помежду си, така и със събраните по делото писмени доказателства, а и със заключението на вещите лица по изслушаната и приета по делото колективна съдебномедицинска експертиза.
Видно от заключението на вещите лица по изслушаната и приета по делото колективна съдебномедицинска експертиза, неоспорена от страните по делото, е че:
В резултат на инцидента, настъпил на
24.09.2016 год. и падането на ищцата настрани надясно върху тротоара същата е
получила счупване на шийката на бедрената кост на десния крак в близост до
главичката и. Веднага след инцидента ищцата е била транспортирана със
специализиран транспорт на ЦСМП Я. до Спешно отделение при МБАЛ „Св.Пантелеймон“ АД гр.Я., от където след извършване на
изследвания и консултации е била приета
за лечение в отделението по ортопедия и травматология в същата болница. Там на
следващия ден и е извършена оперативна интервенция върху фрактурираната
кост под спинална анестизия,
като костните фрагменти са били репонирани под
рентгенов контрол и фиксирани с метални остеосинтезиращи
материали, в случая с три канюлирани винта. Механизмът,
по който се получават такъв тип фрактури е падане на страни върху големия трохантер /костна издатина в горния край на бедрената кост/
и рязка, форсирана външна ротация на долния крайник. Имайки предвид механизма
на получаване на този вид увреждания експертизата счита, че между инцидента,
довел до падането на ищцата Г. върху тротоара и описаните в медицинските
документи увреждания съществува пряка причинно-следствена връзка. При този вид
увреждане на бедрената кост ищцата е търпяла силни болки веднага след травмата,
преди операцията и следоперативния период. Постепенно с времето болките са
намалявали. Болезнени са били и началните периоди на рехабилитация и на
натоварване на крайника. Ищцата се е предвижвала с патерици за срок по-голям от
шест месеца. Липсата на натоварване на крайника води до хипотрофични
промени на мускулите му, което също е свързано с болка. Възстановителния период
зависи от множество фактори. В случая имайки предвид характеристиките на
увреждането, възрастта и пола на ищцата, както и медицинските документи по
делото може да се направи заключението, че възстановяването на ищцата Г. от
получената травма е продължило не по-малко от 10-12 месеца. Имайки предвид
характеристиките на увреждането и данни от материалите по делото в зависимост
от упражняваната професия ищцата е била неработоспособна за срок не по-малък от
8-10 месеца при нормален ход на оздравителните процеси. Веднага след
получаването на травмата ищцата не е била в състояние сама да се грижи за себе
си, за семейството си и за домакинството. Постепенно с времето тези затруднения
са намалявали, но са били налице в различна степен през целия възстановителен
период поради необходимостта от предвижване с помощни средства. Ищцата е
търпяла болки с различен интензитет през целия възстановителен период,
включително и периода на постепенно натоварване на крайника и рехабилитацията.
Към настоящия момент ищцата съобщава за умерено изразена непостоянна
болезненост в мястото на увреждането особено при по-значително натоварване на
крака. Към настоящия момент ищцата е възстановена в значителна степен от
полученото увреждане с известни ограничения в обема на част от извършваните
движения /ограничена вътрешна ротация и привеждане/. Такъв тип увреждания често
водят до асептична некроза на главичката на бедрената
кост, поради компрометираното и кръвоснабдяване,
което след време е възможно да стане причина за протезиране
на ставата.
В съдебно заседание вещите лица поддържа заключението си, като вещото лице д-р Х. сочи, че ако три години след инцидента, не е настъпила така наречената асептична никроза на бедрената глава, най-вероятно така ще остане, но въпреки това трябва да се проследи 5-6-7 години във времето. Сочи че е нормално, тъй като ищцата е слаба, когато легне върху винта, който имал шестограм да изпитва някакъв дискомфорт.
Съдът кредитира заключението на вещите лица, като намира същото за обективно, изведено въз основа събраните по делото доказателства и личен преглед на ищцата и направена рентгенография на дясна тазобедрена става, изготвено от лица с нужната квалификация и компетентност, ясно и напълно отговарящо на задачите на експертизата, и кореспондиращо се със събраните по делото писмени и гласни доказателства.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
По
допустимостта на иска:
Съобразно фактическите твърдения на ищцата и формулирания в исковата молба петитум, съдът намира, че предявените искове черпят правното си основание от разпоредбите на чл.45, чл.49 и чл.86 ЗЗД.
Съдът намира същите за допустими, като предявени от и срещу процесуално легитимирани страни, при наличието на правен интерес и при липсата на отрицателни предпоставки за осъществяване правото на иск на ищцата.
По
основателността на иска:
Фактическият състав на отговорността по чл.45 ЗЗД включва четири кумулативно дадени елемента: противоправно поведение /действие или бездействие/, вреда, причинна връзка и вина. Елемента вина се предполага по силата на оборимата презумпция на чл.45, ал.2 ЗЗД и докато не бъде оборена от ответника. Останалите три елемента подлежат на доказване и доказателствената тежест се носи от ищеца. Липсата на който и да е от четирите елемента има за последица неангажиране отговорността на ответника, респективно води до неоснователност на иска. Отговорността по чл.49 ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия. Тя има обезпечително-гаранционна функция – носи се и при неоткриване на конкретния причинител, комуто е възложена работата.
От събраните
по делото гласни и писмени доказателства както и заключението на вещите лица
бяха установени, времето, мястото, механизма и характера на причинените на
ищцата телесни повреди, а именно: на 24.09.2016 год. в гр. Я., около 07.30 –
08.00 часа /видно от представената разпечатка от 112 обаждането е било
регистрирано в 07.46 часа/ при движение по ул.“Г.С.Р.“, ищцата е стъпила върху
отчупено парче от настилката /плоча/, кракът и е пропаднал в дупката под него,
препънала се е и е паднала настрани
надясно върху тротоара при което падане е получила счупване на шийката на
бедрената кост на десния крак в близост до главичката и.
Видно от заключението на вещите лица е че между инцидента, довел до падането на ищцата Г. върху тротоара и описаните в медицинските документи увреждания съществува пряка причинно-следствена връзка.
В конкретния случай, в настоящото производство, не е спорен статута на общинска собственост на ул. „Г.С.Р.“ в гр.Я., определен като такъв и съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.2 ЗОС, според която общинска собственост са имотите и вещите, предоставени в собственост на общината със закон, и § 7, т.4 от ПЗР на ЗМСМА, според който общинска собственост са и улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за ползване. Като собственик Общината има задължението да стопанисва и управлява имотите и вещите общинска собственост в интерес на населението съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин – чл.11, ал.1 ЗОС, а видно от събраните гласни доказателства, към датата на инцидента, улицата е била с разбити плочки, начупени, някои с липсващи парчета, разкривени, а конкретната плоча била в състояние, в което видимо не можело да се предположи, че е счупена и че може да хлътне.
Анализът на доказателствата налага за решаващия съд извода, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответната община за отрицателните преживяване на ищцата – болки и страдания, в пряка причинна връзка с травмата от злополуката, претърпени в резултат на падане на 24.09.2016 год. на участък от ул.“Г.С.Р.“ покрита с плочи, които са били разбити и начупени и който участък е част от улица собственост на община Я.
Вида, обема, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания, са обстоятелства, относими към следващото се обезщетение за неимуществени вреди. В тази връзка следва да се кредитират заключението на вещите лица и показанията на свидетелите, за характера на увреждането, вида, силата, интензитета, продължителността на болката, интензитета и продължителността на конкретните физически и емоционални страдания предизвикани от неудобствата, които ищцата е следвало да изтърпи в ежедневието си като последица от увреждането, нуждата от ползване на чужда помощ, ползването на помощни средства за обслужване на хигиенни нужди и помощни средства за предвижване, нуждата от последяваща рехабилитация за да възстанови функциите на увредения крайник. С оглед характера на конкретното увреждането /счупване на шийката на бедрената кост на десния крак в близост до главичката и/, довело до болки, неудобства, затрудняване в нормалното функциониране на долния крайник в оздравителния период, естеството на понесените негативни физически и психически изживявания, претърпяната медицинска интервенция и продължителността на оздравителния период, не по-малко от 10-12 месеца според заключението на вещите лица и видно от което са налице известни ограничения в обема на част от извършваните движения/ограничена вътрешна ротация и привеждане/, дискомфорта който ищцата изпитва и днес в легнало положение с оглед физическите характеристики на поставените и три винта, психическите изживявания свързани с опасността, макар и към настоящия момент само потенциална, като следствие на увреждането същото да доведе до асептична некроза на главичката на бедрената кост, съдът преценява, че претендираното обезщетение в размер на 15 000 лева е справедливо, необходимо и нужно да възмезди ищцата за претърпените от нея болки и страдания от травматичното увреждане.
За претърпените вреди ответникът следва да отговаря изцяло предвид липсата на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД за намаляване на отговорността му. В този смисъл недоказано по делото остава направеното от ответника възражение за съпричиняване на увреждането по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД. Принос по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД е налице винаги, когато сам, със свои действия пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Релевантно за съпричиняването на вредата от страна на ищцата в случая е онова конкретно твърдяно от ответника поведение /действие или бездействие/, без което не би се стигнало до травматичното увреждане, въпреки неизпълнението от страна на ответника на задължението му да осигури безопасното преминаване през всеки участък от ул.“Г.С.Р.“ в гр.Я. В случая липсва доказано от ответника такова поведение на ищцата – небрежност, напротив по делото бяха ангажирани гласни доказателства от които е видно, че ищцата е вървяла нормално /без да бърза, бяга или да е имало някакво друго поведение, което да обосновава извод, че с него е допринесла за увреждането/, а конкретната плоча видимо не е показвала, че е счупена и че може да хлътне.
По делото липсват ангажирани доказателства, които да обосноват извод у съда, че увреждането е причинено от непреодолима сила, по вина на трето лице или по вина на ищцата, в която насока са част от възраженията на ответника. Липсват каквито и да е данни ответната община към датата на инцидента да е въвела забрани за движение на пешеходци по ул.“Г.С.Р“ или в отделни нейни участъци, или да е дала предупредителни указания, за придвижване с нужното внимание и концентрация по улицата, за да се възприеме друга част от релевираните срещу иска от страна на ответника възражения, а именно че било недопустимо при познаване на визираното място, придвижване без нужното внимание и концентрация.
Липсват и данни, които да обосноват извод, че ответната община, не е била длъжна или че не е могла да предвиди, че движението на пешеходци по неизправната улична настилка /разкривени и начупени плочи/ би могло да доведе до настъпването на спъване, падане и като резултат причиняване на различни по характера си телесни повреди на пешеходците.
С оглед изложеното дотук, съдът не може да релевира възражението на ответника, че спъването, падането и причиненото в резултат на падането телесно увреждане на ищцата е резултат на някакво случайно събитие.
Напротив, от събраните по делото доказателства, съдът намира, че единствената непосредствена и пряка причина за възникването на вредите към датата на инцидентна е било бездействие изразяващо се в неподдържане от страна на ответника на ул.“Г.С.Р“ в гр.Я., собственост на община Я., не полагане на грижи като добър стопанин за своевременното отремонтиране и обезопасяване неравностите и счупените улични плочи в процесния участък.
Искът за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди е основателен и доказан да размера на претендираната сума от 15 000 лева, в който размер и следва да се уважи.
Претендираните от ищцата имуществени вреди в общ размер на 826,80 лева, от които 34,80 лева – потребителска такса и 792,00 лева – за поставените и три броя канюлирани винта, са установени и доказани от представените писмени доказателства /касови бонове/, както и от заключението на вещите лица, видно от което на ищцата е била извършена оперативна интервенция, при която костните фрагменти са били фиксирани с три канюлирани винта, следователно претенцията на ищцата следва да бъде уважена изцяло, тъй като разходите на ищцата са в причинна връзка с увреждането.
Съгласно
чл.84, ал.3 ЗЗД при задължения от непозволени увреждания, длъжникът се смята в
забава и без покана, а съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата.
Следователно претенциите на ищцата за плащане на обезщетение за забава
плащането на обезщетението за неимуществени вреди от датата на увреждането –
24.09.2016 год. и за заплащане на обезщетение за забава плащането на
обезщетение за имуществени вреди от дата 30.09.2016 год. /дата следваща датата
на увреждането/ в случая са основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските:
С оглед изхода на спора и разпоредбата на
чл.78, ал.1 ГПК, сторените от ищцата разноски в производството в общ размер на
2 950 лева, от които 650 лева – държавни такси, 400 лева – възнаграждение
на вещи лица и 1 900 лева – възнаграждение за един адвокат, следва да се
заплатят от ответника.
Водим от горното и на основание чл.235 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА община Я., ЕИК/БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Р.И.Г. с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ лева представляваща обезщетение за неимуществени вреди следствие на претърпени болки и страдания, в резултат на падане и счупване на шийката на бедрената кост на десния крак в близост до главичката и, след спъване в счупена плочка на ул.“Г.С.Р.“ в гр.Я. на 24.09.2016 год., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането - 24.09.2016 год. до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА община Я., ЕИК/БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Р.И.Г. с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 826,80 /осемстотин двадесет и шест лева и осемдесет стотинки/ лева представляваща обезщетение за имуществени вреди за заплатени консумативи и престой в болница, в резултат на падане и счупване на шийката на бедрената кост на десния крак в близост до главичката и, след спъване в счупена плочка на ул.“Г.С.Р.“ в гр.Я. на 24.09.2016 год., ведно със законната лихва върху тази сума от считано от 30.09.2016 год. до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА община Я., ЕИК/БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Р.И.Г. с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 2950 /две хиляди деветстотин и петдесет/ лева, представляваща сторени от нея съдебно деловодни разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Ямбол в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: