Р Е Ш
Е Н И Е
№............., град Шумен, 20.09.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският
административен съд в публичното заседание на дванадесети септември през две
хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: Росица Цветкова
при участието на секретаря Ив. Велчева
като разгледа докладваното от административен съдия Р.
Цветкова АД №123 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство
по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка
с чл.220 от Закона за митниците (ЗМ), образувано по жалба на Н.А.Р., с ЕГН **********,***,
чрез пълномощник адвокат С.Ж.при ВАК, против Решение рег.№32-83674/02.03.2023
г. на Директора на ТД „Митница Русе“, с което е отказано да бъде приета
митническа стойност на стоката – употребявано моторно превозно средство марка „MERCEDES“, модел „S550“,
шаси №*************, декларирана с митническа декларация основен
референтен номер 19BG004300001319R6/13.12.2019 г.;
определена е нова митническа стойност на стоката в размер на 54 891.99 лв. по
реда на чл.74 пар.3 от Регламент (ЕС) №952/2013 г. на ЕП и нова данъчна основа
по реда на чл.55 от ЗДС в размер на 60 694.17 лв.; разпоредено е да се
коригира митническата декларация за стоката в частта ѝ относно цена на
стоката, митническа стойност и задължения, да се вземе под отчет начисленията с решението
в размер на държавните вземания, начислени суми за мито и ДДС, които са
заплатени и са посочени установени и дължими суми за досъбиране: мито – 3 190.10
лв. и ДДС в размер на 7 018.21 лв., ведно с лихва за забава.
В жалбата се излагат доводи, че решението на Директора
на ТД Митница Русе е незаконосъобразен административен акт, поради неговото
противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона, отменителни
основания по чл.146 т.2 и т.4 от АПК. Според жалбоподателя, административният
орган не е обосновал наличието на съмнения, относно достоверността на
декларираната митническа стойност, за да пристъпи към процедурата за определяне
на нова митническа стойност по чл.74 пар.3 от Регламент (ЕС) №952/2013 г. на ЕП.
Жалбоподателят счита, че е нарушен чл.140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ №
2015/2447 на Комисията от 24.11.2015 г. за определяне на подробни правила за
прилагането на някои разпоредби от Регламент №952/2013 г., поради
необоснованост на съмненията на органа в достоверността на декларираната
митническа стойност, както и не са изложени конкретни аргументи за
неприложимост на всички последователно уредени хипотези от чл.74 пар.2 от Регламент
(ЕС) №952/2013 г. на ЕП, което е пречка за преминаване към определяне на
митническа стойност по чл.74 пар.3 от същия регламент. Оспорва се наличието на
предпоставки за приложение на метода на разумните способи по чл.74 §3 от МКС,
като се отрича обективността и относимостта на използваната информация от декларираната
от продавача в САЩ митническа стойност на автомобила, както и определяне на
новата стойност въз основа на извършената „пазарна оценка“ от външен експерт. С
оглед на това е отправена искане към съда да постанови съдебно решение, с което
да отмени изцяло атакуваното Решение на Директора на ТД Митница Русе, както и
да присъди направените по делото разноски.
Ответната
страна Директор на ТД Митница Русе, редовно призована, не изпраща представител,
но е депозирано писмено становище по спора от процесуален представител гл.
юрисконсулт С. Я., редовно упълномощена, в което се изряза становище за неоснователност
на жалбата. Излага подробни аргументи, че оспореното решение е издадено от
компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липса на съществени
нарушения на административно производствените правила. Счита, че решението
съответства на закона и неговата цел, поради което моли съда да постанови съдебно
решение, с което да отхвърли жалбата и да присъди юрисконсултско възнаграждение,
както и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на жалбоподателя.
Доколкото е
налице спор по отношение на допустимостта на жалбата, съдът следва да се
произнесе първо по така наведеното възражение от ответната страна:
В настоящата
хипотеза административният орган се позовава на връчване на оспореното Решение
по реда на чл.18а ал.9 от АПК. Сочената разпоредба съдът намира, че не е
относима в настоящия случай, тъй като се касае за издаден акт по смисъла на
чл.19 от ЗМ – решение по прилагане на митническо законодателство и за който акт
в нормата на чл.19а от ЗМ е предвиден специален ред за неговото връчване.
Съгласно чл.19а ал.1 от ЗМ решението се
връчва лично на адресата или на длъжника или се изпраща на всички
заинтересовани лица, чрез лицензиран пощенски оператор с известие за доставяне
или чрез изпращане на електронно съобщение в тридневен срок от издаването му. При
положение, че адресът на лицето не е
известен или лицето, негов представител или пълномощник не могат да бъдат
намерени на адреса на управление или на постоянния им адрес след документирано
издирване от митническите органи, то връчване на решението чрез прилагане към
преписката се извършва след поставяне на съобщение за явяване на лицето –
чл.19а ал.5 от ЗМ. По правилото на ал.6 и ал.7 от същата разпоредба, съобщението
по ал.5 се поставя на определено за целта място в съответното митническо
учреждение и се публикува на интернет страницата на митническата администрация.
В случай че лицето не се яви в митническото учреждение в 14-дневен срок от
датата на поставяне на съобщението, решението се прилага към преписката и се
смята за редовно връчено.
В настоящото
производство безспорно решението е изпратено чрез лицензиран пощенски оператор
на жалбоподателя с известие да доставяне на адрес, който адрес е деклариран в
процесната. Видно от приложената обратна разписка решението не е връчено лично
на жалбоподателя на този адрес, като е отразено в графа „непознат“. При това
положение митническите органи е следвало до приложат процедурата по чл.19а
ал.5-7 от ЗМ за връчване на решението, а именно да е извършено и съответно
установено документирано издирване от митническите органи на адреса на лицето,
след което да е поставено съобщение за явяване на лицето на определено за целта
място в съответното митническо учреждение и се публикува на интернет страницата
на митническата администрация и след като лицето не се е явило в 14-дневен срок
от датата на поставяне на съобщението, решението
се прилага към преписката и се смята за редовно връчено.
По делото
липсват доказателства митническите органи да са извършили документирано
издирване на адреса на лицето, да е съставено съобщение по смисъла на чл.19а
ал.5 от ЗМ с даден 14-дневен срок за явяване на лицето и това съобщение да е
публикувано на интернет страницата на митническата администрация. Приложеното
по делото съобщение/уведомление е по реда на чл.18а ал.9 от АПК и в което е
даден едноседмичен срок за явяване на лицето, а не 14-дневен срок по изискване
на разпоредбата на чл.19а ал.7 от ЗМ. Следователно не е налице редовно връчване
на оспореното в настоящото производство решение на жалбоподателя, поради което
и срокът за неговото оспорване не е започнал да тече. С оглед на това съдът
приема, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
От събраните
по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
установи от фактическа страна следното:
На 13.12.2019
г. жалбоподателят с митническа декларация MRN 19BG004300001319R6/13.12.2019 г. е
декларирал режим „Допускане за свободно обръщение и специален режим – употреба
за специфични цели – декларация за специфична употреба“ на стока „пътн.
автомобил, употребяван, катастрофирал, марка: Мерцедес, модел: S550, тип: Бензин, брой места: 5, първа рег.: 20170102,
цвят: черен, обем: 4663 куб. см., мощност: 449 HPSAE, двигател №: неоткрит, шаси №*************, 1 588.00
кг. брутна и нетна маса, внос от Маями-Флорида, на стойност от 12 550.00 долара на САЩ, при
валутен курс 1,76854. Стоката е била с условие на доставка Варна. В пункт 6/14 е
декларирана процесната стока, класирана в код по Комбинираната номенклатура
87032490 и код по ТАРИК 00. Били са декларирани и разходи за транспорт след
пристигане на място на въвеждане, транспортни и застрахователни разходи и
разходи за товаро-разтоварни и обработващи операции. Към декларацията
вносителят приложил фактурата от 14.09.2019 г. за закупената стока, търговска фактура
№0…54817 от 25.11.2019 г. за заплатени разходи за транспорт и митническо
представителство. Към декларацията са приложени също товарителница и Удостоверение
за унищожаване 26316144, ведно със снимков материал на автомобила.
Във връзка с
извършен последващ контрол на декларирането е инициирана проверка по линията на
международното сътрудничество със САЩ за автомобили, изнесени от САЩ и допуснати
за свободно обръщение в България, за които има съмнения, че са декларирани на
занижена митническа стойност. Във връзка с отправеното искане за съдействие, е
бил получен отговор от Американската служба „Митници и гранична охрана“ на 21.10.2022
г. в ЦМУ, ведно с приложена към него „Електрона информация за износ“
/еквивалент на европейската митническа декларация за износ/, между които е и
Електронна информация за износ за автомобил марка 2017, Мерцедес, модел: S550, тегло
1588 кг, употребяван, с посочена стойност в щатски долара – продажна цена или
себестойност, ако не е продадена в размер на 40 000 USD.
Поради
спецификата на внесената стока с възлагателно писмо от 08.11.2022 г. на
Директора на ТД „Митница Русе“ е възложено на вещо лице изготвяне на справедлива
пазарна оценка на употребяван автомобил по процесната МД. С доклад от
21.11.2022 г. вещото лице е определило пазарна стойност на автомобила в размер
на 72 833.00 лв. и пазарна оценка в размер на 54 096.15 лв., без
включени мита, данъци и обичайни разходи за доставка.
Със съобщение
по реда чл.22 пар.6 от Регламент (ЕС) № 952/2013, обективирано в писмо с
рег.№32-405031/23.11.2022 г., е било изготвено уведомление до жалбоподателя, че
предстои издаване на решение, с което ще се определи нова митническа стойност
на декларираната стока по Митническа декларация с MRN 19BG004300001319R6/03.12.2019
г. В съобщението е указано, че новата митническа стойност ще бъде определена в
съответствие с разпоредбата на чл.74 от МКС, а именно на база определена от
вещото лице пазарна стойност на стоката в размер на 72 833.00 лв. Посочено
е, че в хода на последващата проверка и извършения обмен с официалните власти
на САЩ са налице основания да се счете, че цената на декларираната в МД
стойност на стоката не представлява общата платена цена и не може да бъде
определена по реда на чл.70 пар.1 от МКС. Във същото писмо е посочено за
започнало административно производство, съгласно чл.26 ал.1 от АПК и е била
дадена възможност на жалбоподателя да подаде становище в срок от 30 дни от
получаване на съобщението, съгласно чл.22 §6 от Регламент (ЕС) №952/2013.
Това съобщението
обаче не е било връчено на жалбоподателя, тъй като видно от приложената по
делото обратна разписка е отбелязано в графа „непотърсена“ на 19.12.2022 г.,
като няма данни в указания срок да е депозирал становище.
Въз основа на
констатациите по осъществената проверка във връзка с процесния внос и
доказателствата, приобщени в административна преписка, Директорът на ТД Митница
Русе е издал оспореното в настоящото производство Решение. Органът е приел, че е
налице съществена разлика цената при износа, декларирана в САЩ в размер на
40 000 щатски долара и цената на декларираната стока при вноса с
процесната МД от жалбоподателя в размер на 12 550 щатски долара или 22 195.18
лв. при курс 1.76854 лв. за долар. Прието е, че това обстоятелство дава
основателно съмнение да се счете, че декларираната цена при поставяне на
стоката под режим не представлява общата платена цена и същата не следва да
бъде определена и приета по реда на чл.70 пар.1 от МКС /Регламент (ЕС)
№952/2013/. В изпълнение на чл.74 §1 от МКС органът е приел, че следва да бъде
определена нова митническа стойност на процесната стока, като са описани
вторичните методи за определяне на митническата стойност, регламентирани в
чл.74 §2 б."а" - "г" от Регламент (ЕС) № 952/2013, както и
основанията за неприложимост на същите по отношение на процесната стока. Прието
е, че не може да се приложи метода по чл.74 §2 б."а" от Регламент
(ЕС) № 952/2013 свързан с договорната стойност на идентични стоки, тъй като не
може да се докаже такава предвид техническото състояние на автомобила, както и
не е открита пълна и изчерпателна информация за техническите характеристики,
качество, авторитет, доверие и известност на стоката. Органът е приел също, че
не може да се приложи и методът по чл.74 §2 б."б" от Регламент (ЕС) №
952/2013 свързан с договорната стойност на сходни стоки, тъй като внесеният
употребяван автомобил е с различна степен на амортизация, поради което
практически невъзможно е да се установи сходна стока, със сходни характеристики.
Отречено е и приложимостта на метода по чл.74 §2 б."в" от Регламент
(ЕС) №952/2013, тъй като липсва база данни за единичната цена, по която се
продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от
внасяните стоки, включително за идентични и сходни такива. Прието е от органа
също, че не може да се приложи и методът по чл.74 §2 б."г" от
Регламент (ЕС) № 952/2013, тъй като няма данни за разходите и стойността на
материалите, разходи за производство, както и липсва информация за размера на
обичайната печалба, общи разходи и др. Въз основа на изложеното за отсъствие на
предвидените предпоставки, относими към методите за остойностяване на
процесните стоки по чл.74 §2 б."а" - "г" от Регламент (ЕС)
№952/2013, е прието, че е приложим метода на разумните способи по чл.74 §3 от
Регламент (ЕС) № 952/2013. Цитираната разпоредба на регламента, предвижда, че
когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя
въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се
използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на
всяко едно от следните: Споразумението за прилагане на член VII от Общото
споразумение за митата и търговията; член VII от Общото споразумение за митата
търговията и глава 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 „Стойност на стоките за
митнически цели“. Въз основа на прилагане на метода на последната възможност
органът е приел, че митническата стойност на процесния автомобил следва да се
определи на база заключението на експерта за пазарната стойност на автомобила,
изложено в Доклада за пазарна оценка, а именно: Пазарна стойност на автомобила
– 72 833.00 лв. и пазарна оценка в размер на 54 096.15 лв. Въз основа
на тези факти, Директорът на ТД Митница Русе е отказал да приеме декларираната
митническа стойност и на основание чл.74 пар.3 от Регламент (ЕС) №952/2013 е
определил нова митническа стойност на процесната стока в размер на 54 891.99
лв., от която 54 096.15 лв. цена на процесния автомобил и 312.98 лв.
разходи, вкл. ДО, както и е разпоредил да се коригира митническата декларация в
съответствие с установените от органа нова митническа стойност. Във връзка с
извършената корекция е установена дължимата сума за доплащане за мито 3 190.01
лв. и ДДС в размер на 7 018.21 лв., ведно с лихва за забава върху размера на
държавните вземания.
По делото е
приложена цялата административна преписка по издаване на оспореният акт,
включително и е изготвен официален превод на митническите документи.
В хода на
съдебното производство бе назначена ССчЕ експертиза. От заключението на вещото
лице, прието от съда като компетентно дадено, се установи, че платената цена от
жалбоподателя по фактурата от 14.09.2019 г., приложена към процесната МД,
представлява сбор от цената на процесната стока – автомобил Мерцедес Бенц,
модел S550
от 12 550 USD и разходи за доставка 450 USD
или общата стойност на фактурата е 13 000 USD. Тази сума е заплатена
изцяло от жалбоподателя на дружеството, издател на фактурата – Ocean Auto Group
LLC чрез онлайн платежната система PayPal на 20.03.2019 г. Вещото лице е заключило, че е налице
съответствие между платената цена за стоката и декларираната стойност по
процесната МД, независимо че плащането е извършено преди датата на издаване на
фактурата.
От така
установеното фактическо положение съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в срок от лице, което има правен интерес от провеждане на съдебен контрол
за законосъобразност на акт, който поражда за него правно задължение, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
Оспореното
решение е издадено от компетентен административен орган, съобразно чл.101 §1 и
чл.29 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. /МКС/ във вр. с чл.19 ал.1 и чл.15 ал.2
т.8 от ЗМ и чл.5 т.39 от Регламент № 952/2013 г. – Директора на ТД Митница Русе.
Атакуваният
акт е обективиран в изискуемата писмена форма и при осъществяване на последващ
контрол по смисъла на чл.84 ал.1 т.1 от ЗМ. Актът съдържа относими за случая
юридически факти, като е цитирана
приложимата правна уредба. При издаване на процесното Решение съдът намира, че са
допуснати нарушения на приложимия процесуален и материален закон, поради
следните съображения:
Основният спор
между страните в настоящото производство е дали митническите органи са
обосновали наличието на „основателни съмнения“ по смисъла на чл.140 §2 от
Регламент (ЕС) № 2015/2447 и спазена ли е процедурата по чл.141 от същия
регламент във вр. с чл.74 §3 от МК за определяне на митническата стойност по
процесния внос, както и налице са основанията за неприложимост на вторичните
методи по регламентирани в чл.74 §2 б."а" - "г" от
Регламент (ЕС) № 952/2013.
Съгласно чл.70
§1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е
договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане
цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата
територия на Съюза, коригирана при необходимост /в съответствие с чл. 71 и чл.
72 от същия Регламент/. Съгласно чл.70 §2 от Регламент (ЕС) №952/2013,
действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която
купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е
платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните
стоки. Когато митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната
договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по
чл.70 §1 от Регламент (ЕС) №952/2013, те могат да поискат от декларатора да
предостави допълнителна информация, както предвижда правилото на чл.140 §1 от
Регламента за изпълнение (ЕС) №2015/2447, а ако съмненията им не отпаднат и
след предоставяне на тази допълнителна информация, съгласно чл.140 §2 от
Регламента за изпълнение, митническите органи могат да решат, че стойността на
стоките не може се определи по реда на чл.70 §1 от Регламент (ЕС) №952/2013 и
се прилагат вторичните методи по чл.74 §2 б."а" – б. "г" от
Регламент (ЕС) №952/2013, както и резервният метод по чл.74 §3 от Регламент
(ЕС) № 952/2013. Съобразно действащата правна уредба за определяне на
митническата стойност, регламентираните методи са в отношение на субсидиарност
– когато стойността не може да се определи чрез прилагане на дадено правило,
следва да се приложи следващото правило в установената поредност, както
правилно е посочил и административният орган. В тежест на органа е обаче, при
условията на относимото съюзно право, да докаже приложимостта на избрания метод
по оспорените решения. В случая, мотивирането на органа относно приложението на
основния и вторичните методи за остойностяване на стоките, преценено в
контекста на изискванията за основателни съмнения във връзка с декларираната
договорна стойност по чл.140 от Регламент за изпълнение (ЕС) №2015/2447, е
извършено формално и без относимите доказателствени източници.
Съдът приема,
че липсват както доказателства, така и аргументи в оспореното решение във
връзка с изложената последователност за остойностяването на стоките,
включително по метода по чл.74 §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
Видно от изложените мотиви в решението,
органът без да оспорва автентичността на представената към митническата
декларация фактура за покупко-продажба на превозно средство от 14.09.2019 г., е
приел, че е възникнало основание за отхвърляне на декларираната митническа
стойност на стоката „Употребявано моторно превозно средство марка „Mercedes“ модел S550, шаси №*************. Съмнението е
обосновано с представената от американските митнически органи Електронна
информация за износ по отношение на автомобила, в която е декларирана цена от 40
000 USD за изнесения автомобил от американския доставчик. Въз основа на това е
прието, че декларираната митническа стойност не представлява действително
платената или подлежаща на плащане цена, поради което се отрича приложимостта
на основния метод по чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
Съдът приема,
че този извод на органа е незаконосъобразен и необоснован. Както се посочи
по-горе, според правилото на чл.140 §1 от Регламента за изпълнение (ЕС) №
2015/2447, за отхвърлянето на този метод са необходими основателни съмнения
дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща
на плащане цена. Основателните съмнения по смисъла на решение на СЕС по дело
С-291/15, следва да са подкрепени с данни за разлика в цените на стоките,
достатъчни за обосноваване на съмненията. От друга страна, практиката на съда
на ЕС по приложението на чл.140 §1 от Регламента за изпълнение налага виждането,
че процедурата следва да се прилага с уточнението, че за да не изглежда
намесата на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на
декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани /вж. Решение
от 28.02.2008 г., Carboni, С-263/06, EU: С: 2008: 128, т. 52/.
В случая на
първо место административният орган не е посочил причината за незачитане на
данните за платената сума в приложените от жалбоподателя фактура, при условие,
че се признава автентичността на фактурата. Същата, както и останалите
митнически документи, са представени в превод на български език в съдебното
производство и установяват по категоричен начин осъществени сделки с предмет
процесния автомобил - вида, техническата характеристика и състоянието на автомобила;
цената на придобиване и заплащането й чрез онлайн платежната система PayPal на
20.03.2019 г., съобразно заключението на вещото лице по ССчЕ; размерът на
разходите, формиращи договорната стойност по чл.71 от Регламент (ЕС) №952/2013.
От друга
страна органът се е позовал на представената от американските митнически органи
Електронна информация за износ по отношение на автомобила и в частност
митническа декларация за износ, в която е декларирана цена от 40 000 USD за
изнесен автомобил от американския доставчик – марка 2017 „Mercedes“ S550, шаси
№*************. Видно обаче от приложената по делото разпечатка от Електронна
информация за износ в превод на български език, а и в оригинал на английски
език, в графа 4а“Име и адрес на крайния получател“ е вписано „Алекс БГ 2008“
ЕООД град Варна, България. Никъде в Електронната информация не фигурира името
на жалбоподателя Н.Р. като получател или купувач на автомобила. Действително
номерът на шасито съвпада с този, деклариран от лицето в МД, което обаче не
води до категоричния извод, че е налице пълна идентичност между процесния
автомобил и този, описан в Електронна информация за износ. При това положение,
а и не са налице и данни в атакуваното решение, органът необосновано е приел,
че това е продажна цена на процесния автомобил и че този автомобил е идентичен
с декларирания такъв в МД. Действително в приложения екземпляр от електронна
информация за износ по отношение на автомобила е декларирана стойност в размер
на 40 000 USD, но дали това е продажната цена или стойност, ако не е продадена,
и дали това е действително декларирания от жалбоподателя автомобил в МД, не
става ясно. В тази връзка и с оглед извършеното плащане от жалбоподателя към
доставчика се оборва извода на административния орган, че не са налице предпоставките
за прилагане на договорната стойност по чл.70 §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Липсва
и възможност за извършване на сравнение на цените, тъй като няма данни,
обективирани в надлежни доказателствени средства.
Тежестта за
доказване на наличието на основателни съмнения е за митническите органи, като
последното е и предпоставка за неприемането на декларираната митническа
стойност. Общото правило на чл.22 §7 от Регламент (ЕС) №952/2013 изисква митническите
органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение и вносителят
следва да е уведомен за обстоятелствата, на които се основават съмненията и
именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. В
настоящия случай това изискване не е спазено. От жалбоподателя към МД са били
приложени документи, обосноваващи декларираната митническа стойност, но
митническият орган не ги е анализирал. Горното сочи на необоснованост на
съмненията в достоверността на декларираната митническа стойност в нарушение на
чл.140 от Регламент за изпълнение (ЕС) №2015/2447, от което следва, че отказът
на органа да приложи метода по чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е немотивиран
и недоказан, а оспореното решение е незаконосъобразни като противоречащо на
материалния закон.
Независимо от
горното, доколкото органът е формирал изводи във връзка с вторичните методи за
определяне на митническата стойност, както и са налице възражения в жалбата в
тази връзка, съдът намира, че следва да се произнесе и в тази част. За да се
изключат като приложими методите по чл.74 §2 б."а" – б." г"
от Регламент (ЕС) №952/2013, в решението са изложени мотиви за това, че не е
налице достатъчно пълна и изчерпателна информация със сходни характеристики и повреди
на стоката. Сочи се и недостатъчната наличност на информация относно
декларираната митническа стойност за допуснати за свободно обръщение идентични
или сходни стоки, внос от САЩ, както и за единична цена, на която се продава на
територията на съюза най-голямото сборно количество от внесените стоки или от
внесени идентични/сходни стоки. Констатациите са незаконосъобразни и в
противоречие със събраните доказателства. Към МД са налице придружаващи
документи – фактура, товарителница, удостоверение за автомобила, в които се съдържат
конкретни данни за внесения автомобил. Жалбоподателят е представил и документи
за плащания към доставчика, както и в митническа декларация се съдържа подробно
описание на процесния автомобили, вкл. на марката и модела, както и на
състоянието му, което е отразено и в решението на органа. Следователно, обратно
на приетото от органа, описанието на стоката е достатъчно с оглед данните в
събраните документи. В същите има и конкретни данни, относими към дефинициите
за идентични или сходни стоки по чл.1 §2 т.4 и т.14 от Регламента за изпълнение
(ЕС) № 2015/2447, но информацията е останала извън преценката на издателя на
оспорените решения, поради което формираните изводи за неприложимост на
вторичните методи за остойностяване са незаконосъобразни.
Предвид
изложеното, съдът приема за незаконосъобразен отказа на органа да приложи
методите по чл.74 §2 б."а" – б."г" от Регламент (ЕС) №952/2013
във вр. с правилата на чл.141-чл.143 от Регламента за изпълнение. Вследствие на
горното, недоказан и незаконосъобразен е изводът в оспореното решение за това,
че поради изчерпването на предходните методи, следва приложимост на резервния
метод за определяне на митническата стойност на стоките по чл.74 §3 от
Регламент (ЕС) №952/2013. Според мотивите в оспореното решение, автомобилът е
остойностен по горния метод при съобразяване и съгласно принципите и общите
разпоредби на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за
митата и търговията и на Глава 3 от Регламент (ЕС) №952/2013. Следва определяне
на митническата стойност на декларираната от жалбоподателя стока в размер, посочен
по-горе в процесното решение, по цена за продажба, съответстваща на дадената
оценка от вещото лице за пазарна оценка на автомобила.
Както е
посочил и административният орган, действително хипотезата на чл.74 §3 от
Регламент (ЕС) №952/2013 представлява последна възможност за остойностяване на
внесените стоки, но основната и единствена предпоставка за прилагането на тази
хипотеза е да са изчерпани всички други възможности. Спорен е въпросът относно
т. нар. "резервен метод" по смисъла на чл.144 от Регламента за изпълнение
във вр. с правилото на чл.74 §3 от Регламент (ЕС) №952/2013. Посочените норми
от съюзното право изискват прилагане на разумни способи, съответстващи на
принципите и общите разпоредби на визираните споразумения и въз основа на
наличните данни на митническата територия на Съюза. Това правило, доразвито в
чл.144 §2 от Регламента за изпълнение, забранява на органа да използва
произволно определени или фиктивни стойности. Съдът счита, че в случая
забраната по чл.144 §2 б."ж" от Регламента за изпълнение е нарушена.
Безспорно е, че органът е определил митническата стойност на стоката по доклада
на вещото лице за пазарна оценка на автомобила. При това положение е нарушено изискването
на чл.74 §3 от Регламент (ЕС) №952/2013 за използване на налични данни на
митническата територия на Съюза. Видно от приложения Доклад за пазарна оценка,
същата е определена към 08.11.2022 г., т.е. три години след извършване на вноса
и декларираното в процесната МД. При това положение не е налице категорична информация към датата на
деклариране на автомобила каква е неговата пазарна стойност, както и липсва
всякаква друга информация за извършени продажби в процесния период на такъв вид
стока/автомобил. Изложеното навежда на извод за произволно определен стойност
на стоката, което противоречи на изискванията за прилагане на разумни способи и
сочи на незаконосъобразност на метода по чл.74 §3 от Регламент (ЕС) №952/2013.
От така
установеното фактическо и правно положение, съдът приема, че незаконосъобразно е
определена нова митническа стойност на стоката от страна на митническите
органи, поради което, като е отказал приемането на декларираната договорна
стойност на процесната стока и е определил нова такава, Директорът на ТД
Митници Русе е постановил незаконосъобразен административен акт. С оглед
незаконосъобразното определяне на нова митническа стойност на стоките,
незаконосъобразно се явява и определянето на допълнителни задължения на жалбоподателя
за Мито и ДДС на стоката, за която е подадена митническата декларация, както и
лихва върху определените суми, поради което обжалваното решение подлежи изцяло
на отмяна.
Съобразно
изхода на спора и направеното своевременно искане от страна на жалбоподателя за
присъждане на разноски, ведно с приложен списък, то следва ответната страна на
бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски общо в
размер на 2 130.00 лв., от които внесена дължима държавна такса в размер
на 50.00 лв., възнаграждение за вещо лице в размер на 400.00 лв. и договорено и
заплатено възнаграждение за един адвокат в размер на 1 680.00 лв. В тази
връзка направеното възражение от ответната страна за прекомерност на
адвокатското възнаграждение съдът намира за неоснователно, тъй като е към
минимума определен в разпоредбата на чл.7 ал.2 т.3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло по жалба на Н.А.Р., с ЕГН
**********,***, Решение рег.№32-83674/02.03.2023 г. на Директора на ТД „Митница
Русе“ към митническа декларация основен референтен номер
19BG004300001319R6/13.12.2019 г.
ОСЪЖДА Териториална дирекция Митница Русе да заплати на Н.А.Р., с ЕГН **********,***,
сумата общо в размер на 2 130.00 /две хиляди сто и тридесет лева/ лв.,
представляваща направените по настоящото дело разноски.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Р
България град София в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от
настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137 във вр. с чл.138
ал.1 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: