Р Е Ш Е Н И Е №
Гр.Сливен, 04.03.2021г
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито съдебно заседание
на двадесет и трети февруари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВАНЯ АНГЕЛОВА
При
секретаря Ивайла Куманова, като разгледа докладваното
гр.дело № 284 по описа за 2020г,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е положителен установителен
иск с правно основание чл. 422 ал.1, вр. чл. 415 ал.1 т.2, вр. ал.3 и чл.124
ал.1 ГПК и цена- 26 885.09лв
В исковата молба
банката твърди ,че се снабдила с изпълнителен лист въз основа на заповед по чл.
417 от ГПК по ЧГД № 3761/2019 г. на СлРС за
солидарното осъждане на С.Н.Д. и „Компютър Докторс”
ЕООД, представлявано от управителя С.Н.Д. и Н.Г. Д., да заплатят на банката
главница в размер на 26 000 лв, ведно със законната лихва от 05.07.2019 г.,
договорна лихва от 03.05.2019 г. до 03.05.2019 г. в размер на 290,97 лв., лихва
върху просрочена главница в размер на 594,12 лв. за периода 03.05.2019 г. -
04.07.2019 г. и разноски в заповедното производство.
Твърди се, че със съобщение, връчено на 05.05.2020
г,. банката била уведомена, че заповедта е връчена на С.Н.Д. при условията на
чл. 47 ГПК, поради което предявяват в едномесечен срок и своя иск за
установяване на вземането, предмет на заявлението.
Твърди се, че вземането на банката произтича
от договор за банков кредит-овърдрафт от 07.03.2016 г. и сключени към него 4
броя анекси, сключени с „Компютър Докторс“ЕООД, в
качеството на кредитополучател и С.Н.Д. и Н.Г. Д., в качеството им на солидарни
длъжници. С договора бил отпуснат банков кредит- овърдрафт ,в размер на
26 000 лв., за срок до 07.03.2017 г.
Твърди се, че с Анекс № 3 от
03.05.2017 г. е осъществено встъпване на кредитния дълг на основание чл. 101 от ЗЗД и при условията на чл. 121 – 127 ЗЗД на С.Н.Д., който се задължава
солидарно с кредитополучателя да изпълнява всички задължения по договора,
включително да плаща дължимите
погасителни вноски за главницата и лихвите. С подписаните следващи анекси към
договора страните предоговорили падежното число за
погасяване на цялото задължение към кредита, а с подписването на Анекс № 4 от
02.05.2018 г. била постигната уговорка кредитното задължение да бъде напълно
погасено до 03.05.2019г.
Твърди се, че е налице неизпълнение на сключения договор с оглед
настъпване на крайния срок на издължаване - 03.05.2019 г. и неизпълнение на
задължението да бъдат върнати съответните суми на посочената дата, непогасената
част от кредита, ведно с начислени лихви ставала изцяло изискуема, което било
отразено в представеното по заповедното производство извлечение от счетоводните
книги на банката.
Видно от извлечението от счетоводните книги, задължените лица не
извършвали погасяване на дължимите кредитни суми на определения краен срок за
издължаване 03.05.2019 г., поради което с настъпване на този краен срок, всички
дължими неплатени суми по договора ставали изцяло изискуеми, ведно с
обезщетение за забава за просрочени плащания, начислено съгласно условията на
раздел 1 чл. 4 т. 2 от Анекс № 4.
Моли за постановяване на решение, с което да признаете за установено, че ответника С.Н.Д.,
като солидарен длъжник, дължи на банката сумите: 26 000 лева - главница по Договор за
овърдрафт кредит №0010/473/07032016 от 07.03.2016 г., ведно с Анекси
№ 1, № 2, № 3 и № 4 към него, 290.97лв-
договорна лихва за периода 03.05.2019 г. – 03.05.2019 г.; 594.12лв- лихва върху просрочена главница за периода 03.05.2019 г. - 04.07.2019 г., ведно със законната лихва върху нея, считано
от 05.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендира се разноските по делото,
вкл. в заповедното производство.
Ответникът
С.Н.Д. не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.
В с.з. ищецът не се
представлява от процесуален
представител, но с молба по делото, депозирана преди с.з., заявява искане
делото да се гледа в негово отсъствие и че
поддържа предявения иск и моли да бъде уважен. Претендира за разноски съгласно списък,
който представя.
В
с.з. ответникът се представлява особен представител, който оспорва предявените
искове и моли да бъдат отхвърлени. Счита, че наличните
доказателства не установяват по безспорен начин, че ответника дължи като
солидарен длъжник посочената в исковата молба сума. Твърди, че по делото
липсват доказателства, които да установяват претендираната
в петитума исковата молба сума в размер на 290,97 лв.
, представляваща договорна лихва за
периода 03.05.2019г. - 03.05.2019 г. Моля да бъде съобразено, че изчислената наказателна лихва
от експерта е в повече от претендираната от ищеца и
тъй като е претендирана по-малка сума, при отхвърляне
на иска, да не присъждате на ищеца разноски. Прави възражение за прекомерност
на адв. възнаграждение, платено от ищеца.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, съдът прие заустановено следното
от фактическа страна:
На 07.03.2016г., в гр.Сливен между „УниКредит Булбанк“ АД и „Компютър Докторс“ИООД
-кредитополучател и Н.Г. Д. - солидарен длъжник е сключен договор за банков
кредит овърдрафт № 0010/473/07012016. Размерът на кредита е до 26 000,00лв. , с
краен срок за усвояване 06.03,2017г. и срок на погасяване 07.03.2017г.
Годишният лихвен процент върху редовната главница към датата на сключване на
договора е 10,5%., лихвения процент начислен върху просрочена главница за срока
на просрочието върху неразрешен овърдрафт е 17,5%.
Падежът на лихвата на редов дълг е на 20 число от месеца.
На 06.03.2017г. е сключен Анекс № 1
към Договор за банков кредит овърдрафт № 0010/473/07012016, с който страните се
споразумяват да се промени срока на усвояване на главницата до 06.04.2017г. и
срока на погасяване до 07.04.2017г.
На 06.04.2017г, е сключен
Анекс № 2 към договор за банков кредит -овърдрафт № 0010/473/070 Г2016, с който страните се споразумяват да се промени
срока на усвояване па главницата до 06.05.2017г. и срока на погасяване до
07.05.2017г.
На 03.05.2017г., е сключен
Анекс № 3 към Договор за банков кредит -овърдрафт № 0010/473/07012016., между „УниКредит
Булбанк”АД, ..Компютър Докторс”ЕООД - кредитополучател,
и Н.Г. Д. - солидарен длъжник и С.
Иванов Д.- солидарен длъжник , с който анекс страните договарят годишния лихвен
процент да се променя на 9,5% , а лихвения
процент начислен върху просрочена главница за срока на просрочието
върху неразрешен овърдрафт на 16,5% . Променя се и срока на усвояване на
главницата до 02.05.2018г. и срока на погасяване до 03.05.2018г.
На 02.05.2018г., между „УниКредит Булбанк”АД н „Компютър Докторс”ЕООД
-кредитополучател. Н.Г. Д. - солидарен длъжник и С. Иванов Д.- солидарен
длъжник е сключен Анекс № 4 към същия договор,
с който страните се договарят годишния лихвен процент начисляван върху
редовна главница в рамките на всеки период на олихвяване от 02.05.2018г до 03.05.2019т.
да се промени на 7,5% , лихвения процент начислен върху просрочена главница за
срока на просрочието върху неразрешен овърдрафт на
14,5% . Променя се срока на усвояване на главницата до 02.05.2019г. и срока на
погасяване до 03.05.2019г.
Със сключване на Анекс 3/03.05.2017г. към договора усвоеният овърдрафт е в размер на сумата 25 938,73 лв.
От заключението на приетата
по делото СИЕ се установя, че за периода 18.03.2016г- 20.03.2019г са плащани
погасителни вноски по кредита в размер
на сумата 6 441.63лв, която представлява само лихва.
За периода до 05.07.2019г, са платени следните
суми: договорна
лихва-6 441,63лв; периодична такса за обслужване –107.98лв; месечна такса
поддръжка и обслужване- 45.04лв; такса за вноска над определена сува-11лв;
такса за теглена над определена сума - 167.90лв,и такса за пакетна програма- 448лв.
Към 05.07.2019г кредитополучателят и двамата солизарни длъжници имат непогасено задължение по договора
за кредит-овърдрафт в общ размер на
сумата 26 880.54лв, която включва: главница – 26 000лв. договорна лихва - 238.34лв, начислена за периода
21.03.2019г-03.05.2019г и наказателна
лихва върху просрочена главница – 642.20лв., начислена за периода
04.05.2019-05.07.2019г.
На 05.07.2019г
банката е подала заявление за издаване на заповед по чл. 417 ГПК и изпълнителен
лист срещу тримата длъжници ,по която е образувано ч.гр.дело № 3761/2019г по
описа на СлРС.
По същото дело заповедният съд е издал заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК,
допълнена с определение от 11.09.2019г, и изпълнителен лист, за осъждането на
тримата за даплатят солидарно на банката сумите:26
000лв- главница; 290.97лв-
договорна лихва за периода 03.05.2019 г. – 03.05.2019 г.; 594.12лв- лихва върху просрочена главница за
периода 03.05.2019 г. - 04.07.2019 г., ведно със законната лихва върху нея, считано
от 05.07.2019 г. до окончателното изплащане
и сумата 1657.64лв- разноски, от
които: 537.70лв- държавна такса и 1119.94лв- адв. хонорар.
Въз основа на издания изпълнителен лист е образувано изп.дело №
20199150401771 по описа на ЧСИ Гергана Грозева, с рег. № 915 и район на
действие СлОС, която е връчила заповедта на длъжника С.Д. по реда на чл. 47 ГПК/ чрез залепване на уведомление/.
С определение от 28.02.2020г, по ч.гр.дело № 3761/2019г на РС-Сливен,
заповедният съд е спрял изпълнението по изпълнителното дело и е указал на банката в 1-месечен срок от уведомяването да предяви
иск за установяване на вземането си срещу С.Н.Д..
Определението е съобщено на банката на
05.05.2020г, която е предявила в срок настоящия иск/ на
дата 08.06.2020г, видно от разписката за
доставка от куриерска фирма/.
Горната фактическа обстановка е установена въз
основа на събраните писмени доказателства, които цени като относими, допустими
и неоспорени. Съдът приема заключението на
приетата по делото съдебно-икономически
експертиза като обосновано, ясно и неоспорено.
Така приетото за установено, води до
следните правни изводи:
Предявеният установителен
иск е допустим, тъй като е предявен от кредитор в заповедно производство срещу негов
длъжник, в едномесечния срок по чл. 415 ал.4, вр. ал.1 т.2 ГПК.
Покана
за доброволно изпълнение ведно със заповедта по чл. 417 ГПК до длъжника
е била връчена от ЧСИ по реда на чл. 47 ал.5 ГПК, което обуславя и необходимостта
от предявяване на настоящия установителен иск
съгласно разпоредбата на чл. 415 ал.1 т.2 вр. с ал.3 и ал.4 ГПК.
Разгледан по същество, искът е частично
основателен и доказан, до размер на общата сума 26 594.12 лв, като за разликата до пълния
размер 26 885.09лв, бива отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Предмет на делото по установителния иск е вземането, основано на представен документ
по чл. 417 т. ГПК-извлечение от счетоводните книги на банката, за вземане,
произтичащо от договор за кредит, в който размерът и изискумостта
са определени от страните при
сключването му.
Тъй
като извлечението от счетоводните книги на банката удостоверява изгодни за
издателя си факти, не се ползва с обвързваща доказателствена сила. Затова, в
исковото производство ищецът-кредитор следва да установява при условията на
пълно и главно доказване основанието, изискуемостта и размера на вземането
си.
В случая вземането на банката- ищец не произтича от обявяване на предсрочна
изискуемост на договор на кредит, а от настъпване на крайния падеж на задължението- 03.05.2019г.
От заключението на приетата по делото СИЕ
се установява, че нито кредитополучателя- „Компютъръс
Докторс“ООД , нито задължилите се като солидарни
длъжници - Н. Д. и ответника С.Д., са се издължили на падежа - 03.05.2019г.
С третия анекс към договора , ответникът С.Д. се е
задължил спрямо банката-кредитор в качеството
на солидарен длъжник, т.е. солидарната отговорност е възникнала по силата на
договор.
Размерът на задължението е изчислен от
вещо лице и възлиза на общата сума 26 880.54лв, включваща: 26 000лв
– главница
; 238.34лв; договорна
лихва за периода21.03.2019г-03.05.2019г; 642.20лв - наказателна лихва върху
просрочена главница –за периода 04.05.2019-05.07.2019г.
След сравнение на размера на дължимите
суми по исковата молба, респ. заповедта
и заключението на вещото лице, се установява, че главницата е в същия размер,
но лихвите се разминават като суми.
Съдът
констатира, че както в заповедта, така и в исковата молба, се претендира възнаградителна лихва в размер на 290.97лв за периода
03.05.2019г- 03.05.2019г, т.е. само за един ден.
Тази лихва се дължи до края на договора, т.е.
до 03.05.2019г, а не само за един ден. Вероятно е допусната грешка, но ищецът
не е пояснил нито в исковата молба, нито в с.з. защо претендира лихва само за
един ден. Изчислена от вещото лице, договорната лихва за целия период 21.03.2019г-03.05.2019г, е в
размер на 238.34лв, което означава, че е невъзможно само за 1 ден да е в размер
на сумата 290.97лв.
По тези съображения, съдът отхвърля
иска за признаване на установено, че да един ден се дължи договорна лихва в
размер на 290.97лв.
По отношение на иска за
признаване дължимостта
на наказателна лихва, отново има
разминаване между заповедта и заключението на вещото лице. Тази лихва се дължи
върху просрочена главница, за периода от 04.05.2019г/ а не 03.05.2019г/ до 04.07.2019г - деня, предхождащ подаването на
заявление за снабдяване със заповед по
чл. 417 ГПК.
Размерът
на лихвата според заключението на приетата СИЕ е 642.20лв. за периода 04.07.2019г- 04.05.2019г,
но тъй като се претендира по-малка сума 594.12лв, и не е направено увеличение
на иска, съдът се произнася с оглед поисканото, т.е. признава дължимостта на 594.12лв.
Съразмерно
на уважената част от иска, на ищеца се дължат разноски по заповедното производство в размер на 1639.70 лв
от общо 1657.64лв.
Дължат се и разноски в исковото производство, също съразмерно на уважената част от иска. Направено
бе възражение за прекомерност на платения от ищеца адв.хонорар в размер на
1336.55лв, без ДДС, а с вкл. ДДС -1603.86лв, което е неоснователно.
Адв.възнаграждение,
изчислено на база уважен размер на иска,
съгласно чл. 7 ал.2 т. 4 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, възлиза на 1327.82лв, без ДДС, при платено адв.възнаграждение от 1336.55лв
без ДДС./ само 8.73лв в повече/.
На основание чл. 78 ал.1 ГПК, съразмерно на
уважената част от иска, ответникът дължи на ищеца разноски в исковото
производство в размер на 3076.18лв
от общо 3109.84лв., включващи: държавна
такса – 537.70лв, възнаграждение за особен представител- 668.28лв,
възнаграждение за вещо лице- 300лв и адв. хонорар – 1603.86лв с включен ДДС.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че С.Н.Д. ***, с ЕГН-**********,
представляван от особения представител адв.Л.А., дължи на “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, ЕИК – ***, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Възраждане, пл. “Света Неделя” № 7, общата сума 26 594.12 лв, включваща: 26
000 лв - главница по договор за банков кредит-овърдрафт №0010/473/07032016 от 07.03.2016г., ведно с
анекс № 1/.6.03.2017г; анекс №2/06.04.2017г, анекс №3/03.05.2017 и анекс
№4/02.05.2018г, и сумата 594.12лв-
лихва върху просрочена главница за периода
04.05.2019г - 04.07.2019г, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 05.07.2019г. до окончателното й
изплащане, за които
суми по ч.гр.дело № 3761/2019г по
описа на СлРС,
е издадена заповед изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 т. 2 ГПК, връчена на длъжника С.Н.Д.
от съдебен
изпълнител, по реда на чл. 47 ал. 5 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ иска
за дължимост на възнаградителна
лихва от 290.97лв, за периода 03.05.2019г -03.05.2019г, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА С.Н.Д. ***, ЕГН-**********,
представляван от особения представител адв.Л.А. *** да
заплати на “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, с ЕИК – ***, седалище и адрес на управление гр. София,
район Възраждане, пл. “Света Неделя”7, разноските в заповедното производство в размер на 1639.70 лв, която сума
е включена в заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.дело № 3761/2019г по
описа на СлРС, както направените в исковото производство разноски в
размер на сумата 3 076.18лв .
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд-Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: