РЕШЕНИЕ
№ 3299
гр. Варна, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Тотева
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20223110101793 по описа за 2022 година
В исковата молба ищцовото дружество „Дженерали застраховане“ АД
излага, че с полица №0312190187012889/10.07.2019г. е сключило договор за
застраховка „Каско на МПС“ с В.В., собственик на лек автомобил марка
„Тойота“, модел „Корола“, с рег.№***, с период на валидност от 11.07.2019г.
до 10.07.2020г., като сочи че на 21.06.2020г. по време на движение по АМ
„Хемус“ в посока от с.Ветрино към гр.Варна и в близост до пътна отбивка за
с.Слънчево било реализирано ПТП с посочения лек автомобил и внезапно
излязло на пътното платно диво животно – чакал, в резултат на което били
причинени имуществени вреди за застрахования при ищеца автомобил. Сочи,
че във връзка с настъпилите вреди била заведена щета №********* пред него
и бил извършен оглед и в изпълнение на задълженията си по
застрахователния договор и ОУ към него на 28.07.2020г. изплатило
застрахователно обезщетение по банков път на сервиза, обслужващ
автомобила, в размер на 303,02лв. Счита, че отговорността на ответника
Агенция „Пътна инфраструктура“ се основава на обстоятелството, че
увреждането на застрахования автомобил било резултат на неподдържането,
неизправността на пътния участък, на който е реализирано ПТП-то,
неосигуряването на условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение
по пътищата, както и необезопасяването и неограничаването на достъпа на
диви животни до тях, като ответникът не изпълнил задължението си да
1
поддържа с грижата на добър стопанин изправността на пътна мрежа –
публична общинска собственост. Посочва, че на 19.02.2021г. е поканил
ответника да заплати претендираните суми, но не е получил плащане.
Предвид неизпълнението ищецът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК до СРС срещу ответника, въз основа на което
било образувано ч.гр.д.№50346/2021г. по описа на СРС, 78 състав. Съдът
издал заповед № 10886/09.09.2021г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, срещу която в законоустановения срок ответникът подал
възражение по чл.414 ГПК. Ищецът бил уведомен, че на основание чл.415,
ал.1, т.1 ГПК може да предяви иск за установяване на вземането си. Моли
съда да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 318,02лв.,
представляваща заплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-
09.11.2021г. до окончателното й изплащане, и сумата от 16,34лв.,
представляваща мораторна лихва от 27.02.2021г. до 30.08.2021г., за които
суми е издадена заповед от № 10886/09.09.2021г. за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№50346/2021г. по описа на СРС и да се присъдят
сторените в исковото и заповедното производства разноски.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК е депозирал отговор, с който
исковете се оспорват по основание и размер. Оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увредения
автомобил. Сочи, че застрахователното събитие следва изтичане на срока, за
който е уговорено застрахователното покритие. Счита, че застрахователният
договор не е породил действие поради неплащане на първата застрахователна
вноска от застрахования. Счита, че ищецът не е следвало да заплаща
застрахователно обезщетение при липсва на предпоставките, предвидени в
ОУ към договора за застраховка. Твърди, че са налице пречки за встъпване в
правата на увреденото лице. Не оспорва, че поддържа път А2
(Автомагистрала „Хемус“) от републиканската пътна мрежа, като на
територията на обл.Варна тази дейност се извършва от Областно пътно
управление – Варна. Не оспорва, че ищецът е заплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в претендирания размер. Оспорва наличието на
пряка причинно-следствена връзка между имуществените вреди, обезщетени
от ищеца, и ПТП-то, настъпило на 22.06.2020г. поради удар в диво животно –
чакал, внезапно появило се на пътя. Оспорва наличието на неизправност на
пътя. Възразява, че след като ПТП е причинено от поява на диво животно на
пътя, то отговорност следва да носи Министерството на земеделието, храните
и горите на осн.чл.4, ал.1, вр.чл.5, ал.2, вр.ал.1 от Закона за лова и опазване на
дивеча, както и Североизточно държавно предприятие, чрез Държавно ловно
стопанство „Шерба“ на осн.чл.9, ал.9 от същия закон. Възразява, че е налице
2
„случайно деяние“, за което не следва да носи отговорност. Поддържа, че е
без правно значение дали е имало или не предпазна мрежа в участъка, защото
съгласно Техническите правила за приложение и техническата документация
за огради (предпазни мрежи) за автомагистрали, издание на ГУП, 1995г., при
мостови съоръжения предпазната мрежа се прекъсва при отвора на
съоръжението и се затваря при крилата, насипните конуси и подпорните
стени, като отворът на съоръжението остава свободен, а при пътните възли
мрежата се поставя от външната страна на връзките съобразно нивелентното
им положение и продължава по връзката на разстояние най-малко 100м. от
мястото на вливане на връзката във второстепенния път, като ПТП е станало
близо до пътен възел Слънчево. Сочи, че дори и да е имало предпазна мрежа,
това не би било абсолютна пречка за поява на животни на пътното платно.
Твърди, че е изпълнил изцяло задълженията си, вменени от Закона за
пътищата, като са извършени необходимите работи за обезопасяване на
движението на автомобилите по пътя при спазване на разпоредбите на ЗДвП.
Посочва, че през м.юли, октомври и декември 2019г. в близост до процесният
участък на магистралата в южното платно (посока гр.Варна) и в северното
платно (посока гр.София) са изпълнени съгласно сключен с „Автомагистрали
– Черно море“ АД, гр.Шумен, ЕИК1270001597 договор №РД-38-
9/15.05.2025г., с предмет: „Извършване на поддържане (превантивно, текущо,
зимно и ремонтно възстановителни работи при аварийни ситуации) на
автомагистрали „Хемус“ и „Марица“ на територията на ОПУ - Варна, ОПУ -
Шумен и ОПУ - Хасково, стопанисвани от АПИ, съгласно чл.19, ал.1, т.1 от
Закона за пътищата“, за обособена позиция №1 АМ Хемус на територията на
ОПУ Варна и ОПУ Шумен, дейности по доставка на материали и монтаж на
нова оградна мрежа с променлива дистанция на хоризонталните телове,
ремонт, възстановяване на унищожена предпазна оградна мрежа с
променлива дистанция на хоризонталните телове. Сочи, че към датата на
ПТП-то е действал договор №РД-38-13/19.06.2020г., сключен между него и
ДЗЗД „Хемус“, ЕИК177436723, със съдружници: „Пътища и мостове“ ЕООД,
гр. Варна, „Пътно строителство“ АД и „Команс 2000“ АД, с предмет:
„Определяне на изпълнител за извършване на поддържане (превантивно,
текущо, зимно и ремонтно възстановителни работи при аварийни ситуации)
на АМ Хемус – ОПУ София и ОПУ Ловеч; АМ Хемус – ОПУ Варна и ОПУ
Шумен; АМ Тракия – ОПУ София, ОПУ Пазарджик, ОПУ Пловдив и ОПУ
Стара Загора; АМ Тракия – ОПУ Стара Загора, ОПУ Сливен, ОПУ Ямбол и
ОПУ Бургас; АМ Марица – ОПУ Хасково по обособени единици,
стопанисвани от АПИ, съгласно чл.19, ал.1, т.1 от Закона за пътищата“, за
обособена позиция №2 АМ Хемус на територията на ОПУ Варна и ОПУ
Шумен, с който изпълнителят се задължава в рамките на своите права по
договора да предприеме всички необходими действия за опазване на
3
пътищата и пътните принадлежности и осигуряване на безопасни условия за
движение, като изпълнението на дейностите по поддържане да е в
съответствие с изискванията на Наредба №РД-02-20-19 от 12.11.2012г. за
поддържане и текущ ремонт на пътищата, Техническа спецификация на АПИ
от 2014г., Технически правила и изисквания за поддържане на пътищата на
НАПИ от 2009г. и изискванията на възложителя. Счита, че претендираният
размер е прекомерно завишен спрямо уврежданията по автомобила. Моли за
отхвърляне на предявеният иск и присъждане на разноски.
От третите лица помагачи на страната на ответника „Автомагистрали-
Черно море“ АД и „Пътища и мостове“ ЕООД отговор са подали
„Автомагистрали Черно море“ АД което сочи, че към момента на настъпване
на застрахователното събитие не са се намирали в договорни отношения с
ответника. „Пътища и мостове“ ЕООД са подали писмено становище преди
приключване на съдебното дирене, в което са заявили
Съдът приема, че предявените искове намират правното си основание в
чл.422 от ГПК.
Ищцовата страна е представила копие от полица застраховка „Каско на
МПС“ от 10.07.2019г., в което е обективирано застрахователно отношение
сключено между ищеца и В.В. в качеството му на собственик на л.а.“Тойота“
д.к.№**** тип Каско. Застрахователния период е от 10.07.2019г. до
10.07.2020г. при застрахователно възнаграждение в размер на общо 489.60лв.
разпределено на 4 бр. равни вноски от по 122.40лв. Представена е и
двустранно подписана квитанция за извършено плащане на първата от
вноските, което е станало на 10.07.2019г., като по този начин е оборено
възражението на ответника, че липсва сключено застрахователно отношение
между ищеца и пострадалото лице.
Ищцовото дружество е представило и преписка по настъпила на
21.06.2020г. щета със застрахованият автомобил от която се установява, че
В.В. е декларирал пред дружеството на 26.06.2020г. настъпването на
застрахователно събитие-увреждане на застрахования л.а. при удар с чакал на
платното на автомагистрала Хемус в района на 300-400м. след включването в
магистралата на пътя от с.Слънчево. Застрахователят е извършил оглед и
оценка, като е признал щети по автомобила на обща стойност 303.02лв.
посочената сума съгласно представеното преводно нареждане от 28.07.2020г.
е изплатена от застрахователя на „Хит ауто“ ООД извършил ремонта, като
застрахователното дружество е отправило покана до настоящия ответник
АПИ за възстановяване в седмодневен срок на сумата от 318.02лв.,
4
включваща 303.02лв. изплатено застрахователно обезщетение и 15лв.
ликвидационни разноски. Регресната погана е получена от ответника на
19.02.2021г. съгласно представената обратна разписка от дружеството за
куриерски услуги „Европът“.
По отношение на изложената по-горе фактическа обстановка,
решаващият състав намира, че се е доказало, че ищцовата страна е сключила с
В.В. редовно застрахователно отношение по застраховка „Каско“ за МПС
марка „Тойота“ с д.к.№****, като в срокът на действие на застраховката е
настъпило застрахователно събитие – лекият автомобил при движение с
висока скорост на автомагистрала Хемус е ударил чакал. Извода за
настъпването на посоченото застрахователно събитие се подкрепя и от
заключението на в.л. по приетата САвтЕ, което е посочило, че характера на
уврежданията по лекия автомобил съответства на увреждания настъпващи
при удар на автомобила в твърд обект с мека повърхност, какъвто се явява и
чакалът.
По отношение на установяване на това кой е пасивно материалноправно
легитимиран от значение е изясняването на въпроса къде по автомагистралата
е настъпило ПТП-то и този участък бил ли е в изправност съответно
изискванията, което в конкретния казус изисква наличието на оградна мрежа
по продължение на магистралния път. Така се поставя въпроса за
разпределената доказателствена тежест, като твърденията на ищеца са за
липса на изпълнение от страна на ответника на задължението му за
поддръжка на пътния участък и до колкото това твърдение е за отрицателен
факт, то върху ответника страна пада задължението да докаже, че към
момента на настъпване на застрахователното събитие е била изправна в
задълженията си и в този участък е имало оградна мрежа възпрепятстваща
навлизането на животни на пътя и същата е била изградена в съответствие с
нормативните изисквания. Ответната страна не е провела доказване в посока,
че към момента на настъпване на ПТП-то пътният участък е бил обезопасен.
Предвид горните констатации съставът намира, че по делото се е доказало
наличието на сключен застрахователен договор между ищеца и трето лице
тип „Каско“ за времето от 11.07.2019г. до 10.07.2020г., застрахователното
отношение е било редовно и в срокът му на действие е настъпило ПТП при
което застрахованата вещ е била увредена и това е наложило изплащане на
застрахователно обезщетение в размер на 303.02лв. и 15лв. ликвидационни
разноски. След отстраняване на щетата застрахователят по реда на чл.410, ал.
от КЗ е встъпил в правата на увреденото лице.
По делото не се спори, че процесният участък от пътя, на който е
настъпило ПТП, е част от републиканската пътна мрежа и като такъв се
поддържа от ответника.
5
В производството е представен и договор за възлагане на обществена
поръчка за извършване на поддържане /превантивно, текущо, зимно и
ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации/ на автомагистрали
„Хемус“ и „Марица“ на територията на ОПУ – Варна, ОПУ – Шумен и ОПУ-
Хасково, стопанисвани от АПИ, съгласно чл.19, ал.1, т.1 от Закона за
пътищата, сключен на 15.05.2015г. между Агенция „Пътна инфраструктура“ и
„АВТОМАГИСТРАЛИ-ЧЕРНО МОРЕ“ АД.
Представени са протоколи от 31.07.2019г. и 31.10.2019г., ведно с
подробни ведомости за установяване количеството на завършените натурални
видове СМР, видно от които по договора са били възлагани и съответно са
извършени дейности по ремонт и възстановяване на унищожена предпазна
оградна мрежа.
Съгласно чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнение
на тази работа. Съгласно ППВС № 7/29.12.1958г. отговорността по чл.49 ЗЗД
е за чужди виновни противоправни действия. За непозволеното увреждане,
причинено от изпълнителя, се ангажира отговорността на възложителя, която
е безвиновна, гаранционно-обезпечителна и се поражда при наличието на
вреди, причинени на пострадалия от лице, на което отговорният по реда на
чл.49 ЗЗД е възложил изпълнението на работа.
Основателността на иска по чл.49 вр. чл.45, ал.1 ЗЗД предпоставя
установяването при условията на главно и пълно доказване на кумулативното
наличие на следните предпоставки: извършено противоправно деяние
(действие или бездействие) от лице, комуто е възложено работа или дейност;
причинени вреди – имуществени или неимуществени; вина на причинителя и
причинна връзка между увреждащото деяние и настъпването на вредите. В
чл.45, ал.2 ЗЗД е установена оборима презумпция, съгласно която във всички
случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното.
В случая ищците твърдят, че противоправното деяние на ответника, от
което са им причинени съответни имуществени вреди, се изразява в
бездействие – неизпълнение на вменените му със Закона за пътищата
задължения да поддържа пътя в изправност, включително и пътните
принадлежности и по-конкретно – предпазната мрежа по магистралата в
участъка, където е станало пътнотранспортното произшествие.
Безспорно е по делото, че АМ „Хемус“ е част от републиканската пътна
мрежа. Съгласно разпоредбата на чл.19 ал.1 ЗП републиканските пътища се
управляват от ответника Агенция „Пътна инфраструктура“. Ал.2 на
цитираната разпоредба предвижда, че управлението на пътищата включва
6
освен проектиране и строителство, и поддържането на пътищата, така и
организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани
непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и
поддържането на пътищата. В чл.19, ал.2, т.4 ЗП е посочено, че управлението
на републиканските пътища включва и организиране и осъществяване
защитата на пътищата, включително на пътните съоръжения и на
принадлежностите на пътя. Допълнителните разпоредби към ЗП, а именно §1
т.4 предвижда, че „Пътни принадлежности“ са и предпазните огради. В т.14
от ДР на ЗП е уредено, че „Поддържане на пътищата“ е дейност по
осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно
движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно
износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на
пътищата. От цитираните нормативни разпоредби се налага извода, че именно
ответникът е законово ангажиран с осигуряване поддръжката на
републиканския път, какъвто се явява процесната автомагистрала, като
задължението му по поддръжка включва и организиране и осъществяване на
защитата на пътната принадлежност, каквато се явява и предпазната ограда и
защитната мрежа. Затова и при липса на проведено оборване на твърденията
за липса на такава, отговорността на ответника следва да бъде ангажирана.
Вещото лице по приетата като неоспорена и обективна САвтЕ е дало
заключение, че размера на претенцията съответства на сторените от ищеца
разноски за ликвидация на щетата и на обема на щетите по застрахованата
вещ.
Предвид извода за основателност на главницата по иск следва да се
приеме, че е доказана по основание и частта с която се претендира лихва за
забава. Що се отнася до размера, то лихвата изчислена служебно от съда
възлиза точно на 16.34лв. поради което тази част от претенцията следва също
да се разглежда като доказана по размер.
Воден от горното съдът намира, че предявеният иск следва да бъде
уважен изцяло, като се признае дължимостта на процесната сума и се
присъдят исканите разноски сторени по заповедното и исковото производство
възлизащи съответно на 385лв. по заповедното и 745лв. по исковото
производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „Дженерали
Застраховане“ АД, ЕИК030269049 със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Княз Ал.Дондуков“ №68 и ответника Агенция „Пътна
7
инфраструктура“, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, пл.„Македония” №3 при участието на третите лица помагачи на
страната на ответника „АВТОМАГИСТРАЛИ-ЧЕРНО МОРЕ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул.„Алеко
Константинов” №8 и „Пътища и мостове“ ЕООД, ЕИК813029821 със
седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Д-р Пюскюлиев“ №3, ет.4, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумите от 303.02лв. изплатено
застрахователно обезщетение по щета ********* за ПТП настъпило на
21.06.2020г. и 15лв. ликвидационни разноски, заедно със законната лихва
върху тези суми от 9.11.2021г. до окончателното им изплащане и 16.34лв.
лихва за забава за времето от 27.02.2021г. до 30.08.2021г. на осн. чл.422 от
ГПК присъдени по заповедното гр.д.№50346/21г. на СРС.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, пл.„Македония” №3 да заплати на
„Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК030269049 със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Княз Ал.Дондуков“ №68 сумите от 385лв.
разноски по заповедното и 745лв. разноски по исковото производства, на осн.
чл.78 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8