№ 147
гр. Варна, 03.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мая Недкова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Мая Недкова Търговско дело №
20233100900699 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от А.-М. А. С. ЕГН
********** срещу ЗД „Бул Инс“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София , искове с правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ вр. чл.
45 ЗЗД и чл. 86 вр. чл. 84 ал. 3 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца както следва: сумата от 100 000.00/сто хиляди/ лева, представляваща
неизплатено застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания и сумата от 2 190.00/две хиляди
сто и деветдесет/ лева, представляваща неизплатено застрахователно
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, от
които 1800.00 лева за медицинско изделие – външен фиксатор за таз и 390.00
лева за медицинско изделие – канюлиран винт, като вредите са в резултат на
ПТП, настъпило на 07.11.2019г. в гр. Варна по вина на водача на л.а. марка
„Киа Соренто“ с рег. № *****, застрахован при ответното дружество по
застраховка „Гражданска отговорност“, в едно със законна лихва считано от
дата на подаване на писмената застрахователна претенция – 06.06.2023г. до
окончателното изплащане на сумите.
В исковата молба ищеца твърди, че на 07.11.2019г. около 18.00 часа И.
1
Д. Г. управлявайки л.а. марка „Киа Соренто“ с рег. № *****, се движел по
бул. „Приморски“ в гр. Варна в посока Летен театър. На кръстовището с ул.
„Стефан Стамболов“ пред него на червен сигнал спрял л.а. марка „Опел
Зафира“ с рег. № ***** с водач З.Е.. След като светнал зелен сигнал З.Е.
потеглил в посока Летен театър, а движещият се зад него И. Г. предприел
изпреварване от лявата му страна, като в момента, в който се прибрал пред
автомобила на З.Е., последвал удар с ищцата. Същата в това време като
пешеходец предприела пресичане на платното за движение в посока от запад
на изток от южния ъгъл на кръстовището. От удара, който бил в предната
част на превозното средство, при скорост 58,8 км/ч, ищцата излетяла нагоре,
напред и леко вдясно и паднала на няколко метра. В резултат на удара ищцата
получила следните травматични увреждания: травматичен шок и съчетана
травма – гръдна, изразяваща се в контузия на белите дробове по изразено
вдясно, плеврален излив в дясно, задно и пневмоторакс в дясно, и тазова,
изразяваща се във фрактура на пубиса, закрита двустранна с дислокация на
горен и долен клон на локалната кост вдясно, фрактура на лонната кост вляво
с ангажиране на симфизата и фрактура на сакрума /кръстцовата кос/ -
многофрагметно в дясната част, като травмата на таза довела до прекъсване
на тазовия пръстен на три места. След удара пострадалата била
транспортирана по спешност в Отделение по анестезиология и интензивно
лечение към МБАЛ „Св.Анна-Варна“. На 12.11.2019г. била пренасочена за
оперативно лечение в Клиника по ортопедия и травматология, където на
13.11.2019г. под обща анестезия била извършена оперативна интервенция –
открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация на таз, репозиция и
фиксация с канюлиран винт , след което бил поставен външен фиксатор.
Ищцата била 2 изписана на 22.1.2019г. На 19.12.2019г. постъпила в МБАЛ
„Еврохоспитал“ ООД във връзка с настъпили усложнения, като на същата
била извършена оперативна интервенция. Вследствие на получените
травматични увреждания ищцата претърпяла силни болки и страдания в
продължителен период от време, не можела да ходи и да се обслужва сама.
Сочи се, че възстановителният процес не е приключил напълно и към датата
на подаване на исковата молба. Твърди, че от инцидента е претърпяла и силен
емоционален стрес, съпроводен с негативни психични изживявания, свързани
с нарушен сън, кошмари, липса на апетит, страх от пресичане. Направила е
разходи за лечението, от които 1800.00 лева за медицинско изделие – външен
2
фиксатор за таз и 390.00 лева за медицинско изделие – канюлиран винт.
Излага, че за ПТП било образувано ДП №483/2019г. СПП при ОД МВР –
Варна и НАХД 4886/2021г. по описа на ВРС, по което с влязло в сила
решение водачът на процесното МПС бил признат за виновен. Твърди се, че
съгласно чл.498 и чл.380 от КЗ ищцата е предявила писмена застрахователна
претенция пред ответното дружество с вх.№ О4-382963/06.06.2023г., на която
до момента няма писмен отговор за определяне размер на обезщетение, с
което ищцата обосновава правния си интерес от предявяване на настоящия
иск. Към момента на произшествието причинилото вреда МПС е имало
действащ договор за застраховка "Гражданска отговорност", сключен с
ответното дружество с полица валидна до 19.11.2019г. Претендира уважаване
на исковете и присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител
поддържа предявените искове моли същите да бъдат уважени. Моли за
присъждането на разноски. Прави възражение по чл.78 ал.5 от ГПК.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор
на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и по
размер. Не оспорва наличието на валидна застраховка „гражданска
отговорност“ за процесния автомобил, както и наличието на влязло в сила
решение по отношение на деянието, неговата противоправност и вината на
дееца. Оспорва настъпването на твърдените неимуществени вреди и тяхната
причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Твърди, че заявените от
ищцата увреждания се дължат на заболявания, настъпили преди ПТП.
Релевира възражение за съпричиняване от пострадалата , поради
нарушила правилата за движение на пешеходци, предприемайки внезапно
пресичане на пътното платно и ненужно удължавайки времето за пресичане.
Оспорва, претенцията за неимуществени вреди и по размер, като прекомерно
завишена. Оспорва претенцията за лихва за забава, като недължима.
В условията на евентуалност, претендира намаляване на размера на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди.
Моли исковете да бъдат отхвърлени, като му се присъдят направените
по делото разноски.
В съдебно заседание по същество, чрез процесуалния си представител с
писмена молба, претендира отхвърляне на предявените искове. В условията
3
на евентуалност счита, че претендирания размер на обезщетенията е завишен,
като излага, че справедливо би било обезщетение в размер на 70 000 лв. за
неимуществени вреди, без да бъде взето предвид възражението им за
съпричиняване, което поддържа. Претендира присъждане на сторените по
делото разноски, съобразно представения списък.
Съдът, като съобрази предметните предели на производството,
след, съвкупен анализ на събрания по делото доказателствен материал,
по вътрешно убеждение и съобразявайки нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл.432, ал.1 КЗ
Ищецът претендира заплащане на застрахователно обезщетение, като се
позовава на застрахователно правоотношение, възникнало по силата на
застрахователна полица за осигурения риск “гражданска отговорност”. По
силата на договора за застраховка “гражданска отговорност” застрахователят
покрива в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се
реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща
всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат
от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е
отговорен пред увредения за тяхното плащане.
С разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ законът признава в полза на
пострадалото лице право на пряк иск срещу застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на прекия причинител, като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между прекия
причинител на вредата и застрахователя.
Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки
от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност
на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на
4
причинените вреди, а именно настъпило увреждане, причинено от виновно и
противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между
деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените
вреди.
За успешното провеждане на предявения иск в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване: наличието на валидно
застрахователно правоотношение между делинквента и ответника,
настъпване на покрит застрахователен риск в срока на валидност на
застрахователната полица и размера на средствата, необходими за
отстраняване на щетите, възникнали в резултат на събитието. Установяването
на твърденията по правоизключващите отговорността на ответника
обстоятелства се възлагат в негова тежест, а именно, че размерът на
застрахователното обезщетение е този, посочен от ответника, в т. ч. всички
факти и обстоятелства по направеното възражение за съпричиняване.
Безспорни в настоящото производство и установени с представените
писмени доказателства са следните факти и обстоятелства.
Страните не спорят , че между ЗД „Бул Инс“ АД и собственика на л.а.
марка „Киа Соренто“ с рег. № ***** , към дата на ПТП – 07.11.2019г. е било
налице валидно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ , с полица валидна до 19.11.2019г., обезпечаващ гражданската
отговорност на И. Г.. На л.19 от дело е приложена справка / проверка от
Гаранционен фонд, от които се установява валидна застраховка „Гражданска
отговорност” за МПС с л.а. марка „Киа Соренто“ с рег. № ***** към дата
07.11.2019 г. и за периода 20.11.2018г. до 19.11.2019г.
Изпълнени са изискванията на чл.380 от КЗ - не се оспорва, че ищецът е
отправил искане до застрахователя за изплащане на обезщетение, входирано
при ответника ЗД „Бул Инс“ АД с вх. № ************** г., като такова не е
било изплатено. Представено е също и заявление за заплащане на
застрахователно обезщетение - претенция вх. № ************** г. до ЗД
„Бул Инс“ АД- л. 13 от дело.
Предвид влязлото в сила Решение № 1056/09.12.2021г. по НАХД №
4886/2021г. по описа на ВРС и с оглед разпоредбата на чл.300 ГПК, съдът
намира за доказани елементите на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД-
извършването на деянието, противоправността му – осъществен състав на
5
престъпление, както и виновността на водача, поради което същите не
подлежат на пререшаване от настоящия съд.
В конкретиката на настоящия правен спор , безспорно е установено , че
на 07.11.2019г. в гр.Варна, при управление на МПС - л.а. марка „Киа
Соренто“ с рег. № ***** , И. Д. Г. нарушил правилата за движение по
пътищата-чл.21 ал.1 от ЗДвП.......като се движил със скорост 58.88 км/ч и
чл.65 от ЗДвП...... и по непредпазливост причинил на А. А. С. средни телесни
повреди: травматичен шок и съчетана травма – гръдна, изразяваща се в
контузия на белите дробове по - изразено вдясно, малък плеврален излив в
дясно, задно и пневмоторакс в дясно, обусловили разстройство на здравето,
временно опасно за живота и тазова, изразяваща се във фрактура на пубиса,
закрита двустранна – фрактура с дислокация на горен и долен клон на
локалната кост в дясно, фрактура на лонната кост в ляво с ангажиране на
симфизата и фрактура на сакрума /кръстцовата кос/ - многофрагметно в
дясната част, като травмата на таза довела до прекъсване на тазовия пръстен
на три места и е обусловила трайно затруднение в движението на снагата и
двата долни крайника за период от около шест месеца, като той след деянието
е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалата –
престъпление по чл.343 а ал.1 б“а“,пр.2 вр.чл.343 ал.1 б.“б“ пр.2 вр.чл.342
ал.1 от НК.
При установяване факта на извършване на деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, на доказване подлежи наличието на
причинени имуществени и неимуществени вреди и техния интензитет,
справедливият размер на обезщетението им, наличието или отсъствието на
съпричиняване, респективно неговата степен.
От анализа на доказателствена по делото съда приема , че ищеца пълно
и главно е установил наличието на причинени му в следствие на ПТП на
07.11.2019г. имуществени и неимуществени вреди.
Предвид разпределената доказателствена тежест и приетите по делото
писмени доказателства - фактура № 36417/15.11.2019 г.; талон за медицинско
изделие за 1800 лв.; фактура № 36418/15.11.2019 г.; талон за медицинско
изделие за 390 лв., неоспорени от ответника, ищеца е установил пълно и
главно наличието на понесени в резултат на ПТП имуществени вреди , както
и техния размер, поради което в тази част искът е основателен в пълния
6
претендиран размер.
Възраженията на ответника относно причинените в резултат на ПТП
телесни увреждания по вид и степен посочени в исковата молба , както и
относно техния интензитет/ че те са довели до продължителни болки и
страдания за ищеца/, съда счита за неоснователни по следните съображения.
Както вече беше посочено, с оглед Решение № 1056/09.12.2021г. по
НАХД № 4886/2021г. по описа на ВРС, безспорно е , че на 07.11.2019г. в
гр.Варна, при управление на МПС - л.а. марка „Киа Соренто“ с рег. № *****,
И. Д. Г. противоправно и виновно, по непредпазливост е причинил увреждане
на ищеца, представляващо две средни и една лека телесна повреда по смисъла
на чл.129, ал.2 и чл. 130 от НК : травматичен шок и съчетана травма – гръдна,
изразяваща се в контузия на белите дробове по - изразено вдясно, малък
плеврален излив в дясно, задно и пневмоторакс в дясно,обусловили
разстройство на здравето, временно опасно за живота и тазова, изразяваща се
във фрактура на пубиса, закрита двустранна – фрактура с дислокация на
горен и долен клон на локалната кост в дясно, фрактура на лонната кост в
ляво с ангажиране на симфизата и фрактура на сакрума /кръстцовата кос/ -
многофрагметно в дясната част, като травмата на таза довела до прекъсване
на тазовия пръстен на три места и е обусловила трайно затруднение в
движението на снагата и двата долни крайника за период от около шест
месеца. Уврежданията са причинени от извършеното от ответника деяние -
престъпление по престъпление по чл.343 а ал.1 б“а“,пр.2 вр.чл.343 ал.1 б.“б“
пр.2 вр.чл.342 ал.1 от НК и са получени като непосредствена последица от
него, т.е. налице е и пряка причинно-следствена връзка между деянието и
настъпилия вредоносен резултат.
Същите се установяват и от приетата по делото медицинска
документация - епикриза на А.-М. А. С. от Отделение по анестезиология и
интензивно лечение в МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД, гр. Варна, постъпила
за лечение на 07.11.2019 г.; епикриза на А.-М. А. С. от Клиника по ортопедия
и травматология в МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД, гр. Варна, постъпила за
лечение на 12.11.2019 г.; епикриза на А.-М. А. С. от Отделение по ортопедия
и травматология в МБАЛ „Еврохоспитал“ ООД, постъпила за лечение на
19.12.2019 г.;
7
Съгласно заключението по допусната съдебно медицинска експертиза,
неоспорено от страните и което съда кредитира като обективно и
изчерпателно, се установява, че в следствие на претърпяно на 07.11.2019г.
ПТП ищцата е получила следните травматични увреждания: съчетана травма
–Глава -сътресение на мозъка, гръдна : контузия на белите дробове, по-
изразено в дясно; малък плеврален излив в дясно, задно; пневмоторакс
(наличие на въздух в гръдната кухина) в дясно и тазова: фрактура на пубиса
закрита двустранна - фрактура с дислокация (счупване с разместване) на
горен и долен клон на лонната кост в дясно и фрактура на лонната кост в ляво
с ангажиране на симфизата; фрактура на сакрума (кръстцовата кост) -
многофрагментно в дясна част. Това е счупване тип Малген- тазовия пръстен
е прекъснат в предната и задната част, охлузвания по дясното бедро и коляно.
Вещото лице заключава , че към настоящия момент ищцата се е
възстановила, лечението е приключило, не предстоят медицински
интервенции. Същото обаче, поради опасността от развитие на травматичен
шок е протекло с прием в болница – в реанимация, където е приложено
интензивно лечение и след стабилизиране на състоянието лечението е
продължило в Клиника по ортопедия и травматология. Там е извършено
оперативно лечение - стабилизирани фрактурите на таза с метал който е
отстранен след костната консолидация, външния фиксатор на 19.12.19год., а
на следващата година и винта поставен за фиксация на счупената кръстцова
кост/сакрума в дясно/. След това е проведена рехабилитация за
възстановяване на движенията и мускулатурата. Към момента на прегледа
ищцата е в добро общо състояние с възстановени двигателни функции,
походката е самостоятелна без помощни средства. Счупените кости са
зараснали, но походката на ищеца е останала леко скована , като тази
скованост няма как да се преодолее с времето. Счупванията на таза
ангажиращи симфизата и сакроилиячната става правят раждането по
естествен път рисковано, поради което се препоръчва се Цезарево сечение.
По време на възстановяването не е имало усложнения, то е протекло по
обичайния начин /обичайния период на възстановяване от получените
травматични увреждания в резултат на ПТП-то е около 6 месеца/, за около 6
месеца/- имала е нужда от чужда помощ първите около 45 дни след травмата,
първите 30 дни режима е на легло, след операцията за премахване на външния
фиксатор на 19.12.2019год. започва процес на раздвижване, първоначално се
8
ходи с две патерици и проходилка.
Относно интензитета на търпените от ищцата болки и страдания освен
заключението по СМЕ, съда цени и неоспореното от страните заключение на
вещото лице по приетата по делото СПхЕ, което съда кредитира като
обективно и пълно. От същото се установява , че преживяванията на А.-М. С.
непосредствено след инцидента по време на болничния престой, са
доминирани от притеснение относно перспективите за пълноценно
възстановяване и от обективните затруднения, изводими от състоянието –
била „прикована“ към леглото, не можела да мръдне или да се изправи. Тези
преживявания продължили и след изписването, като постепенно отшумели в
период от около половин година с подобряването на обективното състояние.
След инцидента станала по-затворена, нямала желание да общува с приятели,
не искала да е сред хора. Не се установява медицинска документация, която
обективно да отразява психичното състояние в този период. От достъпната
медицинска документация (Епикриза от 4-та ПК по детско-юношеска
психиатрия) се установява, че през 2019 г. Осв. е страдала от Хранително
разстройство (искала да отслабне на всяка цена, предизвиквала повръщане
след хранене). Документирана е парасуициден опит от 23.09.2019 г., когато
след скандал погълнала Стимулотон и Вит Е. Осв. е консултирана с психолог
и психиатър преди инцидента във връзка с Хранителното разстройство и
парасуицидния опит. След инцидента от 07.11.0219г. не е провеждала
специфично медикаментозно лечение или психотерапия. Понастоящем Осв. е
психично здрава. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че
хранителното разстройство , което е установено преди инцидента няма
никаква пряка връзка с психическото й състояние след инцидента.
В унисон с обсъдените писмени доказателства , са ангажираните от
ищеца гласни такива чрез разпит на свидетеля Б.П.К. –леля на ищцата, чиито
показания съда кредитира в условията на чл. 172 от ГПК , като обективни и
непосредствени. От същите се установява, че за инцедента е разбрала
непосредствено след него , от обаждане на майка й- баба на ищцата , която и
казала , че А. е претърпяла ПТП , за което се обадил някакъв мъж от нейния
телефон. Свидетелката прозвънила телефона на племенницата си , обадил се
мъж , който казал , че е блъснал А.-М. и къде се намира. Свидетелката
отишла на място и намерила А.-М. на земята, по средата на дясното платно, в
9
абсолютно безпомощно състояние , искала да й говори , но тя не реагирала,
имало кръв, разпилени вещи. С линейка я закарали в реанимация на Окръжна
болница, където стояла около 10 дена за да овладеят състоянието й и да я
стабилизират. Последвала операция с фиксатор за таза и за фиксиране на таза
и пубиса, след което лежала продължително време и в ортопедичното
отделение, като свидетелката и майка й се сменяли като придружители там.
След като я изписали, дълго време продължила да се възстановява. Някъде
след Нова година и махнали фиксаторите в „Евролайф“ във Виница. Било и
́́
назначено домашно обучение от гимназията и де факто цялата учебна 2019-
2020г. прекарала вкъщи, където идвали учители. Фактически вече на
15.09.2020 г. тя отишла нормално на училище, като била освободена от
физическо възпитание и до момента все още е освободена от физическо
възпитание, заради травмите. Това се отразило много зле на психиката и,
́
първо, защото тя много трудно се възстановила. В дома и ходили
рехабилитатори , ползвала е и психиатрична помощ. Имало един период,
продължил някъде докато започнала училище, в който тя нищо не си
спомняла за случилото се. Когато всичко започнало да се възстановява ,
започнал посттравматичен стрес - децата вече си били организирали
групички, приятелства и т. н. и тя била като аутсайдер, а заради това,че
учителите до известна степен я толерирали, децата още повече се отдръпнаха
от нея, нямала никакви приятелства. Тогава започнали и проблеми-
започнала да пуши марихуана, правела нервни кризи. Инцидента съвпаднал
с пубертета, което допълнително усложнило възстановяването и. След
́
инцидента А.-М. не ходи или много рядко ходи на училище и се връща пеша.
Когато баща и е тук, понеже той пътува, я води и я взема, или свидетелката ,
́
или в краен случай неин приятел таксиметров шофьор, я взема от училище.
Сега има и приятел, който има кола, така че и той също я води с колата. Страх
я е да пресича. Съда не кредитира показанията на свидетелката, в частта за
ползвана от А. специализирана психиатрична помощ в периода на
възстановяване, доколкото същите не са подкрепени с писмени
доказателства.
Законът предвижда, обезщетението за претърпени неимуществени
вреди да се определя от съда по справедливост. Справедливото обезщетение,
както изисква чл.52 от ЗЗД за всички неимуществени вреди, следва да бъде
определено като точен паричен еквивалент на болките и страданията на
10
ищеца, като в зависимост от конкретно установените вреди за ищеца следва
да бъде определено и дължимото за обезвреда обезщетение. Паричната сума,
която съдът следва да присъди е предназначена да компенсира в най-пълна
степен страданията му, като при определянето й следва да бъде съобразена и
икономическата конюнктура, както и съответните нива на застрахователно
покритие към относимия за определяне на обезщетенията момент.
В процесния случай, за да определи размера на дължимото
обезщетение, настоящият съдебен състав съобрази, че на ищеца са причинени
травматични увреждания, които засягат основни функции – а именно тази на
гърди , таз , както и на главата. Безспорно е по делото, че ищцата е получила
сериозни увреждания- съчетана травма , при които е претърпяла страдания
както в периода на лечение – реанимация, след което оперативно в клиника
по ортопедия, била е на легло 30 дни, така и след това в периода на
раздвижване и рехабилитация , когато е имала нужда от чужда помощ в
първите около 45 дни. Без съмнение е в случая, че вследствие на причинените
й телесни увреждания, последвани от оперативно лечение и рехабилитация,
А.-М. е претърпяла продължителни и немалки болки и страдания. Към
настоящия момент лечението и е завършило, не предстоят медицински
интервенции, същата е с възстановени двигателни функции, но е факт, че
ищцата продължава да понася негативи от претърпения инцидент –
останалата скована походка , която не може да бъде преодоляна, както и
риска от раждане по естествен път. Събраните доказателства / гласни и
писмени/ са непротиворечиви, че през периода на оздравяване ищцата е
изпитвала значителни болки и страдания, както и неудобства, а също и
психологически проблеми като страх, притеснение, дисконфорт, променила е
начина си на живот, наложила се е друга форма на обучение за учебната
2019/2020г., загубила е приятелската си среда, станала по-затворена.
При определяне размера на обезщетението съдът отчете степента и
тежестта на увреждането, което в конкретния случай, видно от данните по
делото, не е оставило поражения върху телесната цялост на ищцата,
сравнително тежката степен и интензитет на претърпените болки и страдания,
продължителността на възстановителния период, изживения от нея стрес,
емоционално разстройство и неудобства, както и възрастта на пострадалата, в
която склонността към задълбочаване на определени травматични
изживявания е обострена. Горните обстоятелства, съобразени с общоприетия
11
критерий за справедливост, както и завишените размери на застрахователни
лимити в обезщетенията и икономическите показатели в страна, настоящата
инстанция приема , че обезщетение в размер от 70 000 лв. представлява
справедлива обезвреда на претърпените от ищеца болки и страдания и
претърпените морални вреди от ищеца, като до този размер иска се явява
доказан по основание.
За да бъде определен окончателния размер на присъденото обезщетение
следва да бъде обсъдено релевираното от ответника възражение за
съпричиняване.
В условията на пълно и главно доказване, съда приема, че ответника -
застраховател е установил наличие на такова от страна на пострадалата.
По делото е приобщено заключение по АвТХЕ, неоспорено от страните,
ценено от съда като обективно и изчерпателно, от което е установен
механизма на ПТП: На 07.11.2019г, около 18.00 часа, в гр.Варна, на бул.
„Приморски", непосредствено пред хотел „Модус" при кръстовището с ул.
„Стефан Стамболов" настъпва ПТП между лек автомобил марка „Киа
Соренто", с per. №В8819СА, управляван от И. Д. Г., движещ се в посока
Летен театър със скорост от 61 км/ч, при ограничение 50 км/ч и пешеходката
А. А. С. на 14г., пресичаща от ляво на дясно за посоката на движение на
автомобила спрямо не указано за целта място, при наличие на три пътни
ленти за прекосяване, с изходна точка пред хотел „Модус". Удара за
автомобил бил в предна дясна част, непосредствено между десен фар и
емблема на преден капак, а за пешеходката в дясната част на тялото. В
резултат на ПТП-то, пешеходката получила телесни увреждания. Пътното
платно било съставено от две пътни ленти в посока Летен театър и една в
посока Морска гара. Няма данни за пешеходна пътека или знаци определящи
място за пресичане на пешеходци. Знаци разположени в ляво и дясно от
пътното платно забраняващи престой, паркиране и определяне на път с
предимство. На 45 м от мястото на инцидента е имало кръстовище със
положена пешеходна пътека, сигнализирана с знак, а кръстовището било
регулирано със светофарна уредба.
Скоростта на движение на автомобила преди и в момента на удара е
била около 61 км/ч, а тази на пешеходката около 11.8 км/ч.
Опасната зона на автомобила при изследваната скорост на движение е
12
била 43.54 метра, а при разрешената максимална скорост за движение в
района на ПТП е била 33.10 метра. Видимостта към пешеходката при
пресичането на пътното платно е била в рамките на около 1.1 секунди, поради
което водача е нямал възможност да приведе автомобила в ефективно
спиране преди точката на ПТП. Началната спирачна следа е била оставена
едва след точката на удар.
При движение на автомобила с разрешената скорост за района на ПТП,
пешеходката запазвайки същото темпо на бягане и нереализирайки спъване е
имала техническа възможност да премине пред автомобила, без да настъпи
удар. В съдебно заседание вещото лице е пояснило , че дори и да се е движил
с позволената скорост от 50 км/ч, водачът е нямал техническа възможност да
спре аварийно преди точката на съприкосновение, а единствено е щял да е
започнал да привежда автомобила в авариен режим на спиране, и
хипотетично ако детето е продължило да бяга с тази скорост, би могло
евентуално да излезе от ширината на автомобила и нямало да настъпи такъв
сериозен удар.
Пешеходката е предприела пресичане непосредствено след автомобил,
който е извършил маневра десен завой от ул.„Стефан Стамболов" към
Морска гара, движила се е бързо, поради което времето и на видимост е било
едва около 1.1 секунди. Този тип пресичане технически е ограничил както
нейната видимост към процесния автомобил, а така също и видимостта на
водача на автомобила към пешеходката. Времето за пресичане на
пешеходката в зона на видимост е било по-малко от необходимото, за което
водача на автомобила е имал възможност да приведе автомобила в
закъснителен режим на движение - втори етап от аварийното спиране.
Пешеходката е имала видимост към идващите от дясно автомобили на
минимално разстояние от 45 метра (предходното кръстовище), но с оглед
бързия темп на пресичане не е имала техническа възможност да оцени
отдалечението на автомобилите спрямо изходната и точка при лява част на
дясна пътна лента гледано в посока Морска гара.
По делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля на ответната страна И. Д. Г.,чиито показания съда кредитира и, от
които се установява, че преди три години през м.11. управлявайки л.а. Джип
„Киа Соренто“ в посока ВИНСА , около 18.10ч., в момент , в който се
13
изравнил в джоба или т.н. спирка на автобус , движещ се пред него, пред
колата му внезапно изскочила , между две коли пострадалата – младо момиче,
при което последвал удар с предна или средна част на колата и странично в
ребрата за момичето. В момента на удара тя говорела по телефона. Скоростта
му на движение била установена на 54 км/ч. За ПТП му била наложена
административна глоба.
Внезапния характер на предприетото от пострадалата пресичане
тичайки, на необозначено за това място /извън пешеходна пътека/, в момент,
когото тя е говорила по телефона, се установява и от показанията на водения
от самата нея свидетел - Б.П.К. –леля на ищцата, която излага , че е
говорила съм с А.-М. защо е пресякла по този начин. Излага, че заради
проблеми в училище, била тормозена и обиждана от съучениците си, преди
инцидента, тя и баба й постоянно я карали да се прибира навреме. „Майка ми
и звъни и и казва: „Веднага се прибирай! Къде си?“. Тя казва къде е и че
́́
веднага се прибира. Тя вижда, че се задава автобус 20 -ти номер и за да го
хване и се прибере навреме, е пресякла по този начин.
При определяне на степента на съпричиняване е необходимо да се
извърши съпоставка на поведението на участниците в произшествието, като
съразмерността на действията или бездействията на пострадалия с останалите
обективни и субективни фактори, станали причина за настъпване на ПТП,
определят и приноса на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат.
Преценката е комплексна, като се определя степента на обективна
вредоносност, както и дали действието или бездействието е противоправно и
ако е виновно, каква е вината на пострадалия. Намаляването се определя
според размера на причиняването в общата вреда, като се определя с оглед
всички факти и обстоятелства, конкретно се взима предвид нарушението от
страна на пострадалия, за да настъпи противоправният резултат. Съгласно т. 7
от ППВС 17/63 г. следва да се установи причинната връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. В случая
постановеното от наказания съд решение утвърждава, че първопричина за
настъпване на произшествието е шофирането от страна на водача на л. а. „Киа
Соренто“ с превишена скорост, довела до невъзможност за контролирането на
автомобила и невъзможността в случай на необходимост да спре.
Комплексната преценка на обстоятелствата, свързани с ПТП, обаче води до
извод, че приносът на пострадалата е много по-голям в сравнение с този на
14
водача на л. а. „Киа Соренто“. Установено по делото е, че пострадалата е
нарушила правилата на ЗДвП в качеството си на пешеходец. Предприела е
пресичане на пътното платно тичайки , при липса на видимост за нея
/времето и на видимост е било едва около 1.1секунди/, на необозначено за
това място, а именно извън пешеходна пътека, в момент когато е говорила по
телефона, като е изскочила на пътното платно внезапно, непосредствено след
друг автомобил. Това й поведение я е поставило в опасната зона на
автомобила и е лишило водача от възможността да избегне удара. В тази
връзка съда цени заключението на вещото лице по САвТЕ, че дори и да
управлявал с разрешената скорост от 50 км/ч, избягването на удара с
пешеходката технически би било възможно хипотетично, само, ако тя е
запазила същия темп на бягане и нереализирайки падане, респективно
последвалия удар би бил по лек.
Съпоставяйки действията на водача на л. а. „Киа Соренто“ и
действието на пострадалата, с което е допринесла за настъпване
травматичните й увреждания, съдът приема, че нейният принос е в размер на
70 %. В този смисъл искът за неимуществени вреди следва да бъде уважен за
сумата от 21 000 лв., съответно отхвърлен за горницата до претендираните
100 000 лв., като неоснователен, поради уважено възражение за
съпричиняване.
Относно лихвата за забава.
Основателността на главното вземане обуславя основателност и на
акцесорното такова за заплащане на законна лихва.
Съгласно чл. 429 ал. 2 т. 2 КЗ, застрахователното обезщетение покрива
и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице при условията на ал. 3. Деликвентът безспорно отговаря за
лихви пред увредения без покана, съгласно чл. 84 ал.3 от ЗЗД. Според
следващата алинея на разпоредбата, лихвите за забава на застрахования по ал.
2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума. От застрахователя
се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от
датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие или от датата на уведомяване или на предявяване
15
на застрахователна претенция от увреденото лице по чл. 380 от КЗ, която от
датите е най-ранна. Следователно, деликвентът дължи лихви от датата на
деянието, а застрахователят от горепосочените дати, в случая най-рано от
уведомяването му по чл. 380 от КЗ. В конкретния случай, са представени
доказателства, неоспорени от застрахователя, за уведомяването му от ищеца
на 06.06.2023 г. , поради което законната лихва следва да бъде присъдена от
този момент до окончателното изплащане на главниците.
При този изход на спора, направеното искане и представените
доказателства за осъществена безплатна адвокатска помощ, на адв. С. Б. С. –
АК Варна, следва да се присъдят разноски в размер на 2335.50лева / 519+
1816.50/ на основание чл.38 ал.2 от ЗАд. и чл.78 ал.1 от ГПК.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати държавна такса и съдебно деловодни разноски в полза на държавата,
бюджета на съдебната власт , по сметка на ВОС в размер на 927.60 лв. –
държавна такса съобразно уважената част от исковете и 300.00 лв. депозит за
вещи лица по СМЕ и СПхЕ, или общо 1227.60лева.
Ищеца, на основание чл.78 ал.3 от ГПК следва да бъде осъден да
заплати на ответника сумата от 9 258.80 лева, съобразно отхвърлената част на
исковете, от които платено възнаграждение за един адвокат и депозит вещи
лица и свидетел, като съда намира възражението на ищеца по чл.78 ал.5 от
ГПК за основателно до сумата от 10 380.00лева с ДДС /8650.00 лева без
ДДС/съобразно цената на иска за неимуществени вреди и чл.7 ал.2 т.4 от
Наредба № 1 от 09.07.20224г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Възнаграждение на ответника по иска за имуществени
вреди не се дължи т.к. същия е уважен в целия претендиран размер.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД , ЕИК *********, със седалище гр.
София ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86
вр. чл. 84 ал. 3 ЗЗД на А.-М. А. С. ЕГН **********, сумата от 21 000/
двадесет и една хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
16
неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени в резултат на ПТП от
07.11.2019г. в гр. Варна по вина на водача И. Д. Г. , признат за виновен с
влязло в сила Решение № 1056/09.12.2021г. по НАХД № 4886/2021г. по описа
на ВРС, при доказано валидно застрахователно правоотношение по договор
за застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. марка „Киа Соренто“ с рег.
№ ***** между собственика на автомобила и ЗД „БУЛ ИНС“ АД към датата
на ПТП; сумата от 2 190.00/две хиляди сто и деветдесет/ лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи
за лечение, от които 1800.00 лева за медицинско изделие – външен фиксатор
за таз и 390.00 лева за медицинско изделие – канюлиран винт, ведно със
законната лихва върху всяка от присъдените суми, считано от 06.06.2023г. до
окончателното заплащане на съответното задължение, като ОТХВЪРЛЯ иска
за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за
горницата над присъдените 21 000 лева до претендираните 100 000 /сто
хиляди/ лева, като неоснователен.
Сумите могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка: IBAN:
BG41RZBB91551006182080 с титуляр адвокат С. С., съгласно представеното
по делото пълномощно.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД , ЕИК *********, със седалище гр.
София ДА ЗАПЛАТИ на адв. С. Б. С. –АК Варна сумата от 2335.50/две
хиляди триста тридесет и пет лева и петдесет ст./ лева представляваща
сторени по делото съдебно-деловодни разноски на основание чл.38 ал.2 от
ЗАд. и чл.78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД , ЕИК *********, със седалище гр.
София ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата към бюджета на съдебната власт,
по сметка на ВОС, сумата от 1227.60/ хиляда двеста двадесет и седем лева
и шестдесет/ лева за държавна такса съразмерно с уважената част от
исковете и експертизи, на основание чл. 78, ал. 6 и чл.1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА А.-М. А. С. ЕГН ********** с адрес гр.Варна ул.“Битоля“
бл.10, ет.2, ап.3 ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „БУЛ ИНС“ АД , ЕИК *********, със
седалище гр. София сумата 9 258.80 /девет хиляди двеста петдесет и осем
лева и осемдесет ст./ лева, включваща разходите за адвокатско
възнаграждение и експертизи, на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК.
17
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Апелативен съд Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
18