РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. София, 02.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20221110154047 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „***“ ЕАД срещу М. Д. С., с която са
предявени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във
вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумите, както следва: сумата от 955,52 лв. – главница, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.06.2019 г. до 31.12.2020 г. в
недвижим имот – магазин № ***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, с която
ответникът М. Д. С. се е обогатила за сметка на обедняването на ищеца „***“ ЕАД, ведно
със законната лихва от 29.07.2022 г. до изплащане на вземането; сумата от 190,43 лв. –
лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 31.07.2019 г. до 19.07.2022 г.; сумата от 20,08 лв. – главница, представляваща
цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.06.2019 г. до 31.10.2020 г., с
която ответникът М. Д. С. се е обогатила за сметка на обедняването на ищеца „***“ ЕАД,
ведно със законната лихва от 29.07.2022 г. до окончателното изплащане; сумата от 4,62 лв. –
лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.07.2019 г. до 19.07.2022 г., за които суми на 08.08.2022 г. е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 41301/2022 г. по описа на
СРС, 61 състав.
Ищецът твърди, че ответникът е собственик на процесния имот и като такъв –
потребител на топлинна енергия за стопански нужди по смисъла на § 1, т. 33 от ДР на ЗЕ.
Поддържа, че до имота на ответника е била доставена топлинна енергия, която той е
потребил, без страните да са били обвързани от договорна връзка по смисъла на чл. 149, ал.
1, т. 3 ЗЕ (писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди), поради
което се е обогатил за сметка на ищеца със стойността на доставената топлинна енергия и
сумата за дяловото разпределение, както и е изпаднал в забава за заплащане на посочените
главници за топлинна енергия и услуга дялово разпределение на топлинна енергия. Моли за
уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника М. Д. С.,
1
чрез назначения особен представител адв. Т., с който оспорва предявените искове по
основание и размер. Поддържа се, че не е налице обогатяване от страна на ответника за
сметка на „***“ ЕАД, доколкото в процесния период ответникът не е ползвал имота.
Излагат се твърдения, че през процесния период топлоснабдения имот фактически се е
ползвал от трето лице-наемател. Поддържа се, че ищецът не е ангажирал доказателства за
изпадане на ответника в забава. Оспорва се, че за процесния имот е извършена услугата
дялово разпределение. Посочва се, че цената на услугата за дялово разпределение на
топлинна енергия се дължи на фирмата за дялово разпределение, а не на ищеца. Релевира се
възражение за изтекла погасителна давност. Моли се съда да отхвърли предявените искове.
Претендират се разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „***“ ООД не изразява становище по
предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без правно основание
за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на
обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с
друг иск, с който може да се защити.
За да бъде уважен предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже, че през процесния период ответникът е бил собственик на
топлоснабдения имот, че е потребявал топлинна енергия в имота за стопански нужди, както
и е ползвал услугата дялово разпределение, че не е имало годно правно основание
ответникът да потребява тази енергия, стойността и количеството на потребената топлинна
енергия и на възнаграждението за дялово разпределение на същата.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца
е да докаже възникването на главен дълг и изпадане на длъжника в забава.
В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да установи
по делото погасяване на задълженията си към ищеца.
С оглед възражението за погасяване по давност на вземанията, в тежест на ищеца е
да установи и наличието на обстоятелства, представляващи основание за спиране и/или
прекъсване на давността по см. на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производството и
продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона
за енергетиката (ЗЕ).
Съгласно § 1, т. ЗЗа от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) и приложима за исковия
период, „небитов клиент“ е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като
продажбата на ТЕ за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при ОУ,
сключен между топлопреносното предприятие и клиента на ТЕ за небитови нужди – по
аргумент от нормата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г.).
Между страните по делото не е спорно, че процесният имот е предназначен за
задоволяване на стопански нужди, съответно небитови нужди, доколкото представлява
магазин №*** , с адрес: гр. ***, ж.к. „***“ бл. ***, вх. ***. С оглед на това
топлоснабдяването на имота следва да се извършва при условията на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ –
2
въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното
предприятие и клиента на топлинна енергия за небитови нужди. В случаите, в които страна е
клиент на топлинна енергия за битови нужди, договорът между него и доставчика на
топлинна енергия се счита за сключен при публично оповестените Общи условия с
конклудентни действия – по аргумент от разпоредбата на чл. 150 ЗЕ (правоотношението
възниква по силата на закона с придобиване на правото на собственост или на вещното
право на ползване на имота). Когато обаче топлинна енергия се продава на клиент за
небитови нужди, законът предвижда това да се осъществява въз основа на писмени договори
при Общи условия. Регламентираната в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ специална форма за сключване
на договора за продажба на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и
клиентите за небитови нужди води до извода, че тя е форма за действителност на сделката. В
конкретния случай ответникът има качеството на небитов клиент на ТЕ по смисъла на § 1, т.
ЗЗа ДР на ЗЕ, поради което и за да е действителен сключеният договор за продажба с
топлопреносното предприятие, трябва да се установи, че е спазена предвидената в чл. 149,
ал. 1, т. 3 ЗЕ писмена форма.
В настоящото производство не се спори, че между страни не е бил сключен договор
за продажба на топлинна енергия за процесния период в предвидената в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ
писмена форма, поради което помежду им не е възникнало валидно облигационно
отношение за продажба на топлинна енергия за небитови (стопански) нужди.
При невъзможност на топлопреносното предприятие да търси стойността на
доставената топлинна енергия на договорно основание, то същото разполага с правата по чл.
59, ал. 1 ЗЗД, с която норма законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера
на обедняването. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на
блага от едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена възможност в
други текстове на закона.
В настоящия случай ищецът „***“ ЕАД твърди, че ответникът си е спестил разходи
за доставена и ползвана от него топлинна енергия в процесния имот, на който последният е
бил собственик.
Между страните не е спорно обстоятелството, а и същото се установява от събраните
писмени доказателства, че ответникът е собственик на процесния недвижим имот.
Релевантно за делото обаче с оглед правния характер на предявените искове е дали
ответникът е ползвал имота през процесния отчетен период, защото само ползвайки го,
последния би могъл да се обогати със стойността на ТЕ, доставена и потребена в имота.
От приета като писмено доказателство справка № 856752/06.07.2023 г. в Агенция
***чрез отдалечен достъп по данни за физическо лице за вписвания, отбелязвания и
заличавания, се установява, че на 29.01.2018 г. в Агенция *** е вписан договор за наем №
***, сключен между М. Д. С. и „***“ със срок на действие 15 години, а на 09.02.2018 г. е
вписан нов договор за наем (договор за пренаемане) № ***с наемодател „***“ и М. Д. С. и
наемател/пренаемател „***“ АД. В представената справка от Агенция *** не се установява
отбелязване на прекратяване на процесните договори за наем. В приетите като писмени
доказателства индивидуални изравнителни сметки, изготвени от ФДР „***“ ООД като
потребител за процесния период е посочено трето за делото лице – „***“. Приложените
доказателства налагат извода, че правният субект, който се е ползвал от доставяната до
имота ТЕ, е наемателят, а не собственика на имота. Това обуславя извод за липса на
обогатяване от страна на ответника, като в случая собственика на имота нито е придобил
имуществени блага, нито си е спестил изразходването на такива.
За да е основателна претенцията по чл. 59 ЗЗД не е достатъчно да се установи, че
ответникът е собственик на топлоснабдения имот, а е необходимо да се докаже, че ответната
страна реално е ползвала топлинна енергия. За разлика от предпоставките за ангажиране на
договорната отговорност на потребителя на топлинна енергия, при претенцията по чл. 59
ЗЗД е необходимо установяване, че ответникът действително е използвал имота и се е
3
обогатил, спестявайки си разходите за потребена топлинна енергия. Материално
легитимирано да отговаря по иска по чл. 59 ЗЗД е лицето, което действително е ползвало
имота и доставяната до него топлинна енергия. В конкретния случай се установи, че
ответникът не е ползвал имота през процесния имот, което обуславя извод за липса на
обогатяване от негова страна за сметка на обедняване от страна на топлоснабденото
дружество.
С оглед изложеното искът по чл. 59 ЗЗД за стойност на топлинна енергия се явява
неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне.
Искът по чл. 59 ЗЗД за стойността на дяловото разпределение е обусловен от изхода
на делото по иска за стойност на топлинна енергия. Доколкото последният е неоснователен,
то неоснователен е и иска по чл. 59 ЗЗД за стойност на услугата за дялово разпределение,
извършвано за процесния период.
Предвид неоснователността на исковете с предмет главни парични вземания
неоснователни са и претенциите за присъждане на акцесорните вземания за обезщетение за
забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът М. Д. С. има
право на направените в настоящата инстанция разноски, но до приключване на устните
състезания, същата не е ангажирал доказателства такива да са били извършени.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ул. „***“ № 23 Б, срещу М. Д. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к.
„***“, ул. „***“ № ***, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 59, ал. 1
***и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите,
както следва: сумата от 955,52 лв. – главница, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода 01.06.2019 г. до 31.12.2020 г. в недвижим имот –
магазин № ***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, с която ответникът М. Д. С.
се е обогатила за сметка на обедняването на ищеца „***“ ЕАД, ведно със законната лихва от
29.07.2022 г. до изплащане на вземането; сумата от 190,43 лв. – лихва за забава в размер на
законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 31.07.2019 г. до
19.07.2022 г.; сумата от 20,08 лв. – главница, представляваща цена на услугата за дялово
разпределение за периода от 01.06.2019 г. до 31.10.2020 г., с която ответникът М. Д. С. се е
обогатила за сметка на обедняването на ищеца „***“ ЕАД, ведно със законната лихва от
29.07.2022 г. до окончателното изплащане; сумата от 4,62 лв. – лихва за забава в размер на
законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2019 г. до
19.07.2022 г., за които суми на 08.08.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 41301/2022 г. по описа на СРС, 61 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца – „***“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4