Р Е Ш Е Н И Е
№ 260072
гр. Пловдив, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ХV гр. състав, в закрито съдебно заседание на 27.04.2023г, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ХРИСТО ИВАНОВ
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 5862 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по реда на чл. 250 ГПК и по чл.247 ГПК.
Образувано по
молба на адв. Е.Т., процесуален представител на Н.К.П., ЕГН**********, с
която се иска съдът да се допълни
съдебно решение № 260393 от 05.07.2022г.
по отношение на предявените искове за извънреден труд.
Ответникът по
иска не изразява становище по молбата.
Съдът намира
следното:
С постановеното по делото решение съдът е осъдил „Лукойл България“ ЕООД, ЕИК:
********* да
заплати на ищеца Н.К.П., ЕГН: ********** сумата
размер на 79,19 лева,
представляваща възнаграждение за извънреден труд, положен в почивни дни през
месец октомври 2018 г. – правно основание чл. 150 КТ, вр. чл. 262 КТ, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 29.05.2020
г., до окончателното изплащане на сумата, както и 5) за заплащане обезщетение
за забава върху главницата от 79,19 лева, за
периода 01.11.2018 г. – 28.05.2020 г., а именно: сума в размер на 9.73 лева –
правно основание чл. 86 ал.1 ЗЗД; 6) за заплащане на сумата в размер на 69,84 лева,
представляваща възнаграждение за извънреден труд, положен в почивни дни през
месец ноември 2018 г. – правно основание чл. 150 КТ, вр. чл. 262 КТ, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда
– 29.05.2020 г., до окончателното изплащане на сумата, както и 7) за заплащане
на обезщетение за забава върху главницата от 69,84 лева, за периода 01.12.2018 г. –
28.05.2020 г., а именно: сума в размер на 17,60 лева – правно основание чл. 86 ал.1 ЗЗД.
В мотивите на решението си, съдът е приел, че исковете с правна квалификация
чл. 150 от КТ за основателни, като техният размер следва да бъде съобразен с
приетото по делото заключение на вещото лице. По делото е претендирано
заплащането на извънреден труд за месец октомври и месец ноември 2018 година,
за прием на течни горива и извършване на инкасо, като са претендирали отделно
незаплатените отработени часове за всяка една от извършваните дейности. По
делото са приети две експертизи, като първата е посочила броят на отработените
и не заплатен положен извънреден труд за прием на течни горива. В настоящия
случай, съдът в диспозитива е посочил единствено сумите, приети от първото
заключение на вещото лице, т. е. само за отработен и незаплатен извънреден труд
за прием на гориво, поради което диспозитивът следва да бъде допълнен. Освен това е допусната очевидна
фактическа грешка в диспозитива като“ за периода
01.12.2018 г. – 28.05.2020 г., а именно: сума в размер на 17,60 лева – правно
основание чл. 86 ал.1 ЗЗД“ следва да се чете „за периода месеците
октомври и ноември 2018г, а именно: сума в размер на 6,13 лева –
правно основание чл. 86 ал.1 ЗЗД. Поради горното диспозитива на Решението, касаещ осъдителния иск с правно
основание чл.150 КТ следва да бъде допълнен
по следния начин:
o за заплащане на положен
извънреден труд на 20.10.2018 г. в
размер на 28.80 лева;
·
за
заплащане на
обезщетението за забава за върху
главницата за 20.10.2018 г. за периода от Ol.ll.2018 година до датата на подаване на исковата молба - 29.05.2020 г. е в размер на 3.54 лева;
·
за
заплащане възнаграждение за на положен извънреден труд на 27.10.2018 г. е
2 часа, което е в размер на 28.80 лева;
·
за
заплащане на Обезщетението за забава за върху
главницата за 27.10.2018 г. за периода от 01.11.2018 година до датата на
подаване на исковата молба - 29.05.2020 г. е в размер на 3.54 лева;
·
за
заплащане на възнаграждение
за положен извънреден
труд на 03.11.2018 г. е 2 часа, което е в размер на 27.93 лева;
·
за заплащане на обезщетението за забава за върху
главницата за 03.11..2018 г. за периода от 01.12.2018 година до датата на
подаване на исковата молба - 29.05.2020 г. е в размер на 3.26 лева;
·
за
заплащане на възнаграждение за положен
извънреден труд на 10.11.2018 г. е 2 часа, което е в размер на 27.93 лева;
·
за
заплащане на
обезщетение за забава за върху главницата за 10.11.2018 г. за периода
от 01.12.2018 година до датата на подаване на исковата молба - 29.05.2020 г.ев размер на 3.26 лева.
както и да бъде допусната
поправка на очевидна фактическа грешка в горния смисъл .
По тези съображения, съдът:
Р Е Ш И:
ДОПЪЛВА РЕШЕНИЕ № 260393 от 05.07.2022г по гр.д. №
5862/2020г на РС – Пловдив, ХV гр.с., както следва:
ОСЪЖДА
„Лукойл България“ ЕООД, ЕИК:
********* да заплати на ищеца Н.К.П., ЕГН: ********** следните
суми:
·
за
заплащане на положен извънреден труд на
20.10.2018 г. в размер на 28.80 лева;
·
за
заплащане на
обезщетението за забава за върху
главницата за 20.10.2018 г. за периода от Ol.ll.2018 година до датата на подаване на исковата молба - 29.05.2020 г.
в размер на 3.54 лева;
·
за
заплащане възнаграждение за на положен извънреден труд на 27.10.2018
г. в размер на 28.80 лева;
·
за
заплащане на
обезщетението за забава за върху
главницата за 27.10.2018 г. за периода от 01.11.2018 година до датата на
подаване на исковата молба - 29.05.2020 г.
в размер на 3.54 лева;
·
за
заплащане на възнаграждение
за положен извънреден
труд на 03.11.2018 г. в размер на 27.93 лева;
·
за заплащане на обезщетението за забава за върху
главницата за 03.11..2018 г. за периода от 01.12.2018 година до датата на
подаване на исковата молба - 29.05.2020 г. е в размер на 3.26 лева;
за заплащане на възнаграждение за положен
извънреден труд на 10.11.2018 г. в размер на 27.93 лева;
·
за
заплащане на
обезщетение за забава за върху главницата за 10.11.2018 г. за периода
от 01.12.2018 година до датата на подаване на исковата молба - 29.05.2020 г.в размер на 3.26 лева.
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 260393 от 05.07.2022г по гр.д. № 5862/2020г на РС – Пловдив, ХV гр.с., като вместо “ за
периода 01.12.2018 г. – 28.05.2020 г., а именно: сума в размер на 17,60 лева – правно основание чл. 86 ал.1 ЗЗД“
следва да се чете „за периода месеците октомври и ноември 2018г, а именно: сума в размер на 6,13 лева – правно основание чл. 86 ал.1 ЗЗД“.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Вярно с
оригинала.
Е.К.