Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1978
гр. Пловдив, 21.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, ХXІV
н.с., в публичното заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при участието на секретаря ВИОЛИНА ШИВАЧЕВА, като разгледа докладваното от
съдията АНД №3742/2018 г. по описа на ПРС, ХХІV
н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 16-1030-006407/28.07.2016 г. на
Н.Н.Д.- Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Пловдив, с което
на А.Д.М., ЕГН ********** са наложени следните административни наказания : на
основание чл.185 от ЗДвП глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл.70, ал.3
от ЗДвП; на основание чл.179, ал.3, т.4 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лева за
нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП.
По подробно изложени в
жалбата доводи жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното наказателно
постановление като незаконосъобразно, издадено при съществени процесуални
нарушения, както и поради изтекла давност. В съдебно заседание не се явява,
представлява се от адв.А., която излага съображения за отмяна на наказателното
постановление.
Въззиваемата страна – Сектор „Пътна полиция“ при
ОД МВР гр.Пловдив, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не
взема становище по делото.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен
срок от лице, което има правен интерес, предвид което е допустима. Разгледана
по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
На 21.04.2016 г., около 10.45 часа жалбоподателят А.Д.М.
управлявал на път Първи клас I-8 в Община Садово товарен
автомобил „ДАФ ФТ ХФ95480” с рег. № **, собственост на „Трукванс” ЕООД. По същото
време служебните си задължения изпълнявали ** Й.Г. и П.Д., като св. Г. подал
сигнал със стоп палка на водача на товарен автомобил „ДАФ ФТ ХФ95480” с рег. № **
да спре за проверка в района на КПП с.Поповица. При извършената проверка било
установено, че водачът управлява автомобила, без включени къси светлини и без валиден
винетен стикер за категория К2 за движение по републиканската пътна мрежа.
такса за пътуване по републиканските пътища за 2016 г. За констатираните
нарушения на М. бил съставен АУАН бланков № 499700 от 21.04.2016 г. за нарушения по чл.70, ал.3 от ЗДвП,
чл.139, ал.5 от ЗДвП. Административно наказващият орган /АНО/ изцяло възприел фактическата обстановка, изложена от
актосъставителя. На тази основа е издал обжалваното наказателно постановление,
в което посочил, че жалбоподателят управлява ППС, предназначено за превоз на
товари, състав от ППС с 2 и повече оси с технически допустима маса 12 или
повече тона по републиканските пътища, на което е залепен винетен стикер с
графично оформление, различно от одобреното, което било прието за нарушение на
чл.139, ал.5 от ЗДвП.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие
за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства
/НП, АУАН, справка за нарушител/водач, оправомощителни заповеди, свидетелските
показания на св.Й.Г., които се кредитират от съда като непротиворечиви и
логични.
Следва да се посочи, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи в кръга на правомощията им, което се доказва от приобщената
по делото оправомощителна заповед.
При така възприетата и изложена фактическа
обстановка и с оглед събрания по делото доказателствен материал съдът приема,
че по делото е безспорно установено че от страна на жалбоподателя е извършено
твърдяното в АУАН и в НП нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП. По силата на посочената норма движението на определена в
Закона за пътищата категория превозни средства по републиканските пътища се
извършва след заплащане на съответна такса за тях, определена по реда на ЗП.
Съгласно чл.10, ал.1, т.1 от ЗП заплащането на винетната такса дава право на
едно пътно превозно средство да ползва за определен срок републиканските
пътища, които са включени в трансевропейската пътна мрежа, както и такива,
които са извън нея или по техни участъци. В конкретния случай даденото описание
в АУАН, а след това и в НП е неясно, като е установено, че е липсвал винетен
стикер удостоверяващ заплащането на дължимата такса. В хода на делото не са
събрани доказателства, които да водят на извода, че е осъществено нарушение по
чл.100 от ЗДвП, доколкото не са ангажирани доказателства за заплатена винетна
такса по чл.10 от Закона за пътищата, за да се приеме, че просто не е бил
залепен винетен стикер на предното стъкло на автомобила. В този смисъл и при
констатираната липса на винетен стикер на товарния автомобил, спрян за проверка
на път, за който наличието на такъв стикер /доказващ заплащане на таксата/ е
задължително, то според съда е налице извършено нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП. Същевременно обаче нито от АУАН, нито от НП може да се установи как точно
е определена категорията на товарния автомобил и защо е прието, че се дължи
заплащането на винетна такса за винетен стикер от категория К2. Това обстоятелство
от своя страна е пряко свързано както с правото на защита на санкционираното
лице, така и с точното и ясно описание на нарушението, а се явява и
разграничителен критерий при налагането на санкцията от наказващия орган.
Последното е така, тъй като в ЗДвП се предвиждат различни санкции за
незаплатена винетна такса за превозни средства под и над 12 тона. В конкретния
случай е неясно въз основа на какво е прието, че управлявания от М. товарен
автомобил е над 12 тона и е наложена санкция за това. С оглед на посоченото
съдът приема, че следва да отмени наложената санкция за това нарушение.
По отношение на нарушението по чл.70, ал.3 от ЗДвП
съдът счита, че е доказано извършването на същото, доколкото по делото не са
събрани доказателства, че санкционираното лице е било включило къси светлини
или дневни такива при управлението на провереното МПС.
Следва да се посочи, че по отношение на
нарушението по чл.70, ал.3 от ЗДвП редовно съставените
АУАН, съгласно чл. 189, ал.
2 от ЗДвП, се ползват с доказателствена сила, което с оглед на доказателствата по делото дава
основание на съдът да приеме, че това описано нарушение е извършени от
жалбоподателя.
По отношение на наложеното наказание по чл.185 от ЗДвП съдът счита, че правилно е приложена тази разпоредба за нарушението на
чл.70, ал.3 от ЗДвП, а по отношение на размера на наложеното наказание, то същото
е в твърд определен размер в закона и наказващият орган е нямал възможност за
индивидуализация.
Същевременно допуснатото нарушения не следва да се
считат за маловажни по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото от една страна нарушението
по чл.70, ал.3 от ЗДвП не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обичайните случаи на нарушения от същия вид, а от друга страна жалбоподателят
има и предходни налагани санкции по ЗДвП.
По отношение на направеното възражение за изтекла
давност съдът счита, че такава не е изтекла, доколкото ЗАНН не предвижда
особени срокове за преследвателна давност, а единствено за изпълнителска
такава. Доколкото за неуредените случаи се прилага субсидиарно НК, то
относителната преследвателна давност в случая на основание чл.80, ал.1, т.5 от НК е три години, а абсолютната е четири години и половина, които срокове
очевидно не са изтекли от датата на извършване на нарушението – 21.04.2016 г.
до настоящия момент.
По изложените съображения съдът прие, че следва да
се потвърди като законосъобразно наказателното постановление за нарушението по
чл.70, ал.3 от ЗДвП и да се отмени като незаконосъобразно в частта му за
нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП.
Мотивиран от горното съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 16-1030-006407/28.07.2016 г. на
Н.Н.Д.- Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Пловдив, с което
на А.Д.М., ЕГН ********** са наложени следните административни наказания : на
основание чл.185 от ЗДвП глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл.70, ал.3
от ЗДвП; на основание чл.179, ал.3, т.4 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лева за
нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП, като го ПОТВЪРЖДАВА
в частта му, с която е наложена
глоба в размер на 20 лева на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.70,
ал.3 от ЗДвП и го ОТМЕНЯ в частта
му, с която е наложена глоба в размер на 3000 лева на основание чл.179, ал.3, т.4 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер
на 3000 лева за нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд
гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.