Р Е Ш Е Н И Е
№
589
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
въззивно отделение – девети състав, на седми май две хиляди и деветнадесета година, след публично съдебно заседание на девети април две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
при участието на секретар ПЕНКА ГЕОРГИЕВА, след като
разгледа докладваното от председателя въззивно гр. дело № 559 по описа за 2019 година, за да се произнесе, намира следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство П. Л. К. чрез адв. Ц., като се обжалва изцяло решение от 17.01.2019 г., постановено по гр. дело № 11476 от 2018 г., на Районен съд – Пловдив, ХІV гр.с., с което в производство по предявен иск с правно основание чл. 82 от ЗЗД, във връзка с чл. 79, ал.1 от ЗЗД се отхвърля предявеният от П.Л.К., срещу „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, иск за осъждането на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД да заплати на П.Л.К. сумата от 5153.40 лева - представляваща обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи от нереализиран наем за периода от 21.09.2016 г. до 30.11.2017 г. за търговски обект, с адрес: град П. , ул. „***, представляващ СОС с идентификатор 56784.506.1400.*** по КК на гр. Пловдив, вследствие неизпълнение на договорно задължение на ответното дружество, ведно със законната лихва върху сумата от датата на постъпване на исковата молба в съда - 12.07.2018 г. до окончателното погасяване, като ищецът съответно е осъден да заплати на ответното дружество разноски, с оглед изхода на спора.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания относно мотивите на обжалваното решение, като противоречиви и неподкрепени от събраните в производството доказателства, с неясна правна логика, поради което се сочи, и че решението се явява неправилно и незаконосъобразно.
Освен това първоинстанционният съд се позовавал на решение № 192 от 20.01.2011 г. на ВКС, по т. д. № 1057/2009 г., второ т.о. – търговска колегия, като съгласно това решение при неизпълнение на задължения, произтичащи от договор, кредиторът има право да иска от длъжника изпълнението на задължението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнението му, следователно, се сочи от жалбоподателят, обезщетението при неизпълнение на договорно задължение обхващало само онези вреди, които намалявали имуществото на кредитора или не го увеличавали, т.е. имуществените вреди. Изразява се становище, че съобразно всеки конкретен случай размерът на пропуснатата полза може да е точно доказан или да е определяем въз основа на опита и обичаите в практиката.
Изразява се становище, че настоящият случай не е идентичен със случая, който е разгледан в съдебната практика, на която се позовава първоинстанционният съд, вкл. и ТР № 3 от 12.12.2012 г., постановено по ТД № 3 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС. Счита се, че като пряка последица, неизпълнението на задължението на ответното дружество е довело до прекратяване на съществуващия договор за наем за процесния търговски обект, както и невъзможността имотът да бъде отдаден под наем за процесния период. Счита се, че ищецът, съобразно указанията на съда, дадени в Определение от 17.08.2018 г., с оглед разпределението на доказателствената тежест по безспорен начин е доказал твърденията, въз основа на които основава своите искания, както и невъзможността имотът да бъде отдаден под наем за процесния период. Неправилен в тази насока е изводът на първоинстанционния съд за липса на доказателства за реална възможност за отдаване на процесния търговски обект под наем за процесния период, поради което се сочи, че искът на ищеца е определен като неоснователен. Неправилно е и твърдението в мотивите на съда, че задължително трябва да се представят доказателства за налично наемно правоотношение непосредствено от датата на закупуване на имота до първото му отдаване под наем. Изявява се становище, че ищецът е доказал наличие на наемно правоотношение към момента на неправомерното прекратяване на ел. снабдяването на търговския обект, след което прекратяване е прекратен и наемният договор. С прекъсване на ел. захранването, ответното дружество е престанало да изпълнява задълженията си за доставка на ел.енергия и не е спазило законовите разпоредби, предвиждащи случаи, в които би могло да се преустанови временно доставката на ел. енергия. Установява се, че ищецът нееднократно е отправял молби към ответното дружество за възстановяване на ел.снабдяването, като на всяка една молба е отговаряно, че захранването е прекъснато поради просрочени задължения и следва да се заплатят, за да бъде възстановено. Видно от решение № 3871 от 7.11.2017 г., постановено по гр. дело № 2425/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив, 22 гр. с., влязло в сила на 30.11.2017 г. ел.захранването на търговския обект е прекъснато без фактическо и правно основание, т.е. в процесния период от 30.08.2016 г. до 10.11.2017 г. ответното дружество, в нарушение на задълженията си по Общите условия за пренос на ел.енергия е преустановило временно захранване на собствения на ищеца търговски обект, поради което в резултат на това неправомерно прекъсване на ел.захранването, договорът за наем на търговския обект с дружество „Т*** – М“ ЕООД е прекратен на 21.09.2016 г., след което прекратяване ищеца не е имал възможност да сключи друг договор за отдаване на търговския обект под наем, поради липса на ел.захранване до 10.11.2017 г. Невъзможността да се сключи нов договор за наем е пряка и непосредствена последица от неправомерното прекъсване на ел.захранването. В тази насока се счита, че всеки един елемент от фактическия състав на имуществената щета, изразяваща се в пропуснати ползи се е доказал в производството, по един безспорен начин, поради което се моли решението да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. По същество се иска да се уважи искът на ищеца като основателен и доказан, като се иска присъждане на претендираната сума в размер на 5153 лв. представляваща обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи от нереализиран наем за периода от 21.09.2016 г. до 30.11.2017г. за търговски обект, с адрес: град П. , ул. „***, етаж 1, обект № 4, представляващ СОС с идентификатор 56784.506.1400.** по КК на гр. Пловдив, вследствие неизпълнение на договорно задължение на ответното дружество, ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на настоящия иск до окончателното погасяване. Претендира се присъждане на разноски пред двете съдебни инстанции. Във въззивната жалба не се сочат нови доказателства. Допълнително е постъпила по въззивното дело писмена защита от адв. Ц., пълномощник на жалбоподателя П.К.,
С писмен отговор на въззивна жалба въззиваемото дружество „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, чрез юриск. Р., оспорва същата като неоснователна, взема се становище по същество, относно оплакванията, изложени във въззивната жалба. Доказателствени искания в отговора на въззивна жалба не се сочат.Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прилага се списък на разноски.
„Застрахователна компания „Уника“ АД, трето лице помагач на страната на ответника, не взема становище по същество по въззивното дело.
Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че въззивната жалба е допустима – подадена от надлежна страна по делото, в законния срок по чл. 259 ал. 1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо решение на районния съд, разгледа въззивната жалба по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба се
явява основателна, поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, с което изцяло се отхвърля предявеният по чл. 82 от ЗЗД вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД иск за обезщетение за имуществени вреди- пропуснати ползи от нереализиран наем за периода от 21.09.2016г. до 30.11.2017г. за търговски обект с адрес: гр. П., ул.“**, етаж 1, обект **, поради неизпълнение на договорно задължение на ответното дружество, районният съд намира, от една страна, че невъзстановяването на снабдяването с електроенергия, въпреки наличието на предпоставките за това, се дължи на поведението на ответното дружество и представлява неизпълнение на договора с ищеца. Като от друга страна съдът приема, че след като в настоящия случай, не се доказва, че ищецът е пропуснал възможността да получи гражданските плодове от обекта, чрез предоставянето му за възмездно ползване на друго лице, а в т.н., само, можело да се направи предположение на базата на обичайната логика, то и предявената претенция е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Въззивният състав на ПдОС не приема за правилен извода на районния съд, както отчасти – и изложените от него съображения. От своя страна, въззивният съд след като взе предвид оплакванията във въззивната жалба съгласно правомощието си по чл. 269 изр. второ от ГПК, становището на въззиваемата страна, както и след преценка на приложените и относими към предмета на спора доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят относно установени с допустими доказателства в първоинстанционното производство, обстоятелства:
Между страните не е спорно, че се намират в облигационно правоотношение по продажба на ел. енергия.
Ищецът П.Л.К. е придобил на 20.06.2014г. правото на собственост върху процесния обект - СОС с идентификатор 56784.506.1400.** по КК на гр. Пловдив, представляващ магазин с адрес ул. Добротич № 3, ет. 1, обект 4; като обектът е електрозахранван от ответното дружество, съгласно договор за присъединяване № 112Б05Б207 от 24.06.2013г., като клиентският номер на ищеца е 1010103**, а ИТН на обекта е 41918**. След придобиване на собствеността върху обекта, ищецът К. е подал и лично заявление-декларация за започване на продажба на ел. енергия при ответника, с вх.№15495929/23.07.2015г., в т.ч. и за процесния обект с ИТН 41918**.
За този обект – магазин е бил сключен договор за наем от 05.09.2015г. с трето лице „Т***-М“ ЕООД за срок от 3 години, считано от 15.09.2015г. Съгласно т.2.1 от наемния договор, за предоставеното ползване на имота, наемателят се задължава да заплаща месечна наемна цена в размер на 204.50 евро, с левова равностойност 400 /четиристотин/ лева; като няма данни по делото за друга наемна цена, съответно, за коригирана впоследствие сума на месечния наем, предвид т.2.2 от наемния договор.
Съгласно заключение на СТЕ, неоспорено от страните, както и прието като компетентно изготвено от съда, на 30.08.2016г. електроснабдяването на обекта е било преустановено; посочено е, че преустановяването на електрозахранването на обекта на ищеца е извършено поради неплатени задължения за мрежови услуги; като окончателното възстановяване на електрозахранването на обекта на ищеца е извършено на 10.11.2017г. в 9.36 часа. Причината за извършеното прекъсване на електрозахранването е твърдението за наличие на неплатени задължения в размер на 2456.37 лева за обекта, видно от представените отговори, от „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД, /сега „Електроразпределение юг“ ЕАД/, /лист 12 и 14 от делото/, както и безспорно се установява от влязло в сила на 30.11.2017г. /поради необжалването му от страните/ Решение № 3871/07.11.2017г. на ПдРС,ХХІІ гр. състав по гр.д.№2425/2017г.,/лист 17-20 от делото/. Видно от последно цитираното съдебно решение, е уважен предявеният от П.Л.К. срещу ответника“ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД Пловдив, отрицателен установителен иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК, като се признава за установено, че П.Л.К. не дължи на “ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД Пловдив, сумата от 2 456.37 лв, представляваща начислена сума за консумирана електрическа енергия за периода 15.09.2015г.-15.12.2016г., която сума е начислена от “ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД Пловдив за процесния имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.506.1400.***, находящ се в гр. П., ул.“*** 3, обект № 4, с клиентски номер 1010103**, собственост на П.Л.К.. С последно посоченото решение и се осъжда “ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД Пловдив, да възстанови електрозахранването на процесния самостоятелен обект.
Не е спорно между страните и обстоятелството, че задълженията не са били в тежест на ищеца, а на неговия наемател, на който е била заведена и партидата за имота.
Със споразумение от 21.09.2016г. ищецът и „Т**-М“ ЕООД са прекратили договора за наем по взаимно съгласие. Имотът е бил предаден на ищеца, а дружеството,наемател, е поело задължението да плати всички консумативи и други разходи във връзка с ползването.
На 04.11.2016г. ищецът е подал искане до ЕВН, постъпило в
ЕВН Офис с вх.№ 18612043, за възстановяване на захранването; понеже договорът
за наем с наемателя „Т**-М“ ЕООД приключил на 21.09.2016г.; като моли партидата
да бъде възстановена на името му- на П.Л.К.. Получил е отговор от „ЕВН България
електроразпределение“ ЕАД, с който дружеството посочва, че се е възползвало от
правото си да преустанови преноса на ел. енергия предвид постъпила от ответника-„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД информация
за наличието на неплатени задължения. Сочи, че възстановяването на преноса на
ел. енергия може да стане след плащането
на просрочените задължения, което следвало да
бъде извършено на ответника -„ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД.
От гореустановените обстоятелства въззивният съд приема, че поради неправомерно поведение на ответното дружество за периода от 30.08.2016г. до 10.11.2017г. е било преустановено електрозахранването на процесния обект на ищеца, намиращ се в гр.П., ул.“***,магазин № 4. 30.08.2016г. е датата, на която в 7.01 часа е прекъснато електрозахранването на обекта, поради информация, получена от ответното дружество, за неплатени задължения за ел.енергия на този обект, който е бил нает тогава от „Т***-М“ЕООД, с партида на името на дружеството, наемател. С горецитираното съдебно решение, безспорно, се установява, че това прекъсване на електрозахранването е без фактическо и правно основание, поради което и предявеният иск е уважен, в т.ч. ответното дружество е задължено да възстанови електрозахранването на обекта. На дата – 10.11.2017г. в 9.36 часа, е възстановено електрозахранването на обекта, което, е станало на третия ден след постановяване на горецитирано Решение № 3871/07.11.2017г.по гр.д.№2425/2017г.на ПдРС,ХХІІгр.с.,/което поради необжалването му от страните, идентични с тези по настоящето дело, е влязло в сила на 30.11.2017г./.
Предвид което и въззивният съд намира, че за процесния
период, за който е било прекъснато електрозахранването на обекта, не са били
налице предпоставки предвидени в чл. 14, ал. 1, т. 2 от ОУ, съгласно които
ответникът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД да е могъл да откаже снабдяване
с електрическа енергия на даден обект, тъй като по делото се установява, че не
са налице неизплатени задължения за електрическа енергия за процесния обект. При
което и невъзстановяването на снабдяването с електроенергия, въпреки наличието
на предпоставките за това, се дължи на поведението на ответника и представлява
неизпълнение на договора с ищеца. Не са налице по делото и данни, в т.ч. и
доказателства, че неизпълнението на задълженията на ответното дружество, се дължи на причина, която не може да му се
вмени във вина, предвид разпоредбата на чл. 81 ал. 1 от ЗЗД. Поради което и не
се явява оборена от ответника и визираната в последно посочената разпоредба,
презумпция за виновна отговорност, относно действията на ответното дружество
свързани с преустановяване на ел.захранването на обекта за периода 30.08.2016г
- 10.11.2017г.
Видно е от споразумението за прекратяване на наемния договор между ищеца и наемателя на обекта, „Т***-М“ ЕООД, от 21.09.2016г., че ищецът и наемателят на обекта, чието ел.захранване е било преустановено, са се съгласили да прекратят срочния наемен договор преди изтичане на тригодишния му срок, който е започнал да тече от 15.09.2015г. Като от съдържанието на споразумението е видно, че до неговата дата 21.09.2016г., страните са били изправни една към друга, тъй като няма данни, наемният договор да се прекратява поради неизпълнение на договорно задължение на страните, една към друга. Поради което и въззивният съд намира за обосновано твърдението на ищеца, че именно поради прекратено ел.захранване на обекта на 30.08.2016г. се е стигнало до съгласие между наемодателя и наемателя за прекратяване на наемния договор преди изтичане на неговия тригодишен срок, тъй като, нормално е за работата на магазина да е необходимо постоянно ел.захранване.
Предвид изложените обстоятелства въззивният съд намира, че е налице пряка и непосредствена причинна връзка между действията на ответното дружество, свързани с прекратяване на ел.захранване на процесния обект-магазин № 4, и преждевременното прекратяване на наемния договор между ищеца и третото лице „Т**-М“ ЕООД. Поради което ищецът се е лишил от получаване на граждански плодове от вещта, респ. получаване на договорената наемна цена, за периода от 21.09.2016г. до 10.11.2017г., в размер на 400 лева, месечен наем, какъвто би получавал, ако наемният договор не би се прекратил, поради липса на ел.захранване на обекта, както е станало в настоящия случай. При което и следва да се приеме, че са налице предпоставки по чл. 82 от ЗЗД вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнение на договорно задължение на ответника, изразяващи се в неполучена наемна цена за обекта за периода от 21.09.2016г. до 10.11.2017г., вкл., в размер на 400 лева, договорен месечен наем, или в общ размер възлизащ на сумата от 5 480 лева, /13м.х400лв+21дни х13.33лв/. Поради диспозитивно начало в гражданския процес, в случая, предявеният иск за обезщетение следва да бъде уважен до предявения размер от 5 153.40 лева, ведно със законната лихва върху сумата считано от 12.07.2018г. – датата на постъпване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата. В т.н., безпредметно се явява в случая разглеждане на заключение на СТЕ с вещо лице В. Р., определящо среден пазарен наем за обекта, тъй като в случая, следва да се вземе предвид договорената наемна цена за обекта, съгласно изложените по-горе съображения.
Поради основателност на предявения иск и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски, платими от ответника; в първоинстанционното производство разноските на ищеца възлизат в общ размер от 1 018 лева, а във второинстанционното производство -733.06лева.
Предвид изложените съображения решението на районния съд следва изцяло да бъде отменено, като вместо него бъде постановено ново решение по същество, с което предявеният иск бъде уважен, ведно със законните последици.
Решението на въззивния съд може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните по делото.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло постановеното на 17.01.2019г. Решение № 240 на Пловдивския районен съд, гражданско отделение, ХІV граждански състав, по гражданско дело № 11476 по описа на съда за 2018 година, с което ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Л.К., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „ЕВН България електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, иск за осъждането на „ЕВН България електроснабдяване” ЕАД да заплати на П.Л.К. сумата от 5153.40 лева- представляваща обезщетение за имуществени вреди- пропуснати ползи от нереализиран наем за периода от 21.09.2016г. до 30.11.2017г. за търговски обект, с адрес: град П. , ул. „****, представляващ СОС с идентификатор 56784.506.1400.** по КК на гр. Пловдив, вследствие неизпълнение на договорно задължение на ответното дружество, ведно със законната лихва върху сумата от датата на постъпване на исковата молба в съда- 12.07.2018г. до окончателното погасяване; и с което ОСЪЖДА П.Л.К., ЕГН **********, да заплати на „ЕВН България електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 100.00 лева /сто лева/- разноските по делото; като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЕВН България електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, ДА ЗАПЛАТИ на П.Л.К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 5153.40 лева- представляваща обезщетение за имуществени вреди- пропуснати ползи от нереализиран наем за периода от 21.09.2016г. до 10.11.2017г. за търговски обект, с адрес: град Пловдив , ул. „Добротич" №3, етаж 1, обект №4, представляващ СОС с идентификатор 56784.506.1400*** по КК на гр. Пловдив, вследствие неизпълнение на договорно задължение на ответното дружество, ведно със законната лихва върху сумата от датата на постъпване на исковата молба в съда- 12.07.2018г. до окончателното погасяване.
ОСЪЖДА „ЕВН България електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, ДА ЗАПЛАТИ на П.Л.К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1 018 /хиляда и осемнадесет/ лева, направени разноски в първоинстанционното производство, както и сумата от 733.06 /седемстотин тридесет и три лева и 6 стотинки/, лева, направени разноски във второинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/