РЕШЕНИЕ
№ ………..
гр. С., 10.09.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І-20 състав, в публично заседание на осемнадесети юни две
хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Алина Т., като разгледа гр.
дело № 3769/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 40126/27.03.2017г., предявена от Ц.Б.Й., с ЕГН: ********** и Г.К.Й., с ЕГН: **********, и
двамата с адрес: ***, против З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***.
Ищците
твърдят, че на 11.10.2016 г., около 17:32 ч., в Република Сърбия, на път I A,
клас 4, в посока от гр. Пирот към гр. Ниш, К.З., при управление на лек
автомобил „БМВ“, с рег. № *******, нарушил правилата за движение по пътищата, изгубил
контрол върху автомобила, навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал
пътнотранспортно произшествие (ПТП) с движещия се в обратна посока товарен
автомобил „Волво“, с рег. № ******
В
исковата молба се твърди, че в резултат на описаното ПТП е починал Р.Г.К.
(пътник в лекия автомобил), който бил
син на Ц.Б.Й. и Г.К.Й..
Ищците
твърдят, че Р. К. е бил единственият им син. Взаимоотношенията помежду им били
основани на взаимна обич и привързаност. За ищците Р. бил радост и опора,
любовта им него била безгранична, тъгата за него щяла да остане до края живота
им и никога нямало да успеят да преодолеят мъката от неговата загуба.
Ищците
твърдят, че към датата на увреждането, ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата,
управляващи правомерно лек автомобил марка „БМВ“, с рег. № *******, включително
и на водача К.З.. Застрахователната
полица била със срок на действие от 03.09.2016 г. до 02.09.2017 г. и имала
активен сертификат „Зелена карта“.
Предвид
изложеното, ищците молят да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да им заплати
сумата от по 200 000 лева за
всеки от тях, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от тях
неимуществени вреди от смъртта на Р.Г.К.. Сумите се претендират, ведно със
законната лихва, считано от 11.10.2016 г. до окончателното му изплащане.
В
срока по чл. 367 ГПК, ответникът З. „Л.И.” АД е депозирал отговор на исковата
молба. Ответникът оспорва исковете с възражението, че не е налице виновно и
противоправно поведение от страна на водача на лекия автомобил „БМВ“. Оспорва и
да са били налице отношения на привързаност, обич и доверие между починалия и
ищците. Евентуално, прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалия, изразяващо се в непоставяне на обезопасителен колан.
Оспорва и претендираното обезщетение, чийто размер счита за завишен. Оспорва и
искът за изтекли лихви, като неоснователен.
В допълнителната искова молба, ищците излагат
съображения, че възраженията на ответника са неоснователни.
В допълнителния отговор, ответникът поддържа доводите си
за неоснователност на исковете.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правна квалификация чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ - обн.,
ДВ, бр. 102
от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г., приложим съгласно чл. 105, ал. 2 от
КМЧП.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал. 2
на чл. 432 КЗ, може да прави възраженията, които произтичат от договора и от
гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата разпоредба, за
да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на валидно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника -
застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил. Наред
с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице
и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД
/деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на
причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер
– застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се
предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в
тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В
настоящия случай не се спори по делото, че към 11.10.2016 г. (датата на
процесното ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключен във формата на застрахователна полица № BG/22/116002303920,
З. „Л.И.” АД е застраховало гражданската
отговорност на лицата, правомерно управляващи лек автомобил „БМВ“, с рег. № *******,
включително и на водача К.З.. Този факт е отделен като безспорен и ненуждаещ се
в отношенията между страните по делото (с определение от 12.03.2018 г.).
Установяват
се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти,
представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
По
делото е приет, като доказателство, протокол за
оглед, съставен на 11.10.2016 г. „на място“ от
заместник-прокурор в Основна прокуратура, Република Сърбия, в присъствието на
длъжностни лица от полицейско управление – Пирот.
В протокола е посочено, че огледът е запознал на 11.10.2016 г., в 17.32 ч.,
на път І.А, клас А4, до с. Цървена Река. Констатирано е че на този път
скоростта е ограничена до 40 км/ч., в част от пътя, на която пътното платно
няма физическо разделяне – път за движение на МПС в двете посоки. В протокола е
посочено, че: „по време на ПТП, асфалтът на пътя е бил хлъзгав, след силен
дъжд, прав, без стеснения, повърхността на пътя е мокра и чиста, асфалтът е
гладък, равен и без увреждания, видимост – дневна, атмосферна обстановка –
валеж във вид на дъжд, което е пряко наблюдавано от заместник-прокурора“. В ПТП
са участвали, лек автомобил „БМВ“, с рег. № *******, управляван от К.З. и
товарен автомобил „Волво“, с рег. № ******, управляван от В.Ц.от Пирот. Пострадали са К.З. - водач на лекия автомобил
и Р. К. – пътник в лекия автомобил, които са починали на място, а смъртта е
констатирана от лекар от Спешна помощ от Бяла Паланка. В протокола за оглед е
описано местоположението на двете МПС, оставените на мястото на произшествието
следи, състоянието на пътните съоръжения, предприетите мерки и действия от
длъжностните лица от полицейското управление. Отбелязано е, че
местопроизшествието е снимани и скицирано, като съставената скица и направените
снимки са представени по делото.
Протоколът има характера на официален
свидетелстващ документ, с обвързваща съда доказателствена сила, съгласно чл.
179 ГПК относно установените обстоятелства при огледа на произшествието.
По
случая е било образувано нак. дело № 1231/2016 г. от регистъра на наказателните дела при Основната
прокуратура, Пирот.
По делото е представено писмо от 12.04.2018 г. по нак. дело № 1231/2016 г.
от заместник-прокурор при Основна прокуратура, Пирот. В писмото е посочено, че
въз основа на събраните доказателства е прието, че „до ПТП на 11.10.2016 г., на път І.А, клас
А4, до с. Цървена Река, се е стигнало, след като водачът на лек автомобил
„БМВ“, с рег. № ******* - К.З. от Р.България, е управлявал превозното средство
на много мокър и хлъзгав път, в момент, когато е валял силен дъжд, по
неизвестни причини се измества от дясната в лявата пътна лента, като
автомобилът събаря няколко пътни знака – „държач на зебра“, след което
управляваното от него превозно средство се завърта на 180 градуса, със задната
си част се удря в предната част на товарен автомобил, който в този момент се е
движел с разрешена скорост, което е определено чрез изследване на тахографа на
това МПС, като непосредствено преди сблъсъка водачът В.Ц.спира по-нататъшното
движение на товарното МПС, защото навременно е забелязал внезапната поява на
лекия автомобил в своята лента, заради което е прието, че в действията на
водача В.Ц.няма пропуски, които пряко или непряко да са причинили това ПТП,
защото се е движил в дясното платно, с разрешена и съобразена скорост спрямо
условията на пътя, заради което няма правни основания за започване на
наказателно производство …., т.е. пътно-транспортното произшествие е настъпило
изключително заради водача на лек автомобил „БМВ“, с рег. № ******* К.З. от Р.България, който по неизвестни причини
е преминал пътя в противоположната посока с превозното средство.
Идентични факти са посочени и в служебна бележка, издадена на 11.01.2017 г.
по нак. дело № 1231/2016 г. от заместник-прокурор при Основна прокуратура,
Пирот.
Въз
основа на използваните данни от
протокола за оглед, съставен от заместник-прокурор при Основна прокуратура,
Пирот и скицата, изготвена от длъжностните лица от полицейско управление –
Пирот, по делото е извършена автотехническа експертиза, заключението по която не е оспорено от страните по делото и което съдът
кредитира като обективно и компетентно. От заключението по АТЕ и от разпита на
вещото лице в открито съдебно заседание се установява, че процесното ПТП е
настъпило при следния механизъм: на 11.10.2016 г., около 17:32 ч., в Република
Сърбия, по път I A, клас 4, в посока от гр. Ниш към гр. Пирот (и гр. С.), се е движил лек автомобил „БМВ“, с рег. № *******,
управляван от К.З.. Пътят е бил с две ленти, но на моста на Цървена река, е
имало временна организация на
движението, регулирана с табели С-14, и се е пропускало само по едното платно.
Валяло е дъжд. За да може да се престрои, лекият автомобил е направил завой, но
при влизането, поради високата скорост, е придобил странично завъртане, съборил
е табели със стрелки и се е ударил в товарен автомобил „Волво“, с рег. № ******, който се е движил в собствената си лента. Водачът на товарния автомобил
не е имал време да задейства спирачките, а само да завърти малко волана. Скоростта на л.а. „БМВ“ при загуба на устойчиво движение е било около 89
км/ч, преди удара е била около 78 км/ч., а след удара е намалена до 26 км/ч. От техническа гледна точка, само водачът на л.а. „БМВ“ е имал възможност
да предотврати ПТП, като намали скоростта си преди да навлезе на територията на
моста над Цървена река, на автомагистрала А4, до допустимата скорост от 60
км/ч. Водачът на т.а. „Волво“ не е имал възможност са предотврати удар и ПТП.
Видно от заключението по съдебно-медициската експертиза, травматичните
увреждания, които Р.Г.К. е получил по време на ПТП са: разкъсване на гръдната
аорта; Тежка контузия на гръдния кош. Двустранен хемоторакс. Двустранно счупени
ребра. Разкъсване на слезката. Тези травматични увреждания са несъвместими с
жимота. Смъртта е настъпила в кратко време след ПТП и е била неизбежна. Вещото
лице по СМЕ е посочило, че е налице категорична и непосредствена
причинно-следствена връзка между получените увреждания и смъртта на Р.Г.К..
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Р. С.С., който
е съпруг на дъщерята на ищците. Свидетелят и съпругата му не живеели заедно с
ищците, но се виждали всеки ден, тъй като къщите им били „на около 100 метра
една от друга“. Свидетелят сочи, че Р. и родителите му живеели в едно
домакинство и били едно сплотено семейство. Новината за неговата смърт била
трагедия, която продължавала „и в момента“ (свидетелят е разпитан на 12.03.2018
г.). Наложило се ищците да използват медикаменти, изписани от психиатър, от
което били малко по-спокойни, но ищецът не излизал от дома си. Ищцата
посещавала къщата на дъщеря си, но ищецът – не. Свидетелят сочи, че ищците
ежедневно си спомнят за Р., всяка събота ходели на гроба. Свидетелят заявява,
че не може да каже, че са успели да превъзмогнат това.
Не
се спори по делото, че Р.Г.К. е син на Ц.Б.Й. и Г.К.Й. (този факт е отделен
като безспорен, с определението от 30.10.2017 г.).
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал.2 от ЗЗД не беше
опровергана. Събраните по делото писмени и доказателства и
доказателствени средства установяват предпоставките
от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД. Безспорен се установи, че
процесното ПТП е настъпило в резултат на виновните и противоправни действия на
водача на лек автомобил „БМВ“, с рег. № ******* - К.З., и представлява деликтно
поведение, съгласно изискванията на чл. 45 от ЗЗД. На основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ З. „Л.И.” АД дължи да заплати обезщетение за доказаните
неимуществени вреди на увредените лица, каквито се явяват ищците по делото.
Съгласно формираната с ППВС № 4/1961
г., ППВС № 5/1969 г. и ППВС № 2/1984 г. задължителна съдебна практика, ищците са
в кръга на лицата, легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на сина си.
Що
се отнася до размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът
намира следното:
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените страдания от ищците от
смъртта на техния син, и паричната престация, законодателят е дал възможност на
увредените да претендират парично
обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във
всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по
силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
Критериите за определяне на този размер са възрастта на пострадалия,
видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди, интензивността и
продължителността на претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за
справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от
значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени
вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици от
претърпените от ищците страдания, в каквато насока е константната съдебна практика
на всички съдилища в Република България, вкл. и указанията, дадени с
Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на Пленума
на ВС.
Съдът
съобрази степента на родство между ищците и починалия, младата възраст на
починалия – 44 г., установената въз основа на събраните по делото гласни
доказателства емоционалната близост между ищците и починалия, фактът, че са
били в много добри отношения, живели са заедно, и от житейска гледна точка
съобразявайки се с принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, приема, че претърпените от ищците неимуществени вреди ще бъдат възмездени
чрез парично обезщетение от по 140 000 лева за всеки един от ищците.
Неимуществените
вреди от загубата на син са неизмерими с пари – какъвто и размер на обезщетение
да бъде определен, той няма да компенсира вредата. Размерът на обезщетението не
е стойността на човешкия живот, нито оценява загубата на ищците. За целите на
реализиране на отговорността обаче следва да се определи размер на задължението,
съобразен с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Този критерий включва освен
обективно установените по делото факти и обществената мяра за справедливост,
произтичаща от конкретните икономически условия и обективирана в съдебната
практика като ориентир за размерите на обезщетенията. Настоящия състав приема,
че сумата от по 140 000 лева за
всеки ищец отговаря на така посочените критерии за справедлива компенсация за
претъпените неимуществени вреди.
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалното възражение на ответника
за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия ищец.
По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение
№ 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т.
д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г.
на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение №
169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. №
316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно
е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението
на пострадалия и произлезлите вреди. За
да е налице съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва
неговото поведение обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите,
т.е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, като
вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Или, от съществено значение е конкретното
проявление на действието или бездействието на пострадалия, което съставлява
пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на
обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на
произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава
изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63
г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение
№ 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение
№
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн.
други) е прието, че изводът за наличие
на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения.
Освен
това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Т.е. във всички случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу
деликвента или по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) срещу застрахователя съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по
чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В
Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС се приема, че за прилагането
на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не е необходимо увреденият да е допринесъл виновно за
настъпването на вредите, а е достатъчно наличието на причинна връзка между
неговото действие или бездействие и вредоносния резултат. В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т.
о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е
прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и
да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия
са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Ответникът
твърди, че Р.Г.К.
е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, тъй като при настъпване на
процесното ПТП е пътувал без предпазен колан.
От
посоченото в протокола за оглед, съставен на мястото на ПТП от заместник-прокурор
в Основна прокуратура, Република Сърбия, може да се направи заключение, че след
процесното ПТП, и водачът и пътникът в лекия автомобил са намерени в него (доколкото в
протокола за оглед е посочено, че е пострадалите са „извадени“ от автомобила).
По
делото е представен и снимковия материал, направен на мястото на ПТП (което е
отбелязано и в протокола за оглед). От снимка № 6 и снимка № 7, отразяващи
положението на пострадалите след ПТП, е видно, че след ПТП, водачът е на
седалката, с поставен предпазен колан. Пътникът също е на седалката, но не може
категорично да се каже дали е с поставен предпазен колан или не. Така или
иначе, тези снимки не са приобщени към доказателствения материал по делото чрез
оглед в присъствието на страните, поради което и съдът не следва да основава
изводите си на тях.
Възражението
за съпричиняване следва да бъде доказано по нетърпящ съмнение начин, а по
делото не са ангажира годни доказателства относно това, дали Р.Г.К. е
бил или не е бил с предпазен колан. Поради това, съдът приема, че възражението
на ответника е недоказано, респ. не са налице основания за приложение на
разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД за намаляване на обезщетението.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ,
отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на прекия причинител на увреждането. При задължение от непозволено увреждане, деликвентът се смята в забава и без покана и дължи лихва от деня на увреждането (чл. 84, ал. 3 ЗЗД). Разпоредбите на новия КЗ (в сила от 01.01.2016г.), обаче,
предвиждат, че застрахователят дължи
лихва за забава от един по- късен момент. Съгласно чл. 497, ал. 1 , т. 1 и т. 2 КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано
от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал.
3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал.
1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3. Съгласно чл. 106, ал. 3 КЗ, когато ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице по
застраховки „Гражданска отговорност“ или трето ползващо се лице по други
застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които той трябва
да представи за установяване на основанието и размера на претенцията му.
Допълнителни доказателства може да се изискват само в случай че необходимостта
от тях не е можела да се предвиди към датата на завеждане на претенцията и най-късно
в срок 45 дни от датата на представяне на доказателствата, изискани при
завеждането по изречение първо. Чл.
496, ал. 1 КЗ предвижда, че срокът за окончателно произнасяне по
претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380
пред застрахователя, сключил застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В
настоящия случай, ищците са заявили претенциите си пред застрахователя на
22.11.2016 г., като са представили протокол за оглед, скица на
местопроизшествието на ПТП, фото-документация, акт за смърт, удостоверение за
наследници и адвокатско пълномощно. Не се установява, обаче, ищците да са
посочили банкова сметка, ***. 380, ал. 3 КЗ, предвижда, че непредставянето на
данни за банковата сметка от страна на лицето по ал. 1 има последиците на забава
на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл. 409.
Поради
това, обезщетенията за неимуществени вреди са дължими от ответника ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 27.03.2017 г. Претенциите за законна
лихва, следва да се отхвърлят, за периода от 11.10.2016 г. до 26.03.2017
г.
Относно разноските:
На
основание чл. 78, ал.1 от ГПК,
вр. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА,
вр. чл. 7, ал. 2
от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца
– адв. С. Н.-К., сумата от 6671 лева, съразмерно на уважената
част от исковете (9530 лв. х 0.70).
На
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/, вр. чл.
37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането
на правната помощ, на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 300 лева. Съразмерно на отхвърлената част от иска на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да се присъди
сумата от 90 лева (300
х 0.30) за юрисконсултско
възнаграждение.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената
част от иска, ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на Софийски градски
съд, сумата от 11585 лева –
държавна такса (280 000 лв. х 4% = 11200 лв.) и депозит за експертизи (550 лв. х 0.7 = 385 лв.) , от внасянето
на които съдът, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, е освободил ищците.
Така
мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Л.И.“
АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Ц.Б.Й., с ЕГН: ********** и Г.К.Й., с ЕГН: **********, и
двамата с адрес: ***, на основание чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, сумата от по 140 000 лева на всеки от ищците, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени от ищците неимуществени вреди от
смъртта на Р.Г.К., настъпила вследствие на пътно – транспортно произшествие,
реализирано на 11.10.2016 г., в Република Сърбия, на път I A, ведно със
законната лихва, считано от 27.03.2017 г. до окончателното изплащане
на сумите, като
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, исковете по чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ,
за разликата над 140 000 лева до пълните предявени размери от по 200 000 лева, и
претенциите за законна лихва, за периода от 11.10.2016 г. до 26.03.2017
г.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на адвокат С.
Н.-К., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 6671 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Ц.Б.Й., с ЕГН: ********** и Г.К.Й., с
ЕГН: **********, и двамата с адрес: ***,
да заплатят на З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата
от 90 лева -
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, на
основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 11585
лева –
държавна такса и депозит за експертизи.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: