Р Е Ш Е Н И Е
№ 419/12.03.2020
година, град Бургас
Административен съд – Бургас,
на десети март две хиляди и двадесета година в открито заседание, в следния
състав:
СЪДИЯ: Веселин Енчев
при секретар Г.С.,
разгледа адм. дело № 2834/2019 година
Производството е по глава десета раздел І от АПК във
връзка с чл. 186 ал. 4 и ал. 3 от ЗДДС.
Образувано е по жалба от „Булгариен
директ райзен“ ЕООД с ЕИК ********* и адрес – град Бургас, улица „Александър
Батенберг“ № 2, хотел „Приморец“, представлявано от управителя С.Д.К., против заповед № ФК - 440 - 0401998/27.08.2019
година на началника на отдел „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни
дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, потвърдена с решение
№ ГДФК – 111/11.09.2019 година на директора на дирекция „Оперативни дейности“ в
главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП (лист 5 - 14).
Със заповедта на основание чл. 186 ал. 1 т. 1, буква „а“ от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС) е наложена принудителна административна мярка (ПАМ)
„запечатване на обект” за срок от 14 (четиринадесет) дни – за търговски обект „К.“,
намиращ се в град Бургас, на територията на Пристанище Бургас, Магазия № 1
стопанисван от жалбоподателя.
Жалбоподателят твърди, че решението на горестоящия
орган, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповедта е незаконосъобразно,
постановено при съществени нарушения на материалните и процесуалните норми. На
практика, жалбата е насочена срещу заповедта за налагане на ПАМ, както би
следвало да бъде според нормата на чл. 145 ал. 2 т. 1 от АПК. Жалбоподателят
заявява, че за извършената контролна покупка е била издадена фискална касова
бележка на стойност 6,10 лева, но в нея не е била включена стойността на една
цитронада (3,90 лева) поради допусната небрежност от страна на бармана.
Поддържа, че фактическата обстановка е установена неправилно от
административния орган, а това е обусловило и неправилност на
изводите/основанията за налагане на ПАМ. Изтъква, че дружеството няма просрочени
данъчни задължения. Сочи, че с издаването на заповедта не се постигат целите по
чл. 22 от ЗАНН, защото обектът функционира съгласно установения данъчен ред,
няма други нарушения и не може да се говори за системно неизпълнение на
задължения към фиска. Поддържа, че в заповедта не са изложени мотиви за
продължителността на срока на мярката, а това я прави немотивирана и само по
себе си – представлява основание за отмяната ѝ. Иска отмяна на заповедта.
Ответникът, чрез процесуален представител, изразява
становище за неоснователност на жалбата. Представя преписката. Претендира
разноски.
Жалбата е
процесуално допустима като подадена в срока по чл.149 ал.1 от АПК, във връзка с
чл.186 ал.4 от ЗДДС от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Дружеството е уведомено за решението на горестоящия орган на 25.09.2019 година,
е подало жалбата на 08.10.2019 година (лист 3 и 23).
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
На 20.08.2019
година, в 14:31 часа, в обекта, стопанисван от жалбоподателя, била извършена контролна
покупка от служители на НАП, без да са се лигитимирали. Те поръчали и заплатили
1 бр. бяло фрапе - на стойност 3,30 лева и едно кафе с една цитронада – последните
две на стойност 6,70 лева. Общата стойност на поръчаните напитки била 10 лева и
те били заплатени в брой от проверяващите с една банкнота от 10 лева. За
извършената продажба от страна на дружеството не била издадена фискална касова
бележка от монтираното и работещо в обекта фискално устройство модел „ELTRADE PRL 250 F KL“ с идентификационен номер на фискалното устройство ED 294490 и
фискална памет № 44290883. В момента на плащането не била издадена и ръчна
касова бележка от кочан с касови бележки. Заплащането на поръчката било прието
от Васил К. Василев – барман.
В 14:45 часа
започнала явна проверка на търговския обект. След като се легитимирали,
проверяващите инспектори констатирали, че фискалното устройство е с коректни
показания за дата и час, и отпечатали дневен финансов отчет №
0018850/20.08.2019 година и разпечатка на КЛЕН за същата дата, от които
установили, че продажбата в 14:31 часа не е регистрирана чрез издаване на
фискална бележка от работещото фискално устройство.
За извършената
проверка, в присъствието на управителя на търговския обект на търговеца, бил
съставен протокол № 0401998/20.08.2019 година. Същият бил връчен срещу подпис
на представляващия търговеца и подписан от управителя на обекта и бармана без
искания, бележки или възражения (лист 32 - 34).
Към протокола
бил приложен и разпечатания частичен КЛЕН на фискалното устройство за
20.08.2019 година за интервала 14:00 – 14:50 часа, в който били отразени
следните продажби, регистрирани във фискалното устройство:
-
14:06 часа – кафе еспресо и безалкохолна напитка 0,250 л на обща стойност 5,30
лева;
-
14:13 часа – минерална вода 0,330 л на стойност 2,00 лева;
-
14:29 часа – фрапе бяло на стойност 3,30 лева и кафе еспресо на стойност
2,80 лева (обща сума 6,10 лева);
-
14:36 часа – 2 бр. кафе еспресо (2 х 2,80 лева) на обща стойност 5,60 лева
(лист 35 - 37).
Допълнително
приходната администрация установила, че през 2018 година по отношение на същото
дружество, за други търговски обекти, намиращи се в непосредствена близост до
сега проверения, на територията на Пристанище Бургас, Магазия № 1, са били
установявани нарушения на фискалната дисциплина, изразяващи се в разлики между
размера на търговския оборот, отчетен по фискално устройство и фактически
наличния в касата на съответните обекти, за които са били съставяни АУАН (лист
47 - 51).
Констатирано
било, че среднодневният оборот на търговския обект е в размер на 363,84 лева,
което съотнесено към местоположението му и постоянния клиентопоток през
активния летен сезон, обуславя извод за нереално нисък размер на декларираните
обороти.
Отделно, в
административното производство било констатирано, че дружеството има непогасени
публични задължения в общ размер 14 181,75 лева.
Предвид
установените факти, издателят на заповедта за налагане на ПАМ приел, че в
търговския обект е създадена организация на работа, която позволява част от
оборота да не се отчита, с което се създава невъзможност за проследяване на
реализираните обороти, а това обосновава необходимостта да се осигури защита на
обществения интерес като се предотврати евентуалното извършване на нови
нарушения чрез налагане на ПАМ. Издателят на заповедта приел, че, тъй като
издаването на фискални касови бележки е нормативно установено задължение за
стопанските субекти, неспазването на това задължение винаги води до отрицателни
последици за фиска, защото не се отчитат приходи, не се отразяват обороти и
така се стига до намаляване на данъчната основа за облагане на търговеца, т.е.
до отклонение от данъчно облагане – правонарушение с висока степен на
обществена опасност, съществено засягащо интересите на държавата.
По изложените
съображения била издадена заповед № ФК - 440 - 0401998/27.08.2019 година.
Като използвало
възможността по чл. 186 ал. 4 от ЗДДС във връзка с глава шеста от АПК,
дружеството оспорило законосъобразността на наложената мярка пред горестоящия
административен орган - директора на дирекция „Оперативни дейности“ в главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. С решение № ГДФК – 111/11.09.2019
година жалбата срещу ПАМ била отхвърлена.
В хода на
съдебното оспорване на ПАМ, от ТД – Бургас на НАП е изискана справка за размера
на публичноправните задължения на търговеца към датата на налагане на мярката
(27.08.2019 година). С писмо вх. № 13007/13.12.2019 година по описа на АдмС –
Бургас от приходната администрация е отговорено, че към 27.08.2019 година
общият размер на задълженията на дружеството е общо 11,48 лева, произтичащи от
задължения за внасяне на здравноосигурителни вноски и лихви, начислени върху
тях (лист 58).
В съдебното
заседание на 10.03.2020 година е разпитан като свидетел извършилия проверката
инспектор В.К.Т.. Той заявява, че е осъществил контролна една покупка на бяло
фрапе и на кафе с цитронада (последните две на обща промоционална цена,
продавани заедно), без да получи от служителя на търговския обект дължимия
фискален бон, съдържащ стойността на всички поръчани напитки – 10 лева. Т.
поддържа, че след като е заплатил дължимата сума е изчакал 20 – 30 секунди да
му бъде издаден фискален бон, след което е излязъл извън заведението, уведомил
е придружаващата го служителка на НАП за неизпълнението на задължението за
издаване на документ за извършената продажба, след което двамата са се върнали
в обекта, легитимирали са се и са започнали проверката (лист 69 стр. 2 – 70).
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.
Съобразно
разпоредбата на чл. 168 ал.1 от АПК, законосъобразността на оспорения
административен акт следва да бъде преценена на всички основания по чл.146 от АПК.
Заповедта
е издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл.186 ал.3 от ЗДДС и
правомощията, предоставени му със заповед № ЗДУ - ОПР - 16/17.05.2018 година на
изпълнителния директор на Националната агенция по приходите (лист 52 - 53).
При
издаването на обжалваната заповед от административният орган не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Заповедта е издадена в писмена
форма и съдържа задължителните реквизити – наименование на органа, който я
издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата
и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда
за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния
орган.
Съгласно
чл. 186 ал. 3 от ЗДДС, принудителната административна мярката се налага с
мотивирана заповед от орган по приходите или от оправомощено от него длъжностно
лице. От тази правна норма следва изводът, че заповедта, издадена по този ред,
в качеството й на индивидуален административен акт, следва да отговаря на
всички законови изисквания по чл. 59 от АПК. Съгласно чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК,
административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за
неговото издаване, каквито подробно са изложени в заповедта.
В
случая е налице материалноправната предпоставка за налагане на ПАМ. Съгласно
приложимата материалноправна разпоредба от ЗДДС, принудителната административна
мярка „запечатване на обект“ за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се
прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен
документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. За
налагане на ПАМ е достатъчно констатирано нарушение, каквото в случая е налице
– констатирано е, че за
извършена покупка на стоки не е издаден дължимия фискален бон, поради което и при наличие предпоставките на чл. 186 ал.
1 от ЗДДС, органът е длъжен да издаде заповед за прилагане на ПАМ, независимо
от предвидените глоби или имуществени санкции. Заповедта е мотивирана именно с
наличие предпоставките за прилагане на ПАМ – нарушение на реда за отчитане
продажбите в търговския обект, като ирелевантен е факта, дали има
издадено наказателното постановление и дали то е влязло в сила, тъй като това
не е предвидено от законодателя, като предпоставка за налагане на ПАМ.
Административният
орган – при налагането на ПАМ – действа в условията на обвързана компетентност
и при наличие на установено нарушение, той няма възможност за избор да наложи
или не ПАМ, а е длъжен да го направи.
В разпоредбата на чл. 186 ал. 1 от ЗДДС е
предвидена възможност, принудителната административна мярка запечатване на
обект да се прилага за срок до един месец. В случая запечатването на търговския
обект е постановено за срок от 14 (четиринадесет) дни, който период е близък до
средно предвидения в разпоредбата. В заповедта са изложени мотиви по отношение
на продължителността на срока на наложената ПАМ, като административният орган е
посочил целите, които иска да бъдат постигнати с налагането, а именно
преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, необходимото време за
създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца, както
и с цел промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като
прекият резултат е правилно отчитане на оборота от продажби, а индиректният - недопускане
на вреда за фиска.
В конкретния случай, съдът счита, че превантивната
и възпираща цели, търсени със срока на наложената ПАМ, биха били постигнати от
администрацията. Съдът приема, че ПАМ с продължителността, посочена в
заповедта, е достатъчна за защита на охраняваните от Наредбата обществени
отношения.
Жалбоподателят оспорва установените факти, че за
извършената продажба не е издаден фискален бон, а по делото е представен
протокол за извършената проверка, който – при пълнота на реквизитите си - се
ползва с материална доказателствена сила
по силата на чл. 50 ал.1 от ДОПК, като обвързва съда с обстоятелствата,
установени с него. Този протокол съдържа реквизитите по чл. 50 ал.2 от ДОПК, а
съдържанието и авторството му не са оспорени от жалбоподателя в производството.
Затова следва да бъде кредитиран.
Съдът кредитира и показанията на разпитания
свидетел Т.. Те са подробни, конкретни и логически издържани, при описанието на
последователността на действията, извършени от инспекторите при контролната
покупка и поведението на служителите от персонала във връзка с извършеното
плащане и неиздаването на фискална касова бележка.
Основното твърдение на търговеца – че за част от
покупката е била издадена фискална касова бележка – се опровергава от фактите,
установени по спора. В часа, посочен в протокола за проверка на търговския
обект (14:31 часа), не е регистрирана продажба на трите напитки, описани като
контролна покупка – 1 бр. бяло фрапе за 3,30 лева и кафе + цитронада за 6,70
лева (10 лева общо за трите напитки). Две минути по – рано (в 14:29 часа) е
регистрирана продажба на два артикула – едно бяло фрапе и едно кафе еспресо на
обща стойност 6,10 лева. Не е регистрирана отделно продажбата на цитронада, за
да бъде направено предположение за евентуална идентичност на двете поръчки
(контролната и регистрираната) при незначително различие във времето на
получаването на поръчката, отразено в протокола за проверка и в във фискалното
устройство. Дори да се приеме тезата на жалбоподателя, че неотразяването на
продажбата на цитронадата (като част от общата поръчка) във фискалното
устройство се дължи на небрежност от страна на бармана в заведението, това не
променя основния релевантен факт, установен при проверката - че за извършена
контролна покупка на продаван артикул в обекта съответният служител не е
предприел действия по регистрирането на продажбата по установения ред.
Изводът на издателя на заповедта, че дружеството
има значителни публичноправни задължения – като допълнително основание за
налагане на ПАМ, предвид твърдението, че е в обекта е създадена организация за
отклонение от облагане – е опроверган от сведението, за задълженията на
търговеца към 27.08.2019 година, представено от ТД – Бургас на НАП по искане на
съда. Оборването на този извод, обаче, не влияе върху крайната
законосъобразност на заповедта, защото съществените обстоятелства в казуса не
са свързаните с налични, но неизплатени, публичноправни задължения на
проверяваното лице, а с начина на работа в търговския му обект и спазването на
нормативно установения ред за отчитане на продажбите, който очевидно е бил
нарушен.
Доводите за несъразмерност на мярката спрямо
естеството на нарушението не могат да бъдат споделени. Стойността на стоката
(напитките), чиято продажба не отчетена, няма връзка с налагането на мярката. Нарушението
е установено и в условията на обвързана компетентност органите на НАП са длъжни
да наложат ПАМ, а настоящият състав приема, че към момента на издаването са
били налице нормативните предпоставки за нея, че не са надхвърлени разумните
срокове за въздействие върху адресата на мярката и че в този си вид – въпреки
всичкo - тя би постигнала търсения превантивен ефект,
дори и след края на активния туристически сезон и при липса на данни за работа
на търговския обект към момента.
С оглед на изложеното, жалбата, като неоснователна, следва да се отхвърли.
Изходът от оспорването обуславя възлагането на разноските по делото върху
жалбоподателя. От страна на ответника своевременно е поискано присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и такова се дължи. Предвид правната сложност на
спора, на основание чл. 78 ал.8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за
правната помощ и чл. 25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
жалбоподателят следва да заплати на Националната агенция за приходите (в чиято
структура е органа - ответник) разноски в размер на 150 (сто и петдесет) лева,
дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Затова, на основание чл. 172 ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Булгариен директ райзен“ ЕООД
с ЕИК ********* и адрес – град Бургас, улица „Александър Батенберг“ № 2, хотел
„Приморец“, представлявано от управителя С.Д.К., против заповед № ФК - 440 -
0401998/27.08.2019 година на началника на отдел „Оперативни дейности“, дирекция
„Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП,
потвърдена с решение № ГДФК – 111/11.09.2019 година на директора на дирекция
„Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Булгариен директ райзен“ ЕООД с ЕИК ********* и адрес – град
Бургас, улица „Александър Батенберг“ № 2, хотел „Приморец“ да заплати на
Националната агенция за приходите сумата от 150 (сто и петдесет) лева –
разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
административен съд в 14 -дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: