Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Ловеч, 22.02.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публичното заседание на двадесет и втори януари, през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА
при секретаря…………РУМЯНА БАЕВА….………………..……...и в присъствието на
прокурора ……………………..БОЙКО ВАСИЛЕВ………като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 1561 по описа за 2018год, за да се произнесе съобрази:
Иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Цена на иска:10 000лв.- неимуществени
вреди и 700.00 лв. – имуществени вреди.
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от А.Х.А. ***, чрез адв. Ст.Г. –ЛАК против ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с която са предявени искове с правно основание по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Ищецът излага в ИМ,
че на 30.04.2016 г. е участвал в пътно-транспортно произшествие, за което му
бил съставен Акт за установяване на административно нарушение за нарушение по
чл.29, ал.2 от ЗДвП. Въз основа на АУАН против ищеца било издадено Наказателно
постановление № 16-09-000358/10.05.2016 г. на Началник сектор „Пътна полиция”
ОД МВР – Ловеч, с което за извършеното нарушение му била наложена предвидената
в закона санкция. Посочва, че е обжалвал посоченото НПК, като било образувано
НАХД № 645/2016 г. по описа на Ловешки РС, който се произнесъл с Решение №
352/17.10.2016 г., с което отменил НП като незаконосъобразно. Изтъква, че
решението е влязло в сила на 19.12.2016 г. Наведени са твърдения, че с
Постановление от 27.05.2016 г. / № 955/2016 г./ РП – Ловеч е образувала
досъдебно производство № 387/2016 г. по описа на РУ МВР – Ловеч срещу
неизвестен деец за престъпление по чл.343, ал.1, б. „б” , предл.2 от НК и на
07.10.2016 г. ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем с постановление на
разследващ полицай при спазване на изискванията на чл.219 от НПК за
престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, предл.2 от НК. На 05.04.2017 г. РП – Ловеч внесла в Ловешки
РС обвинителен акт против ищеца за престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, предл.2
вр.чл.342, ал.3 от НК, въпреки че на 08.03.2017 г. при предявяване на
материалите по разследването ищецът направил искане за прекратяване на
наказателното производство, позовавайки се на ТР №3/2015 г. на ВКС вр. чл.4, §1
от Протокол №7 на ЕКПЧ. Сочи се, че към този момент към материалите по ДП бил
приложен препис от материалите по НАХД № 645/2016 г. по описа на ЛРС. В
исковата молба се твърди, че с Определение от 31.05.2017 г. ЛРС е прекратил
производството по образуваното НОХД № 311/2017 г., като се позовал на ТР
№3/2015 г. на ВКС вр.чл.4, § 1 от Протокол №7 на ЕКПЧ. След прекратяване на
наказателното производство Главният прокурор на РБ внесъл искане в Апелативен
съд – В.Търново за възобновяване на НОХД № 311/2017 г. по описа на ЛРС и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд,
което с Решение № 58/23.03.2018 г. по ВНОХД №555/2017 г. на ВтАС е било
оставено без уважение и е потвърдено определението на ЛРС по НОХД №311/
Ищецът счита, е описаното по-горе изцяло попада в хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, а именно: ищецът е бил обвинен в извършено престъпление по посоченото по-горе обвинение/изменяно и конкретизирано/, като наказателното производство е продължило, при положение, че е следвало да бъде прекратено, след като издаденото против него НП № 16.09-000358/10.05.2016 г. на Началник сектор „Пътна полиция”ОД МВР – Ловеч е било отменено с влязло в сила на 19.12.2016 г. Решение № 352/17.10.2016 г. по НАХД № 645/2016 г. на Ловешки РС, с което е било отменено същото като незаконосъобразно. Счита, че това е следвало да бъде извършено още а посочената дата, вместо и относно процесуално-следствените действия след нея да са продължили по описания начин, както и изложените последващи действия от страна на Прокуратурата на РБ.
Ищецът твърди, че в резултат на незаконните действия и актове от страна на Прокуратурата е претърпял и продължава да търпи имуществени и значителни неимуществени вреди, както и други тежки последица. Твърди се, че по време на проведеното наказателно и административно-наказателно производство е ангажирал адвокатска защита, като заплатил на представляващия то защитник общо 700 лв, които по своята същност представляват причинени имуществени вреди.
Посочва още, че
посочените фактически положения довели до сериозни, непоправими и необратими
негативни преживявания, които са сложили тежък отпечатък както върху личния
му живот, така и в семейния му кръг,
работа в професионалните среди и сред своите познати. Твърди, че към настоящия
момент все още изпитва несигурност за себе си, за работата си, за отношенията
си с близки и познати, тъй като живее с мисълта, че отново може да се случи
нещо, което отново да го върне в омагьосания „параграф
Ищецът счита, че проведеното против него наказателно производство е в пряка и непосредствена причинна връзка описаното в ИМ влошаване на душевното му състояние, както и до негативните преживявания, които предизвикало в него. Излага, че системността и цикличността на действията на прокуратурата е задълбочила в голяма степен негативните преживявания, моралните болки и страдания, които той преценява като причинени му неимуществени вреди, които оценява на сума в размер на 10 000лв.
МОЛИ съдът да постанови решение, с което да осъди, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България да заплати на ищеца сума в размер на 700.00 лв., произтичащи от заплащане на възнаграждения за адвокатска помощ, както следва: за защита по ДП № 387/2016 г. по описа на РУ МВР – Ловеч – 100 лв; за защита по НОХД № 311/2017 г. по описа на РС - Ловеч – 200 лв; за защита по ВНОХД № 555/2017 г. по описа на Апелативен съд – В.Търново – 200 лв. и за защита по КАНД № 131/2018 г. по описа на Административен съд – Ловеч – 200 лв, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, произтичащи от образуваното досъдебно производство, предявяване на обвинение на ищеца, като делото не е прекратено своевременно поради влязлото в сила на 19.12.2016 г. № Решение № 352/17.10.2016 г. по НАХД № 645/2016 г. на Ловешки РС, с което било отменено НП № 16-0906-000358/10.05.2016 г. на Началник сектор „Пътна полиция” ОД МВР – Ловеч като незаконосъобразно, като внесъл обвинителен акт в Ловешки РС против ищеца за престъпление по чл.343, ал.1, б, б”, предл.2 НК; внесъл искане за възобновяване на производството по НОХД № 311/2017 г. по описа на Ловешки РС пред Апелативен съд – Велико Търново; внесъл предложение в Административен съд – Ловеч за възобновяване на производството по НАХД № 654/2016 г. по описа на Ловешки РС и отмяна на посоченото НП и прекратяване на производството по делото – всичките все в нарушение на правилото ne bis in idem и в противоречие с чл.4, § 1 ОТ Протокол №7 към ЕКЗПЧОС, както и в ТР №3/2015 г. на ВКС на РБ, доразвито в ТР №4/2018 г. на ВКС на РБ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.05.2017 г. до окончателното й изплащане.
МОЛИ съдът да осъди Прокуратурата на Република България да заплати на ищеца сума в размер на 10 000.00 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на образуваното досъдебно производство, предявяване на обвинение на ищеца, като делото не е прекратено своевременно поради влязлото в сила на 19.12.2016 г. № Решение № 352/17.10.2016 г. по НАХД № 645/2016 г. на Ловешки РС, с което било отменено НП № 16-0906-000358/10.05.2016 г. на Началник сектор „Пътна полиция” ОД МВР – Ловеч като незаконосъобразно, като внесъл обвинителен акт в Ловешки РС против ищеца за престъпление по чл.343, ал.1, б, б”, предл.2 НК; внесъл искане за възобновяване на производството по НОХД № 311/2017 г. по описа на Ловешки РС пред Апелативен съд – Велико Търново; внесъл предложение в Административен съд – Ловеч за възобновяване на производството по НАХД № 654/2016 г. по описа на Ловешки РС и отмяна на посоченото НП и прекратяване на производството по делото – всичките все в нарушение на правилото ne bis in idem и в противоречие с чл.4, § 1 ОТ Протокол №7 към ЕКЗПЧОС, както и в ТР №3/2015 г. на ВКС на РБ, доразвито в ТР №4/2018 г. на ВКС на РБ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.05.2017 г. до окончателното й изплащане.
Претендирани са и съдебно-деловодни разноски по настоящето производство.
В законоустановения
едномесечен срок от връчване на исковата молба и приложенията към нея е
постъпил писмен отговор от ответника Прокуратурата на Република България, чрез
Бойко Василев – прокурор при РП – Ловеч. Оспорва изцяло, по основание и размер,
исковите претенции. Изтъква, че ищецът не
е депозирал с исковата си молба никакви доказателства за постановените съдебни
актове в процесните административнонаказателно и наказателно производство.
Излага, че прекратяването на НОХД № 311/
Ищецът А.Х.А. взема лично участие в процеса, като се представлява и от договорно упълномощен процесуален представител - адв. С.Г.. Поддържа предявените искове и моли същите да бъдат уважени в пълния претендиран размер. Подробни фактически и правни доводи са развити в представени писмени бележки.
Ответникът – Прокуратурата на РБ, представлявана от прокурор при Районна прокуратура-Ловеч моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.
Съдът като съобрази становището на страните, както и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
По делото не е
спорно, че на 30.04.2016 г. ищецът е участвал в ПТП, във връзка с което бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение № 364529/ 30.04.2016
г., за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, за това, че на 30.04.2016 г. около
10,35 часа на път № 3505, при км 2+800, посока на движение гр.Априлци, като
водач н МПС – лек автомобил „Ауди
Въз основа на съставения срещу ищеца АУАН № 364529/30.04.2016 г било издадено Наказателно постановление № 16-09-000358/10.05.2016 г. на Началник сектор „Пътна полиция” при ОД МВР – Ловеч, с което за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.63 от ЗАНН и чл.179 ал.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 120.00 лв.
На 30.05.2016 г. ищецът А.Х.А. е обжалвал посоченото Наказателно постановление, като въз основа на жалбата е било образувано НАХД № 645/2016 г. по описа на Районен съд – гр.Ловеч.
С Решение № 352 от 16.11.2016 г., постановено по НАХД №645/2016 г. съдът е отменил НП №16-09-000358/10.05.2016 г. на Началник сектор „Пътна полиция” при ОД МВР – Ловеч, с което на ищеца е наложено административно наказание на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП – глоба в размер на 120 лв, за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, като незаконосъобразно. В мотивите на решението съдът е приел, че наказателното постановление е издадено в нарушение на процесуалните правила, тъй като липсва точно посочване на цифровата квалификация на приложимата санкционна норма. Решението не е обжалвано и е добило законна сила на 19.12.2016 г.
Междувременно във връзка със същото ПТП, с Постановление от 27.05.2016 г. на прокурор при Районна прокуратура – гр.Ловеч по преп.№ 955/2016 г. е образувано досъдебно производство № 387/2016 г. по описа на РУ МВР – Ловеч срещу неизвестен извършител, за това, че на 30.04.2016 г., около 10,35 часа на път 3505 при км.2+800, землище на с.К.Л., при управление на МПС, нарушил правилата за движение и причинил по непредпазливост следна телесна повреда – трайно затрудняване движението на снагата, поради счупване на гръдна кост на В.Д.М.В.Т.
С постановление за привличане на обвиняем от 07.10.2016 г. по ДП № 387/2016 г. по описа на РУ – Ловеч ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, пр.2 от НК. С последващо постановление на разследващия полицай от 13.02.2017 г. обвинението е било изменено.
От материалите на ДП №387/2016 г. по описа на РУ – Ловеч е видно, че на 08.03.2017 г. при предявяване на разследването ищецът А. е направил искане за прекратяване на производството по делото, като се съобрази задължителната съдебна практика - ТР №3/2015 г. на ОСНК на ВКС с оглед приключилото с влязъл в сила съдебен акт по НАХД № 645/2016 г. по описа на ЛРС, отнасящо се до същото деяние.
Установява се, че
на 05.04.2017 г. Районна прокуратура – Ловеч е внесла обвинителен акт, с който
на ищеца А.А. е повдигнато обвинение, за това, че на 30.04.2016 г., около 10,35
часа, на републикански път ІІІ-3505, „Казачево – Стефаново”, при км.2+800,
землище на с.К.Л., при управление на собствено МПС – л.а. марка „Ауди А
Въз основа на внесения обвинителен акт пред РС – Ловеч е било образувано НОХД № 311/2017 г. по описа на съда. С протоколно определение № 394 от 31.05.2017 г., постановено по НОХД № 311/2017 г. РС - Ловеч е прекратил наказателното производство по НОХД № 311/2017 г. по описа на съда срещу подсъдимия А.Х.А. на основание чл.289, ал.1 вр.чл.24, ал.1, т.6 от НПК и чл.4, §1 от Протокол № 7 на ЕКПЧ. Съдът е изложил мотиви, че наказателното производство е за същото деяние, за което по отношение на А. е било проведено и приключило с влязъл в сила съдебен акт административнонаказателно производство с характер на наказателно производство по смисъла на ЕКПЧ. Така постановеното определение не е било обжалвано или протестирано и е влязло в законна сила на 16.06.2017 г.
След прекратяване
на наказателното производство Главният прокурор на Р България е внесъл искане
за възобновяване на наказателно дело с вх.№ 10576/ 23.11.2017 г., въз основа на
което пред Апелативен съд – Велико Търново е образувано КНД №555/
От приложеното КАД № 131/2018 г. по описа на Административен съд – Ловеч се установява, че същото е образувано на 10.05.2018 г. по внесено предложение от Районна прокуратура – Ловеч с искане за възобновяване на административно наказателното производство по НАХД № 645/2016 г. по описа на РС – Ловеч. По делото е постановено решение № 130 от 09.06.2018 г., с което съдът е отхвърлил предложението на прокурора при РП – Ловеч да възобнови административнонаказателното производство по НАХД № 645/2016 г. на РС – Ловеч, с отмяна на влязло в сила на 19.12.2016 г. Решение № 352/16.11.2016 г. по същото, с което е отменено като незаконосъобразно НП № 16-0906-000358 от 10.05.2016 г. на Началник сектор „Пътна полиция” към ОД МВР – Ловеч, и да прекрати производството, на основание чл.72, ал.1, предл.2-ро вр.чл.70, б.”д” от ЗАНН, като неоснователно. Решението на Административен съд –Ловеч е окончателно и е влязло в сила на 09.06.2018 г.
Ищецът поддържа твърдения, че в резултат описаните по-горе действия на прокуратурата, които според него са незаконни, е претърпял и продължава да търпи имуществени и значителни неимуществени вреди.
От приобщените по
делото доказателства е видно, че по Досъдебно производство № 387/2016 г. по
описа на РУ МВР – Ловеч е приложен Договор за правна защита и съдействие от 07.11.2016 г., сключен
между ищеца А.А. и адвокат С.Г. с предмет: защита по ДП и договорено и
заплатено в брой възнаграждение в размер на 200.00 лв/ л.100 от ДП./ Въз основа
на приложеното към досъдебното производство пълномощно адв.Г. е осъществявал
процесуално представителство и по образуваното съдебно производство – НОХД
№311/2017 г. по описа на РС – Ловеч. Установява се, че ищецът е ангажирал
адвокатска защита и по административнонаказателното производство, по което също
е бил представляван от адв. Ст.Г., при уговорено и платено в брой
възнаграждение в размер на 100.00лв., съгласно Договор за правна защита и
съдействие от 01.07.2016 г. / л.13 от
НАХД № 645/2016 г. по описа на ЛРС/. Разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 200.00 лв. са сторени от ищеца и по в производството пред Апелативен
съд – Велико Търново, образувано по искане на Главния прокурор за възобновяване
на наказателното дело, което се установява от приложения към КНД №555/2017 г. Договор за правна
защита и съдействие от 16.01.2018 г./ л.25 от делото/. В същия размер –
200.00лв. е заплатеното от ищеца възнаграждение за адвокатска защита по КАНД №
131/2018 г. по описа на Административен съд – Ловеч, съгласно приложения към посоченото
дело Договор за правна защита и съдействие от 05.06.
За обосноваване на претенцията за неимуществени вреди ищецът е ангажирал гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите: П.С.И.Г.С.И.К.Г.А.
Св. П.И.познава
ищеца А.А. откакто сестра му съжителства с брата на ищеца. Излага, че се виждат
често, като е запознат със станалата катастрофа през
От показанията на св. Г.И.се установява, че познава ищеца А.А. от 7-8 години, тъй като съжителства с неговия брат и с ищеца живеят в общо домакинство. Твърди, че преди катастрофата А. бил жизнерадостен човек, общителен, имал много приятели и всички го търсели. Работел в М.С., с място на работа в Т., справял се с работата и бил много стриктен. На свидетелката е известно, че във връзка с катастрофата са били заведени три дела срещу ищеца, които много се отразили на неговото поведение и характер. След ПТП-то станал агресивен, потиснат, стресиран, избухлив без причина.Говорел постоянно за делата, по които имал качеството обвиняем. Твърди, че това рефлектирало върху работата му. Пред нея ищецът споделял, че вече не се справя толкова добре, както преди, че е по – разсеян, имал е съмнения да не загуби работата си, за която толкова години е учил и искал да работи. Свидетелката е запозната, че всички дела били в полза на ищеца, но за всичките се притеснявал, че може да приключат лошо за него и поради това може да загуби работата си. Според св.И. при ищеца все още не се е възстановил предишния му начин на живот, тъй като все още има опасения и страхове.
Св.К.А.е дала показания, че познава ищеца от както се е родил, тъй като са съседи с родния дом на майка му и приятелски семейства с родителите му. Ищецът често посещавал баба си и дядо си, които живеят в съседство с нейния дом. Твърди, че преди катастрофата А. бил изключително позитивен, много жизнерадостен и ученолюбив, контактен, като подчертава, че от всички деца в цялата им компания той е най-социално ангажиран. Твърди, че както той, така и родителите му преживяли изключително тежко катастрофата.След образуваното дело от прокуратурата, въпреки че било отменено Наказателното постановление, ищецът „ни приемаше, ни предаваше, просто не очакваше такова нещо”. Сочи, че това му се отразило много зле в личен и емоционален план, затворил се много, станал неспокоен, изпаднал в депресивно състояние, разделил се с приятелката си. От майката узнала, че нещата станали още по-зле, тъй като делата вече станали четири – пред РС, Адм.съд, Апелативен съд – В Търново. Твърди, че е наясно с делата, тъй като майката на ищеца й е предоставяла част от материалите по делата, за да се запознае. Известно й е, че като краен резултат делата приключили с раздаване на справедливост от Административния съд, който разглеждал последното дело. Св.А. споделя, че А. бил тотално смазан, когато прокуратурата поискала възобновяване на наказателното дело пред Апелативния съд – В.Търново. Изтъква, че ищецът осъществявал изключително отговорна държавна работа в митницата и водените дела му попречили да работи нормално и да се концентрира в работата си. Твърди, че до този момент никога не е виждала както него, така и родителите му в такова състояние. По нейно виждане, след приключването на делата все още не е настъпила обратна промяна. Забелязала, че ищецът е малко по-добре, но смята, че му трябва още време, тъй като „едно такова нещо остава дълготрайна следа в психиката на един такъв порядъчен и млад човек.”
Така депозираните показания, макар и със степен на заинтересованост в аспект на разпоредбата на чл.172 от ГПК, съдът намира за добросъвестни. Независимо от обстоятелството, че разпитаните свидетели поддържат близки отношения с ищеца, те имат непосредствени впечатления, последователни са и показанията им съответстват на приетите за установени от съда обстоятелства.
На основание чл.195 от ГПК, по искане на ищеца по делото е допусната и изслушана съдебно-психологична експертиза, която е дала заключение по поставените й задачи. От заключението на експертизата се установява, че по време на наказателното производство ищецът става тревожен, нерешителен. Трудно се съсредоточава, трудно взема решения, губи съня си. Изпитва чувство на безпокойство и раздразнителност. Изпитва чувство на страх от загубата на работата си, което ще доведе до промяна в социалния му статус, с който има високо ниво на идентификация. Според вещото лице, процесните стресогенни събития, въпреки тяхната значимост като такива и техният социален отзвук не са довели до трайни промени в психологическото състояние на ищеца А.А.. Реалното чувство на преживяване на тревожност и безпокойство, нарушение на съня, загуба на интереси и подтиснато настроение е породено от факта, че лицето е поставено в нова за него пораждаща стрес ситуация, нарушаваща обичайното му функциониране. Посочено е, че тревожността, когато не е свързана с телесни симптоми може да се приеме като по-лека форма на тревожност. Придружаването на тревожността със стягане в сърцето, сърцебиене или задух и при рязко интензифициране на симптомите може да се развие в панически пристъп, но поради липсата на съответни медицински документи, експертизата не може да се произнесе относно развитието на такъв пристъп.Съгласно заключението, от проведеното интервю и свидетелските показания става ясно, че при А. се проявяват признаците на клиничната депресия: продължително тъжно, тревожно или „празно” настроение; усещане за безнадеждност и песимизъм; загуба на интерес или удоволствие от любими хобита и дейности; намалена енергия, умора или усещане за цялостно „забавяне”; трудно съсредоточаване, помнене или вземане на решения; безсъние; безпокойство и раздразнителност. Посочено е, че основният страх на ищеца бил, че може да загуби работата си, като симптомите се проявяват след като е привлечен в качеството си на обвиняем. Експертът счита, че промяната в психичното състояние на ищеца е в причинна връзка с наказателното производство. Това се отразило на начина му на живот и взаимоотношенията му към семейството, неговите близки и колеги, а така също и на неговата работоспособност. Наблюдават се намалена енергия, умора, трудности при съсредоточаване, както и нерешителност при вземане на решения. Всичко това води до слаба концентрация, непродуктивност и влошаване на качеството на крайния резултат. Трудностите при изпълнение на служебните задължения внасят допълнително напрежение в живота на ищеца, който до момента е давал висока оценка за професионалните си качества и споделя, че се ползва с изключително висок авторитет в професионалните си среди.
При устното депозиране на заключението вещото лице пояснява, че едно психично заболяване като тревожност, което се задълбочава, е свързано и с много соматични оплаквания – сърцебиене, треперене, разстройство с теглото, но в конкретния казус няма доказателства за такива телесни симптоми вследствие преживения стрес, поради което няма основание да смята, че това би довело до трайни последици на нарушение на психичното му здраве. Депресивните симптоми в случая се явяват естествена реакция на организма и е възможно да се преодолеят и без лекарска намеса. Експертът счита, че макар да има някои тревожни остатъчни, при ищеца депресията е отшумяла.
При така изложените факти съдът е сезиран с иск, който намира своето правно основание в разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ във вр.чл.52 от ЗЗД.
Предпоставките за реализиране отговорността на държавата за имуществени и неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни актове /действия или бездействия/ на нейните правозащитни органи - следствие, дознание, прокуратура или съд, са уредени в чл.2 от ЗОДОВ. В тази разпоредба изчерпателно са посочени кои точно са тези актове и действия, чиято незаконосъобразност обосновава отговорността на държавата, между които по т.3 държавата отговаря при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
По делото не е спорно, че по отношение на ищеца А.Х.А. е било проведено приключило с влязъл в сила акт административнонаказателно производство – НАХД №645/2016 г. по описа на РС – Ловеч. В рамките на същото е била ангажирана отговорността на А. за нарушение по чл.179, ал.2 от ЗДвП, което отговаря на характеристиките на наказателно обвинение по смисъла на чл. §1 от ЕКПЧ и чл.4 от Протокол № 7 съобразно възприетите критерии „Енгел”. С Решение № 352 от 16.11.2016 г. по посоченото дело Наказателното постановление № 16-0906-000358 от 10.05.2016 г. на Н-к сектор ПП – Ловеч е било отменено изцяло, като незаконосъобразно. Решението е влязло в законна сила на 19.12.2016 г, като с влизането му в сила окончателно е бил решен въпроса за отговорността на ищеца за извършеното деянието.
Съгласно задължителните указания, дадени в т.1. от ТР №3/22.12.2015 г. на ВКС по тълк.дело №3/2015 г., наказателно производство, образувано срещу лице, по отношение на което за същото деяние е било проведено приключило с влязъл в сила акт административно наказателно производство с характер на наказателно производство по смисъла на ЕКПЧ, подлежи на прекратяване на основание чл.4, § 1 от Протокол №7 по реда на чл.24, ал.1, т.6 от НПК. Установява се, че образуваното НОХД №311/2017 г. по описа на ЛРС въз основа на внесения от РП – Ловеч е било прекратено с Протоколно определение съобразно постановката на т.1 .1 от цитираното тълкувателно решение.
Тъй като административнонаказателното производство, имащо характер на наказателното производство по смисъла на чл.6, §1 от ЕКПЧ и чл.4 от Протокол №7 към ЕКПЧ е приключило с влязъл в сила съдебен акт, /в случая изключващ АНО и благоприятен за ищеца/, то всички последващи действия на прокуратурата се явяват извършени в нарушение на принципа ne bis in idem. Установеното от чл.4 §1 от Протокол №7 към ЕКПЧ правило предвижда забрана не само за повторно наказване, но и за повторно съдене на лице, по отношение на което за същото деяние е било проведено и приключило с влязъл в сила акт наказателно производство. Съгласно разясненията на ТР №3/22.12.2015 г. на ВКС по тълк.дело №3/2015 г., дублирането на наказателни процедури / bis / е недопустимо, когато някоя от тях започва или продължава развоя си, след като другата е приключила с влязъл в сила акт. Чл. 4, §1 от Протокол №7 поначало не забранява паралелното протичане на отделни наказателни процеси срещу едно и също лице по повод същото деяние, ако по никой от тях не е постановено окончателно решение, като закрилата на принципа действа от момента на влизане в сила на първото решение, а от началото на новото преследване, когато деецът вече е „съществено засегнат” от дейността на властите, възниква състояние на нарушение на правилото.
Съдът приема за
доказана пасивната материалноправна легитимация в лицето на Прокуратурата, тъй
като въпреки приключилото с влязъл в
сила акт административно производство
срещу ищеца е било повдигнато обвинение от нейните органи и образувано съдебно
производство, като след прекратяване на наказателното производство по НОХД
№311/2017 г.по описа на РС - Ловеч пред Апелативен съд – В.Търново е подадено
искане за възобновяване на наказателното дело, а след оставяне на това искане без
уважение е внесено и предложение до Административен съд – Ловеч за
възобновяване на административнонаказателното производство. Решение № 130 от
09.06.2018 г.по КНАД № 131/
Всичко изложеното дотук налага извод за основателност на предявената искова претенция, като обективната отговорност на държавата, в лицето на Прокуратурата на РБ, следва да бъде ангажирана по реда на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.
От доказателствата, приобщените по настоящото дело се установява, че общият размер на разноските за заплатения адвокатски хонорар по водените производства се изчислява на сумата от 700.00 лв., както следва: по Досъдебно производство и НОХД №311/2017 г. по описа на РС – Ловеч № 387/2016 г. по описа на РУ МВР – Ловеч - 200.00 лв, по административнонаказателното производство- НАХД № 645/2016 г. по описа на ЛРС - 100.00лв., по КНД №555/2017 г по описа на Апелативен съд – В.Търново - 200.00 лв. и по КАНД № 131/2018 г. по описа на Административен съд – Ловеч – 200.00 лв. Съдът приема, че като имуществени вреди, причинени от незаконните действия и актове на ответника не следва да се определя заплатения от ищеца адвокатски хонорар в размер на 100.00 лв. по административнонаказателното производство, като тази сума следва да се изключи от претендирания общ размер на сторените разноски от 700.00 лв. Следователно претенцията за настъпили имуществени вреди следва да бъде уважена до размера на 600.00 лв., а за разликата до пълния претендиран размер от 700.00 лв., като неоснователен и недоказан, искът следва да се отхвърли.
Съгласно данните по делото, към момента на процесното ПТП ищецът А.А. работил като митнически инспектор в ТМУ Свищов, МБ – Троян. Установено е, че същият се е ползвал с авторитет в професионалната си среда, бил изключително стриктен в работата си, като работел същата с голямо желание, усърдие и непрекъснат стремеж да се развива професионално. От представеното по делото копие от докладна записка /л.8 от делото/ е видно, че след привличането му като обвиняем по ДП №387/2016 г. на РУ МВР – Ловеч, в изпълнение на вътрешни правила, А. незабавно е уведомил Началника на М.С., че считано от 07.10.2016 г. е привлечен в качеството си на обвиняем за престъпление от общ характер. Събраха се доказателства, че от този момент ищецът започнал да живее в непрекъснат страх да не загуби работата си. Това било съпроводено още с липсата на концентрация в работата, ищецът трудно се съсредоточавал, станал затворен в себе си и се изолирал от приятелите си. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че като последица от водените срещу него дела А. променил изцяло поведението и характера си. Станал агресивен, избухлив без причина, вътрешно напрегнат, тревожен, непрекъснато говорел за делата и мисълта му била насочена към възможните последици от осъдителна присъда. Освен негативните изживявания, които ищецът е понасял в резултат на водените срещу него дело, такива е понесло и неговото семейството му, тъй като не само той, но и близките му са били лишени от обичайно спокойния си начин на живот и живеели под стрес за един продължителен период от време до постановяване на последното решение от Административен съд – Ловеч.
От приетото и неоспорено заключение на съдебно – психологичната експертиза, психологичната реакция на ищеца вследствие стресогенното събитие и продължилите година и половина дела се е проявило с разнообразни негативни емоции, като повишено чувство за напрежение, тревожност, безпокойство и страх да не изгуби работата си, страх от неизвестния бъдещ развой на събитията, потиснато настроение, чувство за изолираност, песимизъм, загуба на интерес или удоволствие от любими хобита и дейности. Установено е, че ищецът трудно се съсредоточавал в работата си, трудно вземал решения имал малоценни изживявания. Дадено е заключение, че при ищеца са се проявили признаците на „клинична депресия, явяваща се естествена реакция на организма. Вещото лице е категорично в изводите си, че макар и депресията на ищеца да е отшумяла, то и към момента все още има остатъчни тревожност и напрежение, които не са от естество да нарушат актуалното му психосоциално функциониране. От гласните доказателства по делото и заключението на вещото лице – психолог безспорно и категорично се установява, че описаните по-горе симптоми са се проявили след като ищецът е бил привлечен в качеството си на обвиняем и е била налице реална опасност за загуби работата си, което би довело до промяна в социалния му статус, с който има високо ниво на идентификация. Разпитаните по делото свидетели са категорични, че притесненията и тревожността на ищеца се подсилвали от цикличността на делата, тъй като „ ….тъкмо спечели едно дело и нещата се успокоят, завеждат ново дело, притесненията стават по-големи и това дава голямо напрежение върху него” /св.И..
При така изложените по-горе съображения съдът намира, че всички гореописани негативни изживявания и емоции съставляват неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с воденото срещу ищеца наказателно производство и действията на прокуратурата по възобновяване на наказателното дело и административно наказателното производство. Ето защо, предявеният иск за настъпили неимуществени вреди съдът намира за основателен .
По отношение размера на
предявения иск:
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост, като следва да е налице съответствие между претърпените от лицето неимуществени вреди и размера на присъденото обезщетение, както и установена причинна връзка между увреждащите действия на прокуратурата в нарушение на правилото ne bis in idem и претърпените вреди.
Като обичайни неимуществени вреди практиката е квалифицирала нравствените, емоционалните и психически терзания на личността, накърнената чест, достойнство, доброто име в обществото. Като нормално се приема лицето да изпитва неудобства, чувство на унизеност, притеснение и несигурност, тревожност и безпокойство, страх от осъждане – следващи се по човешка презумция неимуществени вреди. Изпитването на такива негативни изживявания от ищеца е безспорно доказано по делото. В случая като релевантни за определяне размера на обезщетението се явяват и други обстоятелства, свързани с личността на увредения, неговата професия и социалния му статус, които съдът е коментирал по-горе в мотивите си, а така също интензитета и продължителността на увреждането. От друга страна съдът съобразява, че спрямо ищеца е била взета най-леката мярка за процесуална принуда – „подписка”, както и че самият благоприятен за ищеца изход от делата сам по себе си дава морално обезщетение и компенсира в определена степен претърпените негативни изживявания.
Съобразявайки горните обстоятелства, съдът намира, че искът за неимуществени вреди следва да бъде уважен по справедливост, като счита, че справедлив еквивалент на същите по смисъла на чл.52 от ЗЗД вр.§1 ЗР на ЗОДОВ е заплащане на обезщетение в размер на 7 000лв., като за разликата над този размер до претендираните 10 000лв. искът следва да бъде отхвърлен Действително, повдигнатото обвинение, проведеното разследване и иницираните производство по възобновяване на наказателното дело и административнонаказателното производство са оказали неблагоприятно въздействие спрямо ищеца в твърдените три аспекта - от гл.т. на професионалната му реализация, от гл.т.на емоционалното и психическото му състояние и от гл.т. на социални контакти и семейните отношения. Събраният по делото доказателствен материал обаче не разкрива наличие на обстоятелства, които да обосноват определяне на обезщетение в претендирания от ищеца размер с оглед репариране на настъпилите неблагоприятни последици.
Определеното обезщетение е съобразено както с личността на пострадалия и действително претърпените от него неимуществени вреди с оглед на личността, професията и социалния му статус, така и с икономическата обстановка в страната и действителните последици върху начина му на живот, социалната и професионалната му дейност.
С оглед уважаване на главния иск, основателна
се явява и акцесорната претенция с основание чл.86 от ЗЗД, като върху сумата от
7 000 лв. ответникът дължи и
законната лихва за забава, така както е претендирана от ищеца, а именно начиная
от 31.05.2017г. /датата на прекратяване на наказателното производство/ до
изплащане на вземането.
По разноските:
Ищецът А.Х.А. е направил искане за присъждане на разноски по делото, които съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ вр.чл.78, ал.1 от ГПК ще следва да му се присъдят съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е ангажирал доказателства за сторени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800.00 лв., съгласно приложения Договор за правна защита и съдействие от 27.07.2018 г./л.12/. В случая съразмерно с уважената част от иска ответникът ще следва да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 560.00 лв.
Ответникът ще следва да заплати по бюджета на Ловешки РС и сумата от 100.00лв /сто лева/- за изплатения от бюджета на съда депозит на вещото лице по назначената съдебно-психологична експертиза.
Мотивиран от горното, съдът:
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР на Р БЪЛГАРИЯ, с адрес за призоваване: гр.София, бул.”Витоша” №2 ДА ЗАПЛАТИ на А.Х.А., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на 600.00 лв./ шестстотин лева/, произтичащи от заплащане на възнаграждения за адвокатска помощ, както следва: за защита по ДП № 387/2016 г. по описа на РУ МВР – Ловеч и по НОХД № 311/2017 г. по описа на РС - Ловеч – 200 лв; за защита по КНД № 555/2017 г. по описа на Апелативен съд – В.Търново – 200 лв. и за защита по КАНД № 131/2018 г. по описа на Административен съд – Ловеч – 200 лв, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, произтичащи от образуваното досъдебно производство, предявяване на обвинение на ищеца, като делото не е прекратено своевременно поради влязлото в сила на 19.12.2016 г. № Решение № 352/17.10.2016 г. по НАХД № 645/2016 г. на Ловешки РС, с което било отменено НП № 16-0906-000358/10.05.2016 г. на Началник сектор „Пътна полиция” ОД МВР – Ловеч като незаконосъобразно, като внесъл обвинителен акт в Ловешки РС против ищеца за престъпление по чл.343, ал.1, б, б”, предл.2 НК; внесъл искане за възобновяване на производството по НОХД № 311/2017 г. по описа на Ловешки РС пред Апелативен съд – Велико Търново; внесъл предложение в Административен съд – Ловеч за възобновяване на производството по НАХД № 654/2016 г. по описа на Ловешки РС и отмяна на посоченото НП и прекратяване на производството по делото – всичките все в нарушение на правилото ne bis in idem и в противоречие с чл.4, § 1 ОТ Протокол №7 към ЕКЗПЧОС, както и в ТР №3/2015 г. на ВКС на РБ, доразвито в ТР №4/2018 г. на ВКС на РБ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.05.2017 г. до окончателното й изплащане, а иска за разликата до пълния претендиран размер от 700.00 лв., като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР на Р БЪЛГАРИЯ, с адрес за призоваване: 1061 София, бул.”Витоша” №2 ДА ЗАПЛАТИ на А.Х.А., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на 7 000.00 лв./седем хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на образуваното досъдебно производство, предявяване на обвинение на ищеца, като делото не е прекратено своевременно поради влязлото в сила на 19.12.2016 г. № Решение № 352/17.10.2016 г. по НАХД № 645/2016 г. на Ловешки РС, с което било отменено НП № 16-0906-000358/10.05.2016 г. на Началник сектор „Пътна полиция” ОД МВР – Ловеч като незаконосъобразно, като внесъл обвинителен акт в Ловешки РС против ищеца за престъпление по чл.343, ал.1, б, б”, предл.2 НК; внесъл искане за възобновяване на производството по НОХД № 311/2017 г. по описа на Ловешки РС пред Апелативен съд – Велико Търново; внесъл предложение в Административен съд – Ловеч за възобновяване на производството по НАХД № 654/2016 г. по описа на Ловешки РС и отмяна на посоченото НП и прекратяване на производството по делото – всичките все в нарушение на правилото ne bis in idem и в противоречие с чл.4, § 1 ОТ Протокол №7 към ЕКЗПЧОС, както и в ТР №3/2015 г. на ВКС на РБ, доразвито в ТР №4/2018 г. на ВКС на РБ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.05.2017 г. до окончателното й изплащане, а иска за разликата до пълния претендиран размер от 10 000.00 лв., като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ вр.чл.78, ал.1 от ГПК ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР на Р БЪЛГАРИЯ, с адрес за призоваване: гр. София, бул.”Витоша”№2 ДА ЗАПЛАТИ на ищеца А.Х.А., ЕГН **********, с адрес: *** разноски по делото съразмерно с уважената част от иска в размер на 560.00 лв/ петстотин и шестдесет лева/, а така също да заплати по бюджета на Ловешки РС изплатеният депозит за възнаграждение на в.л.в размер на 100.00лв/сто лева/.
БАНКОВА СМЕТКА ***, по която
присъдените суми следва да бъдат платени:
IBAN: ***: UNCRBGSF
Съгласно разпоредбата на чл.259 от ГПК, решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК
препис от решението да се връчи на всяка от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: