№ 211
гр. Пловдив, 13.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20235300502795 по описа за 2023 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано по въззивна жалба, подадена от „Ве-Ел Комерсиал“ ЕООД,
с ЕИК *********, против решение № 2783/16.06.2023 г., постановено по гр.д.
№ 7113/2021 г., по описа на Пловдивски районен съд, в частта, с която е
отхвърлен предявения от жалбоподателя против „Орикс“ ООД, с ЕИК
*********, иск по чл. 109 от ЗС за осъждането му да преустанови
неоснователните си действия, с които пречи на жалбоподателя да упражнява
правата си в съсобствения на страните поземлен имот с идентификатор
56784.536.998 по КК и КР на гр. Пловдив, одобрена със заповед № РД-18-
48/03.06.2009г. на АГКК , като премахне изградените в имота ограда,
портална врата, фонтан, сондаж и всички други вещи, с които препятстват
ползването на поземлен имот с идентификатор 56784.536.998 по КК и КР на
гр. Пловдив по предназначението му като задънена улица – тупик,
осигуряваща достъп до собствения на ищеца поземлен имот с идентификатор
56784.536.883 по КК и КР на гр. Пловдив. Във въззивната жалба са
релевирани подробни оплаквания за неправилност и необоснованост на
първоинстанционното решение. Искането към въззивния съд е за неговата
отмяна в обжалваната част и постановяване на ново по съществото на
правния спор, с което исковата претенция да бъде уважена, с присъждане на
сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от „Орикс“ ООД, с ЕИК ********* , чрез пълномощника адв. Б., с който се
1
взема становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване
на първоинстанционното решение в обжалваната му част.
От „Орикс“ ООД, с ЕИК *********, също е подадена въззивна жалба
против първоинстанционното решение, в частта, с която е признато за
установено на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че „„Ве-Ел Комерсиал“
ЕООД“ ЕООД, с ЕИК *********, е собственик на основание нотариален акт
№ 91, том 1, нот. дело № 82/ 17.07.2002г. и Договор за доброволна делба на
недвижими имоти от 05.09.2002 год., сключен между страните, на
13436/20188 идеални части от съсобствения на страните поземлен имот с
идентификатор 56784.536.998 по КК и КР на гр. Пловдив, одобрена със
заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на АГКК, целият с площ от 446 кв.м.,
трайно предназначение на територията-урбанизирана, при граници имоти с
идентификатори: 56784.536.486, 56784.536.95, 56784.536.997 и 56784.536.883,
както и в частта, с която е отхвърлен предявения от „Орикс“ ООД, с ЕИК
********* , против „Ве-Ел Комерсиал“ ЕООД, с ЕИК *********, иск по чл.
124 от ГПК, за признаване на установено в отношенията между страните, че
„Орикс“ ООД, с ЕИК *********, е собственик на основание давностно
владение продължило в периода от 2003 год. до 2021 год. на реално
обособена част от поземлен имот с идентификатор 56784.536.998 по КК и КР
на гр. Пловдив, одобрена със заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на АГКК,
целият с площ от 446 кв.м., трайно предназначение на територията-
урбанизирана, при граници имоти с идентификатори: 56784.536.486,
56784.536.95, 56784.536.997 и 56784.536.883, с площ на реално обособената
част от 196 кв.м., която част е функционално присъединена към поземлен
имот с идентификатор 56784.536.486.
Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за
неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част. Искането
към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново по
съществото на правния спор, с което да се отхвърли предявения от „Ве- Ел
Комерсиал“ ЕООД, с ЕИК *********, иск за собственост и се уважи
предявения от „Орикс“ ООД иск за собственост на реална част от 196 кв.м. от
процесния недвижим имот. При условията на евентуалност е поискано от
въззивния съд да отмени решението в посочената части и да постанови, че
процесният имот е съсобствен между страните при квоти 196/446 ид.ч. за
„Орикс“ ООД и 250/446 ид.ч. за „Ве-Ел Комерсиал“ ЕООД, с присъждане на
разноски по делото.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от „Ве-Ел Комерсиал“ ЕООД, с ЕИК *********, с който се взема становище
за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на
първоинстанционното решение в обжалваната му част.
Въззивният съд е сезиран и с частна жалба, подадена от „Ве-Ел
Комерсиал“ ЕООД, с ЕИК *********, чрез пълномощника по делото адв. Ю.,
против определение на първостепенния съд № 8949/07.08.2023 г.,
постановено в производство по чл.248 от ГПК, с което е оставена без
уважение молбата му за изменение на решението в частта за разноските. В
жалбата са инвокирани оплаквания за неправилност на първоинстанционното
2
определение, с искане до въззивния съд за отмяната му и осъждане на
„Орикс“ООД да заплати на жалбоподателя направените в
първоинстанционното производство разноски.
Отговор на частната жалба е постъпил от „Орикс“ ООД, с ЕИК
*********, подадена чрез пълномощника по делото адв. Б., със становище за
нейната неоснователност, с развити съображения за правилност на
първоинстанционното определение и с искане към въззивния съд за неговото
потвърждаване.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК , прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл.12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани страни срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Предмет на разглеждане в настоящето въззивно производство са
предявените от „Ве-Ел Комерсиал“ ЕООД, с ЕИК *********, против „Орикс“
ООД с ЕИК *********, обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 109 ЗС и чл.124,ал.1 от ГПК , за осъждането на ответника да
преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищцовото
дружество да упражнява правата си в съсобствения на страните поземлен
имот с идентификатор 56784.536.998 по КК и КР на гр. Пловдив, одобрени
със заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на АГКК , като премахне изградените в
имота ограда, портална врата, фонтан, сондаж и всички други вещи, както и
да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът е
собственик на основание договор за покупко- продажба, обективиран в
нотариален акт № 91, том 1, нот. дело № 82/ 17.07.2002 г. и договор за
доброволна делба на недвижими имоти сключен между страните от
05.09.2002 год., на 13436/20188 идеални части от поземлен имот с
идентификатор 56784.536.998 по КК и КР на гр. Пловдив, одобрени със
заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на АГКК, целият с площ от 446 кв.м.,
трайно предназначение на територията урбанизирана, при граници имоти с
идентификатори: 56784.536.486, 56784.536.95, 56784.536.997 и 56784.536.883.
Предмет на разглеждане във въззивното производство е и предявеният
от „Орикс“ ООД, с ЕИК ********* против „Ве-Ел Комерсиал“ ЕООД, с ЕИК
*********, насрещен иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК за
признаване на установено в отношенията между страните, че „Орикс“ ООД с
ЕИК ********* , е собственик на основание давностно владение продължило
в периода от 2003 год. до 2021 год. на реално обособена част с площ от 196
кв.м. от поземлен имот с идентификатор 56784.536.998 по КК и КР на гр.
Пловдив, одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на АГКК, целият с
площ от 446 кв.м., трайно предназначение на територията- урбанизирана, при
граници имоти с идентификатори: 56784.536.486, 56784.536.95, 56784.536.997
и 56784.536.883, както и предявеният при условията на евентуалност
3
насрещен иск с правно основание чл.109 от ЗС за осъждане на „Ве-Ел
Комерсиал“ ЕООД, с ЕИК *********, да премахне изградените от него в ПИ
с идентификатор № 56784.536.998, ограда , тухлена стена , да премахне
находящото се в имота дърво, както и всички други струпани вещи в имота,
които пречат на „Орикс“ ООД да използва съсобствения им имот по
предназначение.
Не са предмет на въззивното производство предявените от „Ве-Ел
Комерсиал“ ЕООД против „Орикс“ ООД искове с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК, вр. чл. 54, ал.2 от ЗКИР, като първоинстанционното решение , с
което същите са били уважени е влязло в законна сила.
В исковата молба на „Ве-Ел Комерсиал“ ЕООД са изложени твърдения,
че на 17.07.2002 г. закупил от „Силикат Керам“ АД 6718/10094 идеални
части, а ответникът „Орикс“ ООД 3376/10094 ид.части от УПИ XXXIII-стоп.
дейности,кв.8 по плана на град Пловдив, Южна индустриална зона, III част, с
площ от 10094 кв.м., адрес: гр. Пловдив, ул. ***. Със Заповед № ОА-630/
17.04.2002 г. на Кмета на Община Пловдив, по искане на праводателя на
страните „Силикат Керам“АД , е бил одобрен проект за изменение на ПУП за
УПИ XXXIII стопанска дейност, кв.8 по плана на ЮИЗ- III част, като от
него се образуват нови УПИ и съответно: УПИ XXXIII- стопанска дейност
със запазване на съществуващото застрояване; УПИ XLI-стопанска дейност
със запазване на съществуващото застрояване ; УПИ XLII - стопанска
дейност със запазване на съществуващото застрояване, като се открива и
нова задънена улица/ тупик/ между осова точка 143а и осова точка 143б с
обща широчина 10 м. След влизане в сила на заповедта, страните по делото
си поделили доброволно съсобствеността , като със сключения между тях на
05.09.2002г. договор за доброволна делба постигнали съгласие „Ве-Ел
Комерсиал“ЕООД да получи в дял и да се легитимира като собственик на
УПИ XXXIII – стопанска дейност, заснет в КК и КР като ПИ с
идентификатор № 56784.536.883, с площ от 2688 кв.м. и на УПИ XLII-
стопопанска дейност заснет в КК и КР като ПИ с идентификатор №
56784.536.997 , с площ от 3490 кв.м. , а „Орикс“ ООД да получи в дял УПИ
XLI-стопанска дейност , заснет в КК и КР като ПИ с идентификатор №
56784.536.486, с площ от 3474 кв.м. Тъй като с така сключения договор
страните не си поделили съсобствеността досежно задънената улица/ тупик/,
съставляваща ПИ 56784.536.998, с площ от 412 кв.м. по одобрената КККР от
2019г., то съсобствеността върху този имот не е била прекратена.След като
процесният ПИ 56784.536.998 е бил част от бившия УПИ XXXIII-стоп.
дейности с площ от 10094 кв.м., от който ищецът е притежавал 6718/10094
идеални части, то счита, че притежава същите права и от правото на
собственост върху улицата тупик с ПИ 56784.536.998. Изложил е
съображения, че ответникът е заградил ПИ 56784.536.998, поставил
портална врата, направил сондаж, фонтан , струпал материали, с които
действия препятства ищеца да ползва процесния имот по предназначението
му- като улица тупик , осигуряваща и единствения достъп до притежавания
от него ПИ 56784.536.883.
Ответникът „Орикс“ ООД не оспорва, че на 17.07.2002 г. страните
4
закупили от „Силикат Керам“ АД и при посочените квоти от правото на
собственост УПИ XXXIII-стопанска дейност, както и че по искане на техния
праводател бил одобрен ПУП за неговото разделяне на три поземлени имота
и предвидена за тяхното обслужване улица-тупик , съставляваща по
одобрената КККР от 2019г. ПИ с идентификатор 56784.536.998. При
сключване на договора за доброволна делба от 05.09.2002 г. между страните
било постигнато съгласие улицата да остане за съвместно ползване, но не по
предназначение, тъй като в имотите на „Ве-Ел Комерсиал“ ЕООД имало
изградена инфраструктура (улица), през която търговското дружество имало
достъп до вътрешния имот и всички сгради. Управителите на дружествата
постигнали устна уговорка за реална, но неформална подялба на улицата,
като всеки да присъедини част от нея към имота си с точно определена
граница, която преминавала по съществуващ жив плет и стара ограда. В
северната част на присъединената към имота на „Орикс“ ООД част от
улицата, управителят на „Ве -Ел Комерсиал“ ЕООД изградил тухлена ограда,
ситуирана в посока изток-запад, а в източната част „Орикс“ ООД изградило
ограда, разположена север-юг. Всяко от двете дружества поставило портални
врати, осигуряващи достъпа към своята част от присъединената улица към
уличната регулация на юг. Намиращите се в имота дърво и шадраван
останали в частта на „Ве-Ел Комерсиал“ ЕООД. Чрез така постигнатите устни
уговорки страните реално поделили улицата помежду си, като всеки ползвал
оградената си част – „Орикс“ ООД поставил в нея навес, а „Ве-Ел Комерсиал“
ЕООД“ ЕООД – сглобяем гараж. От този момент всяко от дружествата
установило владение върху присъединената към своя имот част и владяло
същата като собствена повече от 20 години. Частта от улицата, която „Орикс“
ООД присъединило представлявала реално обособена част от ПИ с
идентификатор № 56784.536.998 с площ около 199 кв.м., която била
функционално присъединена към притежавания от него ПИ с идентификатор
№ 56784.536.486. „Ве-Ел Комерсиал“ ЕООД присъединило останала част от
имота към собствените си имоти с идентификатори № 56784.536.997 и №
56784.536.883. Въз основа на така изложените съображения е предявил и
насрещните искове против „Ве-Ел Комерсиал“ ЕООД.
По делото пред РС Пловдив е установено и спор пред въззивния съд не
се повдига, че по силата на договори за покупко-продажба на недвижими
имоти от 17.07.2002г. обективирани в нотариален акт №91, том I, рег.№1719,
нот. дело № 82 и нотариален акт №93, том I, рег.№1721, нот. дело № 83,
ищецът „Ве-Ел Комерсиал“ЕООД е придобил собствеността върху
6718/10094 идеални части , а ответникът „Орикс“ООД върху 3376/10094
идеални части от УПИ XXXIII-стоп. дейности,кв.8 по плана на град Пловдив,
Южна индустриална зона, III част, с площ от 10094 кв.м., адрес: гр. Пловдив,
ул. ***. Със Заповед № ОА-630/ 17.04.2002 г. на Кмета на Община Пловдив,
по искане на праводателя на страните „Силикат Керам“АД , е бил одобрен
проект за изменение на ПУП за УПИ XXXIII стопанска дейност, кв.8 по
плана на ЮИЗ- III част, като от него се образуват нови УПИ и съответно:
УПИ XXXIII- стопанска дейност със запазване на съществуващото
застрояване; УПИ XLI-стопанска дейност със запазване на съществуващото
5
застрояване ; УПИ XLII - стопанска дейност със запазване на
съществуващото застрояване, като се открива и нова задънена улица/ тупик/
между осова точка 143а и осова точка 143б с обща широчина 10 м.
След влизане в сила на заповедта, страните са си поделили доброволно
съсобствеността , като със сключения между тях на 05.09.2002г. договор за
доброволна делба са постигнали съгласие „Ве-Ел Комерсиал“ЕООД да
получи в дял и да се легитимира като собственик на УПИ XXXIII –
стопанска дейност, заснет в КК и КР, одобрени със заповед от 2009 г. като
ПИ с идентификатор № 56784.536.883 , с площ от 2688 кв.м. и на УПИ XLII-
стопопанска дейност заснет в КК и КР, одобрени със заповед от 2009 г. като
ПИ с идентификатор № 56784.536.997 , с площ от 3490 кв.м. , а „Орикс“ ООД
да получил в дял УПИ XLI-стопанска дейност, заснет в КК и КР, одобрени
със заповед от 2009 г. като ПИ с идентификатор № 56784.536.486, с площ от
3474 кв.м.
От приетата в първоинстанционното производство съдебно-техническа
експертиза се установява, че улицата-тупик е проектирана по
регулационния план на ЮИЗ-III част на град Пловдив, одобрен със Заповед
№1044/15.11.1984г. за сметка на трите УПИ XXXIII- стопанска дейност ;
УПИ XLII-стопопанска дейност; УПИ XLI-стопанска дейност от квартал 8,
в изпълнение на императивното изискване на чл.14,ал.4 от ЗУТ , според
което урегулираните поземлени имоти имат задължително лице/изход/ към
улица, към път или по изключение към алея в парк. По одобрения
регулационен план на ЮИЗ-III част, град Пловдив, е отразена като
самостоятелна улица между о.т.143а и о.т.143б, с ширина 10 м. и проектни
тротоари с ширина 1,5 м., свързана с улица о.т.143-144, а в кадастралната
карта е отразена като ПИ 56784.536.998.При огледа на място вещото лице е
констатирало, че улицата е функционално разделена между страните по
делото на източна и западна част с поставена ограда между тях, като „Ве-Ел
Комерсиал“ЕООД ползва източната част с площ от 250 кв.м., функционално
свързана с притежаваните от него ПИ 56784.536.997 и ПИ 56784.536.883, а
„Орикс“ООД ползва източната част от улицата, с площ от 196 кв.м.
функционално свързана с притежавания от него ПИ 56784.536.486. Вещото
лице е констатирало също, че в ползваната от „Орикс“ООД част от улицата
има паркирани превозни средства, изграден нефункциониращ шадраван,
тръбен кладенец , навес, широколистно дърво, а в ползваната от „Ве-Ел
Комерсиал“ЕООД част има струпани палети с празни бутилки от минерална
вода, документално визуализирани от вещото лице в приложение № 4 към
СТЕ.
От разпитаните по делото свидетели Ц.Д.- бивш управител на
Орикс“ООД и П.И., работил до 2016г. в същото дружество се установява по
делото, че след сключения договор за доброволна делба, страните преценили,
че съществуването на улица между имотите им е безпредметно , поради
което решили да си я поделят по начин, който да е функционално свързан с
достъпа до имотите, придобити в индивидуална собственост от тях след
делбата. Така ползваната от ответното дружество „Орикс“ООД част от
улицата била оградена , на места били поставени навеси , както и монтирана
6
портална врата , осигуряваща достъп до ползваната от дружеството част от
улицата. Ищецът „Ве-Ел Комерсиал“ЕООД също поставил в съседство
портална врата върху изградената от него около 5-метрова стена, служеща му
за достъп до ползваната от него част от улицата.
От показанията на разпитаните по делото свидетели П.Л. и Б.Д.,
служители в ищцовото „Ве-Ел Комерсиал“ЕООД се установява, че след
подялбата на имотите управителите на дружествата преценили, че нямат
нужда от процесната улица и решили да си поделят ползването й. Частта от
улицата, ползваната от „Орикс“ООД, била оградена, с поставена входна
портална врата, изградени шадраван, сонда, посадено и дърво.Управителят на
„Ве-Ел Комерсиал“ЕООД също поставил входен портал на ползваната от
него част от улицата, през който да преминават служители и клиенти на
дружеството.
При тези данни по делото и за да уважи предявения от ищеца „Ве-Ел
Комерсиал“ЕООД установителен иск за собственост досежно ПИ
56784.536.998 до размер на 13436/20188 идеални части, първоинстанционният
съд е приел, че имотът е съсобствен между страните по делото , тъй като не е
бил доброволно поделен със сключения между тях договор за доброволна
делба. Изложил е съображения, че след като процесният ПИ 56784.536.998 е
бил част от бившия УПИ XXXIII-стоп. дейности с площ от 10094 кв.м., от
който ищецът е притежавал 6718/10094 идеални части, то следва че
притежава правото на собственост при същите права- 6718/10094 ид.ч.,
равняавщи се на 13436/20188 ид. части и от ПИ 56784.536.998. Предявеният
от ищеца „Ве-Ел Комерсиал“ЕООД негаторен иск е отхвърлил като
неоснователен по съображения, че страните са постигнали съгласие досежно
начина на реално ползването на съсобствения им ПИ 56784.536.998, като
търговското дружество разполага с достъп до собствения ПИ 56784.536.883
преминавайки през ПИ 56784.536.997. Предявеният от „Орикс“ООД
установителен иск за собственост на реална част от 196 кв. м. от ПИ с
идентификатор ПИ 56784.536.998 на заявеното придобивно основание по
чл.79,ал.1 ЗС е отхвърлил по съображения, че страната не е доказала промяна
в анимуса за установяване на самостоятелна фактическа власт върху реално
обособената част от процесния недвижим имот.
Така изложените съображения от първоинстанционния съд, че спорният
ПИ 56784.536.998 е съсобствен между страните по делото не се споделят от
настоящия състав на съда.
В процесния случай извършеното със Заповед № ОА-630/ 17.04.2002 г.
на Кмета на Община Пловдив частично изменение на подробния устройствен
план попада в приложното поле на чл.16, ал.1 ЗУТ. По силата на въпросното
ЧИ на ПУП от първоначално притежавания от страните по делото и техния
праводател „Силикат Керам“АД, УПИ XXXIII-стопанска дейност, кв.8 по
плана на ЮИЗ- III част, за първи път са обособени 3 самостоятелни
урегулирани поземлени имота, за обслужването на които е проведена нова
обслужваща ги улична мрежа – процесната задънена улица/тупик/ с о.т.143а -
о.т.143б, осигуряваща регламентиран достъп в съответствие с чл.14, ал.4 ЗУТ
и лице до всеки УПИ. Това е направено по искане на „Силикат Керам“АД , а
7
не принудително по реда на ЗДС или ЗОП, поради което проведената
процедура се характеризира като такава по чл.16 ЗУТ. Установено е, че
Заповед № 324 от 07.02.2006 г. не е обжалвана и съответно – одобреният с нея
план е влязъл в сила, като това е било факт към датата на сключения на
05.09.2002г. между страните в изискуемата съгласно чл.35,ал.1 от ЗС форма
договор за доброволна делба. За случаи от вида на разглеждания е приложимо
разрешението, дадено с постановените от ВКС Решение № 371 от 28.07.2010
г. по гр.д.№ 1007/2009 г., ГК, IV г.о. и Решение №160 от 23.01.2015г. по гр.д.
№2944/2014г., II, с които е прието, че във връзка с определянето на
необходимите площи за изграждане на обектите на социалната
инфраструктура - публична собственост, и на общите мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура, плановете, попадащи в приложното поле на
чл.16, ал.1 ЗУТ имат отчуждително действие по отношение на визираните в
разпоредбата до 25% от площта на така урегулираните имоти, определена с
плана. Отчуждителното действие в полза на общината настъпва едновременно
с влизането в сила на плана (чл.16, ал.5 ЗУТ) и независимо от
обстоятелството дали собствениците на урегулираните имоти са получили
следващото им се обезщетение при условията на чл.210 ЗУТ. Разпоредбата на
чл.16, ал.1 ЗУТ предвижда особена отчуждителна процедура за обекти -
публична собственост, по отношение на която не са приложими правилата по
чл.205 – чл.209 ЗУТ. Последните се отнасят само до процедурата за
принудително отчуждаване, предвидена в ЗДС и ЗОС, която е регламентирана
за задоволяване на такива държавни/общински нужди, които не могат да
бъдат задоволени по друг начин ( чл.32 ЗДС , чл.21 ЗОС ), само въз основа на
влезли в сила подробни устройствени планове ( чл.205 ЗУТ , чл.24 ЗОС и
чл.32 ЗДС ) и само за обекти - публична собственост на държавата и
общините.
С оглед на така даденото разрешение досежно приложението на
материалния закон , следва да се приеме , че с одобрения със Заповед № ОА-
630/ 17.04.2002 г. на Кмета на Община Пловдив план , за първи път се
образуват нови самостоятелни имоти от бившия УПИ XXXIII-стопанска
дейност, кв.8 по плана на ЮИЗ- III част, което за тях представлява първа
регулация, реализирана по инициатива на собственика на бившия имот. В тази
хипотеза, по силата на чл.16, ал.1 ЗУТ собственикът отстъпва в собственост
на общината до 25% от площта за изграждане на обекти на социалната
инфраструктура - публична собственост и на общите мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура. На основание чл.16, ал.5 ЗУТ отстъпената
площ става собственост на общината от датата на влизане на плана в сила.
Това става по силата на самата законова разпоредба, като не се провежда
процедура по чл.205 и сл. ЗУТ. Тъй като не се касае до принудително
отчуждаване по реда на ЗДС или ЗОП, а за изменение на ПУП по искане на
собственика на бившия УПИ XXXIII-стопанска дейност, кв.8 по плана на
ЮИЗ- III част, то Община Пловдив е придобила собствеността върху частта
от бившия УПИ XXXIII, заета от проведената нова обслужваща улична
мрежа – процесната улица с о.т.143а - о.т.143б, заснета по КККР като ПИ с
идентификатор 56784.536.998 , осигуряващ регламентиран достъп в
8
съответствие с чл.14, ал.4 ЗУТ и лице до всеки УПИ, на основание чл.16, ал.1
и ал.5 ЗУТ от датата на влизането в сила на ПУП. Тъй като спорният имот е
със статут на улица- публична общинска собственост съгласно чл.3 от ЗОС ,
която поради забраната на чл.7 от същия закон не може да бъде придобита по
давностно владение, то „Орикс“ООД не е придобил спорната реална част от
196 кв. м. от ПИ с идентификатор ПИ 56784.536.998 на заявеното придобивно
основание по чл.79,ал.1 от ЗС.
При тези доказателства въззивният съд намира за неоснователен
предявения по делото от „Ве-Ел Комерсиал“ЕООД установителен иск за
собственост по чл.124,ал.1 от ГПК досежно 13436/20188 идеални части от ПИ
с идентификатор ПИ 56784.536.998 , както и предявения от „Орикс“ООД
насрещен установителен иск за собственост по чл.124,ал.1 от ГПК досежно
196 кв. м. от ПИ с идентификатор ПИ 56784.536.998 , тъй като за спорния
имот , със статут на улица, е установено право на собственост за Община
Пловдив, с влизане в сила на ПУП, одобрен със Заповед № ОА-630/
17.04.2002 г. на Кмета на Община Пловдив.
Изложеното сочи на извод за неоснователност на предявените от
страните по делото установителни искове за собственост и тяхното
отхвърляне, след отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която
е уважен предявеният от „Ве-Ел Комерсиал“ЕООД иск и потвърждаване в
частта, с която този предявен от „Орикс“ООД е отхвърлен като
неоснователен.
След като процесната задънена улица/тупик/ с о.т.143а - о.т.143б
представлява общинска собственост и в този смисъл подлежаща на
използване съобразно предназначението й и в интерес на териториалната
общност (чл.11, ал.2, изр.1 и ал.1 ЗОбС във връзка с чл.140 от Конституцията
на РБ), то както ищецът „Ве-Ел Комерсиал“ЕООД , така и ответникът
„Орикс“ООД не са овластени да налага ограничения досежно нейното
ползване.В тази връзка от приетата в първоинстанционното производство
съдебно-техническа експертиза, която като обективно изготвена и неоспорена
от страните съдът кредитира , е установено по делото , че улицата е
функционално разделена между страните на източна и западна част с
поставена ограда между тях, като „Ве-Ел Комерсиал“ЕООД ползва източната
част с площ от 250 кв.м., функционално свързана с притежаваните от него
ПИ 56784.536.997 и ПИ 56784.536.883, а „Орикс“ООД ползва източната част
от улицата, с площ от 196 кв.м. функционално свързана с притежавания от
него ПИ 56784.536.486. В ползваната от „Орикс“ООД част от улицата има
паркирани превозни средства, изграден нефункциониращ шадраван, тръбен
кладенец , навес, широколистно дърво, а в ползваната от „Ве-Ел
Комерсиал“ЕООД част има струпани палети с празни бутилки от минерална
вода, документално визуализирани от вещото лице в приложение №4 към
СТЕ.Горните констатации на вещото лице се потвърждават и от показанията
на разпитаните по делото свидетели на страните , които са еднозначни в
сведенията си за разпределение на улицата между страните по делото и
наложеното от всяка една от тях ограничение досежно нейното ползване.
Изложеното сочи на извод за основателност на предявения от „Ве-Ел
9
Комерсиал“ЕООД иск с правно основание чл.109, ал.1 ЗС, както и на
предявения от „Орикс“ООД евентуален насрещен иск по чл.109 от ЗС. Като
се е произнесъл в противния смисъл, първоинстанционния съд е постановил
неправилно и незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено и
„Орикс“ООД следва да бъде осъдено да прекрати неоснователните си
действия, с които лишава „Ве-Ел Комерсиал“ ЕООД, с ЕИК *********, от
правото на ползване на поземлен имот с идентификатор 56784.536.998 по КК
и КР на гр. Пловдив, одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009г., по
предназначението му като задънена улица – тупик, като премахне
изградените в него ограда, портална врата, фонтан , сондаж и всички
струпани движими вещи. „Ве-Ел Комерсиал“ЕООД следва да бъде осъдено да
прекрати неоснователните си действия, с които лишава „Орикс“ ООД, с ЕИК
*********, от правото на ползване на поземлен имот с идентификатор
56784.536.998 по КК и КР на гр. Пловдив, одобрени със заповед № РД-18-
48/03.06.2009г., по предназначението му като задънена улица – тупик, като
премахне изградените в имота ограда, тухлена стена , както и всички
струпани движими вещи. Предявеният иск от „Орикс“ ООД, с ЕИК
********* за осъждане на „Ве-Ел Комерсиал“ ЕООД , с ЕИК ********* да
премахне широколистното дърво находящо се в имот с идентификатор
56784.536.998 по КК и КР на гр. Пловдив,следва да бъде отхвърлен като
неоснователен, с оглед безспорно установеното по делото от заключението на
вещото лице и показанията на разпитаните по делото свидетели П.И. и Борис
Драшков, че същото се намира в западна част от имота, оградена и ползвана
от „Орикс“ООД.
Съобразно изхода на делото пред настоящата съдебна инстанция и с
оглед частичната основателност/неоснователност на въззивните жалби,
страните си дължат взаимно разноски, съобразно уважената и отхвърлена
част.
Във въззивното производство жалбоподателят „Ве-Ел
Комерсиал“ЕООД е направил разноски за заплатена държавна такса в размер
от 84,56 лева, както и за заплатено адвокатско възнаграждение за един
адвокат в размер от 2000 лева, като в договора за правна защита и съдействие
липсва разграничение за размера на заплатеното адвокатско възнаграждение
по осъществената защита в процеса, както по подаване на въззивна жалба
срещу първоинстанционното решение, така и по подаване на отговор на
въззивнажа жалба на „Орикс“ООД.Правото на разноски на „Ве-Ел
Комерсиал“ЕООД не може да бъде изключено поради това, че освен
подаване на въззивна жалба, страната се е възползвала и от правото да подаде
отговор на жалбата на насрещната страна.Доколкото в договора не е
разграничен размера на възнаграждението за изготвяне на въззивна жалба и
на отговор на въззивната жалба , настоящият състав приема, че за всяка от
предоставените услуги е договорено и платено възнаграждение в размер по
1000 лева.При това положение с оглед частичната основателност
/неоснователност на въззивните жалби в полза на „Ве-Ел Комерсиал“ЕООД
следва да се присъдят разноски за въззивната инстанция в размер от 1584,56
лева.
10
Във въззивното производство жалбоподателят „Орикс“ООД е направил
разноски за заплатена държавна такса в размер от 79,36 лева, както и за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 3600 лева, от които 2400
лева- за подаване на въззивна жалба и 1200 лева- за подаване на отговор на
въззивната жалба. При това положение с оглед частичната основателност
/неоснователност на въззивните жалби в полза на „Орикс“ООД следва да се
присъдят разноски за въззивната инстанция в размер от 1239,68 лева.
В първоинстанционното производство „Ве-Ел Комерсиал“ЕООД е
направило разноски и съгласно представения списък в общ размер от 5457,38
лева, от които 3600 лева- за заплатено адвокатско възнаграждение. Доколкото
в договора не е разграничен размера на възнаграждението за защита по
първоначалната искова молба и по насрещната искова молба подадена от
„Орикс“ООД , настоящият състав приема, че за всяка от предоставените
услуги е договорено и платено възнаграждение в размер по 1800 лева
С оглед уважената/ отхвърлената част от исковете му се следват
разноски в размер от 3178,69 лева. С първоинстанционното решение са му
присъдени разноски в размер от 119,54 лева, поради което следва да му се
присъдят допълнително разноски от 3059,15 лева, след отмяна като
неправилно на първоинстанционното определение № 8949 от 07.08.2023 г.,
постановено по реда на чл.248 ГПК.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2783/16.06.2023 г., постановено по гр.д. №
7113/2021 г., по описа на Пловдивски районен съд, III гр. с., в частта, с която е
признава за установено по отношение на „Орикс“ ООД, с ЕИК *********, че
„Ве-Ел Комерсиал“ ЕООД“ ООД, с ЕИК *********, е собственик на
основание нотариален акт № 91, том 1, нот. дело № 82/ 17.07.2002 г. и
Договор за доброволна делба на недвижими имоти от 05.09.2002 год.,
сключен между страните, на 13436/20188 идеални части от съсобствения на
страните поземлен имот с идентификатор 56784.536.998 по КК и КР на гр.
Пловдив, одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на АГКК, целият с
площ от 446 кв.м., трайно предназначение на територията урбанизирана, при
граници имоти с идентификатори: 56784.536.486, 56784.536.95, 56784.536.997
и 56784.536.883, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „Ве-Ел Комерсиал“
ЕООД, с ЕИК ********* против „Орикс“ ООД, с ЕИК *********,иск за
признаване за установено в отношенията между страните, че „Ве-Ел
Комерсиал“ ЕООД, с ЕИК *********, е собственик на основание договор за
продажба на недвижим имот обективиран в нотариален акт № 91, том I, нот.
дело № 82/ 17.07.2002 г. и договор за доброволна делба на недвижими имоти,
сключен с нотариална заверка на подписите на 05.09.2002 год., на
13436/20188 идеални части от поземлен имот с идентификатор 56784.536.998
по КК и КР на гр. Пловдив, одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на
11
АГКК, целият с площ от 446 кв.м., трайно предназначение на територията
урбанизирана, при граници: имоти с идентификатори: 56784.536.486,
56784.536.95, 56784.536.997 и 56784.5
ОТМЕНЯ решение № 2783/16.06.2023 г., постановено по гр.д. №
7113/2021 г., по описа на Пловдивски районен съд, III гр. с., в частта, с която е
отхвърлен предявения от „Ве-Ел Комерсиал“ ЕООД, с ЕИК *********, иск
по чл. 109 ЗС за осъждане на „Орикс“ ООД с ЕИК ********* , да
преустанови неоснователните си действия, с които му пречи да упражнява
правата си в съсобствения на страните поземлен имот с идентификатор
56784.536.998 по КК и КР на гр. Пловдив, одобрени със заповед № РД-18-
48/03.06.2009г. на АГКК , като премахне изградените в имота ограда,
портална врата, фонтан, сондаж и всички други вещи, с които препяства
ползването на поземлен имот с идентификатор 56784.536.998 по КК и КР на
гр. Пловдив по предназначението му като задънена улица – тупик,
осигуряваща достъп до собствения на ищеца поземлен имот с идентификатор
56784.536.883 по КК и КР на гр. Пловдив, като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Орикс“ ООД, с ЕИК *********, на основание чл.109 от
ЗС да прекрати неоснователните си действия, с които лишава „Ве-Ел
Комерсиал“ ЕООД, с ЕИК *********, от правото на ползване на поземлен
имот с идентификатор 56784.536.998 по КК и КР на гр. Пловдив, одобрени
със заповед № РД-18-48/03.06.2009г., по предназначението му като задънена
улица – тупик, като премахне изградените в него ограда, портална врата,
фонтан, сондаж и всички струпани движими вещи.
ОСЪЖДА „Ве-Ел Комерсиал“ ЕООД , с ЕИК *********, на основание
чл.109 от ЗС да прекрати неоснователните си действия, с които лишава
„Орикс“ ООД, с ЕИК *********, от правото на ползване на поземлен имот с
идентификатор 56784.536.998 по КК и КР на гр. Пловдив, одобрени със
заповед № РД-18-48/03.06.2009г., по предназначението му като задънена
улица – тупик, като премахне изградените в имота ограда, тухлена стена ,
както и всички струпани движими вещи, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск от
„Орикс“ ООД, с ЕИК ********* за осъждане на „Ве-Ел Комерсиал“ ЕООД , с
ЕИК ********* да премахне широколистно дърво находящо се в имот с
идентификатор 56784.536.998 по КК и КР на гр. Пловдив, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2783/16.06.2023 г., постановено по гр.д.
№ 7113/2021 г., по описа на Пловдивски районен съд, III гр. с., в частта, с
която е отхвърлен предявения от „Орикс“ ООД, с ЕИК ********* против „Ве-
Ел Комерсиал“ ЕООД, с ЕИК ********* , иск за признаване за установено в
отношенията между страните, че „Орикс“ ООД, с ЕИК ********* е
собственик на основание давностно владение продължило в периода от 2003
год. до 2021 год. на реално обособена част с площ от 196 кв.м. от поземлен
имот с идентификатор 56784.536.998 по КК и КР на гр. Пловдив, одобрени
със заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на АГКК, целият с площ от 446 кв.м.,
трайно предназначение на територията- урбанизирана, при граници имоти с
идентификатори: 56784.536.486, 56784.536.95, 56784.536.997 и 56784.536.883.
12
ОТМЕНЯ определение № 8949 от 07.08.2023 г. постановено по гр.д.
№7113/2021г., по описа на Районен съд- Пловдив, и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение №2783 от 16.06.2023г., постановено по гр.д.
№7113/2021г., по описа на Районен съд-Пловдив, в частта му, имаща
характера на определение, като:
ОСЪЖДА „Орикс“ ООД, с ЕИК *********, да заплати на „Ве-Ел
Комерсиал“ ЕООД“ ООД, с ЕИК ********* , допълнително сумата от
3059,15 лева- разноски в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „Орикс“ ООД, с ЕИК *********, да заплати на „Ве-Ел
Комерсиал“ ЕООД, с ЕИК ********* , сумата от 1584,56 лева - разноски
направени във въззивното производство.
ОСЪЖДА „Ве-Ел Комерсиал“ ЕООД, с ЕИК ********* да заплати на
„Орикс“ ООД, с ЕИК *********, сумата от 1239,68 лева - разноски
направени във въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд при условията на чл.280 от ГПК в 1- месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13