№ 307
гр. Пловдив, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело
№ 20225001000249 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. №262438 от 04.03.2022 г. от „С.П.П.“
ООД – ****, ЕИК ********* – чрез пълномощниците на дружеството
адв.Д.К. и адв. З.З. против решение №260048 от 15.02.2022г., постановено по
т. д. N 820/2020г. по описа на О.С. - П., в частта с която по иск, предявен от
АН. АТ. СТ., ЕГН ********** са отменени като незаконосъобразни
решенията, взети от общо събрание на съдружниците в „С.П.П.“ ООД – ****,
ЕИК *********, проведено на 18.12.2020г., по т.4 от дневния ред за
изключване на АН. АТ. СТ. като съдружник, по т.4.1. от дневния ред – за
поемане дяловете на изключения съдружник С. от другия съдружник – М. – Е.
А. А. В., която става едноличен собственик на капитала и по т.4.2. от дневния
ред – за приемане на нов учредителен акт от М. – Е. А. А. В. и с което е
осъдено „С.П.П.“ ООД – ****, ЕИК ********* да заплати на АН. АТ. СТ.
сумата 1623.75 лева – разноски пред първата инстанция по съразмерност.
Жалбоподателят счита, че решението в посочената обжалвана част е
1
постановено в противоречие със събраните доказателства, тъй като съдът не е
взел предвид наличието на множество документи с подправени подписи на
съдружника М. – Е. А. В. и е кредитирал показанията на свидетел, който се е
представял за неин пълномощник с пълномощно, което не носи подписа на
упълномощителя. Счита, че превратно са тълкувани показанията на
счетоводителя Н.А. относно знание на съдружника М. – Е. А. В. за
дружествените дела. Намира, че необоснован и извода, че съдружникът М. –
Е. А. В. е разполагала с ключ от касата, а дори и да е така – съдружникът С.
дължи отчет за касата, какъвто не е направен като същевременно се
констатират липси по счетоводни данни.
По съображенията, развити във въззивната жалба, жалбоподателят моли
съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и по
същество да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.
Въззиваемата страна АН. АТ. СТ., ЕГН ********** от ****,
представлявани от пълномощника и адв. К.К., със служебен адрес: **** е
депозирала писмен отговор на въззивната жалба, с който е изразила
становище за неоснователност на жалбата и моли решението в обжалваната
му част да бъде потвърдено. Претендира присъждане на сторените разноски.
Съдът като взе предвид изложеното в жалбата и писмения отговор,
както и събраните доказателства и доводите на страните, намира за
установено следното:
Искове с правно основание чл.74 ал.1 от ТЗ.
Ищцата АН. АТ. СТ., ЕГН ********** от **** претендира отмяна на
решенията, взети от общо събрание на съдружниците в „С.П.П.“ ООД – ****,
ЕИК *********, проведено на 18.12.2020г., по т.4 от дневния ред за
изключване на АН. АТ. СТ. като съдружник, по т.4.1. от дневния ред – за
поемане дяловете на изключения съдружник С. от другия съдружник – М. – Е.
А. А. В., която става едноличен собственик на капитала и по т.4.2. от дневния
ред – за приемане на нов учредителен акт от М. – Е. А. А. В..
По отношение на т.5 от дневния ред на събранието искът е отхвърлен и
решението не е обжалвано, поради което е влязло в сила и въпросът не е
предмет на настоящото въззивно производство.
Ищцата твърди, че е съдружник в „С.П.П.“ ООД от юли 2003г., а е и
управител на същото дружество от август 2003г. заедно с другия управител на
2
дружеството – Х. – Р.В. В.. Твърди, че на 18.11.2020г. и е връчена нотариална
покана – предупреждение за неоказване на съдействие за осъществяване на
дружествените работи и извършване на системни действия против интересите
на дружеството, които са довели до причиняване на загуби. Твърди, че с тази
покана е предупредена, че поради неспазване от нейна страна на процедурата
по свикване на общо събрание, е причинила на дружеството имуществени
вреди, изразяващи се в загуби за годините от 2015 г. до 2019г. в общ размер
99 734 лева като е поканена да възстанови на дружеството сумата 24 933 лева
– част от тези загуби, съответстваща на нейния дял от капитала. Уведомена е,
че в качеството си на управител е извършила и други действия, с които е
причинила имуществени вреди: неправомерно е получавала суми за заплата,
поради несъгласуване на нейния размер с другия съдружник, използвала е
гориво за сметка на дружеството, използвала е парични средства от касата
като са установени липси, създала е разходи във връзка със сключване на
договори с мобилни оператори и е закупувала монети. Така е общият размер
на имуществените вреди, които се твърди да е причинила, са в размер на
102 868 лева. Твърди, че на 16.12.2020г. е връчен нейния отговор на
цитираната нотариална покана – предупреждение. Твърди, че на 03.12.2020г.
е получила покана за свикване на ОС на съдружниците, насрочено за
18.12.2020г. /първия работен ден след изтичане на 14-дневния срок от
връчване на писменото предупреждение/ с дневен ред, включващ разглеждане
на въпросите за търсене на имуществена отговорност за действията и като
управител и за изключването и като съдружник в дружеството.
Твърди, че общото събрание се е провело на 18.12.2020г. на посоченото
в поканата място и час и съобразно обявения дневен ред. Твърди, че на
събранието е присъствал неин представител – адв. К.К.. Твърди, че по т.4,
т.4.1. и т.4.2 от дневния ред са приети следните решения: по т.4 от дневния
ред за изключване на АН. АТ. СТ. като съдружник, по т.4.1. от дневния ред –
за поемане дяловете на изключения съдружник С. от другия съдружник – М. –
Е. А. А. В., която става едноличен собственик на капитала и по т.4.2. от
дневния ред – за приемане на нов учредителен акт от М. – Е. А. А. В.. Счита
посочените решения за противоречащи на закона и дружествения договор.
Твърди, че в поканата – предупреждение няма конкретно посочени
нарушения, извършени от нея, които да представляват неизпълнение на
задължение за оказване на съдействие за осъществяване дейността на
3
дружеството или действия против неговите интереси. Тъй като съдружникът
не е предупреден кои точно нарушения следва да отстрани, счита, че е
нарушено правото и на защита – да изложи доводи за липса на
предпоставките по чл.126 ал.3 от ТЗ и да ангажира доказателства,
опровергаващи твърденията в поканата. Твърди, че не и е даден изобщо срок,
в който да коригира поведението си съобразно изложеното в
предупреждението. От една страна – липсва конкретика при излагане на
нарушенията, а от друга – липсва посочване какво е дължимото поведение, за
да бъде то коригирано. Твърди и противоречие между описаното в поканата
предупреждение, че сумите, посочени в нея са изразходвани от ищцата, с
което тя е нанесла вреди на дружеството, а впоследствие на общото събрание,
се твърди, че сумите са загубите на дружеството съобразно годишните
финансови отчети. Твърди, че за последните тя не може да носи отговорност
като съдружник в дружеството. Конкретни нарушения, които да
представляват неизпълнение на задължения за оказване на съдействие за
осъществяване на дружествените дела не са посочени, нито и е даван срок за
отстраняването им. Твърди, че по т.4 от дневния ред е взето решение за
изключването и, поради това, че тя като управител не е свикало общо
събрание, когато загубите са надхвърлили повече от ¼ от капитала, както и
поради представяне от нейна страна в счетоводството на документи с
подправен подпис на другия съдружник М. – Е. А. А. В.. По отношение на
първото основание счита, че съдружник не би могъл да носи отговорност за
липса на инициатива за свикване на общо събрание, от което за дружеството
да са произтекли вреди. По отношение на второто основание – счита, че в
поканата – предупреждение изобщо не са наведени подобни обстоятелства, на
основание на които впоследствие се основава взетото решение за
изключването и. Посочва, че този факт е отбелязан от нейния представител
при обсъждане на въпроса от дневния ред, на което е даден отговор, че
основанието не е включено в поканата – предупреждение, тъй като е станало
известно по-късно, след изпращането и. Подобно е развитието и при
обсъждане на твърденията за имуществените вреди, които се твърди да е
причинила - в поканата предупреждение е записано, че сумите, посочени в
нея са изразходвани от ищцата, а на общото събрание се твърди, че сумите са
загубите на дружеството съобразно годишните финансови отчети. Твърди, че
не са налице визираните основания за нейното изключване.
4
Предвид на твърдяната незаконосъобразност, моли съдът да отмени
решенията, взети от общо събрание на съдружниците в „С.П.П.“ ООД – ****,
ЕИК *********, проведено на 18.12.2020г., по т.4 от дневния ред за
изключване на АН. АТ. СТ. като съдружник, по т.4.1. от дневния ред – за
поемане дяловете на изключения съдружник С. от другия съдружник – М. – Е.
А. А. В., която става едноличен собственик на капитала и по т.4.2. от дневния
ред – за приемане на нов учредителен акт от М. – Е. А. А. В..
Ответното дружество „С.П.П.“ ООД – ****, ЕИК *********, е
депозирало писмен отговор по предявените искове, като заявява оспорване на
същите. Твърди, че ищцата А.С. е изключена като съдружник, поради
обстоятелството, че не е изпращала покани до другия съдружник М. – Е. А. А.
В. за свикваните общи събрания, нито М. – Е. А. А. В. е присъствала на тези
събрания. Същата не е била и надлежно представлявана на събранията, тъй
като не е упълномощавала за това А.С. или А.И.. Твърди, че на събранията М.
– Е. А. А. В. е представлявана от лице без представителна власт като
представеното в тази връзка пълномощно не е подписано от нея. На второ
място – не е съгласувала получаваното възнаграждение за дейността си като
управител с другия съдружник и без решение на общото събрание е
подписала допълнително споразумение за увеличаване на възнаграждението
си – на 31.01.2017г. и на 31.10.2018г. Последните не носят подписа на М. – Е.
А. А. В.. На трето място – подписите във ведомостите за заплати за получени
възнаграждения от М. – Е. А. А. В. и Б.Г.Д. за периода 2016 – 2020г. не са
изпълнени от посочените лица, а работата по ведомостите е осъществявана от
ищцата А.С.. На следващо място – установени са липси в касата на
дружеството за около 16 000 лева, както и монети на значителна стойност, а
достъп до сейфа е имала само ищцата до 19.11.2020г., когато и другия
съдружник е получил достъп. На следващо място – ищцата е отчитала
изразходвано гориво за ползван служебен автомобил, без да има съответни за
това пътни листове и е използвала автомобила за лични цели, с което е било
ощетено дружеството. На следващо място – действала е против интересите на
дружеството, тъй като не е отдавала под наем свободни площи, собственост
на дружеството, от което то е претърпяло загуба – по 6180 лева на година или
общо за десет години – 61 800 лева. На следващо място – сключила е
неизгодно допълнително споразумение към рамков договор с Т. за девет
мобилни карти, които не са били нужни и дружеството би спестило по 2000
5
лева на година, ако не бе сключен неизгодния договор. На последно място –
проявено неприемливо унизително и грубо отношение към наемателите на
дружеството, което също е довело до загуби. Счита, че ищцата е била
писмено предупредена, а законът не изисква предоставяне на срок за
поправяне на поведението, още повече, че естеството на провиненията е
такова, че те не биха могли да се коригират. Единствено може да се поправят
вече нанесените вреди чрез възстановяването на сумите, но това не е сторено.
Счита, че не е необходимо в поканата – предупреждение детайлно да са
изброени нарушенията на съдружника.
Поддържа наличието на изброените в протокола от проведеното общо
събрание нарушения.
С допълнителна искова молба ищцата твърди, че всички общи събрания
са провеждани със знанието и съгласието на съдружника М. – Е. А. А. В. като
на някои от тях тя е присъствала лично, а на други е била представлявана от
бащата на двете съдружници А.И.. Като причина за това се изтъква
обстоятелството, че М. – Е. А. А. В. от дълги години живее в чужбина,
пребивава рядко в Б.. Твърди, че с нея е поддържана постоянна комуникация
за работата на дружеството и голяма част от решенията са взимани именно от
нея като мажоритарен съдружник. При пребиваванията и в Б. са и
предоставяни всички документи, свързани с дейността на дружеството,
поддържана е постоянна кореспонденция по телефон, електронна поща,
вайбър, уатсап. Твърди, че кореспонденцията е водена главно със съпруга на
М. – Е. А. А. В. – Р., за когото тя е заявявала, че са едно цяло.
Представителната власт на А.И. – техен баща – никога не е била оспорвана от
другия съдружник и е била многократно потвърждавана от нея. Признава, че
пълномощни за всяко конкретно общо събрание не са представяни, но ищцата
е разполагала с нотариално заверено пълномощно от 10.06.2008г. да
представлява сестра си М. – Е. А. А. В.. Признава, че е извършвана промяна
във възнагражденията на управителите с допълнителни споразумения, но това
е ставало с изрична устна санкция от М. – Е. А. А. В.. Посочва, че ешения на
общото събрание за това са налице, тъй като е постигано съгласие между
двете съдружници, но за тях не е съставян писмен протокол. Посочва, че в
продължение на 15 години в споразуменията като ръководител е посочван
бащата на двете А.И., за което М. – Е. А. А. В. е била наясно. Оспорва
извършването на всички описани в отговора нарушения. Твърди, че М. – Е. А.
6
А. В. и съпруга и са разполага с ключ от сейфа още на 23.07.2020г., от когато
А.С. няма достъп. Твърди, че всички описани нарушения са такива като
управител, а не като съдружник и отговорността за евентуални такива следва
да се реализира по реда на чл.145 от ТЗ, а не по реда на чл.126 ал.3 от ТЗ.
Твърди, че през всички години от създаване на дружеството до 2020г. М. – Е.
А. А. В. и съпругът и Х. – Р.В. В. постоянно са изразявали задоволство от
работата на А.С. – участвала е в търгове, закупила имот в съседство с
притежаваните сгради, ремонтирала е сградите, построила е още една сграда
на дружеството, заедно с друг собственик е направила нов асфалтов път с
маркировка и табели, управлявала е цялата оперативна работа.
С допълнителен отговор „С.П.П.“ ООД – гр.П. поддържа твърденията,
изложени в първоначалния такъв относно обстоятелството, че А.И.
неправомерно е подписвал допълнителните споразумения относно
възнаграждението на А.С., тъй като не е имал представителна власт за това.
Поддържа твърдението, че липсват решения на ОС на съдружниците,
материализирани в съответен протокол, за промяна на възнаграждението.
Поддържа и наличие на другите основания за изключване – неотдаване на
свободни площи и отношението към наемателите.
Исковете са предявени в предвидения в чл.74 ал.2 от ТЗ 14-дневен срок
от провеждане на събранието, чиито решения се атакуват.
Не се спори, че ищцата е съдружник в ответното дружество. Това се
установява и при справка в Търговския регистър по партидата на
дружеството. А.С. притежава 25 % от капитала с размер на дялово участие
1250 лева, а сестра и М. – Е. А. А. В. – 75 % от капитала с размер на дяловото
участие 3750 лева. Не се спори и относно обстоятелството, че общо събрание
на съдружниците на „С.П.П.“ ООД – гр.П. за първия работен ден след
изтичане на 14-дневен срок от връчване на поканата от 13 ч. е било свикано
от управителя М. – Е. А. А. В. чрез писмена покана, връчена на ищцата чрез
нотариус на 03.12.2020г. Последното обстоятелство се установява от
представената разписка за връчена нотариална покана /стр.31 от делото на
ОС/. Не се спори, че за първия работен ден след изтичане на 14-дневен срок
от връчване на поканата е 18.12.2020г., на която дата е проведено и
събранието. Ищцата е взела участие в събранието чрез свой представител –
адв. К.К., за което той е бил изрично упълномощен /пълномощно – стр.32 от
7
делото на ОС/.
Видно от представения Протокол /акт №***, том *, рег. №****/**** на
нотариус М.С./ на 18.12.2020г. се е провело ОС на съдружниците в „С.П.П.“
ООД – гр.П.. На същото по т.4 от дневния ред е взето решение за изключване
на АН. АТ. СТ. като съдружник, по т.4.1. от дневния ред – за поемане
дяловете на изключения съдружник С. от другия съдружник – М. – Е. А. А. В.,
която става едноличен собственик на капитала и по т.4.2. от дневния ред – за
приемане на нов учредителен акт от М. – Е. А. А. В..
Основанията за изключване на А.С. като съдружник са посочени от
другия съдружник при обсъждане на въпроса по т.4 от дневния ред и те са, че
С. като управител не е свикала общо събрание, когато загубите са
надхвърлили повече от ¼ от капитала, както и че е представила в
счетоводството на документи с подправен подпис на другия съдружник М. –
Е. А. А. В. за увеличение на възнаграждението си като управител. Видно от
протокола – налице са и допълнителни обстоятелства, поради които е взето
решение за търсене на имуществена отговорност от С. за дейността и като
управител, но основанията за изключването и като съдружник са само тези,
които са изтъкнати по т.4 от дневния ред, имаща за предмет разглеждане на
въпроса за изключването и от дружеството.
Първото от тях касае задължение на А.С. не като съдружник, а като
управител, тъй като не съдружникът, а управителят свиква общо събрание,
веднага щом загубите надхвърлят повече от ¼ от капитала. В този смисъл е
разпоредбата на чл.138 ал.3 от ТЗ. Недопустимо един съдружник да бъде
санкциониран като съдружник за дейността му не като такъв, а като
управител. Обстоятелството, че дружеството реализира загуби е било
известно и на другия съдружник, който притежава повече от 1/10 от капитала
и чийто съпруг също е управител на дружеството. Следователно във всеки
един момент би могъл да поиска свикване на общо събрание с мотив, че
загубите надхвърлят ¼ от капитала. Обстоятелството, че другият съдружник е
знаел или при желание – е нямало никаква пречка да узнае горното
обстоятелство – се установява при справка в търговския регистър по
партидата на дружеството относно обявените актове. Годишният финансов
отчет за 2014г. е обявен на 31.08.2016г., Годишният финансов отчет за 2015г.
е обявен на 10.11.2017г. Годишният финансов отчет за 2016г. е обявен на
8
23.07.2019г., на която дата са обявени и годишният финансов отчет за 2017г.
и годишният финансов отчет за 2018г. На 01.10.2020г. е обявен годишният
финансов отчет за 2019г. Касае се за публичен регистър, в който всеки –
включително и мажоритарния съдружник – би могъл да направи справка и да
установи, че загубите надхвърлят ¼ от капитала. И това само, ако се допусне,
че не е била уведомявана по друг начин за състоянието на дружеството, което
не се установява от събраните писмени и гласни доказателства. От
показанията на свидетелите А.Д.И. и И.Д.С. се установява, че на М. – Е. А. А.
В. са изпращани всеки месец справки по имейл, а бащата А.И. е бил
непрекъснато във връзка с нея по телефона, тъй като същата живее в Ш.. Със
съпруга и, който е и другият управител на дружеството, действащ заедно и
поотделно с А.С., е водена кореспонденция по вайбър и уотсап, като са
обсъждани въпроси по закупуване на имоти, тръжни предложения, ремонти,
парични преводи.
Ето защо не може да се приеме, че отговорността по свикване на ОС на
съдружниците при надхвърляне на съответния процент загуби е на А.С. и то
не като управител, а като съдружник, притежаващ 25% от дялово участие.
Неизпълнение на това задължение в качеството и на съдружник не би могло
да се приеме за действие против интересите на дружеството и неоказване на
съдействие за дружествените дела, т.е. като предпоставка тя да бъде
изключена като съдружник.
Второто, посочено в протокола от ОС основание е представянето в
счетоводството на документи с подправен подпис на другия съдружник М. –
Е. А. А. В. за увеличение на възнаграждението си като управител. От
заключението на вещото лице Н.Б. по допуснатата съдебно – графологична
експертиза се установява, че в допълнителни споразумения към трудов
договор на А.С. от 15.06.2006г., от 29.12.2006г., от 28.12.2007г., от
29.08.2008г., от 31.01.2011г., от 28.12.2011г., от 31.01.2017г. и от 31.10.2018г.,
положените подписи от името на М. – Е. А. А. В., не са изпълнени от нея.
Видно от допълнително споразумение към трудов договор от 15.06.2006г., с
което трудовото възнаграждение на А.С. /И./ се определя на 1400 лева, то е
подписано от А.И. – управител и не носи изобщо подпис на другия
мажоритарен съдружник. Същото се отнася и за допълнително споразумение
към трудов договор от 29.12.2006г., с което възнаграждението се увеличава
на 2000 лева и за допълнително споразумение към трудов договор от
9
28.12.2007г., с което възнаграждението се увеличава на 2100 лева.
Допълнителното споразумение към трудов договор от 29.08.2008г., с което
трудовото възнаграждение на А.С. /И./ се определя на 2200 лева, също е
подписано от А.И. – управител и не носи изобщо подпис на другия
мажоритарен съдружник. Същото се отнася и за допълнителните
споразумения от 2011г. Последните две споразумения – обект на
изследването - от 2017г. и 2018г. действително са сключени с А.С. като за
ръководител на предприятието е посочена М. – Е. А. А. В. и се установява, че
подписът не е изпълнен от нея. Налице е обаче подписано от М. – Е. А. А. В.
пълномощно с нотариална заверка на подписа на лицето от 10.06.2008г., с
което тя упълномощава баща си А.И. и сестра си А. И. да я представляват с
право да подписват всякакви документи от нейно име. Дори и да се приеме,
че това генерално пълномощно, което е оттеглено едва през 2020г., не е
овластявало упълномощените с право да представляват упълномощителя с
право да подписват допълнителни споразумения към вече сключения трудов
договор на А.С. /И./ и е налице превишаване на представителната власт, то не
може да се приеме, че представляваният не е знаел за действията, извършени
от негово име. А ако е знаел и не се е противопоставил, действията са
санирани и не страдат от твърдяния порок. Обстоятелството, че всички
решения, по всеки въпрос от значение за дружеството са се взимали след
съгласуване с М. – Е. А. А. В. и/или съпруга и Х. – Р. В. се установява от
кореспонденцията по вайбър и уотсап и електронна поща. По реда на чл.176
от ГПК управителят Х. – Р. В. признава, че адресите от тази кореспонденция,
представена в превод по делото, са ползвани от него такива. Свидетелят
А.Д.И. посочва, че той е управлявал предприятието, бил е пълномощник на
М. с пълномощно, което тя му е дала и е оттеглила през 2020г. Твърди, че
винаги се е допитвал до нея, винаги са я слушали и тогава е вършел, каквото
тя е казала. Посочва, че е подписвал различни документи от името на М.,
което е въз основа на даденото му пълномощно. „М. ми даде пълномощно, за
да работя от нейно име“ – твърди свидетелят. Именно М. е наредила да
назначат сина и Б. като преводач в дружеството и да му дават заплата,
въпреки че той от няколко години живее в Ш.. Заплатите на М. и Б.
свидетелят е съхранявал в сейф в жилището си и им ги е предавал, когато са
се връщали в Б.. Именно той е наредил на А. да се подписва във ведомостите
за тези пари. Знае, че и М. се е разписвала на ведомости, когато е идвала.
10
Посочва, че пред годините възнаграждението на А. се е променяло – ту се е
увеличавало, ту намалявало, но винаги, всяка промяна е била по нареждане на
М.. Тя е решавала колко пари ще взима А. като заплата. Свидетелят е
категоричен: „Винаги сме я питали“. Свидетелят посочва и друго – че всички
документи – договори, фактури, допълнителни споразумения са носели в
счетоводството. Там са предавали и всички протоколи от общи събрания на
съдружниците в дружеството. Съдът кредитира показанията на този свидетел,
тъй като същият е баща и на М. – Е., и на А., управлявал е предприятието
няколко години, докато се е разболял и е наясно с дружествените дела,
процеса на работа и отношенията в дружеството и комуникацията със
счетоводството и със съдружниците. Неговите показания се подкрепят и от
писмените доказателства - пълномощно с нотариална заверка на подписа на
М. – Е. А. А. В. от 10.06.2008г., както и от показанията на другите разпитани
свидетели. Свидетелят П.В.С. – портиер и отговорник на охраната в
дружеството твърди, че ако е възниквал проблем се е обаждал на бащата на А.
– А.И.. Той се е занимал с всичко в „С.П.П.“. После е знаел, че трябва да се
обажда на А.. Именно от нея е получавал месечните си плащания – аванс и
заплата и при нея се е подписвал на ведомости. Свидетелката Н.А.А., която
има счетоводна кантора и води счетоводството на дружеството от 20 години
посочва, че всички съставени документи – ведомости, договори,
допълнителни споразумения и трудови книжки – са се съхранявали при нея в
счетоводната кантора. Именно свидетелката А. е изготвяла протоколите от
ОС за приемане на ГФО, както и допълнителните споразумения за промяна на
възнаграждението на работник или служител. Първоначално като управител е
вписвала А.И., а впоследствие – А.С. /И./. Твърди, че за споразуменията с А. е
вписвала нея като управител и като работник, но е възможно да има и такива,
подписани от А.. Твърди, че не е имало случай като управител да е вписвана
М. – Е.. Свидетелката знае от А., че всеки месец изготвят справка за приходи
и разходи на дружеството и я пращат на М. – Е.. До 2020г. свидетелката е
приемала, че всичко е наред в отношенията между съдружниците, не е
подоризира за някакви проблеми. Не е контактувала с М. – Е. по телефона, но
я е виждала през годините, М. – Е. е идвала при нея в офиса, но не помни
какво са обсъждали.
Дори и изобщо да не се вземат предвид показанията на свидетеля И.Д.С.
– съпруг на А.С., поради евентуална заинтересованост, то от показанията на
11
останалите свидетели и от писмените доказателства – цитираното вече
пълномощно и кореспонденция, може да се направи извод, че за всяко
решение в дружеството, включително и за възнаграждението, посочено в
допълнителни споразумения към вече сключения трудов договор на А.С.,
съдружникът М. - Е. е била уведомена. Тя е била наясно и че баща и и сестра
и я представляват, включително и в дружествените дела и не се е
противопоставила. Напротив, през доста дълъг период от време установената
в дружеството практика, поради отсъствието на мажоритарния съдружник от
страната, е била именно такава. За това, че именно М. – Е. е взимала
решенията може да се направи извод и от обстоятелството, че на работа със
заплата е назначен сина и, за който не се установява да е работил в
дружеството и изобщо да е пребивавал в страната последните години. Едва ли
подобно решение би могло да се реализира по друга причина, освен по
нареждане на мажоритарния съдружник, и въпреки че не е конкретен предмет
на спора, се явява важно обстоятелство за това кой всъщност е взимал
решенията. Но то не съвпада с тезата за получавано възнаграждение от А.С.
като управител, без то предварително да е било съгласувано със сестра и.
Следователно не е налице и второто основание за изключване на А.С. като
съдружник, посочено при обсъждане на въпроса по т.4 от дневния ред.
Макар че това е достатъчно за установяване липсата на материално-
правните предпоставки за изключване на ищцата и респ. за уважаване на
исковата претенция, доколкото по тази точка от дневния ред друго основание
не се сочи, съдът ще обсъди и другите наведени в писмения отговор
нарушения не само за пълнота на изложението, а защото в отправеното
писмено предупреждение – покана основанията са смесени, без да се прави
разграничение дали се касае за действия като управител, за които ще се търси
отговорност по реда на чл.145 от ТЗ или за такива като съдружник, заради
които би могла да бъде изключена.
По твърдението, че А.С. не е изпращала покани до другия съдружник
М. – Е. А. А. В. за свикваните общи събрания, нито М. – Е. А. А. В. е
присъствала на тези събрания: вече бе обсъдено, че М. – Е. е била
представлявана от баща си въз основа на пълномощно от 10.06.2008г. и е била
уведомявана от него за всички въпроси от дружествените дела. Относно
нарушението, че подписите във ведомостите за заплати за получени
възнаграждения от М. – Е. А. А. В. и Б.Г.Д. за периода 2016 – 2020г. не са
12
изпълнени от посочените лица, а работата по ведомостите е осъществявана от
ищцата А.С.: от показанията на свидетеля А.И. се установява, че сумите са
получавани от него, съхранявани са в личния му сейф и предавани на дъщеря
му и внука му при пребиваването им в Б.. Пълномощното от 10.06.2008г. дава
право на А.И. да получава суми от името на дъщеря си. Дали те са и били
предадени не е предмет на настоящия спор и не е основание за изключване на
А.С. като съдружник, тъй като не е сред хипотезите по чл.126 ал.3 от ТЗ.
Следващото визирано нарушение касае твърдението, че в касата на
дружеството са установени липси за около 16 000 лева, както и монети на
значителна стойност, а достъп до сейфа е имала само ищцата до 19.11.2020г.,
когато и другия съдружник е получил достъп. От показанията на свидетеля И.
и от писменото доказателство – Приемо – предавателен протокол от
22.11.2020г. /стр.50 от делото на ОС/ се установява, че монетите са
съхранявани от А.И. и са предадени на съдружника М. – Е. с цитирания
протокол, поради което изобщо не се установява да е налице каквото и да е
нарушение на А.С. в тази връзка. Липси в касата се твърди да са установени
при отваряне на същата на 19.11.2020г., за наличността по която е съставен
протокол. От показанията на свидетеля П.С. се установява, че от месец юни
2020г. А. изобщо не е идвала във фирмата. От показанията на свидетеля А.И.
се установява, че той лично е предал ключ от касата на дружеството на М. –
Е. при пребиваването и в страната през юли 2020г. При тези данни следва да
се приеме, че протоколът от 19.11.2020г. установява само фактическата
наличност към точно този конкретен момент, но към посочената достъп до
касата не е имала само А.С.. Същата е заличена като управител въз основа на
вписване в търговския регистър още от 01.10.2020г., а в дружеството не е
пребивавала от юли 2020г. Каква е била наличността към юли 2020г. и към
01.10.2020г. изобщо не е установено, а към посочените периоди достъп са
имали и други лица. Ето защо съдът не намира за доказано и твърдението за
липси в касата, за които да бъде задължена А.С..
Не се установяват и другите посочени нарушения – липсват
доказателства да е ползвала служебен автомобил не само за служебни, но и за
лични цели, с което да е било ощетено дружеството. Твърди се, че е действала
е против интересите на дружеството, тъй като не е отдавала под наем
свободни площи, собственост на дружеството, от което то е претърпяло
загуба – по 6180 лева на година или общо за десет години – 61 800 лева.
13
Липсват доказателства изобщо да са били налични свободни площи, да е
имало интерес за наемането им и да не са отдадени по наем, още по-малко –
при наемна цена в посочените размери. Относно сключването на неизгодно
допълнително споразумение към рамков договор с Т. за девет мобилни карти,
които не са били нужни и дружеството би спестило по 2000 лева на година,
ако не бе сключен неизгодния договор – изобщо не се установява
сключването на неизгоден за дружеството договор. Видно от заключението
на вещото лице Тороманов по допусната съдебно – икономическа експертиза
разходите на „С.П.П.“ ООД за такси към „Т.Б.“ АД за 2019г. са в размер на
3941 лева, а за 2020г. – 3 221 лева. На годишна база в резултат на сключения
договор разходите за телефонни услуги са със 719.08 лева по-ниски в сравния
с предходния период. Следователно подобно нарушение от типа на описаното
изобщо не е налице. За последното посочено нарушение – проявено
неприемливо унизително и грубо отношение към наемателите на
дружеството, което също е довело до загуби – няма доказателства нито за
проявено такова отношение, нито за загуби, които да са последица от него.
С оглед на изложеното, доколкото не се установяват материално –
правните предпоставки на чл.126 ал.3 от ТЗ за изключване на А.С. като
съдружник, решенията на общото събрание на съдружниците в „С.П.П.“ ООД
– ****, ЕИК *********, проведено на 18.12.2020г., по т.4 от дневния ред за
изключване на АН. АТ. СТ. като съдружник, по т.4.1. от дневния ред – за
поемане дяловете на изключения съдружник С. от другия съдружник – М. – Е.
А. А. В., която става едноличен собственик на капитала и по т.4.2. от дневния
ред – за приемане на нов учредителен акт от М. – Е. А. А. В., се явяват
незаконосъобразни и следва да бъдат отменени като такива.
До същите правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд,
поради което решението му в обжалваната част като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК следва дружеството - жалбоподател
„С.П.П.“ ООД – ****, ЕИК ********* да бъде осъдено да заплати на АН. АТ.
СТ., ЕГН ********** от **** сумата 960 лева – разноски по делото пред
въззивната инстанция.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.272 от ГПК съдът
14
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260048 от 15.02.2022г., постановено по т.
д. N 820/2020г. по описа на О.С. - П., в частта с която по иск, предявен от АН.
АТ. СТ., ЕГН ********** са отменени като незаконосъобразни решенията,
взети от общо събрание на съдружниците в „С.П.П.“ ООД – ****, ЕИК
*********, проведено на 18.12.2020г., по т.4 от дневния ред за изключване на
АН. АТ. СТ. като съдружник, по т.4.1. от дневния ред – за поемане дяловете
на изключения съдружник С. от другия съдружник – М. – Е. А. А. В., която
става едноличен собственик на капитала и по т.4.2. от дневния ред – за
приемане на нов учредителен акт от М. – Е. А. А. В. и с което е осъдено
„С.П.П.“ ООД – ****, ЕИК ********* да заплати на АН. АТ. СТ. сумата
1623.75 лева – разноски пред първата инстанция по съразмерност.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА „С.П.П.“ ООД – ****, ЕИК ********* да заплати на АН. АТ.
СТ., ЕГН ********** от **** сумата 960 лева – разноски по делото пред
въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните – при наличие на предпоставките на чл.280 от
ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15