Определение по дело №608/2019 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 508
Дата: 10 юни 2019 г. (в сила от 29 юни 2019 г.)
Съдия: Сона Вахе Гарабедян
Дело: 20193130100608
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 май 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№…….

 

10.06.2019 г., гр. Провадия

 

ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III състав, в закрито заседание на десети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН 

 

        като разгледа гражданско дело № 608/2019 г., намира за установено следното:

        Производството е по реда на чл. 232 от ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, чрез адвокат В. Г., срещу А.В.Д., ЕГН **********, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване следните искове:

            - иск по чл. 422 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът има спрямо ответника вземане в размер на 280.46лева за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен № ***за периода от 10.04.2017 г. до 09.09.2017 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК до окончателното плащане на сумата и

            - иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 419.79лева, представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 11.05.2017 г. за устройство Samsung модел Galaxy 17 2016 Black, взето във връзка с мобилен № 0898/846189 за периода след м. 09.2017 г. до м. 04.2019 г. с абонатен № *********.

С определение № 413/16.05.2019 г., постановено по настоящото дело,  е обявена за влязла в сила заповед № 20/23.01.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 46/2019 г. по описа на Районен съд - Провадия, издадена в полза на „Теленор България” ЕАД, ЕИК ********* против А.В.Д., ЕГН **********. Със същото определение е върната като недопустима исковата молба, подадена от „Теленор България” ЕАД против А.В.Д. в частта, с която е предявен иск по чл. 422 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът има спрямо ответника вземане в размер на 280.46лева за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен № ***за периода от 10.04.2017 г. до 09.09.2017 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК до окончателното плащане на сумата и производството по гр. д. № 608/2019 г. е прекратено в тази част.

В срока за обжалване по делото е постъпила молба вх. № 3243/06.06.2019 г., подадена от „Теленор България” ЕАД, чрез адвокат В. Г., в която е заявено, че за ищеца е отпаднал правният интерес от поддържането на осъдителната претенция за дължими лизингови вноски, поради което същият оттегля предявения срещу ответника А.В.Д. осъдителен иск за сумата от 419.79лева – дължими лизингови вноски.

        От пълномощното, приложено на л. 7-8 от делото, както и от пълномощното, представено с молба вх. № 3243/06.06.2019 г. се установява, че адвокат Г. изрично е овластена да извършва разпоредителни действия с предмета на делото.

        Съобразявайки установеното, съдът счита, че са налице предпоставките по чл. 232 от ГПК и производството по делото следва  да бъде прекратено и в частта по предявения осъдителен иск, с което предметът на делото е напълно изчерпан.

        На основание чл. 77 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС - Провадия дължимата държавна такса в размер на 50.00лева за осъдителния иск.

        Мотивиран от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

        ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 608  по описа за 2019 г. на РС – Провадия изцяло поради оттегляне на осъдителния иск  от  ищеца, на основание чл. 232 от ГПК.

        ОСЪЖДА „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, да заплати по  сметка на Районен съд - Провадия сумата в размер на 50.00лева /петдесет лева/, представляваща дължима държавна такса по предявения осъдителен иск, на основание чл. 77 от ГПК.

         Определението за прекратяване на производството  подлежи на обжалване с частна жалба в  едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца пред ОС - Варна.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: