МОТИВИ ПО НОХД 4048/2012 ПО ОПИСА НА СГС, НК, 29 СЪСТАВ
С обвинителен акт внесен в
Софийски градски съд от Софийска градска прокуратура е повдигнато обвинение
срещу В.Г.Н. за това, че на 02.12.2010
г. в гр. С., на ул. „Х.С.“, до сладкарница „Пчела“, държал подправени платежни
инструменти в големи количества- 7 бр. пластмасови карти с магнитни ленти,
позволяващи теглене на суми от банковите сметки на различни лица, както следва:
– 1/един/ брой карта с № **********, U.B.B. BG DEBIT
STANDART, MAESTRO card- издадена на К.В.Н.;
– 1/един/ брой карта с № ************, U.S Bank National
Association DEBIT CLASIC United States of America, Visa card- с неустановен титуляр;
– 1/един/ брой карта с № ********** DSK BANK BG DEBIT
CLASIC, MAESTRO card- издадена на Х.М. И.;
– 1/един/ брой карта с № ********** DSK BANK BG, Visa card- издадена на С.А. Н.;
– 1/един/ брой карта с № **********- с неустановен
издател и титуляр;
– 1/един/ брой карта с № ********** , U.B.B. BG DEBIT
STANDART, MAESTRO card- издадена на М.З.А.;
– 1/един/ брой карта с № *********, I.A.B. AD BG,
MAESTRO card- издадена
на С.А.Х.
- престъпление по чл. 244, ал. 2, пр. 2, вр. чл. 243, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1
от НК.
Представителят на СГП поддържа
обвинението с фактическата обстановка и правната квалификация, дадени в
обвинителния акт, като счита, че същото е доказано по безспорен и категоричен
начин. Позовава се на заключението на експертизата, с което се установява, че
намерените в подсъдимия 7 бр. пластмасови карти не съответстват на редовно
издадени банкови карти, както и че върху всички обекти на магнитната лента на
втора пътечка има записана информация, във формат съответстващ на техническите
изисквания и при знание за съответния код е възможно тегленето на парични
средства от АТМ устройства. Счита, че обясненията на подсъдимия подкрепят обвинението,
доколкото е признал, че е знаел, че с такива карти се заобикаля закона в
Испания. В реплика на становището на защитата изразява становище, че намерените
в подсъдимия 7 бр. банкови карти представляват платежни инструменти в големи
количества, още повече, че дават достъп за теглене на средства, които по делото
не са установени. С оглед изложеното пледира подсъдимият да бъде признат за
виновен като му бъде наложено наказание в размер на 2 години лишаване от свобода,
което да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от закрит тип.
Защитата на подсъдимия пледира за
постановяване на оправдателна присъда, като счита, че обвинението нито е
безспорно доказано, нито деянието, осъществено от подзащитния му съставлява
престъпление поради липса на елемент от обективната страна на състава, а
именно- големите количества на описаните в обвинителния акт подправени платежни
инструменти. Счита за безспорно установено, че подзащитният му е бил спрян от
полицейските служители и доброволно е предал намиращите се в него 7 бр.
магнитни карти. Изразява становище, че по делото не е установено подсъдимият да
е правил опити за теглене на пари с намиращите се в него карти, което е
достатъчно да бъде оправдан по обвинението. Също така намира ,че не е налице
съставомерен признак на престъплението – платежните инструменти да са в големи
количества.
Подсъдимият Н. не се признава за
виновен. Посочва как се е сдобил с картите и какво е трябвало да направи с тях,
като твърди, че е не имал представа, че това са карти, с които биха могли да се
осъществят незаконни тегления на суми. Казва, че са били в него във връзка с
поето задължение да ги предаде на шофьор, пътуващ към Испания, като погрешно е
считал, че това са тираджийски карти. При даването на последна дума подсъдимият
моли да бъде оправдан.
Съдът, като прецени
събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства съобразно
разпоредбата на чл.13 и чл.14 от НПК , както и доводите на страните в процеса
намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият В.Г.Н. е българин, с
българско гражданство, неженен, осъждан, с основно образование, работи, с ЕГН **********.
Живее на адрес-***.
Свидетелката Е.Н.А., през
декември 2010 год., притежавала и ползвала банкова карта № **********, издадена
от ОББ, гр. П..
Свидетелката Х.М. И. през 2010
год. притежавала и ползвала банкова карта № **********, издадена от банка ДСК.
С.А. Н. през 2010 год. притежавала
и ползвала карта № 4870020010092705, издадена от банка ДСК.
Свидетелката С.А.Х. през декември
2010 год. притежавала и ползвала карта № *********, издадена от „И.А.Б.”.
Свидетелката К.В.Н. през декември
2010 год. притежавала и ползвала карта № **********, издадена от „ОББ”.
Пред декември 2010 год., М.З.А. /починала
на 18.07.2011год./ притежавала и ползвала банкова карта № **********, издадена
от ОББ.
С тези банкови карти,
свидетелките имали достъп до средства по банковите си сметки, като били в
състояние да теглят средства от кореспондиращите им банкови сметки, при наличие
на такива в тях.
На неустановена дата - 30 ноември
или 01 декември 2010 год., в неустановен час, подсъдимият В.Г.Н. *** със свой познат
от Испания, с неустановена по делото самоличност. При разговора си с него,
подсъдимият се съгласил да отнесе до автогара С. и да предаде на някой от
водачите на автобуси до Испания 7 бр. магнитни карти, кафяви на цвят, с
означения, написани с флумастер – 3,5,7,10,14,20 и 21. Неустановеното лице му
обяснило, че тези карти са дубликати на карти за тахографски апарати на на
камиони, с които водачите им могат да карат двойни часове в Европа.
Неустановеното лице му казало, като предаде картите на водача на някой автобус
до Мадрид - Испания, веднага да му се обади и да му съобщи името на водача и
номера на превозното средство, съответно, за да предаде на неустановено лице в
Испания, кога и къде да ги потърси. Подсъдимият прибрал картите в себе си и се
съгласил да ги занесе.
На 02.12.2010 г., сутринта около
08:40 ч., в гр. С., на ул. „Х.С.“, до сладкарница „Пчела“, подс. Н. бил спрян
за случайна проверка от авто-патрул АП- 93 при 04 РУ „П“ СДВР от свидетелите –
полицаите Б.И.П. и Г.Г.. Същите са извършвали обход на маршрута, когато
забелязали подсъдимия. Поискали личната му карта, която той предал без
възражения. Въз основа на проверката, която те направили ОДЧ на 04 РПУ- СДВР,
свидетелите установили, че Н. е обявено за издирване, във връзка с влязла в
сила присъда, с която е осъден на лишаване от свобода. Те го отвели в 04 РПУ-
СДВР. На място при задържането му Палакалчев, в присъствието на свидетел-
полицай Г., направил личен обиск на подсъдимия по ЗМВР. В портмонето му били
намерени седемте броя пластмасови карти, кафяви на цвят, като върху всяка карта
с флумастер е бил записан един от гореописаните номера. За личния обиск по ЗМВР
бил съставен протокол, подписан от съставителя и свидетеля. При задържането си,
подсъдимият дал данни на полицията за лицето, от което получил картите.
С протокол за доброволно
предаване от същата дата – 02.12.2010 год. картите били предадени от П. на
инспектор Вълчкова - инспектор при 04 РПУ- СДВР.
Във връзка с намерените карти
била извършена проверка, при която със СТЕ било установено, че обектите
представляват пластмасови карти с магнитна лента, върху която била записана
информация от банкови сметки на различни лица и че не отговарят на изискванията
за редовно издадена банкова карта, с оглед което се явяват подправени копия на
оригиналните банкови карти. След разчитане на информацията закрепена в
магнитната лента било установено, че тя съдържа индивидуализация на номера на
банкови карти, както и информация относно банките- издатели на същите. За 5/пет/
от пластиките било установено, въз основа на направената проверка, както номера
на оригиналната карта, чиито данни са били записани на дубликата, така и коя е
банката издател и кой се явява картодържател. Намерените в подсъдимия карти
били с данните на гореописаните карти на св. Е.Н.А., Х.М. И., С.А. Н., С.А.Х. и
М.А.. При разчитане на другите две пластики били установени номерата, записани
на магнитните карти. На едната от тях бил записан № **********, без установен
издател и титуляр, а на другата - № ************, с издател: U.S. Bank National Association DEBIT CLASSIC
United States of America, Visa Card и неустановен титуляр.
Въз основа на констатациите от
експертизата срещу подсъдимият започнало досъдебно производство.
По доказателствата:
Така изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена от събраните
по делото доказателства, съдържащи се в обясненията на подс.
В.Г.Н. депозирани в хода на съдебното следствие, показанията на
свидетелите: Б.И.П., Г.Е.Г., Е.Н.А., Х.М. И., С.А. Н., С.А.Х., С.Е.С.,
депозирани в хода на съдебното следствие, приобщените по реда на чл. 281, ал.
5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК показания на св. С. Н. и св. С.С., депозирани в хода
на досъдебното производство, приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1,
т. 2 от НПК показания на св. Б.И.П., депозирани в хода на досъдебното
производство, изготвените СТЕ и съдебно –психиатрична експертиза, справките от
банки ОББ, ДСК и „И.А.Б.”, приложени в материалите от досъдебното и съдебното
производство, както и останалите писмени доказателствени средства- докладна
записка от 02.12.2010 г., протокол за личен обиск на лице от 02.12.2010 г.,
протокол за доброволно предаване от 02.12.2010 г., справка за съдимост на
подсъдимия и др.
Съдът намира ,че не са налице
съществени противоречия в доказателства, но обсъдени в съвкупност, те не
доказват, че подсъдимият е извършил престъплението, в което е обвинен.
Съдът кредитира обясненията на подсъдимият
Н., като отчита тяхната двояка същност- от една страна доказателствено средство
за фактите известни на подсъдимия, а от друга- защитна теза. Съдът намира, че
не може да не кредитира обясненията на Н., тъй като не се оборват от останалият
събран и проверен по делото доказателствен материал. Подсъдимият заявява, че не
е знаел, че намерените в него банкови карти са копие на платежни инструменти,
като твърди,че ги е получил един или два дни преди задържането си от
неустановено по делото лице, което му обяснило, че картите са дубликати на
карти за тахограф, съответно го е помолило да ги предаде на някой от шофьорите на
автобуси за Испания. Подсъдимият твърди, че при задържането си е обяснил това
на полицаите и е посочил името под което познава лицето, предало му картите.
Съдът кредитира тези негови
обяснения, тъй като няма нито едно доказателство, което да ги оборва.
Обвинението не е събрало никакви доказателства за начина по който подсъдимият
се е сдобил с процесните 7 бр. карти. Следва да се има предвид, че по делото се
съдържа писмен документ, който потвърждава заявеното от подсъдимия, че при
задържането си е посочил данни за лицето, от което е получил картите-
саморъчните обяснения на подсъдимия, дадени при задържането му и преди
образуването на наказателното производство. Този документ не може да се ползва
като доказателствено средство за фактите, които са описани в него, тъй като не
е съставен по правилата на НПК, но в същото време може да се приеме за частен
писмен документ, приложен по делото, който потвърждава факта, че още при
задържането на подсъдимия, полицията е получила данни за лицето, което му е
дало картите. По делото няма доказателства за извършени действия за установяване
на самоличността на това лице и за работа по получените данни.
С показанията на свидетелите Б.И.
П. от досъдебното производство, прочетени и приобщени към материалите по делото
по реда на чл. 281, ал. 4, вр. Ал. 1, т. 1 от НПК и потвърдени от свидетеля в
съдебно заседание и показанията на св. Г. пред съда се установяват
непротиворечиво обстоятелствата, при които е бил задържан подсъдимия. П. не си
спомня конкретния случай, поради което на основание чл. 281, ал. 4, вр. Ал. 1,
т. 2 от НПК е прочетен протокола му разпит от досъдебното производство.
Свидетелят потвърждава верността на отразеното в него. От тези показания и
заявеното от св. Г. се установява, че проверката на подсъдимия е била
инцидентна и не е била по конкретен повод, като задържането на лицето след нея
е било във връзка с констатацията, че е обявен за общодържавно издирване. От показанията
на тези свидетели се потвърждава отразеното в писменото доказателство –
протокол за личен обиск по чл. 68 от ЗМВР, че инкриминираните карти са били
намерени при обиска на лицето, във връзка със задържането му. Също от
показанията на П. и писменото доказателство по делото – протокол за доброволно
предаване от 02.12.2010 год. се установява, че картите са били предадени от него
на инспектор при 04 РУП-СДВР.
Конкретните данни, които са били
записани на картите се установяват с назначената по делото съдебно техническа
експертиза на л. 123-129 от досъдебното производство, която съдът приема, като
изготвена от компетентно и непредубедено вещо лице и като научно обоснована.
Тази експертиза установява конкретните данни, които са били записани на
магнитните ленти на намерените от подсъдимия карти. От заключението се
установява, че чрез устройство за обмен на данни MSR-213 и специализиран софтуер и персонален компютър вещото лице е успял да
възпроизведе информацията, записана на магнитната лента на картата, както
следва:
-
на карта с изписан номер 3 – Customer Name: …, Account Number **********, Bank: U.B.B. BG. DEBIT STANDART, Expiration date 07/2014, Card Tipe: MAESTRO;
-
на карта с изписан номер 5 – Customer Name …, Account Number ************; Bank: U.S Bank National Association
DEBIT CLASSIC United States of America, Expiration date 09/2012, Card Tipe: Visa;
-
на карта с изписан номер 7 – Customer
Name …, Account Number **********;
Bank: DSK BANK BG DEBIT
CLASSIC, Expiration date 10/2012, Card Tipe: MAESTRO;
-
на карта с изписан номер 10 – Customer
Name …, Account Number
4870020010092705, Bank: DSK
BANK BG, Expiration date 02/2012, Card Tipe: Visa;
-
на карта с изписан номер 14 – Customer
Name …, Account Number **********;
Bank …, Expiration date
04/2011; Card Tipe:
…
-
на карта с изписан номер 20 – Customer
Name …, Account Number **********,
Bank: U.B.B. BG. DEBIT
STANDART, Expiration date 10/2013, Card Tipe: MAESTRO;
-
на карта с изписан номер 21 – Customer
Name …, Account Number *********, Bank: I.A.B. AD BG, Expiration date 02/2012, Card Tipe: MAESTRO
Експертизата е установила, че
върху нито една от картите няма запис за име на картодържателя. Посочила е
конкретните означения в таблиците: Customer Name – име на картодържателя; Account Number – номер на банковата карта, Bank – банка, издател на картата, Expiration Date – срок на валидност на картата, Card Tipe – тип на картата. Със заключението се установява,
че магнитните карти, като продукт се продават свободно в търговската мрежа,
като върху тях може да се записват различни данни, във връзка с целената
употреба на картата. За конкретните карти е дадено становище, че въз основа на
записаните данни на втора пътечка, от тях на АТМ устройство може да се теглят
пари от сметките, отговарящи на оригиналната карта, при знание за РІN кода.
Съдът намира, че приложеното по
делото експертно заключение на назначената съдебно техническа експертиза –
протокол № 112/2012 год. на л. 141-142 от материалите по досъдебното
производство не е от значение за изясняване на фактите по делото. Експертизата
е върху записи предоставени на веществен носител – диск и дискета. По делото е
приложено писмо, видно от което на полицията е предоставен от Дирекция
„Сигурност и охрана” на ОББ АД електронен носител, съдържащ запис от камера за
видео наблюдение и охрана в гр. П., ул. К. № 1 /л. 65 от ДП/. Някакъв снимков
материал за 24.11.2010 год. е предаден на дискета и от П.И.Б., като е отразено, че е снет от
два банкомата на банката – единия в Б., ЮЗУ, ул. „И.М.” № **, а другият – в С., Б., на ул. Г.И.**
/л. 51 от ДП/. Тези два веществени
носители на информационни данни са били предоставени на вещото лице, за да
отговори на въпроса, дали могат да се идентифицират заснетите лица. Видно от
заключението, на записите е записано лице до АТМ устройство, но поради лошата
разделителна способност на камерата и лошия запис, идентификация на заснетите
лица е невъзможна. С оглед на изложеното не може да се отговорил на въпроса,
дали лицето, което се е опитало да тегли пари от банкоматите е подсъдимия,
съответно не може да се опровергае твърдението му, че не е знаел, че картите,
които са се навирали в него са банкови карти, с които е възможно тегленето
пари. Съответно не са събрани и доказателства, че към датата, за която се отнасят
записите, картите са били в него.
С показанията на свидетелите Е.Н.А.,
Х.М. И., С.А. Н., С.А.Х., С.Е.С. и приложените към материалите от досъдебното и
съдебното производство справки от банките ДСК, ОББ и „И.А.Б.”се установяват
титулярите на оригиналите на 5 от описаните във фактическата част банкови карти
и банката издател на всяка от тях.
Една от титулярите на карти – К.В.Н.
не е разпитана по делото, тъй като с приетата по делото съдебнопсихиатрична
експертиза е установено, че страда от психично заболяване, което води до
негодност да дава свидетелски показания. Съдът приема заключението на
съдебнопсихиатричната експертиза, която е изготвена от компетентни и
непредубедени вещи лица и е обосновано.За обстоятелствата, за които не бе
разпитана свидетелката Н. бе разпитан сина й – св. С., който потвърди, че майка
му е притежавала банкова карта и е била търсена във връзка с данни за
злоупотреби с нея. Фактът, че свидетелката е притежавала горепосочената банкова
карта се установява преди всичко с писмените доказателства по делото – писмо
от банка ОББ на л. 60 от материалите от
съдебното производство и писмата от ОББ, приложени в материалите от досъдебното
производство, касаещи операции с картата на Н..
По делото
в материалите от досъдебното производство са приложени документи за извършените
операции с картите на петте лица, титуляри на картите, дубликати от които са
били намерени в подсъдимия. Въпреки, че обвинението по делото е за държане на
подправени платежни инструменти, а не за тяхното ползване, тези писмени
документи следва да се изследват, за да се установи, възможно ли е с някой от
тях да се докаже, че подсъдимият е направил опит да тегли пари. Това би могло
да опровергае обясненията му, че не е знаел, че държи в себе си банкови карти.
От
показанията на свидетелката С. Н., включително и дадените от досъдебното
производство, става ясно, че от служители на банка ДСК е разбрала, че е имало
опити за теглене на пари с картата й, че не е давала картата и кода си на
никого и че не е констатирала липса на пари от сметката си. На л. 46 от
досъдебното производство е приложена справка от банка ДСК за извършените
операции с картата на свидетелката От нея става ясно, че на 01.12.2010 год. са
направени два неуспешни опита за теглене на пари с картата й: от АТМ устройство
№ 50512 в гр. С., ЖК О.К., бл. ** в ** ч. след обяд и от АТМ устройство № Д0022201 в РУМ 2 на ЖК О.К., в 09:38:09
часа вечерта. На 02.12.2010 год. – датата на която е бил задържан подсъдимия в
08:06:52 часа е направен нов неуспешен опит за теглене на 400 лв., от банкомат
в гр. С., кв. О.К. РУМ-2 № D0022201. Другите
успешни транзакции не са от значение за производството, доколкото от
показанията на свидетелката се установи, че не е имала липса на пари от
сметката си, т.е. те са редовни операции, които тя е извършила лично.
От
показанията на свидетелката Х.М. И. се
установява, че от полицията е разбрала, че е имало опити за неправомерно
теглене на пари от сметката й, като са я питали, дали е правила опит за теглене
на пари в пет часа от кв. О.К. и след това в центъра на С.. Свидетелката е
обяснила, че не е. Също така се установява, че не е констатирала липса на пари
от сметката си. В същото време от горепосочената справка на ОББ се установява,
е на 01.12.2010 год.в 05,20 следобед е бил направен неуспешен опит за теглене
на пари от банкомат на А.Б. в гр. С. с № 50512, на адрес: ЖК О.К., бл. **. На същата дата в 05,23,39 часа следобед
е искан баланс по сметка от банкомат № AFIВ 0038, на П.И.Б., на адрес: гр. С.,
ул. Г.И.**. При съпоставяне на показанията на свидетелката с данните от
справката се установява, че тя не е правила тези операции, т.е. би следвало те
да са направени с дубликат от нейната карти. Видно е че всички предходни неуспешни
операции са направени от гр. П..
От
разпита на свидетелката С.А.Х. става ясно,че през ноември 2010 год. е
установила, че от сметката й в „И.А.Б.” неправомерно е била изтеглена сумата от
180,00 лв. – стипендия от университета, както и че не е предоставяла на никого
картата и ПИН кода си.По делото на л. 62-63 от досъдебното производство е
приложено писмо от „И.А.Б.”, към което е приложено извлечение от сметката на
св. С.Х.. Видно от приложената справка през м. ноември 2010 год. има множество
регистрирани искания за баланс по сметката на Х., едно успешно теглене на
20.11.2010 год. в 10,56 часа от банкомат № D 0022201,
на адрес: гр. С., ЖК О.К., РУМ 2. При
съпоставяне на показанията на свидетелката с приложената справка може да се
направи извод, че неправомерното ползване на картата й, при което е била
изтеглена сумата от 120 лв., е станало на тази дата. Справки за баланс са
искани на дати: 17.11.2010 год., 18.11.2010 год., на 20.11.2010 год. , на
27.11.2010 год. и на 30.11.2010 год. На 01.12.2010 год. В деня преди задържане
на подсъдимия е имало 4 операции с картата – в 13,27 часа - опит за неуспешно
теглене от гр. Б., ЮЗУ, ул. „И.М.” 66, в 15,12
часа - искане за баланс от банкомат на Б., на ул. „Г.И.” №** и в 16,13 часа – два неуспешни опита за теглене на пари, от банкомат на
банка ДСК, с № D 0061301, който според
справката е на адрес – гр. П., кв. М.. На
02.12.2010 год. – няма операция с картата.
От
показанията на св. С. – син на Катя Н.
става ясно, че майка му е болна от шизофрения, през 2010 год. е живяла в с.
Сирщник Пернишко и ползва картата си само в негово присъствие, тъй като той я
придружава до банкомат, когато трябва да си изтегли пенсията. Също става ясно,
че не е придружавал майка си до кв. О.К. през декември 2010 год., за да тегли
пари и неуспешните опити за транзакция от този квартал не са направени от нея. От
писмо на ОББ на л. 65 и приложените към него документи на л. 66-69 ДП се установява, че на 01.1.2010
год. са правени неуспешни опити за теглене на пари от сметката на К.В.Н. в 17:19:14
часа и в 21:28:33 часа от банкомати на „А.Б.” в гр. С., с идентификационен №
50512, на адрес: гр. С., „О.К.” 2. При съпоставяне на показанията на св. С. с
данните от справката на ОББ се установява, че тези опити за теглене на пари не
са извършени от майка му, т.е. би следвало да се приеме, че са направени с
дубликат на картата й. Всички други опити за теглене на пари са от Ковачевци и
гр. П..
Съдът
няма да коментира справката за операциите по картата на М.А., тъй като тя е
починала и не може да бъде разпитана, за да се установи, кои от тях са
неправомерни.
При
съпоставяне на свидетелските показания с данните от справките на банките за
регистрирани операции с картите, се установяват конкретни операции, за които
може да се заключи, че не са извършени с оригиналната карта от титулярите им, а
с дубликат. В същото време по делото няма безспорни доказателства, че тези
операции са правени от подсъдимия, нито че към датите на извършването им
картите са били в него. Няма безспорни доказателства и че опитите за тегления
са извършени именно с копията на картите, които са били намерени в него. По
делото се доказа, че неустановено по делото лице е успяло да се сдобие с
данните от банковите на карти на Н., И., Н., А. и Х. и е създал техни копия, с
които при знание за ПИН кода, могат да се теглят пари от сметките им. В същото
време няма доказателства за това колко копия на картите са били създадени и
колко лица са разполагали с тях. От данните от разпечатките не може да се
направи извод за това, нито има други доказателства в тази насока.
В
заключение, съдът намира за безспорно установено, че на датата на която е бил
задържан в подсъдимия са се намирали инкриминираните 7 бр. карти, описани в
обвинителния акт. Това се установява непротиворечиво от обясненията на
подсъдимия, показанията на П. и Г., протоколите за оглед и за доброволно
предаване. Не са налице, обаче, доказателства, че подсъдимият е съзнавал
естеството на намиращите се в него вещи. Дадените от него обяснения са в
противоречие с повдигнатото обвинение, че е съзнавал, че държи дубликати на
банкови карти. Няма никакви доказателства, които да подкрепят това твърдение на
обвинението.
От правна страна:
След
анализ на събрания и проверен по делото доказателствен материал, съдът намери,
че подсъдимия В.Г.Н. не е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 244, ал. 2, пр. 2, вр. чл. 243, ал. 2, т. 3, вр. ал.
1 от НК.
Основателността на обвинителната
теза предполага да бъде установено, че подсъдимият е държал подправените
платежни инструменти в големи количества, упражнявал е фактическата власт върху
тях, съзнавал е именно това им качество на подправени, неистински платежни
инструменти, като от субективна страна престъплението следва да е извършено при
форма на вината- умисъл. Липсата на елемент от обективната страна на престъплението-
липса на фактическа власт или държане на подправени платежни инструменти, но в
неголеми количества, както и на елемент от субективната страна- липса на умисъл
или на съзнание относно характера на платежните инструменти, води до
несъставомерност на деянието.
Безспорно по делото е установено,
че подсъдимият е държал описаните в обвинителния акт карти. Този факт се подкрепя
и от дадените от него обяснения, както и от останалите събрани и проверени
доказателствени материали. Въпросите които се поставят, за да се изясни
извършено ли е от обективна страна престъплението по чл. 244, ал. 2, пр. 2, вр.
чл. 243, ал. 2, т.3 от НК, са държаните от подсъдимия пластики представляват ли
по своя характер платежен инструмент по смисъла на чл. 93, т. 24 от НК, било то
и подправен такъв и ако да изпълнява ли техният брой поставеното от
законодателя изискване за големи количества. Пет от картите, а именно:
1/един/ брой карта с № **********, U.B.B. BG DEBIT
STANDART, MAESTRO card- издадена на К.В.Н.; 1/един/ брой
карта с № ********** DSK BANK BG DEBIT CLASIC, MAESTRO card- издадена на Х.М. И.;
1/един/ брой карта с № ********** DSK BANK BG, Visa card- издадена на С.А. Н.; 1/един/ брой карта с № ********** , U.B.B. BG DEBIT
STANDART, MAESTRO card- издадена на М.З.А.; 1/един/ брой
карта с № *********, I.A.B. AD BG, MAESTRO card- издадена на С.А.Х., безспорно
отговарят на критериите поставени по отношение на платежните инструменти. Те са
веществени средства и позволяват самостоятелно или във връзка с друго средство
да се прехвърлят пари или парични стойности. Без значение за съставомерността
на деянието е наличието или липсата на покритие по сметките на
картодържателите. От значение е обаче действително да съществува сметка на
конкретния картодържател в конкретна банка, от която посредством издадената
карта да е възможно осъществяването на платежни нареждания. В тази връзка
следва да се приеме, че две от седемте описани в обвинителния акт карти, не
отговарят на изискването да осигуряваща реална възможност за прехвърляне на
пари или парични стойности. Първата такава карта, а именно- 1/един/ брой карта с № ************, U.S Bank National
Association DEBIT CLASIC United States of America, Visa card е с неустановен титуляр. Това прави невъзможно свързването
на тази карта с конкретно лице и реално съществуваща сметка, а това от своя
страна води до невъзможност да се установи дали тази карта е издадена за
обслужване нуждите на конкретна банкова сметка ***. Такава карта не е в
състояние да отговори на изискването да позволява самостоятелно или във връзка
с друго средство да се прехвърлят пари или парични стойности. Тази възможност е
предпоставена от наличието на валидна банкова сметка (***) и без значение
наличието на покритие, но обслужваща нуждите на конкретен картодържател. С още
по голямо основание изложеното важи за другата карта, а именно- 1/един/ брой карта с № **********, която не просто е
с неустановен картодържател, но и с неустановена банка- издател. Тази карта, с
този номер може въобще да не обслужва банкова сметка.
***аправи извод налице ли е от
обективна страна съставомерния признак, предвиден в чл. 244, ал. 2- държаните
платежни инструменти да са в голямо количество. В
настоящия казус се касае за седем карти, две от които не отговарят на изискванията
на закона, поставени по отношение платежните инструменти. Според първоинстанционния
съд упражняване на фактическа власт над пет броя подправени платежни
инструменти не отговаря на горепосоченото изискване за големи количества. Този
извод съдът прави като съобрази конкретните обстоятелства с конкретната
обществена действителност, както и съдебната практика по приложението на чл.
244, ал. 2, пр. 2, вр. чл. 243, ал. 2, т. 3 от НК (Присъда № 14/12.03.2010 г.
на САС, НК, V състав,
потвърдено от ВКС с Решение № 249/11.05.2010 г., III н.о.), включително ТР № 6/1973 на
ОСНК на ВС, съгласно което „Големите количества се определят само от количествените показатели
– бройки, метри, килограми, литри и др., а не и от паричната равностойност на
вещите и стоките.“ Следва да се добави, че големите количества не следва да се определят
съгласно покритието по сметките, до които лицето е имало достъп чрез държаните
от него подправени платежни инструменти. Въпросът налице ли е това квалифициращо
обстоятелство е фактически и следва да се преценява във всеки конкретен случай,
каквато преценка съдът направи и въз основа на която изгради правните си
изводи.
Поради така
изложеното съдът счита, че подсъдимият не е осъществил от обективна страна
съставът на престъплението по чл. 244, ал. 2, пр. 2, вр. чл. 243, ал. 2, т. 3 от НК, тъй като
установените в него 5 карти, които представляват подправени платежни
инструменти, по см.на чл. 243, ал. 2,т. 3 от НК, не са в големи количества.
Двете карти, без установен
титуляр, а едната и без вписана банка издател, поради липсата на доказателства,
дали вписания в тях номер съответства на някаква банкова сметка, ***, че не са
подправени платежни инструменти, не могат и да се приемат при наличните
доказателства и за предмети, предназначени или послужили за подправка на
платежни инструменти по см. на 246, ал. 3 от НК. За да се приемат за такива,
отново следва да се установи, че съдържат характеристиките на „платежен
инструмент”, макар и към момента процеса на подправката им да не е завършила,
т.е. че представляват заготовка на платежен инструмент. Доказателства в тази
насока няма, тъй като данните вписани в картите, не могат да се отнесат към
реално съществуващи сметки, от които би могло да се извърши прехвърляне на
парични средства, при завършването на подправката на картата.
Липсата на елемент от
обективната страна на престъплението прави деянието несъставомерно и
разглеждането на въпросите по отношение субективната страна се явява
безпредметно. С оглед пълнота и изчерпателност на мотивите, съдът счете, че
следва да направи анализ и на въпросите относно вината.
За да е налице съставът
по чл. 244, ал. 2,
пр. 2, вр. чл. 243, ал. 2, т. 3 от НК е необходимо деецът да е действал
умишлено. Нужно е още той да е съзнавал, че държи именно подправени платежни
инструменти, като е без значене дали е съзнавала или не тяхното количество.
Относно субективната страна на престъплението липсват каквито и да било
доказателства. Видно от СТЕ е, че от външна страна картите не са носители на
каквито и да било признаци, индикиращи техния характер на платежен инструмент,
било то и подправен такъв. Всички карти са били с един и същ цвят без каквито и
да било означения по тях, с изключение на номерата изписани с флумастер от
лицевата им страна, които обаче не са индивидуализиращ признак за издаваните от
банките платежни инструменти. На следващо място следва да се отбележи, че картите
с магнитна лента имат множество предназначения, както е посочено в заключението
на СТЕ. Те могат да бъдат използвани като банкови карти, клубни карти,
идентификационна карта за контрол на достъпа и др., като следва да кредитират
обясненията на подсъдимия, че същите могат да се използват като
идентификационна карта при упражняване на тираджийска професия, която карта
ограничава времето на пътуване на шофьора до 8 часа. Имайки предвид, че не са
събрани каквито и да било доказателства в посока установяване наличие на знание
на лицето че държи именно подправени платежни инструменти, не следва да се
прави извод във вреда на подсъдимия за наличие на такова само поради факта, че
последният е държал пластиките в портмонето си.
Не се установяват и
действия на подсъдимия, които да сочат на съзнание от негова страна за
осъществяване на престъпното деяние. Съгласно разпоредбата на чл. 14 от НК, за
да е налице умисъл деецът е следвало знае какви са фактическите обстоятелства,
принадлежащи към състава на престъплението. Такова обстоятелство се явява и
качеството на пластиките- подправени платежни инструменти. Незнанието на това
качество изключва умисъла относно престъплението и прави деянието
несъставомерно. Действително от обясненията на подсъдимия става ясно, че е
съзнавал, че това са вид подправени карти, но за да е съставомерно деянието е
необходимо той да е съзнавал и какъв точно е техния вид - че това са банкови
карти, позволяващи прехвърляне на парични средства. От събрания и проверен по
делото доказателствен материал не е възможно да се направи извод за наличие на
такова съзнание, а напротив извежда се извод, че е имал различно знание за вида
на вещите, които е държал, поради което съдът приема, че деецът не осъществил
съставът на престъплението и от субективна страна.
Поради липсата на
елемент от обективната страна на престъплението и поради обстоятелството, че не
са налице доказателства относно умисълът на дееца и по аргумент от чл. 303 от НПК, по отношение на подсъдимия Н. не би могла да се постанови осъдителна
присъда. Държаните от лицето пластики, представляващи подправени платежни
инструменти не са в големи количества, а не е налице и умисъл относно деянието,
поради което съдът призна подсъдимият за невиновен и го оправда по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл. 244, ал. 2,
пр. 2, вр. чл. 243, ал. 2, т. 3 от НК.
Предвид изхода на делото и на
основание чл. 190, ал. 1 от НПК, направените по делото разноски в размер на 229,16
лева остават за сметка на държавата.
Така мотивиран съдът постанови
присъдата си.
СЪДИЯ ПРИ СГС: