О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
339 12.04.2018г. гр.Бургас
Бургаският окръжен съд гражданска колегия
в закрито заседание на дванадесети април
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
като разгледа докладваното от
съдия Михов търговско дело № 397 по описа
за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по повод искова молба от „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ №19, представлявана от Виолина Спасова – главен изпълнителен директор и Доротея Николова – изпълнителен директор, подадена чрез пълномощника – юрисконсулт Живко Руменов Райков, със съдебен адрес:***, против Й.И.Е., с ЕГН **********, с адрес: ***, да бъде прието за установено, че ответника дължи на Банката следните суми, предмет на издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 3218/2017 г. на РС – Бургас и дължими по Договор за кредит от 08.11.2005 г. и допълнително споразумение към него от 04.12.2009 г., а именно: 199 943,33 евро - главница; 151 103,21 евро - договорна лихва за периода от 08.12.2009 г. до 04.05.2017 г.; 1776,85 евро – обезщетение за забава по т.20.1 от Общите условия - лихвена надбавка за забава в размер на 3 % върху главницата за периода от 18.07.2010 г. до 01.02.2017 г.; 8447,52 евро - обезщетение за забава по т.20.2 от Общите условия – лихвена надбавка за забава в размер на 10 % върху главницата за периода от 02.02.2017 г. до 04.05.2017 г., ведно със законната лихва върху претендирания размер главница, считано от 05.05.2017 г., до окончателното погасяване на задължението. Претендира се и присъждането на направените от ищеца съдебно-деловодни разноски, в това число допълнително заплатената държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
При проверка на редовността на разменените книжа съгласно предл. 1 на изр.1, ал.1 на чл. 374 от ГПК, съдът констатира следното: За разглеждането на настоящия иск с оглед предмета му - установяване по отношение на ответника – кредитополучател съществуването на изискуемо вземане в полза на ищеца, възникнало вследствие неизпълнението на договор за кредит, е въведено нарочно особено исково производство в глава 32, Част ІІІ на ГПК и следователно той следва да се разглежда по правилата на този особен исков процес. След изправяне на указаните с разпореждане № 2899/ 09.10.2017 г. нередовности на исковата молба, е последвала констатация на съда при последваща проверка на основание чл.129 от ГПК, че исковата молба е редовна съобразно чл.127 и чл.128 от ГПК и въз основа на разпореждане на съдията-докладчик на основание чл. 367 и сл. от ГПК са изпратени преписи от нея и приложенията на ответника, на който е указано да подаде писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното му съдържание и последиците от неподаването му и неупражняването на права. Видно от книжата по делото, ответникът е подал отговор своевременно. Постъпила е в срок и допълнителна искова молба от ищеца, както и допълнителен отговор по чл. 373 от ГПК от ответника.
С оглед изпълнената законова процедура, съдът счита, че книжата по делото са разменени редовно. Искът, предмет на настоящото дело, е подсъден на съдилищата, като е налице правен интерес от предявяването му пред съда, тъй като се твърди, а и се установява наличие на издадена заповед за изпълнение от 09.05.2017 г. на основание чл. 417, ал. 1 ГПК. Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност по арг. от чл.104, т.4 и чл. 105 от ГПК. Налице са активна и пасивна легитимация за предявяване на настоящия иск. Исковата молба е подадена от активно легитимирано лице, което твърди, че е кредитор, предприел действия за принудително събиране на вземането си по облекчения ред на заповедното производство, в което обаче длъжникът е подал възражение. Искът е насочен срещу длъжника по заповедното производство, за който се сочи, че нарушава материални субективни права на ищеца, като неоснователно отказва изпълнение на изискуемо парично задължение. Неоснователно е наведеното от ответника възражение по допустимостта на исковата молба, което възражение се аргументира с доводи, че по в.т.д. № 253/2014 г. по описа на Апелативен съд - Бургас между същите страни, на същото законово основание и претендирано вземане има влязло в сила решение № 102/19.11.2014 г. и спорът не може да бъде пререшаван. Съдът счита, че не е налице недопустимост на исковата претенция, тъй като е сезиран с нов иск, който намира своето основание в издадената заповед за незабавно изпълнение от 09.05.2017 г. с различен размер на претендираната главница, за друг период на договорните /08.12.2009 г. - 04.05.2017 г./ и наказателните /18.07.2010 г. - 04.05.2017 г./ лихви, които не са били предмет на предходната заповед за изпълнение и иск по чл. 422 ГПК. Освен това искът е отхвърлен поради необявена редовно предсрочна изискуемост на вземането и това не води до настъпване на сила на присъдено нещо. Налице е нова възможност на кредитора при съществуващо неплащане да обяви предсрочна изискуемост на кредита, да обяви същата с връчване на покана на кредитополучателя, като въз основа на това и новоиздадено извлечение от счетоводните си книги да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение, като последната при възражение се разглежда в ново производство по установителен иск, в който се преценява и надлежното упражняване на предсрочната изискуемост. До настоящия момент не са станали служебно известни на съда други факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за разглеждане на иска. При това положение той е допустим.
С оглед на горните констатации, съдът следва да пристъпи към насрочване на делото в открито съдебно заседание, на основание чл. 374, ал. 2 от ГПК, като в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото.
Проект за доклад:
Ищцовата страна „Банка ДСК“ ЕАД твърди, че е предоставила на ответника Й.И.Е. ипотечен кредит в размер от 200 000 евро, съгласно Договор за кредит за покупка на недвижим имот от 08.11.2005 г. и допълнително споразумение към него от 04.12.2009 г. Срокът за погасяване на кредита е 300 месеца от датата на неговото първо усвояване. Сочи, че цялата сума по кредита е усвоена еднократно по сметка на Й.И.Е. на 18.11.2005 г. след учредяване на предвиденото в договора за кредит обезпечение. За предоставения кредит ответникът се е задължил първоначално да заплаща лихва, определяна периодично от кредитора, а след сключването на допълнителното споразумение дължимата лихва се е променила на базовия лихвен процент, който към датата на подписване на споразумението е 4,69 % плюс стандартната надбавка в размер на 5,51 % или дължимата лихва е станала в размер на 10,20 %. Ищецът твърди, че кредита е погасяван редовно чрез вноски по разплащателната сметка, като последното редовно плащане е извършено на 18.06.2010 г. Сочи още, че след забава от 90 дена от страна на Й.Е., кредитът е обявен за предсрочно изискуем след получаване на нотариална покана от последния на 14.12.2016 г. До предявяване на исковата претенция за събиране на вземанията по кредита, последните са олихвени с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта. На 05.05.2017 г. ищецът е подал заявление по чл. 417 от ГПК за снабдяване със заповед за незабавно изпълнение срещу Й.Е., издадена на 09.05.2017 г. С изпълнителен лист от 11.05.2017 г. в полза на банката са присъдени и разноските по заповедното производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение. На 30.05.2017 г. е образувано изпълнително дело № 733/2017 г. по описа на ЧСИ д-р Росица Стоянова, рег. № 706 от КЧСИ. Ищецът прилага писмени доказателства в подкрепа на твърденията си. Моли да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която, след като се запознае с доказателствата и извърши проверка на място в „Банка ДСК“ ЕАД на всички относими документи, касаещи усвояването и погасяването на кредитното задължение, да отговори на въпросите, формулирани в четири точки в исковата молба.
Моли за постановяване на определение, с което да се разкрие банкова тайна, а именно за движението по разплащателната и кредитната сметки на Й.И.Е., открити при Банка ДСК, служещи за погасяване на отпуснатия кредит.
В писмения си отговор, ответникът Й.И.Е. възразява по допустимостта на исковата молба поради забраната на чл. 299, ал. 1 от ГПК за пререшаемост на спорове, разрешени с влязло в сила решение. Аргументира се с довода, че е налице влязло в законна сила решение № 102/19.11.2014 г., постановено по в.т.д. № 253/2014 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, с което предявеният установителен иск за съществуване на вземане на банката за главница, договорна, санкционна и законна лихва по същия договор за кредит е отхвърлен с ясен и конкретен диспозитив на решението. По основателността на исковите претенции, на първо място ответникът релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията на банката по процесния договор за кредит. Счита, че 90-те дни за обявяване на предсрочна изискуемост съгласно пункт 19.3 от договора за кредит са изтекли на 18.09.2010 г., считано от последното погасително плащане по договора на 18.06.2010 г. (както е посочено в исковата молба). Според него, от тази дата съгласно чл. 60 от ЗКИ банката е следвало да обяви настъпилата предсрочна изискуемост, която да се доведе до негово знание. Посочва, че малко след като е изпаднал в забава, през 2010 г. е узнал, че банката е обявила кредита за предсрочно изискуем. Счита, че предприетите от банката преди 05.05.2017 г. съдебни действия по предходното производство по чл. 422 от ГПК, не са прекъснали погасителната давност, тъй като съгласно чл. 116, б. „б“, изречение второ от ЗЗД, ако предявеният иск не бъде уважен, давността не се смята за прекъсната, какъвто според ответника е конкретният случай. Твърди се, че приложената нотариална покана от 07.12.2016 г., с която банката е обявила предсрочната изискуемост на кредит по договор, сключен на 18.11.2005 г., е неотносима, тъй като такъв договор от тази дата не е подписван от ответника, съответно не може да се приеме, че нотариалната покана се отнася за процесния договор за кредит, който е сключен на 08.11.2005 г. Счита, че не е спазена процедурата по обявяване на кредита за предсрочно изискуем поради съществен пропуск, изразяващ се в липса на изрично посочване на размерите и конкретните задължения – главница, договорна и санкционна лихва, които са просрочени. Ответникът оспорва размера на посочените в исковата молба главница, договорна и наказателна лихва, като счита размера на главницата за произволно формулиран, а оттам и претендираните лихви. В тази връзка оспорва приложеното извлечение от счетоводните книги на банката за сметка № 11004029 към 05.05.2017 г., както и приложения погасителен план, като документи с невярно съдържание. Оспорва като незаконни лихвените надбавки от 3% върху частта от вноската представляваща главница в размер на 1776,85 евро, съответно от 10 % върху частта от вноската представляваща главница в размер на 8447,52 евро. Представя писмени доказателства. Моли да се изиска и приложи по настоящото дело т.д. № 53/2013 г. по описа на Окръжен съд – Бургас. Моли да бъдат допуснати до разпит двама свидетели, при режим на довеждане, които ще установят факта на узнаване от ответника за настъпилата предсрочна изискуемост през втората половина на 2010 г.
Ищецът в срок депозира допълнителна искова молба, в която поддържа доводите си в първоначалната искова молба, като доразвива тезата си за допустимост на предявения иск. Потвърждава фактите по инициираното през 2011 г. заповедно производство и развилото се съдебно производство по чл. 422 от ГПК, приключило с отмяна на решението на Окръжен съд – Бургас и отхвърляне на исковата претенция поради необявена предсрочна изискуемост на задължението на ответника. Счита, че решението на Апелативен съд – Бургас по в.т.д. № 253/2014 г. няма сила на пресъдено нещо, тъй като в него нееднократно се посочва, че искът се отхвърля само и единствено поради неуведомяване на ответника Й.Е. за настъпване на предсрочната изискуемост. Посочва, че водените между същите страни дела имат различен предмет. По отношение на заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 9922 от 2011 г. е разрешен със сила на пресъдено нещо въпроса, че към момента на сезирането на съда със заявление по чл. 417 от ПГК не е съществувало вземане на банката, основано на настъпила предсрочна изискуемост по процесния договор за кредит. Докато предмет на настоящия иск са вземания на банката срещу ответника, които са станали изискуеми към 05.05.2017 г. Според ответника се касае за факт, настъпил след постановяване на решението по иска по реда на чл. 422 от ГПК, с оглед на което не е налице сила на пресъдено нещо на решението по установителния иск, която да прави решението недопустимо. Сочи, че предмет на настоящия иск са различни суми, претендирани на различно правно основание и преизчислени на база влязлото в сила решение на Апелативен съд. Счита за несъстоятелни възраженията на ответника за неточно формирани суми, като посочва че размера на исковата претенция ще бъде преценен от вещото лице при изготвянето на съдебно-счетоводната експертиза, при която банката ще предостави всички относими документи. Възразява по направеното искане за допускане на свидетелски показания.
В срока по чл.373 от ГПК е постъпил допълнителен отговор от ответника, който поддържа изцяло изложеното в първоначалния си писмен отговор и изразеното становище за недопустимост на исковата претенция. Счита за неправилно твърдението на ищеца, че водените между страните дела имат различен предмет. Посочва, че претенциите за лихви не са константна величина и с натрупванията във времето техният размер се увеличава, но основателността им като акцесорни вземания по главницата е в пряка връзка с нейната основателност. След като в случая е налице отхвърлителен диспозитив за главницата по договора, според ответника това прави безпредметно всяко разглеждане на акцесорните претенции за лихви. Във връзка с повдигнатия от ищеца в допълнителната искова молба въпрос за вноските с ненастъпил падеж, ответникът счита, че нито в представената по делото нотариална покана, с която се обявявала предсрочната изискуемост, нито в заявлението по чл. 417 от ГПК въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 3218/2017 г. по описа на Районен съд – Бургас, нито в исковата молба по настоящото дело, не са дефинирани частите от вземането на ищеца за вноски и лихви с настъпил и тези с ненастъпил падеж към датата на твърдяната предсрочна изискуемост. Не са изрично посочени конкретните падежирали месечни вноски и техния размер съгласно договора за кредит и погасителния план към него. Твърди, че в посочената в нотариалната покана отчетна сметка 0000000011004029 е различна от тази посочена в процесния договор за кредит и допълнителното споразумение към него, поради което отново е допуснат порок в процедурата по обявяване на предсрочната изискуемост. Сочи, че в представеното извлечение от счетоводните книги на банката не е отразена информация за извършената капитализация на лихвите, а отразените размери на дължимите погасителни вноски не съответстват на размерите на уговорените погасителни вноски в представения погасителен план. Поради това счита, че представеното извлечение не е редовен документ, отразяващ подлежащо на изпълнение вземане в претендирания размер. В тази връзка моли да бъде поставен към вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза следния въпрос: „Съответстват ли по размер погасителните вноски, посочени в приложеното към исковата молба извлечение от счетоводните книги на банката, с тези, посочени в приложения към исковата молба погасителен план?“. Ответникът намира и договорните клаузи за лихвения процент по кредита и за наказателните надбавки (3% и 10 %) върху частта от вноската представляваща главница, за неравноправни клаузи, с които се поставя в привилегировано положение банката спрямо ответника. Счита за неоснователно възражението на ищеца за недопускане до разпит на поисканите свидетели, с аргумент забраната на чл. 164, ал. 2 от ГПК, предвид съображението, че с поисканите свидетели ще установи факта на узнаване през втората половина на 2010 г., че процесният договор е станал предсрочно изискуем и банката още тогава го е третирала именно като такъв.
Съдът е сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване претенции с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 430 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ответникът признава, че по силата на Договор за кредит за покупка на недвижим имот от 08.11.2005 г. и допълнително споразумение към него от 04.12.2009 г., банката ищец му е предоставила ипотечен кредит в размер на 200 000 евро със срок за издължаване 300 месеца от датата на усвояването му. Не спори за това, че кредитът е бил изцяло усвоен от него на 18.11.2005 г., след учредяване на ипотеката. Не оспорва, че последното редовно плащане на вноска по кредита е било на 18.06.2010 г.
При предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, в тежест на ищеца е провеждането на пълно и главно доказване на фактите, на които основава претенцията си, а именно - съществуване на вземането в предявения размер, момента на настъпване на предсрочната изискуемост. В тежест на ответника е да докаже изпълнение на договорните си задължения и плащането на претендираните суми, произлизащи от задължения по договор за кредит.
По делото липсват въведени неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл.154. ал. 2 и чл. 155 от ГПК.
Представените
писмени доказателства са допустими и относими за изясняване обстоятелствата по
делото и следва да бъдат приети.
Искането на
ищеца за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза е допустимо и следва да
бъде уважено, като вещото лице отговори на поставените в исковата молба задачи.
В молбата в достатъчна степен са конкретизирани задачите към вещото лице.
Вещото лице следва да отговори и на поставените от ответника задачи.
Искането на ищеца за прилагане на ч.гр.д. № 3218/2017 г. по описа на РС-Бургас като основателно, беше уважено и преписите от документи по делото следва да се приобщят към доказателствата.
Неотносимо към предмета на спора е обстоятелството дали през 2010 г. ответникът е узнал, че процесният договор за кредит е станал предсрочно изискуем, предвид въведеното от ищеца твърдение за настъпила предсрочна изискуемост след получаване на нотариална покана от ответната страна на 14.12.2016 г. Освен това, въпросът за настъпила предсрочна изискуемост през посочения от ответника период е бил обект на изследване по приключилото производство по т.д. № 53/2013 г. по описа на Окръжен съд – Бургас. Видно от приложеното решение на Апелативен съд – Бургас по в.т.д. № 253/2014 г. е разрешен между страните със сила на пресъдено нещо въпроса, че не съществува вземане на банката, основано на настъпила предсрочна изискуемост на договора за кредит към момента на сезирането на съда по реда на чл. 417, т. 2 от ГПК - към този момент не е осъществена една от предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост, а именно кредиторът не е изпълнил изискването за изрично волеизявление до длъжника. С оглед на изложеното и предвид неоснователността на възражението за недопустимост на исковото производство поради наличие на абсолютна процесуална пречка за развитието му по смисъла на чл. 299, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ГП, следва да бъде оставено без уважение и искането на ответника за изискване и прилагане по настоящото дело на т.д. № 53/2013 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, като неотносимо към предмета на спора.
Искането за разкриване на банкова тайна следва да бъде оставено без уважение, тъй като то предполага охранително производство, което се развива пред районния съд по седалище на молителя, а освен това според постоянната практика на ВКС, разкриване на банкова тайна не се налага в производство между самите страни пред съда. Въпросът за движението по разплащателната и кредитните сметки на Й.И.Е., служещи за погасяване на отпуснатия кредит, е обект на изследване по допуснатата експертиза и на вещото лице следва да бъде осигурена възможност да отговори на поставените задачи.
По изложените съображения, на основание чл. 374 и сл.от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА всички представени от ищеца и ответника, при предварителната размяна на книжа, писмени доказателства.
ДОПУСКА извършването на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която, след като се запознае с доказателствата и извърши проверка на място в „Банка ДСК“ ЕАД на всички относими документи, да отговори на въпросите, поставени от ищеца с исковата молба (лист 5 от делото) и ответника с допълнителния писмен отговор (лист последен).
ОПРЕДЕЛЯ предварителен депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 120 лв., платим от ищеца и в размер на 100 лв., платим от ответника, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение по депозитната сметка на Бургаски окръжен съд.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Розалина Лазарова, която да се уведоми след внасяне на депозита.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за разкриване на банкова тайна по отношение на сметката на ответника.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за допускане до разпит на двама свидетели, като неотносимо към предмета на спора.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за изискване и прилагане по настоящото дело на т.д. № 53/2013 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, като неотносимо към предмета на спора.
УКАЗВА доказателствената тежест на страните съгласно мотивната част на настоящото определение.
ПРИКАНВА
страните към сключване на
спогодба.
НАСРОЧВА делото за 07.06.2018г. от 14.45ч., за която дата да се призоват страните.
На страните да се връчат преписи от настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора на допълнителната искова молба.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: