№ 16760
гр. София, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20211110167122 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от „**************с“
ЕООД срещу „******** ЕООД обективно кумулативно съединени осъдителни искове:
с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – за сума в размер на 9
120 лв., която се претендира като незаплатена част (съставляваща второ и трето от
уговорените общо три дължими от ответника плащания, съгласно проформа фактури
№ 10921/01.09.2021 г.; 26102101/26.10.2021 г.) от възнаграждение по сключен между
страните договор за извършване на услуга Процесен анализ, ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба в съда /25.11.2021 г./ до изплащането на
сумата; Както и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 288 ТЗ – за сумата 107,67 лв.,
претендирана като законна лихва за забава върху незаплатеното възнаграждение за
времето от падежа на съответните задължения по издадените фактури до 23.11.2021 г.,
от които 88,67 лв. - законна лихва върху задължението по проформа фактура №
10921/01.09.2021 г. и 19 лв. - върху задължението по проформа фактура №
26102101/26.10.2021 г. за посочен период до дата на подаване на исковата молба.
Ищецът „**************с“ ЕООД твърди, че на 02.07.2021 г. между него и „********
ООД е сключен договор за извършване на процесен анализ в управляваното от
ответника предприятие в гр. Кула, област Видин. Ищецът твърди, че от негова страна
са изпълнени всички дейности по договора и са предадени на ответника; ответникът
бил приел извършената услуга, но не върнал обратна връзка на ищеца и не отговарял
на негови телефонни обаждания и имейли. Уговореното възнаграждение по договора
възлизало на 11 400 лв. без ДДС, което следвало да бъде заплатено на три пъти.
Ищецът е издал три броя проформа фактури както следва: проформа фактура с номер
№ 20821/02.08.2021 г. на стойност 4 560 лв. с ДДС, или 3800 без ДДС, която е
заплатена от ответника на 17.08.2021 г.; проформа фактура с номер №
1
10921/01.09.2021 г. на стойност 4 560 лв. и проформа фактура с номер №
26102101/26.10.2021 г. на стойност 4 560 лв. Ответникът не е извършил плащане по
останалите две фактури, въпреки многобройните покани на ищеца.
Ответникът „******** ЕООД оспорва предявените искове, като твърди, че
ищецът не е изпълнил в срок задълженията си по процесния договор, тъй като е
посетил предприятието едва на 28.09.2021 г. и е изготвил първия доклад на 04.10.2021
г. - един ден преди изтичане на тримесечния срок за изпълнение на целия договор
/05.10.2021 г./, а следващите два доклада ищецът е изпратил след крайния срок за
изпълнение на договора - съответно на 26.10.2021 г. и 22.11.2021 г. Счита, че е налице
пълно неизпълнение на задълженията на ищеца по договора, тъй като услугата е
цялостна и не може да бъде разделена и към момента на изтичането на срока за
изпълнение на договора на 05.10.2021 г. не е извършен цялостен процесен анализ на
предприятието; изготвените от ищеца доклади не съдържат анализ на
производствените процеси в предприятието и план за реинженеринг на дейността с цел
намаляване на себестойността на продукцията и увеличаване на продуктивността на
труда, т.е не изпълняват предмета на договора. Твърди, че е налице нарушение от
страна на ищеца на задължението за конфиденциалност по т. 28 от процесния договор,
тъй като електронни съобщения на ищеца до ответника, в които се съдържат снимки и
информация за предприятието, са изпратени с копие до трето лице.
Предявен е от „******** ЕООД и е приет за съвместно разглеждане насрещен
иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сума в размер на 4 560 лв., която с оглед
заявеното допълнително уточнение се претендира като платена сума за
възнаграждение на „**************с“ ЕООД по същия договор за изготвяне на
Процесен анализ, която работа не е извършена от „**************с“ ЕООД. Сумата се
претендира със законната лихва от датата на предявяване на насрещния иск –
11.04.2022 г. до окончателното плащане на сумата.
От страна на „**************с“ ЕООД, като ответник по насрещния иск, се
оспорват твърденията на „******** ЕООД, че е направил първите си посещения в
предприятието на 28.09.2021 г., като твърди, че управителят на„**************с“
ЕООД е работил в дружеството ищец по насрещния иск като консултант по проекта
през месеците юли, август, септември и началото на октомври 2021 г. Твърди, че
през месец юли е направил първия доклад от процесния анализ, докладвал е
ежедневно на ръководството на дружеството ищец по насрещния иск за извършената
работа. Твърди, че заплащането на първия етап от работата е извършено от ищеца
по насрещния иск по уговорения начин, без да направи възражения относно
сроковете на изпълнение на договора или начина на извършване на анализ. Твърди, че
в края на месец септември 2021 г. представя в писмен вид първия доклад , заснел
състоянието на предприятието и не получил инструкции относно изискванията и
критериите на следващия доклад, нито възражения във връзка със сроковете за
изпълнение на договора за второто заснемане на моментното състояние на
предприятието ответникът по насрещния иск не е получил нужното съдействие от
2
страна на ищеца по насрещния иск, поради което прекъсва хронометрирането на
производствените операции. Твърди, че в края на месец октомври 2021 г. е представил
на Възложителя втория доклад и прави оглед на състоянието на предприятието, като
отново не получава инструкции или указания за извършването на третия доклад за
третото заснемане на моментното състояние на предприятието ответникът по
насрещния иск отново не получил нужното съдействие от ищеца по насрещния иск и
достъп до производствения участък на предприятието, което го принуждава да
прекъсне анализа на производствените операции и да премине към изготвянето на
трети доклад с конкретни препоръки за реинженеринг на дейността с цел намаляване
себестойността на продукцията и увеличаване производителността на труда. Третият
доклад е представен на ръководството на Мавлина ЕООД през месец ноември 2021 г.
Счита, че ръководството на фирмата е нарушило задълженията си по т.5,6 и 7 по
договора да осигури достъп на изпълнителя до сградите, оборудването и
производствения участък след месец октомври 2021 г. твърди, че не е нарушил
задължението за конфиденциалност, тъй като третото лице, с копия до което е
изпращал електронни съобщения е юридическият консултант на дружеството „Молд
Трейд“ – А. Й., както и че в изпратените електронни съобщения има констатации и
снимки, които са известни на всички работници и служители, и на всички лица, които
са посетили производствената сграда на фирма „******** ЕООД.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от
фактическа и правна страна следното:
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между
страните е сключен договор, с който ищецът „**************с“ ЕООД се е съгласил
да извърши т.нар. услуга Процесен анализ; че в изпълнение на договора „********
ЕООД като Възложител е заплатил на „**************с“ ЕООД сумата 4 560 лв. като
част от определеното с договора възнаграждение, както и че ответникът не е извършил
други плащания към ищеца за възнаграждение по процесния договор.
Съгласно клаузата на т. 13 от договора, „**************с“ ЕООД се задължава
да направи анализ на процесите на компанията, съгласно Приложение № 1 и да
изготви доклад. Целта на анализа е да се изготви план за реинжениране на дейността
с цел намаляване на себестойността на продукцията и увеличаване на
продуктивността на труда.
Не се представя Приложение 1 към договора, поради което не може да се
установи пълното съдържание на поетото от ищеца задължение, съответно не може да
се установи дали договореният от страните краен резултат е постигнат.
Договорът за изработка е договор за резултат, поради което в общия случай е
без правно значение какви и колко усилия е положил Изпълнителят, за да постигне
договорения резултат. В настоящия случай обаче периодичното физическо присъствие
на Изпълнителя в анализирания обект на Възложителя е предвидено в договора като
задължителна част от възложената работа. Съгласно клаузата на т. 2, предмет на този
договор е извършване на анализ на производствените процеси на Изпълнителя,
3
съгласно График (Приложение 1) – което Приложение, както се посочи по-горе, не се
представя от ищеца. Видно от клаузата на т. 20.4 – планираните посещения на място
при клиента са 4 дни всеки месец, в продължение на 3 месеца (общо 12 дни). Всеки
месец ще приключва с доклад и проформа фактура.
Следва, че ищецът е имал задължение да посещава обекта на Възложителя през
месеците юли, август и септември 2021 г. Изискването за посещения на търговския
обект от Изпълнителя по 4 дни всеки от всеки от трите месеца е житейски логично,
като се има предвид поставената крайна задача и целта на договора. Да се приеме
обратното – че посещение само в продължение на 4 дни в периода 02.07.21-02.10.2021
г. е достатъчно за формиране на всестранно и обективно мнение и оценка за работата
на един работещ търговски обект и определяне на насоки за подобряване на дейността
му, противоречи на формалната логика.
Срок за изпълнение не е изрично уговорен, но от цитираната клауза на т. 20.4
от договора следва, че срокът за изпълнение на възложената на „**************с“
ЕООД работа е 02.10.2021 г., когато изтича третият месец от сключването на
договора.
В представените заедно с исковата молба електронни съобщения, от страна на
управителя на „**************с“ ЕООД е посочено, че:
На 14.09.21 г. – „Здравейте, кога ще е удобно да дойда в цеха, за да направя
анализ на процесите?“;
На 28.09.21 г. – „Здравейте, писах няколко пъти на другия имейл…, който ми
беше посочен, но тъй като никой не ми отговаря, реших да пиша на този. Днес
пристоинах в с. Кула, за да посетя фабриката ви и да направя анализа, за който
имаме подписан договор….“
Формулировката в цитираните изявления сочи, че първите опити на ищеца да
се свърже с ответника, за да започне работа по проекта, са едва в периода 14-
28.09.2021 г. – при което уговорения в т. 20.4 срок за посещения се явява нарушен от
ищеца Изпълнител, защото не е имало посещения на обекта и запознаване с работата
на място през месеците юли и август. Същият извод се налага и от представения от
ищеца първи Доклад, в който са посочени дати на посещения 28.29 и 30-ти септември
2021 г. Поисканите от ищеца в открито съдебно заседание гласни доказателства за
установяване, че е посещавал обекта на ответника през месеците юли и август се
явяват недопустими на основание чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК , тъй като по същество се
искат за опровергаване на съдържанието на писмените изявления на
„**************с“ ЕООД в цитираните имейл съобщения до Възложителя и първия
Доклад на „**************с“ ЕООД, от които по-горе се установи, че съдържат
изявление на ищеца „**************с“ ЕООД за първи посещения на обекта, които
посещения са извършени едва в края на месец септември.
С оглед изложеното, съдът намира, че от страна на ищеца по първоначалния
иск „**************с“ ЕООД не е проведено убедително и пълно доказване на
неговите твърдения за точно и пълно изпълнение на възложената с договора работа,
4
независимо че от страна на „**************с“ ЕООД и в изпълнение на договора като
Изпълнител има изготвени три доклада – в края на месец септември 2021 г.
представя в писмен вид първия доклад, в края на месец октомври 2021 г. е
представил на Възложителя втория доклад; Третият доклад е представен на
ръководството на Мавлина ЕООД през месец ноември 2021 г. (каквито са твърденията
на „**************с“ ЕООД в Отговора на насрещната искова молба). Освен че не
представя Приложение 1 към договора, за да се установи точно и в пълнота уговорката
на страните относно възложената работа, посочените от „**************с“ ЕООД
доклади не са изготвени регулярно и съответно на определените в договора етапи на
изследване, съответно – изработка, а именно: „… в продължение на 3 месеца (общо 12
дни). Всеки месец ще приключва с доклад и проформа фактура“. Ищецът
„**************с“ ЕООД не доказва, а и не твърди да е изготвял доклади в края на
месеците юли и август.
Относно твърдението на „**************с“ ЕООД, че не е получил
дължимото по договора съдействие от страна на Възложителя „******** ЕООД „при
второто заснемане“ „в края на месец септември 2021 г.“ /стр. 2 от Отговора на
Насрещния иск, л. 78 от делото/:
Дори и условно да се приеме, че ищецът е посещавал търговския обект през
месеците юли и август, като само изготвянето на докладите не е било извършено в
посочените в договора срокове, то неоснователно е становището на ищеца, че неговата
забава като Изпълнител се дължи на поведението на Възложителя, който не е
отговарял на съобщенията на ищеца Изпълнител. При положение че няма изготвени в
срок два поредни доклада – за месеците юли и август, то е безпредметно за
Възложителя да оказва съдействие за изготвяне на окончателния, предвиден по
договора трети доклад, защото след като няма своевременно писмено изготвено от
Изпълнителя с предвидените за месеците юли и август становище на Изпълнителя
„**************с“ ЕООД относно работата на търговския обект (което е предвидено
да бъде във формата на Доклади за м. 07 и 8. 21 г.), то за Възложителя не е налице
каквато и да било информация/мнение на Изпълнителя, която да бъде обсъждана от
Възложителя с Изпълнителя, респ. да е дължимо съдействие. В края на месец
септември е ясно, че срокът на договора изтича – на 02.07.2021 г.
Отделно, съдът намира, че доказателствата навеждат на извод в полза на
твърдението на ответника Мавлина ЕООД, че от негова страна като Възложител е била
заплатена проформа фактура с номер № 20821/02.08.2021 г. на стойност 4 560 лв. с
ДДС, или 3800 без ДДС, издадена за работа през месец юли, която е заплатена от
ответника на 17.08.2021 г., въпреки че Изпълнителят „**************с“ ЕООД не е
посещавал обекта през месец юли и август, поради следното:
Твърденията на самия ищец „**************с“ ЕООД сочат, че от негова
страна са били издавани проформа фактури, съответно е било търсено плащане от
Възложителя преди „**************с“ ЕООД като Изпълнител да е извършил
предвидената по договор работа. Както се посочи по-горе, според клаузата на т. 20.4 от
договора – планираните посещения на място при клиента са 4 дни всеки месец, в
5
продължение на 3 месеца (общо 12 дни). Всеки месец ще приключва с доклад и
проформа фактура, поради което се прие, че ищецът „**************с“ ЕООД е имал
задължение да посещава обекта през месеците юли, август и септември 2021 г.
Следва, че Изпълнителят „**************с“ ЕООД е имал право да издава фактури,
когато за извършена работа през месец юли, за август и септември – след приключване
на месеца и изготвяне на съответния за месеца доклад.
За първата фактура с номер № 20821/02.08.2021 г. на стойност 4 560 лв. с
ДДС, или 3800 без ДДС, издадена за работа през месец юли, която е заплатена от
ответника на 17.08.2021 г., твърденията на двете страни са спорни дали фактурата е
издадена от Изпълнителя, съответно – платена от Възложителя, въпреки че
Изпълнителят „**************с“ ЕООД не е посещавал обекта през месец юли и
август.
За втора издадена по договор фактура, в исковата молба ищецът
„**************с“ ЕООД сочи фактура № 10921 с дата на издаване 01.09.2021 г. В
Отговора на насрещният иск обаче от страна на „**************с“ ЕООД се твърди,
че след първия етап на работата (който първи етап е бил този от месец юли 2021 г., за
който е получил плащане по № 20821/02.08.2021 г.), следващото посещение е било в
края на месец септември, когато не е получал достъп от Възложителя. При съпоставка
на двете твърдения (от първоначалната искова молба, от една страна, и Отговора на
насрещния иск), следва, че конкретно относно втората издадена от него проформа
фактура № 10921 с дата на издаване 01.09.2021 г. , „**************с“ ЕООД е търсил
плащане от Възложителя преди да извърши второ посещение на обекта (което самият
той твърди да е направил в края на месец септември 2021 г.) и преди да изготви
Доклада за дати 28, 29 и 30-ти 9.2021 г.
Сега се отбелязва от съда и противоречието в твърденията на
„**************с“ ЕООД в Отговора на Насрещния иск, което изяснява защо по
делото ищецът „**************с“ ЕООД не представя първи доклад за месец юли
2021 г., а ответникът твърди и представя като първи Доклад този, озаглавен с дати
28.29.30 и 1-ви октомври 2021 г. В отговора на насрещния иск от страна на
„**************с“ ЕООД като първи доклад се твърди Доклад от м. юли 2021 г., а в
следващия абзац като първи доклад се твърди Доклада, озаглавен с дати 28.29.30 и 1-
ви октомври 2021 г. (абзаци 2 и 3 на стр. 2 от отговора на насрещния иск, л. 78 от
делото).
Изложеното мотивира съда да приеме, че от страна на „**************с“
ЕООД има частично и неточно изпълнение на възложената с договора работа. Освен
частично изпълнената работа – за която Изпълнителят „**************с“ ЕООД е
издал, а Възложителят „******** ЕООД е платил фактура № 20821/02.08.2021 г. на
стойност 4 560 лв. с ДДС, Изпълнителят „**************с“ ЕООД не доказва
успешно, т.е. пълно и главно, основание да получи пълния размер на договореното
възнаграждение, поради което се явява неоснователен първоначалния иск по чл. 266,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – за сума в размер на 9 120 лв., която се претендира
от „**************с“ ЕООД към „******** ЕООД като незаплатена част
6
(съставляваща второ и трето от уговорените общо три дължими от ответника
плащания, съгласно проформа фактури № 10921/01.09.2021 г.; 26102101/26.10.2021 г.)
от възнаграждение по сключен между страните договор за извършване на услуга
Процесен анализ.
С оглед неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и
обусловеният иск за обезщетение за забава до датата на исковата молба.
По този иск и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът „**************с“
ЕООД следва да заплати на ответника „******** ЕООД сумата 475 лв.,
представляваща половината от заплатения от ответника хонорар (950 лв.) за адвокат за
процесуално представителство общо по първоначалния и насрещния иск.
Относно предявения от „******** ЕООД против „**************с“ ЕООД
насрещен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сума в размер на 4 560 лв.,
която се претендира като платена сума за възнаграждение на „**************с“
ЕООД по същия договор за изготвяне на Процесен анализ, която работа не е
извършена от „**************с“ ЕООД:
Искът е неоснователен. Макар и частично и със съществени отклонения от
възложената работа, от страна на **************с“ ЕООД има изготвени сигурно
установени два доклада – този, озаглавен с дати 28.29.30 и 1-ви октомври 2021 г. и т.
нар. Финален доклад, които съдържат информация, оценка и предложения за
оптимизиране на работата и разходите на обекта. Тази или друга част от възложената
работа следва, че е приета от Възложителя „******** ЕООД, тъй като от негова страна
няма доказателства за заявено противопоставяне по смисъла на чл. 301 ТЗ след като е
узнал за издаването на фактура № 20821/02.08.2021 г. на стойност 4 560 лв. с ДДС,
съответно – след като я е осчетоводил. Дори напротив - Възложителят „********
ЕООД е заплатил тази фактура, което отделно съставлява признание за извършена в
негова полза услуга от Изпълнителя, както и че е приел извършена от Изпълнителя
работа, която стойностно възлиза на сумата 4 560 лв. с ДДС. Следва, че се установява
осъществено право основание за извършеното плащане. Не се твърди отпадане с
обратна сила на основанието за изплащане на сумата, с каквато възможност
Възложителят разполага съгласно чл. 265, ал. 2 ЗЗД - ако отклонението от
поръчката или недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за
нейното договорно или обикновено предназначение, поръчващият може да развали
договора. Тъй като е търговец, Възложителят „******** ЕООД не може да твърди разваляне на
договора за услуга, което разваляне имплицитно да се извежда от изявленията в Насрещния иск,
защото по аргумент от чл. 301, чл. 293 ТЗ приелият изпълнението и заплатил за извършената част
от работа търговец „******** ЕООД е следвало да заяви изявление за разваляне най-късно, когато
е изтекъл срокът за цялостно изпълнение на договора или когато докаже, че най-късно се е
запознал с окончателния доклад на Изпълнителя, последното очевидно е било в период преди
подаване на Насрещната искова молба.
С оглед неоснователността на Насрещния иск, ищецът по насрещния иск
„******** ЕООД следва да заплати на „**************с“ ЕООД на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата 1000 лв., представляваща половината от заплатения от ответника по
7
насрещния иск „**************с“ ЕООД хонорар (2000 лв.) за адвокат за процесуално
представителство общо по първоначалния и насрещния иск.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „**************с“ ЕООД срещу „********
ЕООД искове: с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – за
сума в размер на 9 120 лв., претендирана като незаплатена част (съставляваща второ и
трето от уговорените общо три дължими от ответника плащания, съгласно проформа
фактури № 10921/01.09.2021 г.; 26102101/26.10.2021 г.) от възнаграждение по сключен
между страните договор за извършване на услуга Процесен анализ, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда /25.11.2021 г./ до
изплащането на сумата; както и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 288 ТЗ – за сумата
107,67 лв., претендирана като законна лихва за забава върху незаплатеното
възнаграждение за времето от падежа на съответните задължения по издадените
фактури до 23.11.2021 г., от които 88,67 лв. - законна лихва върху задължението по
проформа фактура № 10921/01.09.2021 г. и 19 лв. - върху задължението по проформа
фактура № 26102101/26.10.2021 г. за посочен период до дата на подаване на исковата
молба.
ОСЪЖДА „**************с“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати на
„******** ЕООД с ЕИК ********* сумата 475 лв. – съдебни разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „******** ЕООД против „**************с“
ЕООД насрещен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сума в размер на 4 560
лв., претендирана като платена сума за възнаграждение на „**************с“ ЕООД
по същия договор за изготвяне на Процесен анализ, която работа не е извършена от
„**************с“ ЕООД, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
Насрещната искова молба в съда /01.04.2022 г./ до изплащането на сумата.
ОСЪЖДА „******** ЕООД с ЕИК ********* да заплати на
„**************с“ ЕООД с ЕИК ********* сумата 1000 лв. – съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с въззивна
жалба в 2-седмичен срок от връчването му в препис.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9