РЕШЕНИЕ
№ 1671
гр. Бургас, 26.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20232120101846 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявената от С. Д. Д. против „Първа
инвестиционна банка“ АД и допълнително уточнена искова молба, с която се моли да бъде
осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 416 лв., представляваща общата стойността
на две неразрешени от него платежни операции от 04.02.2022 г. - тегления от банкомат с
издадената му от ответника кредитна карта, сумата от 32,36 лв., представляваща мораторна
лихва, дължима върху главницата за периода 25.02.2022 г. – 13.11.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й
изплащане, както и направените разноски по делото. Ищецът твърди, че във връзка със
сключен между него и ответника договор за банков кредит му е била издадена кредитна
карта, която той получил в запечатан плик, като при извършена на 04.02.2022 г. проверка на
онлайн банкирането му той установил, че с тази карта са били извършени две неразрешени
от него операции на обща стойност 416 лв., както и два неуспешни опита за онлайн покупки.
Твърди също така, че не е отварял плика, в който се намирала кредитната карта и не е
използвал същата, а след като установил неразрешените транзакции се обадил на
телефонния номер на банката, за да съобщи за тях. След това кредитната му карта била
блокирана, а на 18.02.2022 г. той подал в банката и декларация за оспорване на транзакции,
като подал и жалба в полицията. Ищецът заявява, че е съхранявал предоставената му
кредитна карта в съответствие с всички договорни и/или законоустановени изисквания и
счита, че не е налице неизпълнение на задълженията му като картодържател
(кредитополучател) по смисъла на общите условия на банката, нито по смисъла на Закона за
платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС). С оглед на това ищецът твърди, че е
налице неизпълнение от страна на банката-ответник на задължението й по чл. 76, ал. 1, т. 1
1
от ЗПУПС и на осн. чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС ответникът следва да му възстанови стойността
на неразрешените транзакции. В съдебно заседание ищецът не се явява лично и не изпраща
процесуален представител, но с писмена молба е заявено поддържане на иска, ангажирани
са доказателства.
Така предявените искове са с правни основания чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС и чл. 86 от
ЗЗД, като същите са допустими.
В законоустановения срок ответникът е подал отговор, в който е оспорил иска като
неоснователен. Не оспорва наличието на сключени договори между него и ищеца, както и
че му е предоставил кредитна карта, която е била получена от него на 26.01.2022 г., ведно с
ПИН код към нея, в запечатан плик. Твърди обаче, че ищецът е отговорен и с действията си
е допринесъл за разпореждането със сумата от 400 лв. и дължимата за операцията такса в
размер на 16 лв. от банковата му сметка, поради проявена груба небрежност. Твърди, че
преди тегленето на сумата от 400 лв., както и след тегленето са били извършени и други
операции с картата, а именно „справка баланс“, като при всички операции картата е била
използвана физически на банкомата и е бил въведен правилен ПИН код, от лицето, което е
използвало картата. С оглед на това ответникът счита, че в случая ищецът или е
предоставил картата и разкрил данните за ПИН кода на друго лице, или е оставил без надзор
получения от банката плик с картата и ПИК кода за нея, с което е проявил груба небрежност
и е спомогнал на третото лице да има безпрепятствен достъп до картата и до данните за
ПИН кода, като с тези си действия ищецът е допуснал неизпълнение на препоръките за
сигурност, дадени от банката и на задълженията си за опазване на персонализираните
защитни характеристики на картата, с което е нарушил задълженията си по т.5.3. от Общите
условия, както и по чл. 75, т. 3 от ЗПУПС. Заявено е също така, че на 04.02.2022 г. в
09:17:05 ч. банката е изпратила SMS-съобщение на телефона на ищеца с информация за
извършена проверка на наличност, в 09:30:55 ч. – за теглене на сума в размер на 400 лв. и в
09:31:03 ч. – за проверка на наличност, както и push нотификации на телефона му за същите
операции, но ищецът се е обадил на банката едва в 20,56 ч. на същата дата, за да съобщи, че
транзакцията не е извършена от него, с което е нарушил задълженията си по чл. 75, т. 2 и т.
3 от ЗПУПС. Моли се искът да бъде отхвърлен, както и на ответника да бъдат присъдени
направените разноски по делото. В съдебно заседание се явява процесуален представител на
ответника, който поддържа отговора, ангажирани са доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото е представен Договор за издаване на револвираща международна кредитна
карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка №
***/*** г., сключен между „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД и С. Д. Д. (титуляр),
с който по искане на титуляра банката е приела да открие и да води на негово име
разплащателна (картова) сметка, както и да издаде към нея на името на титуляра и/или други
посочени от него оправомощени ползватели револвираща международна кредитна карта с
чип. Банката също така е предоставила на титуляра по сметката правото да ползва кредитен
лимит в размер до 500 лв.
Представени са и общите условия на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД за
издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa.
В т. 5.1 на общите условия (ОУ) е предвидено, че картата се използва само лично от
оправомощения ползвател и не може да се заема, прехвърля или да се предоставя на трети
лица.
Съгласно т. 5.2 на ОУ с използването на картата на терминално устройство, вкл.
безконтактно, а в случаите, при които терминалното устройство го изисква – и с
въвеждането на ПИН и/или с полагане на подпис върху документа за операцията, съответно
2
при заплащане на стоки или услуги през интернет – с изписване на името си, номера на
картата и срока на нейната валидност, вкл. код, оправомощеният ползвател се идентифицира
и удостоверява автентичността на съответната операция, сумата и получателя, дава
съгласието си и нарежда на банката да я изпълни, което безусловно го обвързва с
последиците, като банката не отговаря за вреди или пропуснати ползи от изпълнението й.
В т. 5.3 на ОУ е вменено задължение на ползвателя на картата да предприеме всички
разумни действия за запазване персонализираните защитни характеристики на картата, като
я съхранява отговорно с грижата на добър стопанин, предприема всички необходими мерки
срещу повреждане, унищожаване, загубване, подправяне, открадване или използването й по
друг неправомерен начин, различен от условията за издаването и ползването й; пази в тайна
своя ПИН и взема всички необходими мерки срещу узнаването му от трети лица; пази в
тайна своя CVC2/CVV2 код, както и 3D статичната парола, като не ги предоставя на трети
лица, освен за целите, посочени в т 5.2, в случаите, когато тези данни се изискват, за да бъде
потвърдено плащането.
Съгласно т. 17.1.2 от ОУ, в случаите на извършване на неразрешена от
оправомощения ползвател операция с картата същият е длъжен незабавно след узнаването
да уведоми банката за това на един от посочени дежурни телефони, а съгласно т. 17.2 след
получаване на уведомлението банката взема всички необходими мерки за спиране
използването на картата, като блокира картата за извършване на операции в рамките на
необходимото за обработка на уведомлението време.
Страните по делото не спорят, че въз основа на горепосочения договор ответната
банка е издала на ищеца кредитна карта, както и че същата му е била физически предадена
от банката в запечатан плик, ведно с данни за ПИН код за нея.
Не се спори също така, че на 04.02.2022 г. е била извършена транзакция с тази
кредитна карта, изразяваща се в теглене от банкомат на сумата от 400 лв., както и
транзакция на сумата от 16 лв., представляваща начислена такса за теглене от банкомат.
Спори се дали горните операции са били разрешени от оправомощения ползвател на
кредитната карта, както и дали той е изпълнил задълженията си във връзка със
съхраняването и ползването на кредитната карта, съгласно общите условия на банката и
ЗПУПС.
Видно от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза,
допълнено устно в съдебно заседание, на 04.02.2022 г. в 09,29 ч. е била извършена операция
с процесната кредитна карта - теглене в брой на сумата от 400 лв. от АТМ устройство *** на
„Райфайзенбанк България“ ЕАД, при която е бил прочетен чипът на картата и е бил въведен
верен ПИН-код. Вещото лице също така е установило, че тази операция е отразена по
сметката на ищеца в „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД. В експертизата е
посочено, че при всяко ползване на банкова карта, преди да се извърши каквато и да е
операция се прави т.нар. „авторизация“, а самото наличие на успешна авторизация показва,
че са били направени всички необходими проверки и верификации. Посочено е също така,
че всяка транзакция подлежи на двуфакторна идентификация за автентичност и
непокътнатост на чувствителните данни, като в конкретния случай това са чипът на картата
и ПИН-кодът. Поради това и тъй като в случая транзакциите са преминали с четене на
данните от чипа и с въвеждане на верен ПИН-код на картата, не съществува техническа
възможност за установяване на неразрешена платежна операция от страна на банката. Видно
е също така от експертизата, че на 04.02.2022 г. в 09,30 ч. банката е изпратила Push
нотификация и SMS на ищеца за извършеното непосредствено преди това теглене на сумата
от 400 лв. от АТМ устройство. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните по
делото, като съдът намира, че същото е обективно и безпристрастно, поради което следва да
бъде кредитирано.
От останалите събрани по делото доказателства не се установяват обстоятелства,
3
относими към спора по делото, поради което същите не следва да бъдат обсъждани.
При така събраните доказателства, по съществото на иска съдът намира следното:
Съгласно чл. 70, ал. 1 и ал. 2 от ЗПУПС платежната операция е разрешена, ако
платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението й, като разрешението от платеца се
дава преди изпълнението на платежната операция или след нейното изпълнение - ако това е
уговорено между платеца и неговия доставчик на платежни услуги. При липса на съгласие
се счита, че платежната операция е неразрешена.
Чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС предвижда, че в случай на неразрешена платежна операция
доставчикът на платежни услуги възстановява незабавно на платеца нейната стойност и във
всеки случай не по-късно от края на следващия работен ден, след като е забелязал или е бил
уведомен за операцията, освен когато доставчикът на платежни услуги има основателни
съмнения за измама и уведоми съответните компетентни органи за това.
Съгласно чл. 80, ал. 3 от ЗПУПС платецът понася всички загуби, свързани с
неразрешени платежни операции, когато ги е причинил чрез измама или с неизпълнението
на едно или повече от задълженията си по чл. 75 умишлено или поради груба небрежност. В
тези случаи платецът понася вредите независимо от размера им.
Съдът намира, че в случая не се доказа наличие на „неразрешена платежна операция“
по смисъла на ЗПУПС.
По делото се установи, че ответната банка е предала на ищеца и той е получил в
запечатан плик кредитната карта, ведно с данни за ПИН-кода за нея, като на осн. чл. 5.3 от
общите условия към договора за издаване на кредитна карта той е следвало да съхранява
кредитната карта отговорно, с грижата на добър стопанин, да предприеме всички
необходими мерки срещу използването й по неправомерен начин, да пази в тайна ПИН-кода
и да взема всички необходими мерки срещу узнаването му от трети лица.
Установи се също така, че операцията по теглене на процесната сума от 400 лв., за
което след това е била удържана и такса в размер на 16 лв., е била извършена чрез
физическо използване на кредитната карта на АТМ устройството и въвеждане на верен ПИН
код за картата, т.е. била е извършена необходимата верификация, поради което е последвала
и авторизация на транзакцията от страна на банката. Поради това и тъй като по делото не се
спори, че картата е била предадена във фактическо владение на ищеца, като не се твърди и
не се доказа тя да е била изгубена или открадната, следва да се приеме, че процесната
транзакция е била извършена или от ищеца-картодължател, или от оправомощено от него
лице, поради което и при липсата на доказателства за противното следва да се приеме, че е
било налице дадено от ищеца съгласие за извършване на транзакцията, т.е. не е налице
неразрешена платежна операция.
С оглед на горното съдът намира, че в случая не е налице първото от предвидените в
чл. 79 от ЗПУПС условия за ангажиране отговорността на банката – ответник по иска,
поради което предявеният главен иск е недоказан и неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Предвид неоснователността на главния иск, неоснователен е и акцесорният иск за
присъждане на мораторна лихва върху главницата, поради което и този иск следва да бъде
отхвърлен.
С оглед отхвърлянето на иска, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати
на ответника направените от него разноски по делото, които са в общ размер от размер на
4
500 лв., от които 400 лв. – платен депозит за експертиза и 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Д. Д., ЕГН **********, от гр. Б., ***, против „Първа
инвестиционна банка“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Цариградско шосе“ № 111 П, иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата 416,00 лв. (четиристотин и шестнадесет лв.), представляваща общата стойността на
две неразрешени от него платежни операции от 04.02.2022 г., сумата от 32,36 лв. (тридесет и
два лв. и тридесет и шест ст.) - мораторна лихва, дължима върху главницата за периода
25.02.2022 г. – 13.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяването на иска до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С. Д. Д., ЕГН **********, от гр. Б., ***, да заплати на „Първа
инвестиционна банка“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Цариградско шосе“ № 111 П, сумата от 500,00 лв. (петстотин лв.), представляваща
направените разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5