РЕШЕНИЕ
№ 90
14.04.** г., град Добрич
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд - Добрич, гражданско отделение, в открито
съдебно заседание на единадесети март през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДИАНА ДЯКОВА
МЛ. СЪДИЯ Г. ПАШАЛИЕВ
при участието на секретаря Румяна Радева,
като разгледа докладваното от
мл. съдия Г. Пашалиев въззивно гражданско дело № 44 по описа на Окръжен съд –
Добрич за ** г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 980/14.03.*19 г. на Е.Г.А. срещу Решение
№ 30 от 22.02.*19 г. по гр. дело № 413/*18 г. на Районен съд – К., с което
първоинстанционният съд е допуснал извършването на съдебна делба между Е.Г.А. и
К.Д.К. на следните движими и недвижими вещи:
1. Поземлен имот с идентификатор ****, с
обща площ ** кв.м., с адрес: гр.К., ул. „Ц.” № *, трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до
10м/, номер по предходен план: кв. *, парцел *, при съседи: имоти с
идентификатори ****; ****; ****; ****; ****и ****, ведно с построените сгради,
които попадат върху имота: сграда с идентификатор ****.1, със застроена площ * кв.м.,
брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; сграда с
идентификатор ****.2, със застроена площ * кв.м., брой етажи: 1,
предназначение: хангар, депо, гараж и сграда с идентификатор ****.3, със
застроена площ *кв.м., брой етажи: , предназначение: друга сграда за обитаване.
2. МПС с рег.№ ****, марка „Ф.”, модел „М.”,
рама ****, двигател ****, цвят „Б. М.“.
3.
МПС с рег.№ ****, марка „Ф.”, модел „Б.”, рама ****, двигател без номер,
цвят „Тъмно син металик“, при квоти:
- за Е.Г.А. – ½ идеална част;
- за К.Д.К. – ½ идеална част.
С допълнително Решение № 90 от 05.07.*19
г. по гр. дело № 413/*18 г. районният съд е отхвърлил предявения от Е.А. срещу К.К.
установителен иск с правно основание чл. 23, ал. 2 от СК.
Е.А. е подал въззивна жалба срещу
Решение № 30 от 22.02.*19 г. по гр. дело № 413/*18 г. на Районен съд – К., в която
се излагат доводи за неправилност на съдебния акт в частта на произнасянето
относно недвижимия имот.
Въззивникът твърди, че изводите на
районния съд противоречат на събраните доказателствени материали, като поставя
акцент на показанията на свидетеля К..
Поддържа твърденията си, застъпени в
исковата молба, че процесният недвижим имот е придобит с негови лични средства,
поради което не е съвместно притежание на двамата съпрузи.
Прави искане за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на ново, с което
да бъде признат за изключителен собственик на горепосочения недвижим имот по
отношение на К.К. и делбата на същите да бъде допусната при квоти 1/1 идеална
част за него и 0 идеални части за К..
С уточняваща молба пояснява, че иска
делбата на недвижимия имот да бъде допусната в случай, че искът по чл. 23, ал.
2 от СК бъде отхвърлен.
Не се явява в съдебното заседание пред
въззивната инстанция. Чрез процесуалния представител, адвокат К.А., изпраща
писмено становище, в което заявява, че поддържа жалбата.
Постъпил е отговор от въззиваемата
страна, в който се прави искане актът на първоинстанционния съд да бъде
потвърден. Намира изводите на районния съд за правилни. Претендира разноски за
въззивната инстанция.
Въззиваемата страна се противопоставя на
твърденията на въззивника. Счита, че последният не е успял да обори
презумпцията по чл. 21, ал. 3 от СК, поради което е правилен изводът, че имотът
е съпружеска имуществена общност. В тази връзка поддържа, че кредитът е
погасяван по време на брака от двамата съпрузи.
Пред въззивния съд се явява лично и с
пълномощника си. Твърди, че допълнителното решение на първоинстанционния съд, с
което се е произнесъл по иска по чл. 23 от СК, е влязло в сила, тъй като не е
било обжалвано. Счита, че е атакувано единствено в частта за допускане на
делбата, като прави искане в тази част съдебният акт да бъде потвърден.
Въззивният
съд, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа страна:
Не е спорно, че Е.Г.А. и К.Д.К. са
сключили брак на 24.10.1987 г.
С договор за дарение от 19.01.** г.,
обективиран в нотариален акт № *, том *, дело
№ **г. на БРС, Г. А.Г. е прехвърлил безвъзмездно на сина си Е.А. следния
недвижим имот: дворно място от ** кв.м., урегулирано в парцел **-*, в кв. * по регулационния план на
с. М., община К., при съседи – Д. Д. П., И. Х. С.и улица.
Дареният имот е бил предмет на договор
за замяна от **г., обективиран в нотариален акт № *, том *, дело № * от ** г. на БРС. Бил е
заменен за дворно място от ** кв.м., урегулирано в парцел **, в кв. * по регулационния план на
гр. К., при съседи – Д. Г. Е., Ж. А. и от две страни, ведно с една къща от две
стаи и салон и един гараж, собственост на Г. Н. С.. Към момента на сделката
цената на този имот е била 10 399, 04 лева. Освен извършената замяна за
придобиването му е доплатена и сумата от 8 779, 04 лева. Страните не
спорят, че тази сума е получена по договор за заем, сключен по време на брака
им.
Във връзка с погасяването на заема е
разпитан свидетелят К. К.. От показанията му се установява, че е бил приятел на
родителите на ищеца. Същите му споделили, че са дарили на сина си недвижим
имот, който последният заменил, за да придобие друг имот. Освен замяната
трябвало да доплати и известна сума, поради което изтеглил заем. Родителите на
ищеца му казали, че те са изплатили заема на сина си.
За погасяването на парични задължения,
установени с писмен акт, какъвто е договорът за кредит, свидетелски показания
не са допустими – чл. *4, ал. 1, т. 4 от ГПК. Предвиденото ограничение препятства
въззивната инстанция, при формиране на фактическите си изводи, да използва
показанията на свидетеля в частта относно плащането на заема от родителите на
ищеца. В останалата част гласните доказателствени средства кореспондират с
приетите писмени доказателствени средства, поради което съдът ги приема за
достоверни.
За доказване погасяването на заема от
родителите на ищеца са представени и писмени доказателства – множество вносни
бележки. От същите се установява единствено, че М. Г.(майка на ищеца) е правила
парични вноски по личната си сметка, но не и такива по плащане на процесния
заем. Очевиден е стремежът на ищеца да установи факта на погасяване на кредита
от неговите родителите. Независимо от положените процесуални усилия обаче, въззивният
съд счита, че същият е ирелевантен за настоящото производство. В случая от
значение е характера на средствата, с които е извършено доплащането по
прехвърлителния договор – дали сумата от 8 779, 04 лева е лична на ищеца
или на двамата съпрузи, а не какъв е характерът на средствата, с които е погасен
кредитът. Този факт е последващ спрямо получаването на заемната сума и
използването ѝ за придобиване на имота, поради което с основание трябва
да се приеме, че няма отношение към тях.
Придобитият от страните недвижим имот е
подробно индивидуализиран в приложената скица № ***/03.04.*18 г. – по КККР на
гр. К., одобрени със заповед **/27.02.*08 г. поземлен имот с КИД ****, с обща
площ ** кв.м., с адрес: гр. К., ул. „Ц.” № *, ТРТ: урбанизирана, НТП: ниско
застрояване, ведно с построените сгради, които попадат върху имота: сграда с
идентификатор ****.1, със застроена площ * кв.м., брой етажи: 1,
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; сграда с идентификатор ****.2,
със застроена площ * кв.м., брой етажи: 1, предназначение: хангар, депо, гараж
и сграда с идентификатор ****.3, със застроена площ 7 кв.м., предназначение:
друга сграда за обитаване.
По делото е
приет и нотариален акт № **, том *, рег. № **, дело № ** от *.01.*05 г., от
който става ясно, че Г. Н. С. и М. Х-. Н. са прехвърлили недвижимия имот, получен
по замяната с Е.А., на дружеството „С. П.“ ООД. Пред нотариуса са се
легитимирали като собственици с нотариален акт № *, том * дело
№ * от **г. на БРС.
Сключеният граждански брак между страните
е бил прекратен с Решение № 95/18.08.** г. на Районен съд – К. по гр. дело № *
по описа за ** г.
При
тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части.
Пред първоинстанционния съд са предявени
обективно съединени искове с правно основание чл. 21, ал. 1 от СК (отм. 01.10.*09
г.) и чл. 34 от ЗС. Пред въззивния съд е инициирана проверка на решението в
частта, с която първостепенният съд е отхвърлил иска по 21, ал. 1 от СК (отм.
01.10.*09 г.) по отношение на недвижимия имот и е допуснал извършването на
делба на същия при квоти от по ½ идеална част за страните.
В останалата част, с която е допуснал
делба на движимите вещи – моторни превозни средства при квоти по ½
идеална част за всеки от съделителите, съдебният акт е влязъл в сила, като
необжалван.
Във връзка с обхвата на въззивната
проверка е направено възражение от въззиваемата страна. Същото следва да бъде
коментирано с приоритет, защото е определящо за въпроса каква част от
материалноправния спор подлежи на разглеждане от настоящата инстанция.
В отговора К.К. твърди, че с депозираната
жалба е атакувано Решение № 30 от 22.02.*19 г. по гр. дело № 413/*18 г. на
Районен съд – К.. Изтъква, че допълнителното Решение № 90 от 05.07.*19 г. по
гр. дело № 413/*18 г., с което районният съд е отхвърлил предявения от Е.А. установителен
иск с правно основание чл. 21, ал. 1 от СК (отм. 01.10.*09 г.), е влязло в
сила, тъй като не е обжалвано от въззивника.
Настоящият състав намира релевираното
възражение за неоснователно. До постановяването на Решение № 90 от 05.07.*19 г.
по гр. дело № 413/*18 г. се е стигнало след като въззивният съд е констатирал,
че първата инстанция не се е произнесла в решението си по иска с правно
основание чл. 21, ал. 1 от СК (отм. 01.10.*09 г). Това е наложило делото да
бъде върнато на районния съд. Констатираната непълнота обаче не е причина за постановяване
на допълнително решение, а за предприемане на действия по чл. 247 от ГПК. За
необходимост от допълване на съдебния акт може да се говори единствено, когато съдът
е пропуснал да формира изводи по част от предмета на спора. Когато обаче, е
формирал изводите си в мотивите, но е пропуснал да ги отрази в диспозитива, е
налице явна фактическа грешка. Такъв е и настоящият случай – районният съд е
изложил становището си по претенцията само в мотивната част, но не и в
диспозитива. Следователно, с положителност може да се приеме, че независимо от
проведеното производство по чл. 250 от ГПК, с Решение № 90 от 05.07.*19 г. по
гр. дело № 413/*18 г. първоинстанционният съд е извършил поправка на очевидна
фактическа грешка по смисъла на чл. 247 от ГПК.
При това положение липсата на жалба
срещу този последващ акт на съда не е основание произнасянето по иска по чл.
21, ал. 1 от СК (отм. 01.10.*09 г.) да бъде изключено от обхвата на въззивната
проверка.
По тази претенция в тежест на ищеца е да
установи в условията на пълно и главно доказване, че е придобил процесния
недвижим имот изцяло с лично имущество.
От волеизявленията на ищеца и Г. С.,
обективирани в нотариален акт № *, том *, дело № * от ** г. на БРС, става
ясно, че вторият се е задължил да прехвърли на първия процесния недвижим имот,
чиято пазарна стойност била 10 399, 04 лева. От своя страна Е.А. се е задължил
да прехвърли на Г. С. дворно място от **
кв.м., урегулирано в парцел **-*,
в кв. * по регулационния план на с. М., община К., както и да му доплати сумата
от 8 779, 04 лева, за уравнение до пълната стойност от 10 399, 04
лева. Релевантни за настоящото производство са въпросите за вещнопрехвърлителния
ефект на сделката и за собствеността на средствата, с които имотът е придобит.
Във връзка с първия въпрос следва да
бъде коментирано възражението на въззиваемата за относителна симулация на
договора. Същата обосновава твърденията си с факта, че към момента на
сключването му Е.А. не е бил собственик на дворно място от ** кв.м.,
урегулирано в парцел **-*,
в кв. * по регулационния план на с. М., община К., защото го е получил по
договор за дарение, седемнадесет дни по-късно. Оттук прави извод, че с договора
за замяна се прикрива договор за продажба.
Доказателства в
тази насока не са ангажирани. По делото не са приложени никакви доказателствени
материали, от които да се установява, че волята на страните по сделката е била с
договора за замяна да прикрият извършена продажба. Тази непълнота влече
неоснователност на възражението. В действителност имотът, който е заменил Е.А.,
е придобит от същия в по-късен момент. Въпросът за неговото прехвърляне на Г.
С. обаче, не касае действителността на съглашението, а изпълнението на
задължението на Е.А., което не е предмет на настоящия спор. Предмет на делото е
другият имот, прехвърлен от Г. С. на ищеца - дворно място от ** кв.м.,
урегулирано в парцел **, в кв. * по
регулационния план на гр. К., ведно с една къща от две стаи и салон и един
гараж. При липсата на доказателства за недействителност на сделката, правилен е
извода, че вещнопрехвърлителният ефект е настъпил и последният е придобит от Е.А.
и К. К.. Независимо, че страна по сделката е единствено ищецът, ответницата също
е станала собственик на имота, тъй като е придобит по време на брака им, в
резултат на съвместен принос . Този извод следва от разпоредбите на чл. 19, ал.
1 и ал. 3 от СК (отм. 01.10.*09 г.), които уреждат имуществените последици за
съпрузите при придобиване на имот от единия от тях. Те се изразяват в това, че
последният не става лична собственост на единия съпруг, а съпружеска
имуществена общност.
Предявеният иск
по чл. 21, ал. 1 от СК (отм. 01.10.*09 г.) е коректив на това правило. Претенцията предоставя
защита на съпруга, използвал изцяло лични средства за придобиване на вещта, срещу
неоснователното обогатяване на другия съпруг. За уважаването ѝ е
необходимо ищецът да проведе обратно доказване по отношение на презумпцията за
съвместен принос, уредена в чл. 19, ал. 3 от СК (отм. 01.10.*09 г.).
В настоящия
случай е доказана частична трансформация, а не пълна. Цената, на която е
придобит процесният имот възлиза на 10 399, 04 лева. Платени са 8779, 04
лева, а за разликата от ** лева до пълната стойност, ищецът е прехвърлил
собствения си недвижим имот, дарен му от родителите. По аргумент от чл. *, ал.
1 от СК (отм. 01.10.*09 г.) частта от
имота, равняваща се на ** лева, или **/10 399, 04 ид. части, е негова лична
собственост.
Останалата част,
придобита със сумата от 8779, 04 лева, е съпружеска имуществена общност. Страните
не спорят, че тази сума е получена по договор за заем, а кой е погасил заема. Както
бе посочено по-горе в изложението, спорният въпрос за изплащане на заема е
ирелевантен за настоящото производство. Това е така, защото на изследване
подлежи характера на средствата, с които е придобит имота. В чл. 25, ал. 2 от СК (отм. 01.10.*09 г.) е предвидена солидарна отговорност за задължения, които
единият или двамата съпрузи са поели за задоволяване нужди на семейството.
Заемът е изтеглен за задоволяване на жилищните нужди на семейството, от което
следва, че получената сума е СИО и за връщането ѝ двете страни отговарят
солидарно. Оттук се извежда, че СИО е и частта от имота, придобита с тази сума,
или 8779, 04/10 399, 04 ид. части.
Липсата на пълна
трансформация на лично имущество не изключва възможността за частична трансформация
на лично имущество. Не е произнасяне по нещо различно, ако съдът присъди
по-малко, отколкото е поискано. Такава е хипотезата, не само при отсъждане по
по-малко като количество (сума, вещи и пр.), но и при признаване на частична
трансформация по чл. 21, ал. 2 СК от 1985 г. (отм.) по иск, с който се търси
пълна трансформация по чл. 21, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.). В този смисъл е Решение № *7 от 24.07.** г. по гр. д. 914/*11
г. на ВКС, IV ГО.
Изложеното
обосновава извод, че е налице частична трансформация по чл. 21, ал. 2 от СК
(отм.) за **/10 399, 04 ид. части от недвижимия имот, поради което претенцията
на ищеца по чл. 21, ал. 1 от СК (отм.) за пълна трансформация следва да бъде
отхвърлена.
При тези изводи
относно преюдициалния спор, делбата на съсобствения на страните недвижим имот
следва да бъде допусната при следните квоти: **, 04 идеални части за К. К. и **,
04 идеални части за Е.А..
Изводите на
въззивната инстанция не съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което
решението следва да бъде отменено в обжалваните части и да бъде постановено ново.
По отношение на разноските:
Страните не са
направили искания за присъждане на разноски, поради което въззивната инстанция
не дължи произнасяне по този въпрос.
С оглед на горното, въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Решение
№ 90 от 05.07.*19 г. по гр. дело № 413/*18 г. на Районен съд – К., като вместо
него постановява:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.Д.К., с ЕГН **********,***, че Е.Г.А., с ЕГН **********,***, е собственик поради частична
трансформация на имущество по чл. 21, ал. 2 от СК (отм.) на **/10 399, 04 ид.
части от поземлен имот с
идентификатор ****, с обща площ **кв.м., с адрес: гр.
К., ул.
„Ц.” № *, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10м/, номер по предходен план: кв.*, парцел *, при съседи:
имоти с идентификатори ****; ****; ****; ****; ****и ****, ведно с построените
сгради, които попадат върху имота: сграда с идентификатор ****.1, със застроена
площ * кв.м., брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда –
еднофамилна; сграда с идентификатор ****.2, със застроена площ * кв.м., брой
етажи: 1, предназначение: хангар, депо, гараж и сграда с идентификатор ****.3,
със застроена площ 7 кв.м., брой етажи: , предназначение: друга сграда за
обитаване, като ОТХВЪРЛЯ
иска за пълна трансформация на лични средства за този имот.
ОТМЕНЯ
Решение
№ 30 от 22.02.*19 г. по гр. дело № 413/*18 г. на Районен съд – К. в частта, с
която е допуснал делба на съсобствения на Е.Г.А. и К.Д.К. недвижим имот при квоти по
½ идеална част за всеки, като вместо него постановява:
ДОПУСКА
извършването на съдебна делба между Е.Г.А.,
с ЕГН **********,***,
и К.Д.К.,
с ЕГН **********,***, на следния недвижим
имот:
1. Поземлен имот с идентификатор ****, с обща площ **кв.м.,
с адрес: гр.К., ул.”Ц.” № *, трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, номер по
предходен план: кв.*, парцел *, при съседи: имоти с идентификатори ****; ****; ****;
****; ****и ****, ведно с построените сгради, които попадат върху имота: сграда
с идентификатор ****.1, със застроена площ *кв.м., брой етажи: 1,
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; сграда с идентификатор ****.2,
със застроена площ * кв.м., брой етажи: 1, предназначение: хангар, депо, гараж
и сграда с идентификатор ****.3, със застроена площ * кв.м., брой етажи: , предназначение: друга сграда за
обитаване, при квоти:
- за Е.Г.А. – **,
04 идеални части;
- за К.Д.К. – **,
04 идеални части.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС, при условията на чл. 280 от ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: Членове: 1.
2.