№ 41
гр. Велико Търново, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ СТОЯНОВА
Членове:АЛЕКСАНДЪР ЛЮДМ.
ГРИГОРОВ
ХРИСТО ТОМОВ
при участието на секретаря Атанаска Ст. Иванова
в присъствието на прокурора Св. К. К.
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР ЛЮДМ. ГРИГОРОВ
Наказателно дело за възобновяване № 20224000600075 по описа за 2022
година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по Глава тридесет и трета от НПК.
Образувано е по искане на Главния прокурор на Р. България за
възобновяване на НОХД №996/2021 г. Районен съд - Плевен, отмяна на
присъда № 87 от 29.11.2021 г. и връщане делото за ново разглеждане от друг
състав на първоинстанционния съд.
С искането е заявено основание за възобновяване на делото по чл. 422,
ал. 1, т. 5 от НПК, във връзка с допуснати съществени нарушения по чл. 348,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Твърди се, че с присъда № 87 от 29.11.2021 г. по
НОХД № 996/2021 г. по описа на Районен съд - Плевен подсъдимият П. П. П.
е признат за виновен за извършено на 27.07.2019г. престъпление по чл. 144,
ал.3, вр. ал.1 НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от
1 /една/ година, чието изпълнение е отложено на основания чл. 66, ал.1 НК с
изпитателен срок от 3 /три/ години. Присъдата не е обжалвана и протестирана
и е влязла в законна сила на 14.12.2021г.
При разглеждането и решаването на делото са допуснати съществени
нарушения на материалния закон и на процесуалните правила по смисъла на
1
чл.348, ал. 1, т. 1 и т.2 НПК. При постановяване на присъдата е допуснато
нарушение на материалния закон, тъй като неправилно е приложена
разпоредбата на чл. 66, ал.1 НК. От приложената по делото справка за
съдимост на подсъдимия П. (л.16-18 от съдебното производство) е видно, че
той е осъждан два пъти: - с влязла в сила на 12.07.1996г. присъда по
НОХД № 17/1996г. на PC - Плевен за извършени на 22.07.1995г.
престъпления по чл. 325, ал.2, пр. последно, вр. ал.1 НК и по чл. 339, ал.1 НК,
като на основание чл. 23, ал.1 НК му е наложено едно общо наказание в
размер на 1 /една/ година „лишаване от свобода“, изпълнението на което е
отложено, на основание чл. 66, ал.1 НК, с изпитателен срок от 3 /три/ години;-
с влязло в сила на 04.05.2015г. определение за одобряване на споразумение по
НОХД №716/2015г. на PC - Плевен за извършено от неустановена дата до
03.11.2014г. престъпление по чл. 339, ал.1 НК, за което му е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години, изпълнението на
което е отложено, на основание чл. 66, ал.1 НК, с изпитателен срок от 4
години.
По първото осъждане П.П. е реабилитиран по право на основание чл. 86,
ал.1, т.1 НК на 12.07.1999г. Съгласно чл. 86, ал.2 НК реабилитация по право
не настъпва за престъпление, извършено от пълнолетно лице, което е било
реабилитирано. Не следва да се взема предвид отразеното в справката за
съдимост, че П. е реабилитиран по право по второто осъждане. Реабилитация
настъпва само тогава, когато са налице материално-правните предпоставки за
това. По второто осъждане по НОХД №716/2015 г. на PC - Плевен не е
настъпила и реабилитацията по чл.88а от НК. Изпитателният срок е изтекъл
на 04.05.2019г., откогато е започнал да тече и петгодишния срок по чл.88а,
ал.1 вр. чл. 82, ал.1, т.4 НК. Няма данни за съдебна реабилитация по реда на
чл.87 НК.
Следователно, към датата на деянието - 27.07.2019г., квалифицирано по
делото като престъпление по чл. 144, ал.3, вр. ал.1 НК, осъденият П. не е бил
реабилитиран по чл. 88а НК, а това означава, че не са били налице и
предпоставките за приложение на чл. 66, ал.1 НК.
Съдът е нарушил и процесуалните правила, като не е спазил
разпоредбата на чл. 301, ал.1, т.5 НПК и не е изложил мотиви в присъдата,
относно причините поради които е приел, че следва да се приложи чл. 66 НК.
По този начин възниква и неизяснено противоречие между статута на
подсъдимия, който в присъдата се посочва като осъждан и законовите
изисквания за условно осъждане. Съдът, въпреки задължението си по чл. 13
НПК, не е изяснил всестранно и в пълнота всички факти и обстоятелства
свързани с предмета на доказването и по-специално тези, имащи значение за
начина на изтърпяване на наложеното наказание.
Допуснатите нарушения са съществени по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 и
т.2 от НПК и са основание по чл. 422, ал.1, т.5 НПК за възобновяване на
наказателното дело. Предвид изложеното и на основание чл. 419, ал.1, чл.
2
420, ал.1, предложение последно, вр. чл. 422, ал,1, т.5, вр. чл. 348, ал.1, т.1 и
т.2, чл. 424, ал.1 и чл. 425, ал.1, т.1 от НПК се прави искане за възобновяване
на НОХД № 996/2021 г. по описа на Районен съд - Плевен, отмяна на
постановената присъда № 87 от 29.11.2021г. и връщане делото за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
В съдебно заседание прокурорът от Великотърновската апелативна
прокуратура поддържа направеното от Главния прокурор искане за
възобновяване на делото, по изложените в искането съображения.
Осъденото лице П. П. П. не изразява категорично становище, но твърди,
че има недоразумения в делото и не възразява да бъде възобновено
производството.
Великотърновският апелативен съд, като извърши проверка за
наличие на претендираните в искането основания за възобновяване на
делото, в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК, намери за
установено следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на
искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, непроверен по
касационен ред по жалба на страната в чийто интерес се предлага отмяната.
Направено е от процесуално легитимирано лице по чл. 420, ал. 1 от НПК, като
от съдържанието на искането се извежда оплакване за наличието на
основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, във връзка с
допуснато съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.2 от НПК.
Разгледано по съществото искането за възобновяване е
основателно, като съображенията за това са следните:
Наведеното с искането за възобновяване на делото оплакване за
допуснато съществено нарушение по чл.348, ал. 1, т. 1 от НПК е основателно.
Относно посоченото основание за нарушение на закона следва да се посочи,
че то е основателно и съображенията изложени в искането се споделят
напълно от настоящия съд. От приложената по делото справка за съдимост на
подсъдимия П. е видно, че той е осъждан два пъти: -с влязла в сила на
12.07.1996г. присъда по НОХД № 17/1996г. на PC - Плевен за извършени на
22.07.1995г. престъпления по чл. 325, ал.2, пр. последно, вр. ал.1 НК и по чл.
339, ал.1 НК, като на основание чл. 23, ал.1 НК му е наложено едно общо
наказание в размер на 1 година „лишаване от свобода“, изпълнението на
което е отложено, на основание чл. 66, ал.1 НК, с изпитателен срок от 3 /три/
години;-с влязло в сила на 04.05.2015г. определение за одобряване на
споразумение по НОХД №716/2015г. на PC - Плевен за извършено от
неустановена дата до 03.11.2014г. престъпление по чл. 339, ал.1 НК, за което
му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години,
3
изпълнението на което е отложено, на основание чл. 66, ал.1 НК, с
изпитателен срок от 4 години.
По първото осъждане П.П. е реабилитиран по право на основание чл. 86,
ал.1, т.1 НК на 12.07.1999г. Съгласно чл. 86, ал.2 НК реабилитация по право
не настъпва за престъпление, извършено от пълнолетно лице, което е било
реабилитирано. Ето защо, не следва да се взема предвид отразеното в
справката за съдимост, че П. е реабилитиран по право по второто осъждане.
Реабилитация настъпва само тогава, когато са налице материално-правните
предпоставки за това. По второто осъждане по НОХД №716/2015 г. на PC -
Плевен не е настъпила и реабилитацията по чл.88а от НК. Изпитателният срок
е изтекъл на 04.05.2019г., откогато е започнал да тече и петгодишния срок по
чл.88а, ал.1 вр. чл. 82, ал.1, т.4 НК. Няма данни за съдебна реабилитация по
реда на чл.87 НК.
Следователно, към датата на деянието - 27.07.2019г., квалифицирано по
настоящото дело като престъпление по чл. 144, ал.3, вр. ал.1 НК, осъденият П.
не е бил реабилитиран по чл. 88а НК, а това означава, че не са били налице и
предпоставките за приложение на чл. 66, ал.1 НК.
Наведеното с искането за възобновяване на делото оплакване за
допуснато съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК също е
основателно. Съдът е нарушил и процесуалните правила, като не е спазил
разпоредбата на чл. 301, ал.1, т.5 НПК и не е изложил мотиви в присъдата,
относно причините поради които е приел, че следва да се приложи чл. 66 НК.
По този начин възниква и неизяснено противоречие между съдимостта на
подсъдимия, който в присъдата се посочва като осъждан и законовите
изисквания за условно осъждане. Съдът, въпреки задължението си по чл. 13
НПК, не е изяснил всестранно и в пълнота всички факти и обстоятелства
свързани с предмета на доказването и по-специално тези, имащи значение за
приложението на чл.66 от НК.
Допуснатите съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от
НПК съставляват основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК за възобновяване на
делото и отмяна на постановената присъда.
С оглед на изложеното искането на Главния прокурор е основателно и
следва да се уважи.
Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК,
Великотърновският апелативен съд:
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 996/2021 г. Районен съд - Плевен.
ОТМЕНЯ присъда № 87 от 29.11.2021 г., постановена по НОХД №
4
996/2021 г. Районен съд - Плевен.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5