№ 2080
гр. София, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20211110213339 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д.Ж. Г. против издадено срещу него наказателно
постановление № 21-4332-010404/26.05.2021г. от Д.Д.Д, в качеството й на началник
Сектор към СДВР - Отдел „ПП” при СДВР, с което за нарушения на чл.20, ал.2 от
ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на
200.00 /двеста/ лева, на осн.чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от името на надлежна
активно процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес да обжалва НП,
поради което е допустима.
В жалбата се поддържа, че обжалваното НП е незаконосъобразно, необосновано
и постановено в нарушение на административно- производствените правила. Основно
се оспорва като невярна и неотговаряща на обективната действителност фактическата
обстановка, описана в АУАН и НП. Счита се, че с оглед на описаната невярна
фактическа обстановка са изведени и погрешни правни изводи за виновно поведение
на жалбоподателя, което да е било в пряка причинно-следствена връзка с
реализиралото се ПТП. Поддържа се, че управлявайки мотор марка
***************** в най-лява пътна лента, жалбоподателят не се е движел с
несъобразена скорост, а със сравнително ниска такава – около 40 км./ч., като
намиращият се в средна пътна лента автомобил - бял джип марка *************
1
абсолютно неправомерно и без да подаде светлинен сигнал /мигач/ или какъвто и да
било друг знак или сигнал, изключително бързо е навлязъл в лявото платно по което се
движел жалбоподателят. По този начин го засякъл и преградил пътя му на движение, в
резултат на което жалбоподателят не е имал достатъчно време за реакция за да спре и
се е блъснал в джипа. С оглед на така изложената фактическа обстановка се поддържа,
че причина за настъпилото ПТП е виновното поведение на водача на джипа, а не на
жалбоподателя. Сочи се, че още при предявяване на АУАН, жалбоподателят е изложил
тези свои възражения и е направил искане да се прегледат записите от камерите,
намиращи се на местопроизшествието, за да се изясни действителната фактическа
обстановка. С тези съображения се моли за отмяна на обжалваното НП.
В съдебно заседание, въззиваемата страна - редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и дава подробни обяснения,
в които описва обстоятелствата, при които е настъпило процесното ПТП. Поддържа
изложената в жалбата фактическа обстановка по реализиране на произшествието.
Лично и чрез процесуалния си представител – адв. С. от САК, моли за отмяна на
обжалваното НП, като необосновано и неправилно.
Въз основа на събраните доказателства в хода на съдебното следствие,
настоящият състав на СРС прие за установена следната фактическа обстановка:
На 13.05.2021 г., около 11:00 часа, свидетелката Т.В. Р. управлявала автомобил -
бял джип марка ************* и се движела в гр. *************** с посока на
движение от бул. Вардар към бул. К. В., като спряла на червен светофар в района
срещу Кино Арена. Намирала се на средна лента. След като светофарът светнал зелено,
автомобилите преди нея не са тръгнали, поради неизяснени обстоятелства, поради
което св. Р., която била с 3-ти или 4-ти автомобил в колоната, решила да премине в
крайна лява лента, по която нямало спрели моторни превозни средства, за да се
придвижи напред. Без да се огледа достатъчно и без да подаде мигач, предприела
навлизане в съседна лява пътна лента, по която се движел жалб. Д.Ж. Г., управлявайки
мотор марка *****************. След като възприел предприетата маневра от водача
на джипа, жалб. Г. се опитал да спре, като веднага натиснал спирачки, но не успял и се
блъснал в задна лява част на джипа и паднал от мотора. След самото ПТП св. Р.
веднага спряла управлявания от нея автомобил, като към този момент същият се
намирал точно върху разделителната линия между крайна лява и средна пътна лента.
На място на ПТП пристигнала линейка, с която жалб. Г. бил откаран в Болница
Пирогов, като след като бил прегледан, от него са били снети писмени сведения по
случая. Такива са били снети и от другия участник в ПТП – св. Р.. Доверявайки се
изцяло на сведенията, дадени от св. Р., актосъставителят Ю.Т е приел, че причина за
настъпилото ПТП е виновното поведение на водача на мотора – жалб. Г., който поради
2
движение с несъобразена с интензивността на движението скорост е реализирал
процесното ПТП, като „самокатастрофира, като пада на пътното платно. След което
мотоциклета се удря в спрелия пред него на пътното платно лек автомобил
*************.“ За така описаното деяние, квалифицирайки го като нарушение на
чл.20, ал.2 от ЗДвП е съставил срещу жалб. Г. АУАН №415172/13.05.2021 г. При
предявяване на АУАН жалб.Г. е вписал възраженията си в него, а имено че описаното
в акта не е вярно, че той се е движел със съобразена скорост, както и че виновен за
ПТП е водача на засеклия го автомобил. Направил е искане да бъдат иззети записите от
камерите. За същото ПТП е съставен АУАН № 415173/13.05.2021 г. и на св. Р., за това,
че с поведението си е поставила в опасност живота и здравето на движещия се зад нея
мотоциклет **********, който катастрофира зад нея на платното за движение –
квалифицирано като нарушение на чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП. Този акт е предявен на св. Р.,
която в графата за възражения вписала „вярно“.
По доказателствата:
Гореописаната фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
обясненията на жалб. Г., показанията на св. Р. /частично/, писмените и веществени
доказателства по делото: протокол за ПТП и скица към него, писмо от зам. директора
на СДВР с рег. №073000-59192/12.10.2021 г. /л.32 от делото/, писмо с рег. №4333200-
121552/24.11.2021 г. на ВПД началник на ОПП-СДВР; снимки на разположението на
лек автомобил ************* и мотоциклет **********, непосредствено след
процесното ПТП, които не са оспорени от страните, както и от св. Р., на която са
предявени /поставени в плик, обособен като л.46 от делото/; АУАН и НП, издадени
срещу св. Т. Р..
Съдът не се довери на показанията на св. Т. Р. в частта на описанието на
механизма на настъпване на произшествието, като прие показанията й в тази част за
изключително противоречиви, объркани и непоследователни, с оглед на което ги
изключи от доказатлествената съвкупност, като съображенията за това са следните:
Описвайки обстоятелствата по реализиране на процесното ПТП, непосредствено
след реализиране на същото в попълнени от нея писмени сведения св. Р. е посочила, че
на светофара пред нея е имало ПТП в средна лента и за да ги заобиколи е минала в лява
лента, когато чула спирачки зад себе си, непосредствено след което е последвал удар.
Когато е слязла от автомобила е видяла, че е паднал моторист, който след падането се е
ударил в задната лява част на бронята на управлявания от нея автомобил.
В показанията си, дадени пред настоящия съдебен състав в съдебно заседание,
проведено на 09.11.2021 г., описвайки същото деяние, казва, че на светофара на кино
Арена е спряла на червен светофар, като се движена в средна лента. Пред нея е имало 3
автомобила. Като светнал зелен сигнал, първият от тях не е тръгнал, след което зад
себе си е усетила удар, както е била спряла в средна лента. Като отворила вратата на
3
автомобила си видяла мотор, който бил от лявата страна, а жалбоподателят е бил
паднал на земята. Посочва, че преди удара е видяла самия моторист, като й направило
впечатление, че той карал бързо.
След предявяване на снимките, представени от адв. С., на които се вижда
разположението върху пътното платно на двете МПС, участници в ПТП, св. Р. е
изключително объркана, тъй като на тях се вижда нейният автомобил, който е спрял
точно върху разделителната линия между средна и лява пътна лента и не можа да даде
логичен отговор относно причината за това, след като твърди, че през цялото време
преди, по време и след ПТП е била спряла в средата на средна пътна лента.
При така проследената хронология в показанията на св. Р. ясно личи липсата на
обективност и правдоподобност в нейните показания в частта относно механизма на
ПТП, както и стремежът й да опише фактическа обстановка, която оневинява самата
нея, в качеството на участник в процесното ПТП. В показанията си пред съда тя
твърди, че преди ПТП е била спряла в средна лента, а в обяснението си преди
съставяне на АУАН е посочила, че към момента на ПТП автомобилът е бил в
движение, като тя е била предприела маневра за преминаване в съседна пътна лента –
„заобикаляне“ /по нейни думи, в обясненията от 13.05.2021 г./ По отношение на този
факт, от скицата към протокола за ПТП и снимките, представени от адв. С. се
установява, че автомобилът на св. Р. непосредствено след ПТП е бил разположен
точно върху разделителната линия между средна и лява пътна лента. Следователно, не
са верни нейните показния в частта, в която твърди, че по време на ПТП е била спряла
в средна лента. Логично и правдоподобно е с оглед местоположението на автомобила
между двете пътни ленти, процесното ПТП да е настъпило именно по начина, описан
от жалб. Г., като именно това е поддържала в обясненията си преди съставяне на
АУАН и св. Р. /в обясненията си от 13.05.2021 г./, а именно, че ПТП е станало в
момент, в който тя е предприела навлизане от средна в лява лента, т.е. управляванията
от нея автомобил не бил в покой, а е бил в движение, тъй като тя е предприела маневра
за преминаване от средна в лява пътна лента.
От една страна, св. Р. поддържа, че била много изненадана и уплашена след като
чула удара зад себе си, а от друга – че преди това е видяла мотоциклетиста, а дори и
това, че той се е движел бързо. Това са взаимно изключващи се твърдения, поради
което отново водят до извод за необективност и неправдоподобност на изложените от
св. Р. факти относно механизма на реализиране на процесното ПТП.
Всички тези противоречия в показанията на тази свидетелка дадоха основание
на съда да изключи нейните показания от доказателствената съвкупност, в частта, в
която описва механизма на ПТП, доколкото съзря в тях явен стремеж за изопачаване на
действителната фактическа обстановка, представяйки я като такава, изключваща
нейно виновно поведение за реализиране на процесното ПТП.
4
От друга страна, видно от факта, че е съставен АУАН и на св. Р. и от
нарушението, за което е ангажирана отговорността й, се налага извод за това, че и
органите на ОПП-СДВР не са били убедени в извода си относно това кой от двамата
участници е виновен за произшествието. От една страна са съставили АУАН на жалб.
Г. за това, че се е движел с несъобразена скорост, поради което самокатастрофирал /без
да е ясно в какво е самокатастрофирал и как/, след което мотоциклетът се бил ударил в
автомобила, управляван от св. Р., който е бил спрял на пътното платно, а от друга
страна е съставен АУАН на св. Р. за това, че с поведението си /без да е посочено
конкретно с кое свое поведение/ е поставила в опасност живота и здравето на
движещия се зад нея мотоциклетист, който самокатастрофирал зад нея на платното за
движение. И по двата акта са издадени НП, при което положение не става ясно каква
именно е волята на актосъставителя и АНО относно това чие поведение приемат, че е в
пряка причинно -следствено връзка с настъпилото ПТП или кой от двамата водачи с
виновното си поведени е станал причина за настъпване на това ПТП.
Доколкото обясненията на жалб. Г. изцяло се подкрепят от събраната по делото
доказателствена съвкупност - скица към протокол за ПТП и снимки, представени от
адв. С., както и частично от обясненията на св. Р., с изключение на механизма на ПТП,
съдът счете, че няма основания да не ги кредитира с доверие, макар и същите да са
дадени от лице, което е заинтересовано от изхода на делото. Съдът няма основания да
се съмнява в обективността и достоверността на обясненията на жалб. Г., доколкото в
хода на производството не са събрани доказателства, които да опровергават
изложените от него факти, с изключение на частта от показанията на св. Р. досежно
механизма на реализиране на ПТП, които съдът обосновано не кредитира с доверие.
Освен това, жалбоподателят е бил лишен от възможността да докаже твърденията си,
чрез изискване и преглеждане на записите от камерите, намиращи се на мястото на
произшествието само и единствено поради бездействието на служителите на ОПП-
СДВР, които въпреки направените възражения в АУАН и въпреки направеното искане
за преглед на записа от камерите не са проявили активност за несъмнено изясняване на
фактическата обстановка. В хода на съдебното следствие, това беше невъзможно,
предвид факта, че записите вече не се съхраняват поради изтичване на предвидения за
това срок, видно от писмата от СДВР и Столична община.
При така установената фактическа обстановка, според настоящия състав на СРС
се налагат следните правни изводи:
По делото липсват каквито и да е обективни данни за скоростта, с която се е
движел мотоциклетът, управляван от жалб. Г.. Следователно, в случая, деянието е
квалифицирано като нарушение на скоростния режим, а именно управление на МПС
със скорост несъобразена с интензивността на движението, при липса на каквито и да е
обективни данни за скоростта, с която жалбоподателят е управлявал. Такива данни се
5
съдържат само и единствено в неговите обяснения и в попълнената от него декларация,
като той поддържа, че се е движел с около 40 км./ч., която е в рамките на позволената в
населено място в процесния пътен участък и липсват каквито и да е твърдения за това,
каква според АНО е съобразената скорост в конкретния случай и при конкретната
интензивност на движението, при която не би настъпило процесното ПТП. При това
положение и при липса на каквито и да е обективни данни за това, че процесното ПТП
е настъпило именно в резултат на нарушение на скоростния режим, се явява
необоснован изводът на актосъставителя и АНО, че същото е настъпило именно в
резултат на допуснато нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП, а не поради
друга причина.
Предвид на така изложеното, съдът намира, че обжалваното НП подлежи на
отмяна, като необосновано и недоказано.
От друга стана, въз основа на приетата за установена фактическа обстановка в
конкретния случай, съдът намира, че пряка и непосредствена причина за настъпване на
процесното ПТП е било виновното поведение на св. Р., която в нарушение на
разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДвП е предприела маневра, свързана с преминаване в
съседна пътна лента, като преди да започне маневрата, не се е убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след нея, но в пътната
лента в която иска да премине /особено след като твърди, че е видяла мотоциклета зад
нея и е възприела по нейни дума, че се движи бързо/. Предприела е извършване на
маневрата, свързана с навлизане в съседна пътна лента, без да се съобрази с
положението, посоката и скоростта на движение на мотоциклета, управляван от жалб.
Г.. Именно това нейно поведение е станало причина за реализиране на процесното
ПТП, доколкото с каквато и скорост да се е движел Г., ако св. Р. беше предприела
маневрата свързана с преминаване в съседна пътна лента, съобразявайки правилото на
чл.25, ал.1 от ЗДвП, процесното ПТП не би се реализирало. Именно това обосновава
пряката причинно-следствена връзка между виновното поведение на св. Р. и
настъпилото ПТП, при което е пострадал жалб. Г.. Но неправилно възприетата от
актосъставителя фактическа обстановка, доверявайки се само и единствено и изцяло на
обясненията на св. Р. е довела и до неправилно ангажиране на отговорността на жалб.
Г. за реализиралото се ПТП. С оглед на това, наказателното постановление, с което той
е санкциониран следва да бъде отменено, поради неправилно приложение на
материалния закон.
Само за пълнота, и при изпълнение на служебното си задължение да провери
изцяло законосъобразността на обжалваното НП, настоящият съдебен състав установи,
че същото, както и АУАН, въз основа на който е издадено, са издадени от
компетентни органи, съгласно представената по делото Заповед №8121з-
515/14.05.2018 г., издадена на осн. чл.186 и чл.189, ал.1 и ал.12 от ЗДвП и
6
представената Заповед №8121К-13318/23.10.2021 г. за преназначаване на Даниела
Дескова на длъжност началник на 03 сектор „Административно обслужване“ към
ОПП-СДВР /с право да издава НП, съгласно т.2.6 от посочената заповед/ и в рамките
на законоустановените давностни срокове по чл. 34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.
При извършената служебна проверка на законосъобразността на издаденото НП,
настоящият съдебен състав констатира, че същото е издадено при спазване на
изискванията на процесуалния закон – АУАН и НП съдържат всички реквизити по
чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Същите обаче се явяват необосновани, доколкото направените
в тях правни изводи за извършено от страна на жалбоподателя нарушение на
разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, което да се намира в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилото ПТП, не са подкрепени с каквито и да е категорични
доказателства, поради съображенията подробно изложени по-горе.
При това положение, след като извършването на нарушението, посочено в
АУАН и НП от лицето посочено в тях, не е доказано по един категоричен и несъмнен
начин, последица от това е отмяната на обжалваното НП, като неправилно или
издадено при неправилно приложение на материалния закон.
При този изход на делото и на осн. чл.143, ал.1 АПК, вр. чл.63д, ал.1 ЗАНН
правото за разноски се поражда за жалбоподателя, като с оглед на направеното
своевременно искане за присъждане на такива в хода на съдебните прения от адв. С.,
органът издал акта, който подлежи на отмяна следва да бъде осъден да заплати на
жалб. Г. направените от него разноски в производството за адвокатско възнаграждение
в размер на 400,00 лева, съгласно представения договор за правна защита и съдействие,
с изрично отбелязване в договора, че сумата е заплатена в брой.
Според легалното определение на § 1, т. 6 от ДР на АПК "Поемане на разноски
от административен орган" е поемане на разноските от юридическото лице, в
структурата на което е административният орган, следователно разноските следва да се
възложат на СДВР.
Мотивиран от изложените фактически и правни съображения и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-010404/26.05.2021г., издадено
от Д.Д.Д, в качеството й на началник Сектор към СДВР - Отдел „ПП” при СДВР, с
което за нарушения на чл.20, ал.2 от ЗДвП, на Д.Ж. Г., с ЕГН: ********** е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 200.00 /двеста/ лева, на осн.чл.179,
ал.2, пр.1 от ЗДвП, като неправилно.
7
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Д.Ж. Г., с
ЕГН: ********** направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 400.00 /четиристотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд, град
София, в 14-дневен срок от съобщаване на страните за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8