Решение по дело №1267/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП – Варна против Решение № 729/12.05.2023 г. по АНД № 20233110200620/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено Наказателно постановление № 684691-F641120/05.01.2023 г. на Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП - гр. Варна, с което на „А.“ ЕООД /с ново наименование „Б. 1248“ ЕООД/ е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 500 лв. на основание чл. 179, ал.1 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 125, ал. 5 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

Касаторът сочи, че на наказаното дружество е отправена покана, поради което съставянето на АУАН е в съответствие с чл. 40, ал.2 от ЗАНН. Намира за неправилен извода на съда, че е допуснато нарушение на чл. 43, ал.6 от ЗАНН. Не оспорва, че е допуснато нарушение на чл. 43, ал.4 от ЗАНН и АУАН е следвало да бъде изпратен на съответната служба за връчване на наказаното лице. Според касационния жалбоподател в случая това нарушение на производствените правила не е съществено, поради това, че е извършено щателно издирване на нарушителя и е постигната целта на посочената норма. На седалището и адреса на управление на дружеството са извършени посещения от инспектори по приходите, които са обективирани в протоколи. Твърди се, че съставените протоколи се ползват с материална доказателствена сила, като същите са годни доказателства за извършените от актосъставителя посещения. Не споделя извода на съда, че е следвало АУАН да бъде връчен чрез органите на МВР или съответната служа по смисъла на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН, тъй като ТД на НАП – Варна има кадрова обезпеченост от връчители. Отправено е искане за отмяна на оспореното решение и потвърждаване на НП.

Ответникът – „Б. 1248“ ЕООД /с предишно наименование „А.“ ЕООД/ с писмен отговор оспорва жалбата, като счита постановеното от въззивния съд решение за правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените в производството разноски. В съдебно заседание поддържа отговора на касационната жалба.

Представителят на ОП – Варна счита, че жалбата е неоснователна и пледира оставянето в сила на въззивното решение.

Административен съд – Варна, при преценка за допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на обжалваното решение, с оглед наведеното с жалбата касационно основание и правомощията си по чл. 218, ал.2 от АПК, установи следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, и е процесуално допустима.

Районният съд е приел, че „А.“ ЕООД било регистрирано по ЗДДС. За периода 01.10.2021 г. - 31.10.2021 г. дружеството е следвало да подаде справка-декларация до 14.11.2021 г., което не било сторено. На 29.11.2021 г. от инспектор по приходите в ТД на НАП-Варна, при проверка в информационния масив на НАП е констатирано неизпълнението на задължението по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС. С Протокол изх. № 63624/26.04.2022 г. производството по издаване на НП е спряно на основание чл. 43, ал. 6 от ЗАНН. Препис от АУАН бил връчен на законния представител на дружеството на 21.12.2022 г. и в законоустановения срок били подадени възражения срещу АУАН. Въз основа на съставения акт и след като подадените възражения били приети за неоснователни от АНО, било издадено и атакуваното наказателно постановление.

За да отмени НП, РС-Варна е приел, че от АНО е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в липсата на доказателства за изпълнение на задължение за щателно издирване на нарушителя. В тази връзка въззивният съд е стигнал до извод, че от приложените към административната преписка протоколи не става ясно кога - по кое време е посетено седалището и адреса на управление на дружеството, както и че посещението единствено на седалището и адреса на управление не представлява щателно издирване по смисъла на чл. 260, ал. 3, т. 2 от НПК, приложим по препращане от чл. 84 от ЗАНН. В мотивите си районният съд пояснява, че АНО е следвало да изпълни разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН, като ангажира органите от съответните служби – служители на МВР за връчването на АУАН. С оглед посочените установявания от съда е прието, че АУАН е следвало да се връчи по реда на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН, което не е сторено. След като не са били предприети действия за връчване на акта по реда на чл. 43 ал.4 от ЗАНН, то не са били налице правни и фактически основания да се пристъпи към спиране на административнонаказателното производство по реда на чл. 43 ал.6 от ЗАНН. Неправомерното спиране на производството по издаване на НП е довело и до неспазване на законоустановения шестмесечния срок, считано от датата на съставяне на АУАН, визиран в чл.34 ал.3 от ЗАНН, което съставлява съществено нарушение на процесуалните правила.

Оспореното решение е законосъобразно.

Между страните няма спор по фактите, чрез които е установено, че дружеството – ответник е извършило нарушение по чл. 125, ал.5 от ЗДДС.

Изпратена е покана от ТД на НАП – Варна до ответното дружество за явяване с цел съставяне на АУАН. Върнала се е в цялост с отбелязване, че е непотърсена. АУАН поради това, че се основава на официални документи правилно е съставен в отсъствие на нарушителя, съгласно чл. 40, ал. 4 от ЗАНН. В този случай е следвало задължително да се приложи чл. 43, ал. 4 от ЗАНН, което жалбоподателят не оспорва, че не е сторил. Извършени са посещения на адреса, за което са съставени протоколи. Действително в протоколи от 14.04.2022 г. и от 26.04.2022 г. е посочено, че при посещение на адреса дружеството не е открито, като с Протокол № 63624/26.04.2022 г. на инспектори по приходите при ТД на НАП – Варна производството е спряно. Законосъобразно е прието от съда, че е следвало в протоколите да се посочи, час на посещение на адреса на дружеството, за преценка доколко адекватна е била проверката на адреса, с оглед изискванията на Кодекса на труда, касаещи работното време.

Съдът намира, че по делото не са събрани достатъчно доказателства, които да обосноват законосъобразност на допуснатото с Протокол № 63624/26.04.2022 г. на инспектори по приходите, спиране на производството по реда на чл.43, ал.6 ЗАНН. Посочената разпоредба предвижда възможност производството да бъде спряно след извършване на щателно издирване, в случаите когато нарушителят не може да бъде намерен. Същевременно в закона не се съдържа легална дефиниция на понятието „щателно издирване“, поради което на основание чл. 84 от ЗАНН следва да се приложи даденото в константната и непротиворечива съдебна практика на Върховния съд и впоследствие на ВКС тълкуване на понятието във връзка с чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК. Според посочената съдебната практика „щателно издирване“ представлява издирвателна дейност, съставена от целенасочени, последователни, систематични и активни действия, насочени към установяване точното местонахождение на издирваното лице по всички допустими от закона и фактически възможни начини, както и че тази активност следва да се осъществява продължителен период от време. В конкретния случай, единствените доказателства, въз основа на които е било спряно производството, са два протокола, съответно от 14.04.2022 г. и 26.04.2022 г., съставени от служители на НАП, в които е отразено, че лицето не е намерено на адреса, без да се сочат конкретни дати и часове, на които е било търсено. Липсват данни да е събрана информация за евентуална промяна на адреса и седалището на управление на дружеството, нито да са полагани каквито и да е други усилия за неговото издирване. Не е правен опит за установяване настоящ и постоянен адрес на представляващ дружеството. Поканите за явяване в ТД на НАП – Варна са изпращани, чрез пощенски оператор и са се върнали непотърсени, поради което също не изчерпват изискването за щателно издирване.

С оглед изложеното, съдът намира, че не са били налице предпоставките на чл.43, ал.6 от ЗАНН за спиране на производството. Същото е било незаконосъобразно спряно, при което липсват и данни кога точно е било възобновено - с оглед извършване на преценка за продължителността на периода, през който е било спряно и изключването му при изчисляване на срока по чл.34, ал.3 ЗАНН. Установяването на представител на дружеството, за да му се връчи АУАН е било предпоставка за възобновяване на производството, но такова не е направено. По тези съображения, извършеното спиране на производството не следва да бъде съобразявано. АУАН е съставен на 24.01.2022 г., поради което НП от 05.01.2023 г. е издадено след предвидения в чл.34, ал.3 ЗАНН срок /6 месеца от съставяне на АУАН/, поради което НП е незаконосъобразно.

Предвид изложеното, съдът намира, че наведените в жалбата касационни основания не са налице, поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а решението на районния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Ответникът е претендирал за присъждане на възнаграждение за адвокат. Представено е договор за правна защита и съдействие от 01.06.2023 г. сключен между „Б. 1248“ ЕООД и адв. Н.Ч., съгласно който е договорено и платено възнаграждение в размер на 500 лева. От жалбоподателя не е направено възражение за прекомерност на стореното възнаграждение, поради което съдът не следва да го намалява, съобразно чл. 63д, ал.2 от АПК. Предвид изхода на спора, на основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от АПК в полза на „Б. 1248“ ЕООД следва да се присъди сумата от 500 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 729/12.05.2023 г., постановено по АНД № 20233110200620/2023 г. по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА Териториална дирекция на Национална агенция за приходите да заплати в полза на „Б. 1248“ ЕООД, ЕИК *** сумата от 500 /петстотин/ лева.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: