РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 677

26.03.2019 г.

 

гр. Пловдив

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Пловдив, ХVІ състав, в открито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и деветнадесета година, председателствано от

 

СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

 

при секретаря Румяна Агаларева, като разгледа АХД № 471 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК във връзка с чл. 9б и чл. 4, ал.1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.

 

Образувано е по жалба на Б.Д.Б.,***, ЕГН ********** против АУЗД № 854/07.11.2018 г. на гл. инспектор в отдел “Събиране и контрол” на Д “МДТ” при Община Пловдив, потвърден с РЕШЕНИЕ № 2/14.01.2019 г. на Директора на Д “МДТ” при Община Пловдив.

Навеждат се доводи за незаконосъобразност на административния акт като се иска от съда неговата отмяна по същество. Моли се за присъждането на сторените разноски.

Ответникът по жалбата, Директор на Д “МДТ” при Община Пловдив е на становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, след изчерпване на предвидения ред за административно обжалване и е допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

 

Съгласно чл. 52 т. 1 от ЗМДТ с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България.

Данъкът се заплаща от собствениците на превозни средства (чл. 53 от ЗМДТ). На основание чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ (в редакцията до 31.12.2014г.) - собствениците на превозни средства декларират пред общината по постоянния им адрес, съответно седалище, притежаваните от тях превозни средства в двумесечен срок от придобиването им. За превозните средства, които не са регистрирани за движение в страната, двумесечният срок започва да тече от датата на регистрацията им за движение.

Съгласно чл. 166 ал. 1 от ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Задълженията за данък върху превозните средства, в това число и лихвите за просрочие са публични общински вземания, съгласно разпоредбите на чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 9 от ДОПК.

Предвид разпоредбите на чл. 4, ал. 1-5, компетентен да установи задължението за данък върху превозните средства към датата на издаване на обжалвания акт (в настоящия случай Акт за установяване на задължение по декларация № 854 е издаден на 07.11.2018г.) е служител на Община Пловдив, определен с нарочна Заповед на Кмета на Общината да упражнява функциите на орган по приходите, като издава Актове за установяване на задължения по декларация.

Акт за установяване на задължение по декларация № 854 /. 07.11.2018г. е издаден от компетентен орган - М.И.Д., гл. инспектор в отдел "Събиране и контрол" на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Пловдив, съобразно нормата на чл. 4, ал. 1 и ал. 3 от ЗМДТ и въз основа на правомощията предоставени й със Заповед № 17 OA 2683 / 27.10.2017г. на Кмета на Община Пловдив.

При издаване на акта, административният орган не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила, което да е довело до липса на волеизявление и на това основание до нищожност на акта.

Актът е издаден в установената от закона писмена форма. Той е мотивиран, доколкото съдържа фактически и правни основания за неговото издаване. От изложените фактически основания се установява, че задълженията на Б.Д.Б., ЕГН - ********** са определени въз основа на подадена от същия Декларация по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ (в редакцията до 31.12.2014г.) с вх. № 26864 / 16.09.2009г., в качеството му собственик на лек автомобил, марка „Мерцедес", модел „280 С" с per. № ***.

Като правни основания за издаване на акта са посочени нормите на чл. 107, ал. 3 от ДОПК и чл. 53 от ЗМДТ.

Както бе казано горе, задълженията за данък върху превозните средства, в това число и лихвите за просрочие представляват публични вземания, което е изрично регламентирано в чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 9 от ДОПК. Тези задължения като вид данъчни задължения възникват с осъществяването на фактическия състав, предвиден в съответните данъчни материалноправни норми. В съответните разпоредби на ЗМДТ са предвидени изчерпателно и ясно всички елементи от фактическия състав за възникване на задълженията и в конкретния случай тези предпоставки са осъществени, тъй като задълженото лицето - Б.Д.Б., ЕГН - ********** е собственик на моторно превозно средство - лек автомобил, за което е подало декларация по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ (в приложимата редакция); лекият автомобил е облагаем с данък върху превозните средства, като регистриран за движение по пътната мрежа на Република България за процесния период (като няма данни регистрацията на автомобила да е прекратена, нито има данни за промяна в собствеността на същия), в подадената декларация от собственика на автомобила са посочени необходимите данни за определяне на данъка, изтекъл е предвиденият в закона срок от време, от който насетне данъкът е дължим; деклараторът на лекия автомобил е задължено лице по смисъла на чл. 53 от ЗМДТ.

Сроковете за плащане на задължението за данъка върху превозните средства са нормативно определени и тяхното започване, респ. изтичане, не е поставено в зависимост от някакво действие на орган по приходите или друг служител на общинската администрация. Една от основните характеристики на данъците е тяхната законоустановеност по основание, размер и субекти. Законът е основен източник на данъчното право. Сроковете за плащане (падежите) на отделните вноски за погасяване на основното задължение за данък и такса са ясно определени в ЗМДТ (чл. 60, ал. 1 от ЗМДТ, в приложимата редакция).

Предвид публичния характер на задълженията за данък върху превозните средства с неплащането на задълженията в регламентирания в закона срок /съответно с неплащането на всяка от вноските в сроковете предвидени в чл. 60, ал. 1 от ЗМДТ/, задълженото лице изпада в забава и дължи лихва.

Несъстоятелни са и възраженията за изтекла погасителна давност.

Задълженията за данък върху превозните средства, в това число и лихвите за просрочие са публични общински вземания съгласно разпоредбите на чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 9 от ДОПК. Публичните вземания се погасяват по давност в сроковете предвидени в ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 171, ап. 1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5 годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено (чл. 171, ал. 2 от ДОПК). Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Като правна последица от действието на така споменатите разпоредби за давността, с изтичането на давностните срокове по чл. 171 от ДОПК се погасява правото да се събере по принудителен ред публичното вземане, за което тези срокове са изтекли. Съобразно разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК, 5- годишният давностен срок започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. На основание чл. 172, ал. 2, изр. 1 от ДОПК - Давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. От прекъсването на давността започва да тече нова давност. (чл. 172, ал. 3 от ДОПК). Това означава, че с прекъсването на давността се заличава с обратно действие изтеклият давностен срок и започва отново да тече законоустановеният такъв.

 

Видно от цитираните разпоредби на ДОПК, както 5 - годишният давностен срок, така и 10 - годишният давностен срок започват да текат считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, а не както счита жалбоподателят от годината на придобиване на собствеността на моторното превозно средство.

Данъкът върху превозните средства е годишен данък, който се дължи за всяка година, през която лицето е собственик на съответното моторно превозно слредство.

Съгласно разпоредбата на чл. 60, предл. първо от ЗМДТ - данъкът върху превозните средства се плаща на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим.

В този смисъл, не би могло да бъде споделена тезата на жалбоподателя, че след изтичане на 10 - годишен давностен срок, считано от годината следваща годината на придобиване на собствеността върху превозното средство, задълженото лице не следва да заплаща данък върху превозните средства, тъй като това би означавало собственици на моторни превозни средства, които притежават повече от 10 години моторни превозни средства, изобщо да не дължат и да не заплащат данък за тези превозни средства. Това би противоречало на чл. 53 от ЗМДТ, който предвижда данъкът върху превозните средства да се дължи от собствениците на моторни превозни средства, тоест за периода през който едно лице е собственик на дадено моторно превозно средство, той дължи данък за него.

С оглед горното,

-         давността за 2013 г. е започнала да тече от 01.01.2014г. и е прекъсната преди изтичането й с издаването на процесния АУЗД, поради което и е започнала да тече нова давност, и към настоящия момент не е изтекла, като задълженията не са погасени по давност.

-         давността за 2014г. е започнала да тече от 01.01.2015г. и е прекъсната преди изтичането й с издаването на процесния АУЗД, поради което и е започнала да тече нова давност, и към настоящия момент не е изтекла, като задълженията не са погасени по давност.

-         давността за 2015г. е започнала да тече от 01.01.2016г. и е прекъсната преди изтичането й с издаването на процесния АУЗД, поради което и е започнала да тече нова давност, и към настоящия момент не е изтекла, като задълженията не са погасени по давност.

-         давността за 2016г. е започнала да тече от 01.01.2017г. и е прекъсната преди изтичането й с издаването на процесния АУЗД, поради което и е започнала да тече нова давност, и към настоящия момент не е изтекла, като задълженията не са погасени по давност.

-         давността за 2017г. е започнала да тече от 01.01.2018г. и е прекъсната преди изтичането й с издаването на процесния АУЗД, поради което и е започнала да тече нова давност, и към настоящия момент не е изтекла, като задълженията не са погасени по давност.

-         давността за 2018г. е започнала да тече от 01.01.2019г. и към настоящия момент не е изтекла, като задълженията не са погасени по давност.

Съгласно чл. 173 от ДОПК отписване на публични вземания се извършва, когато вземанията са погасени по давност, както и в случаите, предвидени със закон. Това е единствената възможност, допустима от закона за отписване на задължения. В хипотезата на отписване на задължения, задължението съществува, но по отношение на него не се предприемат действия за неговото събиране и в данъчно осигурителната сметка същото се явява като неактивно. С оглед на това, че ДОПК не предвижда специален документ за отписване на задължения, за документиране на тези действия компетентният орган съставя протокол по чл. 50 от ДОПК, какъвто е и Протокол № 1111 /30.08.2018г.

С Протокол № 1111 / 30.08.2018г. са приложени правните последици на изтекла погасителна давност на задълженията за Данък върху превозните средства и лихва за просрочие за периода 01.01.2009г. - 31.12.2012г.

Същите са маркирани в програмния продукт с маркер „отп. по давност".

На основание чл. 172, ал. 2, изр. 1 от ДОПК - Давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. От прекъсването на давността започва да тече нова давност, (чл. 172, ал. 3 от ДОПК). Това означава, че с прекъсването на давността се заличава с обратно действие изтеклият давностен срок и започва отново да тече законоустановеният такъв.

Следва да се подчертае, че съществува разлика в режима на прекъсването на давността по отменения Данъчнопроцесуален кодекс и действащия ДОПК.

Докато съгласно чл. 141, ал. 1 т. 1 от ДПК (отм.) давността се прекъсва с влизането в сила на акта за установяване на публичното вземане, то при действието на ДОПК основание за прекъсването е издаването на акта за установяване на публичното вземане.

На основание чл. 172, ал. 2 от ДОПК давността е прекъсната на 07.11.2018г. с издаване на Акт за установяване на задължение по декларация № 854 / 07.11.2018г.

Предвид факта, че към датата на издаване на акта - 07.11.2018г. давността за данък върху превозните средства, за лек автомобил, марка „Мерцедес", модел „280 С" с рег. № ***, собственост на Б.Д.Б., ЕГН- **********, за периода 01.01.2013г. - 31.12.2018г. не е изтекла, правните последици на изтекла погасителна давност не следва да бъдат приложени за тези задължения.

Следователно оспореният АУЗД е законосъобразен, а жалбата срещу него ще бъде отхвърлена.

При този изход на спора, предвид разпоредбата на чл. 161, ал.1, изр. 2 и 3 от ДОПК и своевременно направено искане, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 346, 79 лева /триста четиридесет и шест лева и 79 ст./ предвид разпоредбата на чл. 8, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното, на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.Д.Б.,***, ЕГН ********** против АУЗД № 854/07.11.2018 г. на гл. инспектор в отдел “Събиране и контрол” на Д “МДТ” при Община Пловдив, потвърден с РЕШЕНИЕ № 2/14.01.2019 г. на Директора на Д “МДТ” при Община Пловдив, с който са установени задължения за данък върху превозните средства за периода 01.01.2013г. -31.12.2018г. в размер на 1 311 лв., ведно с лихви за просрочие към 07.11.2018г. в размер на 357, 54 лв., в качеството му на собственик на лек автомобил марка "Мерцедес", модел "280С", с per. № ***.

 

ОСЪЖДА Б.Д.Б.,***, ЕГН ********** *** юрисконсултско възнаграждение в размер на 346, 79 лева /триста четиридесет и шест лева и 79 ст./

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.

 

 

 

СЪДИЯ: