Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1487
Гр. Пловдив, 27.04.2018 г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XXII граждански състав, в публично заседание на тринадесети март две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Районен
съдия: Кирил Петров
при участието на секретаря Лиляна Шаламанова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 12515 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял първи на ГПК:
Предявен е иск
от С.Г.М. и Ф.Г.М. против А.Я.Д. и А.Н.Д., с който се иска да бъде развален
договор за прехвърляне на недвижими имоти, оформен с нотариален акт № ***г., с
който са прехвърлени, притежавани в СИО от С. Х. М. и Я. Г.М., на А.Я.Д. /1/4 идеални части/ и на А.Н.Д. /3/4 идеални
части/, недвижими имоти, а именно Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56784.514.37.1.4., находящ се в гр. П., община П., с адрес на имота: ***, разположен в поземлен имот с
идентификатор 56784.514.37, с предназначение жилище, апартамент и площ 104.79
кв. м., ведно с прилежащите части: таван № * с площ 13.66 кв. м., 1/8 идеални части от общите
части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху
мястото, ведно с избено помещение, представляващо самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 56784.514.37.1.18., с предназначения на самостоятелния обект за
склад, с площ от 15.20 кв. м., ведно със самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56784.514.37.2.4., с предназначение за гараж, с площ от 19 кв.
м., със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото, срещу задължение за гледане и издръжка на Я. Г.М. и С. Х.
М., до размер от по ¼ идеална част за всеки от ищците (общо до ½
идеална част от прехвърлените недвижими имоти).
Двамата ищци
са брат и сестра. Баща им Г. Я.в М. е починал на 01.06.2011 г., като разведен,
като оставил за наследници само ищците. Майка и баща на Г. Я. М. били С. Х. М.
и Я. Г.М.. Я. Г.М. починал на 07.08.2012 г., като оставил за законни наследници
съпругата си С. Х. М., А.Я.Д. – дъщеря и по заместване децата на починалия си
син Г. Я. М. – ищците С.М. и Ф.М.. С. Х. М., починала на 22.11.2014 г., като
оставила за законни наследници А.Я.Д. – дъщеря и по заместване децата на
починалия си син Г. Я.в М. - ищците С.Г.М. и Ф.М.. С.
Х. М. и Я. Г.М. били собственици в режим на СИО на процесните недвижими имоти.
С нотариален акт № ***г. за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и
гледане процесните недвижими имоти били прехвърлени от собствениците им на
ответниците, като на А.Я.Д. били прехвърлени ¼ идеална част от имотите,
а на А.Н.Д. /син на А.Д./ били прехвърлени ¾ идеални части от имотите,
срещу даваните от ответниците лични грижи и финансова издръжка за минало време
/8 години/, общо в размер на 8000 лв., както и занапред, докато са живи.
Задължението е поето лично или чрез трети лица, заедно и поотделно, като
прехвърлителите си запазвали правото на пожизнено и безвъзмездно ползване на
апартамента, заедно и поотделно. Ищците твърдят, че замествали в наследяването
баща си Г.М., като след смъртта на С. Х. М. и Я. Г.М., има ли право да искат
разваляне на договора до ½ идеална част /по 1/4 идеална част за всеки от
тях/.
Твърдят, че
финансова издръжка в размер на 8000 лв. за минало време не е давана. Не били
полагани и описаните в договора лични грижи, доколкото приобретателите не
живели и не посещавали наследодателите достатъчно често. Посочват, че до 2012
г. издръжката върху наследодателите се полагала първо от Г.М. до смъртта му, а
след това и от С.М. до 2012 г., когато тя заминала за Г.. В периода 2010 г. -
2012 г. цялата финансова издръжка на прехвърлителите била поета от С.М.. Тя и
съпругът и се грижили година и половина за прехвърлителите – поели грижа за
домакинството, за всички ежедневни, хигиенни и други грижи, от които те се
нуждаели. Конкретно се излагат твърдение за неизпълнение на сключения договор
до момента на заминаване на С.М. за Г. през 2012 г., като конкретни доводи за неизпълнение
след този период не са изложени. Посочва се, че неизпълнението е основание за
разваляне на договора. Излагат, че давността за разваляне е уредена в чл. 87,
ал. 5 ЗЗД, а исковата молба била подадена в петгодишния срок от смъртта на С.М..
Моли се за уважаване на исковете. Претендират се разноски.
В
законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК е ангажиран отговор на исковата
молба от ответниците А.Я.Д. и А.Н.Д., чрез адв. К.. Не се оспорва, че след
смъртта на Г.М., С.М. и съпругът й живели при прехвърлителите поради липсата на
собствен дом. Твърди се обаче, С.М. е живяла там до средата на 2011 г. Оспорват се твърденията за неизпълнение на
договора. Оспорва се твърдението в периода 2010 г. – 2012 г. С.М. да е поела
финансовата издръжка на прехвърлителите. Излага се, че С. и съпругът и не са
осигурявали никаква издръжка и не са полагали грижи за С. Х. М. и Я. Г.М.. Ищцата била в този период в майчинство, а
съпругът й в трайна неработоспособност. Навява се, че след смъртта на Г.М.,
ищцата и съпругът й, намерили безплатен подслон с безплатни за тях битови
удобства и услуги при нейните баба и дядо. Излагат, че уговорената издръжка за
минало време в размер на 8000 лв. е платена, като този факт бил удостоверен с
подписа на прехвърлителите в нотариалния акт, което имало характер на
признание. А.Д. посещавала дома на родителите си редовно, осигурявала им храна,
вкл. със съдействието на А.Д., предоставяла внимание, грижи, а също и средства.
Без значение било, че страните по договора не живеели в едно домакинство,
доколкото такова задължение в договора не било уговорено. Съпругата на
ответника извършвала домакински дейности и подпомагала А.Д. при обслужването на
прехвърлителите до смъртта им. Освен това с помощта на А.Д., А.М. и съпругата
му, са извършили в жилището множество ремонти, с оглед подобряване на битовите
условия, вкл. подменяйки изцяло дограмата, обзавеждайки санитарните помещения и
др. В тази насока се излага, че ответниците са изпълнявали престациите по
сключения договор, както преди 2012 г., така и след това, въпреки, че конкретни
форми за неизпълнение след 2012 г, не били посочени в исковата молба. Направено
е и възражение за погасителна давност. Смятат, че искът за разваляне се
погасява с 5-годишна давност, считано от всеки ден неизпълнение. Предвид
депозирането на исковата молба на 07.08.2017 г., всяко действие представляващо
неизпълнение, за да бъде годно основание за разваляне следвало да е извършено в
периода 07.08.2012 г. – 07.08.2017 г., а такива твърдения липсвали в исковата
молба. Прави се и общо възражение за изтекла погасителна давност. Дори да се
приемело, че давността да се иска разваляне тече от откриването на
наследството, се твърди погасяване на правата, черпени от Я. М., поради което
се счита, че е изтекла погасителна давност по отношение на въпросния обем
права. Моли се за отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените
от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
С договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане, сключен с нотариален акт № ***., С. Х. М. и Я. Г.М. прехвърлили на ответниците на А.Я.Д. /1/4 идеални
части/ и на А.Н.Д. /3/4 идеални части/, недвижими имоти, а именно Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 56784.514.37.1.4., находящ се в гр. П., община П., с адрес на имота: ***, разположен в поземлен имот с идентификатор
56784.514.37, с предназначение жилище, апартамент и площ 104.79 кв. м., ведно с
прилежащите части: таван № 5 с площ 13.66 кв. м., 1/8 идеални части от общите
части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху
мястото, ведно с избено помещение, представляващо самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 56784.514.37.1.18., с предназначения на самостоятелния обект за
склад, с площ от 15.20 кв. м., ведно със самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56784.514.37.2.4., с предназначение за гараж, с площ от 19 кв.
м., със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото, срещу даваните от приобретателите през последните седем
години лични грижи – гледане и парична издръжка, последната общо в размер на
8000 лв., както и срещу това приобретателите да поемат лично или чрез трети
лица, заедно и поотделно, задължението да гледат и издържат прехвърлителите си
за в бъдеще докато са живи, като им осигурят нормален и спокоен живот, какъвто
са водили досега, като прехвърлителите са запазили правото на пожизнено
безвъзмездно ползване на апартамента.
Не е спорно по производството, че С. Х. М. и Я. Г.М. са били собственици
на описаните недвижими имоти, като са придобили собствеността върху тях по време на брака си. При това
положение процесните имоти са били СИО /чл. 13 СК 1968 г./. Оттук и предвид
липсата на конкретни възражения, с които да се оспорва собствеността на наследодателите,
съдът намира, че С. Х. М. и Я. Г.М. към датата на договора, са притежавали
правото на собственост на описаните по-горе процесни имоти в режим на СИО.
Представено е удостоверение за наследници на Г. Я. М., починал на 01.06.2000
г., който е оставил следните наследници по закон – Ф.Г.М. – син и С.Г.М. –
дъщеря.
Представено е удостоверение за наследници на С. Х. М., починала на 22.11.2014
г., който е оставил за наследници по закон – А.Я.Д. - дъщеря, Г. Я. М. – син /поч.
на 01.06.2000 г./.
Представено е и удостоверение за наследници на Я. Г.М., починал на 07.08.2012
г., който е оставил за наследници по закон – С. Х. М. – съпруга /починала
22.11.2014 г./, А.Я.Д. – дъщеря и Г. Я. М. – син /поч. на 01.06.2000 г./.
Относно погасителна
давност за упражняване правото на разваляне на договора:
Ако правото е възникнало, но не е упражнено приживе от прехвърлителя, то
е наследимо и може да бъде упражнено от правоприемниците му в рамките на
давностния срок. Наследниците на
кредитора – прехвърлител, могат да осъществят развалянето на договора за
издръжка и гледане, поради неизпълнението му от длъжника, до размера на
субективните им права, произтичащи от наследяването /виж ТР № 30/1981 г. на ОСГК на ВС/. Искът за разваляне на договора за
прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане се погасява с изтичането
на 5-годишна давност. Когато задължението за издръжка и грижи е прекратено със
смъртта на някой от прехвърлителите, правото на иск за разваляне на договора в
съответната част от неговите наследници се погасява с изтичането на 5 години от
последния ден на неизпълнението, т. е. от деня на смъртта /виж решение № 346 от 04.10.2011 г. по гр. д. № 341/2010
г., ІV г. о. на ВКС/. С. Х. М. е починала на 22.11.2014 г., а Я. Г.М. на 07.08.2012 г.
Исковата молба е подадена по пощата, с пощенско клеймо 07.08.2017 г., т. е.
счита се заведена от дата 07.08.2017 г. /чл. 62, ал. 2 ГПК/. Следователно
срокът за погасителната давност за предявяване на иска за разваляне на договора
за придобитите по наследство по 1/12 ид. ч. от процесните имоти от всеки от
ищците след смъртта на Я. Г.М. е изтекъл на 07.08.2017 г., поради което исковата
молба е подадена в срок, а срокът за погасителната давност за предявяване на
иска за разваляне на договора за придобитите по наследство по 2/12 ид. ч. от
процесните имоти от всеки от ищците след смъртта на С. Х. М. следва да изтече
на 22.11.2019 г.
Договорът за прехвърляне право на собственост срещу задължение за
гледане и издръжка продължава до смъртта на кредиторите. Престацията, която се
дължи продължава неопределен по време период, чийто край е неизвестен на
страните. Затова, ако изпълнението не е започнало веднага със сключване на
договора, а след изтичане на пет години или изобщо не е започнало, вземането за
дължимите гледане и издръжка не е погасено за последните пет години преди
предявяване на иска. Това е така, защото то е ставало изискуемо ден по ден и
всяко последващо неизпълнение е нов правопораждащ юридически факт за правото по
чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Възражението на ответника за настъпила погасителна давност
за правото на разваляне на договора е неоснователно.
Доколкото задължението на приобретателите при
договор за гледане и издръжка е неделимо - не е допустимо да се дели на периоди,
то и прехвърлителят /неговите наследници/ не е длъжен да сочи в какво се състои
неизпълнението, нито да доказва липсата на изпълнение /решение № 217/26.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 999/2010 г., III г.о./. В този смисъл, ищецът не е длъжен изрично да
изброява какво точно не е изпълнил по договора приобретателя /виж решение № 20/22.07.2015г., по гр. д. №
1853/2014 г. на IV г. о./.
Относно предоставените грижи и издръжки по процесния договор:
Договорите за прехвърляне на собственост върху
недвижим имот срещу издръжка и гледане са подчинени на различен режим според
времето на изпълнение на задължението за издръжка и грижи. Когато прехвърлянето
е извършено срещу вече предоставените
издръжка и грижи, договорът е възмезден, но не е алеаторен - двете насрещни престации са определени. Такъв
договор не подлежи на разваляне поради неизпълнение, тъй като за никоя от
страните не възниква никакво задължение. Ако в действителност издръжка и грижи
не са били предоставяни, договорът е привиден и прикрива други правоотношения
между страните: 1./ възмездни, ако срещу прехвърлянето в действителност е
предоставено нещо друго; или 2./ безвъзмездни, ако в действителност срещу прехвърлянето
не е предоставено нищо. Когато страните не са се съгласили каква част от имота се прехвърля
срещу миналите и каква част - срещу бъдещите издръжка и грижи, договорът е единен, тъй като не може да се
предполага, че прехвърлителят би прехвърлил нещо срещу миналите грижи, без да
си осигури такива и за в бъдеще. Недопустимо е съдът да определя, каква част от
имота страните са се съгласили да прехвърлят срещу миналите и каква част -
срещу бъдещите грижи, както и да предполага, че нещо би било прехвърлено и без
задължението за бъдещи грижи. Договорът е единен и подлежи на разваляне изцяло,
когато неизпълнението е значително с оглед интереса на кредитора, независимо от
това каква е изпълнената част /виж решение
№ 88 от 16.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 528/2012 г., IV г. о./. Задължението
за минали и бъдещи грижи е неделимо, но от това произтичат последици преди
всичко във връзка с изпълнението. Договор, с който се прехвърля недвижим имот срещу задължение за издръжка
и гледане в миналото и за в бъдеще има за основание придобиване на едно право и
при сключването му това основание е налице, защото вече са полагани грижи
/издръжка и гледане за миналото/. За бъдещите грижи престацията е неопределена
по обем и зависи от продължителността на живота на прехвърлителя, което към
момента на сключването е в повечето случаи неизвестно.
От изложеното следва, че когато е сключен
договор, с който се прехвърля недвижим имот за минали грижи, както и срещу
задължението такива да се полагат и за в бъдеще, намира приложение разпоредбата
на чл. 26, ал. 4, пр. 2 ЗЗД. Договорът не
може да бъде развален поради неизпълнение на задължението за минали грижи,
защото при сключването му прехвърлителят признава, че е получил насрещна
престация. Ако не се полагани грижи и издръжка, то той е привиден и прикрива
друго съглашение /виж решение № 20 от
22.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1853/2014 г., IV г. о./. Константна е практиката по реда на чл. 290 ГПК, че обстоятелствата, свързани с престиране на
грижа и издръжка за минало време са релевантни за спора, само, ако по надлежен
ред е въведено възражение за симулативност на договора в тази му част – виж
решение № 159/ 10.08.2015 г., по гр. д. №
4124/2014 г. на IV г. о., решение № 327/25.02.2015 г. по гр.д. № 1205/2014 г. на ІV г. о. и др.
Относно гледането и издръжка за минало време по процесния договор:
Настоящият съдебен състав намира, че по
настоящото производството не е въведено изрично възражение за симулативност на
договора, обективиран в нотариален акт № ***г. Липсват твърдения, че същият е
привиден и прикрива други правоотношения между страните – било то възмездни или
безвъзмездни. Единствено твърдението, че финансовата издръжка за минало време в
размер на 8000 лв. не е давана, не представлява изрично възражение за
симулативност. Ищецът не твърди, че страните по процесния договор са прикрили
истинската си воля, а че за периода до 28.12.2011 г. не е плащана финансова
издръжка и не са давани необходимите грижи. Тези твърдения са ирелевантни и не
следва да се обсъждат от съда. Не е необходимо установяване на предоставени
грижи и издръжка за времето преди сключване на договора, тъй като то не може да
бъде основание за развалянето му. Касае се до прехвърлянето на процесните
недвижими имоти срещу вече предоставени издръжка и грижи, договорът в тази част е възмезден и комутативен –
двете насрещни престации са определени. Няма как договорът да се развали за
непредоставени грижи и недадена издръжка в минало време, тъй като за никоя от
страните не възниква никакво задължение по повод предоставените грижи и
дадената издръжка преди датата на сключване на договора /виж решение № 88/16. 04.2013 г. по гр. д. № 528
по описа за 2012 г., на IV г. о. на ВКС/. Освен това с подписването
на нотариалния акт, чрез изрично упълномощен пълномощник за това,
наследодателите са се съгласили, че договорът в частта относно даваните
издръжка и грижи за минало време е
изпълнен. Самото съгласие за прехвърлянето на описаните в договора имоти,
срещу предоставяни в минало време и занапред издръжка и гледане, означава, че
наследодателите-прехвърлители признават неизгодния факт, че приобретателите са
им предоставяли през последните седем години – лични грижи-гледане и парична
издръжка в размер на 8000 лв. Ако престираното от длъжника е било прието и кредиторът се е считал
удовлетворен, неговите наследници не могат да искат разваляне на договора /виж решение
№ 863 от 22.12.2010 г. по гр. д. № 1534/2009 г., ІV г. о. на ВКС/.
За пълнота следва да се отбележи и
следното:
Дори да можеше да се приеме, че твърдението, че
сумата от 8000 лв. не е давана, представлява въведено твърдение за симулация на
продажната цена, то от ищците не са ангажирани никакви доказателства в насока
наличие на привидност на сключената сделка под формата на нотариален акт. Сами
по себе си обстоятелствата кой е живял при наследодателите до средата/края на
2011 г. не водят до противен извод. Не се спори по производството, че до
смъртта си през 2010 г. при наследодателите е живял синът им Г.М., който
неминуемо обитавайки едно домакинство с майка си и баща си е полагал грижи за
тях. Не се спори и, че след смъртта му до средата/края на 2011 г. при
наследодателите са живели ищцата С.М. и съпругът й К. Я..
Относно периода, в който в имота е живял Г.М.:
Сключването на алеаторен договор от родителя не
освобождава децата му от изпълнението на моралното задължение да се грижи за възрастните
си родители, което е въздигнато и в правно с нормата на чл. 124, ал. 4 СК. Затова
и осигуряваните от детето грижи за родителя, не означава, че алеаторният
договор не е изпълняван /виж и решение № 1337 от 5.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 5795/2007 г., V г. о./. Т. е. напълно възможно е, а и в тази насока показанията на свидетеля М.
Д., грижи и издръжка на С. Х. М. и Я. Г.М. да са били осигурявани до 2010 г.,
както от дъщеря им А.Я.Д. и синът й А.Н.Д. от една страна, така и от синът им,
който живеел заедно с тях – Г. Я. М.. Само по себе си обстоятелството, че и Г.М.
се е грижил за родителите си, не значи и, че ответниците не са изпълнявали
договорните си задължения.
Относно периода, в който в имота са живели С.М. и съпругът й K. Я.в:
Обстоятелството, че длъжниците по процесния
договор за прехвърляне на право на собственост на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане са подпомагани от друго лице /дъщерята на Г.М.
и съпругът й/, не е достатъчно, за да се счете, че е налице неизпълнение на
поетото към кредитора задължение. Не е възможно /и не е в интерес на кредитора/
другите низходящи на прехвърлителя да са изолирани от грижата за него /виж решение № 203 от 22.10.2014 г. по гр. д. № 1376/2014 г./. Освен това по делото се
събраха достатъчно доказателства, че за периода, в който С.М. и съпругът й К. Я.в са живеели в едно
домакинство с наследодателите, ответниците редовно са престирали договорните си
задължения – в тази насока свидетелските показания на П. П. и М. Д.. Свидетелят
П., който е
незаинтересован, твърди, че много често е помагал на възрастните наследодатели
в периода, в който там са живеели С.М. и К. Я., както и, че когато ходил в дома на възрастните С. Х. М. и Я.
Г.М., той никога не засичал С. и К. там. Съдът не кредитира показанията на Й. Н. А. същите в голяма си
част си противоречат с останалия доказателствен материал – кога и какво заболяване
е претърпял дядо Я. /инфаркт според свидетелката А./, колко често се е прибирал К. Я. от международни
курсове, постоянно и колко време е пребивавала свидетелката А. в процесното жилище. Свидетелката А.твърди, че е живяла дълъг период от време в
жилището на наследодателите, свидетелят съсед П. П. обаче не си спомня в
жилището да е живяло друго лице и не познава Й. Н. А.. Ирелевантни са и първоначалните намерения на
възрастните наследодатели, дали намерението им е било да прехвърлят недвижимите
имоти на С.М. /С. до нанасянето си била любимка на баба си – показанията на
свидетелката Д./ и дали впоследствие възрастните са били разочарование от
поведението на нанеслите се С.М. и съпругът й К. /свидетелят П. твърди, че често е давал пари на заем на баба С.
и дядо Я. в този период, както и, че наследодателката С.М. споделила с майка
му, че не била доволна от полаганите грижи/.
Съдът отбелязва, че обсъждането на
доказателствата за предоставяните издръжка и гледане за минало време е само за пълнота на изложението,
като поддържа застъпеното по-горе становище, че договорът не може да бъде развален поради неизпълнение на задължението
за минали грижи, а по делото липсва изрично въведено възражение за
симулативност на договора в тази му част.
Ключово съобразно диспозитивното начало и
въведените в исковата молба твърдения за основателността или не на претенцията,
е полагани ли са дължимите грижи и
издръжка от А.Я.Д. и А.Н.Д., след сключването на договора до смъртта на всеки
един от прехвърлителите-наследодатели.
Задължението по договора за издръжка и гледане е
единно, неделимо и продължително. То трябва да се извършва цялостно. и да бъде
изпълнявано точно по вид, обем и качество. По своята същност и характер
изпълнението на задължението не търпи забава /виж решение № 95 от 12.02.2010 г.
на ВКС по гр. д. № 699/2009 г., IV г. о./. За да е налице точно изпълнение
на същия от страна на длъжника, той следва да предоставя ежедневно и
непрекъснато грижи и издръжка в натура на кредитора, в обем да бъдат задоволени
нуждите му от място за живеене, храна, отопление, осветление, медицинско
обслужване, лекарства и други ежедневни нужди. Точното изпълнение на поетите
задължения изисква кредиторът да получи желаните от него грижи и натурална
издръжка непрекъснато и ежедневно, но не извън договорения обем /виж решение № 284/01.10.2014 година, гр. д. №
1892 по описа за 2014 г. на IV г. о. на ВКС/. При всички случаи, когато
нуждата на кредитора от грижи и издръжка според уговореното е останала
неудовлетворена, е налице неизпълнение, което се счита за съществено и поражда
право за разваляне на целия договор, а не само до обем, определен с оглед
времето на неизпълнението /виж решение №
327 от 25.02.2015 г. по гр. д. № 1205/2014 г. на IV г. о. на ВКС/. Поради
естеството на задължението за предоставяне на издръжка и гледане, всяка форма
на неизпълнение – частично, забавено или неточно, се приравнява на пълно
неизпълнение и е достатъчна за развалянето му /виж решение № 622/25.10.2010 г. гр. д. № 212/2010 г. на III гр. о. на ВКС/.
Съгласно ТР
№ 6/2011 г. от 15.05.2012 г. на ОСГК, ако недвижимият имот е прехвърлен на
две, или повече лица срещу задължение за издръжка и гледане, което се изпълнява
само от единия длъжник, като на кредитора се предоставя дължимата престация в
пълен обем само от единия длъжник, неизпълнението от другия не води до разваляне
на договора. Задължението за предоставяне на издръжка и грижи е неделимо по
естеството си за длъжника и неговите наследници съгласно чл. 128 ЗЗД. Дори и в
договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане да
липсва клауза, с която приобретателят се задължава да осигури помощта на
домашните си при престиране на дължимия облигационен резултат, той отговаря за
тяхното поведение, когато същото не хармонира със задължението му да осигури на
прехвърлителя спокоен и удобен живот съобразно неговите нужди (р. 631-65-I на ВС).
Доколкото договорът в частта си касаеща бъдеща
издръжка и гледане е алеаторен - не
е известен обемът на бъдещите издръжка и грижи (тъй като не е известно каква ще
бъде нуждата), не е известна и продължителността на времето, през което те ще
трябва да се предоставят. Оттук ответниците следва да докажат при условията на
пълно и главно доказване изпълнение на задължението за издръжка и гледане спрямо наследодателите за в бъдеще.
В случая по делото категорично се доказва
осигуряване на необходимите грижи и издръжка на наследодателите след сключване
на договора за прехвърляне на недвижимите имот срещу издръжка и гледане. Налице
е изпълнение, както от приобретателите А.Я.Д. и А.Н.Д., така и от съпругата на А.
– М. Д.. Съдът
кредитира показанията на М. Д., преценени по реда на чл. 172 ГПК, доколкото са
логични, последователни, в голямата си част са подкрепени и от други
доказателства по делото.
Според свидетелката Д.А.Д. и А.Д. са наели жена,
която да се грижи за С. Х. М. и Я. Г.М.. Жената се казвала А. и полагала грижи за възрастните 4-5 месеца, докато през януари 2012 г.
в имота се нанесли А. и М. Д.. Свидетелката посочва, че след като се нанесли януари
месец 2012 г., около 18-ти – 19-ти, имало неплатени сметки на вода, кабелна
телевизия, телефон, които те платили. От нанасянето си в жилището те заедно с А.Д.
плащали всички битовите консумативи. В тази насока косвено и представените по
делото писмени доказателства – копие от договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги от „Цифрова Кабелна Телевизия“ ООД, копие от вносни
бележки за заплатена кабелна телевизия и копие от вносни бележки за заплатена
електроенергия – л. 71-73 от делото. Свидетелката Д. посочва също, че лично заверявала
рецептурните книжки и водила на лекар възрастните баба и дядо. Твърди, че А.Д. ***
- чушки, домати, компоти, както и А.Д. купила на баба С. GSM, за да се чуват,
като и плащала сметките за телефона. Разноските за погребението на дядо Я. били
поети от А.. М. и А.Д. не оставяли възрастните
хора сами. Показанията на М. Д. се подкрепят от показанията на свидетеля П., според който след нанасянето на А. и М., възрастните баба и дядо не са го викали за
помощ и не са му искали пари на заем. Свидетелят П. чул от майка си, че А. и М. сложили климатик, че нещата за възрастните
тръгнали на добре.
Ето защо преценяйки всички доказателства,
взимайки предвид, че релевантният период е този
след датата на сключване на договора, за който не съществува спор между
страните, че при С. Х. М. и Я. Г.М., са живели А. и М. Д., съдът намира, че
приобретателите са изпълнявали дължимата престация по договора. Алеаторният
договор е бил изпълнен в уговорения обем. А.Д. е живял в едно домакинство с
възрастните от средата на януари 2012 г. до смъртта им, плащал е консумативни
разноски, грижил се е за тях, не ги е оставял сами по празници, осигурил е
грижите и на домашните си, неговата жена М. Д. е полагала грижи за
наследодателите сменяла им е памперсите, водила ги е по лекари. Макар и да е достатъчно
изпълнението от единия длъжник, то и А.Д. е полагала грижи в достатъчен обем –
носила е продукти на възрастните си родили, плащала е сметките за телефон,
идвала е често на гости, наела е жена да се грижи за тях в периода лятото на
2011 г. – януари 2012 г.
Следва да се отбележи и, че липсват ангажирани
доказателства при условията на насрещно доказване за неизпълнението на договора
от страна на ищците за периода след сключването му. Дори и в исковата молба конкретни
твърдения за неизпълнение след нанасянето на А. и М. Д. не се съдържат,
твърденията на ищците за неизпълнение са ориентирани за периода до края на 2011
г., за който се изложиха подробни съображения, че е ирелевантно какъв обем
грижи и издръжка са положили приобретателите, доколкото с подписването на
договора за прехвърляне срещу издръжка и гледане наследодателите са признали
изпълнението на положените грижи и дадената им издръжка до 28.12.2011 г. Обстоятелството имало ли е поставен некролог
или не на дядо Я. след смъртта му/показанията на свидетеля В. Ф./ не е достатъчно, за да промени изложените по-горе изводи от съда.
Поради преждеизложените съображения предявеният
иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД се явява неоснователен и следа да се отхвърли изцяло.
По отношение на
разноските:
Претендирано е от ответниците адвокатско възнаграждение в размер на 3000
лв. /представени са доказателства за плащане/. Ищецът е направил своевременно възражение
за прекомерност. Адв. К. представлява двамата ответници, но възнаграждението е
определено общо /видно от договор за правна защита и съдействие на л. 118 от
делото/. Следователно е дължимо едно възнаграждение за осъществената защита,
предвид наличието на един договор с общо уговорено възнаграждение и за двамата
ответници. Цената на двата субективно съединени иска от ищците в случая е общо
½ /по ¼ за всеки ищец/ от
87979.90 лв. или 43 989.95 лв. – арг. от чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК. На
основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба минималният размер на адвокатското
възнаграждение в случая е 1 849.70 лева. Съдът намира възражението за прекомерност
за основателно. Правната и фактическа сложност на делото се преценяват с оглед
на въведените в спора факти и изложените въз основа на тях правни твърдения
/виж определение № 670/19.10.2015 г. по
гр. д. № 3982/2015 година, IV г. о. на ВКС/. В случая нито въведените в
спора факти, нито подлежащите на разрешаване правни въпроси разкриват правна и
фактическа сложност на производството. Проведени са едва две съдебни заседание,
като производството е приключило от образуването си в рамките на около 7
месеца. При всички положения характерът на спора не предполага възнаграждение в
по-голям размер от минималния такъв. Ето защо в тежест на ищците ще се възложи
сумата в размер на 1849.70 лв.
Водим от горното, ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Г.М., ЕГН ********** и Ф.Г.М., ЕГН ********** ***,
против А.Я.Д., ЕГН ********** и А.Н.Д., ЕГН ********** ***, иск за РАЗВАЛЯНЕ на договор за прехвърляне на
недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане /до размер от по ¼ идеална част от
недвижимите имоти за всеки от ищците, съобразно наследствените им квоти (общо за двамата ищци до ½ идеална част от прехвърлените недвижими
имоти)/, оформен с нотариален акт № ***г., на *** В. Б., рег. № *** в НК, с който са прехвърлени, притежавани в СИО от С. Х. М., ЕГН **********
и Я. Г.М., ЕГН ********** - прехвърлители, на А.Я.Д. /1/4 идеални части/ и на А.Н.Д.
/3/4 идеални части/ - приобретатели, недвижими имоти, а именно: Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 56784.514.37.1.4., находящ се в гр. П., община П., с адрес на имота: гр. ***, разположен в поземлен имот с идентификатор 56784.514.37, с
предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент и площ от 104.79
кв. м., ведно с прилежащите части: таван № 5 с площ 13.66 кв. м., 1/8 идеални
части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на
строеж върху мястото, ведно с избено помещение, представляващо самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 56784.514.37.1.18., с предназначения на
самостоятелния обект за склад, с площ от 15.20 кв. м., ведно със самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 56784.514.37.2.4., с предназначение за гараж, с
площ от 19 кв. м., със съответните идеални части от общите части на сградата и
от правото на строеж върху мястото, срещу задължение за гледане и издръжка на Я.
Г.М. и С. Х. М. - даваните от приобретателите през последните седем години
преди подписването на договора за прехвърляне на недвижимите имоти лични грижи
– гледане и парична издръжка в размер на 8000 лв., както и срещу това приобретателите
да поемат лично или чрез трети лица, заедно и поотделно, задължението да гледат
и издържат прехвърлителите си за в бъдеще докато са живи.
ОСЪЖДА С.Г.М., ЕГН ********** и Ф.Г.М., ЕГН **********, да
заплатят на А.Я.Д., ЕГН ********** и А.Н.Д., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата
от 1849.70 лв. – разноски за
адвокатско възнаграждение по настоящото производство, определени в този размер
на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Пловдивски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ЛШ